Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 03.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11820 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск
от Е.А.М. ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ в МВР, с правно основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр.
с 187 ал. 6 от ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1457,45 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 226,51 часа
за целия процесен период от 01.06.2016г. до
31.03.2019г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд от 1584 часа в дневен с коефицент
1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното право
са:
Твърди се, че през периода
от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност младши експерт
при РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна. Тази дирекция е
на структурно подчинение към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в
МВР. Съгласно ЗМВР ищецът е бил със статут на държавен служител. За процесния период ищецът е полагал труд на 24 часови смени
при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г. работното време на
държавни служители се изчислява в работни дни – сумирано за тримесечен период.
Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефицент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. Самият коеф. е 1,143. За процесния период ищецът е положил 1584 часа нощен труд,
който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1810,51
часа. Т.е. разликата от 226,51 часа следва да бъде допълнително заплатен.
Размерът е 1457,45 лв. с увеличението от 50 % съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
В него се сочи, че искът е
неоснователен. Не се спори, че ищецът през процесния
период е бил държавен служител и за него се прилага ЗМВР. Твърди се, че
правните изводи на ищеца, че за него е приложим КТ не са верни, тъй като КТ е
приложим само за работници и служители по трудово правоотношение. В чл. 187 ал.
3 от ЗМВР, приложим за служители по
служебно правоотношение, е уредено работно време през нощта, което е от 22:00
ч. до 06:00 ч., поради което нощното работно време по смисъла на ЗМВР е 8 часа,
а не 7 часа, както е по КТ. Съотношението с коеф.
1,143 се прилага при трудови правоотношения по КТ. Считат, че регламентацията
на възнагражденията по ЗМВР е изчерпателна и е недопустимо субсидиарно
приложение на ЗДСл или КТ за служителите на МВР. За периода на претенцията са
действали Наредба 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В тези
наредби същи е уредено, че нощният труд на служителите на МВР е 8 часа.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата претенция
и моли за уважаването й, а ответника поддържа становището в отговора и моли за
отхвърлянето й.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде уважен предявеният иск следва да бъде установено наличието
на следните предпоставки: служебно правоотношение между ищеца и ответника;
полагането на извънреден труд в посочените времеви и стойностни параметри. Ищецът
носи доказателствената тежест за установяването на
тези факти чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва да установи в
процеса изплащането на претендираните възнаграждения
или наличието на правопогасяващи тези задължения
факти, съобразно изложеното от него в отговора.
Между страните не се спори, че за процесния
период 01.06.2016г. до 31.03.2019г., страните са се намирали в служебно
правоотношение, като ищецът е полагал труд на длъжността младши експерт при РД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, което е на структурно
подчинение към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР.
Не се спори и относно факта, че ищецът че за процесния
период е положил общо 1584 часа нощен труд. Не се оспорват и математическите
изчисления на ищеца, т.е. че преизчисляването на дневен в нощен труд, при
положен нощен труд от 1584 часа, се получава дължимо обезщетение в размер
1457,45 лева. С други думи спор по подлежащите на доказване от ищеца факти
липсва.
Оспорва се иска по отношение на приложимото право, а именно оспорва се
от ответника, че положеният нощен труд на служителите по служебно правоотношение
в МВР подлежи на преизчисляване при коефициент 1.143 в дневен.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
Процесните правоотношения са регламентирани последователно в Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. издавани от министъра на вътрешните работи и всяка
от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са
идентични, според които „При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от
наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване
липсва.
Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на Наредба
№8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. Наредба №8121з-592 от своя страна е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-592
(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776
(02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ
бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн.
ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9,
ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява
доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1.143 в периода от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е
нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а в периодите от 01.06.2016г. до
11.07.2016г. и от 02.08.2016г. до 31.03.2019г. при липсата на специална уредба
за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата - чл.9, ал.2.
Основен спор по делото се явява въпросът дали в
правоотношенията между ищеца, работещ по служебно правоотношение и ответникът,
е приложим субсидиарно КТ или не. Действително ЗМВР
се явява специален по отношение на ЗДСл., но ЗДСл. се явява специален по
отношение на КТ. За всички неуредени въпроси в специалния закон се прилага
общия.
В чл. 187 ал. 3 от ЗМВР се сочи, че „Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на
дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.“
Нормата на чл. 187 ал. 3 изр. 4 от ЗМВР е аналогична
на нормата на чл. 140 ал. 2 от КТ, съгласно която „Нощен е трудът, който се
полага от 22,00 ч. до 06,00 ч.“
Поради това разлика в уредбата на КТ и ЗМВР по въпроса
кой труд се счита за нощен няма, а нощен е трудът положен между 22,00 и 6,00 ч.
Преизчисляването на нощният труд в дневен произтича от
нормата на чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с чл. 140 ал.
1 от КТ.
Съгласно чл. 143 ал. 1 от КТ, Извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време.
Съгласно чл. 140 ал. 1 от КТ Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Няма спор, че за служителите в МВР, както и за всички
останали работници и служители в България, нормалната продължителност на
работната седмица е 5 дни. Никъде в ЗМВР не е посочена друга, различна нормална
продължителност на работната седмица. Нещо повече, изрично в чл. 187 ал. 1 от ЗМВР се сочи: „Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.
Доколкото няма спор, че за служителите в МВР,
нормалната продължителност на работната седмица е 5 дни, то тогава приложими се
явяват ограниченията на чл. 140 ал. 1 от КТ по отношение на нощния труд, който
следва да е до 7 часа.
Трудът, положен
между 22,00 и 6,00 ч. /нощният труд/ е с продължителност от 8 часа, т.е.
излиза извън рамките на нормалната му продължителност от 7 часа, установена в
КТ /доколкото липсва специална норма в ЗМВР, дерогираща
правилото на чл. 140 ал. 1 от КТ, касаеща нормалната продължителност на работното време през нощта, а не
продължителността на нощния труд/. Доколкото нощният труд от 8 часа е над
нормалната му продължителност от 7 часа, същият се явява извън установеното за служителя
работно време, следователно подлежи на обезщетяване като извънреден труд по
смисъла на чл. 143 ал. 1 от КТ.
Следва да се посочи още, че субсидиарната
приложимост на КТ по отношение на ЗМВР, може да се потвърди и от приетото ТР 8/2013г.
на ВКС, което е постановено именно във връзка с дела по ЗМВР. В същото ТР, макар
и отговорило на различни въпроси от този, стоящ в центъра на настоящото дело,
се сочат като приложими нормите на КТ в правоотношения по ЗМВР.
Аргументите за недопустимост на преизчисляването на
нощния труд в дневен, тъй като нощният труд се заплаща по 0,25лв. на час, и би
се получило двойно плащане, са несъстоятелни. Допълнителното заплащане на
нощния труд следва от факта, че същият е специфичен труд, полага се при
условия, които влияят негативно на здравето на работника/служителя и се заплаща
поради факта, че работника и служителя отдава труда си през посочените часове,
определени по принцип за сън. Извънреден труд се заплаща, тъй като
работодателят не се е съобразил с разписаните в КТ правила, които са приети с
цел защита на работника/служителя от прекомерното полагане на нощен труд. В КТ
е прието, че се допуска нощен труд, но при намалена часова ставка в сравнение с
дневния /именно поради по-неблагоприятните условия на полагане на нощен труд/.
Несъобразяването на работодателя с това императивно условие на закона води до
ангажиране на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за
извънреден труд.
Доколкото няма спор по въпроса за положените часове
нощен труд за периода и стойността на обезщетението за положен извънреден труд
чрез преизчисляване на нощния труд в дневен, то съдът намира, че искът следва
да бъде уважен в пълния му предявен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се
следват разноските за производството, които са в размер на 400лв. адвокатско
възнаграждение + 80 лв. ДДС върху адвокатското възнаграждение. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна от ответника. Съдът намира същото за
неоснователно. Минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислено по
реда на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба 1/2004г. е в размер на 332,02лв. Предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че
възнаграждение от 400лв., т.е. надвишаващо само с 67,98лв. минимума, не се
явява прекомерно. ДДС се дължи отделно и не се включва в минималните размери,
съгласно § 2а от Наредба 1/2004г. на ВАС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 58.30лв.,
представляваща дължима държавна такса за уважения иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град
София, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Е.А.М. ЕГН **********,***, офис 318, сумата
от 1457,45 лв. /хиляда четиристотин
петдесет и седем лева и 45ст./, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 226,51 часа за периода от
01.06.2016г. до 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд от 1584 часа в дневен с коефицент 1,143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.07.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143
ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град
София, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Е.А.М. ЕГН **********,***, офис 318, сумата
от 480лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град
София, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 58.30лв. /петдесет и осем лева и 30 ст./,
представляваща дължима държавна такса за уважения иск, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в
регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: