Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 14.05.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 576 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца И.Й.Б., ЕГН ********** ***, срещу
ответниците: 1. „ДИВИКО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.“Костенец, ул.“Хр.Ботев“ № 55 и актуален адрес гр.Велинград, ул.“Д. Талев“
№7; 2. „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Младост, ул.“Христофор Колумб“ № 4; 3. Д.Г.К., ЕГН **********
***.
Предявени
са искове правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване относителната
недействителност по отношение на ищеца Б. поредица от сделки, а именно
разпореждане на „ДИВИКО“ ООД от 08.05.2013г., с което като непарична вноска в
капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, ЕИК ********* е внесен следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в строителни граници на гр. Велинград, обл.
Пазарджишка, с площ от 1580 кв.м, образуващ УПИ I-152- „за ЖС, търговия и
услуги“, находящ се в землището на гр. Велинград, местност „Голямо Блато“, при
граници и съседи на поземления имот: имот № 168001 - жилищна територия на ФИМ -
гр. Велинград; имот № 149136 - използв. ливада на М.Д.И.; имот №149135 -
използв. ливада на А.Д.О., който имот е образуван чрез промяна на
предназначението на поземлен имот № 149152 от местност „Голямо Блато“ по КВС на
землище Велинград, с площ на имота 1580 кв.м, образуван чрез обединяване на
основание молба по чл. 26 от Наредба 49 №1275 от 08.11.2007г. на имот 149021,
находящ се в землището на гр. Велинград, в местността „Голямо Блато“, целия
имот с площ от 0,936 дка, парцел 020 от масив 149, при граници и съседи : имот
№ 149135 и имот № 168001., както и продажбата на същия имот на Д.Г.К. от „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, извършена с НА за покупко
- продажба на недвижим имот №126, том 1, per. № 699, н.д.№119/13.05.2014г.
Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от
16.07.2012 год., сключен между „Атлетик“ АД -Велинград в качеството му на
цедент и ищеца И.Б., в качеството му на цесионер, в полза на последния са
прехвърлени вземания на цедента, а именно дължимата неустойка по договор от
18.10.2006 г., сключен между цедента и ответника „Дивико“ ООД. Вземанията на
цедента били придобити на основание чл.20 от договора поради неизпълнение от
страна на „Дивико“ ООД да прехвърли уговорените 11 броя недвижими имоти по
нотариален ред. Цедентът уведомил ответника „Дивико“ ООД за извършената цесия с
нарочно съобщение от 17.07.2012г., връчено с обратна разписка на 21.07.2012 г.
На
23.08.2012г. ищецът подал искова молба, с която предявил иск с правно основание
чл.92 от ЗЗД, като се легитимирал като кредитор спрямо „ДИВИКО“ ООД по силата
на сключената отпреди цесия.
С Решение
№ 105/10.03.2014г. по гр.д.№ 748/2012г., Окръжен съд Пазарджик осъдил „ДИВИКО“
ООД - гр.Велинград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
Костенец ул. „Христо Ботев“, да заплати на ищеца сумата от 300 000лв. /триста
хиляди лева/, представляваща неустойка по договор от 18.10.2006г., за периода
8.08.2009г. - 8.08.2012г. по частичен иск от общо претендирана неустойка в
размер 1097000 лв., ведно със законната лихва върху сумата 300 000 лв., считано
от датата на предявяване на иска - 23.08.2012 год. до окончателното й плащане.
Освен това „ ДИВИКО“ ООД било осъдено да предаде собствеността и владението
върху процесиите имоти.
Решението
било обжалвано пред Апелативен съд Пловдив, като се образувало в.гр.д №
571/2014г. С решението си въззивният съд отхвърлил всички обективно съединени
искове на ищеца. След обжалването му пред ВКС, вземането на ищеца И.Й.Б. било
установено с влязло в сила Решение № 214/19.06.2015г. по гр.д № 5986/2014г. по
описа на ВКС, с което „ДИВИКО“ ООД бил осъдено да му заплати сумата от 300 000
/триста хиляди/ лева, на основание чл.92 ЗЗД, представляваща договорна
неустойка от общия дължим размер от 1 053 000 лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 23.08.2012 г. до окончателното изплащане.
Настоява
се на това, че съгласно чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, за периода от 23.08.2012г. до влизане
в сила на първоинстанционното решението на 19.06.2015г., давност относно
вземането на цесионера И.Б. не тече. За събирането на вземането му в размер на
300 000лв. било образувано и изп. д.№ 176/2015г. по описа на ЧСИ Г. ***
действие - Окръжен съд Пазарджик и с per. № 888.
Твърди
също, че докато течала инстанционната проверка на Решението на ОС-Пазарджик по
гр.д. № 748/2012г., ответникът „ДИВИКО“ ООД направило непарична вноска в
капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД. Апортът бил извършен на 08.05.2013г. и с
него „ДИВИКО“ ООД прехвърлил срещу придобиване на акции следния свой недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в строителни граници на гр.Велинград, обл.
Пазарджишка, местност „Голямо блато“, с площ от 1580 кв.м, образуващ УПИ I-152
“за ЖС, търговия и услуги“, находящ се в землището на гр. Велинград, местност
„Голямо Блато“, при граници и съседи на поземления имот: имот № 168001 -
жилищна територия на ФИМ - гр. Велинград, имот № 149136 - използв. ливада на М.Д.И.,
имот №149135 - използв. ливада на А.Д.О., който имот е образуван чрез промяна
на предназначението на поземлен имот № 149152, местност „Голямо Блато“ по КВС
на землище Велинград, с площ на имота 1580 кв.м, образуван чрез обединяване на
основание молба по чл. 26 от Наредба 49 №1275 от 08.11.2007г. на имот 149021,
находящ се в землището на гр. Велинград, в местността „ Голямо Блато“, целия
имот с площ от 0,936 дка, парцел 020 от масив 149, при граници и съседи : имот
№ 149135 и имот № 168001.
Ответникът
„Дивико“ ООД се легитимирало като собственик на посочения имот с НА за покупко
- продажба на недвижим имот № 182, том. I, дело 201/2007г., вх. per. №
249/15.02.2007г. на Служба по вписванията – Велинград и НА за покупко -
продажба на недвижим имот № 143, том VII, дело № 1544/2007г. вх. per. №
1959/02.11.2007г. на Служба по вписванията - Велинград; Заповед № 2072/21
12.2007г. на общ.Велинград за промяна на предназначението на п.и. № 149152.
Настоява
се на това, че към датата на апорта, ищецът е имал качеството на кредитор на
„Дивико“ ООД, независимо делото водено срещу него за осъждането му да заплати
неустойката да е било висящо, тъй като в закон нямало изискване вземането на
кредитора да е изискуемо или признато със СПН. А в случая ищеца имал вземане
към „Дивико“ ООД по силата на договора за цесия от 16.07.2012г., за която цесия
длъжника бил уведомен от цедента на 17.07.2012г.
Ищецът
твърди също, че на 13.05.2014г. същия този недвижим имот бил прехвърлен на
третия ответник - Д.Г.К. по силата на НА за покупко - продажба на недвижим имот
№126, том 1, per. № 699, н.д.№119/13.05.2014г. с продавач „ДЖЕЙ ВИ ДИ
ПРОПЪРТИС“ АД, представлявано от Изпълнителния си директор В.Х.Й..
И тъй
като към датата 08.05.2013г. управители в „ДИВИКО“ ООД били Г.В.Б., В.Х.Й. и Д.Г.К.,
като и към тази дата Съвета на директорите в „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД се
състоял от същите лица, то и те се явявали „свързани лица“ по смисъла на
закона.
Настоява
се и на това, че тъй като апортът по естеството си е възмездна сделка
/имущество срещу акции/, следвало да се отчете и допълнителното изискване за
знание за увреждането и у новия собственик на имота - акционерното дружество
/чл.135, ал.1 изр.2 от ЗЗД/. Счита, че презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД в
случая би могла да намери приложение, въпреки че приобретател по сделката е
юридическо лице, тъй като волята на същото се формира и представителството му
се осъществява от физически лица. Едноличният собственик на капитала и
управител на дружеството-длъжник е бил член на съвета на директорите на
акционерното дружество. А извършеният апорт бил във вреда на ищеца, тъй като
увреждането се изразявало в намаляване възможността на кредитора да се удовлетвори
от имуществото на длъжника. Като увреждане имало винаги, когато длъжникът се
лишава от свое имущество или имуществото му намалява.
Настоява
се и на това, че в случая бил налице фактическият състав на чл. 135 от ЗЗД,
като ищецът е кредитор на първия ответник по силата на договор за цесия, като
вземането му е непогасено към момента на апорта; налице е увреждане, тъй като с
разпореждането за внасяне на непарична вноска в капитала на акционерното
дружество е извършена трансформация на недвижимо имущество на длъжника с
относително устойчива пазарна стойност в акции, които представляват по-трудно
продаваем актив; длъжникът „ДИВИКО“ ООД, чрез своите законови представители, е
знаел, че с апорта уврежда кредитора си, доколкото вземането на последния към момента
на апорта е било възникнало по силата на договора за цесия и длъжникът е бил
уведомен.
Въз
основа на така очертаната обстановка се
иска от съда да постанови решение с което да обяви за НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ поредица
от сделки, а именно разпореждане на „ДИВИКО“ ООД от 08.05.2013г., с което като
непарична вноска в капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, ЕИК ********* е
внесен следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в строителни граници на
гр. Велинград, обл. Пазарджишка, с площ от 1580 кв.м, образуващ УПИ I-152- „за
ЖС, търговия и услуги“, находящ се в землището на гр. Велинград, местност
„Голямо Блато“, при граници и съседи на поземления имот: имот № 168001 -
жилищна територия на ФИМ - гр. Велинград; имот № 149136 - използв. ливада на М.Д.И.;
имот №149135 - използв. ливада на А.Д.О., който имот е образуван чрез промяна
на предназначението на поземлен имот № 149152 от местност „Голямо Блато“ по КВС
на землище Велинград, с площ на имота 1580 кв.м, образуван чрез обединяване на
основание молба по чл. 26 от Наредба 49 №1275 от 08.11.2007г. на имот 149021,
находящ се в землището на гр. Велинград, в местността „Голямо Блато“, целия
имот с площ от 0,936 дка, парцел 020 от масив 149, при граници и съседи : имот
№ 149135 и имот № 168001., както и продажбата на същия имот на Д.Г.К. от „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, извършена с НА за
покупко - продажба на недвижим имот №126, том 1, per. № 699,
н.д.№119/13.05.2014г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.К.. В
отговора намира предявеният срещу него иск за неоснователен и недоказан, поради
което и се иска отхвърлянето му по следните съображения: Твърди, че той лично
не знаел за обстоятелствата твърдени от ищеца, че имало вземане на „Атлетик“ АД
срещу „Дивико“ ООД, нито е бил уведомен за извършената цесия в полза на ищеца Б..
Уведомяването не било получено от него, а е станало с обратна разписка,
изпратена до длъжниковото дружество. Освен това и Съветът на директорите на
акционерното дружество не се състоял само от едно лице, нито управлението било
осъществявано само от едно лице, за да се направи безспорния извод, че то именно
е знаело за обстоятелствата от които произтича вземането на ищеца, или че с
договора за цесия се сменя даден кредитор. В тази връзка сочи, че съгласно
Решение № 13/19.02.2015 г. по гр. д. № 4606/2014 г. на ВКС, свързаните лица по
§1 ДР ТЗ биха знаели основни обстоятелства от дейността на дружествата, но едва
ли кой какъв алеаторен договор е сключил и изпълнява ли го добросъвестно. В
същото решение било посочено, че приложението на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да бъде разширено до хипотезата на §1 ДР ТЗ, когато търговските
дружества са свързани лица. Поради това и счита, че спрямо него презупцията е
неприложима.
На
следващо място, оспорва твърдението, че ищецът притежава качество на кредитор
спрямо първия ответник - Дивико ООД за сумата, която е посочена в исковата
молба - 300000 лв., представляващи договорна неустойка от общ размер на вземането
1053000лв., ведно със зак.лихва върху сумата от 23.08.2012г. до окончателното й
изплащане. Твърди, че първо, вземането за неустойката над 300 000 лв. е
погасено по давност и не съществува. Неустойката била договорна -за
неизпълнение на договорното задължение за прехвърляне на правото на собственост
върху имотите. Освен това имало и постановено съдебно решението по чл.19, ал.З ЗЗД, имащо конститутивно действие по отношение на собствеността върху имотите,
за които предварителния договор е обявен за окончателен, поради което следвало
да се приеме, че е влизане в сила на това решение, задължението за прехвърляне
на правото на собственост е погасено, чрез изпълнение. В случая имало влязло в
сила на 09.07.2012 г. съдебно решение по иска с правно основание чл.19, ал.З ЗЗД постановено на 17.03.2011г. по гр.д.№ 904/2010г. от Апелативен Съд
–Пловдив, с което е обявен предварителния договор за окончателен. А влизането в
сила на това решение бил и крайния момент, до който се дължи договорната
неустойка. Понеже след тази дата е изтекла кратката 3-годишна погасителна
давност, без да е заведено дело за остатъка от неустойката, счита да е настъпил
погасителния ефект на давността и вземането вече да не съществува.
Твърди
също, че ищецът Б. вече е прехвърлил своето вземане на трети лица, поради което
вече няма качеството на кредитор и не е активно легитимиран да води иска по
чл.135 ЗЗД. В подкрепа на това твърдение прилага Уведомление от И.Б. до
„Дивико“ ООД за извършена цесия в полза на И.М.И., както и Договор за цесия със
С.М.В.. Видно от тези два документа, ищецът се е разпоредил с вземане в размер
на 433 325,55 лв.
Счита, че
предвид и наличието на висящ процес по принудително изпълнение срещу длъжника,
може също така да бъде направен изводът, че липсва увреждане за И.Б. в резултат
на действията на неговия длъжник и първи ответник по делото - Дивико ООД. Освен
това длъжникът по това изп.дело -„Дивико“ ООД разполагал с имущество в размер
на около 500 000 лв. с ДДС, което следвало да послужи за удовлетворяване на
взискателя Б.. В подкрепа на това обстоятелство, представя двете Обявления по
изп.д. №176/ 2015г. на ЧСИ Г. З. за публична продан на недвижими имоти,
собственост на „Дивико“ ООД.
Счита, че
апортът не уврежда И.Б., тъй като същия би получил удовлетворение /при условие,
че се докаже качеството му на кредитор спрямо първия ответник/, както от
имуществото на „Дивико“ ООД, така и от имуществото на приемащото апорта
дружество - „Джей Ви Ди Пропъртис“ АД. В конкретния случай извършеното действие
било апорт, З. е. правно действие, представляващо особен вид отчуждаване, имащо
едностранен характер, чрез което се отчуждават движими и недвижими вещи от едно
търговско дружество - длъжник в друго. Атакуваният в настоящото производство
апорт е вид възмездна прехвърлителна сделка, по силата на която едно лице
отчуждава в полза на търговско дружество свои имуществени права, срещу което
придобива право на членство в същото това търговско дружество или под формата
на дружествен дял /в ООД/ или под формата на притежание на определен брой акции
и дялове /в АД/. Посредством апорта, същевременно съдружникът, респективно
акционерът изпълнява свое основно задължение като участник в търговското
дружество - да направи вноска в неговия капитал, като по този начин формира
основния източник на имуществото на капиталовото търговско дружество при
учредяването му в началото на търговската му дейносЗ. Както било посочено
по-горе, необходимо е това действие да води до увреждане интересите на ищцовата
страна в качеството и на кредитор. От представените към исковата молба
доказателства намира, че в случая не е налице увреждане от вида на посоченото
по-горе. Апортът по своята правна същност е едностранно изявление за непарична
вноска, срещу която се придобиват акции, които с оглед високата стойност на
капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, са лесно конвертируеми и от тях
произтичат дивиденти и доходи, посредством които кредиторът би могъл
сравнително лесно да се удовлетвори. Длъжникът „ДИВИКО“ ООД, както и
дружеството, в което е направена непаричната вноска - „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“,
били с имущество, което с пъти надвишавало сумата от 8000 лв. Същият извод можел
да бъде направен и по отношение сумата, представляваща размера на вземането на
ищеца, което следвало да бъде конкретизирано от него, с оглед представените към
настоящия отговор доказателства за извършени цесии. Видно от представените с ИМ
доказателства, Дивико ООД придобива в резултат на апорта повече от 90 % от
капитала на Джей Ви Ди Пропъртис, чийто размер възлиза на 1260700 лв. Справка
по партидата на дружеството в търговския регистър показвала, че капиталът е набран с непарични
вноски - апорт на недвижими имоти с висока пазарна стойност, които и към
настоящия момент са негова собственосЗ. Ето защо, счита че имуществото на
длъжника не е било увредено или намалено. Длъжникът разполагал и с друго
имущество, извън отчужденото, което е с много по-голям размер, а ищцовото вземане,
доколкото съществува, ило било пренебрежимо малко, спрямо активите на „Дивико“
ООД, за да се приеме, че е налице увреждане. Отчужденото имущество било
трансформирано в друг актив, който с оглед доброто финансово положение на
дружеството - приемащо апорта, не е трудно продаваем и не е актив, който не
носи доходи. Кредиторът, макар и да не е страна по сделката, знае за нея и
черпи изгодни правни последици от същата. З.е. очевидно ставало дума не за
увреждане, а за икономическа целесъобразност на самата сделка, което е въпрос
на субективна преценка. За кредитора съществувала възможността по чл.515 ГПК,
която му давала право да наложи запор върху акциите на длъжника и възлагането
им вместо плащане или изнасянето им на публична продан.
С оглед
на изложеното се иска отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Претендира и направените съдебни разноски.
В срока
по чл.131 ГПК, не са постъпили писмени отговори от ответниците „ДИВИКО“ ООД и
„ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД.
В
о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си адв.И., твърди да има качеството на
кредитор, тъй като въпреки извършените от него цесии е запазил за себе си
вземане в размер на 20000лв. Подържа изцяло иска и иска уважаване на същия с
подробни съображения в писмена защита.
В
о.с.з. ответника „ДИВИКО“ ООД не се явява и не изпраща представител не взема
становище по иска, не ангажира доказателства.
В
о.с.з. ответника „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД не се явява и не изпраща
представител не взема становище по иска, не ангажира доказателства.
В
о.с.з. ответника К. чрез пълномощника си адв. П. оспорва иска като
неоснователен,поддържа възраженията си.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от
ищеца доводи, намира за установено следното:
Страните
не спорят, а и от Договор за цесия от 16.07.2012 год., сключен между „Атлетик“
АД -Велинград в качеството му на цедент и ищеца И.Б., в качеството му на
цесионер, се установява с него в полза на последния да са прехвърлени вземания
на цедента, представляващи дължимата неустойка по договор от 18.10.2006 г.,
сключен между цедента и ответника „Дивико“ ООД, поризтичащи от чл.20 от договор
- поради неизпълнение от страна на „Дивико“ ООД да прехвърли уговорените 11
броя недвижими имоти по нотариален ред.
Не се
спори и по обстоятелството, че цедентът е уведомил ответника „Дивико“ ООД за
извършената цесия с нарочно съобщение от 17.07.2012г., връчено с обратна
разписка на 21.07.2012 г.
Не е
спорни и, че с влязло в сила на 19.06.2015г. съдебно Решение № 105/10.03.2014г.
по гр.д.№ 748/2012г., което след обжалването му пред ВКС, вземането на ищеца И.Й.Б.
е установено с Решение № 214/19.06.2015г. по гр.д № 5986/2014г. по описа на
ВКС, с което „ДИВИКО“ ООД е осъдено да му заплати сумата от 300 000 /триста
хиляди/ лева, на основание чл.92 ЗЗД, представляваща договорна неустойка по
договор от 18.10.2006г., за периода 8.08.2009г. - 8.08.2012г. по частичен иск
от общо претендирана неустойка в размер 1097000 лв., ведно със законната лихва
върху сумата 300 000 лв., считано от датата на предявяване на иска - 23.08.2012
год. до окончателното й плащане. А и същото се установява от представените в
тази насока съдебни решения.
Видно от
представения изпълнителен лист №116/24.07.2015г. /л.71/ полза на ищеца Б. за
присъдената сума от 300000лв. неустойка срещу „Дивико“ ОДД е издаден такъв. Въз
основа на него е по молба от 27.07.2017г. е образувано изпълнително дело при
ЧСИ Г. З. с рег.№ 888 на КЧСИ.
Обстоятелствата
свързани с това дали е било налице изискуемо задължение, произтичащо от Договора
за цесия и представляващо договорна неустойка по чл.20 от договор от
18.10.2006г. са били обект на преценка от съда по горните съдебни решения.
По
силата на договор за цесия от 08.04.2016г. /л.118/ ищеца Б. е прехвърлил на С.М.Вчаст
от вземането си от 300 000 лева, на основание чл.92 ЗЗД, представляваща
договорна неустойка, присъдена със съдебното решение, а именно частта от
10000лв.
Освен
това от представеното уведомление по чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД /л.120/ се
установява, че по силата на договор за цесия от 27.07.2016г. /л.120/ ищеца Б. е
прехвърлил на И.М.И. друга част от същото си от 300 000 лева, представляваща
договорна неустойка, в размер на 270000лв. – главница представляваща присъдена
неустойка. Освен това е прехвърлил и вземанията си за съдебни разноски и
законната лихва.
Общо
ищеца в качеството си цедент е прехвърлил на други лица сумата от 280000лв. Тоест
и към момента е налице неизпълнено задължение към ищеца по изпълнителното дело
до размера на сумата от 20000лв. – главница представляваща присъдена неустойка,
тоест той продължава да е кредитор на ответника „Дивико“ ООД.
В този
смисъл неоснователни са възраженията на ответника К., че ищеца не е вече
кредитор, тъй като е прехвърлил на трети лица цялото свое вземане към ответника „Дивико“ ООД, тъй като
се установява да има вземане по издадения изпълнителен лист в размер на 20000лв.
– главница представляваща присъдена от съда неустойка. А по делото няма данни
нито се твърди ответника „Дивико“ ООД да изпълнил каквато и да било част от
задължението си по издадения изпълнителен лист №116/24.07.2015г. и образуваното
въз основа на него изпълнително дело. Вместо това от данните по делото се
установява, че ответника „Дивико“ ООД е
обявен в несъстоятелност с Решение № 78/29.11.2018г. на ОС –Кюстендил.
Неоснователно
съдът намира и възражението на ответника К., че вземането на ищеца Б. за
300000лв. -договорна неустойка не съществува, тъй като е погасено по давност,
поради следното: В случая се касае за съдебно признато вземане с решение влязло
в сила на 19.06.2015г. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД „ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години“. Именно такъв е
настоящия случай, като давността за процесното вземане, независимо то да е за
неустойка е 5 години. От датата на която е влязло в сила съдебното решение 19.06.2015г. до предявяване на настоящия иск
на 14.06.2016г., а и към момента не е изтекла предвидената чл.117, ал.2 от ЗЗД
погасителна давносЗ. При което ищеца все още е кредитор на ответника „Дивико“
ООД до размера на сумата от 20000лв. – главница представляваща присъдена от
съда неустойка.
Основателно
е възражението, че вземане на ищеца Б. за договорна неустойка над 300000лв. не
съществува, тъй като е погасено по давносЗ. Това е така, тъй като вземането за
неустойка е възникнало преди 2012г. и по делото няма данни ищеца да предявявал
иск пред съда за целия размер на дължимата му неустойка. Нещо повече предявения
от ищеца нов частичен иск за същата неустойка в размер на 50000лв. по който е
образувано З.д.№158/2015г. на ПзОС с постановеното по него Решение №
97/12.10.2017г. е бил отхвърлен, като погасен по давносЗ. Така или иначе в
предмета на това дело не се включва вземане за неустойка извън съдебно
признатия й размер от 300000лв., за част от което вземане до размера на
20000лв. ищеца все още е кредитор на ответника „Дивико“ ООД, след извършените
от него цесии.
Страните
не спорят и по обстоятелството, че ответника „Дивико“ ООД е бил собственик на процесния имот по силата
на НА за покупко - продажба на недвижим имот № 182, том. I, дело 201/2007г.,
вх. per. № 249/15.02.2007г. на Служба по вписванията – Велинград и НА за
покупко - продажба на недвижим имот № 143, том VII, дело № 1544/2007г. вх. per.
№ 1959/02.11.2007г. на Служба по вписванията – Велинград, които не е представен
по делото.
Не се
спори и по обстоятелството, че тези имоти са били предмет на апортна вноска от
страна на ответника „Дивико“ ООД в капитала на ответника „Джей ви ди пропъртис“
АД.
От представените
справка от ТР и Учредителен протокол от 30.09.2012г. и Устава на „Джей ви ди
пропъртис“ АД е видно, че „Дивико“ ООД е
направил апортна вноска в капитала на ответника „Джей ви ди пропъртис“ АД, като
е внесъл няколко имота между които под З. 9.3 от устава е процесния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в строителни граници на гр. Велинград, обл.
Пазарджишка, с площ от 1580 кв.м, образуващ УПИ I-152- „за ЖС, търговия и
услуги“, находящ се в землището на гр. Велинград, местност „Голямо Блато“.
Видно от Протокол от 25.03.2013г. от заседание на СД на „Джей ви ди пропъртис“
АД е, че е увеличен капитала на това дружество, чрез апорта на този имот
/записан в З.3/, за която непарична вноска „Дивико“ ООД е получил поименни
обикновени акции.
От справка
от ТР се установява, че „Джей ви ди пропъртис“ АД е учредено и вписано в
търговски регистър на 29.10.2012г. с представляващ В.Х и съвет на директорите: В.Х,
Г.Б. и Д.К..
От
списък на акционерите на „Джей ви ди пропъртис“ АД и от Протокол от
08.04.2013г. на СД на това АД е видно, че „Дивико“ ООД притежава 90,70% от
капитала на „Джей ви ди пропъртис“ АД.
С Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №126/13.05.2014г., съставен от нотариус
Г.Х., е видно ответника „Джей ви ди пропъртис“ АД, чрез изпълнителния си
директор В.Х да е прехвърлил на третия
ответник – Д.Г.К., собствеността на притежавания от него имот, а именно
процесния имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в строителни граници на гр.
Велинград, обл. Пазарджишка, с площ от 1580 кв.м, образуващ УПИ I-152- „за ЖС,
търговия и услуги“, находящ се в землището на гр. Велинград, местност „Голямо
Блато“, срещу заплащане на цената от 8000лв., чиято данъчна оценка е 7649,70лв.
От заключение
по ССЕ от 27.09.2017г. на вл.З., неоспорено от страните, се установява, че
продажната цена на този имот от 8000лв. е била изплатена от купувача,
документирано във ф.№ 008/01.06.2017г.
По
делото е представен и НА за покупко-продажба на недвижим имот №130/24.11.2017г.
/която сделка е извършена в хода на делото/, по силата на който третия ответник
– Д.Г.К. е продал на Борис Иванов Петров процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
строителни граници на гр. Велинград, с площ от 1580 кв.м, от местност „Голямо
Блато“. За сумата от 8000лв.
Установява
се още от справки от ТР, че управители и съдружници в „Дивико“ ООД са лицата: Д.Г.К.,
Г.Б. и В.Х. Същите лица са и членове на Съвета на директорите на „Джей ви ди
пропъртис“ АД, като управител на това дружество е В.Х.
По
делото е приета и допълнителна ССЕ от 23.01.2019г. на вл.З.,
неоспорена от страните която и съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна, от която се установява следното: Стойността на дълготрайните
материални активи на „Дивико“ ООД към дата 08.05.2013г. е 840 941,21лв. А
към м.май 2014г. и към 31.12.2017г. е в размер на 4875,01лв.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна съдът формира и правните си изводи:
Искът
по чл. 135 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза
на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,
с които длъжникът го уврежда. Основателността на конститутивния отменителен иск
е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в
разпоредбата на чл. 135 ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е
извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на
длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с
което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е
възмездно.
Кредиторът
трябва да разполага с действително парично или непарично вземане срещу
длъжника, което не е удовлетворено и е възможно все още да не е изискуемо.
Вземането може да е възникнало преди извършване на увреждащото действие и в
този случай правото на кредитора се упражнява съгласно чл. 135, ал.1 ЗЗД. Ако
вземането на кредитора е възникнало след извършване на увреждащото действие,
правото на кредитора се упражнява съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Втората
предпоставка изисква длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда
кредитора. Действията, които могат да бъдат предмет на иска по чл. 135 ЗЗД са
разнообразни – договори, сключени между длъжника и трето лице /възмездни и
безвъзмездни/, едностранни правни сделки, други правни действия, например
плащане.
Апортът
или непаричната вноска в акционерно дружество представлява правно действие по
смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД - особен вид отчуждаване на вещ с транслативен
ефект за правото на собственост, специфичен вещно прехвърлителен производен
способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в
съответно търговско дружество. С апортиране на недвижим имот в капиталово
търговско дружество имотът излиза от патримониума на длъжника и става
собственост на дружеството, като собствеността се придобива на деривативно
основание с вписване на дружеството, а срещу апортната вноска длъжникът получава
акции от учреденото АД. При апортиране на недвижим имот в търговско дружество
би се затруднило удовлетворяването на кредитора, поради това, че се намалява
ликвиден актив от имуществото на длъжника, а се придобиват акции в новоучредено
търговско дружество, стойността на които зависи изцяло от имущественото
състояние на акционерното дружество, представляващо динамична величина, и
принудителното изпълнение спрямо които акции е по-трудно осъществимо.
Третата
предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо кредитора - ищец действията, с които длъжникът го
уврежда, се отнася до наличието на субективно условие и се различава в
зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно, но само по
отношение на знанието на третото лице.
Относно
знанието на длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 1 ГПК е без значение дали
увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно – когато длъжникът знае че
има кредитор, но въпреки това извършва учредителен апорт при учредяване на
акционерно дружество, длъжникът съзнава, че го уврежда, тъй като за новото
дружество не може да се извърши преценка на каква стойност биха могли да бъдат
продадени акциите му, ако не изпълни задължението си към кредитора, предвид и
динамиката в икономическото състояние на всяко търговско дружество. По
отношение на длъжник - юридическо лице знание за увреждане е налице, ако
физическите лица от състава на съответния орган или съответните отговорни за
това служители знаят за него.
В
конкретния случай ответникът „Дивико“ ООД, чиито управители и съдружници са
лицата: Д.Г.К. и В.Х са били уведомени на 21.07.2012г., че по силата на техен
Договор за цесия от 16.07.2012г. техен
кредитор по задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение на Договор от
18.10.2006 г. е вече ищеца Б., а не съконтрахента му по договора - „Атлетик“
АД. Целият размерът на въпросната неустойка е установен в съдебно решение и е в
размер на 1 097 000 лв. По предявения на 23.08.2012г. от ищеца Б. частичен
иск за заплащане на тази неустойка в размер на 300 000лв., съдебно признато е
това вземана с решение влязло в сила 19.06.2015г.
Напълно
неоснователно е възражението на ответника К., че той лично не знаел за
обстоятелствата твърдени от ищеца, че имало вземане на „Атлетик“ АД срещу
„Дивико“ ООД, нито е бил уведомен за извършената цесия в полза на ищеца Б..
Това е така, тъй като ответника К. е управител на „Дивико“ ООД и като такъв за
него съществува призумцията, че знае за всичко което касае представляваното от
него юридически лице.
На 25.03.2013г.
ответникът „Дивико“ ООД е отчуждил процесния имот, като го е апортирал в
капитала на втория ответник - „Джей ви ди пропъртис“ АД. В случая това
обстоятелство е записано и в Устава на АД, при което става въпрос за
учредителен апорЗ.
Апортът
има възмезден характер, тъй като при него има разместване в имуществената сфера
на вносителя – срещу апортната вноска вносителят придобива акции /при АД/. Изразеното
от учредителите – акционери съгласие за апорта не представлява договаряне по
смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, тъй като акционерите не са насрещни
страни и между тях не се създават насрещни права и задължения. Знание на
акционерите по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД не е необходимо да се изследва при
апорт, тъй като насочването на изпълнението срещу апортираното имущество се
търпи от акционерно дружество, но не и от неговите акционери.
Безспорно
извършения апорт на процесния недвижим имот от страна на „Дивико“ ООД е
увреждащо интересите на кредитора действие. Апортът е правно действие,
представляващо особен вид отчуждаване при което длъжникът – първи ответник
едностранно е отчуждил недвижими имоти, като същите са излезли от неговото
имущество и са станали част от имуществото на друго търговско дружество –
втория ответник. С извършването на апорта, длъжникът е намалил собствените си
ликвидни активи и по този начин е намалил обезпечението на кредиторите си,
включително на ищеца. Актът на апортиране на движимо и недвижимо имущество
намалява значително възможността за удовлетворяване на кредитора на длъжника с
оглед придобитите от длъжника дялове, чиято стойност зависи изцяло от
имущественото състояние на дружество, при това длъжникът е придобил актив,
спрямо който принудителното изпълнение е по-трудно осъществимо, отколкото срещу
движими и недвижими вещи.
Налице
и последната предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл.
135 от ЗЗД, а именно ответникът „Дивико“ ООД, при извършването на апорта е
знаел, че с това си действие уврежда кредиторите. Както вече бе посочено
по-горе неоснователно е твърдението на ответника К., че не е била наясно с наличието
на задължения към ищеца. Следва да се отбележи, че същото лице е представлявало
това дружество към датата на възникване на правото на неустойка за ищеца,
произтичащо от извършената в негова полза цесия, следователно няма как да не е
било наясно или е следвало да бъде, като представляващ това дружество, че
същото има такъв сключен договор, който не изпълнил и че дължи изпълнение по
същия.
В
конкретния случай всъщност е налице и знание за увреждане на кредитора Б. от
длъжника му „Дивико“ ООД, чрез извършване на апортната вноска на процесния
имот, тъй като едни и същи са лицата управляващи длъжника с тези от
управлението и състава на „Джей ви ди пропъртис“ АД , взели решението за
увеличаване на капитала чрез апорта на процесния имоЗ.
Предвид
изложеното се налага изводът, че при предявен иск за обявяване за
недействителен спрямо кредитора Б. на изпълнен апорт не е необходимо
установяване на знание за увреждане на кредитора нито от страна на АД, нито от
останалите акционери. По отношение на знанието за увреда за другия
ответник „Джей ви ди пропъртис“ АД, по отношение на който е извършен апорта,
съдът намира, че не следва да се изисква такова, въпреки разпоредбата на чл.
135, ал.1, в хипотезата на възмездно договоряне, тъй като апортът, като
едностранно действия с вещен ефект, не изисква конкретно съгласие от името на
дружеството-придобиващо собствеността или насрещна престация за това действие,
а само съгласие на останалите съдружници за извършването на непарична вноска. В
този смисъл действието по апортирането няма характер на типичното възмездно
договаряне между страните. Въпреки, че това тълкувание на закона е дадено стеснително
в практиката на ВКС-решение номер 122/21.07.2016 г. по З.. дело номер 3484/2014
г., само относно учредителния апорт, съдът намира, че това разрешение може да
бъде приложено към настоящия казус, с оглед така посочения характер на апорта.
Като в
случая това знание дори е налице, предвид идентичност на лицата управляващи
отчуждителя „Дивико“ ООД и приемащия апорта - „Джей ви ди пропъртис“ АД.
С оглед
гореизложеното до тук, обосноваващо наличието на всички предпоставки за
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, съдът
намира, че основателно ищеца претендират относителна недействителност на
извършения апорт и спрямо него тези действия следва да бъдат обявени за
недействителни.
Що се
отнася до последващата апорта сделка – продажба на процесния имот от втория
ответник „Джей ви ди пропъртис“ АД на третия ответник Д.К., съдът намира
следното:
Правата,
които трети лица са придобили въз основа на отчуждения, извършени от
съконтрагента на длъжника З.е. продажбата на процесния имот, който е апортиран
от първия ответник в капитала на втория ответник на третия ответник –К.,
обективирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот №126/13.05.2014г. е защитени
съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД, само ако са придобити правата възмездно
преди вписване на исковата молба за обявяване недействителността по чл.135 ЗЗД
и са добросъвестни лица. Затова в случая няма значение, че ищецът не е кредитор
на , след като се установява, че е получило имотите със знание, че уврежда
кредитора на ответника К., с чието знание за увреждане е направен апорта, за
което знание за увреждане е налице и у приобретателя – Д.К., именно поради
съвпадане на законните представители и на двете дружества „Дивико“ ООД и
приемащия апорта - „Джей ви ди пропъртис“ АД, в които дружества Д.К. е
съответно управител и член на съвета на
директорите, тоест свързано лице по смисъла на §1, ал.2 от ТЗ, което обуславя
извод за недобросъвестност при придобиване на правата от третия ответник К..
По
изложените съображения съдът уважава предявенияте искове като обявява за
недейсвителни спрямо ищеца на разпореждане на „ДИВИКО“ ООД от 08.05.2013г., с
което като апорт -непарична вноска в капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, ЕИК
********* е внесен недвижимия имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в строителни
граници на гр. Велинград, обл. Пазарджишка, с площ от 1580 кв.м, образуващ УПИ
I-152- „за ЖС, търговия и услуги“, находящ се в землището на гр. Велинград,
местност „Голямо Блато“, както и последващата сделка на покупко - продажба на същия
имот на Д.Г.К. от „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“
АД, извършена с НА №126, том 1, per. № 699, н.д.№119/13.05.2014г.
С оглед
изхода от спора и основателност на предявения иск, на ищеца следва да се
присъдят направените в производството разноски в размер на 740,49лв., съгласно
представения списък за разноските и доказателствата за тяхната направа.
Водим
от гореизложеното, РС Велинград, V-ти гр.с,
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА на
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, за ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕНИ по отношение на
И.Й.Б.,
ЕГН ********** ***, поредица от сделки, а именно разпореждане на „ДИВИКО“ ООД
от 08.05.2013г., с което като непарична вноска /апорт/ в капитала на „ДЖЕЙ ВИ
ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, ЕИК ********* е внесен следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в строителни граници на гр. Велинград, обл. Пазарджишка, с площ от
1580 кв.м, образуващ УПИ I-152- „за ЖС, търговия и услуги“, находящ се в
землището на гр. Велинград, местност „Голямо Блато“, при граници и съседи на
поземления имот: имот № 168001 - жилищна територия на ФИМ - гр. Велинград; имот
№ 149136 - използв. ливада на М.Д.И.; имот №149135 - използв. ливада на А.Д.О.,
който имот е образуван чрез промяна на предназначението на поземлен имот №
149152 от местност „Голямо Блато“ по КВС на землище Велинград, с площ на имота
1580 кв.м, образуван чрез обединяване на основание молба по чл. 26 от Наредба
49 №1275 от 08.11.2007г. на имот 149021, находящ се в землището на гр.
Велинград, в местността „Голямо Блато“, целия имот с площ от 0,936 дка, парцел
020 от масив 149, при граници и съседи : имот № 149135 и имот № 168001., както
и послезващата сделка на продажбата на същия имот на Д.Г.К. от „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, извършена с НА за
покупко - продажба на недвижим имот №126, том 1, per. № 699,
н.д.№119/13.05.2014г.
ОСЪЖДА „ДИВИКО“
ООД, ЕИК ********* -в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление
гр.“Костенец, ул.“Хр.Ботев“ № 55 и актуален адрес гр.Костенец, ул.“Гороцветна“
№35, еЗ.1 чрез синдика; „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ул.“Христофор Колумб“ № 4 и Д.Г.К.,
ЕГН ********** ***, да заплатят на И.Й.Б., ЕГН ********** *** А.Е.А, ЕГН **********
*** , СУМАТА от 740,49лв. /седемстотин и четиридесет лева и 49сЗ./, направените
по делото разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно
със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................