Мотиви по НОХД №2065 по описа на СГС, НO, 3-ти състав за 2016 г.
Обвинението
е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу Г.Х.К. за това, че на 19.09.2006 г., около 18,15 ч. в град София на ул.„*****“ №**;
като управител на Х. ООД - собственик на сграда, обявена за
паметник на културата, в гр.София на ул.***** №** /нотариален акт за покупка на
недвижим имот № 63 том LXXVII, дело 18505/21.06.2004
г., във владение от 05.08.2006 г./, в независимо
съпричиняване с Н.Я.С. ЕГН **********, с П.Й.П. ЕГН ********** и с М.А.И.
ЕГН ********** причинил смъртта на
повече от едно лице - П.М.Х. ЕГН ********** и Д. Д.Ч. ЕГН **********, поради
немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност - като възложител
по договор за ремонт от 15.08.2006 г. на същата сграда, сключен с Н.Я.С. -
управител на дружество „А-Т.А.И И.“ ООД, като
е възложил на същото дружество „вътрешни демонтажи - сваляне на мазилки по
стени и тавани, събаряне на тухлени стени, демонтаж на ламперии по стени,
демонтаж на дограми демонтаж на балатум и дюшеме, демонтаж на тръбна разводка
ОВ и ВиК, демонтаж на ел.инсталация и др.“ на обект „Търговски обект и партерно
пространство и жилищна сграда“, намираща се в град София, район „Т.“, ул.„*****“
№**, с което е нарушил следните
нормативни разпоредби:
- чл.20, ал.1, ал.2 и ал.4 и чл.21 от Закона за Паметниците на културата и музеите
/изм.бр.55 от 2004 в сила от 01.01.2005 г. /ЗПКМ/;
-
чл.147, ал.2 вр. ал.1, т.11 от ЗУТ /изм.ДВ бр.65 от 11.08.06 г. в сила от 11.08.06 г./
-
чл.148, ал.1 ал.2 и ал.4 от ЗУТ
-
чл.151, т.3 вр. чл.169,
ал.1, т.1, т.3, т.4 и т.6 вр. чл.179 от ЗУТ
-
чл.2, ал.1, т.4 ,т.5 и т.7; чл.4, т.2, б.А ,б.Б, б.В и б.Г от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /в сила от
06.11.2004 г., обн. ДВ. бр.37 от 4 Май 2004 г., попр. ДВ. бр.98 от 5 Ноември
2004 г. /Наредба №2/2004 г./;
-
чл.5, ал.1, т.1 и т.2, ал.2, ал.3, т.1, б.А, б.Б, т.2, б.А и б.Б от Наредба
№2/2004 г.;
-
чл.6; чл. 7, т.1, б.А и б.Б, т.2 и т.3 от Наредба №2/2004 г.;
-
чл.8 от Наредба Наредба №2/2004 г.;
-
чл.14, т.1, т.2 и т.3 Наредба № 2/2004 г.;
- чл.15, ал.1 до ал.6 от Наредба № 2/2004 г.
с което е допуснал
възлагане на посочените в договора строително- ремонтни работи на
работниците И.А.И. ЕГН **********, О.Г.Ю. ЕГН **********, Г.Д.Б. ЕГН **********
и Н.Д.М.-ЕГН **********, които са
разрушили стени, от което е
последвало срутване на сградата, строителни елементи от която са причинили
тежки черепно-мозъчни травми на П.М.Х. и Д. Д.Ч., от които е настъпила тяхната
смърт- престъпление по чл.123 ал.З пр.2
вр.ал.1 пр.2 НК.
Обвинението е повдигнато и срещу
П.Й.П.
за това, че на 19.09.2006 г., около 18,15 ч. в град София, ул.***** №**,
като изпълнител по договор от
25.08.2006 г., сключен с Н.Я.С. ЕГН ********** -управител на дружество „А Т.А.И
И.“ ООД- възложител, с който на П. е възложено да наблюдава, контролира и
докладва за извършване на строително-ремонтни работи- „вътрешни демонтажи -
сваляне на мазилки по стени и тавани, събаряне на тухлени стени, демонтаж на
ламперии по стени, демонтаж на дограми ,демонтаж на балатум и дюшеме, демонтаж
на тръбна разводка ОВ и ВиК, демонтаж на ел.инсталация и др.“ на „Търговски
обект и партерно пространство и жилищна сграда“, намираща се в град София,
район „Т.“, ул.„*****“ №**, обект на Договор между „Х.“ ООД и „А Т.А.И И.“ ООД /оттук
насетне за краткост- „А Т.…” ООД за обект „Търговски обект в партерно
пространство и жилищна сграда“, намиращ се в град София, район Т., ул.*****
-сграда, обявена за паметник на културата, в независимо съпричиняване с Г.Х.К. ЕГН **********, Н.Я.С. ЕГН **********
и М.А.И. ЕГН ********** е причинил
смъртта на повече от едно лице- П.М.Х. ЕГН ********** и Д. Д.Ч. ЕГН **********,
като поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, при изпълнение на
строително-ремонтни работи, е нарушил
следните нормативни разпоредби:
-
чл.20 ал.4 от ЗПКМ
-
чл.21 от ЗПКМ
-
чл.147 ал.2 ЗУТ
-
чл.148 ал.1, ал.2, ал.4 от ЗУТ
-
чл. 151, т.3 вр. чл.163 ал.1 и ал.2 ЗУТ
- чл.169, ал.1 от ЗУТ
-
чл.2, ал.1, т.4, т.5 и т.7 от Наредба №2/2004 г.;
-
чл.7, т.1, б.А и б.Б, т.2 и т.3 от Наредба №2/2004 г.;.
-
чл.8 от Наредба №2/2004
г.;
-
чл.26 от Наредба №2/2004
г.;
-
чл.37, ал.1 до ал.3 от Наредба №2/2004 г.;,
с което е допуснал
възлагане на посочените в договора строително- ремонтни работи на
работниците: И.А.И. ЕГН **********, О.Г.Ю. ЕГН **********, Г.Д.Б. ЕГН **********
и Н.Д.М. ЕГН **********, които са
разрушили стени, от което е
последвало срутване на сградата, строителни елементи от която са причинили
тежки черепно-мозъчни травми на П.М.Х. и Д. Д.Ч., от които е настъпила тяхната
смърт- престъпление по чл.123 ал.З, пр.2
вр.ал.1 пр.2 НК.
Обвинението е повдигнато и срещу Н.Я.С. за това, че на 19.09.2006 г.,
около 18,15 ч. в град София на ул. „*****“ №**, като управител на дружество „А-Т.А.И И.“ ООД, в независимо съпричиняване с Г.Х.К. ЕГН **********, П.Й.П. ЕГН **********
и М.А.И. ЕГН ********** е причинил
смъртта на повече от едно лице- П.М.Х. ЕГН ********** и Д. Д.Ч. ЕГН **********,
като поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност - като изпълнител по договор от
15.08.2006 г., сключен с управителя на „Х.“ ООД Г.Х.К. за ремонт на сграда,
обявена за паметник на културата в гр.София, ул.***** №**, е приел да извърши
ремонт на същата сграда; „Вътрешни демонтажи - сваляне на мазилки по стени и
тавани, събаряне на тухлени стени, демонтаж на ламперии по стени, демонтаж на
дограми демонтаж на балатум и дюшеме, демонтаж на тръбна разводка ОВ и ВиК,
демонтаж на ел.инсталация и др. на обект „Търговски обект и партерно
пространство и жилищна сграда“, намираща се в град София, район „Т.“, ул. „*****“
№**, с което е нарушил следните
нормативни разпоредби:
-
чл.20, ал.4; чл.21
от Закона за Паметниците на културата и музеите;
-
чл.147, ал.2; чл.148,
ал.1, ал.2 и ал.4; чл.151 вр.
чл.163, ал.1 и ал.2; чл.169, ал.1
от ЗУТ;
-
чл.2, ал.1, т.4, т.4, т.5 и т.7 от Наредба №2/2004 г.;.;
-
чл.4 от Наредба №2/2004 г.;
-
;чл.5, ал.1, т.1 и
т.2, ал.2, ал.3, т.1, б.А, б.Б, т.2, б.А и б.Б от Наредба №2/2004 г.;
-
чл.6 от Наредба №2/2004 г.;
-
чл.7, т.1, б.А и б.Б, т.2 и т.3 от Наредба №2/2004 г.;
-
чл.8 от Наредба №2/2004 г.;
-
чл.14. т.1, т.2 и т.3 от Наредба №2/2004 г.;
-
чл.15, ал.1 до ал.6 от Наредба №2/2004 г.;
с
което е допуснал възлагане на посочените
в договора строително- ремонтни работи на работниците: И.А.И. ЕГН **********, О.Г.Ю.
ЕГН **********, Г.Д.Б. ЕГН ********** и Н.Д.М. ЕГН **********, които са разрушили стени, от което е последвало срутване на сградата,
строителни елементи от която са причинили тежки черепно-мозъчни травми на П.М.Х.
и Д. Д.Ч., от които е настъпила тяхната смърт- престъпление по чл.123 ал.3, пр.2 вр.ал.1 пр.2 НК.
Обвинението е повдигнато и срещу М.А.И. за това, че на 19.09.2006 г.,
около 18,15 ч. в град София на ул.„*****“ №**, като собственик и управител на
ЕТ„М. - М.А.“, в независимо
съпричиняване с Г.Х.К. ЕГН **********, П.Й.П. ЕГН ********** и Н.Я.С. ЕГН **********,
поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност е причинил
смъртта на повече от едно лице- П.М.Х. ЕГН ********** и Д. Д.Ч. ЕГН **********,
като изпълнител по договор от
29.08.2006 г., сключен с Н.Я.С. - управител на „А-Т.А.И И.“ ООД, като приел да
извърши сваляне на мазилки по стени и тавани, демонтаж на леки преградни стени,
демонтаж на окачени тавани, метални витрини, подови настилки, демонтаж на
ел.инсталации и др. на обект „Търговски обект в партерно пространство и жилищна
сграда“ в гр.София, район „Т.“ ул.„*****“ №**, с което да е нарушил следните нормативни разпоредби:
-
чл.20 ал.4 и чл.21 от ЗПКМ;
-
чл.147 ал.2 ЗУТ;
-
чл.148, ал.1, ал.2, ал.4 ЗУТ;
-
чл.151 ЗУТ;
-
чл.163, ал.1 и ал.2 ЗУТ;
-
чл.169, ал.1 от ЗУТ;
-
чл. 8 от Наредба №2/2004 г.;
-
чл.16, т.1, б.А и б.В, т.2 и т.6 от Наредба №2/2004 г.;
-
чл.17, ал.1, т.2, ал.2, т.2 и ал.3 от Наредба №2/2004 г.;
-
чл.З0, ал.1 до ал.3 от Наредба №2/2004 г.;
-
чл.31, ал.1 от Наредба №2/2004 г.;
-
чл.37, ал.1 до ал.3 от Наредба №2/2004 г.;
-
чл.38, ал.1 до ал.2 от Наредба №2/2004 г.;
с
което е възложил посочените в договора
строително-ремонтни работи на работниците: И.А.И.-ЕГН **********, О.Г.Ю. ЕГН **********,
Г.Д.Б. ЕГН ********** и Н.Д.М. ЕГН **********, които са разрушили стени, от което е
последвало срутване на сградата, строителни елементи от която са причинили
тежки черепно-мозъчни травми на П.М.Х. и Д. Д.Ч., от които е настъпила тяхната
смърт- престъпление по
чл.123 ал.З, пр.2 вр.ал.1 пр.2 НК.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение
срещу четиримата подсъдими, като подробно описва каква според него е
установената по делото фактическа обстановка на база събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Твърди, че по делото има редица доказателства, които
сочат, че в сградата са се извършвали строително ремонтни дейности. В тази
връзка прави подробен анализ на показанията на св.П., които счита, че се
подкрепят и от показанията на св.И.М., св.Д.Д., св.И.Б. като за всички тях
твърди в показанията си да изнасят твърдения за извършвани строително ремонти
дейности в сградата. Акцентира на показанията на св.Н.А., като съпоставя същите
с тези на св.М., като твърди, че на база на неговите показания се установява,
че работниците на М.И. са извършвали дейности по почистване на сградата и строително
ремонтни такива, които не са засягали конструкцията на сградата- сваляне на
врати, каси, мазИ.и дюшеме, като отново на база на показанията на св.М. се
установява, че след тази бригада е идвала друга, които реално са събаряли
тухлени стени с къртачни машини. Подробно в тази връзка цитира и анализира
показанията на св.М.. По отношение показанията на св.Н.А. счита, че въпреки
опитите за въздействие върху него, неговите показания са най- важни за
изясняване на истината по делото, като посочва, че за да се гарантира
истинността на показанията му той е бил разпитан пред съдия на ДП. Подробно
посочва кога, къде и какви показания е давал А. по време на проведените му
разпити. Заявява, че макар и свидетелят да се е отрекъл от показанията си от
ДП, той ги е потвърдил в частта, в която и пред съда е заявил, че му е бил
оказван натиск, в която връзка отново преразказва заявеното от св.А. и твърди
той да не се е отрекъл от тези свои показания. Счита, че показанията на св.А.
за това, че на инкриминираната дата е бил в сградата на ул.***** и е къртил
колони със св.С. косвено се потвърждават и от показанията на св.С.П.- този,
който е свързал А. със св.Ч.- майка на едно от починалите момичета. Анализира
показанията и на св.С.П. в тази връзка, като подчертава, че А. е говорил със С.П.
непосредствено след инкриминирания случай, когато спомените му са били по-
пресни. Намира, че в подкрепа показанията на А. са и тези на св.Г. и Ч., пред
които А. е заявил какво е правил и по чие нареждане. Ето защо моли съда да
прецени показанията на св.А. съпоставени с другите гласни доказателства по
делото, а не да се доверява изцяло и безпрекословно на показанията, дадени от
него пред съда, когато свидетелят е отрекъл всичко.
Анализира
и показанията на свидетелите, участвали в разчистването на сградата след
инцидента, като счита, че с оглед на прибързаните действия по разчистването на
местопроизшествието се е стигнало и до затруднения по разкрИ.е на обективната
истина по делото.
Счита,
че най- вероятно защитната позиция на подс.К. ще бъде, че той пряко не е бил
ангажиран с ремонтните дейности в сградата, и в този смисъл защитната му
позиция ще е, че от субективна страна за него деянието е неъставомерно. Намира,
че тези доводи за несъстоятелни. В тази връзка сочи показанията на св.Б. и на
св.Т., на база на които счита, че се установява връзката между св.К. и подс.К.,
респ. знанието на подс.К. за течащия в сградата ремонт.
Прави
разбор и на показанията на свидетелите, които счита, че обслужват защитните
позиции на подсъдимите и най- вече тези на св.К., като намира, че не следва да
се дава вяра на заявеното от него за реално извършваните дейности на място, а
следва да се има предвид, визираното в подписания от него договор между Х. ООД
и А- Т.Архитектура и изпълнение ООД /А Т.ООД/, тъй като счита, че именно
договорът е документът, който материализира реалната воля на страните в едно
правоотношение. На база показанията на св.К. прави изводи относно това, кой и
по какъв начин е бил уведомяван за извършвания в сградата ремонт, като счита,
че всички подсъдими са били подробно запознати с тези обстоятелства. Моли съда
да не взима предвид обясненията на П.П., според които в сградата е било
извършвано само почистване, като счита, че те се оборват от показанията на св.М.,
според които след 18 ч. на обекта са идвали други работници, които са извършвали
дейности от съвсем друг характер и то без нужните разрешения по ЗУТ и ЗПКМ.
Подробно
коментира и изготвените на ДП и съдебното производство СТЕ- шесторна такава,
тройна от ДП и тройна допусната в СФ. Намира за безспорно изяснено на база
шесторната експертиза от ДП, че както извършваните в сградата строително
ремонтни дейности, така и разрушаването на стени, при това не леки преградни,
както е записано в договора между фирмата на подс.М.И. и дружество А Т.ООД, а
на опорни стени под №1,2 и 3 на първия и на втория етаж, е допринесло за
намаляване стабилитета на южната фасадна стена, като счита, че и според ДСТЕ
изготвена на ДП „камъчето“, което е довело до фаталния резултат са именно
строително ремонтните дейности извършвани в сградата. За да приеме тези изводи
на вещите лица, прокурорът подчертава, че сградата е „преживяла“
бомбардировките през Втората Световна война, но въпреки това е оцеляла, като е
рухнала едва след като в нея са се настанили строителни работници. Подчертава,
че няма как да не бъде отчетено лошото състояние на сградата в резултат на
експлоатацията й, но акцентира, че според тройната ДСТЕ именно извършваните ремонтни
дейности, приключили със събарянето на стени в сградата в нея са довели до
намаляване стабилитета на сградата. Изразява несъгласие със заключението на
тройната експертиза изготвена в СФ, като счита, че изводите на вещите лица, че
сградата е била в аварийно състояние се опровергават от заключенията на
предходните две експертизи, които не дават такова становище. Твърди, че и на
база писмените доказателства по делото се установява, че преди работниците да
влязат в сградата тя не е била в аварийно състояние, като се позовава в тази
връзка на протоколите за оглед с участието на специалисти от НИПК, така също и
на факта, че малко преди инцидента сградата е била застрахована, а в
застрахователната полица е посочено, че сградата е в добро състояние, както и на
факта, че непосредствено преди инцидента в нея са живеели наематели. Счита, че
ако сградата е била в аварийно състояние нямало е да бъде допуснато в нея да
живеят хора. Коментира, че вещите лица от тройната СТЕ, назначена от съда не са
взели предвид показанията на всички свидетели и в частност тези на св.А.. Сочи
още, че тези вещи лица са възприели изгодната позиция, че дейностите, които са
извършвани в сградата не са ремонти, тъй като в този случай не е необходимо
изискването на разрешение за строеж, респ. разрешение от НИПК, каквото е било
необходимо да се получи. Оспорва твърденията на вещите лица от последната
експертиза, че разрешение за строеж се изисквало само за дейности, чрез които
се променяли конструкцията на сградата. Сочи, че според становището на колегите
им от ДСТЕ изготвена на ДП, дейностите извършвани от бригадата на М.И.- махане
на дюшеме, врати, каси и мазилка, както и на неносещи стени автоматично води до
интервенция в сградата и се отразява на нейната конструкция, което становище е
в противоречие с това на вещите лица от СТЕ, назначена в СФ, както и че според
експертите от ДСТЕ изготвена на ДП, дори тези дейности са довели до рухване на
сградата. Акцентира на становището на вещите лица от тази експертиза, че при
сгради строени през 1914 г. с известни конструктивни проблеми извършването на
строително ремонтни дейности в тях трябва да е с по- голяма грижа и внимание,
респ. че има значение как точно е ставало махането на вратите с касите и дали
това е ставало вандалски или не. Все в тази връзка коментира и показанията на
св.У.М., като подчертава, че според нея при дейности в сграда паметник на
културата, които не засягат конструкцията на сградата собственикът е бил длъжен
да представи най- малкото конструктивно становище от инженер конструктор,
каквото в случая няма представено и което е било изключително задължение на
собственика на сградата- подс.К.. Твърди, че няма как подс.К. да се позовава на
незнание относно това, че сградата е била паметник на културата, респ. относно
това, че не е бил запознат с особените изисквания на закона в тази връзка.
Твърди, че с оглед показанията на св.М., ако подсъдимият беше уведомил НИПК е
щял да бъде извършен оглед на място и щяла да бъде назначена конструктивна
експертиза, която да установи състоянието на сградата, щяло е да се прецени
какви дейности са могли да се извършват в сградата, респ. нямало е да се стигне
до инцидента. Подчертава в тази връзка, че според всички експерти изготвянето
на такава експертиза е било наложително, като счита, че тази експертиза е
трябвало да бъде назначена от експертите при НИПК, а те няма как да сторят
това, ако не са уведомени какви дейности предстои да се извършват в сградата.
Спира
се конкретно и на нарушенията на правилата на специалния закон, които счита, че
е допуснал всеки един от подсъдимите с дейността си, респ. с бездействието си,
като поддържа твърденията изложени и в ОА относно това кои са тези конкретни
норми, като се спира на всяка една поотделно.
В
обобщение твърди, че всички допуснати от четиримата подсъдими нарушения на
правилата са допринесли за настъпване смъртта на двете пострадали и се намират
в пряка причинно следствена връзка с нея. Твърди, че извършените в сградата
строително ремонтни дейности представляват източник на повишена опасност и имат
професионален характер за подсъдимите П.- инженер по образование, за
консултанта- подсъдимия С., както и за прекия изпълнител- подс.М.И., който
според прокурора, макар и да няма образование както другите двама подсъдими,
макар и да няма призната правоспособност призната по надлежния ред може да бъде
субект на наказателна отговорност по чл.123, ал.1 от НК. Сочи, че подс.К. макар
и да не притежава съответна правоспособност и квалификация за извършване на дейност,
която е източник на повишена опасност в резултат на която е настъпила смъртта
на двете момичета, може да носи отговорност по реда на чл.123, ал.1 от НК, тъй
като в качеството му управител на дружеството- собственик на сградата е
възложил на А-3 ООД извършването на строително ремонтните дейности и като такъв
е упражнявал дейност по организационен, ръководен и контролен характер и носи
отговорност за правилното и безаварийно извършване на дейностите. Твърди, че в
тази насока е и константната съдебна практика. Обяснява по каква причина не е
била ангажирана наказателната отговорност на работниците на подс.М.И., тъй като
те са изпълнявали неправомерни служебни задължения, които подс.М.И. им е давал.
Сочи, че с оглед липсата на квалификация и правоспособност на същите те не са
могли да стигнат до извода, че указанията на М.И. са незаконосъобразни. Предвид
това счита, че спрямо тях е налице случайно деяние по смисъла на чл.16 от НК и
те не могат да бъдат държани отговорни за техните дейност.
Моли
съда да приеме, че описаното от него в пледоариите се е случило така, както го
е посочил и да приеме, че всеки един от подсъдимите е извършил нарушенията,
които са им вменени и да ги признае за виновни, като им наложи справедливо
наказание, отчитайки чистото им съдебно минало, като посочва, че каквото и
наказание да им бъде наложено ще бъде справедливо. Моли съда да уважи в цялост
и предявените граждански искове от гражданските ищци, които са понесли
неимоверни болка и страдание от смъртта на техните близки. Счита, че за подобно
деяние следва да се понесе съответна отговорност и счита, че тази преценка
следва да направи съда, тъй като съдът е съвестта на всяка държава.
Повереникът на частните обвинители А.Ч. и Д.Д.- адв.П. подкрепя изцяло представителя на държавното обвинение, като счита, че
същият е направил пълен, точен и верен анализ на доказателствения материал по
делото, поради което и не намира за необходимо да преповтаря същия, а се
солидаризира с този на прокурора. Счита, че е важно да се изясни дали
подсъдимите са допуснали вменените им с ОА нарушения, както и каква е причината
за рухването на сградата. Сочи, в тази връзка, че за това са нужни специални
познания, като настоява съдът да приеме като причина за това тази под №6 в
изготвената шесторна експертиза на ДП, а именно- извършваните в сградата преди
настъпване на инцидента ремонтни дейности- отстраняване на мазилки, настилки,
дограми и инсталации, които пряко са допринесли за намаляване стабилността на конструкцията
на сградата и в частност на челната фасадна стена, което е довело до
разхлабване на връзките й с укрепващите перпендикулярни стени. Анализира
подробно заключението на тази експертиза като акцентира, че съобразно него
именно това е основната причина за падането на стената. Поддържа, че именно
подс.К. е възложил тази дейност и е бил запознат с нея, както и това, че
сградата е била паметник на културата. Поддържа, че в сградата се е извършвало
не само почистване, но и ремонтна дейност, като сочи, че в тази връзка са
събрани и немалко доказателства, които коментира. Счита, че поведението на
подс.К. изразяващо се в абсолютно бездействие като собственик и управител на Х.
ООД ведно с деятелността на другите трима подсъдими, които са притежавали и
необходимата правоспособност, е довела до смъртта на двете момичета.
Иска от съда да уважи в цялост и предявените граждански
искове, като подчертава, че според нея те не се погасени по давност, тъй като давността
съобразно закона започва да тече от открИ.е на извършителя, а това е станало с
повдигане обвинението на 4-мата подсъдими. Счита, че става въпрос за солидарна
отговорност, доколкото и прокурорът е приел, че вредоносният резултат е
причинен при условията на независимо съпричиняване от четиримата. При
определяне размера на иска моли съда да вземе предвид тежката и непрежалима
загуба на нейните доверителки от загубата на дъщеря и майка, поради това иска
исковете да бъдат уважени в цялост.
По отношение на наказанието, което да бъде наложно на всеки
един от подсъдимите да приеме, че е
налице баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, но да
вземе предвид и тежкия резултат, който е настъпил от деянието на подсъдимите.
Частната обвинителка А.Ч.
заявява, че чака въпросът за вината да бъде решен вече 12
години, като коментира извършеното от различни органи след падането на стената
на сградата и най- вече прибързаното разчистване на останките от нея, което е
попречило да бъде изяснена истината, която според нея е, че подс.К. е наредил
да се отрежат носещите колони на сградата, за да може тя да падне и той да
получи едно свободно място, с което да разполага както пожелае. Посочва, че
открития от нея и от ЧО Г. свидетел, чрез чийто показания се установява това, е
бил подложен на огромен натиск и заплахи. Заявява, че е загубила най- свидното
нещо в живота си- своето дете, като подчертава, че всеки има право да живее и
никой няма право да отнЕ.чужд живот. Разказва в тази връзка болката, която
изживява детето на починалата Д. Ч. с оглед загубата на майка си. Моли съда за
неговото справедливо решение, като посочва, че в този свят сме създадени да
градим, а не да рушим.
Частната обвинителка Д. Д.не се явява и не взима становище по делото.
Повереникът на частната
обвинителка С.Г.- адв.М. поддържа от името на своята
доверителка изцяло обвинението срещу четиримата подсъдими, като подкрепя в
цялост и заявеното от прокурора по време на пледоариите, поради което и не
намира за необходимо да го преповтаря. Счита, че обвинението се доказва по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства, като заявява, че не може
да приеме лансираната от вещите лица по последната експертиза теза, че сградата
се е самосрутила. Предоставя на преценката на съда дали извършваните в сградата
дейности са такива по почистване на сградата или на сериозни строително
монтажни работи. Както и да бъдат квалифицирани те подчертава, че резултатът е
един, като е категоричен, че сградата е паднала под външни влияния, а не от
само себе си. Подчертава, че изминалите 12 години от настъпване на инцидента не
следва да се вменяват във вина на неговата доверителка, както и че е редно
правосъдието да е своевременно, като посочва, че трудно тези, които са
допринесли за това забавяне ще бъдат санкционирани, тъй като такава е системата
в България.
Счита предявеният иск от доверителката му за доказан
изцяло по основание и размер, като подчертава, че едва ли животът на едно 23
годишно момиче може да бъде оценен.
Моли съда да признае подсъдимите за виновни, а
предявеният граждански иск за доказан, като го уважи изцяло. Настоява съдът да
постанови съдебен акт, от който да не се срамува правораздавателната в България
за в бъдеще.
Частната обвинителка С.Г. не се явява и не взима становище по делото.
Служебният повереник на
частния обвинител М.Х.- адв.Х. заявява, че изцяло
подкрепя казаното от прокурора по време на пледоариите и моли съд да постанови
осъдителна присъда спрямо четиримата подсъдими като им наложи справедливо
наказание. Иска да бъде уважен и предявения от неговия доверител граждански иск
срещу тях в пълен размер. Посочва безспорно установените според него факти по
делото, на база на които счита, че се доказва по несъмнен начин вината на четиримата
подсъдими. Акцентира, че в сградата не са извършвани само дейности по
почистването й, а и ремонти такива и то в нарушение на законови изисквания,
като сочи в тази връзка и това, че в паркирания пред сградата автомобил, с
който са извозвани отпадъците от сградата е имало части от дюшемето, което
според него е в подкрепа на становището, че дейностите в сградата не са се
свеждали само до почистването й. Подчертава, че в сградата са се извършвали
дейности с техника, което е видно и към настоящия момент, тъй като по
калканната стена все още са видими следите от използваната къртачна техника.
Намира обвинението за безспорно доказано на база показанията на св.П., А. , М.
и М..
От името на своя доверител моли съда да уважи изцяло предявения
граждански иск, като сочи, че никаква сума не би могла да върне живота на
момичетата.
Частният обвинител М.Х. не се явява и не взима становище по делото.
По делото от А.Ч., Д.Д., чрез нейния законен представител,
от С.Г. и от М.Х. са предявени граждански
искове срещу четиримата подсъдими от по 200 000 лв. всеки, с
изключение на иска предявен от С.Г., който е в размер на 150 000 лв.
Всички те са конституирани и като граждански
ищци по делото. Исковете са предявени солидарно срещу четиримата подсъдими,
като с тях се претендират причинени им от инкриминираното деяние неимуществени
вреди ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на деянието
до окончателното плащане на всички дължими суми. Трима от гражданските ищци, с
изключение на М.Х. претендират да им бъдат присъдени и направените от тях
разноски по делото, включително за адвокат.
Защитникът на подсъдимия Г.К.- адв.Л. моли съд да признае подсъдимия
за невиновен и да го оправдае изцяло. Счита, че в случая няма извършено
престъпление. Коментира защо е забавен процесът цели 12 години, респ. поставя
въпроси защо не са предприети действия по дирене на отговорност на лицата,
които са виновни за прибързаното разчистване на местопроизшествието. Счита, че
прокурорът действа в противоречие с вътрешното си убеждение от преди 4 години
по отношение на подс.К., когато е прекратил наказателното производство по
делото с аргумента, че той не може да бъде субект на отговорност по чл.123 от НК. Подчертава, че подсъдимите нямат повдигнато обвинение за това, че други
лица след бригадата на М.И. са извършвали някаква дейност, поради което и не
разбира каква е позицията на прокурора. Счита, че тя е неясна, тъй като
прокурорът обосновава обвинителната теза с действията на св.А. и св.С., които
твърди, че са бутали стени, но те двамата не са обвиняеми, поради което твърди,
че според прокурора не от тяхната дейност е настъпил крайният резултат. Коментира
самото обвинение по начина, по който то е формулирано в ОА като заявява, че
така формулирана обвинителната теза е напълно неясна, тъй като остава непонятно
по какви причини обвинението срещу възложителя и изпълнителя по един договор е
едно и също, при положение, че те са имали различни права и задължения, както
по договор, така и по закон. Коментира, че на база безспорно установените по
делото факти на защитата не става ясно защо подс.К. следва да носи отговорност
по договор, въз основа на който не е била възложена работата на прекия
изпълнител, а договорът с него не включва от своя страна бутането на стени.
Поставя и въпроса, кой всъщност е направил възможно възлагането на дейността на
М.И. и чрез кой договор, тъй като не се твърди К. да е сключвал договор с М.И.,
а от своя страна С., който му е възложил дейността, не е обвинен за този
договор, а за договора си с К. и представляваното от него дружество Х. ООД.
Сочи, че в ОА са налице твърдения, които са плод на предположенията на
прокурора, като посочва същите изчерпателно, като намира, че самите твърдения,
на които се крепи обвинението са и противоречиви. Намира също така, че
изложеното в обстоятелствената част на ОА е в противоречие с дизпозитива на същия
и предявеното на подсъдимите обвинение, тъй като в обстоятелствената част се
сочи, че св.А. и С. са къртили стени по указание на К., докато в диспозитива е
повдигнато обвинение, че стените са къртени от работниците на М.И., а не от С.
и А.. Ето защо счита, че неясно остава какво К. е наредил на работниците на М.И.,
след като според прокурора нареждането му за събаряне на стени е било към С. и А.,
респ. какво са събаряли работниците на М.И.. Счита за неясна позицията на
прокурора защо при тези твърдения отговорност следва да носят С., П. и М.И.
след като те нямат нищо общо с нареждането от страна на К., както и защо К.
следва да носи отговорност във връзка със сключения от него договор с А Т.ООД,
а не във връзка с нарежданията, които се твърди да е отправял към С. и А..
Счита, че по делото никога не са събирани, включително и на ДП доказателства за
такива факти, поради което и тезата на прокурора е доведена до абсурд.
Излага подробно съображенията си защо според защитата
подс.К. не може да бъде субект на престъплението по чл.123 от НК, каквато
твърди да е била позицията на прокурора и през 2014 г., когато е прекратил
наказателното производство по делото срещу него. Сочи, че не се доказва К. да е
давал указания на никого във връзка с дейностите, извършвани в сградата, както
и че той като човек, който не притежава съответната квалификация и познания, и
съзнавайки това, е възложил на дружество А Т.ООД тази дейност, което от своя
страна е сключило и консултантски договор с подс.П.. Подчертава, че такава е
била позицията на прокурора и при прекратяване на производството по делото през
2014 г. като цитира част от постановлението. Сочи, че след отмяната на това
постановление и в съответствие с дадените от съда указания са били събрани
всички възможни доказателства, отговорено е на всички поставени и неизяснени
към онзи момент въпроси. На база на тях защитата счита, че престъпление в случая
няма, като обобщава кои конкретно обстоятелства са били изяснени и установени и
най- вече това, че бутане на стени не е имало, както и че такава дейност не е
била възлагана, респ. че в сградата не са били извършвани същински ремонтни
дейности. Подробно развива тезата си защо подс.К. в качеството му на управител
на дружество Х. ООД- собственик на сградата, не може да бъде субект на
наказателна отговорност по чл.123 от НК. Коментира в тази връзка правата и
задълженията му като управител по ТЗ, както и съдебната практика по въпроса за
субекта на това престъпление. Оспорва застъпената от прокурора теза, че подс.К.
в качеството си на управител на дружеството- възложител, което не се занимава
пряко с правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, може да
носи наказателна отговорност по чл.123 от НК, като прави подробен анализ в тази
връзка на законовата уредба и на съдебната практика по въпроса. Счита, че
когато един субект възлага на друг извършването на правно регламентирана дейност,
източник на повишена опасност, наемащият няма как да носи отговорност при
настъпването на смърт в резултат на упражняването на тази дейност от наетия
субект. Коментира, че в случая се касае за договор за изработка, като прави
анализ на правата и задълженията на страните по този договор съобразно ЗЗД, на
база на което извежда извода, че възложителят по договор за изработка не носи
отговорност за изпълнението на договора, респ. за безопасността на дейността
при изработката на поръчания обект, а тя е изцяло в отговорност на изпълнителя.
Акцентира, че не случайно се сключва такъв договор, доколкото поръчващият е с
пълното съзнание, че сам не може да изпълни тази дейност, а лицето, което поЕ.да
изпълни същата и да достави резултат само следва да прецени дали може да
изпълни дейността, респ. дали е възможно да постигне искания резултат и ако
прецени, че не може да поиска промяна в проекта, респ. да уведоми за това
поръчителя. Ето защо и доколкото единственият инкриминиран спрямо подс.К. факт
е сключването на този договор с А Т.ООД, който според защитата има характер на
договор за изработка, то К. няма как да носи отговорност, тъй като и ако е
имало опасност при изпълнението на дейността, изпълнителят е бил този, който е
следвало да го уведоми. Подчертава, че описаните дейности, които според
прокурора са довели до падане на сградата- разрушаването на стени, не са
предмет на договора на К. с А Т.ООД, а само този договор му е вменен като
обвинение, поради което счита, че този договор няма никакво значение за
правилното решаване на делото.
Оспорва твърденията на прокурора, че подс.К. е носил
отговорност по ръководенето, организацията и контрола на дейността,
представляваща източник на повишена опасност, като счита, че прокурорът
некоректно се е позовал, за да обоснове тази своя теза на съдебни решения,
които касаят различни случаи и имат предвид дружества, чийто основен предмет на
дейност е ръководеното, организирането и контрола на дейност, която е правно
регламентирана и представлява източник на повишена опасност, каквато дейността
на Х. ООД не е. Позовава се в тази връзка и на Постановление №2/79 г. на ВС.
Счита, че подс.К. по силата на нито един от сключените договори във връзка със
сградата не е могъл да контролира дейността на ЕТ М.М.И., тъй като не е имал
договорни отношения с него, както и че сключвайки договора с А Т.ООД той е
положил максимално дължимата от него грижа на управител на дружество, която
може да бъде положена, като е ангажирал компетентен субект, който може да
организира, ръководи и контролира дейността в сградата.
Акцентира на това какво конкретно е обвинението срещу
четиримата, като подчертава, че на тях е предявено единствено и само обвинение
свързано с бутането на стени, а не и със свалянето на мазилка, на дюшеме, врати
и каси, ето защо и без значение според защитата е дали в резултат на тази
дейност се е стигнало до падане на сградата, тъй като тази дейност не е
включена в диспозитива на обвинението, нито прокурорът е обосновал падането на
сградата с нея в ОА. Отделно от това пледира, че тази дейност не е същинска
строително ремонтна такава и поради това и не е източник на повишена опасност,
респ. не е правно регламентирана. Посочва още, че и независимо от вписаното в
договора между подс.К. и А Т.ООД, дейност по бутане на стени не е била
възлагана на прекия изпълнител ЕТ М.М.И., което според защитата е видно от
сключения между тези два субекта договор, като такава дейност и не е била
извършвана. Смята, че дейността, която се е извършвала в сградата е по
почистване на същата, а не ремонтна и за нея не е било необходимо изготвянето
на конструктивен проект, който е следвало да бъде изготвен едва след
почистването на сградата и след нейното архитектурно заснемане, като едва и на
база този проект е могло да се поискат и получат съответните разрешения. Счита,
че всички извършени в сградата дейности са били правомерни, законосъобразни и
целесъобразни, като се предприети с оглед почистване на сградата и
възстановяването й.
Сочи, че подс.К. няма отношение и към подс.П., който не е
бил ангажиран от него, а от А Т.ООД.
Коментира доказателствата, събрани по делото относно
намеренията на подс.К. във връзка с процесната сграда, а именно показанията на
св.Д., на св.К.,, както и обясненията на подс.С., като заключава, че на база на
тях ясно се вижда, че целта на този етап на подс.К. е била сградата да се
почисти от боклуците, което кореспондира и с предмета на договора между М.И. и
А Т.ООД.
Коментира показанията на св.М., като счита твърденията
му, че след тях идвали на работа други работници, за неподкрепени от другите
доказателства по делото, и счита, същите за свидетелстване по слухове. Посочва,
че каквито и да са тези мистични други работници това не са Н.А. и С.С., като
счита, че дори и тези твърдения да са верни, те са неотносими към предмета на
доказване по делото, тъй като прокурорът не е базирал обвинението си на такива
твърдения, поради което и няма как да бъдат постановени осъдителни присъди на
база на тези твърдени, а освен това отново подчертава, че обвинението е
единствено и само за бутане на стени, но не и за други дейности. По този повод
коментира и показанията на св.П., според които разрушени стени не е имало, а
досежно другите й твърдения за махнати масивни носещи дървени греди отстрани на
вратите в края на стените, коментира заключението на СТЕ изготвена в СФ, което
счита, че опровергава показанията й в тази част, както и показанията й относно
дървените гредички, носещи покривната конструкция.
Прави анализ на показанията на св.М., на св.Д. и св.Б.,
като счита, че и на база техните
показания не се установява събарянето на стени в сградата. Намира, че в тази
насока са и показанията на св.К., както и обясненията на подс.П.. Подчертава,
че всички свидетели, които са посетили сградата в деня на падане на стената
също не са видели разрушени стени вътре, като в тази връзка коментира
показанията на св.И.И. и св.Г..
Що се отнася до това каква дейност е извършвана в
сградата и дали тя засяга конструкцията на същата, респ. дали представлява
строително ремонта дейност, която е правно регламентирана и източник на
повишена опасност, защитата се позовава на заключението на СТЕ, изготвена в СФ,
като коментира конкретно дадените от вещите лица отговори на поставените им
въпроси, както и поясненията направени от същите по време на разпита им пред
съда. Счита, че на база на тези отговори категорично може да се каже, че
извършените дейности не засягат конструктивни елементи на сградата, поради
което и за тях не е необходимо получаването на разрешение, както и че те са по-
скоро такива, които подготвят обекта за същинските ремонтни дейности, като
осигуряват комфорта в сградата за извършването на тези дейности. Позовава се и
на становището на вещите лица, че преградните стени нямат значение за
конструкцията на сградата, респ. че те не са държали фасадната стена. В
заключение обобщава, че извършваните от М.И. дейности в сградата не са строително
ремонтни такива и не са правно регламентирани в тесния смисъл на думата, респ.
не представляват източник на повишена опасност, като още по- малко засягат
конструкцията на сградата.
Коментира подробно показанията на основния свидетел, чрез
който прокурорът обосновава обвинението- тези на св.А., като подчертава, че те
са вътрешно противоречиви, тъй като свидетелят в рамките на един разпит сочи
различни неща по едни и същи въпроси, като дава и различни отговори по време на
проведените му разпити. Счита, че дори и прокурорът не вярва на тези показания,
тъй като не е изградил обвинителната си тези изцяло на тях, а от друга страна твърди
други да са бутали стени, макар св.А. в показанията си да сочи, себе си и св.С.
като извършители на тези дейност. Ето защо намира, че неговите показания се
ползват за ефектност, но и сам прокурорът не им дава вяра. Подробно коментира
противоречията в показанията му, като счита, че те не се подкрепят от други
събрани по делото гласни и писмени доказателства, а даже напротив- опровергават
се от заключението на СТЕ, изготвена в СФ, в която връзка цитира и отговорите
на вещите лица по повод поставените им въпроси във връзка с твърдения направени
от св.А. за извършвани в сградата дейности от него и от св.С.. Счита, че
показанията му се опровергават и от показанията на св.И.К., на св.И.Г., на св.Ц.Ц.,
както и на самия С., които отричат А. или фирма Х.П да са имали някаква връзка
с дейността, осъществявана в сградата преди падането й. Подчертава, че и подс.П.
дава обяснения, които опровергават твърденията на св.А. да е работил в
процесната сграда, като намира за опровергани и твърденията му с оглед
обстоятелството, че под останките от сградата не са намерена машини с каквито
св.А. твърди да са рязали релси и да са бутали колони в сградата, като сочи, че
в тази връзка са събрани многобройни гласни доказателства, които июброява. В
заключение моли съда да не взима под внимание показанията на този свидетел.
Обсъжда подробно и състоянието на сградата непосредствено
преди падането на южната фасадна стена. Подробно цитира състоянието на сградата
съобразно констатациите на НИПК през 2003 г., респ. предписанията дадени от
комисията, както и издадената в тази връзка заповед на кмета на СО- район С..
Сочи, че тези предписания не са изпълнени и прокурорът не е посочил, дали някой
трябва да носи отговорност в тази връзка. Подчертава, че както съобразно този
протокол, така и с оглед показанията на свидетелите П. и Т. относно състоянието
на сградата още през 2003 г. общината е била тази, която е трябвало да
предприеме действия по заздравяване на сградата, тъй като тя е била собственик,
но не са предприети никакви действия от нейна страна. Цитира показанията на св.Ч.,
на св.Т., на св.М. относно състоянието на сградата непосредствено преди
падането на стената, като подчертава, че всички те сочат много лошо състояние
на сградата. Спира се и на комисията извършила оглед и изготвила констативен
протокол непосредствено след рухването на южната фасадна стена, като посочва,
че съгласно този протокол сградата е била в аварийно състояние, но никой не е
направил нищо, за да укрепи тази сграда. Подчертава, че по делото са разпитани
и част от свидетелите участвали в тази комисия, които са изразили своето
становище за състоянието на сградата и за причините за падането на южната
фасадна стена, като според всички тях сградата е била в аварийно състояние.
Твърди, че относно състоянието на сградата и това, че тя се е намирала в
аварийно или предаварийно състояние са категорични, както шесторната
експертиза, назначена на ДП, така и тройната СТЕ изготвена в СФ. Подчертава, че
двете експертизи кореспондират помежду си и дават едни и същи оценки и
констатации относно състоянието на сградата и относно нейните конструктивни
недостатъци. В тази връзка макар и да подчертава, че подс.К. няма обвинение за
това, че като собственик не е предприел действия по укрепването й, намира за
необходимо да обсъди и този въпрос, като счита, че той както към момента на
сделката, така и към момента на въвода във владение през 2006 г. не е бил
наясно с това състояние и с тези недостатъци на сградата. Подчертава, че подс.К.
не е бил уведомен нито за състоянието на сградата, нито за препоръките дадени
от НИПК и СО- район С., нито е имало как на база обикновен оглед на сградата да
установи и разбере какви са нейните конструктивни недостатъци, т.к. те са били
неустановими от неспециалист и без специална техника в какъвто смисъл е
становището на вещите лица. В подкрепа на становището си визира писмото-
отговор от СО- район С., както и показанията на св.В.Ц. пълномощник на фамилия К.-
продавачите на сградата. Поддържа, че на база обикновен оглед на сградата подс.К.,
а и всеки друг не е имало как да установи и да предположи дори, че един обичаен
ремонт би могъл да доведе или да способства за падането на южната фасадна
стена. В подкрепа на това виждане цитира заключението на СТЕ изготвена в СФ,
като подчертава, че според вещите лица, дори и специалист на база обикновен
оглед не би могъл да установи състоянието на сградата и нейните конструктивни
недостатъци, като счита, че в подкрепа на това са и показанията на св.Д..
Относно причините за рухването на южната фасадна стена
защитата коментира изготвените и приети по делото 3 броя експертизи, като
набляга на заключението на шесторната експертиза и подчертава, че спрямо
подсъдимите не е повдигнато обвинение за дейностите, визирани в т.6 от
заключението на тази експертиза като една от причините за падане на стената.
Обстойно коментира т.7 от това заключение, в което е посочена още една
евентуална причина за падането на южната фасадна стена. Счита, че дори и на
база причината, визирана в т.7 от заключението, вещите лица не правят извод за
разрушаване на тухлени стени, а за промени в самата конструкция на стените в
резултат на износването, на деформациите, в резултат на дългото използване на
сградата без поддръжка без полагане на необходимите грижи. Подчертава, че
според вещите лица сградата не е рухнала благодарение на това. Правилното
тълкуване на заключението им в тази част според защитата е, че това става с
течение на времето, с отслабване на връзките, при което е възможно в един момент
да падне, като счита, че обвинението е за друго, а именно- че е била разрушена
стена и това веднага е довело до рухване на сградата. По отношение на
дейностите, визирани в т.6 от заключението, сочени като една от причините за
падането на стената, поддържа, че те не са нито правно регламентирани, нито
такива представляващи източник на повишена опасност, ето защо и нямат никакво
отношение към обвинението по чл.123 от НК. Поставя въпроса как би могло да бъде
укрепена и ремонтирана една сграда, ако не се пристъпи към премахването на
изгнили дюшеме, врати, каси и подкожушена мазилка. Подчертава, че според
експертите от шесторната експертиза, само тези дейности, ако са извършвани и не
са бутани стени, това не би могло да доведе да падане на южната фасадна стена.
Коментира заявеното от вещото лице, че за тях дори и махането на тапети е
ремонтна дейност, но това не означава, че за тази дейност, респ. за дейностите,
визирани в т.6 от заключението се изисква разрешение или проект, тъй като това
са обичайни, подготвителни дейности, а не строителни такива. Ето защо и
доколкото не са извършвани строително монтажни работи, няма нужда и от
разрешение. Акцентира и на отговора на вещите лица, според който за дейностите,
визирани в договора с ЕТ М.М.И. не се изисква разрешение за строеж, освен за
махане на метални витрини, които не се установява да са махани, а и не се
твърди. Разрешение е нужно, само ако са махани носещи тухлени стени, като
счита, че по делото не се доказва това твърдение на прокурора. Подробно обсъжда
и коментира отговорите на вещите лица във връзка с използването на вибрационна
техника, като акцентира на отговора, че дори и да не се е извършвало
разчистване вътре в сградата, пак е щяло да се стигне до авария, но никой не
може да каже дали е щяло да стане точно по този начин. В тази връзка счита, че
прокурорът и частното обвинение тълкуват шесторната експертиза и отговорите на
вещите лица от нея неточно и неправилно. Коментира подробно и заключението на
СТЕ изготвена в СФ, като подчертава, че тя кореспондира с шесторната експертиза
по твърдение и на самите вещи лица. Подчертава, че според тази експертиза
опасността от самосрутване на сградата и падане на фасадни стени се явява
комплекс от условия, предполагащи това аварийно или предаварийно състояние и
задълбочаване на процесите, водещи до влошаване на нейното техническо
състояние. Подчертава, че подробно са разяснили и механизма на срутване на
южната фасадна стена, като подчертава, че са обяснили и защо е паднала точно по
този начин, обвързвайки го с конструктивните недостатъци на сградата, а това не
е станало по друг механизъм. Акцентира, че за първи път чрез тази експертиза са
били изяснени и механизмите на срутване на сградата в случай на различна
човешка намеса върху конструктивни елементи от сградата. С оглед на това счита,
че тази експертиза, която изяснява всички тези обстоятелства не е в
противоречие с шесторната такава, както твърди прокурора. Прави анализ и на
заключението на ДСТЕ, изготвена на ДП, като счита изводите на вещите лица от
нея за причините за рухване на сградата за житейски нелогични и неиздържани и
противоречащи дори на ежедневното наивно познание за нещата. Коментира, че
същите са давали в заключението и становище по правни въпроси, което не е тяхна
работа. Счита, че това заключение се компрометира и от факта, че то се базира
на показанията на св.А., които защитата намира за недостоверни и опровергани от
множество други доказателства. Подчертава, че нито подс.К., нито подс.С. и
подс.П. са могли да установят, проверят и контролират как работят работниците
на М.И. и дали са махали вратите и касите вандалски или не. Отделно от това
счита, че заключението на тази експертиза относно клепетата и брюстунгите са
опровергани от другите вещи лица, като подчертава, че заключението на СТЕ
изготвена в СФ подробно разяснява що е то клепе, брюстунг и щурц, като в тази
връзка твърди, че на база тази експертиза се установява и явната необоснованост
на заключението на ДСЕТ изготвена на ДП. Подчертава, че заключението на ДСТЕ
изготвена на ДП е в противоречие с това на тройната СТЕ изготвена в СФ, като
намира отговорите и поясненията на вещите лица от тази експертиза за много по-
обосновани и издържани, цитирайки подробно отговорите на вещите лица както в
самата експертиза, така и по време на двата им разпита пред съда.
В заключение подчертава, че причините за падането на
стената са комплексни, както и че ако има дори една, която да се дължи на
човешка намеса, това не изключва отговорността. Подчертава обаче, че тези дейности,
които са установени да са извършвани в сградата по принцип не водят до аварии,
по принцип не са правно регламентирани и няма никакво основание да се мисли, че
те биха довели до авария и до срутване на стената, поради което и вещите лица
според нея са заявили, че се касае за случайно събитие и стената е могла да
падне дори и при преминаването на тежък камион в момента на падането. Ето защо
смята, че в случая е налице случайно деяние. Подробно коментира и правните
норми, които са инкриминирани и са вменени като нарушени от подсъдимите, като
подчертава, че разпоредбите на ЗПКМ нямат никакво отношение към предмета на
делото, тъй като те са насочени към опазване на културното наследство, а не към
регулиране на строителството и на конструктивните изисквания към сградите. Подчертава,
че в случая обект на защита е била само фасадата на сградата, а не и части от
нейната вътрешност. Излага становището, че дори и да има нарушения на ЗПКМ това
води до административна отговорност, като законът не предполага даване на
разрешения за строеж и намеса в строителните дейности и тяхното законно
извършване. Последните според защитата са уредени в ЗУТ, в която връзка
коментира и инкриминираните от този закон като нарушени разпоредби всяка една
поотделно считайки, че нито една не е относима към процесния случай.
Подчертава, че нито една от цитираните в ОА разпоредби от ЗУТ нямат отношение
към обвинението, тъй като по отношение на подс.К. то се свързва със сключения
от него договор с А Т.ООД, докато тези разпоредби касаят извършването на самото
строителство. Освен това подчертава, че изпълнителното деяние е сведено до
нарушения допуснати от подсъдимия при сключването на договора с А Т.ООД, а от
друга страна се твърди, че сградата е паднала на 19-ти, поради което заявява,
че не може да разбере каква е позицията на прокурора по този въпрос.
В заключение счита, че деянието освен, че не е
осъществено от обективна страна, не е осъществено и от субективна такава, тъй
като подс.К. нито е могъл да знае, нито е могъл да предполага и не е бил длъжен
да стори това и да знае какво е било състоянието на сградата, за да предприеме
или не определени действия. Не е знаел за състоянието на сградата, не е знаел
за заложените още при проектирането й конструктивни дефекти, не е бил информиран
за констатациите и препоръките на различните комисии, още повече, че
възложените дейности са обичайни такива, и той не е имало как да предположи, че
те могат да доведат до самосрутване на сградата.
Предвид всичко това моли съда да признае подсъдимия К. за
невиновен и да го оправдае изцяло, както и да отхвърли предявените спрямо него
граждански искове.
Подсъдимия Г.К. поддържа изцяло заявеното от неговия защитник и заявява, че няма какво да
добави. Същият не дава обяснения по делото. В последната си заявява, че много
съжалява за трагичния инцидент и моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия П.П.- адв.С. моли
съда да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае изцяло. Поддържа
изцяло анализа на доказателствата направен от адв.Л., както и застъпената от
нея позиция във връзка с ОА, с конкретното обвинение и с недоказаността на
обвинението. Прави кратка ретроспекция на историята на процесната сграда, респ.
на това какви жалби и сигнали и от кого са подавани във връзка със състоянието
на сградата, както и предписанията на различните органи правени в тази връзка. Акцентира на това, че въз основа на извършените
проверки по повод на тези жалби най- вече от св.П. е установено, че фугата между
двете сгради- тази на ул.„*****“ №** и ул.„*******, се е отворила от покривната
конструкция до терена, което според него означава, че фасадната стена, която
впоследствие през 2006 г. пада върху ул.„*****“, към онзи момент не е имала
никакво закрепване към съседната сграда, като счита, че това е в подкрепа и на
заявеното от експертите, изготвили тройната СТЕ в СФ, според които тази фасадна
стена се е крепяла на връзката със западната стена - калканната стена откъм
градинка пред хотел "Рила". Подчертава, че към този момент, а и на
по- ранен етап, фасадната стена на сградата на ул.„*****“ №** се е крепяла на
конструктивни елементи, които не са имали такава задача, а именно, стоманените
греди, които са били в подовата конструкция и тяхната роля е била съвсем друга.
Коментира и заповедта от 14.09.2003 г. на кмета на район „С.“по чл. 195 от ЗУТ,
в която подчертава, че с изключение на другите предписания от страна на НИПК, е
изпуснато искането на НИПК да се направи конструктивна експертиза на сградата. Набляга,
че 12 години по- късно вече е практически невъзможно да се установи кой и защо
е изпуснал това предписание и дали това е направено умишлено. Коментира и
факта, че в комисията, която е извършила огледа на сградата, въз основа на
който е издадено предписанието на НИПК и заповедта на кмета, е включен и инж. М.,
който на последващ етап има отношение към казуса, предмет на делото. Счита, че
неправилно са определени и адресатите на тези указания и на заповедта на кмета,
тъй като реално на фамилия К. сградата е предадена едва през 2004 г., а към
момента на издаване на предписанието и на заповедта, сградата е била все още
във владение на СО- район С.. Счита, че не случайно пълномощникът на фамилия К.-
Св.Ц., който е получил тези указания не ги е предал на подс.К., тъй като това е
могло да се отрази на покупната цена на сградата.
Коментира и сключените договори между Х. ООД и А Т.ООД
от една страна и от друга между А Т.ООД и ЕТ М.М.И., като подчертава, че и
двата договора са подписани от св.К., като в първия не е посочен точния адрес
на сградата, което говори, че за сключването на този договор действително е
използван типов договор, защото нито К., нито К. са имали представа точно какви
работи ще се извършват в обекта, а още повече, че е предстояло и конструктивно
проектиране за това какво ще се случва с тази сграда. Намира за необяснимо защо
се твърди, че подс.П. е бил технически ръководител на обекта, при положение, че
той е ангажиран като консултант, като неговата задача е била да наблюдава
извършеното от работниците на фирма ЕТ „М.М.А.“, да записва количеството извършени
дейности и да докладва на св.К. с цел актуване на извършената работа и нейното
заплащане. Сочи, че договорът с подс.М.И. е реалният такъв, по който е следвало
да се извършат дейностите в сградата, както и че подс.К. не е страна по него. Пледира
съдът да даде вяра на обясненията на подс.С. за причините, поради които
договорът с подс.М.И. не е бил сключен между него и подс.К., като счита, че
обясненията му кореспондират с останалия събран доказателствен материал. Подчертава,
че целта на работата, която е била възложена да извърши подс.М.И. и неговите
работници, е да почисти сградата от ненужни вещи, за да може впоследствие да се
извърши окончателно и цялостно архитектурно заснемане на сградата, както и
евентуално и конструктивна експертиза, с цел предприемане на действия по
нейното укрепване, ако е необходимо такова. Подчертава, становището на вещите
лица, изготвили СТЕ в СФ, че дори и специалист, при условие, че сградата до
последно е била експлоатирана, не може да определи в какво точно състояние се
намира конструкцията на същата, а е могло да стане само в резултат на
конструктивно обследване или конструктивна експертиза, като твърди, че с тази
цел са изнесени остатъци от мебели, други предмети, които са се намирали в
сградата, демонтирано е компрометираното дюшеме от пода, за което има множество
свидетелски показания, че е било изгнило до голяма степен и което подчертава,
че се поставя върху вече изградената конструкция на сградата. Настоява, че то
няма никаква връзка с конструкцията на сградата. Сочи, че е била остъргана и
подкожушената мазилка, като дори работниците не са констатирали, че всъщност
остъргват мазилката от калканната стена на другата сграда, защото нито фирма Х.
ООД в лицето на подс.К., нито „А Т.“ ООД са разполагали с проектите на
сградата. Подчертава, че те се появяват след нейното падане и едва тогава се
установява, че тази сграда няма задължително изискуемата четвърта стена.
Коментира, че на база записите от камерите на
банката е видно, че в деня на инцидента, освен, че вали дъжд, фасадната стена е
цяла- не са махани дограми, камо ли брюстунги, както и че пред сградата е
паркиран товарен автомобил „ГАЗ“, който е използван през тези дни за извозване
на изнасяните от сградата вещи, части от дюшемето, врати и част от касите на
вратите. Подчертава, че от записа се вижда, че каросерията на товарния
автомобил е празна. Сочи, че към 18,15 часа на 19-ти септември южната фасадна
стена на сградата на ул. „*****“ №** пада, като почва да се разрушава от горния
източен край със завъртане и пада върху пътното платно пред този адрес и върху
автомобила на двете пострадали момичета, в резултат, на което настъпва и тяхната
смърт. Подчертава, че се е срутила само фасадната стена на сградата, а западната
стена на сградата откъм градинката пред хотел „Рила“ е цяла, както и северната
стена от към бившия магазин „Бонжур“. Сочи, че конструкциите на пода на горните
етажи, видно от снимките, от самото начало след аварията, са се струпали в
партерния етаж, т.е. при откачване на фасадната стена подовите конструкции,
които вече е нямало от какво да се крепят, са паднали в партерния етаж.
Коментира подробно издаденият на 20.09.2006 г. констативен
протокол на Столична РДНСК, както и този от 13-ти октомври, като счита
констатациите на комисията за изключително важни. Сочи, че това е първият
документ, който е свързан със станалата авария на 19-ти септември и е съставен
от специалисти, като подчертава, че в него се говори за самосрутване на
сградата и практически се констатира, че тя е била в аварийно състояние-
фактически е била в такова състояние, макар и да не е имало съставен
административен акт, който официално да констатира това обстоятелство. В тази
връзка заявява, че виновниците за трагедията, станала на 19.09.2006 година, е
следвало да бъдат търсени на друго място и по-конкретно в длъжностните лица,
които не са си изпълнили задълженията и въпреки предписанието на НИПК не са изготвили
Конструктивна експертиза, която е могла още през 2003 година да констатира
проблемите на тази сграда, които вече са били актуални и е било въпрос на време
кога сградата ще падне.
Коментира и изразеното от прокурора становище по
въпроса защо и по какви причини разчистването на останките от сградата е
станало прибързано, като изразява несъгласие с него, че на място не е имало
прокурор или представител на следствените органи, като счита, че следва да се
търси отговорност от кмета на СО и от тримата министри, които са разпоредили
разчистването на останките преди да е направен огледа, като подчертава, че това
е във вреда и на подсъдимите, защото рязането на метални елементи по време на
разчистването, практически не дава възможност да се докаже, че не е имало
такова рязане преди падането на сградата.
Коментира как и от какви специалисти е изготвена
шесторната СТЕ на ДП, респ. посочва, че на база на същата е било направено и
първото прекратяване на наказателното производство по делото, поради липса на
извършено престъпление. Коментира също така назначаването на тройна експертиза
на ДП, което счита за недопустимо при наличието на шесторна такава, само защото
заключението на последната не се е харесало на прокурора, като акцентира, че в
нея участие е взел и инж.М.. Недоумява защо тази експертиза е била обозначена
като допълнителна такава, при положение, че не са били налице предпоставките за
това, като оспорва същата и с оглед на това, че в нея участва и инж.М., който е
имал медийно участие в определена насока по повод на казуса. Коментира и
допуснатата на ДП още една СТЕ, в която фактически според него само е бил
заменен инж.М. с друго вещо лице, което е подписало новата експертиза, която
буквално преповтаря допълнителната такава, дори и с правописните грешки и която
отново е кръстена допълнителна, но този път в нея са включени други вещи лица.
Оспорва заключението на тази експертиза, тъй като счита, че стъпва само на
показанията на св.А., който е разпитван няколко пъти на ДП, по време на които е
давал различни показания. Недоумява защо прокурорът коментира единствено
показанията му пред съдия на ДП, а не и другите, дадени пред разследващ орган,
както и по време на проведените очни ставки с други свидетели на ДП. Коментира
и показанията на св.А. в СФ, като счита, че именно те кореспондират с
показанията на свидетелите С. и Ц., а не другите, дадени от него на ДП, предвид
което моли съда при решаване на делото да изключи показанията на св.Н.А. от
доказателствения материал, като приеме, че той никога не е работил в процесната
сграда и всичките му твърдения за събитията през 2006 година са лъжливи,
неверни. С оглед на това моли съда да не кредитира и заключението на т.н.
„допълнителна Тройна експертиза“, извършена от вещи лица от списъка на вещите
лица към СГС през 2013 година, като неправилна и почиваща на неправилни
обстоятелства, които са съобщени именно от този свидетел.
Конкретно по отношение на обвинението на подс.П.П.
счита, че не е базирано на договора, който той е сключил с А Т.ООД, който е
консултантски договор и с оглед на това подс.П. няма практически функциите на
технически ръководител на обект, още повече, че не става дума за строителство.
Напълно се солидаризира с подробния анализ, направен от адвокат Л., за това, че
няма никакви доказателства, че при извършените работи от страна на служителите
на фирма ЕТ „М.– М.А.“ са събаряни тухлени стени. В тази връзка допълва, че след
аварията по делото е приложен Огледен протокол и той не е само един, в който са
оглеждани освен металните конструкции, които са били струпани в двора на НСлС,
освен дървениите, които един от свидетелите е прибрал, но и оглед на сметището,
където са били изнасяни другите изхвърлени от сградата предмети и вещи, вкл. и
строителни отпадъци, а именно- свалената от стените мазилка. Подчертава, че там
няма тухли, а в случай, че е събаряна тухлена стена, ще има много тухли. Сочи,
че позицията на прокуратурата е, че е разрушавана тухлена стена като конструктивен
елемент на сградата, като подчертава, че тази сграда освен външните фасадни стени:
южната и северната, има само още западна и една средна стена, като акцентира,
че и западната и северната стени са на място след инцидента, като счита, че на
база снимките от същия е видно, че и средната стена също стои, в която връзка
твърди, че и тя не е била разрушавана преди сградата да падне.
Ето защо, счита, че обвинението спрямо подс.П.Й.П.
е несъставомерно, няма такова престъпление, извършено от него, няма извършени
нарушения на нормативните актове, които са цитирани в обвинителния акт и в тази
връзка моли съда да го оправдае напълно по повдигнатото и поддържано от прокуратурата
обвинение.
Моли също така да бъдат отхвърлени гражданските
искове от страна на представителите на пострадалите.
Подсъдимият П.П. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. Не се признава за
виновен. Поддържа заявеното от своя защитник. В последната си дума заявява, че
изказва съжаление за случилото се, но се счита за невинен.
Защитниците на подсъдимия Н.С.- адв.М. и адв.С. пледират подсъдимия да бъде
признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.
Солидаризират се с пледоарията и позицията на адв.Л., като в допълнение адв.М.
акцентира на следните неща: сочи, че конкретното обвинение на подс.С. е във
връзка с договора от 15.08.2006 г., респ. че е предаден на съд за това, че е „приел да извърши ремонт на инкриминираната сграда,
сключвайки договор от 15.08.2006 г. с „Х.“ ООД като управител на А Т.ООД.
Подчертава, че дори и според отразеното в ОА фирма „А т.“ ООД не се е
занимавала със строително-монтажни работи и не е разполагала със строителни
работници, респ. не е била в състояние да изпълни предмета на договора,
изразяващ се в такива работи според обвинението. Твърди, че по делото е
установено, че този договор практически не е бил изпълняван в частта, с която
са възложени работи, било то ремонтни, демонтажни, или почистващи дейности.
Заключава, че по начина, по който е формулирано обвинението спрямо подс.С.
излиза, че той е изпълнил немърливо правно регламентирана дейност само с факта
на приемане да извърши нещо по един договор, макар и този договор реално да не
е бил изпълняван в тази част, още повече, че и прокурорът според нея е
пледирал, че подс.Н.С. е представлявал „А Т.“ ООД в качеството на инвеститорски контрол,
като същевременно сочи, че спрямо подс.С. не е инкриминиран договора между А Т.ООД
и ЕТ М.М.И.. В тази връзка счита, че не става ясно кое точно е поведението на
подс.С., инкриминирано от прокуратурата, с което се твърди, че той е „допуснал
възлагането“ на посочените в договора строително-ремонтни работи на изброените
работници. Ето защо счита, че ОА е неясен по отношение на това в какво се изразяват
инкриминираните действия на подсъдимия С. и как точно той е допуснал
възлагането на работите в договора на изброените работници, доколкото счита, че
сключването на такъв договор, каквото е обвинението срещу С. не е от естество
да произведе инкриминираните вредни последици, а от друга страна сочи, че между
двата договора- този между А Т.ООД и Х. ООД от една страна и другият между А Т.ООД
с ЕТ М.М.И. не са идентични, най- вече по отношение на съществените за
обвинението работи, в която връзка подчертава, че сключването на инкриминирания
договор не е в състояние да произведе инкриминираните последици. На следващо
място подчертава, че подсъдимият С. лично и опосредено не е възлагал никога
нищо на посочените работници, като сочи, че не може да се изведе, каквато и да
е връзка, още по-малко пряка и непосредствена между сключването на един договор
между „Х.“ и „А Т.“ ООД с определен предмет и възлагането на работи на трети
лица, неизвестно от кого.
Акцентира на това, че в договора с М.И. разрушаване
на стени не е предвидено, поради което твърди, че няма как с единствения
инкриминиран по отношение на С. договор, този с „Х.“, да се допусне възлагането
на разрушаването на стени, каквото не е възложено в последствие от А Т.ООД на М.А..
Именно и доколкото според защитата не е налице връзка между инкриминирания
договор и настъпилите вредни последици, счита, че прокурорът е допълнил нужната
му фактология с твърдението, че разрушаването на стени било устно указано от К.
на С., от С. на П. и от П. на А.. Заявява, че подобен факт не само, че не се
доказва, но такъв факт не е и инкриминиран, а е инкриминирано единствено сключването
на договора с „Х.“ ООД. Коментира в тази връзка отразеното в ОА на стр.3 и
стр.5 относно това, кой какво и на кого е наредил да се бутат стени, като сочи,
че никъде в ОА не е уточнено за кои точно стени става въпрос, тъй като в
сградата имало поне 10-15 преградни стени, различни по размер, състав и
значение за конструкцията. Твърди, че така записаното в ОА не се е доказало и
няма събрани никакви доказателства за водени такива разговори между четиримата
подсъдими, за каквито се твърди в ОА. Счита, че в тези части обвинението
изначално не е издържано и не е плод на доказателствена обезпеченост, а
единствено на стремежа на представителя на прокуратурата да обвърже по някакъв
начин всички подсъдими с другата основополагаща обвинителна теза, а именно, че
са премахвани стени. Оспорва и отразеното в ОА, за което също счита, че няма
събрани доказателства, а именно за провеждани ежедневни разговори между
подсъдимите относно извършваните в сградата работи, като счита, че в това няма
нищо странно и необичайно предвид заеманите длъжности от двамата подсъдими и
естеството на инкриминираните дейности. Заявява, че абсолютно недоказано е
останало твърдението в ОА, че работници на М.И. започнали с помощта на къртачна
техника и инструменти премахването на вътрешни преградни зидове и тухлени стени
на първи и втори етаж в сградата. Подчертава, обаче, че в тази част обвинението
е неуточнено и не би следвало да може въз основа на него да се ангажира
наказателната отговорност на когото и да било от подсъдимите, тъй като в
сградата на първи и втори етаж има грубо около 20 бр. тухлени стени с различна
дебелина, различно значение за цялата конструктивна стабилност на сградата. Сочи,
че някои от тях могат да минат и за зидове, тъй като са с по-голяма дебелина,
други – не. Подчертава, че има и преградни стени, които са направени не от
тухли, а от лек материал, наричан от някои свидетели сгуробетон, а от други – от
керпич. Предполага, че става въпрос за номерираните като стени № 1, 2 и 3 в
шесторната СТЕ, които са напречни на фасадната стена и които не са
инкриминирани изрично в самия диспозитив на обвинението, а се сочат само в
обстоятелствената част на ОА, като счита, че прокуратурата коментира единствено
тези стени като предпоставящи падането на сградата, в случай че са били
съборени. Подчертава, че в самите обвинения прокурорът не уточнява нито колко,
нито кои точно стени визира, съответно каква е била тяхната функция и имали ли
са носеща такава, като счита, че не следва да се гадае какво точно е имала
предвид прокуратурата, дали премахването на една или повече от тези стени е от
естество да предизвика трагичния резултат и не на последно място дали може да се
вмени отговорност на подсъдимите, че не са оценили правилно дали могат да
премахват тези стени, или не. Сочи още, че в ОА не се уточнява и кои точно
стени са били предмет на договора между Х. ООД и А Т.ООД, като счита, че е
налице и противоречие по този въпрос между обстоятелствената част и диспозитива
на обвинението.
Акцентира също така, че според ОА рухването на
сградата е резултат от всички строително-ремонтни дейности, започнали с
премахването на мазилка, дюшеме и каси на врати и завършило с премахването на
тухлени стени на първия и втория етаж, но подчертава, че такова обвинение в
диспозитива няма, а е инкриминирано само премахването на тухлени стени, в която
връзка подчертава, че няма как да бъде ангажирана отговорността на подсъдимите
на база непредявени им факти.
Оспорва извода на прокурора отразен в ОА, че
сградата не е била в аварийно или предаварийно състояние, коментирайки в тази
връзка протокола на Столична РДНСК от 13.10.2006 г., изготвен от техническа
експертна комисия на Столична РДНСК и показанията на свидетелите, изготвили
този протокол. Сочи, че е налице още едно противоречие между обстоятелствена и
диспозитивна част на ОА по отношение на подс.С., тъй като в обстоятелствената
част се твърди подсъдимия С. да е съпричинил деянието като „изрично бил настоял
да са премахват стени“, а според диспозитива инкриминираното деяние е извършено
чрез „допускане възлагането на СМР“, каквото и точно да означава това, а не
чрез директно нареждане. В тази връзка твърди, че остава напълно неясно дали
прокуратурата твърди, че С. е извършил инкриминираното деяние с действие, или с
бездействие.
Сочи, че е останало недоказано и нарушението на
нормативните правила, вменени на подс.С., като счита, че по отношение на голяма
част от тях тезата на прокуратурата изначално е несъстоятелна, поради няколко
причини. На първо място счита, че това следва от обстоятелството, че прокуратурата
изначално не е изяснила еднозначно статута на „А Т.“ ООД, респ. на Н.С. в
процеса и като какъв го третира, като базира аргументите си само на факта, че
той има специално образование и познания. Сочи, че различните нормативни
задължения имат различни адресати и само професионалните познания не са
достатъчни да обосноват отговорност по тези задължения. Ето защо подчертава, че
на С. са вменени като нарушени разпоредби, които имат съвсем различни адресати,
което намира за относимо към всички подсъдими. Счита, че обвинителната тези и в
тази част е вътрешно противоречива, защото от една страна в обстоятелствената
част на ОА, но не и в диспозитива прокуратурата вменява на „А Т.“ ООД задължения,
които се отнасят до качеството строител, а същевременно е приела за установено,
че „А Т.“ ООД не е имал технически капацитет и собствени работници, респ. не е
изпълнявала фактически подобно функция. Подчертава в тази връзка, че „А Т.“ ООД
фактически не е извършвала, каквито и да е действия по изпълнение на договора
за ремонт, а е превъзложило работата. Посочва, че дори от пледоарията на
прокурора е видно, че от една страна на подс.С. се вменяват правила, че е
строител, а от друга такива се вменяват и на М.И., докато според защитата С. е
изпълнявал само функцията „инвеститорски контрол“, която не представлява
източник на повишена опасност, тъй като се явява контролна дейност, но не по
отношение на самото строителство, а на финансовите интереси на инвеститора.
Сочи, че за осъществяването на подобна дейност не съществува изискването за
придобИ.ето на специална правоспособност, а още по-малко за удостоверяването й
по съответния ред, поради това извършващият тази дейност не може да бъде субект
на престъпление по чл.123 от НК. С оглед на това подчертава, че ако фактически
„А Т.“ ООД е изпълнявало функцията инвеститорски контрол няма как да му се
вменят задължения на изпълнител, каквато функция не е изпълнявал, защото тези
две функции са несъвместими. Противното би означавало „А Т.“ ООД да контролира
себе си.
Коментира подробно и конкретните инкриминирани
разпоредби вменени като нарушени на подс.С. считайки, че повечето от тях се
явяват бланкетни и не могат да изпълнят съдържанието на също бланкетната
разпоредба на чл.123 от НК. В частност сочи разпоредбите на Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, които
според защитата се явяват охранителни по отношение на здравето и живота на
трудещите се и поради това не може да се търси причинно-следствена връзка между
нарушаването на правила, насочени към охрана на труда и настъпила смърт на
лица, които не са били обект на тези охранителни норми.
Подчертава, че адресат на ЗПКМ са само собствениците,
като този закон охранява обществените отношения, свързани с опазването на
паметниците, а не здравето на хората и нарушението на нито една от тези разпоредби
не може да има за пряка последица увреждане на нечие здраве. В подкрепа на тази
своя теза сочи и показанията на свидетелката от НИНКН, според която в повечето
случаи извършваните проверки са само по документи, а не на място. И само, ако
институтът прецени, че по документи за някой паметник на културата не се
изисква конструктивно становище, те няма да извършат проверка на място, а ще
одобрят извършването на съответните работи. Като аргумент за това сочи и отговора
на НИНКН по повод направено от съда искане за посочване на експерт, който да
участва в състава на последната експертиза, съгласно който институтът не
разполага със специалисти строителни инженери. Поставя въпроса как тогава
получаването на разрешение би могло да предотврати настъпването на инцидента,
ако тази институция не разполага със специалисти, които да установят конструктивната
носимост на сградата? Коментира, че инкриминираната разпоредба на чл.147 от ЗУТ
има за адресат собственика и касае строеж, какъвто настоящият случай не е, като
изразява същото становище и относно чл.148 от ЗУТ. Намира, че подс.С. не може
да е адресат и на разпоредбата на чл.151 от ЗУТ в качеството, в което е сключил
договор с „Х.“, още повече, че съгласно чл.151, т.4 от ЗУТ не се изисква
разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, съоръжения, постройки и
инсталации, което автоматично обезсмисля и разпоредбите на чл.147 и чл.148 от ЗУТ. Неотносими поради липса на строеж и поради липса качеството на строител на
А Т.ООД намира разпоредбите на чл.163 от ЗУТ, чл.169 от ЗУТ, а за разпоредбите
на чл.2, чл.4, чл.5 от Наредбата сочи, че
същите са бланкетни разпоредби, респ. че нямат отношение към конкретния случай.
Същевременно намира за неясна тезата на прокурора, при която вменява на подс.К.
и на подс.С. едни и същи разпоредби и в този смисъл като какви ги третира.,
като акцентира, че няма нито една разпоредба в Наредба № 2, която да е с
адресат „инвеститорски контрол“. По същите съображения счита, че чл.6, чл.7 и
чл.8 от тази Наредба не могат да бъдат с адресат подс.С., както и тези на чл.14
и чл.15 от Наредбата.
Подкрепя изцяло доказателствения анализ направен от
адв.Л.и адв.С.. Акцентира на показанията на св.А., на когото се крепи
обвинителната теза, като сочи, че от показанията му може да се изведе
различната мотивация, която е имал този свидетел през различните периоди.
Отделно от това счита, че нито една от версиите му по отношение на това какво
той е правил в сградата не подкрепя обвинението от фактическа страна, защото в
нито една от версиите си А. не твърди, че той или някой друг е премахвал
тухлени стени. И той, и възпроизвелите твърденията му - частните обвинители Г.
и Ч. говорят единствено за бетонни стени, а според възпроизведените от
свидетеля С.П. негови твърдения той рязал носещите релси на сградата. Отделно
от това счита, че този свидетел няма свободна мисъл и е твърдо обременен от
лични съображения, били те стремеж за финансово облагодетелстване, за уреждане
на работа, мотив за отмъщение, отново заради финансови претенции или страх от
ефективно изтърпяване на условната му присъда, като сочи, че аргумент в тази
насока са и показанията на св.С.П., според които А. е казал, че ще свидетелства
при условие, че майките му платят.
Намира личната мотивация на свидетелката П. дори за
по-силна, тъй като тя е изгубила своя дом, като подчертава, че св.П. има ясно
изразено и демонстрирано отношение към единия подсъдим и не крие факта, че
самата тя има собственически претенции, в която връзка коментира показанията й
пред съда. Отделно от това намира, че показанията на свидетелката за това какво
е видяла да се кърти и премахва се опровергават от нейното признание, че тя е
видяла какво се случва единствено от входната врата, а според защитата видно от
разположението на стаите и стените заставайки на входната врата човек няма как
да види нещата, които тя твърди, да е видяла. Подчертава, че жалбата на св.П. в
деня на инцидента са до НИПК, а не до РДНСК и до общината, като в нея се смесват
предположения с реално видяно и се прави искане да се възстанови вътрешната
архитектура на сградата, а не се иска укрепване, от което прави извода, че оплакванията
й са били, че се нарушава автентичността на сградата, а не самата сграда.
Счита, че тази жалба говори за това, че св.П. е имала намерение да изгони
работниците, като твърди, че тя се е представяла като собственик, включително и
пред св.Г., посетил сградата по повод нейно оплакване. В тази връзка счита, че
оплакванията й са имали друга цел и характер, което намира за установено и на
база показанията на съпруга й- св.П..
Оспорва заключението на Допълнителната тройна СТЕ
изготвена на ДП която счита за назначена в разрез с правилата по НПК, както и
поради това, че се базира изцяло на свидетелски показания, подлагайки ги на
недопустим анализ, преформулирайки ги, твърдейки, че А. говори за колони, а
всъщност има предвид тухлени елементи и че С.П. говори за греди, а всъщност
става въпрос за дървени щурцове. Счита, че показанията и на двамата свидетели
са „обработени“ за целите на заключенията на вещите лица. Намира за недопустим
и изводите на вещите лица от тази експертиза, че строителните работи били
изпълнявани, а не уговорени, което се установявало от договорите, като посочва,
че не е в компетентността на вещите лица да тълкуват договорите. Намира, че експертизата
съдържа и недопустими заключения, които не са научно, а са житейски обосновани
като извода на вещите лица, че след като проектантите били приели да извършат
заснемане на сградата, това означавало, че същата не била самосрутваща се. От
друга страна подчертава, че тази експертиза никъде не коментира и не обсъжда
факта, че сградата няма източна калканна стена. Намира за абсолютно
несъстоятелно и необосновано становището на експертите по тази експертиза,
според което след като са махани клепета, врати и каси, са поддали стоманените
щурцови греди, като подчертава, че след това в съдебно заседание тези стоманени
щурцови греди, от стоманени са се превърнали в дървени, макар и в експертизата
никъде да не е установено, да са махани дървени щурцове.
В заключение посочва, че не е налице пряка
причинно-следствена връзка между инкриминираното деяние на подс.С. и
настъпилите общественоопасни последици. Заявява, че в конкретния случай е
установено, че аварията е била предпоставена от множество конструктивни
недостатъци на сградата, за които нито един от подсъдимите не е могъл и не е
бил длъжен да знае, като за липсата на четвърта стена не са знаели нито от
общината, нито от НИПК, нито дори от живущите в сградата. Подчертава, че дори
да има професионални познания човек не би могъл по годината на изграждане или
по вида на конструкцията, или по външен оглед да установи, че сградата е имала
такъв съществен недостатък, още по-малко да разбере, че е имала слаби връзки,
че е имало грешки в проектирането, грешки в изграждането, че стените са били с
нееднаква дебеЛ.и т.н. Подчертава, че липсата на четвърта калканна стена не е
отразено дори в паспорта на сградата в НИПК, където такава стена е очертана в
схемата. Подчертава, че нито за живущите, нито за посещавалите сградата тя не е
давала индиция за реалното си състояние, поради което и нито един от
подсъдимите, въпреки професионалните познания на някои от тях не е могъл и не е
бил длъжен да знае, че сградата е била в предаварийно състояние. Този елемент
се явява опосредяващ и съответно прекъсващ пряката причинно-следствена връзка
между поведението на подсъдимите и настъпилия резултат. Акцентира на това, че дори
да се приеме, че са били премахвани тухлени стени след като не е доказано,
каквато и да било съпричастност на подсъдимия С. към даването на подобно
указание, счита, че се къса причинно-следствената връзка между неговите
действия и бездействия и вредоносния резултат. Това се вижда и при анализ на
самото обвинение на С., което гласи, че той бил допуснал възлагането на
посочените в договора с „А-3“ СМР на работниците, които били разрушили стени,
но това не е предвидено в договора между „А-3“ и ЕТ „М.-М.А.“. Подчертава, че нито
един свидетел не заявява някой друг освен подсъдимият М.А. да е давал указания
какво да се изпълни от работниците.
Заявява, че всичко коментирано от защитата не
означава, че няма виновен, напротив – твърди, че виновен има, но ангажирането
на наказателна отговорност на произволно избрани лица няма да възстанови
справедливостта. Подчертава, че виновни има и те се виждат с „просто око“, но
прокуратурата в продължение на 10 г. случайно или не отказва да се интересува
от тези факти, като коментира в тази връзка дадените още през 2003 г.; указания
за заздравяване на сградата и това, че адресат на тази заповед, е бил според
защитата нейният издател – Столична община, защото заповедта за деактуване на
имота е с дата последваща датата на тази заповед, т.е. Столична община е издала
една заповед за заздравяване и вместо да си я предяви на себе си и да извърши
съответните действия, тя я е изпратила на К., които към онзи момент дори не са
имали владението върху имота, който е деактуван и предаден във владение на К.
едва на 16.01.2004 г., но наемателите на Столична община – район С. остават до
2006 г.- т.е. тя реално се е експлоатирала от район С., чието бездействие в
продължение на десетки години твърди да не е обект на разследване от страна на
прокуратурата.
Въз основа на изложеното моли съда да оправдае
изцяло подс.С., съответно да отхвърли изцяло предявените срещу него граждански
искове.
Защитникът на подс.С.- адв.С.
заявява, че поддържа изцяло казаното от адв.М..
Подсъдимият Н.С. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. Не се признава за
виновен. Поддържа заявеното от своите защитници. Изразява съжаление за
случилото се, като заявява, че не се чувства виновен.
Защитникът на подсъдимия М.И.- адв.Д.Д. моли съда да признае
подсъдимия И. за невиновен и да го оправдае изцяло по повдигнатото обвинение,
като счита, че прокуратурата дири виновните лица в погрешна посока. Подчертава,
че производството спрямо нейния подзащитен се води задочно, поради което той не
е могъл да даде обяснения по делото, но счита, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, на база на които е изяснена фактическата обстановка
по делото. Споделя доводите на другите защитници за състоянието на сградата, а
именно аварийно такова към момента на инцидента, за множеството жалби във
връзка с това състояние до различни институции, за необходимостта от
конструктивно обследване на сградата. Подчертава, че за състоянието на сградата
говорят заключението на СТЕ допусната от съда, показанията на свидетелите Р.Т., С.Т.– обитатели на сградата от 2003 г., които
подробно описват нейното състояние след бутането на стената на „Леге“, за
отварянето на фуга в тяхната стая от порядъка на 3-4 см., откъдето се е виждала
улицата и за извода на свидетеля, че сградата има проблеми с конструкцията.
Сочи, че на база тези показания се установява, че е имало корозия, която е разрушавала
металните конструкции и открити железни части от нея, опасност сградата да
падне на тротоара, проблеми с водопровода, канализацията и течове, както и че
многократно комисии са изследвали състоянието на сградата, като счита, че
техните показания изцяло кореспондират с тези, дадени от св.П., живуща в същата
сграда, която многократно е подавала сигнали от 2003 г. до РДНСК и НИПК. Подчертава,
че показанията на последната относно отстраняването от конструкцията на
сградата на масивни дървени носещи греди, намиращи се отстрани на вратите,
както и на гредички на тавана, които са крепели според нея конструкцията на
сградата са били опровергани от заключението на СТЕ, назначена от съда. Набляга
на заявеното от св.П., че е отрекла пред съда част от показанията си дадени на
ДП, поради което пледира съдът внимателно да преценява нейните показания. Счита,
че сключеният между подс.М.И. и А Т.ООД договор от 29.08.2006 г. е насочен към
дейности по почистване на боклуци, по сваляне на мазилки по стени и тавани,
демонтаж на леки преградни стени, демонтаж на окачени тавани, метални витрини,
подови настилки, демонтаж на ел. инсталации, които според нея са дейности,
които по никакъв начин не предполагат някаква правна квалификация на
работниците, както твърди представителят на СГП, че такава е била необходима.
Сочи, че целта на тези дейности е била за в бъдеще да бъде извършено
конструктивно заснемане, базирайки се на показанията на свидетеля И.К., респ. тези
на св.Д. и в частност заявеното от нея относно водените с подс.К. разговори за
намеренията му за сградата. Счита, че в тази насока са и показанията на св.И.И.,
който е посетил сградата в деня на инцидента, но не му е направило впечатление
нещо нередно и не е видял разрушени стени. Коментира и показанията на св.Н.М.-
работник от бригадата на подс.И., като подчертава, че по негови думи са били
наети за обща работа, като са работели само с железни лостове, чук, тесли и с
кози крак, но не и с други инструменти. Счита, че тези показания се подкрепят и
от заключението на СТЕ- шесторната от ДП и тройната назначена от съда. Твърди,
че няма сведения за извършвана интервенция с мощна вибрационна техника, която
евентуално да разхлаби част от връзките между стените, като няма доказателства и
за следи от такава техника. Посочва и становището на експертите по този въпрос,
според което мазИ.с милимеТ.0,5-1,5 дебеЛ.не може да бъде сваляне с ударна
техника. Ето защо счита, че от доказателствата по никакъв начин не се установява,
че в резултат на дейностите, извършвани от ЕТ „М.-М.А.“ е извършено разрушаване
на части от вътрешен, носещ тухлен зид, каквито са твърденията на прокуратурата
или други конструктивни елементи, които биха довели до евентуална авария. Сочи,
че според експертите сградата е била в недобро техническо състояние и е станало
самосрутване на стената, а дейностите, извършвани там не са повлияли на
самосрутването. Споменава и становището на експертите, че е абсурдно да се
приеме, че махането на врати с каси заедно със закрепващи елементи води до
отслабване на конструкцията, както и отстраняване на дюшемето до отслабване на
подовата настилка. Подчертава още, че дейностите извършвани от подс.И. и
неговите работници са били такива, за които не се изисква предварително
разрешение за строеж по ЗУТ, респ. становище на инженер-конструктор, като възложените
работи не включват дейности, които могат да застрашат по някакъв начин
конструкцията и носимоспособността на сградата. Счита, че в подкрепа на тези
факти са показанията на свидетеля М., на св.Д.Д., на св.Б., на св.В.Г., чийто
показания цитира и счита, че на база същите се установява, че предприетите
дейности са били насочени към възстановяване на сградата. Твърди, че в този
смисъл са и обясненията на подс.П.П., според които под.М.И. е поставял найлонова
лента на тротоара, когато са били изнасяни дървени отпадъци и чували, като
целта им е била да се натовари камиона, след което са я махали. Посочва, че не
са били поставяни предпазни мрежи и парапети, защото по фасадата не е работено
и не е имало опасност за преминаващите, като сочи, че такива са и били възприятията
на И.Н. – работник във фирма с офис на ул.„*****“, който е виждал работниците
да изнасят чували, с които разчистват, но не е чул шум.
По отношение на показанията на св.Н.А. счита, че
съдът следва да подходи с особено внимание и критичност, като пледира да ги
игнорира, тъй като се опровергават и от другите показания, най- вече тези на
св.С. и на св.И.Г., мениджър строителство на „Хидрострой“ ООД.
В заключение счита, че липсват доказателства,
установяващи елементите от обективния и субективния състав, от обективна и
субективна страна на престъплението, както и че деянието по чл.123, ал.3, пр.2,
вр. ал.1 от НК е несъставомерно и в този смисъл моли съда да постанови и своя
съдебен акт.
Подсъдимият М.И. спрямо когото наказателното производство е протекло изцяло задочно, не се
явява и не взима становище по делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.Х.К.
е роден на ***
***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше икономическо
образование, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият П.Й.П.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, висше образование,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Н.Я.С. е роден на *** ***, ЕГН **********,***, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, с висше образование
Подсъдимият М.А.И. е роден на *** ***, ЕГН ***********, адресно регистриран в град София,
ж.к.*****, ап.5, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, собственик
и управител на ЕТ „М.- М.А.“.
Процесната сграда с
административен адрес гр.София, ул.***** №** била построена през 1914 г.
Сградата представлявала по проект „Жилищно- търговска сграда“ и по своята
същност била масивна пететажна постройка с междуетажни подови конструкции от
пакет „пруски свод“ на метални 2Т греди.
Самата сграда била разположена
в предимно жилищна среда, на оживена градска улица в центъра на гр.София. От
изток била долепена на калкан до висока, пететажна жилищна сграда; от запад с
едноетажна постройка на магазин „Бонжур“ и от север, на калкан с двуетажна
постройка във вътрешния двор на имота. Откъм ул.***** пред сградата била
разположена улична високостеблена растителност.
Фасадната повърхност на
сградата откъм ул.***** била третирана в стил Романтичен ренесанс по подобие на
долепената до нея сграда на ул.******, която вероятно била изградена малко
преди нея.
По време на бомбардировките през
II световна война- 1943 г. -1944 г. над София, покривът на сградата и
мансардният (5-ти) етаж били разрушени, като впоследствие етажът не бил
възстановен, а на мястото на скатния покрив, покривът бил покрит с битумна
замазка и останал плосък с незначителен наклон за оттичане на водата, което
водело до множество течове. През 1990 г. бил поставен допълнителен ламаринен
покрив- временна метална /ламаринена/ конструкция, която просъществувала до
настъпилия инцидент през 2006 г. Така сградата останала 4-етажна.
През 1948 г. сградата била
национализирана. Това станало по силата на
Постановление на Министерски съвет №19/1949 г., въз основа на решение на
комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС, когато бил одържавен имот, находящ се на ул.*****
№**, представляващ дворно място- имот пл.№15, с площ от 170 кв.м. и къща на
четири етажа, застроена на площ от 150 кв.м. от Акционерно дружество “Б.”, в
ликвидация. За одържавения имот бил съставен Акт за държавна собственост №276/19.04.1949 г. като имот на АД “Б.” и д-р Б.Я.К.. С
допълнително решение №3099/13.01.1950 г. бил определен окончателният размер на
обезщетението за имота с облигации в полза на АД “Б.”.
През 1978 г.
сградата на ул.***** №** била обявена за паметник на културата от местно
значение, което било сторено в ДВ бр.40/1978 г. В тази връзка за сградата била
съставена и информационна карта, изготвена от Националния институт за
паметниците на културата /НИПК/ с рег. №*******през ноември месец 1988 г,.
/т.1, л.71-л.75 от ДП/. Тази карта дава само обща информация за сградата, като
акцентът в нея е към изясняване на нейния характер като паметник на културата
от местно значение. В Информационната карта при съставянето й била допусната
грешка при представянето на конструктивната схЕ.на сградата, чрез планови схеми
№24287/29 и №24287/62, където и в несъответствие с проекта от 1914 г. и
изпълнението на сградата е представено, че е изградена и източна калканна стена
към сградата на ул.******, което не е вярно.
При
заснемането на сградата през 1988 г. от НИПК била регистрирана двуетажна
пристройка към магазина в двора на имота със заключение за „нарушена автентичност
на прилежащото дворно пространство, без характерни структурни елементи,
допринасящи за пълноценното експониране на обекта”.
С молба № ДИ
5291 от 28.07.1992 г. до ТОА “С.”, Я.К.и И.Б.К., като наследници на Б.Я.К., направили
искане за отписване на имота от актовите книги за държавни недвижими имоти за
сграда на Т.етажа и магазини в партера, заедно с дворното място на ул.***** №**.
Към молбата били приложени легализирани преводи на дело за наследство № 1503 от
1992 г. относно починалата Д.К.и №1504 от 1992 г. относно д-
р Б.К., и двете от Съда в Тел Авив, Израел (заместващи удостоверенията за
наследници). По справка от ТОА “С.”, имотът бил държавна собственост,
съществувал до размерите, в които е одържавен и било посочено, че върху имота
тежи ипотечно задължение, останало в тежест на Софжилфонд. Предложили
отписването му от актовите книги. Във връзка с образуваната в Столична голяма
община преписка № ДИ 513-8124/1993 г.,
изпратена по компетентност от ТОА “С.”, от пълномощника Т.Ц., било поискано с
писмо да представи документи, отнасящи се до бившето АД “Б.”. Към преписката не
били постъпили документи за дружеството и в резултат на това, поради липса на
списък на акционерите и възможност да се установи какъв дял от акциите
притежават наследодателите на заявителите,
била постановена Заповед № РД 57-96 от 25.01.1994 г. на Кмета на СГО, с която
се отказвало отписване на имота от
актовите книги за държавни и общински недвижими имоти, поради липса на
заявление от наследниците на всички бивши акционери.
За магазина в партера на сградата на ул.*****
№** бил съставен АОС №227 от
20.10.1998 г., като в него било отбелязано, че обектът е включен в капитала на “БКС “С.” ЕООД
с Протокол №43 от 1991 г. на Временния изпълнителен комитет
на ОбНС “С.”. За жилищните етажи в
сградата - втори, трети и четвърти
(т.е. първи, втори и трети надпартерни) бил съставен АОС №329 от 17.12.1998 г., с отметка в него, че с Решение №46 по
Протокол №56 от 29.03.1999 г. на Столичен общински съвет, имотът по акта е
отписан от баланса на БКС “С.”ЕООД и е предаден за управление на район “С.”.
С молба за
отписване от актовите книги вх.№ 94-М-435 от 04.09.2000 г., И.Б.К. приложил
копие от съдебно решение по гр.дело № 4256/1999 г. по описа на СГС, от
19.04.2000 г., на II-ро “Г” отделение, с което било признато за установено по
отношение на Столична община, район “С.”, че И.и Я.Б.К., са признати за
собственици на 195/300 идеални части от имота
на ул.***** №** - четириетажна масивна сграда, с общо пространство от 170
кв.м., от които застроени 150 кв.м., а останалите- в дворно място зад самото
здание. Въз основа на представеното решение,
влязло в сила на 12.06.2000 г., била издадена Заповед №
РД 57-88 от 21.02.2001 г. на кмета на СО, с която се отменяла
издадената през 1994 г. заповед за отказ, и се нареждало да се отпишат от
актовите книги за общински недвижими имоти на район “С.” АОС №329 от 1998 г.,
195/300 идеални части от втори, трети и четвърти етаж от сградата
и от мястото. Не се отписвали идеалните части от партерния етаж на същата
сграда, тъй като, магазинът не бил общинска собственост, а бил
собственост на БКС С. АД.
В тази
връзка членовете на фамилия К., чрез своя нов пълномощник– св.В.Ц. /считано от
м.април- май 2001 г./, обжалвали пред областния управител на София заповедта на
кмета от 2001 г., според която партерният етаж на сградата не се отписва от
актовите книги на общински недвижими имоти, тъй като е собственост на БКС С.
АД, претендирайки собствеността върху цялата сграда. В тази връзка на
20.02.2002 г. с писмо №94-М-435/00 г. цялата реституционна преписка ДИ
513-8124/1993г. била изпратена по компетентност на Областния управител на
област София.
Пълномощникът на членовете на фамилия К.- св.В.Ц. получил от тяхно име
владението на първи и втори жилищни етажи от сградата през 2003 г., в която връзка наемателите, които живеели до този момент
там се изнесли от сградата. В сградата останала да живее св.П., която отказвала
да напусне жилищните помещения, които обитавала, а именно тези на трети жилищен
етаж.
Със заповед №РД-15-009/14.01.2004 г. Областният
управител Р.В.отменил изцяло АОС №329/1998 г. като съставен неправилно
с мотива, че за имота има съставен АДС, който е титул за собственост на
държавата и поради това не може да е общински такъв. Едновременно с това и със заповед №РД-57-001 от 14.01.2004 г.
Областният управител Р.В.отписал от актовите книги за държавни недвижими имоти
целия имот на ул.***** №**- четириетажна сграда и дворното място, в полза на
наследниците на Д.и Б.К.- бивши акционери в бившето АД „Б.“.
Св.Е.Б. била изпълнителен директор на БКС С. АД (правоприемник на
Софжилфонд), в чийто активи от самото създаване на дружеството през 1989 г.
били включени магазините в партерния етаж на сградата и жилищните етажи на
същата. През 1999 г. от капитала на БКС С. са извадени жилищните етажи, които
стават собственост на СО- район С.. В капитала на БКС С. остават само
магазините в партера. През 1997- 1998 г. магазинните помещения били отдадени на
„К.“ /”Инвеско“/, представител на Бата, като до тогава там се помещавал Център
за нови стоки и мода. През 60-те годни на XX век били обединени магазинните
части на двете сгради- тази на ул.***** №** и другата, залепена за нея на ул.******,
като било създадено общо магазинно помещение за нуждите на ЦНСМ. В резултат на
това бил направен отвор с размер на две врати в носещата калканна стена на
партера на сградата на ул.******, явяваща се източна стена за сградата на ул.*****
№**.
Св.В.Ч. бил пълномощник на собствениците на сградата на ул.******, в края
на 90-те години на XX век и в началото на XXI в. Новите собственици на тази
сграда предприели действия по ремонт на същата с одобрен за това проект от
Общината и от НИПК. Св.Ч. имал преки наблюдения и впечатления по този повод и
от състоянието на сградата на ул.***** №**, която изглеждала безстопанствена.
По време на дъждове и снегове стените й се мокрели от покрива до партера,
балконите изглеждали сякаш всеки момент ще рухнат. От влагата в тази сграда
избивали петна и в сградата на ул.******- по стените на стълбището. При
посещенията му в магазина на Бата преди извършения там ремонт, установил, че от
тавана на магазина тече вода, а ламариненият покрив изграден като временен, бил
ръждясал. От своя страна и след наемането на магазинните помещения,
дружеството- наемател К. извършило смяна на подовата настилка, сложили окачен
таван, климатизация, боядисали- т.е. извършили ремонт без да променят
конструкцията, което довело до подобряване състоянието на партерния етаж,
където се помещавал магазин Бата.
Св.Б. нямала представа какво е състоянието на сградата нагоре по жилищните
етажи, не била получавала оплаквания от наемателите, живеещи там в тази връзка,
като и от дружеството- наемател на магазините помещения; не била получавала
информация и сигнали за това да има някакви проблеми в сградата във връзка с
нейното състояние.
До 2004 г., към който момент сградата и дворното място били изцяло отписани
от актовите книги за държавните недвижими имоти, жилищните етажи над партера се
стопанисвали и отдавали под наем на граждани от страна на СО- район С. (а преди
1999 г. от Софжилфонд).
Входът за магазина бил откъм ул.*****. Входът за жилищните етажи бил
отделен и също бил откъм ул.*****. От стълбището, което било покрито с мозайка
следвал „Г- образен“ коридор, който преминавал през средата на сградата и бил
успоредно разположен на ул.*****. В частта от сградата откъм ул.*****- т.е.
откъм южната част имало Т.отделни, по- големи стаи, като последните стаи откъм
ул.Леге имали и самостоятелни балкони на всеки един от жилищните етажи. Стаите
били с дървени врати, а всяка стая имала и по един двукрилен прозорец откъм ул.*****.
От лявата страна на коридора- т.е. откъм северната част, гледаща към вътрешния
двор и към магазин Бонжур били разположени 4 по- малки помещения- първото най-
близкото до стълбището било предназначено за кухня, следващото до него било
баня с тоалетна и в края на кориД.имало още две помещения, предназначени за
стаи. На различните етажи наемателите използвали едната от тези две стаи било
като кухня, било като стая. По протежение на цялата северна стена имало
разположен балкон с изглед към магазин Бонжур. Всяко помещение имало дървена
врата и двукрил прозорец. Самите помещения били отделени едно от друго с
преградни стени, перпендикулярни на ул.*****, които били тънки- от по 8 см,
изпълнени от двустранно нанесена вяропясъчна мазИ.върху дървена скара или,
както ги определят свидетелите от тухли от сгуробетонова смес, примесена с нещо
като мазИ.или хоросан. На мястото на пети етаж (мансарден такъв), който не бил
възстановен и който бил покрит с ламаринена конструкция, имало нещо като
таванско помещение, използвано от живущите в сградата. Разпределението на
помещенията и нА Т.те жилищни етажа било еднотипно.
Сред наемателите били свидетелят Г.П. и свидетелката С.П., които заедно с
дъщеря им били настанени в жилищните помещения на трети надпартерен жилищен
етаж (четвърти реален такъв) от 1992 г. до края на 2005 г., когато св.П.
заминала в чужбина при дъщеря си, а съпругът й- св.П. напуснал сградата през 2006
г. след като бил отстранен със съдебно решение от подсъдимия К.. В обитаваните
от тях стаи останал багаж на св.П. след изнасянето им от сградата.
При настаняването на сем.П.в сградата, св.П. установил, че вътре на етажа
са извършвани някои промени, като била премахната малка част от стената на
кухнята за сметка на тоалетната, като навътре в тоалетната имало направена
друга стена- т.е. бил направен отстъп, за да може кухнята да има външен
прозорец за проветряване, тъй като по проект, прозорецът на кухнята гледал към
стълбището. По негова преценка тези промени били правени около 20 години преди
те да се настанят да живеят в сградата. За другите етажи същият нямал
информация да е правена някаква промяна в разпределението на помещенията в тях.
В една от стаите, които обитавали сем.П.и ползвали за хол имало пукнатина откъм
стената, допираща се до тази на сградата, построена на ул.******, за която св.П.
нямал представа кога точно се е появила във времето.
Сградата имала проблем и с влагата, като през годините се появявали течове
по покрива на сградата. На покрива имало вентилационна шахта, като в стаята на
последния етаж, която се опирала до тази вентилационна шахта, имало влага и
мухъл. Преди изграждането на временната ламаринена конструкция на покрива, през
покрива постоянно течала вода, поради липса на наклон за оттичането й, като и
след поставянето на тази конструкция течовете по стените продължили, но вече от
водосточните тръби, в които се оттичала водата. През зимата възниквали
проблеми, тъй като снегът замръзвал и това ставало причина за запушване и на
4-те водосточни тръби, което от своя страна създавало условия за влага в
сградата. През годините се случвало св.П. да отстранява и течове на покрива и
да подмазва мазилката на тавана, която не била добра и падала. Той нямал
усещането, че сградата е опасна, като по времето, през което живеел в нея не
бил усещал вибрации на сградата при преминаване на превозни средства по улицата
пред нея. Съпругата му- св.П. се притеснявала много повече за състоянието на
сградата и нейното поддържане и за това, че има опасност тя да бъде увредена
като паметник на културата от местно значение и многократно във времето
подавала жалби било до СО- район С., било до НИПК. Същата освен това имала
претенции във връзка със собствеността на онази част от сградата- третия
жилищен етаж, където живяла дълги години, като считала, че има право да го
придобие.
На първия надпартерен жилищен етаж в сградата живеели Р. и С. Т.. Св.Т.
живеел там от 1959 г. до 2003 г. и бил много добре запознат с конструкцията на
сградата, като бил напълно наясно, че сградата на ул.***** №** няма източна
калканна стена. Той бил свидетел на преустройствата, който били направени за
обединяване на магазинните помещения между двете сгради на ул.***** №** и тази
на ул.*****, като след тях някъде през 90-те години в една от двете стаи, които
обитавал той- откъм ул.*****, видял, че се отворила фуга в стената към сградата
на ул.****** от порядъка на 3-4 см, като през нея се виждала улицата. Св.Т.
запълнил тази фуга със стъклена вата и лепнал отгоре тапет, но това било
показателно за него, че конструкцията на сградата се е изместила.
Съпругата му- св.Р.Т. живеела в сградата от 1993 г., като и тя забелязала,
че между двете сгради- тази на ул.***** №** и другата на ул.****** имало
образувана пукнатина в горната част в близост до покрива на сградата от южната
до северната стена- открай до край, която съпругът й на няколко пъти замазвал,
но тя пак се появявала. При тези ремонти св.Т. забелязал още, че стоманените
греди, които били част от подовата конструкция на етажите на сградата на ул.*****
№** влизат направо в стената на сградата на ул.******, поради което решил, че
сградата на ул.***** №** няма собствена стена откъм сградата на ул.******.
Извод, който той правел и поради това, че могъл да чува какво си говорят
обитателите на другата сграда. И двамата усещали силна детонация при
преминаването на тежки машини по улицата пред сградата, което било особено
осезаемо в пиковете часове на трафика вечер след 17 ч., когато имали усещането,
че сградата се тресе.
През годините периодично се проявявали течове от покрива на сградата,
канализацията била стара и често съседи се оплаквали от това, че тръбите са
пробили или сълзят, както и от наводнения. Св.Т. виждал, че корозията разрушава
металните конструкции в сградата, като нееднократно подавал и сигнали до
общината за състоянието й. От балкона на неговите жилищни помещения могъл да
види, че корозията е настъпила по всички открити железни части на конструкцията
на сградата, в която връзка бил подавал сигнали до общината, че има опасност
балконите да паднат на улицата. От Общината обаче заявявали, че те не отговарят
за поддръжката на стаите, а това е задължение на живущите там. През годините,
през които живеел в сградата от Общината на 2-3 пъти изпращали комисии във
връзка със сигнали за течове от покрива, във връзка с канализацията, която се
запушвала, но не били предприети никакви други действия по ремонт и
възстановяване на сградата, дори и във връзка с канализацията в сградата.
Св.Т. не бил правил преустройство на жилищните помещения, които обитавал,
като не знаел и някой от други наемателите да бил извършвал такива. Единствено
периодично боядисвали жилищните помещения, като св.Т. знаел, че част от
наемателите били изградили в някои от по- големи стаи дървени преградни стени,
за да могат да се отделят от другите наематели.
През 2000 г.- 2001 г. били извършени проверки и от НИПК и от СО- район С.
по повод подаден сигнал вх.№10229/18.10.2000 г. от св.П. във връзка с монтирана
от св.Т. метална решетка във входното помещение на сградата пред подхода към
мазетата, както и във връзка с монтирани метални пръти, директно заварени към
ажурния метален парапет. След проверката били дадени предписания за
премахването на решетката и металните пръти, което така и не се случило.
В началото на 2003 г. когато пълномощникът на сем.К.- св.В.Ц. получил
владението на първи и втори жилищни етажи, сем.Т. отишли да живеят на друго
място, след което повече не били посещавали сградата на ул.***** №** и нямали
наблюдение върху състоянието й.
По времето, докато живеела в сградата св.П. често пускала различни жалби до
НИПК по различни поводи, включително във връзка с реституцията на сградата и на
съседната такава на ул.******, във връзка с извършваните ремонти в съседната
сграда, във връзка с „умишлени набези“ според нея на различни лица над сградата
на ул.***** №**, както и във връзка със състоянието на сградата. През 2003 г.
същата подала отново жалба до НИПК с вх.№9777/23.07.2003
г., в която твърдяла, че в сградата всички стълбищни врати и прозорци са
разбити, мазилката на сградата е обект на силови удари, поради което е напукана
и пада. Твърдяла, че е нарушена покривната конструкция и водоскоците, които са
поставени върху зида непрекъснато се пробиват, въпреки подмяната им. Посочила
още, че между сградите на ул.****** и на ул.***** №**, където имало обща стена,
са се появили големи пукнатини. В жалбата си св.П. твърдяла, че част от тези
проблеми са в резултат на посегателство на определени лица върху сградата, като
дори смятала, че сградата е обект на терористична и разрушителна дейност. По
повод тази жалба от НИПК извършили оглед на място, като не успели да направят
проверка в сутерена, тъй като металната решетка все още не била премахната, а и
св.В.Ц. продължавал да поддържа същата заключена, за да предпазва сградата от
набези. На бази този оглед от НИПК изпратили писмо изх.№9777/03.09.2003 г. до кмета на СО- район С., до ДНСК, с
копие до св.П., в което посочвали, какво са установили по време на огледа, а
именно: таванската плоча, източната и частично северната стена на последния
етаж се е отделила от таванската
конструкция; мазилката по тавана е изпадала; наблюдава се корозия на металните
носещи греди в таванската плоча и пропадане на пълнежа между тях; стените в
приземния етаж са мокри до пода и покрити с мухъл, мазилката е изпадала,
изпаднала е и част от фаянсовата облицовка в санитарния възел. Посочили още, че
не е реализирано правилно отводняване на покрива на съседния магазин Бонжур и
атмосферните води се изливат безпрепятствено върху северната фасада на
сградата, поради което металните конструктивни елементи са кородирали,
мазилката е изпадала, тухлите се рушат. Балконите са с изпаднал бетонов пълнеж,
а носещите стоманени греди са кородирали. Измазаната
фуга между сградите на ул.***** №** и ул.****** се е разтворила по цялата височина на сградите до терена. Заключението
на специалистите при НИПК било, че общото
конструктивно състояние на сградата е относително
добро, но НИПК изисква да се предприемат спешни мерки за отстраняване на
течовете, довели до описаното състояние на сградата паметник на културата; да
се отстранят незаконно монтираните метални решетки, за да се осигури достъп до
сутерена, както и да се извърши цялостен оглед и да се изготви конструктивна
експертиза за състоянието на сградата, като се прецени необходимостта от конструктивно
укрепване. Посочено било, че конструктивната експертиза следва да се
представи в НИПК. Указанията за това
били дадени на СО- район С. и ДНСК. От името на института писмото било
подписано от св.М., а в огледа на сградата участие взел св.Л.М. (починал)-
инженер конструктор, работещ в НИПК към този момент. Доколкото в ЗПКМ нямало
разписани правила за процедура, даващи възможност на НИПК да сформира комисии и
да извършва проверки, оттам сигнализирали район С. и ДНСК- София с цел
сформиране на комисия по ЗУТ за установяване актуалното състояние на сградата.
Независимо от изразеното становище в писмото, че сградата не е в лошо
конструктивно състояние било предписано изготвянето на експертиза, за да се
установи все пак дали сградата няма някакви конструктивни проблеми, като в тази
връзка аргумент бил и факта, че достъпът до сутерена бил ограничен и
специалистите от НИПК не успели да огледат сградата в тази й част, за да дадат
по- категорично становище.
Това писмо било връчено на
пълномощника на сем.К.- св.В.Ц. на 25.09.2003 г., за което той лично се
подписал на екземпляр от него.
На база писмото на НИПК от ДНСК- София с писмо изх.№2680-05-711/30.09.2003
г. дали указания на кмета на СО- район С. да назначи по реда на чл.195 от ЗУТ комисия от специалисти за
извършване на оглед в сградата с цел установяване състоянието й. В тази връзка
кметът на СО- район С. дал указания с писмо изх.№АГ-92-303/15.10.2003 г. на
наследниците на фамилия К. да отстранят незаконно монтираните решетки пред
прохода до мазетата, за да се осигури достъп до сутерена на сградата с цел
извършване на проверка за състоянието на сградата.
Била сформирана и комисия със заповед №РД-09-294/14.11.2003 г. на кмета на
СО- район С. по реда на чл.195 от ЗУТ за установяване състоянието на сградата.
В състава й влизали свидетелите А.С., св.М.Н. като представители на СО- район С.,
други представители на СО- район С., а именно С.В., А.Ж., Л.Ч., М.С., Ц.С.,
представител на Министерство на културата, на НИПК, на СХЕИ, на ГЗ към СО,
представител на СДВР- служба ПАБ, както и представител на УАСГ- Ив.М.. От страна на НИПК в комисията
взела участие Л.Р.. Огледът бил извършен на 03.12.2003 г. в присъствието на св.Е.Б.
като представител на БКС С. АД, на В.Ц.- като пълномощник на собствениците,
наследници на Д.и Б.К. и на жалбоподателката- св.С.П.. Отново и при този оглед
комисията нямала достъп и не установила състоянието на сутерена, тъй като
достъпът до мазетата бил преграден с метална решетка, която така и не била
махната въпреки многобройните указания за
това.
Комисията изготвила протокол
№АГ-92-350/03.12.2003 г., в който отразила състоянието на сградата към този
момент, респ. установеното на място. Видно от същия по време на огледа били
установени повреди на част от покривното покритие, пукнатини по тавани и стени в помещения в източната калканна
част на сградата; частично обрушване на мазилката и следи от стари течове. На
база направените констатации комисията излязла с решение, според което сградата
следва да се поправи, заздрави и
хигиенизира, като собствениците й в най- кратък срок и при подходящи
метеорологични условия следва да отстранят
течовете по покрива и да извършат
необходимия ремонт, с указание строителните
и ремонтни работи да се извършват
при спазване на действащата
нормативна уредба и след съгласуване с НИПК. По време на самия оглед членовете
на комисията не разполагали с проектната документация /архитектурен,
конструктивен проект/ на сградата и не се били запознали с тях. Към момента на
извършване на огледа не били установени конструктивни изменения в сградата и не
били взети решения във връзка с конструктивното състояние на сградата.
На база протокола на комисията и със заповед
№РД- 09-320 от 09.12.2003 г. кметът на СО- район С. наредил сградата на ул.*****
№** да се поправи, заздрави и хигиенизира, а собствениците й в най- кратък срок при подходящи
метеорологични условия да отстранят
течовете от покрива и да извършат
необходимия ремонт.
Както заповедта на кмета, така и протокола на комисията, извършила огледа
на сградата били връчени на св.В.Ц.
лично на 16.12.2003 г. в качеството му на пълномощник на фамилия К., така и на
св.Е.Б. в качеството й на представляваща БКС С. АД. Последното не предприело
никакви действия по изпълнение на тази заповед поради продължаващия спор за
собственост между него и фамилия К. относно собствеността на сградата, както и
с оглед на това, че св.В.Ц. бил ограничил достъпа до жилищните етажи на
сградата, чрез поставена външна метална врата на входа към жилищните помещения.
От своя страна св.В.Ц. уведомил фамилия К. за дадените нареждания от кмета
на СО- район С., като му била предоставена не малка сума пари за извършване на
ремонта, но към такъв така и не се пристъпило, тъй като фамилия К. не били
собственици все още на цялата сграда, а св.В.Ц. имал проблем освен с БКС С. АД,
още и със св.С.П., която продължавала да отказва да напусне обитаваните от нея
жилищни помещения на третия жилищен етаж.
Междувременно и след издаването на заповедта на областния управител на
София от 14.01.2004 г. за отписване на целия имот от актовите книги за държавна
собственост в полза на наследниците на Д.и Б.К., БКС С. АД атакували тази
заповед в съда, а след това завели и дело срещу фамилия К. с предмет установяване
собствеността на партерния етаж, където се помещавали магазинните помещения, в
тяхна полза.
Във връзка с тези спорове за собственост, както и предвид невъзможността да
влязат изцяло във владение на цялата сграда, фамилия К. взели решение да
продадат същата, като въпросите с уреждане на сделката движел св.В.Ц.. Именно
той водил и разговорите с подс.Г.К. в качеството му на управител на дружество Х.
ООД, което поискало да закупи сградата. Преди изповядване на сделката подс.К.
посетил сградата и я огледал, но така и не получил достъп до сутерена и
мазетата, както и до партерния етаж, където продължавал да се помещава магазин
Бата и спрямо който БКС С. АД все още продължавало да има претенции във връзка
със собствеността.
Дружество Х. ООД било с предмет на дейност: производствена дейност в
областта на леката промишленост, преработвателна промишленост, хранително-
вкусовата промишленост, машиностроене с цел търговска реализация, вътрешен и
международен туризъм, външна и вътрешна търговия, инженеринг, лизингова
дейност, маркетинг и реклама, представителство /без процесуално/ на местни и
чуждестранни лица, консултантска дейност. Същото било регистрирано през 1990 г.
в СГС. Управители на същото били подсъдимият К. и съпругата му- М.К..
По време на водените преговори по закупуването на сградата, св.В.Ц. не
уведомил подс.К. за дадените предписания от кмета на СО- район С., за
извършения оглед на сградата през месец декември 2003 г., за констатациите на
комисията по време на този оглед, като не му предал и документите, които бил
получил в тази връзка. Предал му само архитектурния проект на сградата. Подс.К.
не бил разговарял за състоянието на сградата и дадените предписания от кмета на
СО- район С. и със св.Е.Б., като няма данни такива документи да са му били
връчвани и от самата Община.
Сделката във връзка с продажбата на сградата била реализирана през м.юни
2004 г., като с нотариален акт №116, том II, рег.№ 5668, дело № 285 от 21.06.2004г.,
И.К. и Линда К., чрез пълномощника си И.Б.К., продали на “Х.” ООД с управител
подс.Г.К. четириетажната масивна сграда на ул.“*****” №**, заедно с 170/ 503
идеални части от имот № 15, представляващ част от УПИ XX, кв.**8, м. “Центъра.
След реализиране на сделката дружество Х. ООД завело иск за собственост
срещу БКС С. АД във връзка със собствеността на сградата, като това дело било
спряно до решаването на делото между БКС С. АД и фамилия К. във връзка със спора
за собственост на сградата помежду им. Подс.К. като управител на Х. ООД
изпратил покана за освобождаване и доброволно предаване сградата от БКС С. АД
на Х. ООД, която не била изпълнена, поради висящия между тях спор за
собственост в съда.
След закупуването на сградата подс.К. се свързал със св.И.Д.- архитект по
професия, която притежавала към този момент собствена фирма занимаваща се с проектиране,
дизайн и интериор. Подс.К. поискал да възложи на св.Д. работа по повод
изготвяне на проект за преустройство, реконструкция и модернизация на сградата.
Той бил наясно, че сградата е паметник на културата и заявил, че иска да запази
и съхрани същата, да не я променя, като и св.Д. изрично го уведомила, че той
има такова задължение. Тя била специалист и в областта на сгради, паметници на
културата, като била напълно наясно, че когато в такава сграда от местно
значение се извършва ремонт вътре в самата сграда е необходимо първо да се
изготви проект- проектно решение, което да бъде внесено за съгласуване в НИПК,
за да може на база това проектно решение НИПК да издаде съгласуване за
извършването на ремонта. За предприемането обаче на каквито и да е било
дейности било необходимо да се направи първо заснемане на сградата, което било
добре да се извърши след като помещенията, които ще се заснемат бъдат
изпразнени от вещи, за да има „фронт“ на действие- т.е. за да може да се измери
големината (квадратурата) на помещенията и на сградата като цяло, да се види
какво представляват отделните помещения и самата сграда; да се изчертае и
формата на помещенията като се направят съответните хоризонтални и вертикални
разрези, за да се покаже дебелината на стените и на подовете, да се отбележи
къде има греди, да се отрази има ли кривини по стените. Ето защо наличието на
вещи в помещенията пречело да се извърши прецизно това заснемане, което могло
да се направи било от архитект, било от геодезист, като в последния случай
заснемането било много по- точно с оглед познанията на геодезистите и
използваните от тях инструменти при заснемането.
Едва след извършване на заснемането и на база архитектурните и
конструктивни проекти на сградата могло да се пристъпи към изготвянето на
инвестиционен проект, за което трябвало да бъде преценено от съответните
специалисти- архитект и инженер- конструктор, кои елементи са носещи и кои не,
кое е колона, кое греда и на база на това да предложат и идеен проект. Преди да
бъде извършена тази подготвителна дейност нямало как да се подпише и договор за
проектиране, тъй като не било ясно каква квадратура ще бъде заснета, респ.
какъв ще е обЕ.на работата, която ще следва да бъде извършена и поради това и
на този етап уговорката между св.Д. и подс.К. били само устни без подписването
на конкретен писмен договор.
Св.Д. била категорична, че преди да бъде извършено заснемането на сградата
няма как да се коментира и обсъжда каквото и да е било обединяване или
разделяне на пространства вътре в сградата.
Във връзка с искането на подс.К. за оказване на съдействие от страна на св.Д.,
тя посетила през 2004 г. сградата на ул.***** №** заедно със свой колега, но не
могла да влезе в сутерена, партерния етаж и на третия жилищен етаж, поради
продължаващите спорове за собственост с БКС С. АД и със св.П., която отказала
достъп до третия жилищен етаж, който продължавала да обитава. На св.Д.
направило впечатление, че става въпрос за стара сграда, подлежаща на ремонт, но
тя не могла да прецени дали сградата има някакви конструктивни проблеми или не
към този момент. Когато отишъл при св.Д., подс.К. й предоставил архивната
документация, с която разполагал на сградата, като основно това били
архитектурни планове, а не документация касаеща собствеността на сградата и
инженерните планове. Към преглеждане на същата св.Д. не пристъпила, тъй като
трябвало да се извърши първо заснемането на помещенията и да се види какво е
актуалното, реално съществуващо към този момент състояние и разпределение на
помещенията в сградата и едва след това да се преценява същото спрямо архивната
документация, тъй като съществувала възможност актуалното положение да се
различава от това, отразено в архивната документация. Подс.К. не представил на
св.Д. и разрешение за строеж, нито съгласувателно становище от НИПК, тъй като и
за да получи такива той трябвало първо да представи съответен проект, а за
изготвянето му първо било необходимо да се извърши заснемане на сградата. Тъй
като това заснемане било по- пълно, ако се извърши от специалист геодезист, св.Д.
се обърнала за съдействие към св.И.К.И., който от своя страна ангажирал за тази
дейност свой колега- Г. Х.. Последният посетил сградата през 2004 г. и успял да
извърши заснемане само на първи и втори жилищен етаж, тъй като не му бил
осигурен достъп до останалите части от сградата, поради продължаващите спорове
за собственост и с оглед на това, че подс.К. чрез управляваното от него
дружество Х. ООД все още не бил влязъл във владение на сградата. Х. изготвил
съответната документация във връзка с извършеното от него заснемане на двата
жилищни етажа, която предал на св.И.И., но работата по заснемането на сградата
не могла да бъде довършена на този етап.
Междувременно св.П. продължавала да подава различни жалби най- вече до СО-
район С. във връзка със състоянието на сградата и необходимостта от извършване
на ремонт на покрива и на ел.инсталацията на сградата, посочвайки че е налице
нерешен проблем с мазетата на сградата, за които има данни, че се пълнят с
вода, но няма достъп до тях, поради незаконно поставената метална решетка от
св.Т. преди 5 години. Твърдяла още, че трябва да се подменят и подновят и
водосточните тръби, като настоявала, че с тази дейност следва да се заеме
общината като собственик на сградата, тъй като считала, че извършената
реституция в полза на наследниците на Б.К. е съдебна грешка.
В тази връзка тя подала две молби- една с вх.№АГ-94-С-53/25.07.2005 г. и
втора с вх.№АГ-94-С-53/18.08.2005 г., като във втората настоявала да й бъде
разрешено да закупи жилището на третия етаж и покрива над него, за да може със
собствени средства да предприеме ремонт на течащия покрив. И на двете молби
получила отговор, че доколкото Общината не е собственик на сградата не може да
предприеме никакви действия и грижата за сградата е в тежест на техните
собственици.
През 2005 г. подс.К. в качеството си на управител на Х. ООД подал срещу св.Г.П.
и св.С.П. искова молба по реда на чл.108 от ЗС с искане двамата да бъдат
осъдени да освободят и предадат владението в полза на дружеството на трети
жилищен етаж от процесната сграда, който обитавали все още по това време и
който отказвали да напуснат. Въз основа на същата било образувано гр.дело №4853/2005
г. на СРС, 36 с-в, като междувременно и в първото съдебно заседание по делото,
искът срещу св.П. бил оттеглен, тъй като тя заминала за Чикаго в края на 2005
г. при дъщеря си.
Междувременно на 23.01.2006 г. подс.К. подал срещу св.П. молба и до СРП за
оказване на съдействие, доколкото свидетелят отказвал да напусне обитаваното от
него жилище, въпреки, че на 2 пъти му било предлагано друго жилище, но той
настоявал за жилище в идеалния център на града. Подс.К. успял да спечели делото
срещу св.Г.П. като искът му бил уважен и св.П. се изнесъл от сградата в
началото на 2006 г.
През 2006 г. пълномощникът на фамилия К.- св.В.Ц. успял да извади
изпълнителен лист за въвод във владение на процесната сграда, който се състоял
на 05.08.2006 г. по отношение на магазина на партерния етаж и на 10.08.2006 г.
по отношение на жилищната част от сградата, като въводът бил реализиран със
съдействието на съдия- изпълнител. След което предал владението на сградата на
подс.К..
Още същия ден- 05.08.2006 г. св.Б. сключила от името на БКС С. АД договор
за охрана на магазина с дружество СОТ ЕООД СОТ1 за периода 05.08.2006 г. до
17.08.2006 г. с предмет: осъществяване на наблюдение и контрол при изнасянето
на вещи, извършването на монтажни и демонтажни работи пред магазин, наричан за
краткост обект на адрес гр.София, ул.***** №**. Веднага след сключването на
договора на същия ден служители на СОТ1 започнали да осъществяват наблюдение на
извършваните дейности в магазина, контрол на посещаемостта в магазин,
стопанисван от Бата на посочения адрес, внасяните и изнасяни вещи оттам.
Наблюдението се осъществявало 24 часа в денонощието на две смени, включващи по
двама охранители на смяна от 12 часа от служебен автомобил на фирмата. Всеки
един от дните, през които било осъществявано наблюдението, служителите на
фирмата, сред които била и св.М.Т., водели бележки за това колко работници
пристигат, с какви автомобили са, какви дейности извършват в магазина и какво
се изнася оттам, като в края на периода бил изготвен и обобщен отчет за тази
дейност от св.М.Т.. Последната била на смяна само един ден- на 12.08.2006 г.
заедно с колегата си М.М..
Същевременно и още през месец юли 2006 г. преди да бъде извършен въвода във
владение в сградата, за което подс.К. бил уведомен от св.В.Ц., той се обърнал
за съдействие към св.П.К., да му препоръча фирма, която да осъществява охрана
на сградата. Св.К. свързал подс.К. с един от ръководителите в дружество Боду
ООД- СОД- П.Г., с когото подс.К. сключил договор за охрана на сградата, която
започнала да се осъществява от деня на въвода във владение на сградата- т.е. от
05.08.2006 г. На същия присъствал и св.П.К., като заедно с подс.К. посетили
сградата този ден, качвайки се до тавана по стълбището, но без да влизат в
отделните помещения. На К. му направило впечатление занемарения вид на
сградата, наличието на просвет от покрива, течове на вода и пълните с вода
мазетата.
Св.К. като бивш служител на НСО и приятел на подс.К. от близо 10 години
приел да му окаже съдействие как да бъде организирана охраната на сградата,
като дал и някои насоки относно сигурността и правилата за охрана на
служителите на БОДУ ООД СОД, изхождайки от идеята, че като бивш служител на НСО
е добре запознат с тази дейност. Казал освен това на охранителите, че ако имат
някакви проблеми във връзка с охраната на сградата да търсят него, а не да
безпокоят подс.К.. Ангажирал се с това при възникване на конфликтни ситуации да
действа от името на подсъдимия К. и да разрешава същите, представяйки се като
ръководител на обекта.
Охраната се осъществявала от четирима човека, които се редували в началото
на 12 часа, а след това на 24 часа, а именно свидетелите П.П., И.М., Д.Д. и Н.Г.,
като ръководител бил св.Д.. Помещението, което охранителите ползвали за
служебно помещение било на партерния етаж в близост до магазина за обувки на
Бата- антрето към магазина, което било свързано с врата към самия магазин.
Охранителите имали поставена задача да охраняват имуществото останало в
магазина, както и да не допускат външни лица да влизат в жилищната сграда,
освен тези, които посочвал подс.К. и св.К., когото охранителите възприели като
шеф. Св.Д. видял подс.К. само веднъж за целия период на охраняване на сградата-
в началото на м.август 2006 г., когато започнала охраната на сградата и когато
той бил дошъл, за да огледа същата и да даде напътствия какво и как да се
почисти в нея. След това повече не бил виждал подс.К. на обекта. Останалите
охранители на БОДУ СОД ООД не знаели кой е собственик на сградата и не били
виждали подс.К. да идва в нея. Св.И.М. работил на този обект до 05.09.2006 г.
след което отишъл на друг и смените му били поети от неговите колеги.
Ключ от входа към жилищните етажи охранителите нямали, тъй като основната
им дейност била свързана с охраната на магазина, който бил опразнен в периода
от 05.08.2006 г. до 12.08.2006 г., през който период от него били изнесени
всички вещи, бил изкъртен и теракотения под на магазина и замазката под него,
като бил извозен с товарен камион марка ГАЗ с ДК №******, който пристигнал на
обекта на 11.06.2006 г. в 16:00 ч. и след като бил натоварен с отпадъците от
разбития теракотен плот напуснал обекта в 17:25 ч. Демонтирани били стъклата на
витрините като отворите били покрити със гипсокартон, свален бил и окачения
таван, рекламните пана, стилажните плотове и т.н.
Същевременно подробно в изготвения от св.М.Т. отчет, обобщаващ записките на
нейните колеги от СОТ1, било отбелязано в кой ден какви вещи били изнасяни от
магазина, колко човека са го посетили и с какви автомобили са били. В деня, в
който св.Т. била на смяна - 12.08.2006
г. за времето от 08:00 до 20:00 ч., около 08:35 ч. на обекта пристигнал
микробус марка Форд, бял на цвят с ДК №****** с четирима работника, като св.Т.
разговаряла с един от тях и научила, че същите работят за ЕТ М., като отразила
в отчета си и имената им, а именно: Н.М.,
Г.Б., М.И. и И.И.. Същите предприели действия по сваляне на рекламния
надпис на магазина, при което св.Т. се обадила на св.Б.. Последната пристигнала
на място към 15 ч. и заварила на място работниците, които от своя страна
позвънили на св.К., който също пристигнал на място и се представил като бивш
служител на НСО и като ръководител на обекта. След проведен разговор между К. и
Б. в крайна сметка рекламните надписи на магазин Бата били свалени, като по-
късно през деня св.К. отново се появил на обекта и развел св.Т. и колегата й М.
по етажите на сградата, разказвайки им историята на сградата и показвайки им
помещенията, в които имало много стари мебели към този момент, но нямало следи
от разрушаване. Св.К. изразил становището си, че сградата била стабилно
строителство, след което заключил същата и си тръгнал. И през следващите дни-
на 14.08.2006 г. и на 15.08.2006 г. св.К. посещавал сградата, което било
отбелязано в обобщения отчет, изготвен от св.Т.. След 12.08.2006 г. магазинът
бил окончателно изпразнен от вещи и повече нищо не било изнасяно оттам,
съгласно отбелязваното в обобщения отчет, изготвен от св.Т..
Първоначално охранителите от фирма Боду СОД ООД също имали задача да
записват в тетрадка лицата, които влизат в сградата, но след това им било
казано, че достъп до там ще имат само работниците, поради което не се налагало
повече да отбелязват в тетрадка посетителите в сградата.
Междувременно и след като подс.К. влязъл във владение на сградата съпругата
му- св.М.К. се свързала със св.Д. и поискала да се довърши започналото през
2004 г. заснемане на сградата, за да може след това да бъде изготвен и идеен
проект за същата. От своя страна св.Д. се свързала отново със св.И.И.. Той приел
да провери дали сградата е изчистена за заснемане и да ангажира с тази дейност
свой колега, тъй като неговият колега, който бил започнал този процес през 2004
г. вече бил в напреднала възраст и в доста тежко здравословно състояние.
Подс.К., който вече бил наясно, че за заснемането, сградата трябва да е
изпразнена от боклуци се свързал с подс.Н.С.. Последният бил управител на
дружество „А Т.А.И И.“ ООД. Дружеството имало за предмет на дейност ръководство
на инвестиционни проекти, консултантска дейност, инвеститорски контрол,
проектиране, внос, износ, реекспорт, производство и търговия с промишлени и
селскостопански стоки от растителен и животински произход, метали, (без
благородни метали и скъпоценни камъни), стоки за бита, посредничество,
представителство, агентство, финансови и икономически консултации, организация
на финансиране на проекти и извършване на всякаква друга дейност в страната и
чужбина незабранена със закон. Пожелал да му възложи инвеститорския контрол във връзка с предстоящите инвеститорски и
ремонти дейности в сградата, а като за начало почистването й от боклуци.
Към този момент дружеството, представлявано от подс.С. не разполагало със
строителни работници, тъй като това не била пряката му дейност. Ето защо подс.С.
препоръчал на подс.К. за тази дейност подс.М.И. и неговата фирма- ЕТ „М.М.А.“,
която дружеството му било ползвало за почистване на предходен обект и когото
подс.С. познавал отнапред. Понеже подс.К. не познавал подс.М.И. настоял и
договорът с него за почистване на сградата да „мине“ през фирмата на подс.С.. В
тази връзка дружество „А Т.“ ООД поело ангажимента да осъществи инвеститорски
контрол и по отношение на количеството и цената на демонтажната и почистваща
дейност, която трябвало да бъде извършена в обекта от подс.М.И. и неговите
работници, като дружество „А Т.“ ООД трябвало да оформя и разплащанията към
него от страна на възложителя- Х. ООД.
В разговора с подс.К., подс.С. разбрал, че сградата е паметник на
културата, но не разбрал, а и не се поинтересувал относно подробности във
връзка с нейната архитектура и конструкция, съответно подс.К. не му
предоставил, а и той не поискал никаква документация във връзка със сградата,
нито имал представа от актуалното й състояние, тъй като на този етап това не
било необходимо. Целта на подс.К. била сградата да се изчисти от вещи, за да
може да бъде довършено започналото през 2004 г. заснемане на сградата, в
каквато насока вече били предприети действия от страна на дружество Х. ООД.
Подготвянето на договора и огледа на сградата подс.С. възложил на своя
служител- св.И.К.. Той отишъл до обекта преди изготвянето и подписването на
договора, но поради липса на достъп до него не успял да се запознае на място
със сградата. От друга страна и доколкото на този етап не било ясно какво
конкретно ще се изпълнява в сградата- същата все още не била заснета
архитектурно и не бил изготвен инвеститорски проект, св.К. използвал бланка на
типов договор, която бил използвал и преди във връзка с друг подобен обект,
като заменил в него страните, добавил в предмета на договора изрично инвеститорски
контрол и направил корекции в раздел „цени и начин на плащане“. Запознал със
съдържанието му подс.С. и без да го коментира с подс.К. го предложил на същия
за подпис. От името на дружество „А Т.“ ООД договорът бил подписан от св.К. със
запетайка, тъй като по това време подс.С. ***. Договорът бил с дата 15.08.2006
г. и бил наименован „договор за ремонт“. Съгласно същия предметът му се свеждал
до следното: възложителят възлага, а изпълнителят приЕ.да извърши ремонт- сваляне
на мазилки по стени и тавани, събаряне на тухлени стени, демонтаж на ламперии
по
стени, демонтаж дограми, демонтаж на балатум и дюшеме, демонтаж на тръбна
разводка, ОВ и ВиК, демонтаж на ел.инсталации и др. на обект „търговски обект в
партерно пространство и жилищна сграда“, намираща се в гр.София, район Т., ул.*****
№…..
Съгласно т.I.2 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приЕ.да
извърши инвеститорски контрол върху
изпълнението на посочените видове работи.
Съгласно т.I.3 от договора възложителят може да възложи допълнително други
видове работи, неупоменати в т.1, а именно: външни и покривни демонтажи:
сваляне на керемиди от покрива; демонтаж покривна конструкция; демонтаж метален
парапет; демонтаж усилен воалит; разбИ.е стоманобетонни конструкции, демонтаж
улуци и др., които ще бъдат предмет на допълнителен анекс към този договор.
Към договора имало приложение- ценоразпис за основни видове дейности, които
касаели, дейностите предмет на договора. Същият бил подписан преди св.К. да
види на място обекта, поради което в него имало упоменати много неща като
дейности, които дружество „А Т.“ ООД се ангажирало да организира и контролира,
които дейности обаче служели само като ценоразпис за оформяне на платежни
документи. Но това била дейност, която подлежала на доказване след това и ако
отделните позиции не бъдели изпълнени, не се заплащали. Ето защо и заложените
цени в договора били ориентировъчни и подлежали на установяване, като и
съгласно т.II.6 от договора, плащането на извършените СМР следвало да става на
всяко 1-во и 15-то число на текущия месец по представен акт обр.19 за
действително извършени количества работи, справка за инвеститорския контрол и
сметка 22.
След сключването на договора с Х. ООД, св.К. успял да посети сградата на
ул.***** №**, като му направило впечатление, че тя е в окаяно състояние:
разхвърляни боклуци, изпочупени мебели, изгнило дюшеме, разбити врати,
изкъртени каси.
След като се запознал с обекта и уточнил нещата с подс.С., св.К. подписал
от името на дружество „А Т.“ ООД- отново със запетайка, вместо подс.С., договор
за ремонт с ЕТ М.М.А. с посочена в него дата 29.08.2006 г. Подс.С. бил запознат предварително от св.К. със
съдържанието на договора. В този договор св.К. прецизирал предмета на дейност
на договора относно видовете работи, които трябвало да изпълни фирмата на подс.М.А.,
което станало след като св.К. се запознал на място със сградата. В него изрично
било посочено, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши
ремонт- сваляне на мазилки по стени и тавани, демонтаж на леки преградни стени,
демонтаж на окачени тавани, метални витрини, подови настилки, демонтаж на
ел.инсталация и др. на процесната сграда. Съгласно т.II.2 от договора
възложителят може да възложи допълнително и други видове работи, неупоменати в
т.1, които се считат предмет на този договор и се заплащат отделно по взаимно
споразумение. Отново и в този договор било отбелязано, че плащането ще става на
база на двустранно подписан месечен акт обр.19 за реално изпълнените работи.
Св.К. завел подсъдимия М.А. на обекта- жилищната част от сградата,
направили заедно оглед и св.К. му разяснил задълженията, а именно- почистване
на битови отпадъци, почистване на подкожушена мазилка, компрометирани каси и
врати, демонтиране на изгнило дюшеме. Св.К. изрично посочил пред подс.А., че
махането на компрометираните елементи от сградата- дюшеме, мазилка, врати и
каси влиза в графа „битови отпадъци“, които трябва да бъдат премахнати, но не и
външната дограма. В договора с М.А. било посочено и махането на преградни
стени, тъй като при посещението на св.К. в сградата на същия му направило
впечатление, че в сградата има една преградна стена- около 6-7 см, която била
изградена от ронлив материал и която била разбита в областта около една каса.
Ето защо в договора било включено по преценка на св.К. и премахването на такива
стени, които също били компрометирани. За сметка на това в договора с подс.М.А.
не била включена задачата за събаряне на тухлени стени.
Във връзка с поставянето на конкретните задачи на подс.М.А. и неговите
работници, св.К. разговарял единствено с подс.С., но не и с подс.К., като
приел, че всички тези неща следва да се извършат с оглед вида работа, която им
била възложена по силата на договора с дружество Х. ООД, а именно почистване на
сградата. По време на огледа в сградата, св.К. не видял никъде подпорни греди, освен
в средната част на сградата долу в сутерена и партерния етаж, като и доколкото
бил по образование строителен инженер, същият преценил, че сградата е с
конструкция тип пруски свод, като добил представа и кои са носещите стени в
сградата. Същият счел, че задачите, които възлага на бригадата на подс.А. не засягали
конструктивни елементи от сградата. Същевременно решил на място, че трябва да
се отстрани дюшемето, тъй като по негова преценка то било изгнило на 60 % в
следствие на влагата и течовете Мазилката била силно подкужушена и дори
зеленясала на места, особено в зоната на калкана със сградата на ул.******,
което било пак в следствие влагата и течовете. Имало много изгнили и разкъртени
врати и каси, които също сметнал, че следва да бъдат махнати, но не бил задавал
като задача при махането на вратите и касите да се махат и щурцовете над тях.
Св.К. счел, че всички тези елементи поради това, че са компрометирани не
изпълняват своята функция и ще следва да бъдат отстранени, поради което
преценил, че това следва да стане още на този етап- при разчистване на сградата
от боклуци, тъй като и те имали характер на такива, поради компрометирането си.
Когато възлагал дейностите на бригадата на подс.А., св.К. не му дал указания с
каква техника да осъществи същите, как и по какъв начин точно да изпълни
възложените му задачи, тъй като счел, че за това не са нужни изрични указания.
На св.К. също не била представена каквато и да е било документация във
връзка със сградата, като той преценил, че на този етап такава не му е и
необходима.
Нито св.К., нито подс.С. били разговаряли и търсили съдействието на други
работници и фирми за изпълнение на задачата по почистване на сградата, която
била възложена на бригадата на подс.М.А.. В нея към онзи момент влизали освен
самият М.А. и жената, с която живеел на семейни начала- св.О.Ю. (починала), още
и св.Г.Б. (починал), св.Н.М. и брата на подс.М.А.- св.И.А.И..
Съгласно фирменото досие на ЕТ М.М.А., фирмата развивала дейност в
строителството на сгради и строителни съоръжения.
Същевременно, за да наблюдава и контролира дейността на бригадата на подс.М.А.,
от дружество „А Т.“ ООД сключили договор с подс.П.П.- т.н. консултантски
договор с дата 25.08.2006 г., който
отново бил подписан от св.К. със запетайка вместо подс.С.. Самият договор
изготвил, при това на ръка подс.П.. Предметът на договора съгласно същия бил
подс.П. да наблюдава, контролира и
докладва за извършване на работите, обект на договора между Х. ООД и А Т.ООД в
процесната сграда; да дава оценка и становища за обема, количеството и качеството на извършените работи от ЕТ М.М.А..
Съгласно този договор подс.П. следвало да докладва минимум два пъти в месеца и
окончателно в писмен вид всяко актуване и към крайната дата на приключване на
работите. Договорът бил оформен от подс.П., който използвал друг свой стар
такъв като бланка, в който посочил, че неговите задължения се свеждат до това
да контролира предмет на дейност по договора между Х. ООД и А Т.ООД, като към
момента на изготвяне на самия договор не се бил запознал със съдържанието на
договора между Х. ООД и А Т.ООД. Конкретните задачи, които трябвало да изпълни
му били сведени до знанието от св.К., когато след подписването на договора, на
07.09.20006 г. подс.П. заедно със св.К. посетили процесната сграда, където св.К.
го запознал със задълженията на подс.М.И., както и с неговите съгласно
договора. Задачите на подс.П. на този етап били най- вече да има представа във
всеки един момент какво се извършва на обекта и в едномесечен отчетен период
след актуване от подс.М.И. на количествата свършена работа да провери дали
актуваното съответства на реално извършеното от бригадата му. Това били
първоначалните му задачи, като по- съществените му функции във връзка с контрол
на извършваните в сградата СМР, следвало да започнат след почистването на
сградата и по- точно след процеса на проектиране на сградата и започване на
строежа на обекта. Задачите, които трябвало да изпълни подс.М.И. със своята
бригада не му били възложени от подс.П.. Последният само следял за количеството
и качеството на изпълнението на същите. Подс.П. не бил влизал в контакт с подс.С.
и с подс.К. по повод на така сключения договор и поетите от него задължения във
връзка с процесната сграда.
Подс.П. по образование бил инженер- конструктор и преценил, че нито една от
възложените на подс.М.А. дейности и задачи не засяга по какъвто и да е било
начин конструкцията на сградата, респ. смятал, че не се налага да има издадено
разрешение за строеж, поради което и не се интересувал изобщо дали има такова.
Към момента, в който към 07.09.20006 г. подс.П. отишъл за първи път на
обекта работниците на подс.М.А. вече били започнали своята дейност в сградата.
Разчистването на магазинното помещение започнало още от началото на месец
август 2006 г. след като подс.К. влязъл във владение на сградата, като за първи
път работниците на подс.М.А. и той самият били регистрирани да се появяват на
обекта на 12.08.2006 г., когато били отбелязани от св.Т. в нейния отчет с цел
извършване на демонтажни работи и прибиране на боклука от магазина. Основната
им дейност била от средата на месец август 2006 г. вътре в самата сграда по
етажите над магазинното помещение, независимо, че договорът на ЕТ „М.М.А.“ с
дружество „А Т.“ ООД бил от дата 29.08.2006 г. Работели само през деня до около
16:30- 17:00 ч. Подс.М.А. имал ключ от жилищната част на сградата и той
осигурявал достъпа на работниците до нея.
Работниците започнали да изкарват от сградата битови отпадъци- мебели и
всякакви други вещи, изоставени по апартаментите. Изровили кабелите на
ел.инсталацията, спрели водата в сградата. Само долу при охраната останали
налични течаща вода и ел.захранване. Започнали също така да махат дюшемето в
стаите, по етажите, където било изгнило, като започнали от първи и втория етаж.
Сваляли и мазилката по стените, основно където била подкожушена. Събаряли
плочки от стените в санитарните помещения и кухните, премахвали врати, заедно с
касите, там където същите били разкъртени и изгнили. Компрометираните елементи
като изгнило дюшеме и подкожушена мазИ.били най- вече в северната част на
сградата, в стаите, които граничели с магазин Бонжур, където били и основно
течовете в сградата. На практика била свалено дюшемето на първи и втори жилищен
етажи основно в северната част на сградата, а мазилката- напълно от всички
стени на първи и втори жилищен етаж до тухла, включително и от калканната стена
на сградата на ул.******, а на трети жилищен етаж мазилката била отстранена
частично, включително и тази от стената на съдената сграда на ул.******.
Работели основно с механични инструменти като чук, тесла, длето, шило, кози
крак и лост. В помещението при охраната държали и електрически машини като
флекс и Хилти, като за свалянето на мазилката на местата, където не била
подкожушена използвали Хилти с накрайник. Ток взимали, чрез опъване на кабел от
помещението долу в магазина до етажите нагоре. Били махнати също така врати
заедно с касите на една баня и на една кухня, както и вътрешните врати заедно с
касите на стаите, граничещи с калканната къща на ул.****** и нА Т.те етажа.
Били махнати и някои други врати с каси от вътрешната средна стена, надлъжна на
южната и северни такива. Били махнати и вратите с касите на всички етажи на
самите етажни площадки. По фасадните северна и южна стени не била премахвана
никаква външна дограма- нито врати, нито прозорци. При самото махане на
изпочупени и изкъртени врати и каси, работниците работели с чук, тесла и длето,
като не винаги махали вратите заедно с касите, а само когато и самите каси не
били здрави, при това не се налагало и не махали и клепетата, вградени в
стените, към които били захванати вратите.
Под дюшемето имало дървени греди /скара или още черно дюшеме/, за които
дюшемето било заковано, като тези греди били свободни и не били захванати за
пода и стените, поради което и на местата, където работниците махали дюшемето,
изхвърлили и тези греди под него. На места работниците започнали да махат и
сгурията, която била под дървената скара и била влажна, като отстранили около
5-6 кв.м., но подс.П., който наблюдавал дейността им казал, че това не е нужно
и те преустановили тази дейност.
На подс.П. му направило впечатление, че в крайната северна стая на
последния етаж била паднала мазилката от тавана и там се виждали оголени
метални профили, които били на тавана и били корозирали. По тях нищо не било
правено, като от самия таван не били махани каквито и да е било други елементи.
В останалата част на сградата таваните били наред.
Настилката в кориД.била стабилна мозайка, по която също нищо не било
правено.
На последния етаж работниците установили, че има изграден допълнително
голям дървен портал и оформена с дървени рамки нещо като стена, запълнена с лек
материал от рода на сгур с хоросан, като на мястото на портала било махнато
остъклението и порталът бил затворен с шперплат, като по този начин голямото
помещение било разделено на две по- малки. Работниците оставили тази дървена
преграда, тъй като подс.П. казал, че не е необходимо да се маха, както и че не
е негова работа да казва какво да се прави тази стена- дали да се маха или не.
Той им забранил да махат каквито и да е било стени, включително и преградните
такива.
Подс.П. идвал на обекта поне по два пъти на ден- сутрин при започване на
работа и вечер при приключване, а понякога и по обедно време, като същевременно
ежедневно най- често вечер, в редки случай на другата сутрин запознавал устно
по телефона св.К. с извършеното на обекта за съответния ден. Подс.П. не
контактувал пряко с подс.С., който бил уведомяван за изпълнението на договора
от страна на св.К.. Подс.П. не контактувал и с подс.К. за времето, през което
работел на обекта, като дори не го бил виждал, тъй като двамата не се били
засичали и подс.П. нямал представа изобщо дали подс.К. бил посещавал обекта за
този период.
Във връзка с извършваната в сградата дейност, никой, включително и
работниците на подс.М.А., както и той самият не бил поставял някакви указателни
табели извън сградата, респ. предпазни мрежи или парапети отвън. Не бил
обезопасяван и района около сградата, нито бил отклоняван потока от превозни
средства и хора около сградата по време на извършваните дейности в нея. Никой-
нито подс.С., нито подс.К., нито подс.П. и подс.А. не смятали, че това е
необходимо, тъй като не били извършвани никакви дейности по фасадата на
сградата, нито били махани дограми по фасадата, за да предприемат такива мерки.
Боклукът, който изнасяли от сградата, включително свалените дюшеме, мазИ.от
стени и вътрешна дограма, работниците на подс.А. товарели на камиона,
собственост на М.А. марка ГАЗ с ДК №******, който стоял обикновено паркиран на
улицата отпред пред сградата. Когато работниците изнасяли боклуци от сградата и
ги товарили на камиона, подс.М.А. слагал по една червена лента, която да
ограничи пътеката от входа на сградата до камиона, за да може безпрепятствено
да натоварят боклуците. Извозвали същите на сметище в кв.Враждебна. Част от
дървения материал, който били свалили- дюшеме, дървена скара и врати,
работниците откарали по молба на Г.Б. (починал) в двора на неговата къща,
находяща се на ул.“******в кв.Горна баня. Друга част от дървения материал,
който свалили от жилищните етажи в сградата, работниците откарали в двора на
къщата на св.Д.Д.- пак по негова молба, за да го използва за огрев, а именно на
адрес: с.Световрачане, ул.******, което станало на 18.09.2006 г.
Междувременно в края на пролетта на 2006 г. св.П. се завърнала от Чикаго.
Към този момент делото, което подс.К. бил завел по чл.108 от ЗС срещу св.П.
вече било приключило и той се бил изнесъл оттам още през месец февруари 2006 г.
Св.П. се опитала да оспори това решение, но не й било позволено, тъй като не
била страна по него. Същевременно бракът й със св.П. бил прекратен с решение от
31.05.2006 г. на СРС, по силата на което семейното жилище- това, което те
обитавали до този момент в сградата на ул.***** №**, било предоставено за
ползване на св.П.. Тя обаче не могла да се върне да живее там, тъй като в
сграда били спрени ток, вода, интернет, голяма част от вещите й били изнесени,
други изпочупени и на практика жилището било необитаемо. Успяла да се качи до
апартамента и да постави катинар на вратата. Към този момент, подсъдимият К.
все още не бил влязъл във владение на сградата и в нея нищо не се правело.
След като подс.К. получил владението на сградата, св.П. отново се опитала да
влезе в нея и да си вземе от третия жилищен етаж, където живеела някои останали
вещи, но й се наложило да потърси съдействие от органите на полицията, тъй като
не я допуснали вътре. При посещението в сградата, й направило впечатление, че в
нея вече се работи основно на първи и втори жилищен етаж и се махат врати,
дюшеме и каси, работниците изнасяли и други дървени неща, на които св.П. не
обърнала особено внимание какви са.
На 11.09.2006 г. св.П. отново се опитала да влезе в сградата, но пак не
била допусната от охраната, а и на входа на сградата към жилищните етажи била
поставена вече метална врата, която била заключена. Тогава св.П. подала сигнал
до 01 РУ- СДВР, представяйки се за собственик и настоявайки да получи
съдействие за влизане в сградата. На подадения от нея сигнал били изпратени на
място служители на 01 РУ- СДВР- св.В.Г. и негов колега, които заварили св.П.
пред сградата. Тя им обяснила, че е живяла в един от апартаментите в нея, но
поради поставената метална врата на входа вече не може да се прибере. Полицейските
служители не установили адресна регистрация на П. на адреса, но въпреки това
поискали от охранителите на дружество Боду СОД ООД да ги допуснат вътре в
сградата и заедно със св.П. се качили до третия жилищен етаж на сградата. В
сградата имало работници, но на св.Г. не му направило впечатление вътре да се
върши нещо особено, въпреки, че през цялото св.П. настоявала, че ремонтът е
незаконен. Навътре из стаите полицейските служители не влезли, а се предвижвали
само по стълбището, като им направило впечатление, че са махнати вратите с
касите на всички стълбищни етажи. Св.Г. не видял никъде да има разрушени и
паднали стени, съборени тухли, вар или други строителни материали. Такива не
видяла и св.П., като не видяла там, докъдето могла да види от стените да е
махана мазилка. Успяла да види, доколкото могла, тъй като не влизала навътре по
стаите, че на места били махнати и вратите от стаите. Тъй като полицейските
служители нямало с какво да съдействат на св.П. напуснали сградата заедно с
нея.
На 19.09.2006 г. на смяна през деня като охрана към Боду СОД ООД бил Н.Г..
Този ден почти през цялото време валяло дъжд. Сутринта подс.П. посетил сградата
и в разговор с подс.М.И. разбрал, че този ден работниците му ще пълнят в чували
събраните боклуци, свалените каси, врати, дюшеме и мазИ.от стени, тъй като
основно били приключили вече с тези дейности и трябвало да извозят и последните
отпадъци до сметището. В тази връзка и камионът, който ползвали отново бил
паркиран на улицата пред сградата. Подс.А. поставил и оградителна лента в бяло
и червено, ограждаща част от тротоара в района на входната врата на сградата
към жилищните помещения до задната част на камиона.
През деня към 11:00 ч. св.П. минавала покрай сградата на ул.***** №** и
видяла, че каросерията на камиона е пълна с дървен материал, но не видяла в
сградата да се работи. По този повод тя подала до НИПК жалба
вх.№2702/19.09.2006 г., в която настоявала за съдействие, тъй като сградата,
която е паметник на културата по нейни твърдения, била обект на безжалостно
разрушение от „някакви съмнителни собственици“. В жалбата записала буквално
следното: “разкъртени са всички стени, подове, тавани до тухла, свалени са
носещи рамки на врати и прозорци, а вероятно вече и самите тухли. Всички
инсталации са унищожени, а от разкъртването се е отлепила част от мазилката и
красивите орнаменти от лицевата част на сградата. Входната врата е подменена, а
оригиналната я няма, вместо да бъде реставрирана”. Поискала от НИПК да спрат
разрушаването на сградата и да изискат от разрушителите да възстановят
вътрешната архитектура на сградата в автентичен вид. Като послеслов допълнила,
че работещите са й казали, че имат одобрен проект от община С., откъдето били отрекли
това.
Някъде към 15:30- 16:00 ч. подс.П. отново посетил обекта. Служителят от
охраната на обекта му казал, че работниците са заминали с камиона да изхвърлят
отпадъци на сметището. По това време валял дъжд и подс.П. изчакал връщането на
подс.А. и работниците му в сградата. Същите скоро пристигнали, като били мокри.
Подс.А. паркирал камиона пред входа на сградата и отново поставил оградителната
бяло- червена лента, която закачил отзад на каросерията на камиона. Самата
каросерия била празна. Този ден и по молба на подс.А. работниците приключили
по- рано работа и си тръгнали, а подс.П. останал още малко в сградата.
Същия ден, св.И.И. решил да посети сградата заедно със свой приятел и
колега- св.Д.Н., за да огледат същата и да прецени дали сградата е почистена от
вещи и мебели и дали може да се извърши геодезичното й заснемане в другите
части, които до този момент не били заснети- трети жилищен етаж, мазе и магазин
(т.е. партерния етаж). Двамата пристигнали на място някъде след 16:00 ч., като
св.Н. само придружавал св.И.И.. Били допуснати в сградата от охранителя на Боду
СОД ООД. По това време подс.П. все още бил в сградата и бил представен на И. и Н.
като технически ръководител на обекта. След като св.И. и св.Н. се качили нагоре
по стълбите, подс.П. останал още малко, след което си тръгнал. От своя страна И.
и Н. се качили до последния етаж, без да влизат по етажите, като посетили
единствено последния трети жилищен етаж, партера и мазето. Магазинът
(партерният етаж) бил празен. На третия жилищен етаж също нямало вещи-
помещенията били изчистени, като на св.И. и на св.Н. не направило впечатление
на тези етажи нещо да е бутано, махано или разрушавано. На първи и втори
жилищен етаж двамата не влезнали, като единствено вървейки нагоре по стълбите,
видели на една от площадките между етажите строителна количка пълна с остатък
от мазилка. Видели, че на един от етажите дюшемето било свалено, но не обърнали
внимание къде точно е това. В мазето било пълно с боклуци, като там нищо не
било пипано. Двамата останали в сградата около 15-20 минути след което си
тръгнали. На нито един от двамата сградата не се сторила опасна, никой от тях
не забелязал нещо нередно в нея.
След като всички напуснали сградата тя останала заключена и единствено
охранителя от БОДУ СОД ООД, който бил на смяна този ден- Н.Г. останал вътре в
помещението, ползвано от охранителите на партерния етаж до магазина. Той
следвало да бъде сменен от колегата си- св.Д. по-късно същата вечер.
Продължавало да вали дъжд, като камионът, използван от подс.М.И. и
бригадата му, останал паркиран пред сградата с празна каросерия, която била от
типа на отворените такива.
Към 18:15 ч. трафикът по ул.***** бил силно натоварен, имало задръствания.
По същото време пострадалите- Д. Ч. и П.Х. пътували с лек автомобил марка Пежо,
модел 306 с ДК №*******. Автомобилът бил спрял на пътното платно пред сградата
на ул.***** №**, като пострадалите изчаквали колоната от автомобили, за да
продължат пътя си.
В този момент започнало внезапно рухване на челната южна фасадна стена на
сградата по посока на ул.*****. Стената в горната източна част откъм калкана с
ул.******, където не била прихваната към нищо и реално била свободна, се
завъртяла по посока на ул.***** от горе на долу, довело и до разкъсване на
подовата конструкция, при което парчета от тухли, хоросан и стъкло затрупали
автомобила, в който пътували двете пострадали. На същите били причинени черепно
мозъчни травми с тотално деформиране на лицевия и мозъчния череп и при двете,
което довело до размачкване на мозъчния им паренхим- състояние, несъвместимо с
живота. Двете пострадали момичета починали на място.
Материалът, който паднал от сградата при срутването на челната фасадна
стена откъм ул.***** затрупал и каросерията на товарния камион, който
продължавал да бъде паркиран пред сградата. В каросерията му впоследствие по
време на извършения оглед били открити тухли, отломки от мазилка, отломки от
черчевета, парчета ламарини, кабели, 1 бр. стоманена греда, части от улук. В
близост имало и други хора, както и МПС, и част от сградата паднала и върху
други МПС. Фатален бил резултатът само по отношение на двете пострадали.
На място веднага пристигнал екип на Бърза помощ, полицейски служители,
пожарникари. Районът бил ограден и отцепен. Пожарникарите от служба Пожарна
безопасност и защита на населението, сред които били свидетелите Н.С., И.Ц.И., Н.Н.,
Г.Г., св.Р.Г., А.П. и П.В., взели участие в изваждането на двете пострадали
момичета от автомобила, като за това се наложило да бъде срязан и покрива на същия.
След това продължили да разчистват отломките от падналата сграда от тротоара на
ръце, тъй като се предполагало, че може да има и други затрупани под тях хора.
По време на разчистването под отломките не били намерени никакви инструменти и
машини. В близост до сградата сред отломките стърчали метални железа- нещо като
решетка /парапет/ и тъй като пречели и трудно се вадили, служители от Аварийно
спасителния отряд срязали с бензинов флекс тези метални декоративни парапети.
Това се наложило и поради това, че на място пристигнали и хора от Планинската
спасителна служба заедно с кучета, за да търсят дали под отломките няма и други
хора, като с оглед и тяхната безопасност тези решетки били срязани. След като
разчистили тухлите и погледнали през вратата установили, че във вътрешността
имало паднали метални Г образни греди, които били огънати, но били цели.
Същевременно установено било, че под отломките няма други жертви, както и че
охранителят, който бил на смяна по това време- Н.Г., е успял да излезе от
сградата преди тя да падне, като в тази връзка и търсенето на други жертви било
преустановено. Било някъде към 22:00 ч. когато служителите от пожарната охрана
си тръгнали. Районът останал отцепен.
Същия ден за времето от 20:35 ч. до 22:15 ч. бил извършен и външен оглед на
местопроизшествието, по време на който било установено, че товарният автомобил
ГАЗ -53 с ДК №*******е спрян от дясната страна на пътното платно в посока на
движението към бул.Витоша на около 22,20 м. от левия ъгъл на сградата /с лице
към сградата/. Видно от протокола за оглед, след инцидента лицевата страна на
сградата до първия етаж и вътрешните преградни стени са изцяло разрушени над
магазините. Запазена е само западната външна вертикална стена на сградата и
част от вътрешната вертикална стена в северния край на около 1,5 м. навътре от
външната, западна стена. Разрушени са всички подови конструкции, както и
покривната такава. Запазена е фасадата на партерния етаж откъм ул.*****, като
фронтално се виждала входната врата- метална тип Арка, а от дясно на врата се
виждало помещение с две липсващи витрини. Вътре в самото помещение се виждали
безразборно натрупани дървени материали и метални греди, тухли и други
строителни материали. По време на огледа не взели участие специалисти-
експерти, които да огледат отломките.
По това време св.С.П. бил председател на Управителния Съвет на дружество Г.АД,
което се занимавало със строителство. Същият бил повикан от тогавашния министър
на вътрешните работи- Р.П., от А.Г.- министър на МРРБ и от Е.Е.- министър по
това време на държавната политика при бедствия и аварии, които поискали
съдействие от него във връзка с разчистването на отломките от сградата, което
станало още през нощта след настъпване на инцидента. Св.П. първоначално
отказал, тъй като и след като огледал сградата отдалече, преценил, че няма
гаранция, че в мазето или под руините няма затрупани хора. Искал освен това
гаранция, чел.инсталацията и ВиК инсталациите са изключени. Заявил също така,
че му е необходимо решение на
Общинския съвет, че сградата е аварийна и в нея може да се влезе, тъй като
същата била частна собственост, а се
притеснявал, че може да пострада и съседна будка, поради което отказал
служителите на Г.АД да работят в тъмното. Във връзка с изискванията на св.П. на
следващия ден официално дейността по разчистването била възложена на
изпълнителния директор на Г.АД – П.К., което станало въз основа на заповед №РД-09-899/20.09.2006 г. на
зам.кмета на Столична община- Ц.Ц., с която било наредено следното: „да
бъдат премахнати освидетелстваната северна и западна стени, вкл. останки от
конструкцията на сградата, опасни за здравето и живота на гражданите, негодни
за използване, застрашени от самосрутване, предвид пълната невъзможност да се
поправят, заздравят, както и да се разчистят терена и прилежащите публични
площи от строителни отпадъци”. Със заповедта било допуснато и предварителното й
изпълнение на основание чл.195, ал.5, изр.2 от ЗУТ. С посочената заповед се
ограничавал и достъпа до сградата, като било забранено движението на превозни
средства и по ул.*****. Като мотив за издаването на заповедта, била посочена
констатация на „Комисия за установяване състоянието на частично съборена
сграда, находяща се на ул.***** №**, район С.”, назначена със заповед №РД
09-01-**9/19.09.2006 г. на кмета на СО. Това било достатъчно за св.П. да поеме
възложената му от министрите задача.
Разчистването започнало на следващия ден без разрешение на прокурор
и без да се заснеме какво е състоянието на строителните материали преди тяхното
разчистване.
От страна на Г.АД организирали механизация- докарали автокулокран, багер,
оксижени, камиони, повикал група от 10 човека, сред които били св.Б. и св.Г.Г.,
които в продължение на няколко дена разчиствали остатъците от сградата, като
доразрушили и съборили стените, които не били засегнати по време аварията с
помощта на кран и багер и които било преценено, че са опасни. В разчистването
на сградата се включили отново и пожарникари. Стените, които не били засегнати
били съборени с кран, а след това пожарникарите вързали сградата по средата за
стълбите с въже и я дръпнали, при което тя паднала изцяло. След като сградата
била съборена, на място дошли оксиженисти, които нарязали металните греди с
оксижени, за да могат да бъдат натоварени в камионите и извозени до двора на
НСлС, където били съхранени останките от сградата. Никъде под отломките не били
открити машини и инструменти.
На следващия ден- 20.09.2006 г. бил извършен и оглед на товарния автомобил
ГАЗ-53, както и оглед в двора на къщата на св.Г.Б. ***, както и в двора на
къщата на св.Д.Д. ***, където предишните дни бил стоварен част от дървения
материал, извозен от сградата. В нито един от дворовете не били намерени тухли
и метални части. Такива били намерени само в каросерията на товарния автомобил,
а именно: метален Н-образен профил, парче ламарина, двойносгъната, парче улук,
метална шина, огъната Г-образно и парче алуминиев проводник с черна пластмасова
изолация.
Подс.П. научил за случилото се по телефона от св.К., който от своя страна
разбрал за аварията от подс.С.. На него се обадил подс.К., който разбрал от медиите
за случилото се.
На 20.09.2006 г. със заповед №ДК-23-154 на началник сектор Строителен
контрол при Столична РДНСК била назначена комисия в състав: председател св.Ю.Б.,
зам.председател- Т.Т.и членове: св.Й.Р., Й.М. и св.В.В. със задача да проучи,
документира и да извърши техническо обследване на възникналата авария на
процеснта сграда. Комисията се събрала още на 20.09.2006 г. и извършила оглед
на сградата, направили снимки, изискали всички документи, касаещи сградата от
СО- район С., от НИПК, от ДАГ, включително конструктивния проект на същата,
като огледали и материалите, най- вече металните греди от подовата конструкция,
като извършили и техническо обследване на обекта, в която връзка бил съставен и
констативен протокол. Комисията на база на извършения оглед и проверените
документи дала заключение относно причините
за аварията, като посочила следните такива: липсата на калканна стена дублираща тази на сградата на ул.******,
което според комисията води ди неблагоприятно общо конструктивно поведение на
сградата, изразяващо се в следното: недостатъчна добра устойчивост на носещите
зидове, успоредни на ул.***** №**; липса на достатъчна пространствена коравина
на конструкцията. Като следваща причина за аварията, посочили полуразрушения
покрив и широко отворената фуга
между двете сгради, което е водело до течове стигащи чак до партера и мокрещи
основни конструктивни елементи. Като трета причина за аварията приели това, че
голяма част от основните конструктивни елементи на подовата конструкция (стоманените греди) са с висока степен
на корозия преди всичко в краищата
им или там където са се опирали на носещите зидове. В някои от стоманените
подови греди, корозията е била толкова силна, че същите напълно липсват, а
стеблата са прозиращи и с дебеЛ.около 1 мм. Установената силна корозия в
краищата на гредите предполага
такава и на тухлите в зоните на
стъпването им. Като още една причина за настъпване на аварията са посочили и безстопанствеността и липата на всякаква поддръжка на сградата през дългия период на нейната експлоатация,
което е довело до изчерпване на носещата
способност и устойчивостта на
отделни нейни конструктивни елементи и връзки. Заключили са, че конструкцията на сградата
непосредствено преди инцидента би могло да се квалифицира като аварийно.
Сградата била застрахована от
дружество Х. ООД с договор от 22.08.2006 г., в който било отбелязано, че
имуществото е в добро състояние.
Към м.септември 2006 г. св.С.С. и св.Н.А. работели в дружество Х.П ЕООД.
Дружеството се занимавало със строителна дейност. Управител на същото бил св.И.К..
Св.И.Г. изпълнявал длъжността мениджър строителство в него. Дружеството имало
обекти на ул.Гладстоун, на ул.Солунска и на ул.Ангел К., като технически
ръководител на обекта на ул.Гладстоун бил св.Ц.Ц.. Дружество Х.П ЕООД нямало
никаква обвързаност със сградата на ул.***** №**, собственик, на която било
дружество Х. ООД, управлявано от подс.К.. Св.И.Г. и св.Ц.Ц. се познавали лично
с подс.К., с когото имали бизнес отношения, в частност на обект на ул.Солунска,
изграждан като хотел, като на него подс.К. бил инвеститор.
Св.С. работел като майстор, поддръжка, общ работник и пазач едновременно,
като през 2006 г. бил на обекта на дружеството, находящ се на ул.Гладстоун. На
този обект по трудов договор работел и св.Н.А. също като общ работник,
включително и през месец септември 2006 г.
Известно време след инцидента със сградата на ул.***** №**, от офиса на
дружеството неустановено по делото лице се обадило на св.И.Г. и му казало, че
от дружество Х. ООД са поискали съдействие от дружество Х.П ЕООД да изпратят
работници на мястото на инцидента, за да монтират врата на ламарината, която
ограждала сградата и предотвратявала достъпа на хора до нея. Тогава св.И.Г.
закарал св.Н.А. и св.С.С. ***, за да извършат тази услуга, която била
неформална- на приятелски начала. Двамата отишли като взели със себе си ръчна
количка, електрожен и кабели и останали на място за около час, докато монтират
вратата без да влизат навътре зад огражденията след което си тръгнали. Св.С.С.
не бил посещавал сградата на ул.***** №** нито преди, нито след това, като и по
никакъв повод от дружество Х.П ЕООД не били изпращали работници, да извършват
каквито и да е било дейности на сградата на ул.***** №** преди рухването й.
Св.Н.А. се познавал със св.С.П.. Последният работел като охрана пред
магазин за сувенири, находящ се пред сградата на ул.***** №** за няколко
месеца, като към началото на м.септември 2006 г. вече не бил на този обект.
Докато работел като охрана там, св.Ст.П. не бил виждал св.Н. ***. След
инцидента със сградата на ул.***** №**, двамата- св.С.П. и св.Н.А. работели за
известно време заедно на друг обект на ул.Ами Буе №61. Двамата се засекли на
улицата и известно време след падането на сградата на ул.***** №**. По време на
тази среща, както и след това, когато работели заедно, св.А. заявил пред св.Ст.П.,
че е работил на сградата на ул.***** №**, като в деня на падането й бил в нея и
подкопавал колоните на сградата, тъй като някой искал да я събори. Св.А. дори
казал на св.С.П., че иска да го почерпи, тъй като в деня на падане на сградата
лично той и другите работници рязали носещите релси на сградата с флексове,
които би следвало да бъдат намерени според заявеното от А., затрупани под
руините на сградата. Заявил още, че малко преди да падне сградата той би отишъл
да купи кафе и това го спасило, като не знаел къде в този момент били другите
работници. Пред С.П., св.А. казал, че се страхува да дава показания, тъй като
бил заплашван, знаел имена и хора, но не смеел да говори, като обяснил на св.С.П.,
че ако майките му платят ще свидетелства, въпреки, че било много опасно.
Св.С.П. бил близък приятел на С.Ч., който бил братовчед на съпруга на св.А.Ч..
С.Ч.живеел във Франция, като през 2007 г. се завърнал за кратко в България.
Тогава св.С.П. се срещнал с него и му казал, че може да му помогне с информация
за случая с двете пострадали момичета по време на инцидента със сградата на ул.*****
№**. По този повод С.П. се срещнал със св.А.Ч. и след като св.Н.А. се съгласил
да говори с нея, той й дал неговите координати.
Св.Ч. от своя страна се свързала с майката на П.Х.- св.С.Г. и двете се
срещнали със св.Н.А. пред Народния театър през лятото на 2007 г. На тази среща
св.А. заявил пред двете, че в деня на срутването на сградата той и още четирима
негови колеги- всичките работници към дружество Х.П ЕООД с ръководител И.Г. са
работили в сградата, когато към обяд на обекта се появил собственикът на
сградата- подс.К. и настоял да отрежат подпорните колони на сградата, да рушат
бетон, да свалят мазилката от калканната стена на сградата и да режат метални
греди. По твърдения на св.А. бригадир на работниците бил св.С.С.- бай С., който
се противопоставил на тези указания, дадени от подс.К., но последният настоял
да се изпълни възложеното. Пред двете майки на пострадалите момичета, св.А.
заявил още, че работниците изпълнили зададените им задачи, като някъде след
обяд започнало да се чува скърцане на стени и пукот от сградата, при което по
нареждане на бай С. работниците напуснали бързо сградата, където оставили в
бързината дрехите и инструментите си. Предложил им да ги свърже и с бай С., но
изказал опасения, че той едва ли ще иска да говори за този случай.
Двете свидетелки имали още една среща със св.А., по време на която
последният ги завел до офиса на дружество Х.П ООД, както и до още един обект на
ул.Христо Белчев, за който заявил, че също е собственост на дружество Х. ООД,
като обещал на свидетелките да им покаже трудовия си договор с дружество Х.П
ООД, който така и не могъл да намери, но ги уверил, че ще намери други свои
колеги, работили на сградата на ул.***** №**, които евентуално да се съгласят
да говорят пред тях. Св.Ч. провела със св.А. още една среща, по време на която
той се съгласил тя да заснеме с видеокамера разговора им, като й предал и бял
лист хартия, на който собственоръчно написал същото, което разказал отново пред
нея, като се подписал отдолу за верността му.
Св.Ч. и Г. продължили да чакат св.А. да ги свърже с бай С. и да поддържат
контакт със св.А., който в един момент им обяснил, че бай С. му е отказал да
дойде на среща със св.Ч., както и че го е предупредил да престане да се
занимава с тази работа, да не би някоя кола да го бутне „случайно” на улицата
или да му се случи нещо друго лошо. Казал й още, че е бил заплашван на два пъти
от трима- четирима мъже, които го завели в кафене Лаваца на ул.Витошка и го
предупредили да не се занимава повече с това, както и да предупреди св.Ч. и св.Г.
за същото. След тази среща св.Ч. продължила да поддържа контакт със св.А., като
по време на един от разговорите им, той й казал, че е разбрал името на човека,
който го заплашвал- П.К., който бил охрана на подс.К., като заявил, че много се
е уплашил и съжалявал, че изобщо е решил да се занимава с това. Оттам насетне
св.Ч. не могла да се свърже повече със св.А., поради което отишла при
наблюдаващия прокурор по делото, което било образувано във връзка със смъртта
на двете момичета и разказала за срещите си със св.А.. На база на тази
информация, Н.А. бил извикан и разпитан като свидетел на 22.10.2007 г. от Ч.А.-
тогава наблюдаващ прокурор по делото.
След разпита му св.А. споделил пред св.Ч., че е разказал всичко пред
прокурора- Ч.А., който бил скъсал показанията му и ги хвърлил в коша.
Тогава двете свидетелки решили да дадат публичност на записа, който св.Ч.
била направила с видеокамера на св.А., в която връзка се свързала с медиите и
предоставила записа, който бил излъчен по телевизиите на 29.10.2007 г.
След тези медийни публикации, Н.А. бил разпитан още веднъж на фазата на ДП
този път по реда на чл.223 от НПК пред съдия от СГС на 18.12.2007 г., като
междувременно св.Ч. предоставила по делото направения от нея запис на
изявленията на св.А., както и саморъчните му обяснения.
Разпитан пред настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство св.А.
потвърди, че всички показания, които е давал на ДП са негови, като отрече всяко
едно от тях и заяви, че единственото вярно нещо е, че е ходил на мястото на
сградата само веднъж след падането й, за да сложи едни ламарини. Заяви, че
различни хора по различно време са го карали да лъже, заплашвали са го, както и
че след толкова години вече не знае кое е лъжа и кое е истина.
Във връзка с причините за падането на южната фасадна стена на сградата на
ул.***** №** по делото са изготвени 4 експертни заключения, като Т.от тях са
приети в хода на съдебното производство на първа инстанция.
На база най- вече заключението на шесторната
СТЕ, изготвена на ДП, както и това на тройната
СТЕ, допусната в СФ, съдът прие за безспорно установено следното относно
конструкцията на сградата, нейното състояние към момента на инцидента и
причините довели до падането на южната фасадна стена:
Сградата на ул.***** №** била
изградена през 1914 г. За същата бил одобрен проект на 24.03.1914 г. и
строителен билет №92/24.03.1914 г., според който в сградата били предвидени две
носещи стоманени колони в приземния етаж и два носещи тухлени зидове в
жилищните етажи. Проектът още тогава бил променен, като бил преодобрен нов
такъв на 28.06.1914 г. и бил издаден строителен билет №415/28.06.1914 г.
Сградата била построена по новия проект, по който в приземния етаж била
предвидена една стоманена колона и един вътрешен носещ тухлен зид.
Конструкцията на
процесната сграда била от носещи тухлени стени и подови
конструкции от т.н. “модифициран пруски свод”, който се състои от стоманени греди, стъпили върху тухлените зидове, и от бетонна плоча с дебеЛ.8- 10 см по
долния фланш на гредите. Над бетоновата плоча бил изпълнен пласт от сгурия с дебеЛ.6-8 см. за
топлоизолация. Над металните греди била изпълнена дъсчена настИ.(дюшеме с дебеЛ.3- 4 см). Основите на сградата били от каменна
зидария.
Това била традиционната конструктивна система за по-представителни сгради,
строени през този период. По нея били изградени множество сгради в центъра на
София и в по-големите градове на България. При добро проектиране и изпълнение,
тази конструктивна система била доста сигурна при понасянето, както на
вертикални, така и на хоризонтални (сеизмични) товари.
В случая при сградата на ул.„*****” №** това не било така. Тя
била проектирана и
изпълнена с Т.основни външни носещи тухлени стени. Четвъртата източна калканна
тухлена стена откъм сградата на ул.“******,
която трябвало
да осигурява пространствената работа на носещата конструкция на
сградата като кутия, не била предвидена в проекта и не била изпълнена.
Това било изключително неблагоприятно
за схемата, укрепването и работата на южната фасадна стена (по ул.„*****”) и на северната фасадна стена (откъм вътрешния
двор) на сградата. Все пак северната фасадна стена била с допълнително хоризонтално
укрепване-
изпълнено допълнително усилване в сутерена и
междинна подова стоманобетонна плоча в северната част на партера;
металните греди на балконите били закотвени в западната калканна стена на сградата
на ул.„****** и в стените на стълбищната клетка на падналата
сграда, а от север била подпряна от едноетажна пристройка.
Освен това и била по- къса, заради стълбището.
При самото изпълнение на конструкцията на сградата на ул.*****
№** били допуснати съществени и недопустими (според експертите) пропуски, а именно: пропуснати били връзки
между профили от съседни полета, които трябвало да осигурят хоризонталната
непрекъснатост на подовите конструкции; пакетът от четири стоманени греди над
партера при крайната колона К (съобразно чертежите на различните експертизи
приети по делото) бил без задължителната болтова връзка през стеблата.
Реално проектираната и изпълнена конструкция на сградата на ул.***** №**
била следната:
Вертикалните носещи конструкции били следните:
На всички нива- сутерен, партер и жилищни етажи, вертикалните натоварвания
се носели от Т.ограждащи тухлени
стени. Липсва калканна стена от изток.
В сутерена била изпълнена зидана
колона със значителни размери някъде
около средата на сутерена. Върху нея на ниво партер била предвидена и изпълнена една стоманена /чугунена/ колона с дебеЛ.по проект 2,5 см, която след
това била обзидана от страни. Стоманената колона била само на партерния етаж-
т.е. до първия етаж, като нагоре нямало други подобни подпори.
В партера, от двете страни на тази стоманена колона- от изток и запад имало
изградени две зидани колони /като
западната била вътрешна/, върху които
колони стъпвали металните профили на партерния етаж- 4 успоредни стоманени
профили 2Т греди с височина 30 см всяка, като от партерния етаж нагоре върху
тези стоманени греди се издигал вътрешен, носещ тухлен зид (стена) с дебеЛ.30
см. в посока изток- запад. Тази стена била успоредна на северната и южната
фасадни стени и била самоносеща се- носила себе си по всички етажи нагоре, но
не стигала до долу- т.е. тази стена била носеща за горните етажи и пренасяла
товарите, които стъпвали върху колонките над партерното ниво. По проект тази
стена следвало да бъде изпълнена и на ниво партер, но реално такава стена там
липсвала- всичко било пробито. Стената по етажите била с отвори за врати.
По южната фасадна стена на ниво над партерен етаж, над отворите за входната
врата и витрините е предвидена греда от 4 бр. стоманени, успоредно разположени
2Т профила с височина 28 см и дължина 11,10 см- по цялата южна фасада на
сградата. По самата фасадна стена към *****, на ниво партер били предвидени и
изпълнени две тухлени колони в
средата между витрините. На ниво партер в частта на южната фасадна стена била предвидена и изпълнена една колона откъм калкана на
сградата на ул.******. Имало и още една
колона, която била пак откъм калкана на съседната сграда на ул.******, но в
частта на северната фасадна стена.
На практика в партерния етаж
имало изпълнени общо 6 колони, Т.от които били прилепени към калканната стена на съседната сграда (в частта на
северната, средната и южните носещи тухлени стени) без конструктивна връзка
с нея. Нагоре по етажите тези Т.зидани колони нямали характер на колони, а били
част от самите стени- южната, северната и средната. В последствие (неустановено
кога) средната тухлена колона към съседната сграда била усилена със
стоманобетонен кожух с приблизителна дебеЛ.от 25 см, като това била
единствената стоманобетонна конструкция в сградата.
Върху тези Т.колони стъпват 1 бр. 2Т стоманен профил с височина 18 см и 1
бр. 2Т стоманен профил с височина 14 см. Успоредно на тях в посока юг- север са
разположени 12 бр. 2Т стоманени профили /греди/ през приблизително еднакво
разстояние по цялата дължина на сградата с височина 20, 18 и 14 см. В долния
фланш на гредите е изпълнена бетонова плоча с 8 см дебелина, над която е
насипана сгурия. Върху горния фланш на гредите е оформена скара от дървени
бичмета, напречни на стоманените греди, върху които е изпълнено дървено дюшеме
/съгласно проекта/.
Хоризонталните дискове са несъвършени и имат редуцирана коравина, връзката
с вертикалните елементи е основно точкова в зоната на стоманените греди и се
формира от триенето /сцеплението/ между стоманените греди и тухлената зидария.
Горните етажи на сградата- жилищните такива, са с аналогична конструкция, с
някои разлики, а именно: по северната фасада отворите са по- малки и
предвидените греди са 4 бр. от 2Т стоманени профили с височина 10 см. По
средната стена с дебеЛ.30 см на нивото на етажите са предвидени пояси от 2 бр.
2Т стоманени профили с височина 18 см и дължина 11,40 м по цялата дължина на
стената. Към калкана на съседната сграда (т.е. откъм изток) в посока юг- север
е изпълнен 2Т стоманен профил с височина 18 см и дължина 6,25 см., който стига
до средната колона, респ. стена. От средата на сградата към северната фасада е
изпълнена друга греда от 2Т стоманен профил с височина 14 см и дължина 4,40 м.
Едновременно с това и на тези етажа има и една частична вътрешна тухлена
стена, перпендикулярна на ул.***** с дебеЛ.от 30 см, която е на около 1,5 м от
западната стена в посока изток, както и стените, ограждащи стълбището. Именно
тези стени- около стълбището, както и въпросната тухлена стена, перпендикулярна
на ул.*****, наред със северната фасадна стена, западната стена и частично
фасадната стена на партерния етаж към ул.***** остават неразрушени в резултат
на инцидента.
Още при проектирането и
изпълнението на южната фасадна стена-
тази откъм ул.***** в нея били заложени
редица неудачни конструктивни
решения, а именно:
1/тя била
укрепена напречно само с една носеща стена в западния си край, а междинно с две
къси вътрешни преградни стени с отвори;
2/стената била с променлива (намаляваща по височина)
дебеЛ.при равна външна повърхност, при което натоварванията й от собствено тегло, и от
подовите конструкции предизвикват огъване
извън равнината й и тенденция на завъртане
към ул.*****;
3/завъртане
на стената в същата посока предизвиквали и самостоятелните балкони, конзолно
издадени към ул.„*****“, които били с голяма дебеЛ.на плочите (равна
на височината на стоманените профили) и с голямо постоянно натоварване.
4/тази стена била с високи отвори за витрини,
прозорци и врати към балкони на всички нива, които силно намалявали коравината й, а щурцовете
им били стоманени профили със слабо взаимодействие с тухлените
простенки.
5/не съществували тухлени привръзки между двете сгради- тази на ул.*****
№** и другата на ул.******, както по стените на двете фасади, така и при
вътрешните страни.
6/към калкана на съседната сграда /от изток/ на ниво над
партерен етаж-
т.е. на ниво първи, втори и трети жилищен етаж, в посока от юг към средата на
сградата бил предвиден по проект и изпълнен 2Т стоманен профил с височина 18 см
и дължина 6,25 м, а от средата на сградата към северната фасада била изпълнена
греда от 2Т стоманен профил с височина 14 см и дължина 4,40 м- т.е. става въпрос
не за един цял, а за два отделни профила, при това с различна височина, което
води и до различно сцепление.
При това положение и при тази
конструкция на сградата общата устойчивост
на южната фасадна калканна стена извън нейната равнина се осигурява единствено от западната
калканна стена и стоманените греди на междуетажните конструкции, които обаче не
са закотвени в зидовете и се разчита на несъвършената връзка нА Т.ене
/сцепление/ между гредите и зидарията.
При тази конструктивна схема на
сградата подпирането на фасадите откъм западния калкан е многократно по- кораво
в сравнение с подпирането им от източната й страна, където липсва калканна
стена и единствената връзка е чрез стоманената греда, напречна на южната
фасадна стена.
От друга страна, носещата средна
стена с дебеЛ.30 см, успоредна на южната и северната такива, не достига до
основите на сградата, което предполага повишена чувствителност към динамични
въздействия и създава възможности за
нарушаване на сцеплението между зидариите и стоманените подови греди.
На следващо място западната
крайна греда на балконите по южната фасада не е по продължение на гредите от
подовата конструкция на сградата на съответния етаж, а между тях, което може да
създаде проблеми при вертикални деформации.
Не на последно място експертите
посочват, че характерното за този период от време е намаляването на дебелината на носещите стени във височина- на всеки
етаж става все по- тънка (отстъпва с по 15 см) при запазване на външната
равнина на фасадата към улицата, което предизвиква известен огъващ момент извън равнината на
фасадната стена- т.е. навън към ул.*****.
Това се получава, тъй като на всеки следващ етаж гредите се подпират не в оста,
а се измества централната равнина навън- тя не е постоянна, а става начупена,
състои се от няколко равнини, което на всяко следващо етажно ниво довежда до
появата на допълнителен ексцентрицитет, в следствие на което в тази стена се
появява на първо място едно огъване перпендикулярно на равнината на стената,
което от своя страна води до преместване
и деформации в стената навън към ул.*****.
С оглед на всички тези
конструктивни недостатъци експертите- тези от шесторната СТЕ и тройната такава,
допусната от съда, приемат, че възможността
за авария и то именно на южната фасадна стена е била заложена още при проектирането и строителството
на сградата през 1914 г.
Същевременно експертите от шесторната СТЕ сочат, че непосредствено преди възникналия инцидент през м.септември 2006 г.
общото състояние на
конструкцията на сградата може да се определи според тях като занемарено от
дълго време, а на някои нейни част- като лошо и дори предаварийно, а тези от тройната СТЕ, изготвена в СФ сочат като аварийно. Извод, който последните са
направили на база наличните документи от предходни години свързани с жалби на
наематели, протоколи за оглед на сградата, протоколи за констатиране
състоянието на сградата и заповеди за предприемане на мерки за поправка и
поддържане на сградата. На база на тях се посочили, че към момента на случая в
сградата и то от един доста по- ранен
етап, сградата е била под влияние на процеси,
които са водели до влошаване на техническото й състояние и нейната носеща конструкция. Сред най- значимите проблеми на
сградата са били отворили се широки фуги
между сградата и тази на ул.****** в резултат на повреди на част от
покривната конструкция на сградата, както и на лошото състояние на системата за
отвеждане на дъждовните води; появилите се пукнати
по стени и подови конструкции, компрометирана мазИ.и трайно овлажнена зидария,
особено в зоната на калкана /довела до появата дори на растителност видно от
снимките/, занемареното състояние на балконите, силно ерозирали, което е довело
до интензивна корозия на стоманените им греди. Вещите лица бяха категорични, че
ако тези процеси не се прекратят своевременно и не се вземат своевременно мерки
за ремонт и укрепване на нейната носеща конструкция, при наличието и на
конструктивните недостатъци на сградата, заложени още при проектирането и
строителството й, то това би довело до задълбочаване на проблемите и създаване
на условия за настъпване на предаварийни
и аварийни състояния, включително и
до самосрутване на сградата или падане, включително и на фасадни стени.
За това състояние на сградата влияние оказват освен конструктивните й
недостатъци, още и възрастта на
сградата към деня на инцидента- 92
години. За настъпилия инцидент от значение са били протичалите процеси на корозия на метала /стоманените 2Т
профили/, карбонизацията на разтворите на зидариите, естественото изветряване
на разтвора и зидарийните тела, ерозия на зидарията, процесите на гниене на
дървените части- всички те естествени процеси
на стареене на сградата. Според експертите тези конструктивни недостатъци в
началото на съществуването на сградата не биха довели до настъпването на
авария, но с течение на годините, с настъпване на процесите на остаряване, визирани по- горе, тези
конструктивни недостатъци се отразяват по друг начин на общата устойчивост и
стабилност на сградата. Подчертават, че корозията
на основните носещи стоманени греди е била незначителна и не е била основната
причина за настъпилата авария. Въпреки това обаче установеното експлоатиране на сградата през годините и
отворилата се фуга между процесната сграда и тази на ул.******, появилите се
пукнатини по стените и подовите конструкции, компрометираната мазИ.и трайно
овлажнената зидария особено в зоната на калкана, са довели до нарушаване на връзката между двата профила от една страна /тези,
които били изпълнени на ниво първи, втори и трети етаж в
посока от юг към средата на сградата и от средата на сградата на север към
калкана на съседната сграда/ и самата зидария
(тухлата) от друга страна, в средата- на средния носещ зид, там където
двата профила се съединяват. Причината за това е, че в случая са налице два, а
не един профил, при това с различно сцепление, поради различната им височина,
което води и до намаляване на сцеплението точно в тази част. Ето защо и дори в
началото южната фасадна стена да се
е държала в средната стена, чрез
стоманените профили, то с нарушаване на сцеплението в тази част, се е нарушила и връзката на южната фасадна
стена със средната такава,
посредством тези профили. При това положение профилът, започващ от фасадната
стена и завършващ на средната такава, в частта откъм страната на калкана, който
е задържал до този момент южната фасадна стена, вече не е могъл да изпълнява
тази функция пълноценно, поради „ликвидиране”, „компрометиране” на връзката „профил-
зид”, още повече, че този профил е навлизал в съседната калканна стена
много малко, което в един момент е довело и до изместване на ъгъла, респ. в
един момент се оказва, че южната фасадна стена към ул.***** вече не е свързана по никакъв начин със самата сграда в тази част.
Същевременно вещите лица са категорични, че това състояние на сградата не е
било установено с документ, като в нито един от наличните по делото документи,
включително в даваните предписания за поправяне, хигиенизиране и заздравяване
на сградата, както и в протоколите съставяни по повод констатации за нейното
състояние няма данни за такова състояние на сградата, респ. нито един документ
не подсказва, че сградата е била в лошо техническо състояние, както и че
конструкцията й е била в положение, което може да доведе до авария. Няма
документи, които да насочват и да подсказват на необходимостта от извършване на
конструктивно обследване на сградата, тъй като и за да бъде установено това
състояние на сградата не е достатъчен само един оглед на същата, респ. лошото физическо
състояние на сградата не сочи непременно на нейни конструктивни недостатъци и
на това, че тя е била в предаварийно, дори аварийно състояние. Без
конструктивно обследване на сградата това състояние не е могло да бъде
установено. За да достигнат експертите до извода за аварийното състояние на
сградата, без да са извършвали конструктивно обследване на същата, поради
липсата на самата сграда, сочат, че са анализирали всички документи по делото
свързани със състоянието и експлоатацията на сградата през годините,
показанията на свидетелите по тези въпроси, проучването на проектите на
сградата, установили са конкретните недостатъци в конструкцията на сградата,
като са направили и комплексен анализ на конкретно настъпилите и установени по
делото факти. Те са категорични, че дори и специалист, инженер- конструктор
само на база външен оглед на сградата не би могъл да направи този извод.
По отношение на извършваните в сградата дейности непосредствено преди падането на южната фасадна стена,
техният характер, както и отношението им към настъпилия инцидент вещите лица
сочат следното: на база обективни данни /фотоматериали от аварията и оглед на
веществените доказателства- останките от сградата/ може да се твърди, че в
сградата са били започнати дейности по отстраняване
на подовите настилки, масово сваляне на мазилките по тухлените стени и отстраняването на вътрешните дограми и ел.инсталациите. Няма обективни данни на
база, на които да се установи да са
премахвани вътрешни преградни зидове. Няма
и обективни данни за разрушаване
преди настъпване на аварията изцяло
на вертикалните, тухлени части
(простенките) между отворите за врати по вътрешния, носещ тухлен зид с дебеЛ.30
см. Даже напротив- вещите лица сочат, че на част от снимките, направени след
инцидента се виждат остатъци от този среден носещ зид откъм долната му част, с
височина от около 0,5 до 1,0 м, които са паднали след аварията на долния-
партерен етаж, но са останали неразрушени. Това според експертите означава, че
дори и да е имало някакво нарушаване на части от зида преди аварията, то това
не е било в долната му част. Едновременно с това посочват, че ако тази стена е
била нарушена в горната част над отворите за вратите, това не би довело до нищо
съществено с оглед конструкцията на сградата, тъй като товарът реално се поема
и подовата конструкция се крепи от двете стоманени греди- т.е. от стоманения
пояс, изграден от два 2Т профили високи 18 см, които вървят от единия край на
стената, започвайки от елемент №11
(съгласно обозначенията на схемите към експертизите) до елемент К в посока запад- изток по дължина на цялата стена.
Сочат още, че ако са били разрушени изцяло всички тухлени стени между вратите
на тази стена, то това ще доведе до падане на подовата конструкция на горния
етаж на сградата, тъй като ако бъдат премахнати подпорите- т.е. стената между
вратите, то тогава въпросният метален пояс- стоманените греди няма на какво да
се крепи и при това положение вероятността да падне самата подова конструкция и
то веднага, е голяма. Подчертават, че в този случай срутването ще бъде веднага
и то ще е навътре в самата сграда, а не навън, както е станало в конкретния
случай, като ще затрупа под руините човекът, който е разрушил тези части от
стената. Допускат също така, че в този случай е напълно възможно това да не
доведе до падане на южната фасадна стена, при това навън, тъй като тя не се държи
от средната носеща такава.
Всички вещи лица сочат също така, че за прясно срязаните греди, които са били струпани след аварията в
двора на НСлС, не може по експертен път да се установи дали са срязани преди
или след аварията при разчистването на сградата, както и че гредите с висока
степен на корозия са с форма и размери, които пасват на откритите елементи от
фасадите и балконите, където са били основните течове, установени още пред 2003
г. от НИПК. Категорични са обаче също така, че ако са били рязани преди
аварията, то в този случай и ако предварително не е било направено някакво
укрепване, подпиране (ако е било изпълнено такова, то е щяло да има и следи от
него, но такива в случая няма), подовата конструкция ще падне и то веднага и ще
затрупа и лицата, които са срязали тези 2Т профили.
Едновременно с това са
категорични, че махането на мазилката
на стените, на дюшемето и на вратите със или без касите без да се
нарушават и засягат носещи стени и елементи от сградата и при липса на
дефектите, които е имала процесната сграда- т.е. ако тя е била издържана конструктивно според строително-
инженерните правила, не би могло да допринесе за падането на южната фасадна
стена, тъй като мазилките на
стените, дюшемето и вътрешната дограма нямат съществено
значение и отношение към конструкцията и стабилността на сградата. Те не съставляват конструктивни елементи на
сградата, като същото важи по отношение на клепето,
брюстунга и щурца, поради което махането, на който и да е от тези елементи не
води до отслабване на здравината на конструктивните елементи на сградата и
тяхната носимоспособност, както и не би довело до реална и непосредствена
опасност от падане на южната фасадна стена.
Според експертите и на база
огледа и снимките на сградата след аварията е видно, че мазилката по стените в сградата е била свалена напълно на първи и
втори етаж, включително и от калканната стена на ул.******. Частично е била
отстранена мазилката от трети етаж, включително и тази от калканната стена на
сградата на ул.******. Не е била свалена мазилката на партерния етаж на
сградата. Според експертите на база снимковия материал касаещ третия етаж,
където мазилката е била свалена само частично се установява, че в най- лошо
състояние тя е била в североизточната част на сградата- т.е. в източната част
на северната фасадна стена, както и по калканната стена на сградата на ул.******
в северната й част. Точно там където са били течовете, което е довело до
разрушаване или отлепяне на мазилката от стените в тези части. В останалата
част от третия етаж- западната част на северната фасадна стена, предната (южна)
част на калканната стена на сградата на ул.*****, както и по западната калканна
стена, мазилката е в много добро състояние. Това дава основание на вещите лица
да заключат, че в по- голямата част от сградата мазилката е била здрава и в
много добро състояние, поради което и в тези части свалянето й на ръка- с
използване на шпакли или други ръчни инструменти, е било трудно.
Премахването на мазилката изцяло
на първи и втори жилищен етаж, включително и от калканната стена е довело
според вещите лица до напълно прекъсване на връзката на фасадната стена и на
крайната колона К от стена №11 (от фиг.1 от шесторната СТЕ) с калканната стена
на съседната сграда. Била премахната и мазилката, която частично навлизала във
фугата между южната фасадна стена и калканната стена на ул.******, която според
експертите оказвала макар и незначително задържащо действие на стремежа на
стената да се отклони навън. На практика до този момент връзката на сградата на
ул.***** №** с калканната стена на съседната сграда била само чрез прилепването
на стените на сградата на ул.***** №** към стената на съседната сграда, чрез
мазилката. Премахването на мазилката довело до напълно отделяне на фасадната
стена от калканната стена на съседната сграда, което било започнало отнапред,
включително и чрез компрометиране на връзката стоманена греда- зид в центъра
при средната носеща стена.
Според експертите, ако се
докаже използването на инструменти с ударно вибрационно действие при отстраняване
на мазилката, това води до създаване на трептения в самите греди и частично в
носещите зидове, като тези трептения се пренасят посредством връзката греда-
стена, в следствие на което тази връзка, която и без това не е била много добра,
предвид времето на строене на сградата, отслабва още. Подчертават обаче, че и
преди това в сградата е имало вибрации, поради което не може да се каже, че
това е причината за настъпилата авария.
Категорични са обаче, че мазилката
няма носещи функции.
По отношение на дюшемето сочат,
че то по принцип няма никаква връзка с подовата конструкция, тъй като тя е
изградена само от профилите и връзката между отделните профили е бетона, който
към този период е бил неармиран и много често, за да бъде задържан този бетон
навремето са се слагали т.н. чимбери- тънки метални ленти, широки около 3-4 см
и дебели около 1-1,5 мм, чиято цел е била да поддържат само собственото тегло
на бетона. Целта на същия е била да изравни тавана и да носи себе си, за да не
стърчат профилите надолу под подовата конструкция. Това именно представлява
т.н. модифициран пруски свод, който е бил изпълнен и в сградата на ул.***** №**.
Дъските на дюшемето, които са били с дебеЛ.около 3, 4, 5 см са били заковани
върху бичмета с дебеЛ.6/6 см или 8/8 см, поставяни вертикално на профилите, за
да може върху тях да се заковат дъските на дюшемето. Между самите профили и
бичметата, подовата конструкция е била запълнена със сгурия, която е имала по-
скоро шумоизолационен характер. С оглед на това вещите лица заключават, че
конструктивните елементи в сградата са самите стоманобетонни греди (профили),
както и тухлената масивна зидария, а всички други части от подовата конструкция
имат за цел да се постигне равна подова конструкция, върху която да се поставят
мебели и да може да се ходи, но нямат никаква конструктивна роля за
устойчивостта и стабилността на сградата. Подчертават, че това важи с още по-
голяма сила при данните, че в голямата си част дюшемето е било изгнило, така че
то не би могло да оказва каквато и да е било стабилизационна роля, респ. да
влияе на устойчивостта на сградата и в частност на южната фасадна стена. Не се
установява в сградата да е бил изпълнен и дървен гредоред.
По отношение на вътрешната дограма-
врати и каси, вещите лица са категорични, че дори да са махани ведно с
клепетата, за които са били закрепени вратите и с дървените щурцове над тях, то
в най- лошия случай това ще доведе до падане на няколко тухли над щурца особено
при щурцове с дължина от около 1,00- 1,20- 1,30 м., каквито са били щурцовете в
конкретния случай. Сочат, че това са дървени греди, поставяни над вратите и
дори някой да е изваждал „вандалски”- без да се съобразява с техническите
изисквания за това вратите с касите и ако по този начин е нарушил и целостта на
стената над самите врати, то това ще е в долния край на участъка над вратата,
докато нагоре остава още около 1,5 м. зид, който и както са посочили вещите
лица дори и да е разрушен целия, това не би се отразило на стабилността на
подовата конструкция, тъй като при махането на вратите и на щурцовете над
вратите, дори изцяло и на зидовете над отворите за вратите, много трудно би се
преместил стоманения пояс, върху който стъпва подовата конструкция по
съображения вече посочени по- горе. Категорични са, че при такива малки щурцове,
махането им няма да доведе до дисбаланс. С още по- голяма сила това важи за
клепетата, за които са закрепени вратите. Подчертават, че единствените метални
щурцове са тези по южната фасадна стена към ул.*****, които са доста големи,
изградени от метални профили и няма как те да са били махани, тъй като това би
означавало да се излезе на улицата, а няма данни фасадата преди падането й да е
била нарушена, респ. партерният етаж на фасадата не е паднала, което сочи, че в
тази част металните щурцове не са изрязвани.
Що се отнася до т.н. брюстунги и
те, както клепето и шурца нямат никаква роля за носимоспособността на
конструкцията, на която й да е било сграда, включително и на процесната, за
нейната стабилност и устойчивост, поради което и ако бъде изрязан брюстунга ще
се получи т.н. „френски прозорец”, тъй като брюстунгът представлява
подпрозоречната част от стената, но това няма да се отрази на устойчивостта на
сградата.
Вещите лица сочат, че въпросните дейности не са класически строително-
монтажни и ремонтни дейности, а се касае по- скоро до дейности по разчистване на сградата и подготовката й за същинските ремонтни дейности, които и доколкото по никакъв начин не
засягат конструкцията на сградата за тях не е следвало да се получи
предварително разрешение за строеж, както и да се получи становище на инженер
конструктор. Изрично посочват, че когато в заключението са споменавали тези
дейности като строително- ремонтни такива не са се съобразявали с дефиницията
на закона за това що е строително- монтажна и ремонтна дейност, а най- общо са
ги наименовали така по техни професионални критерии, като подчертават, че за
тях дори и смяната на тапет, попада под тази категория, но не е сред дейностите,
визирани като строително-монтажни и ремонтни по смисъла на ЗУТ.
Експертите са категорични, че ако сградата е била конструирана и изпълнена
според инженерно- строителните правила, за да може да бъде устойчива и да има
носимоспособност, и ако е имала и четвърта стена, нито една от дейностите,
които са установени да са извършени в сградата- включително и дори, ако при
махане на мазилката от стените е била използвана вибрационна техника,
включително и дори, ако вътрешната дограма е махана „вандалски”- не според
техническите изисквания, тези дейности не са предпоставка за падането на южната
фасадна стена. Каквато и да е било дейност, която не е свързана с разрушаване
на конструктивни елементи от сградата не би могла да повлияе на
носимоспособността на сградата, като са категорични, че всяка една от
посочените и установени като извършвани дейности в сградата нямат такъв
характер по принцип- т.е. не водят до засягане на конструктивни елементи от
сградата.
В конкретния случай обаче с оглед възрастта на сградата, с оглед нейните
конструктивни недостатъци, както и предвид състоянието й в резултат на дългите
години експлоатация без поддръжка и ремонт, дейностите, които са установени да
се извършени в сградата са довели до неблагоприятна
промяна на баланса на вертикалните
сили и на тенденцията на
завъртане на фасадната стена чрез облекчаване (отстраняване) на натоварвания от
подови конструкции- т.е. до намаляване
стабилитета на южната фасадна стена, поради разхлабване на връзките й с
перпендикулярните й стени под №1 и №2, както и до още по- голямо дебалансиране на центъра й на тежестта.
Уточняват, че става въпрос за критично
натрупване на разрушения, на повреди- множество малки сами по себе си
повреди и фактори, които комплексно /взети заедно/, когато започнат да действат
в случаен момент могат да доведат до това, че дори и най- малкото въздействие,
което в обичайна ситуация и по принцип не би било опасно за сградата, може да
доведе до повреда, до авария, до рухване на сградата. Това важи особено в
случай като този, при който сградата е с конструктивни дефекти, стара,
неподдържана и в лошо състояние. Вещите лица са категорични, че всяка една от
тези дейности по махане на мазИ.по стени, отстраняване на дограми и подови
настилки, може, но само и при наличието на други предпоставки да стимулира,
подпомага падането на фасадната стена, но не може да бъде самостоятелна и
основна причина за това.
Предвид това и според експертите причините
за падане на южната фасадна стена (тъй като реално тя се е срутила) са комплексни и се основават на генетично заложените конструктивни
недостатъци на сградата и на проявили се в процеса на експлоатацията и ремонта
съчетания от неблагоприятни повреди и обстоятелства, а именно:
1/Липсата
на външна стена към съседната сграда на ул.******, която да осигури
необходимата коравина и пространствена устойчивост на сградата;
2/Силно
редуциран стабилитет на самата челна (южна) фасадна стена към ул.*****, поради
едностранното намаляване (навън) на дебелината й по височина, а също така
допълнително намален от тежките конзолни плочи, наличието на високи отвори за
прозорци и балконски врати и относително слабо взаимодействие между стоманените
щурцове над тях и тухлените простенки;
3/Висока
деформативност на подовите конструкции от стоманен гредоред (ориентирани по
направление на липсващата външна стена), както и липсата на достатъчно надеждна
връзка между тях и носещите тухлени стени;
4/Продължителната
експлоатация без нужното поддържане, довела някои (макар и второстепенни)
елементи и части до занемарено физическо състояние и висока степен на
износване, а други до лошо и дори предаварийно състояние;
5/Липса
на конкретни данни от периодични или други изследвания за състоянието и за
извършени въз основа на тях конструктивни укрепвания на сградата;
6/Извършваните
в сградата непосредствено преди настъпване на аварията дейности- отстраняване
на мазилка, настилки, дограми и инсталации, пряко допринесли за допълнително
намаляване на стабилитета на челната (южна) фасадна стена, поради разхлабване
на връзките й с преградните, перпендикулярни стени на ул.***** под №1 и №2 и за
още по- голямо дестабилизиране на центъра й на тежестта;
Според
експертите евентуалното премахване
на вътрешни преградни стени на някои от етажите, особено в предната (южна)
фасадна част на сградата повишава опънните
напрежения във връзките между стени №1 и №2 с южната фасадна стена, което е
установено от вещите лица, разработили компютърно изследване и модели на
сградата. Според тях при някои модели,
тези напрежения навлизат в зоната на рисковите за тухлена зидария. Поради естествените високи пластични деформации на тухлената зидария,
тези напрежения с течение на времето се редуцират, но
деформациите постепенно се натрупват и при достигане на граничните, започва процес на разрушаване, който обикновено протича бързо и внезапно.
Според
заключението на шесторната СТЕ, изготвена на ДП в конкретния случай отлепянето на южната фасадна стена от сградата е започнало след достатъчно натрупване на пластични (необратими) деформации в
нейните връзки с укрепващите я напречни стени №1 и №2, което е предизвикано от
всички посочени по- горе преки и косвени причини от т.1 до т.6, дори и без да са премахвани вътрешни преградни стени.
Според
експертите въпросните стени под №1 и №2 на схемите към шесторната СТЕ не са
носещи такива, и не те държат фасадната
такава към ул.*****. Премахването им според вещите лица от шесторната СТЕ води
до преразпределение на масите и теглата в етажите- т.е. до цялостната
статистическа работа на плочата, стените и техните товари, което се отразява и
на строителната конструкция съобразно изработените от тях различни компютърни
модели. Според вещите лица от тройната СТЕ, назначена от съда, тези стени нямат
никаква укрепваща функция за южната фасадна стена, като е възможно при
компютърните модели, изработени от техните колеги те да са заложили тези стени
като товар, но считат, че той е незначителен, както и че по никакъв начин те не
влияят като коравина на конструкцията, тъй като при модела това няма как да
бъде заложено. Те са категорични, че въпросните преградни стени нямат характер
на носещи такива, тъй като са леки, преградни по около 8 см и нямат никакво
укрепващо значение за самата конструкция, още повече, че там не е имало никаква
корава връзка на южната фасадна стена.
Всички
вещи лица обаче са категорични, че не са
налице обективни данни на база, на които да се приеме, че реално са били
разрушавани вътрешни преградни стени.
Същевременно
вещите лица от тройната СТЕ, допусната от съда считат, че единствената корава
връзка на южната фасадна стена е била в западния край- със западната калканна
стена, която връзка е и най- здравата в цялата сграда, поради което и там
стената е останала неразрушена. Категорични са, че една стена се държи по
вертикала, а единствената връзка на южната фасадна стена по хоризонтала в
случая е била с металните профили от подовата конструкция, които се явяват
хоризонталните носещи елементи в сградата. Подчертават, че в случая не е
паднала сградата като цяло, а само южната фасадна стена, която е стъпила върху
предната фасадна стена на партерния етаж, която е останала неразрушена след аварията.
Реално, падналата южна фасадна стена се е държала единствено и само от
западната стена, поради липса на източна калканна стена и липса на връзка и
сцепление между южната фасадна стена и калканната стена на съседната сграда на
ул.******. Подчертават, че по хоризонтала падналата южна фасадна стена се е
държала само от профилите от подовата конструкция, върху които е била стъпила,
но поради компрометиране на връзката профил- зид в центъра- по средната носеща
стена откъм страната на съседната калканна сграда на ул.******, и най- вече,
поради това, че над партерния етаж профилът не е един, а са два отделни с
различна дебеЛ.и оттук с различно сцепление, то в един момент е станало
отслабване на фасадната стена и профилът, който е задържал до този момент южната
фасадна стена вече не е изпълнявал тази функция. Така в един момент южната
фасадна стена вече не е била свързана от изток със сградата по никакъв начин-
нито със съседната сграда, нито с централната част от сградата и постепенно е
започнала да се завърта под действието на процесите и на собственото си тегло и
балконите навън към улицата и към единствената точка, която я държи- западния
ъгъл. Подчертават, че една стена дори да се държи в средата, ако в краищата е
свободна, тя ще даде допълнително натоварване извън равнината и поради това
реално южната фасадна стена според тях се е завъртяла в частта, в която не е
била захваната- в източната такава от горе на долу и навън към улицата. Според
експертите самият начин на конструиране на сградата дава възможност стената да
се завърти точно, както е станало в случая, като считат, че настъпилата авария
е естествено следствие на конструкцията, по която е била проектирана сградата.
Според
тях след като е почнало отлепянето и завъртането на южната фасадна стена в горния
източен край в посока навън и надолу и южната фасадна стена е тръгнала да пада,
се е стигнало до разкъсване на връзките й с южната подова конструкция зад нея,
при което последната пада вътре в самата сграда. Само една малка част от южната
фасадна стена заедно с балконите е паднала върху ул.*****. При този процес най-
голямото струпване на материали е била в централната част на етажната подова
конструкция на партера, тъй като там се е измъкнала подовата конструкция-
процес довел до разрушаване на южна подова конструкция- до разкъсване на
връзките между тази част от подовата конструкция и южната фасадна стена, както
и на тези между нея и преградните стени. Отделно от това южната част на
подовата конструкция над партера се е разрушила и в резултат на огромната маса
строителни отпадъци, които са се срутили върху тази част от подовата
конструкция.
Подчертават, че това е най-
вероятният механизъм на разрушаване на южната фасадна стена, като сочат, че тъй
като са работили единствено и само по документи без да могат да изследват
самата сграда и останките от нея, даването на категорични отговори от тяхна
страна е невъзможно.
Както експертите от шесторната
СТЕ, така и тези от тройната такава допусната от съда сочат, че причините за
падането на южната фасадна стена са комплексни и само отделните такива от т.1
до т.6, визирани в заключението на шесторната СТЕ сами по себе си без наличието
едновременно на другите пет, не биха могли да доведат до този резултат.
Подчертават, че в началото липсата на четвърта калканна стена не би се отразило
на стабилността на сградата, но всяко нещо и сградите остаряват и реагират като
„жив организъм”, който може да е „болен”, но да „живее” 100 години, но в един
момент, когато се получи критично и комплексно натрупване на причини да започне
процес на разрушаване. Сочат, че дори и при многогодишна експлоатация на
сградата без поддръжка и обслужване пак е могло да се стигне било до мигновено
падане, било до постепенно разрушаване на сградата със сигнали към обитателите
й, че нещо се случва. Категорични са, че непредвидимо е какво и кога би се
случило, ако не се бе стигнало до падане на южната фасадна стена точно в този
момент. Дори и да не са се извършвали дейностите, които са били предприети в
нея при наличието на другите причини, пак е могло да се стигне до авария, без
обаче да може да се каже каква и без да е сигурно, че това ще е падане на
стена, тъй като авариите могат да са от различно естество. На мнение са, че
„тръгването” на южната фасадна стена към ул.*****, би могло да се случи и без
наличието на конкретен фактор и причина като друсане, минаване на автомобили
или някакви други такива, който да провокира този процес, тъй като в един
момент между тази стена и стената на съседната сграда на ул.****** е имало само съприкосновение, но не и
сцепление (по причините обяснени по- горе) и поради това и не е ясно в кой
точно момент стената може да тръгне да се завърта. Експертите считат, че се
касае за аварийна ситуация и понякога е нужно много малко, за да започне
процесът на разрушаване като включително, възможно е да се получи аварийна
ситуация дори и без да има някакво допълнително външно въздействие, особено при
една стара и повредена конструкция, каквато е била тази на процесната сграда. С
оглед на това заключават, че южната фасадна стена е могла и да се самосрути,
което според тях е станало в случая, тъй като не е ясен и установен конкретния
фактор, провокирал започването на този процес.
Категорични са също така, че
преди настъпване на самата авария би могло да се появят известен комплекс от
признаци сочещи на предстояща авария, но тяхното идентифициране, оценка и
анализ могат да се извършат само след обстойно обследване от екип от опитни и
квалифицирани специалисти, след комплексно прилагане на набор от
инструментални, експериментални и аналитични методи. Категорични са също така,
че с оглед на конкретно предприетите дейности в сградата не е било необходимо
изготвянето на конструктивна експертиза, на инвестиционен проект, не е било
необходимо получаването на разрешение за строеж, не е било необходимо и
укрепването на сградата по предварително изготвен проект, нито получаването на
становище от инженер конструктор, но е било необходимо собственикът на сградата
да уведоми за тези дейности НИПК и да съгласува с тях същите с оглед опазване на
сградата като паметник на културата от местно значение, а в случая единствено
южната фасадна стена (срутилата се) е била регистрирана като културна ценност,
но не и елементите от вътрешността на сградата.
Установено е, че не са искани и
получавани нито строителни книжа по ЗУТ, нито е бил уведомен НИПК за
предприетите в сградата дейности от средата на м.август 2006 г. до момента на
настъпилия инцидент на 19.09.2006 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена въз основа на събраните в хода на проведеното по общия ред гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно:
-обясненията
на подсъдимия Н.С., дадени пред съда (л.235- л.240, т.I СФ);
-обясненията
на подсъдимия П.П., дадени пред съда (л.29, т.3 СФ)
-показанията
на свидетелите: С.Г. (л.240-л.241, т.1, СФ), както и тези от ДП, приобщени по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК (л.9, т.8, ДП); на св.А.Ч. (л.242-
л.246, т.1 от СФ), както и тези от ДП,
приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК (л.12, т.8 от
ДП); на св.Е.Д. (л.246, т.1 от СФ); на св.И.Б. (л.266-л.267, т.1 СФ); на св.Н.С.
(л.267- л.269, т.1 СФ), както и тези от
ДП приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК (л.22-л.24, т.3
ДП); на св.И.Ц.И. (л.269- л.270, т.1 СФ), както и тези от ДП, приобщени по реда
на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК (л.10-л.12, т.3 ДП); на св.Н.И.Н. (л.270-
л.271, т.1 СФ); на св.И.К.И. (л.300-л.303, т.1 СФ); на св.Г.Г. (л.303- л.304,
т.1 СФ), както и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК (л.46-л.48, т.3 ДП); на св.Р.Г. (л.304- л.305, т.1 СФ), както и приобщените
по реда ан чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК (л.60-л.63, т.3 ДП); на св.А.П.
(л.305- л.306, т.1 СФ), както и тези приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.1 НПК (л.63-л.65, т.3 ДП); на св.П.В. (л.306- л.307, т.1 СФ), както и
тези от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК (л.66- л.68,
т.3 ДП); на св.С.П. (л.308- л.314, т.1 СФ), както и тези от ДП, приобщени по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК (л.84-л.89, т.3 ДП); на св.И.Д.
(л.345- л.349, т.1 СФ), както и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4
вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК (л.1- л.3, т.18 ДП); на св.С.П. (л.349- л.351, т.1
СФ); на св.Й.Г. (л.351- л.352, т.1 СФ); на св.Г.Г. (л.352, т.1 СФ); на св.Р.Т.
(л.352- л.353, т.1 СФ); на св.Е. Б. (л.354- л.357, т.1 СФ), както и тези от ДП,
приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК (л.7- л.14, т.18
ДП); на св.И.М. (л.358- л.361, т.1 СФ), както и тези от ДП, приобщени по реда
на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК (л.23-л.26, т.18 ДП); на св.Д.Д. (л.361-
л.363, т.1 СФ), както и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.1 НПК (л.31- л.35, т.18 ДП); на св.И.Б. (л.448- л.449, т.1 СФ), както и тези
от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК (л.81-л.84, т.118
ДП); на св.А.И. (л.449- л.450, т.1 СФ), както и тези от ДП, приобщени по реда
на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК (л.71- л.75, т.18 ДП); на св.И.П.Н. (л.451-
л.452, т. СФ), както и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.1 и т.2 НПК (л.61- л.65, т.18 ДП); на св.Б.Х. (л.452, т.1 СФ); на св.В.Ц.
(л.453, т.1 СФ); на св.С.Т. (л.487- л.490, т.1 СФ), както и тези от ДП,
приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК (л.42-л.46, т.19 ДП);
на св.М.Т. (л.490- л.491, т1 СФ), както и тези от ДП, приобщени по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК (л.38-л.41, т.19 ДП); на св.В.Г. (л.64, т.2 СФ);
на св.В.Г. (л.64-л.66, т.2 СФ), както и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281
ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК (л.103, т.18 ДП); на св.Г.П. (л.66- л.68, т.2 СФ), както
и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК (л.47,
т.19 ДП); на св.П.П. (л.68- л.л.70, т.2 СФ), както и тези от ДП, приобщени по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК (л.47, т.18 ДП); на св.П.К. (л.70-
л.72, т.2 СФ), тези дадени от свидетеля по време на очната ставка със св.Н.А.
(л.101, т.2 СФ), както и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.1 и т.2 НПК (л.95, т.18 ДП); на св.Н.А. (л.96- л.101, т.2 СФ), както и
тези, дадени от свидетеля по време на очната ставка между него и св.П.К.
(л.101, т.2 СФ), тези по време допълнителния му разпит в СФ (л.101, т.2 СФ),
както и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК
(л.21, т.8; л.4, т.18 и л.38, т.22 от ДП);
на св.И.К. (л.122- л.127, т.2 СФ), както и тези по време на допълнителния
разпит на свидетеля пред съда (л.93, т.3 СФ); на св.В.Ч. (л.209, т.2 СФ), както
и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК
(л.119-л.124, т.20 ДП); на св.В.Г. (л.212, т.2 СФ), както и тези от ДП,
приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК (л.81-82, т.20 ДП); на
св.С.П. (л.213, т.2 СФ), както и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4
вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК (л.11-14, т.22 ДП); на св.Д.Н. (л.283, т.2 СФ),
както и тези то ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК (л.115-117, т.** ДП); на св.И.К. (л.284, т.2 СФ); на св.И.Г. (л.285, т.2
СФ); на св.Н.М. (л.**2, т.2 СФ), тези дадени от него по време на допълнителния
му разпит пред съда (л.136, т.3 СФ), както и тези от ДП, приобщени по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК (л.99-101, т.20 ДП); на св.Ц.Ц. (л.**0,
т.2 СФ); на св.С.С. (л.2, т.3 СФ); на св.У.М. (.4, т.3 СФ), включително и тези
дадени по време на допълнителния разпит на свидетелката пред съда (л.269, т.3
СФ); на св.А.С. (л.6, т.3 СФ); на св.М.Н. (л.6, т.3 СФ); на св.Ю. Б. (л.7, т.3
СФ); на св.Й.Р. (л.8, т.3 СФ); на св.В.В. (л.9, т.3 СФ); на св.Г.С. (л.12, т.3
СФ); на св.В.Ц. (л.262, т.3 СФ);
-писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, а именно: писмо
изх.№235/28.03.2017 г. на НИГГГ (л.89, т.2 СФ); писмо от дружество Х.П ЕООД
изх.№015/16.06.2017 г. с приложени към писмото ведомост за м.септември 2006 г.,
справка от НАП за актуалното състояние на действащите трудови договори към
м.септември 2006 г. в дружеството (л.370- л.376, т.2 СФ); справка НАП
изх.№Ло29-НО-7257н3/22.08.2017 г. (л.410, т.2 СФ); писмо
изх.№1100-92/10.08.2017 г. от НИНКН с приложени към писмото заповед
№Р-324-А/01.09.2003 г. (л.442- л.444, т.2 СФ); писмо изх.№СОА17-ДИ-4287-
(3)/20.09.2017 г.) на СО; писмо изх.№11/23.001 от 10.10.2007 г. на Областен
управител област София с приложена към него заповед №РД-57-001/14.01.2004 г. на
областен управител на област София (л.460- л.463, т.2 СФ); писмо
рег.№14029/13.08.2018 г. от ЗД Е. АД (л.217, т.3 СФ) и изх.№1409/20.09.2018 г.
(л.241, т.3 СФ); писмо изх.№към РСЦ18-ДИ11-184- (1) от 29.09.2018 г. на СО-
район С. (л.2**, т.3 СФ); писмо изх.№1100-133/04.10.2018 г. от НИНКН (л.283,
т.3 СФ)
-веществените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, предадени
с приемо предавателен протокол от 14.06.2016 г. (л.158, т.1, СФ) за съхранение
в НСлС, съгласно приложените по делото описи (л.159, л.160, л.161, л.162, л.163
и л.164 от СФ, т.I); СД, приложени сред томовете от ДП;
-заключенията
на Съдебно медицинска експертиза на труп, изготвена на ДП (л.26- л.29, т.37 ДП);
заключение на Шесторна Съдебно техническа експертиза, изготвена на ДП (л.1-л.90,
т.13 ДП); заключение на Допълнителна Съдебно техническа експертиза, изготвена
на ДП (л.89- л.106, т.36 ДП); заключение на Тройна Съдебно техническа
експертиза, изготвена в СФ, приложено на л.172-л.197, т.3 СФ,
-писмените и веществени
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на ДП, по-
значимите от които: том I от ДП: протоколи
за оглед на местопроизшествие (л.3-л.15 и л.17- л.30); регистрационни данни за
дружество Х. ООД (л.34-л.37); решение за прекратяване на брак (л.42);
удостоверение за съдебна регистрация на Х. ООД (л.43-44); нотариален акт за
покупко- продажба от 21.06.2004 г. (л.45-48); писмо на СО №94-С-224/10.07.2006
г. до С.П. (л.49); информационна карта на паметник на културата от НИПК
ксерокопие (л.50-53) и оригинал (л.71-75); разписка от 21.09.2006 г. за
предаване на 5 бр. цифрови носители (л.64); писмо на С.П. до НИПК от 19.09.2006
г. (л.85); заповед №РД-09-320/09.12.2003 г. на кмета на р-н С. и протокол №АГ-92-350/03.12.2003
г. за установяване състоянието на сградата (л.90-92); писмо на кмета на р-н С.
до наследници и др. от 18.11.2003 г. (л.93); заповед №РД-09-294/14.11.2003 г.
на кмета на р-н С. (л.94); писмо на кмета на р-н С. до наследници и др. от
15.10.2003 г. (л.95); писмо на НСК от 30.09.2003 г. до НИПК (л.96); писмо на
кмета на р-н С. от 27.12.2003 г. до Св.Т. и С.П. (л.97); писмо №10229/31.10.00
г. на НИПК до гл.архитект на р-н С., ДНСК, Св.Т. и С.П. (л.98); писмо на НИП до
р-н С. и др. (л.99); писмо №9777/03.09.2003 г. на НИПК до кмета на р-н С., ДНСК
и Сп.П. (л.104-105); молба от инж.С.П. до НИПК от 23.06.2003 г. (л.106);
заповед №22/17.03.92 г. на кмета на община С.- жил.настаняване (л.107); акт за
общинска собственост 2 бр (л.111-112); писмо на СО от 20.09.2006 г. до НСлС
(л.114-115); фотоалбуми със снимки (л.117-127); том IV от ДП: констативен протокол от 20.09.2006 г. и заповед №ДК
23-153/20.09.2006 г. и № ДК 23-154/20.09.2006 г. (л.1-8); договор за охрана
№37/05.08.2006 г. (л.13-16); отчет от наблюдението на охранителите на СОТ 161
(л.17-21); справка за БКС С. (л.22-23) и заповед на СО №РД-09-899/20.09.206 г. (л.24-25);
справки за дружества К., сдружение К.К.СОТ- 161, БКС С. (л.26-35); писма на н-к
столична РДНСК и констативен протокол от 25.09.2006 г. на техническата
експертна комисия (л.36-45); заповед ДК №- 23-156/28.09.06 г. на Столична РДНСК
(л.46-47); фотоалбуми със снимки (л.48-53); протокол за доброволно предаване от
И.И. (л.74а); протокол за оглед на местопроизшествие (л.75-82); консултантски
договор то 25.08.2006 г. (л.86-89); том
V: договор за ремонт от 15.08.2006 г.
(л.1) и договор за ремонт от 29.08.2006 г. (л.4); том VII: документи във връзка със сключен застрахователен договор
№**********/22.08.05 г. от Х. ООД (л.1-л.34); том VIII: писмо от Нова ТВ изх.№425/06.02.2008 г. (л.1); запечатан
диск (л.2-4); протокол доброволно предаване от А.Ч. (л.8); протокол за
доброволно предаване от К.М.(л.31); протокол за доброволно предаване от М.С. кмет
на р-н С. (л.35-37) на 18 бр. папки, 17 бр. от тях отделени в самостоятелен том XVI и 1 бр. отделена
в самостоятелен том XXX; том IX: документи
за търговска регистрация на фирми, осъществявали търговска дейност в сградата
на ул.***** №** (л.1-25); том Х:
преписка изх.№196/2006 г. на БКС С. и договори за наем и прилежащи документи
(л.1-90); том ХI: 8 бр. скици на
конструкции на жилищни сгради на ул.******, 3 и 5 и ул.***** №**, Сувенирна палата
С.; том ХII: обратна разписка и
писмо до Сп.П. 9л.1-2); молба от СП.П. *** (л.3); писмо от НИПК №9777/03.09.03
г. (л.4-5); заповеди №РД-15-009/14.01.204 г. и №РД 57-001 (л.6-7); заповед №РД
09-320/09.12.03 г. на кмета на р-н С. и скица (л.23-27); нотариален акт №49 по н.д.№571
(л.28-31); изпълнителен лист от 17.08.00 г. (л.32); АОС №227 и АОС №329
(л.33-34); пълномощни от И.К., Л.К., И.К. (л.36-**); писмо от кмета на р-н С.
за демонтиране на метални решетки и констативен протокол за извършен оглед
(л.68-69); писмо от ДСК при ДНСК, жалба на СП.П. и заповед за настаняване на Г.П.
(л.70-74); писмо от НИПК до Сп.П. и решение на СГС от 19.04.00 г. (л.75-80); том XIV: постановление за прекратяване
на наказателното производство по делото от 24.06.2010 г. (л.1); том XV: 5 бр. папки компютърни
разпечатки; том XVII: 6т бр. папки
на статистически модели и натоварвания на сградата на ул.*****; том XIX: протокол доброволно предаване на скици и скици, изготвени от
Г.П. (л.47-55); том XXII: списък на работници и служители
на дружество Х.П ЕООД (л.49-78); том
XXIV: протокол доброволно предаване
от П.К.на 5 бр. оригинални архитектурни проекти от 1914 г.; том XXV: предварителен договор за поупко- продажба по чл.19 от ЗЗД от
20.01.2004 г. (л.1-3); анекс към предварителен договор от 07.04.04 г. и от
01.06.04 г. (л.4-5); нотариален акт №24238/21.06.04 г. за покупко- продажба
(л.10-13); копие от молба от Г.К. до СРП (л.21); протокол за принудително
отнемане и предаване на вещи от 05.08.06 г. (л.22-25); копие от приемо-
предавателни протоколи от 05.08.6 г. и от 10.08.06 г. (л.26-27); договор за
охрана от 01.08.06 г. (л.28-35); искови молби по гр.д.№4541/2005 г. 2 бр.
(л.32-38), план скици- 3 бр. (л.**); том
XXVI: писмо ДНСК-950-03-229/17.10.2006
г. с одобрен протокол на техническа експертна комисия със заповед №ДК № 23-
154/20.09.06 г. (л.12-23); том XXVIII: писмо от БКС С. АД с подробен
опис на приложени към него документи във връзка с дружеството и сградата; том XXXI: документи във връзка с реституцията на имота на членовете на
сем.К.; том XXXII: допълнителен протокол за оглед на местопроизшествие от
20.09.2006 г. (л.17); том XXXIII: 9 бр. СД и 4 бр. цветни снимки;
том XXXIV: 4 бр. фотоалбуми; том
XXXV: писмо от НИНКН (бивш НИПК) за
давани разрешения (л.15); писмо от НАГ- София за давани разрешения (л.21);
отговор от гл.архитект общ.С. за давани разрешения (л.24); определение на САС,
НО от 25.07.2011 г. по ВНЧД №П-745/2011 г. (л.29-34); протокол за предаване на материали
от 15.02.12 г. за предаване на план на етажното разпределение и копие на чертеж
на фасадата на сградата с приложени документи от И.И. (л.45-49); том XXXVI: постановление на СГП за прекратяване на наказателното
производство по делото от 24.06.2010 г. (л.8-13); определение на СГС от
13.05.2011 г. (л.14-17); определение САС от 25.07.2011 г. (л.18-22); том XXXVII: трудов договор и длъжностна характеристика на И.К.
(л.22-240); том XXXIX: постановление на СГП за частично прекратяване на наказателното
производство по делото от 10.12.2014 г. (л.43-66); определение на СГС, НО от
18.05.2015 г. по НЧД №1675/2015 г. и на САС, НО от 30.06.2015 г. по ВНЧД
№185/2015 г. (л.89-108); фирмено досие на Х.П от АПИС (л.170-171).
Показанията на разпитаните по делото свидетели могат да
бъдат разделени по групи, тъй като касаят различни факти и обстоятелства,
относно които са били разпитвани свидетелите. Най- непротиворечиви и
еднопосочни са показанията на свидетелите участвали в разчистването на останките от рухналата сграда съответно от пожарната служба и тези от Г.АД, а именно: показанията на
свидетелите Г.Й.Г., на св.Р.Г., на св.А.П.,
на св.П.В., на св.Н.С.; на св.И.Ц.И., на св.Н.Н.- всички те от пожарната
служба, както и тези на Г.Г., на св.А.Б.
и на св.С.П.- от Г.АД. Показанията на тези две групи свидетели съдът
кредитира като цяло, тъй като счита, че същите са непротиворечиви, еднопосочни
и се допълват взаимно относно това как е станало разчистването на останките от
сградата, каква техника е използвана, рязани ли са били метални профили, кога и
с какво, намерени ли са някакви инструменти затрупани под останките на
сградата, както и кой е наредил разчистването на руините и с каква цел преди още
да бъде извършен оглед на същите от специалист. Последното, а именно, че
останалите, непаднали части от сградата са били съборени с тежка механизирана
техника още на следващия ден след инцидента, както и че това е станало по
настояване на минисТ.от тогава действащото правителство, със заповед на
зам.кмета на СО- Ц.Ц., респ. че дейността е била възложена по неясни причини на
работници от Г.АД, е безспорно установено по делото на база показанията най-
вече на св.С.П., а и на другите участвали в разчистването работници. На база
техните показания по несъмнен начин също така се установява, че металните
профили от подовата конструкция на сградата са били рязани на място с оксижени,
стените на сградата- досъборени с кран и багер, като оправданието за това е
било, че сградата е опасна и следва да бъде доразрушена. Няма никакъв спор по
делото, че това е станало още преди да бъде извършен оглед от специалисти на
самите останки- макар и оглед на местопроизшествието да е бил направен, но по
време на същия не е присъствал специалист- инженер конструктор, който да огледа
самите останки и да даде своето мнение и заключение има ли данни за това
металните профили на подовата конструкция да са били рязани или по някакъв друг
начин да са били засегнати преди инцидента, респ. да даде своето становище по
въпроса за това има ли данни за някаква човешка намеса преди аварията, която да
е допринесла за самата авария и каква евентуално е била тя, както и на много
други въпроси от съществено значение за изясняване на обективната истина по
делото. Отнета е и възможността да бъдат извършени снимки на руините на място
от експерти, на база на които след това да се изготвят и експертизите. Вещите
лица са могли да направят оглед на останките едва след тяхното извозване в
двора на НСлС и едва след като същите са били допълнително манипулирани, за да
бъдат досъборени и пренесени. Което, както сочат всички вещи лица, респ. както
подчертават и всички страни по делото, е било изключително прибързано и излишно, тъй като сградата е могла да
бъде обезопасена преди да бъде доразрушена и е имало възможност специалистите
да извършат оглед на място на останките и да ги заснемат, за да могат да дадат
своето обосновано становище относно причината за падането на южната фасадна
стена. Кой и най- вече, по какви причини е взел решение за подобно прибързано
разчистване на останките на сградата не е предмет на настоящето производство и
съдът няма задължение да дири отговора на този въпрос, който не му е предмет на
разследване. Това е изцяло в компетентността на прокуратурата, която и ако не е
предприела никакви мерки в тази насока за установяване на тези обстоятелства,
значи е преценила, че това не е проблем и не следва да се дири има ли виновни
за това или не, независимо, че становището на всички по делото е едно и то е,
че разчистването е било изключително прибързано и излишно и до голяма степен е предопределило невъзможността да бъде
установена обективната /реалната/ причина за рухването на южната фасадна стена.
Що се отнася до показанията на визираните по- горе две
групи свидетели, съдът прие, че няма основание да не кредитира в цялост същите,
като счете, че наличието на някои несъответствия и противоречия в показанията
им се дължи не на недобросъвестност от тяхна страна, респ. не на недостоверност
на показанията им, а на изминалия период от време. Едновременно с това на база
показанията на тези две групи свидетели по несъмнен начин се установяват две
важни за делото обстоятелства, а именно- първото, че поради рязането на
металните профили от подовата конструкция на сградата с оксижен непосредствено
след инцидента, става абсолютно невъзможно за вещите лица да установят дали всички
са били рязани след аварията или има и такива, които са били срязани (изцяло
или частично) или по някакъв начин засегнати чрез човешка намеса и преди
аварията. Въпрос от изключително значение с оглед преценка достоверността на
показанията на св.Н.А., дадени на ДП по реда на чл.223 от НПК пред съдия по
този въпрос. Единствените твърдения за това гредите да са рязани с флекс в деня
на инцидента преди самия него, се съдържат в неговите показания, дадени пред
съдия на ДП, при това неподдържани от същия в хода на съдебното следствие,
респ. в казаното от А. пред св.С.П., което той също отрича да е вярно. С оглед
това съдът прие, че по делото не са налице категорични доказателства, сочещи на
това металните профили- 2Т стоманените греди, изграждащи подовата конструкция
на сградата да са били рязани било с флекс, било с оксижен преди настъпване на
самата авария в противоречие с твърдяното в част от показанията на св.Н.А..
Даже напротив- тези негови твърдения се опровергават по категоричен начин от
заключението на тройната СТЕ, допусната от съда, според което, ако такава
дейност е била предприета без укрепване и подпиране на подовата конструкция (за
което няма никакви данни), то подът на сградата би паднал веднага и би затрупал
хората, които са извършвали тази дейност.
Липсват също така доказателства в деня преди инцидента
камионът, с който са били извозвани боклуците, да е бил натоварен с метални
профили, които да са били извадени от конструкцията на сградата. Напротив- база
приложения по делото видеоматериал, заснет от охранителна камера на намираща се
в близост банка и изгледан от съда и страните в съдебно заседание, се установи,
че каросерията на камиона непосредствено преди инцидента е празна, като чак
след настъпването на същия, се установява, че каросерията е затрупана със
строителни материали, включително с метални греди и профили. Това сочи, че така
откритите в каросерията на камиона строителни материали по време на огледа след
инцидента не са били предварително натоварени в него и не са в резултат на
извършвани строителни дейности в сградата, а са попаднали там в резултат на
самия инцидент.
На следващо място на база показанията на тази група
свидетели по несъмнен начин се установи, че при разчистването на останките от
сградата под тях не са били намерени
никакви затрупани отдолу инструменти и
машини- показанията на всички тези свидетели са еднопосочни и
непротиворечиви досежно това обстоятелство. Именно и на база същите съдът прие
за безспорно опровергани също така и твърденията на св.А. направени пред св.С.П.,
че в деня на срутването на сградата той и другите работници са рязали с флекс
релсите на сградата, но избягали бързо от нея и оставили там машините си,
поради което същите следвало да бъдат намерени затрупани под руините, което
твърдение- че инструментите и дрехите на работниците са затрупани под руините
на сградата, той повторил и пред двете майки на починалите момичета, с които се
срещнал няколко месеца по- късно. Под останките на сградата не са били намерени
нито дрехи, нито каквито и да е било инструменти, като по този въпрос
показанията на всички горепосочени свидетели са еднопосочни, като се подкрепят
и от протокола за оглед на местопроизшествие, извършен след инцидента, в който
не е отразено да са намерени подобни вещи под руините на сградата. Няма такива
вещи и сред иззетите по делото веществени доказателства от местопроизшествието.
Следващата група свидетели чийто показания съдът
кредитира в цялост са тези на двете
майки на починалите момичета- св.С.Г.
и св.А.Ч., като и тук по отношение на някои неточности и противоречия в
техните показания съдът прие, че те се дължат на изминалия период от време.
Както и при предходната група свидетели тези неточности и противоречия бяха
преодолени, чрез прочитане показанията на свидетелите, дадени от тях на ДП,
които са били давани много по- близо във времето спрямо събитието и логично е
да са много по- точни, детайлни и последователни. Що се отнася до показанията
на двете свидетелки относно това какво е казал и обяснил пред тях св.А., съдът
прие, че няма основание да не даде вяра на показанията им в тази част, тъй като
той не само е казал тези неща пред двете свидетелки, но и е написал
собственоръчно казаното от него на лист хартия, респ. съгласил се е да бъде
записан от св.Ч. с видеокамера. В този смисъл за съда няма съмнение, че те
добросъвестно разказват за тези обстоятелства и препредават това, което лично А.
е казал и написал пред тях /разказаното от свидетелките изцяло кореспондира със
записаното от А. на бял лист, даден от него на св.Ч./, включително и по въпроса
бил ли е заплашван, от кого и как, по въпроса казал ли е и какво по време на
разпита си пред прокурора, както и по отношение на това какво по негови
твърдения е казал св.С. във връзка с настояването на двете майки да се срещнат
с него, включително и по въпроса казвал ли му е нещо св.С. за това дали на
другите работници са предлагани някакви облаги- какви и от кого, за да не
свидетелстват по делото. По всички тези въпроси показанията на св.Сн.Г. и на
св.Ч. са еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът прие показанията им
за добросъвестни и достоверни. Това обаче са производни показания, а не преки такива на двете свидетелки относно
твърдени от св.А. факти и обстоятелства. За да приеме, че те са достоверен
източник на информация за тези факти и обстоятелства, съдът следва да прецени
преди всичко, дали прекият източник на тази информация е достоверен или не, тъй
като в случая той се явява основен свидетел, който е лично разпитан от съда
относно същите факти и обстоятелства. Ето защо от значение е дали съдът
кредитира с доверие показанията на прекия източник- т.е. тези на св.А., за да
прецени дали производните показания на св.Ч. и Сн.Г. могат да бъдат
доказателство относно случилото се на инкриминираната дата, респ. относно
другите пресъздадени от тях твърдения на св.А. пред тях. Относно показанията на
последния съдът ще вземе становище по- натам.
Еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, са и
показанията на св.А.С. и св.М.Н.,
взели участие в изготвянето на протокола от 2003 г. във връзка с извършения
оглед в процесната сграда по повод жалба за състоянието на същата от св.П..
Техните показания бяха лишени от много конкретика, предвид изминалия период от
време, както и с оглед многобройните случаи, при които са участвали в комисии,
извършвали проверки по повод многобройните жалби на св.П.. Ето защо макар и да
кредитира същите в цялост, съдът прие, че те не допринасят особено съществено
за изясняване на обективната истина по делото. На база техните показания, а и с
оглед тези на св.П., както и предвид многобройната документация по делото се
установява, че последната действително е правила през годините множество
оплаквания във връзка със състоянието на сградата, че са извършвани огледи,
давани са предписания, но никой не е проследявал изпълнявани ли са били тези
предписания, тъй като с това се е занимавал друг отдел в СО- район С.. Потвърди
се също така, че по време на тези огледи не е било констатирано конструктивно
изменение в сградата, а и това не е и имало как да стане, тъй като в СО- район С.
не са разполагали с конструктивния и архитектурен проект на сградата, нито
някой от проверяващите е виждал същите във връзка с извършваните проверки.
Като достоверни и неопровергани, даже напротив-
подкрепени от другите събрани по делото гласни и писмени доказателства по
делото съдът възприе и показанията на св.В.Ц.-
пълномощникът на фамилия К. във връзка с процесната сграда, с когото и по повод
сключването на договора за покупко- продажба е общувал и подсъдимия К.. По
делото не са събрани доказателства, които до опровергават твърденията на същия,
че не е уведомил в нито един момент подсъдимия К. за препоръките и указанията
за поправяне, заздравяване и хигиенизиране на сградата, дадени от СО- район С.
още през 2003 г. Напротив- на база писмото изпратено от СО- район С. /писмо
изх.№към РСЦ18-ДИ11-184- (1) от 29.09.2018 г. на СО- район С./ се установи, че
въпросите документи няма данни да са му били връчвани или той да е имал достъп
до тях, посредством общинската администрация. За тези препоръки и проблеми
подсъдимият К. не е бил уведомен и от св.Ема Б., управител на БКС С. АД, която
твърди да не се е срещала и да не е разговаряла с него във връзка с продажбата
на процесната сграда. Както посочи и защитата поведението на св.Ц. по този
въпрос е и житейски логично, тъй като и ако е бил запознат с тези проблеми на
сградата, логично е подсъдимият К. да е искал ида е настоявал цената на
сделката да е по- ниска. Какви обаче са били истинските мотиви на св.В.Ц. за
това, може само да се гадае. От значение е, че тези му показания не се
опровергават от други събрани по делото. Ето защо съдът прие за напълно
голословно и абсолютно невярно твърдението, изложено в ОА, че въпросните
протоколи, писма и заповеди от 2003 г. по повод извършената тогава проверка и
във връзка с дадените предписания към собствениците на сградата да я поправят,
заздравят и хигиенизират, са били връчени на подсъдимия К., респ. че той е
знаел за същите. Що се отнася до твърденията на св.Ц., че е връчил на
подсъдимия К. при подписване на сделката само архитектурния проект на сградата
по негови спомени, следва да се отбележи, че и това негово твърдение не е
опровергано от други събрани по делото доказателства. В нотариалния акт няма
отбелязано да са представени при изповядване на сделката каквито и да е било
проекти на сградата. Няма данни за това и в сключения предварителен договор за
покупко- продажба на сградата и анексите към него. Единствените твърдения
относно това, че подсъдимият К. е разполагал с документация на сградата се
съдържат показанията на св.И.Д.,
дадени на ДП, които и след прочитането им, св.Д. не отрече, но не можа да
уточни за какви по- конкретно документи става въпрос като предположи, че става
въпрос най- вероятно за архитектурните планове на сградата, които така и не е
видяла, доколкото все още не било извършено архитектурно заснемане на реалното
състояние и разпределение на помещенията в сградата и тъй като архивната
документация можело и да не отговаря на актуалното положение в сградата. В този
смисъл показанията на св.Д. не опровергават, а напротив- кореспондират с тези
на св.В.Ц., като ги допълват. Едновременно с това липсват други гласни и
писмени доказателства, които да опровергават показанията на тези двама
свидетели досежно тези обстоятелства, като видно от материалите по делото
конструктивните и други проекти на сградата са били предадени в хода на ДП на
разследващите органи от защитника на подсъдимия К.- адв.Л., а не от други
свидетели по делото, респ. изискани са били служебно такива от съответните
административни органи. Предвид всичко изложено съдът кредитира показанията на св.В.Ц. и на св.И.Д. по този въпрос.
Показанията на последната
съдът възприе като цяло за достоверни и в другите им части, включително и по
въпроса с какво искане се е обърнал към нея подсъдимия К., какви са били
уговорките помежду им, какво е следвало да се направи и в каква
последователност, за да се изготви инвестиционен проект- т.е. за да се извърши
проектиране на сградата. Заявеното от нея по време на ДП, че подсъдимият К. е
дошъл с искане да й възложи изготвянето на проект за преустройство,
реконструкция и модернизация на сградата тя не отрече, като изрично уточни, че
това е щяло да бъде предмет на бъдещите им взаимоотношения след проектиране на
сградата, за което обаче и както изрично заяви, че е обяснила и на подсъдимия К.,
е следвало първо да се извърши заснемане на сградата, като поясни в тази връзка
и какви са етапите на едно подобно проектиране. Показания, които са не само
логични, но и се потвърждават включително от становищата на вещите лица по тези
въпроси. Ето защо съдът прие, че показанията й от ДП не са в противоречие с
тези дадени пред съда, а последните само допълват и уточняват заявеното от нея
на кратко при разпита й на ДП. Нейните показания по тези въпроси, респ. относно
това какво конкретно е предприела тя във връзка с искането на подсъдимия К.,
кой и по какъв повод е ангажирала, се подкрепят и от показанията на св.И.К.И., респ. тези на св.Д.Н., посетили сградата в деня на
инцидента, именно и по молба на св.Д., за да проверят, дали сградата е
почистена от боклуци и дали е годна да бъде заснета архитектурно и по- точно
дали вече има възможност да се довърши започналото през 2004 г. заснемане на
сградата от друг негов колега. Показанията и нА Т.мата по тези въпроси са
еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират помежду си, поради което и съдът
ги кредитира в цялост. Съдът не възприе единствено показанията на св.И.Д. по
въпроса дали се е изисквало разрешение от НИПК за извършване на ремонтни
дейности в сградата, за която тя е била напълно наясно, че е паметник на
културата от местно значение, тъй като счете, че това е правен въпрос, а какви
са били разбиранията и становището на свидетелката по този въпрос, в случая е
ирелевантно. Очевидно тя е смятала, че такова разрешение не се изисква, а дали
това й становище е правилно, е друг въпрос.
Съдът кредитира като цяло и показанията на св.В.Ч.- пълномощник на собствениците
на сградата на ул.******, като намира, че неговите показания касаещи най- вече
какви преустройства са правени в сградата на ул.****** и връзката им със
сградата на ул.***** №**, както и показанията му, касаещи лошото общо състояние
на процесната сграда, кореспондират и с другите събрани по делото гласни и
писмени доказателства по тези въпроси, като тези доказателства са еднопосочни и
непротиворечиви, поради което и съдът прие за безспорно установени тези
обстоятелства по делото. Наличието на неясни спомени на свидетеля за определени
обстоятелства, съдът отдава на изминалия период от време, преодоляно, чрез
прочитане показанията му от ДП, които той потвърди изцяло. Едновременно с това,
както на база неговите показания, така и на база другите събрани по делото
гласни доказателства се установява, че в сградата след като подсъдимият К.
получил фактическото владение над нея- т.е. след 05.08.2006 г. са започнали
ремонтни дейности в най- общия житейски смисъл на тази дума. В тази насока са
показанията на почти всички разпитани по делото свидетели, имали наблюдение над
сградата преди инцидента, както и обясненията
на подсъдимите П. и С.. Спорен по
делото момент е от кога са започнали тези дейности, в какво точно са се
изразявали те, кой е осъществявал същите, както и как и с каква техника са били
извършвали дейностите.
В тази връзка съдът прие, че на база показанията на св.Д., св.И.К.И. и св.Д.Н.,
съпоставени и с тези на св.И.К.,
както и с оглед показанията на св.Г.С.
от една страна и обясненията на подсъдимите
С. и П. от друга, по делото се установява по несъмнен начин, че първоначалната и основната цел на този
етап /до момента на инцидента/ на предприетите от подсъдимия К. дейности в
сградата е била именно почистване на
същата от боклуци, от изоставени и ненужни вещи и материали в нея с оглед
архитектурното й заснемане. Не е спорен въпросът, а и всеки един от посочените
свидетели, както и двамата подсъдими бяха категорични, че за извършване на
архитектурното заснемане на сградата не е било необходимо да се маха дюшемето,
мазилката по стените на сградата, да се махат вътрешните врати със или без
касите, както и да се отстранява ВиК и ел.инсталацията на сградата, респ. да се
бутат вътрешни преградни стени, още по- малко тухлени такива.
Кое обаче в случая е било прието като боклук и излишни и
ненужни вещи и материали в сградата, които следва да се отстранят, очевидно е
било въпрос на конкретна преценка от лицата, заели се да организират
почистването на сградата, респ. да контролират този процес. Това в случая са
били св.И.К., подписал договорите от
името на „А Т.” ООД от една страна и „Х.” ООД, ЕТ „М.М.А.” и подсъдимият П.П.
от друга, както и самият П.П.- който
е бил нает да контролира тази дейност съобразявайки сключените договори. Съдът
не прие за достоверни твърденията на подсъдимия С., на подсъдимия П. и на св.К.,
че подсъдимият П. е бил нает само като консултант и като такъв осъществяващ контрол върху
количеството, качеството и обема на извършената дейност от работниците на
подсъдимия А. единствено и само с оглед актуването (отчитане и остойностяване)
на тази дейност. Същият съобразно договора е трябвало да наблюдава, контролира
и докладва за извършваните работи на обекта, предмет на договора между Х. ООД и
А Т.ООД, както и да дава оценка и становище не само за обема и количеството, но
и за качеството на извършените от ЕТ М.работи. Освен това и на практика
подсъдимият П. е давал указания на работниците как да извършват възложените им
дейности- да не хвърлят боклуците през така нареченото „огледало”, оформено от
стълбищното рамо, да не бутат декоративни дървени преградни стени, тъй като
това не им е възложено и не е необходимо, да не изхвърлят сгурията под
дюшемето, тъй като не е необходимо, следял е за правилното изпълнение на
възложените на ЕТ М.дейности /все по негови твърдения/, което сочи, че същият
освен задачите по контрол на отчетените и актувани дейности от ЕТ М., реално е
имал и други задачи, свързани с контрол на дейността, извършвана от работниците
на подсъдимия М.А.. Пак от неговите обяснения става ясно, че не е изисквал от
подсъдимия А. да определя зона на безопасност около сградата и да обезопаси
същата, тъй като не е смятал за необходимо да се прави това, което означава, че
е правил преценка и на тези обстоятелства- т.е. осъществявал е обективно
контрол над дейността извършвана в сградата. Още повече, че според договорът
той е трябвало да следи и за качеството, не само за количеството и обема
на извършената от работниците на ЕТ М.работа. Твърденията на подсъдимият П., че
същинската му дейност е щяла да започне след почистване на сградата и нейното
архитектурно заснемане- следене на строителството не опровергават извода на
съда, че подсъдимият П. е бил ангажиран да контролира като цяло извършваните в
сградата дейности, включително и тези преди същинския ремонт в сградата- т.е.
дейностите, възложени на ЕТ М., тъй като основните му задължения съобразно със
сключения договор са били да наблюдава и контролира дейността, предмет на
договора от 15.08.2006 г., .която дейност реално е превъзложен макар и частично
на ЕТ М.с договора от 29.08.2006 г. Ето защо и независимо, че по договор спрямо
подсъдимия А. и неговите работници задълженията му са били най- вече във връзка
с оценка и становище за обема и количеството на извършеното- т.е. до контрол на
правилното отчитане и актуване на извършената от работниците на подсъдимия А.
работа, той е имал задължение да контролира и качеството на тази работа и на практика
е реализирал такъв.
За това какво точно ще включва процесът на почистване на
сградата бил уведомен и подсъдимия С., като тази дейност била съгласувана и с
подсъдимия К., който подписал договора с „А Т.” ООД от името на управляваното
от него дружество- собственик на сградата- Х. ООД и който към момента на
сключването на договора, вече е имал впечатление от състоянието на сградата,
тъй като е бил получил владението над нея. Единствените данни за дадени някакви
указания в тази връзка от страна на подсъдимия К., се съдържат в показанията на
св.Д., който твърди, че в началото на м.август 2006 г., когато е започнала
охраната на магазина, подсъдимият К. е дошъл с технически лица да огледат
сградата и да каже как да се направи
ремонта. Категоричното присъствие на подсъдимия К. в сградата се установява
единствено към момента на въвода му във владение на сградата и логично е към
този момент той да е огледал състоянието на същата и да е преценил дали трябва
да се извърши почистване и ремонт в нея. Какви обаче конкретни указания и на
кого е дал подсъдимия К. по делото не е установено, нито се установява
впоследствие да е контролирал и напътствал лично и на място извършваните в
сградата дейности, тъй като не са събрани доказателства да е посещавал сградата
след започване на дейностите в нея, особено на тези в жилищната част от сградата.
Като достоверни и неопровергани, даже напротив-
подкрепени от другите събрани по делото гласни и писмени доказателства по
делото съдът възприе и показанията на св.В.Ц.-
пълномощникът на фамилия К. във връзка с процесната сграда, с когото и по повод
сключването на договора за покупко- продажба е общувал и подсъдимия К.. По
делото не са събрани доказателства, които до опровергават твърденията на същия,
че не е уведомил в нито един момент подсъдимия К. за препоръките и указанията за
поправяне, заздравяване и хигиенизиране на сградата, дадени от СО- район С. още
през 2003 г. Напротив- на база писмото изпратено от СО- район С. /писмо
изх.№към РСЦ18-ДИ11-184- (1) от 29.09.2018 г. на СО- район С./ се установи, че
въпросите документи няма данни да са му били връчвани или той да е имал достъп
до тях, посредством общинската администрация. За тези препоръки и проблеми
подсъдимият К. не е бил уведомен и от св.Ема Б., управител на БКС С. АД, която
твърди да не се е срещала и да не е разговаряла с него във връзка с продажбата
на процесната сграда. Както посочи и защитата поведението на св.Ц. по този
въпрос е и житейски логично, тъй като и ако е бил запознат с тези проблеми на
сградата, логично е подсъдимият К. да е искал ида е настоявал цената на
сделката да е по- ниска. Какви обаче са били истинските мотиви на св.В.Ц. за
това, може само да се гадае. От значение е, че тези му показания не се
опровергават от други събрани по делото. Ето защо съдът прие за напълно
голословно и абсолютно невярно твърдението, изложено в ОА, че въпросните
протоколи, писма и заповеди от 2003 г. по повод извършената тогава проверка и
във връзка с дадените предписания към собствениците на сградата да я поправят,
заздравят и хигиенизират, са били връчени на подсъдимия К., респ. че той е
знаел за същите. Що се отнася до твърденията на св.Ц., че е връчил на
подсъдимия К. при подписване на сделката само архитектурния проект на сградата
по негови спомени, следва да се отбележи, че и това негово твърдение не е
опровергано от други събрани по делото доказателства. В нотариалния акт няма
отбелязано да са представени при изповядване на сделката каквито и да е било
проекти на сградата. Няма данни за това и в сключения предварителен договор за
покупко- продажба на сградата и анексите към него. Единствените твърдения
относно това, че подсъдимият К. е разполагал с документация на сградата се
съдържат показанията на св.И.Д.,
дадени на ДП, които и след прочитането им, св.Д. не отрече, но не можа да
уточни за какви по- конкретно документи става въпрос като предположи, че става
въпрос най- вероятно за архитектурните планове на сградата, които така и не е
видяла, доколкото все още не било извършено архитектурно заснемане на реалното
състояние и разпределение на помещенията в сградата и тъй като архивната
документация можело и да не отговаря на актуалното положение в сградата. В този
смисъл показанията на св.Д. не опровергават, а напротив- кореспондират с тези
на св.В.Ц., като ги допълват. Едновременно с това липсват други гласни и
писмени доказателства, които да опровергават показанията на тези двама
свидетели досежно тези обстоятелства, като видно от материалите по делото
конструктивните и други проекти на сградата са били предадени в хода на ДП на
разследващите органи от защитника на подсъдимия К.- адв.Л., а не от други
свидетели по делото, респ. изискани са били служебно такива от съответните
административни органи. Предвид всичко изложено съдът кредитира показанията на св.В.Ц. и на св.И.Д. по този въпрос.
Показанията на последната
съдът възприе като цяло за достоверни и в другите им части, включително и по
въпроса с какво искане се е обърнал към нея подсъдимия К., какви са били уговорките
помежду им, какво е следвало да се направи и в каква последователност, за да се
изготви инвестиционен проект- т.е. за да се извърши проектиране на сградата.
Заявеното от нея по време на ДП, че подсъдимият К. е дошъл с искане да й
възложи изготвянето на проект за преустройство, реконструкция и модернизация на
сградата тя не отрече, като изрично уточни, че това е щяло да бъде предмет на
бъдещите им взаимоотношения след проектиране на сградата, за което обаче и
както изрично заяви, че е обяснила и на подсъдимия К., е следвало първо да се
извърши заснемане на сградата, като поясни в тази връзка и какви са етапите на
едно подобно проектиране. Показания, които са не само логични, но и се
потвърждават включително от становищата на вещите лица по тези въпроси. Ето
защо съдът прие, че показанията й от ДП не са в противоречие с тези дадени пред
съда, а последните само допълват и уточняват заявеното от нея на кратко при
разпита й на ДП. Нейните показания по тези въпроси, респ. относно това какво
конкретно е предприела тя във връзка с искането на подсъдимия К., кой и по
какъв повод е ангажирала, се подкрепят и от показанията на св.И.К.И., респ. тези на св.Д.Н.,
посетили сградата в деня на инцидента, именно и по молба на св.Д., за да
проверят, дали сградата е почистена от боклуци и дали е годна да бъде заснета
архитектурно и по- точно дали вече има възможност да се довърши започналото
през 2004 г. заснемане на сградата от друг негов колега. Показанията и нА Т.мата
по тези въпроси са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират помежду си,
поради което и съдът ги кредитира в цялост. Съдът не възприе единствено
показанията на св.И.Д. по въпроса дали се е изисквало разрешение от НИПК за
извършване на ремонтни дейности в сградата, за която тя е била напълно наясно,
че е паметник на културата от местно значение, тъй като счете, че това е правен
въпрос, а какви са били разбиранията и становището на свидетелката по този
въпрос, в случая е ирелевантно. Очевидно тя е смятала, че такова разрешение не
се изисква, а дали това й становище е правилно, е друг въпрос.
Съдът кредитира като цяло и показанията на св.В.Ч.- пълномощник на собствениците
на сградата на ул.******, като намира, че неговите показания касаещи най- вече
какви преустройства са правени в сградата на ул.****** и връзката им със
сградата на ул.***** №**, както и показанията му, касаещи лошото общо състояние
на процесната сграда, кореспондират и с другите събрани по делото гласни и
писмени доказателства по тези въпроси, като тези доказателства са еднопосочни и
непротиворечиви, поради което и съдът прие за безспорно установени тези
обстоятелства по делото. Наличието на неясни спомени на свидетеля за определени
обстоятелства, съдът отдава на изминалия период от време, преодоляно, чрез
прочитане показанията му от ДП, които той потвърди изцяло. Едновременно с това,
както на база неговите показания, така и на база другите събрани по делото
гласни доказателства се установява, че в сградата след като подсъдимият К.
получил фактическото владение над нея- т.е. след 05.08.2006 г. са започнали
ремонтни дейности в най- общия житейски смисъл на тази дума. В тази насока са
показанията на почти всички разпитани по делото свидетели, имали наблюдение над
сградата преди инцидента, както и обясненията
на подсъдимите П. и С.. Спорен по
делото момент е от кога са започнали тези дейности, в какво точно са се
изразявали те, кой е осъществявал същите, както и как и с каква техника са били
извършвали дейностите.
В тази връзка съдът прие, че на база показанията на св.Д., св.И.К.И. и св.Д.Н.,
съпоставени и с тези на св.И.К.,
както и с оглед показанията на св.Г.С.
от една страна и обясненията на подсъдимите
С. и П. от друга, по делото се установява по несъмнен начин, че първоначалната и основната цел на този
етап /до момента на инцидента/ на предприетите от подсъдимия К. дейности в
сградата е била именно почистване на
същата от боклуци, от изоставени и ненужни вещи и материали в нея с оглед
архитектурното й заснемане. Не е спорен въпросът, а и всеки един от посочените
свидетели, както и двамата подсъдими бяха категорични, че за извършване на
архитектурното заснемане на сградата не е било необходимо да се маха дюшемето,
мазилката по стените на сградата, да се махат вътрешните врати със или без
касите, както и да се отстранява ВиК и ел.инсталацията на сградата, респ. да се
бутат вътрешни преградни стени, още по- малко тухлени такива.
Кое обаче в случая е било прието като боклук и излишни и
ненужни вещи и материали в сградата, които следва да се отстранят, очевидно е
било въпрос на конкретна преценка от лицата, заели се да организират
почистването на сградата, респ. да контролират този процес. Това в случая са
били св.И.К., подписал договорите от
името на „А Т.” ООД от една страна и „Х.” ООД, ЕТ „М.М.А.” и подсъдимият П.П.
от друга, както и самият П.П.- който
е бил нает да контролира тази дейност съобразявайки сключените договори. Съдът
не прие за достоверни твърденията на подсъдимия С., на подсъдимия П. и на св.К.,
че подсъдимият П. е бил нает само като консултант и като такъв осъществяващ контрол върху
количеството, качеството и обема на извършената дейност от работниците на
подсъдимия А. единствено и само с оглед актуването (отчитане и остойностяване)
на тази дейност. Същият съобразно договора е трябвало да наблюдава, контролира
и докладва за извършваните работи на обекта, предмет на договора между Х. ООД и
А Т.ООД, както и да дава оценка и становище не само за обема и количеството, но
и за качеството на извършените от ЕТ М.работи. Освен това и на практика
подсъдимият П. е давал указания на работниците как да извършват възложените им
дейности- да не хвърлят боклуците през така нареченото „огледало”, оформено от
стълбищното рамо, да не бутат декоративни дървени преградни стени, тъй като
това не им е възложено и не е необходимо, да не изхвърлят сгурията под
дюшемето, тъй като не е необходимо, следял е за правилното изпълнение на
възложените на ЕТ М.дейности /все по негови твърдения/, което сочи, че същият
освен задачите по контрол на отчетените и актувани дейности от ЕТ М., реално е
имал и други задачи, свързани с контрол на дейността, извършвана от работниците
на подсъдимия М.А.. Пак от неговите обяснения става ясно, че не е изисквал от
подсъдимия А. да определя зона на безопасност около сградата и да обезопаси
същата, тъй като не е смятал за необходимо да се прави това, което означава, че
е правил преценка и на тези обстоятелства- т.е. осъществявал е обективно
контрол над дейността извършвана в сградата. Още повече, че според договорът
той е трябвало да следи и за качеството, не само за количеството и обема
на извършената от работниците на ЕТ М.работа. Твърденията на подсъдимият П., че
същинската му дейност е щяла да започне след почистване на сградата и нейното
архитектурно заснемане- следене на строителството не опровергават извода на
съда, че подсъдимият П. е бил ангажиран да контролира като цяло извършваните в
сградата дейности, включително и тези преди същинския ремонт в сградата- т.е.
дейностите, възложени на ЕТ М., тъй като основните му задължения съобразно със
сключения договор са били да наблюдава и контролира дейността, предмет на
договора от 15.08.2006 г., .която дейност реално е превъзложен макар и частично
на ЕТ М.с договора от 29.08.2006 г. Ето защо и независимо, че по договор спрямо
подсъдимия А. и неговите работници задълженията му са били най- вече във връзка
с оценка и становище за обема и количеството на извършеното- т.е. до контрол на
правилното отчитане и актуване на извършената от работниците на подсъдимия А.
работа, той е имал задължение да контролира и качеството на тази работа и на практика
е реализирал такъв.
За това какво точно ще включва процесът на почистване на
сградата бил уведомен и подсъдимия С., като тази дейност била съгласувана и с
подсъдимия К., който подписал договора с „А Т.” ООД от името на управляваното
от него дружество- собственик на сградата- Х. ООД и който към момента на
сключването на договора, вече е имал впечатление от състоянието на сградата,
тъй като е бил получил владението над нея. Единствените данни за дадени някакви
указания в тази връзка от страна на подсъдимия К., се съдържат в показанията на
св.Д., който твърди, че в началото на м.август 2006 г., когато е започнала
охраната на магазина, подсъдимият К. е дошъл с технически лица да огледат
сградата и да каже как да се направи
ремонта. Категоричното присъствие на подсъдимия К. в сградата се установява
единствено към момента на въвода му във владение на сградата и логично е към
този момент той да е огледал състоянието на същата и да е преценил дали трябва
да се извърши почистване и ремонт в нея. Какви обаче конкретни указания и на
кого е дал подсъдимия К. по делото не е установено, нито се установява
впоследствие да е контролирал и напътствал лично и на място извършваните в
сградата дейности, тъй като не са събрани доказателства да е посещавал сградата
след започване на дейностите в нея, особено на тези в жилищната част от
сградата.
По делото няма доказателства, които по какъвто и да е
било начин да оборват заявеното от св.К. в показанията му относно това кой е
подписал въпросните договори- а именно той. Видно е, че договорите са подписани
със запетайка, поради което и съдът прие, че не се налага изготвянето на
графическа експертиза за проверка показанията на св.К. досежно това. Не са
оборени с други доказателства и твърденията му за това как е изготвил
съдържанието на договорите, както и посетил ли е сградата преди подписването на
същите, респ. как е следвало да се извърши актуването на дейността, заложена за
изпълнение в тях, кой и как е ангажирал подсъдимия М.А. за извършване
почистването на сградата, кой конкретно е възложил точните задачи на подсъдимия
М.А. и бригадата му, какви са били задълженията на подсъдимия П. и кой му ги е
разяснил. Напротив- в подкрепа на тези негови показания са и обясненията на подсъдимия С. и на подсъдимия П., както и показанията на св.Г.С., които са
еднопосочни и непротиворечиви. Твърденията на св.К., че е подписал договора с Х.
ООД преди да види на място обекта и преди да е бил наясно с конкретните
особености на същия, респ. че е използвал за „бланка” на договора типов такъв,
от предходни договорни отношения на дружество „А Т.” ООД във връзка с подобен
обект, като само сменил страните по договора и добавил и инвеститорски контрол,
тъй като това била и основната цел
на взаимоотношенията между Х. ООД и „А Т.” ООД във връзка с предстоящото проектиране на процесната сграда и във връзка с предстоящите
дейности в нея на база това проектиране, не се опровергават от събраните по
делото доказателства. Напротив- тези негови твърдения се потвърждават, както от
предмета на самия договор, така и от
данните за предмета на дейност на дружество „А Т.” ООД, от
които е видно, че дружеството няма предмет на дейност строителство, а „ръководство
на инвестиционни проекти, консултантска дейност, инвеститорски контрол,
проектиране ….. посредничество, представителство, агентство, финансови и
икономически консултации, организация на финансиране на проекти и извършване на
всякаква друга дейност в страната и чужбина незабранена със закон”. Не се
опровергават и твърденията както на К., така и на подсъдимия С., че дружеството
не е разполагало със строителни работници, които да извършат
като начало почистването на сградата, поради което са се обърнали за съдействие
към подсъдимия М.А.. Не се опровергават, а напротив- потвърждават се
показанията на св.К. и обясненията на подсъдимия С. относно това, че след като
св.К. се запознал на място с процесната сграда, от договора, който той сключил
от името на „А Т.” ООД с ЕТ М.М.А., са отпаднали част от дейностите, заложени
като типови такива в договора с Х. ООД. Това е видно от съдържанието на самите
договори. По делото не са събрани никакви доказателства в подкрепа твърденията
в ОА, че след сключването на съответните договори, подс.С., подс.К. и подс.П.
са настоявали, респ. са давали изрични указания за това да се изпълни и
уговореното в договора от 15.08.2006 г. между Х. ООД и „А Т.” ООД за
премахването на тухлени стени.
За да прецени като достоверни твърденията на св.К. за
начина, по който е оформено съдържанието на договора съдът взе предвид и
посочените отделни монтажни дейности, подлежащи на изпълнение съобразно приложението
към него, в което е записано като дейност и „разбИ.ето на ст.бет.конструкции”,
каквито в процесната сграда е доказано, че не са съществували. Единствено една
от колоните в партерния етаж- в областта на елемент К от схемите към
заключенията- т.е. средната колона към
съседната сграда е била усилена със стоманобетонен „кожух” (видно и от
протокола от 13.10.2006 г. на техническата комисия, назначена от Столична РДНСК
да извърши проучван и техническо обследване на възникналата авария), но тези
части от сградата не са пострадали след аварията и не са разрушени. Няма
никаква логика да се предвиждат дейности, които обективно няма как да бъдат
изпълнени, поради липса на такива елементи в сградата. Ето защо и логично се
явяват дадените от св.К. обяснения за начина на оформяне на съдържанието на
процесния договор.
Видно е също така, че съдържанието на двата договора не
е идентично, като от този с ЕТ „М.М.А.” във връзка с конкретните дейности
по почистване на сградата е отпаднала дейността по „събаряне на тухлени стени”,
макар и да била включена дейността по „демонтаж на леки преградни стени”.
Твърденията в ОА за идентичност между предмета на двата договора са голословни
и не почиват на доказателствата по делото.
Могат обаче да се приемат за сходни предметът на дейност на договора между „А Т.” ООД и Х. ООД
от една страна и този между „А Т.” ООД и подсъдимия П.П. от друга, доколкото в
него е отбелязано, че задачата на подсъдимия П. включва да наблюдава,
контролира и докладва за извършване на работите, обект на договора между Х. ООД
и А Т.ООД, макар във втория договор да е добавена и задачата подсъдимият П. да
дава оценка и становище за обема, количеството и качеството на извършените
работи от ЕТ М.М.А.. Това ще рече с други думи, че обект на контрол от страна
на подсъдимия П. спрямо дейността на подсъдимия М.А. е била само дейността,
която му е била възложена на него по силата на договора с А Т.ООД. Защо по този
начин е формулиран договора с подсъдимия П.- единствените данни за това се
съдържат в обясненията на последния, които не се опровергават от други събрани
по делото доказателства, а именно, че той самият е изготвил съдържанието на
договора по модел на други негови договори без да е видял предварително какво е
съдържанието на другите два договора, във връзка с които е поел ангажимент да
осъществява контролна за изпълнение на дейността, предмет на същите.
По делото не се съдържат каквито и да е било
доказателства подсъдимият К., макар и да е бил запознат със съдържанието на
договора от 15.08.2006 г., да има каквато и да е било причастност към изготвяне конкретното съдържание на който и да е било от
трите договора, освен, че е подписал като възложител първия, без обаче да се
съдържат данни по делото, че именно той е настоял в договора на Х. ООД с А Т.ООД
да бъде включен като предмет на дейност и „събарянето на тухлени стени”. Няма
събрани каквито и да е било гласни, писмени или други доказателства по делото
между него и някой от другите трима подсъдими да са водени конкретни разговори
в тази насока, респ. той да е настоявал пред когото и да е било от тях да бъде
изпълнена и тази задача, предмет на договора между Х. ООД и „А Т.“ ООД.
Неопровергани по този въпрос са обясненията на подсъдимия С. и на св.К., че
нито един от тях след подписването на договорите и в хода на изпълнение на
поставените им задачи не се е чувал, не е общувал с подсъдимия К. и не е
получавал от него указания какво конкретно да се извърши в сградата и как точно
да стане това- по какъв начин, с какви инструменти и машини. Същото важи и за
подсъдимия П., който изобщо даже не е общувал с него. Ето защо съдът кредитира
както обясненията на подсъдимия С. и
на подсъдимия П. по всички тези
въпроси, визирани по- горе, така и показанията
на св.К., като намира твърденията в обратния смисъл в ОА за голословни и
абсолютно непочиващи на каквито и да е било доказателства по делото. Тези
твърдения на подсъдимите С. и П. и на свидетеля К. не се опровергават дори и от
твърде обърканите и непоследователни показания на св.Н.А., тъй като дори и той
не твърди подсъдимият К. да е общувал с някое от посочените лица и да е давал
указания на някое от тях в деня на инцидента.
Неопровергани по делото са и твърденията на св.К., а те звучат и логично, че той не
е уточнявал и не е давал изрични указания на подс.М.А. как и с какви
инструменти работниците му да извършват възложените им дейности, тъй като е
считал, че това са дейности, за изпълнението на които не е необходимо да се
дават конкретни указания. В този смисъл неопровергани са твърденията му, че не
е имал представа как точно е ставало махането на вътрешната дограма, на
дюшемето и мазилката по стените, респ. че нито той, нито някой друг е давал
конкретни указания за това на подс.М.А., като преценката е била единствено и
само негова, макар именно той, по негови твърдения да е уточнил пред подс.М.А.
кои конкретно дейности следва да се извършат в сградата и кое следва да се
отстрани като ненужно.
По изложените съображения съдът възприе и кредитира като
цяло обясненията на подс.С., на подс.П.
и показанията на св.К. във връзка с
обстоятелствата относно изготвянето и съдържанието на договорите, проведените
помежду им разговори и срещи във връзка с тези договори, както и между тях от
една страна и подс.К. и подс.А. от друга.
Следва да се има предвид обаче, че в случая не е от
такова голямо значение какво е било конкретното съдържание на въпросните Т.договора.
От значение е какво конкретно е било
извършено на база на тях- т.е. какви
конкретни дейности са били изпълнени на място, тъй като единствено и само те
биха могли да имат някаква причастност към настъпилия инцидент. Предвидени,
зададени, но не изпълнени такива, дори и да са били намислени и планирани, ако
не са били започнати да се изпълняват нямат никакво значение. Ето защо от
значение в случая е не толкова съдържанието на договорите, а реално
реализираните на място дейности- без значение дали са били предвидени или не в
процесните договори.
Във връзка със съдържанието нА Т.те договора съдът държи
да отбележи и още нещо. Според този съдебен състав датите на договорите, посочени в тях не отговарят на действителния
момент, към който са били сключвани те или поне част от въпросните договори.
Касае се или за изначално неточно отбелязана дата или за последващо
антидатиране на част от договорите, за което обаче няма никаква логика да е
било направено. Датите на договорите е от значение за конкретното дело с оглед
установяване към кой момент са започнали ремонтните дейности в обекта и дали
някой друг освен бригадата на подс.М.А. е взел участие в тези дейности, респ.
какво конкретно е било извършвано в сградата и кога. В тази връзка следва да се
посочи, че безспорно установено по делото е, на база събраните писмени и гласни
доказателства, че подс.К. и управляваното от него дружество Х. ООД е влязло във
владение на имота на 05.08.2006 г. по отношение на магазинната част и на
10.08.2006 г. по отношение на жилищната част от сградата- в този смисъл са,
както писмените доказателства- протоколите за въвода във владение, така и показанията на св.Е. Б., които са еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът
ги кредитира в цялост. Св.Б. макар и да е в някаква степен заинтересована във
връзка с процеснта сграда, предвид водения съдебен спор за собственост между
управляваното от нея дружество и това, управлявано от подс.К., не се установи
да е заинтересована от крайния изход на настоящето дело. Ето защо и доколкото
показанията й кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал съдът ги кредитира в цялост. На база нейните показания, както и тези
на св.М.Т., кореспондиращи помежду
си от една страна и с писмените такива от друга- отчет от наблюдението на
охранителите на СОТ161 за извършените посещения и изнесени вещи и демонтажни
работи на временен обект с адрес гр.София, ул.***** №**, както и договор
№371/05.08.2006 г. за наблюдение и контрол, сключен между БКС С. АД и СОТ1 ЕООД
се установява, че още от следващия ден след първия въвод във владение- т.е. от
06.08.2006 г. е започнало демонтирането и изнасянето от магазина на партерния
етаж на различни вещи, стилажи, окачени тавани, осветителни тела и други, като
е предприето и демонтажа на стъклата на витрините и замяната им с гипсокартон.
Едновременно с това се установява, че за тази цел на обекта са идвали работници
още в дните след 05.08.2006 г., както и че е бил разбит теракотения под в
магазина. Макар и св.М.Т. да нямаше ясен спомен за събитията от онзи момент
след прочитане на показанията й от ДП, тя потвърди същите в цялост, а те
кореспондират и с обобщения от нея отчет на охранителите от СОТ 161, наблюдавали
и записвали дейността извършвана в магазина от 06.08.2006 г. до 15.08.2006 г.,
след който момент магазинът е бил опразнен изцяло. От показанията й, които
съдът кредитира в цялост, тъй като счита, че същата е изцяло незаинтересована
от крайния изход на настоящето дело, съпоставени и с въпросния отчет, се
установява, че подс.М.А. се е появил на обекта най- малкото още към 12.08.2006
г., когато на смяна е била именно св.Т., която е разговаряла с единия от
появилите се на място работници и в проведения разговор е разбрала техните
имена, които е отразила и в отчета, а това са М.А., Г.Б., Н.М. и И.А.- т.е.
именно бригадата, ръководена от подс.М.А., която след това е била ангажирана от
дружество А Т.ООД по силата на договор от 29.08.2006 г. да извърши почистването
на жилищните етажи на сградата. Видно е също така от този отчет, че на
12.08.2006 г. подс.М.А. и другите трима работника са пристигнали на обекта с
микробус, бял Форд с ДК №*******, когато св.Т. е разговаряла с М.А. и е
разбрала имената им, които е отразила в отчета си. Видно е обаче, че и
предходния ден- 11.08.2006 г. на обекта е пристигнал същият микробус, този път
с трима работника за отстраняване на теракотения под, но не е отбелязано кои са
тези работници и поради това само може да се предполага, че са същите, но не и
да се твърди със сигурност. В същия този ден- 11.08.2006 г. на място е
пристигнал и камион марка Газ с ДК №*******, собственост именно на подс.М.А.,
чрез който след това при започване почистването на жилищните етажи от сградата
са били извозвани боклуците и материалите изнасяни от сградата. В отчета обаче
не е отбелязано имената на работниците и шофьора на микробуса и камиона. Ето
защо, както бе посочено само може да се предполага, че това е бил подс.М.А. с
част от другите работници, за които по категоричен начин може да се твърди, че
за първи път са били забелязани и ангажирани с дейности по изнасяне на вещи от
магазина, находящ се в партерното помещение на сградата на 12.08.2006 г.- т.е.
поне половин месец преди официалното подписване на договора между ЕТ М.М.А. и А
Т.ООД, който е с дата 29.08.2006 г.
Неопровергани са и показанията на св.Т., дадени от нея на ДП и потвърдени от същата по време на
разпита й пред съда относно появата, още към този момент на обекта на св.П.К.,
който очевидно освен да съдейства на подс.К. за организацията на охраната на
обекта, чрез дружество БОДУ СОД ООД, се е чувствал и доста по- ангажиран с
дейността, осъществявана в процесната сграда по изнасяне на вещи и оборудване
от магазина в партерното помещение. Видно от показанията на св.Т., които съдът възприе изцяло, че
именно на него са се обадили работниците на подс.М.А. при възникване на
конфликта между тях и св.Т. относно това дали да бъдат свалени и изнесени
рекламните табели на магазин Бата от сградата, съответно той е бил лицето
пристигнало на място, за да изясни този конфликт и разговарял след това и със
св.Б. по повод на същия, тъй като очевидно се е чувствал пряко ангажиран не
само с охраната, осъществявана на обекта от страна на дружество БОДУ СОД ООД,
но и с това работниците да могат спокойно и необезпокоявано да вършат работата,
възложената им по изнасяне на оборудването от магазина, тъй като и на въпрос на
св.Б. към работниците кой им е възложил дейността, те не са отговорили нищо, а
са изчакали идването именно на св.П.К., който при пристигането си се е
представил за ръководител на обекта. Показанията на св.М.Т. и на св.Е.Б.кореспондират
помежду си досежно тези обстоятелства, поради което съдът кредитира същите, а
не тези на св.П.К., в които той
омаловажава своята роля по време на този конфликт, като отрича да се е
представял кой е, какъв е и да е давал някакви указания и разпореждания на
работниците и на охранителите. Едновременно с това твърди, че е указал на
охранителите от БОДУ СОД ООД да търсят при проблем него, а не да ангажират
подсъдимия К., както между впрочем са направили и работниците на М.А.- което е
в подкрепа твърденията на св.Б. и св.Т. по въпроса как и като какъв се е
представил при идването си св.К.. Следва да се има предвид, че двете свидетелки
освен, че не са заинтересовани от изхода на делото, нямат и никаква връзка с
нито един от подсъдимите по него, а няма от къде и как да знаят имената на
хората, респ. няма как да посочат, че св.П.К. е бивш служител на НСО, ако не са
разбрали тези обстоятелства в разговор с въпросните лица. Ето защо относно
случилото се на 12.08.2006 г. съдът възприе и кредитира показанията на тези две
свидетелки, а не заявеното от св.П.К. по същия въпрос. Същевременно
ангажираността на св.К. с процесния обект се установява и на база направените
отбелязвания във визирания отчет, според които той се е появявал в сградата и
следващите няколко дена. Напълно е възможно да е посещавал сградата и преди
това, но доколкото в отчета не са отбелязани имена на конкретни лица, а само
това за какви са се представяли те, няма как да бъде установено кой точно е
посещавал сградата преди 12.08.2006 г. и дали това е бил лично подс.К. или
други лица, представяли се като собственик на сградата /още повече, че и
съпругата на подс.К.- М.К. е била съуправител в дружество Х. ООД и в този
смисъл и тя е могла да се представи по този начин/, респ. няма как да бъде
установено кои точно са били работниците ангажирани с изнасянето на
оборудването от магазина в партерното помещение на сградата и дали това са били
подс.М.А. и неговата бригада или други лица. Категорично обаче според съда на
база анализираните по- горе доказателства по делото следва извода, че подс.М.А.
е бил ангажиран, макар и не формално (поне няма данни за това) заедно с
неговите работници по почистването и на магазина на партерния етаж още преди
подписването на договора от 29.08.2006 г. касаещ цялата сграда.
Аргумент в тази насока според съда е и обстоятелството,
че в договора сключен между А Т.ООД от една страна и подс.П.П. от друга с дата-
25.08.2006 г. като предмет на
договора, респ. като една от задачите на подс.П. е заложено да дава оценка и
становища за обема, количеството и качеството на извършените от ЕТ М.М.А.. Това
означава, че още към този момент е било ясно, че дейността в обекта ще се (или
вече се) изпълнява от ЕТ М.М.А., независимо, че договорът между едноличния
търговец и А Т.ООД е с последваща дата- 29.08.2006 г. А и когато подсъдимият П.
е отишъл за първи път на обекта, работниците на М.А. вече са били започнали да
работят в сградата.
Каква е причината при това положение договорът да е с дата
29.08.2006 г., преднамерено ли е записана тази дата, антидатиран ли е
договорът- т.е. дали е създаден впоследствие с оглед нуждите на воденото
наказателно производство, по делото не е установено, поради липса на конкретни
доказателства в тази насока, както и поради изминалия голям период от време
оттогава до настоящия момент и логичното избледняване на спомените за някои
обстоятелства у много лица, респ. поради невъзможността голяма част от тях да
бъдат разпитани поради смъртта им, поради невъзможността да бъдат открити,
респ. поради отказа на същите да дават показания или обяснения по делото.
Именно на неяснотата по много въпроси се дължи и голямото затруднение при
правилното решаване на настоящия казус. Това, което според съда обаче е важно в
случая е, не кога точно са подписани договорите, верни ли са техните дати и
какво е точно тяхното съдържание на същите, тъй като макар и „закон“ за
страните (както посочи прокурорът) от значение е какво реално е било изпълнено
в сградата без значение дали то е залегнало или не в някой от процесните
договори.
Съдът прие, че категорично по делото е установено, че
дейността по почистване на сградата като цяло, включително по разбИ.е и
извозване на теракотения под на магазина в партера на сградата е започнала още
от момента на въвода във владение на дружество Х. ООД в сградата, а не на по-
късен етап- след подписването на съответните договори, както и че ангажирани с
тази дейност са били, при това поне от средата на м.август 2006 г. подс.М.А. и
неговите работници. По отношение на последните и по- точно кои точно са били
лицата работили за подс.А., по делото са налице противоречиви данни, тъй като
различни лица сочат различни имена и различен брой работници във времето. Същевременно
и видно от изисканите на ДП справки, няма подадени данни за сключени трудови
договори между ЕТ М.М.А. и конкретни физически лица- т.е. няма данни за
служители на едноличния търговец. Източник на информация в тази насока се
явяват освен коментираните вече по- горе показания на св.М.Т., още и тези на
единствения разпитан по делото работник от бригадата на подс.М.А.- св.Н.М., както и показанията на
служителите на БОДУ СОД ООД, работили като охранители на магазина след
влизането на подс.К. във владение на сградата- св.И.М., Д.Д. и П.П.. Освен тях като охрана на сградата от БОДУ СОД
ООД е работил и лицето Н.Г., който обаче не е разпитан като свидетел в хода на
съдебното производство. Съдът прие, че не следва да вземе предвид по този
въпрос показанията на св.Н.А., дадени от него на ДП по реда на чл.223 от НПК
пред съдия, доколкото счете, че същите са недостоверни като цяло по
съображения, които ще изложи по- натам. Единствено следва да се отбележи, че
същият категорично е заявил неверни обстоятелства по този въпрос пред майките
на двете пострадали, твърдейки, че други четирима работници били също служители
на Х.П ООД с ръководител И.К., което категорично не е вярно и сочи, че св.А.
надгражда и си измисля факти, поради което и показанията му трудно могат да
бъдат кредитирани.
Показанията на св.И.М.,
макар съдът да кредитира в цялост не спомагат особено съществено за изясняване
на този въпрос, тъй като свидетелят изрично посочи, че не се е интересувал от
имената на работниците и не се е запознавал с тях. Показанията му обаче
кореспондират с показанията на св.Б. и на св.Т., че св.К. се е представял като
ръководител на обекта и на охранителите от БОДУ СОД ООД, след като дори той
самият не е разбрал, че св.К. всъщност няма нищо общо с това дружество, макар
той да го е мислил за шеф на охраната. Показанията на св.М. са източник на
информация и за състоянието на сградата към онзи момент, респ. за това как е
била осъществявана охраната на същата. Като по тези въпроси те кореспондират с
показанията на св.Д.Д. и св.П.П., поради което и съдът ги кредитира в цялост.
Наличието на известни противоречия между показанията на въпросните свидетели
относно това по колко часа е била смяната им- 12 или 24, съдът намери за
несъществени с оглед конкретния предмет на делото, като прие, че е напълно
възможно да е имало и промяна по този въпрос, с оглед това колко са били
охранителите в съответния период.
От друга страна заявеното от св.И.М., че той е виждал
само двама работника на обекта не означава, че не е имало и други, тъй като все
пак охранителите са давали дежурства на смени и логично е той да няма представа
дали в дните, през които не е бил дежурен са идвали и други и повече работници.
Същевременно видно е, че св.Ив.М. е работил на този обект до началото на
м.септември 2006 г., поради което и нормално е да няма впечатление за броя на
работниците след това и към момента на инцидента. Ето защо съдът прие, че
неговите показания само привидно са в противоречие с тези на св.Д.Д. и на св.П.П. досежно броя на работниците, които са идвали на обекта.
Показанията именно на тези двама свидетели са в подкрепа на приетото от съда и
коментирано по- горе, че в сградата са започнали да идват работници още от
средата на м.август 2006 г., в какъвто смисъл са показанията и на двамата,
дадени на ДП, към който момент и спомените на същите са били по- пресни и
поради това и по- точни. Св.П.П. също не посочва имена на конкретни работници,
а само най- общо сочи да е виждал 2-3 да идват в сградата като се редуват през
различните дни. Показанията на този свидетел и преди всичко тези дадени на ДП,
които свидетелят макар да заяви, че не помни дали е казвал, но категорично
подчерта, че не е лъгал при даването им, съдът намери също за твърде общи. Ето
защо и независимо, че кредитира същите като цяло прие, че те не допринасят
съществено за изясняване на въпроса кои и колко са били работниците, които са
идвали на обекта, а показанията му пред съда, бяха още по- неточни, поради
липса на конкретни спомени на свидетеля за обстоятелствата, за които бе
разпитван. Много по- подробни и обстоятелствени по всички въпроси бяха
показанията на св.Д.- както тези,
дадени от него пред съда, така и тези от ДП, които и след прочитането им
свидетелят заяви, че поддържа изцяло. Св.Д. според съда няма данни да е
заинтересован по какъвто и да е било начин от крайния изход на делото, респ. не
се установява да има някаква връзка с някой от подсъдимите или пострадалите,
поради което съдът възприе като цяло показанията му, особено тези, дадени на
ДП, тъй като са и много по- близки във времето до разказваните от него събития.
Едновременно с това те кореспондират и с други събрани по делото гласни и
писмени доказателства. Именно св.Д. е този, който в показанията си сочи имената
на работниците, като неговите твърдения кореспондират с показанията на св.Т. и
отразеното от нея в отчета воден от охранителите на СОТ 161, който тя е
обобщила, а отчасти и с тези на св.М.- единственият разпитан по делото
работник, участвал в бригадата на подсъдимия М.А.. Съпоставяйки тези
доказателства съдът прие за безспорно установено, че освен самият М.А.- за
когото няма съмнение, че е работел на обекта, сред работниците му са били още и
св.Н.М., св.Г.Б. /починал/, както и братът на подсъдимия А.- св.И.А., който се
възползва от правото си да откаже да даде показания по делото. Помагала, макар
и да не се установи точно как и по какъв начин и жената, с която подсъдимия А.
живеел на семейни начала, а именно- св.О.Ю. (починала). Оттам насетне в
показанията на св.Д., както и в тези на св.М. се срещат имена и на други лица,
а именно- „още един И.” (според твърденията на св.Д.) и лице с малко име Росен
(според заявеното от св.М. пред съда). Последният обаче твърдеше на обекта да
са работили само трима човека, а заедно с подсъдимия А.- общо четирима.
Същевременно такова име не се споменава в показанията на св.Д., който твърди,
че освен подсъдимия А. и „съпругата му” Олга- т.е. О.Ю., на обекта са идвали
още четирима работника, съответно- братът на подсъдимия А.- И.А., св.Н.М., св.Г.Б.
(за когото по несъмнен начин и на база огледен протокол, изготвен след
инцидента е установено, че част от дървения материал е бил занесен по негова
молба в двора на къщата му в Горна баня), както и „още един И.”. В съдебно
заседание св.Д. заяви, че работниците, които са посещавали обекта в различните
дни са били между четирима и седем без да може да уточни кои са те. От друга
страна св.М. твърди да е работил на процесната сграда от 12-13 септември 2006
г., макар и според заявеното и отразеното от св.Т. той да е бил един от
четиримата работника, появили се на обекта и изнасяли материали от магазина на
партера още на 12.08.2006 г. Всички тези противоречиви данни, респ.
невъзможността по делото да бъдат разпитани поради смъртта им св.Б., св.Ю.,
както и поради нежеланието им- подсъдимия А. и неговия брат- св.И.А., не
позволяват да се установи по категоричен и несъмнен начин имало ли е и други
лица, които са работели на обекта освен М.А., И.А., Н.М. и Г.Б., съответно в
някаква степен и О.Ю. и ако да- кои са били тези лица, през цялото време ли са
били ангажирани с дейността в сградата, както и дали не става въпрос за
объркване имената на хората, респ. дали някой друг освен работниците на
подсъдимия А. е работил на този обект. Съмнение за последното се прокрадва в
показанията на св.Н.М., дадени при
това на два пъти пред съда, когато той заяви, че след тяхната бригада- след
18:00 ч. идвали други работници, които къртели мазИ.от стените, тъй като на
сутринта той виждал такава изпопадала. Съдът прие, че категорични доказателства
да са работили на обекта има само по отношение на М.А., И.А., Г.Б., Н.М. и в
някаква степен ангажираност и на О.Ю.. Що се отнася до данните за други лица,
то те са твърде противоречиви и откъслечни. От друга страна в хода на ДП, когато
все пак нещата са били много по- близо във времето до събитията, не е
установено други лица освен тези, приети и от съда, да са работили в сградата.
За бригада от 4 човека плюс О.Ю. сочи в обясненията си и подсъдимия П.. Ето
защо става въпрос или за предположения и догадки или за неточни и неясни
спомени на свидетели или за лица, които не са били постоянно ангажирани с
дейността в сградата, а са били използвани за кратко и инцидентно във връзка с
дейностите, извършвани в сградата.
Съдът не прие с доверие заявеното от св.М. за друга бригада, която е работила на обекта след 18:00 ч.,
тъй като самите показания на М. по този въпрос в рамките на разпита му бяха
вътрешно противоречиви, като той ту твърдеше, че не е имало други и не е чувал
за такова нещо, ту поддържаше, че е имало и други работници след тях, макар и
да не ги е виждал лично, а само предполагал, тъй като виждал резултата от
тяхната дейност на следващата сутрин или пък бил чувал от М.А., като
същевременно и малко след това отрече точно това. Освен с оглед вътрешното
противоречие в тези твърдения на св.М., съдът не кредитира същите и предвид на
другите събрани по делото доказателства, а именно- показанията на св.Д. и на
св.М., както и обясненията на подсъдимия П., според които в сградата се е
работело само денем, при това до около 17:00 ч. като след напускане на
работниците, сградата е била заключвана и охранителите са имали задължение да
не допускат никой да влиза през нощта в нея. Нито едно от разпитаните по делото
лица, работели като охрана на сградата не сочи след 17:00 ч. в нея да са идвали
други лица или работници и да са били извършвани каквито и да е било дейности в
нея. С оглед на това съдът не кредитира показанията на св.М. по този въпрос,
като следва да отбележи, че спомените на същия за конкретни факти очевидно не
са много точни и ясни /показанията му пред съда бяха доста объркани и
непоследователни/, базират се за някои неща на предположения, като освен всичко
друго очевидно е, че свидетелят дори и да е наясно с много неща, доколкото е
работил в сградата, има интерес да не казва всичко което знае, респ. да се
опитва да прехвърли отговорността върху други, при това неясни и неустановени
лица, тъй като логично и нормално е да се притеснява, че и от него би могло да
се търси евентуално отговорност за това, което е правено в сградата, респ. за
настъпилия резултат. Ето защо и логично е той да се опитва да омаловажи своето
участие в дейността, респ. да твърди да е работил само няколко дена в сградата,
както и да отрича той лично да е взел участие например в сваляне на мазилката
от стените в сградата, включително и в онази част, която е била здрава. Логично
е също така свидетелят да твърди, че е имало и други лица, тъй като по този
начин прехвърля евентуална отговорност върху „хора- фантоми”- обективно
неустановими по делото. Същевременно твърденията му за лице на име Р. от
Кюстендил, който работил заедно с Ж.(Г.Б.) на третия етаж, така и останаха не
само непотвърдени, но и твърде общи и неконкретни, тъй като св.М. не можа да
посочи никакви други координати и данни за това лице, а и никъде другаде името
на такова лице не се среща като работило на обекта. Няма никакви други данни и
за лице с малко име И., различно от брата на подсъдимия А., както твърди в
показанията си св.Д..
С оглед това съдът прие, че доказано е присъствието само
на визираните по- горе лица, но не и на лице на име Р.от Кюстендил и на друго с
име И., различно от брата на подсъдимия А., като в тази част не възприе
показанията съответно на св.М. и на св.Д..
Едновременно с това нито един от коментираните по- горе
свидетели- работели като охрана на обекта или като работници на него, не сочи в
показанията си и не твърди да е чувал, да познава или да е виждал на обекта да
работят лица с имена Н.А. и С.С.. Последното категорично се отрича и от самия С..
Същевременно св.М. макар и доста
хаотичен и объркан в показанията си бе категоричен, че е работил на обекта и в
деня на падането й до към 15:30-16:00 ч.- извод, който може да се направи на
база заявеното от него, че когато на следващия ден е дошъл на работа сутринта,
сградата вече е била паднала. Категоричен бе св.М. също така, че освен от
подсъдимия А. не е получавал нареждания от други лица, като дори името на
подсъдимия П.П. не му говореше нищо, което не е и толкова необичайно, като се
има предвид, че е логично, лицето осъществяващо контрол над дейността, да
общува преди всичко с „шефа” на работниците- т.е. с М.А., както и с оглед на
това, че подсъдимият П. не е бил постоянно на обекта, а го е посещавал най-
много веднъж- два пъти на ден и е нормално при това положение да не се е срещал
и лично с всеки един от работниците в сградата, както и да не се е представял
пред тях. Дори охранителите към Боду СОД ООД не са познавали лично подсъдимия П.,
като информация за него дава само св.Д., който е бил техен ръководител, с
когото е логично подсъдимият П. да е общувал, ако е трябвало да уточнява нещо.
Св.М. категорично отрече да е виждал или да познава когото и да е било от
тримата подсъдими, които видя по време на разпита си пред съда, включително
подсъдимия К.. Отрече също така той или другите работници да са рязали греди
или да са бутали стени. Поддържаше през цялото време, че са били наети само
като общи работници- да изнасят боклуци и вещи от сградата, да махат дюшеме,
мазИ.където е била подкожушена, да свалят плочки и вътрешна дограма- каси и
врати, като не можа да уточни (което е и нормално предвид изминалия период от
време) от къде точно са били сваляни и изнасяни тези неща. Отрече също така при
махането на дограмата да са вадени клепетата от стените, като заяви, че не е
виждал дървени греди хоризонтално разположени над касите на вратите- т.н.
щурцове, като посочи, че дори не знае какво е това, както и че никой не е махал
откъдето и да е било каквито и да е било дървени греди от стените, нито е чувал
някой да нарежда да бъдат махани такива. В този смисъл по делото не са събрани
каквито и да е било доказателства за изкъртване на клепета и щурцове от стените
при отстраняването на вратите и касите в сградата, като не са събрани и
доказателства, последното да е ставало по т.н. от някои вещи лица- „вандалски”
начин, доколкото няма събрани каквито и да е било доказателства за разрушени
или засегнати стени при премахването на вътрешната дограма от сградата. Такива
не се съдържат нито в показанията на св.М., нито в обясненията на подсъдимия П.,
които са имали преки наблюдения над извършваните в сградата дейности. Нито един
също така от другите свидетели, посетили по различно време сградата не твърди
подобно нещо. Ето защо съдът прие, че няма основание да не даде вяра на
показанията на св.М. и на обясненията на подсъдимия П. по тоз въпрос.
Св.М. категорично отрече също така той лично или някой от
другите работници от бригадата на М.А. да е работил с ел.машини в сградата,
опитвайки се отново да изгради версията, че е чувал, че другите работници,
които са идвали след тях са работили с такива машини, а той само бил виждал
такива долу при охраната. Още веднъж следва да се подчертае, че св.М. като
лично работил в сградата има изключително голям интерес да отрича да е вършил
каквото и да е, което по някакъв начин би могло да се е отразило на
стабилността на сградата. По всички тези въпроси обаче с изключение на това
дали работниците са използвали и ел.машини при работата си, събраните по делото
доказателства са еднопосочни и непротиворечиви. Единственият, който твърди в
сградата да са рязани метални греди и да са разрушавани стени, е св.Н.А., чийто
показания освен, че са изолирани, са непоследователни по този въпрос, вътрешно
противоречиви и се опровергават до голяма степен и от приетата по делото тройна
СТЕ, изготвена в хода на съдебната фаза.
Всички други свидетели говорят да са виждали от сградата
да се изнасят само дървения, мазилка, стари, изпочупени вещи, но не и
строителни отпадъци и материали като тухли и метални греди. В тази насока са
показанията на св.И.М., на св.Д., на самия М., разбира се и обясненията на
подсъдимия П.. За изнасяна дървения- вътрешна дограма от жилищните етажи на
сградата сочи в показанията си и св.Б..
За мазИ.и бетонни късчета твърдя в показанията си св.А.И. и св.И.Н., макар
св.А.И. да не уточнява откъде е виждала да се изнасят тези бетонни късчета,
докато св.И.Н. изрично в показанията си, дадени на ДП и приобщени по делото
чрез прочитането им и потвърдени от него след това уточнява, че виждал
изнасянето на плочки теракот, парчета бетон и замазка от магазина. От своя
страна той твърди да не е виждал от сградата да са изнасяни дървени материали-
греди, а в съдебно заседание сочи, че дори не е знаел какво конкретно има в
чувалите, които е виждал да се изнасят. За мазилка, която е видял натрупана в
количка сочат в показанията си и св.И.И.,
както и св.Д.Н., които са посетили
сградата в деня на падането й към 16:00 ч. За липса на дървена дограма по
етажите сочи в показанията си и св.Вл.Г.,
посетил същата заедно със св.П. на 11.09.2006 г. по повод подаден от нея
сигнал. Нито един от тези свидетели обаче не твърди да е видял съборени и разрушени
стени в сградата, разбити каси или стени около касите, не твърди да е видял да
са изнасяни отвътре тухли и метални греди, не се установява такива да са били
налични в каросерията на камиона и непосредствено преди рухването на южната
фасадна стена, включително и към 16:00 ч. на 19.09.2006 г. когато работниците
са си тръгнали от сградата. Факт, обективно установен и на база записите от
видеокамерите на намираща се в близост банка. Липсват и гласни доказателства в
подкрепа на обратното. Дори и св.П. категорично отрече пред съда да е твърдяла
и да е давала показания, че когато е посетила сградата на 11.09.2006 г. на втория и
на първия етаж е имало разбити стени около вратите и където са били порталните
врати всички тухли да са били махнати, порталите да са били махнати и всичко да
е зеело, както и когато е влязла за последно в сградата на долните два етажа да
й се е сторило, че са махнати стените на стаята, която гледа към ***** и да са
махнати стените на кухнята, на банята и на тоалетната. Даже напротив- по делото са събрани доказателства и в частност показанията
на св.Д., според които подсъдимият П. е забранил бутането на стени преди
сградата да бъде укрепена, а това кореспондира със заявеното от самия П.П., че
е казал на работниците да не отстраняват една преградна стена на третия етаж,
която била изградена от нещо като сгур с хоросан и дървена рамка, тъй като не
било необходимо, а и не той е човекът, който ще каже какво да се маха. Вярно е,
че подсъдимият П. е най- заинтересован от крайния изход на делото, но това не
се установява за св.Д., поради което и съдът кредитира показанията на св.Д. и
на подсъдимия П. по този въпрос като кореспондиращи помежду си.
Всички тези доказателства, съпоставени помежду им дадоха
основание на съда да приеме за достоверни твърденията на св.М. и на другите
визирани свидетели, респ. обясненията на подсъдимия П., а не показанията на св.Н.А.
за това разрушавани ли са стени в сградата, събаряни ли са преградни такива,
независимо, че счита, че и св.М. и подсъдимият П. са заинтересовани да не
изнасят неизгодни за тях факти и обстоятелства, респ. имат интерес да спестят
определени обстоятелства, които биха били в техен ущърб. Именно и поради това
съдът счита, че твърденията на св.М. относно това, че работниците на М.А. не са
работили с ел.машини в сградата, но с такива са работили други работници след
тях, са израз точно на неговия стремеж да спести онези факти, които намира за
неизгодни за себе си. Сходни са и обясненията на подсъдимия П. по същия въпрос,
който твърди да е виждал такива машини при охраната в магазина, но не и да се е
работело с тях, поне не в негово присъствие.
Този въпрос е изключително спорен по делото, като дори и
приетите по делото експертизи, респ. становищата на вещите лица са
противоречиви и то най- вече по въпроса за това дали мазилката е била сваляна
от стените с помощта на вибрационна техника или не. Обясненията на подсъдимия П.
са твърде общи и неконкретни, тъй като той не отрича изобщо да не е работено с
електрически машини в сградата, а само това да не са използвани такива и най-
вече машини за сваляне на мазИ.от стените в негово присъствие, за разлика от
св.М., който е категоричен, че такива машини не са използвани за тази цел. За
да не кредитира показанията на св.М. по този въпрос, съдът взе предвид на първо
място, че редица свидетели, за които не се установява да са заинтересовани от
изхода на делото или да са в някаква връзка с някоя от страните по делото, за
да се счита, че искат да обслужат техния интерес, сочат, че са чували по време
на извършваната дейност в сградата, да се работи с електрически машини. Разбира
се има и други, които дават показания в обратна насока. Свидетелите обаче,
които твърдят да не са чували в сградата да се работи с машини и да се кърти
нещо, са в по- голямата си част външни за обекта лица- като св.И.Н., св.В.Ч.,
св.В.Г., св.В.Ц., св.Б. и св.И.М., който на ДП изобщо не е разпитван по този
въпрос, а пред съда вече нямаше никакви спомени за този период. Всички тези
свидетели (с изключение на св.М.) освен, че са били външни лица, не са имали
възможност, а очевидно и не са си поставяли за цел да наблюдават през цялото
време какво точно се случва в сградата и какво се прави, като повечето от тях
сочат единствено, че им е направило впечатление, че в сградата са започнали
ремонтни дейности и в този смисъл показанията им са еднопосочни и кореспондират
и с другите обсъдени до тук доказателства относно това, че след като е получил
владението на сградата подсъдимият К. е предприел действия, които най- общо в
чисто житейски смисъл могат да бъдат определени като ремонтни такива. С оглед
на това, макар съдът да кредитира показанията на тези свидетели като цяло,
счита, че те нито подкрепят заявеното от св.М. и подсъдимия П., нито
опровергават показанията на другите свидетели, които сочат точно обратното.
Защото, ако някой не е чул, видял и разбрал нещо, това не означава, че то не се
случило непременно.
А по делото са налице показания точно в обратния смисъл и
това са тези на св.П.П. и на св.Д.Д.
и в някаква степен тези на св.М., който макар да отрича той или другите
работници да са работили с ел.машини, твърди да е виждал такива- хилти и флекс
долу при охраната. От своя страна св.П.П. е категоричен, че е чувал по време на
смените си работа на електрически машини нагоре по етажите, макар и да не може
да определи какви са били. Св.Д. е още по- категоричен, заявявайки, че лично е
виждал това, тъй като работниците са взимали ток чрез кабели от магазина,
доколкото ел.инсталацията е била изскубана нагоре по жилищните етажи, като също
така категорично заявява, че мазилката от стените на първи и втори етаж е била
свалена изцяло до тухла с Хилти. Обективен факт, който е установен по
категоричен и несъмнен начин на база направените снимки на руините на сградата
след рухването на южната фасадна стена по време на извършените огледи на
сградата. В този смисъл недостоверни са твърденията на подсъдимия П., че
мазилката е била сваляна само където е била подкожушена, както и че в южната
част на сградата- в южните стаи е била свалена само частично в зоната от пода
на около 1 метър нагоре, докъдето е била компрометирана, докато нагоре, където
била здрава, мазилката не била махана. Недостоверни по този въпрос и по същите
съображения, съдът прие и показанията на св.М., че мазилката от стените е била
сваляна само на места и само там където се е ронила, а в другите части, където
е била здрава- не е била сваляна. Това поне не е вярно за първия и втори
жилищен етаж.
Въпросът в случая е как е била свалена мазилката от
стените и в частност от калканната стена на съседната сграда на ул.****** и
дали там е използвана вибрационна техника или само ръчни инструменти, доколкото
и според експертизите използването на такава вибрационна техника в значителна
степен е довело до трептения в носещите метални греди и тухлените зидове, които
са пренесени във връзката греда стена, в следствие на което тя е била
допълнително отслабена и компрометирана. За да приеме становището на вещите
лица от шесторната СТЕ по този въпрос, а не това на тройната такава, изготвена
в съдебна фаза, съдът съобрази това, че вещите лица от шесторната експертиза са
имали възможност лично да направят оглед на останките от сградата и на следите
оставени по стените и в частност по калканната стена на съседната сграда на ул.******,
за разлика от колегите им от тройната СТЕ, изготвена в СФ, които както посочиха
трудно само по снимки биха могли да посочат от какво е оставена една следа-
дали от хилти или от секач. От друга страна заключението дадено от вещите лица
от шесторната експертиза е изготвено след извършен лично от в.л.М. 08.11.2006
г. оглед на останките от сградата и в частност на западната калканна стена на
сградата на ул.******, за да провери има ли следи от използвана техника и
каква, докато показанията на св.Д., в които той съобщава за сваляне на
мазилката от стените до тухла изяло на първи и втори етаж от сградата с Хилти,
са дадени от него на 28.09.2006 г.- т.е. почти непосредствено след инцидента.
Към този момент св.Д. не е имало как да знае какво ще е заключението на вещите
лица, така че да „нагласи” показанията си съобразно с това заключение. Точно
обратното- заявеното от него след това е било потвърдено по технически път,
чрез това заключение. С оглед на това съдът даде вяра на показанията на св.Д.
по този въпрос и на заключението на шесторната СТЕ, а не на другите
доказателства, обсъдени и коментирани по- горе по този въпрос.
В обобщение съдът кредитира като цяло показанията на този
свидетел, особено тези, дадени на ДП с изключение на твърденията му за още един
работник на име И., освен брата на подсъдимия А., които прие за твърде общи,
неконкретни и недостатъчно убедителни и неподкрепени от други събрани по делото
доказателства. Показанията на този свидетел дадени пред съда се различаваха по
някои въпроси от тези, дадени на ДП, което се дължи на изминалия период от
време, но тези неточности и противоречия бяха отстранени след прочитане
показанията на св.Д. от ДП в цялост.
Съдът възприе като цяло и показанията на визираните по-
горе свидетели, а именно- В.Г., И.Б., А.И.,
И.Н., В.Ц. с уточненията направени във връзка с част от техните показания,
като счита показанията им, както и тези на св.Б.Х.
и В.Г. за достоверни, доколкото не
се установява никой от тези свидетели по какъвто и да е било начин да е
заинтересован от крайния изход на делото. Разбира се и като странични
наблюдатели или случайно преминаващи през местопроизшествието лица в деня на
инцидента, техните наблюдения са откъслечни и непълни, поради което и според
съда не допринасят особено съществено за изясняване на обективната истина по
делото, освен онези коментирани по- горе показания на част от свидетелите,
които дават информация за дейностите, които са били извършвани в сградата след
като подсъдимият К. влязъл във владение на същата.
Като обективни и безпристрастни съдът възприе като цяло и
показанията на св.Г., посетил
сградата заедно със св.П. на 11.09.2006 г.- т.е. няколко дена преди инцидента,
доколкото същият е еднакво „отдалечен” от всички страни по делото.
Ценна информация относно състоянието на сградата и
нейната експлоатация и проблеми във връзка с поддръжката и стопанисването й се
съдържат в показанията на свидетелите, живели през годините преди инцидента
като наематели в сградата, а именно: св.Р.Т.,
св.С.Т., св.Г.П. и разбира се св.С.П., на база на които се установяват и
някои особености в конструкцията на сградата, за които данни се съдържат и в
съответните писмени доказателства, както и в заключенията на приетите по делото
СТЕ. Следва да се отбележи, че показанията на тези свидетели относно проблемите
в сградата с появили се пукнатини по стените, пролуки между стените, отделяне
на източната стена в последния етаж от таванската конструкция, течове, падаща
мазилка, корозия на металните елементи, поява на мухъл, проблеми с
канализацията и отводняването и други, са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондират и с писмените доказателства по делото и най- вече документите,
изготвени през 2003 г. във връзка с жалба на св.П. до НИПК и извършения тогава
оглед на сградата, респ. изразените становища, както и с дадените, чрез
протоколи и заповеди указания към собствениците на сградата за поправяне,
хигиенизиране и заздравяне на същата. Ето защо съдът изцяло кредитира
показанията на посочените свидетели досежно тези обстоятелства, като счита, че
някои неточности и противоречия се дължат най- вече на изминалия период от
време, които и след прочитане показанията им от ДП, бяха преодолени. Въпросните
свидетели дават подробни сведения и относно вътрешното разпределение на
помещенията в сградата, на лицата, които са я обитавали, както и относно
многобройните им жалби до СО- район С. с искане за предприемане на действия по
ремонтиране на сградата, поради визираните проблеми, както и липсата на
адекватен отговор от страна на СО- район С. по тези въпроси. Показанията им и
по тези въпроси са еднопосочни, а и кореспондират с писмените доказателства по
делото, от които е видно, че освен направените огледи по повод подадени жалби
от живущите в сградата и дадените на база на тях препоръки, от СО- район С.,
както и от НИПК не са били предприемани никакви действия по контрол дали се
спазват дадените указания, дали са предприети някакви дейности, какви и от кого
за отстраняване на констатираните проблеми. Дори свидетелите участвали в
проверката и огледа на сградата през 2003 г., респ. ангажирани във връзка с
проверка състоянието на сградата към този период- св.А.С., св.М.Н. и св.У.М.
изрично посочиха, че нямат никаква представа дали дадените указания и препоръки
са били изпълнени и дали са били предприети действия в тази насока, респ. нямат
представа дали е бил осъществен контрол по този въпрос, с аргумент, че за това
отговарял друг отдел. По делото обаче няма нито едно доказателство, което да
установява, че било от СО- район С. или от НИПК са предприето действия по
контрол досежно изпълнение на дадените указания. Няма доказателства да са
предприети и каквито и да е било действия от наследниците на К. или от БКС С.
АД по поправяне, заздравяване и хигиенизиране на сградата съобразно с дадените
указания. Даже напротив- налице са доказателства, че желанието на БКС С. АД да
предприеме каквито и да е било действия в тази насока са били „стопирани”,
поради споровете за собственост в сградата. С оглед на това съдът изцяло
кредитира показанията на тази група свидетели досежно тези обстоятелства.
Съдът не възприе единствено показанията на св.С.Т.,
според които източната калканна стена на сградата е била премахната през 80-те
години на ХХ век с оглед честванията на 1300 годишнината от основаването на
българската държава, които освен, че са в сферата на предположенията на
свидетеля, се опровергават категорично и от писмените доказателства, събрани по
делото- конструктивния проект на сградата, както и от заключенията на всички
приети СТЕ, които са категорични, че сградата е била проектирана и изградена
изначално с Т.носещи външни стени и в частност без носеща каланна стена
(източна такава) към съседната сграда на ул.******. Като предположение, съдът
възприе и твърденията на св.Т., че за проблемите на сградата от значение било и
обединяването на магазините, находящи се в партерните помещения на сградите на
ул.***** №** и тази на ул.****** чрез премахване на западната калканна стена на
сградата на ул.****** в партерното помещение. Този факт е безспорно установен
по делото, но нито едно от заключенията на приетите по делото СТЕ не твърди
това преустройство да е като част от причините за настъпилия инцидент, даже-
напротив- сочат, че няма отношение към настъпилия инцидент, поради което съдът
прие, че става въпрос за съждения на св.Т., които са без значение за делото.
Именно той обаче сочи, че появилата се фуга между стената откъм ул.***** и тази
на ул.****** за него още към онзи момент е било знак, че има проблем с
конструкцията на сградата, която и до появата на тази фуга, той е усещал като
стабилна, макар да сочи, че сградата се е тресяла при преминаването на по-
тежки машини по улицата отпред. Като стабилна и неопасна, макар и с множество
проблеми, преценява сградата и св.П., който последен е живял в нея преди
подсъдимият К. да получи владението й. Както той, така и св.Т. сочат, че
вътрешните преградни стени на сградата са били по- тънки, изградени от
материал, който всеки определя като вид, според споите познания и разбирания,
но и двамата са категорични, че са били изградени от лек материал, а не са били
тухлени и дебели като външните- нещо, което категорично се потвърждава и от
заключението на тройната СТЕ, изготвена в съдебна фаза. И двамата са
категорични също така, че вътре в сградата не са правени съществени промени в
разпределението на помещенията, освен известни такива в северозападната част на
третия етаж във връзка с изместване стената на кухнята за сметка на тоалетната
с цел осигуряване на външен прозорец за кухнята, както и на изграждане на
дървени преградни стени, за отделяне на отделните семейства и обитателите един
от друг. Твърдения, които не се опровергават от други събрани по делото
доказателства, поради което съдът ги кредитира в цялост. Що се отнася до това
кой свидетел как е усещал сградата- като стабилна или не, това е въпрос на
вътрешно усещане. От значение е, че нито един от тях не твърди да е напуснал
сградата поради опасения за собствената си сигурност, даже напротив- установява
се, че нито един от тях не е искал да напусне същата и е настоявал да продължи
да живее в нея, въпреки лошите условия и въпреки твърде занемарения й вид,
както и независимо и въпреки множеството проблеми с течове, мухъл, корозия на
метални елементи, падаща мазИ.и др. Нещо повече- св.П. изрично посочи, че не е
споделял мнението на бившата си съпруга- св.П., че сградата е била опасна, като
е считал, че сградата отговаря на всички изисквания, макар и да се е нуждаела
от оздравителен ремонт, за да се „продължи животът й”.
По отношение твърденията на св.П. за наличие на колони в ъглите на стаите, където е имало
напречна стена, която е била усилена с тези колони, респ. за наличието покрай
касите на вратите на колони, съдът подходи твърде скептично. На първо място св.П.
говори като непрофесионалист, а като обикновен гражданин и поради това и
заявеното от него е твърде общо и неконкретно. Отделно от това и според
заключението на тройната СТЕ, изготвена в съдебна фаза на база конструктивния
проект на сградата, не се установява наличието на такива колони по стените в
сградата. Според това заключение колони нагоре по жилищните етажи не е имало
никъде. Категорични са също така, че такива колони няма как да има в зоната на
източната част на сградата, тъй като там сградата не е имала изобщо своя стена,
а е била използвана стената на съседната сграда на ул.******. Посочват, че по
проект и чертеж има малки уширения, които те лично не са виждали, но са
категорични, че тези уширения не са в източната част на сградата. Ако има
такива, то те са били в западната част на сградата, а в тази част сградата е
останала незасегната след аварията, поради което сочат, че дори и да е имало
такива уширения и укрепвания за каквито
сочи в показанията си св.П., те по никакъв начин не осигуряват стабилността на
авариралата южна фасадна стена и на сградата като цяло. С оглед на това съдът
прие, че тези показания на св.П. не дават никаква конкретна и полезна
информация за решаване на настоящето дело, като по никакъв начин също така не
са и в подкрепа показанията на св.Н.А., който твърди в показанията си за разрушаване
на бетонни колони в сградата, а св.П. дори не можа да посочи от какъв материал
са били изградени т.н. от него „колони”. Той обаче, както и св.Т. бяха
категорични, че външните стени са били тухлени, като нито един от тях не заяви
в показанията си в сградата да е имало бетонни колони, освен една такава от
бетон и камъни (според показанията на св.Т.) в мазето (сутерена) на сградата,
стигаща до партера, откъдето и до първия етаж е имало една стоманена колона в
средата на сградата. Твърдения, които напълно кореспондират със заключенията на
СТЕ, приети по делото с изключение на това, че всъщност в мазето, колоната не е
била бетонна, както твърди св.Т., а зидана такава- от тухли, още повече, че към
момента на проектиране и изграждане на сградата бетонът не е бил познат и
използван като основен материал, а и няма данни за това в конструктивния проект
на сградата.
Към показанията на св.С.П.
съдът подходи с особено внимание, на първо място и доколкото и в показанията на
другите свидетели се съдържат данни за това, че тя много често си е
въобразявала и самовнушавала някои неща, имала е опасения, които не са почивали
на реални факти и обстоятелства. Така дори бившият й съпруг заяви, че тя е била
твърде мнителна за намеса на външни хора, които вършат нередности по сградата,
за нейни самовнушения за това, че някой- мъж от съседната сграда се качвал по
покрива и ходел там, както и че имала неоснователни според него опасения, че
сградата била опасна. За неадекватно поведение от страна на св.П. съобщава в
показанията си и св.Т., който сочи, че е разговарял с нея, докато е могло да се
говори с нея. Показания и на двамата свидетели, които намират опора и в
множеството жалби, отправяни от св.П. до НИПК през годините, от които е видно,
че същата има склонност към надграждане на твърдените от нея обстоятелства, към
придаването на мистериозен характер на някои факти, дължащи се на нейни
самовнушения и подозрения, че сградата е обект на „умишлени набези” и на „терористична
и разрушителна дейност”. Дори жалбата й от 19.09.2006 г. до НИПК съдържа
измислени и добавени от самата нея „факти”, тъй като на тази дата тя изобщо не
е влизала в сградата и поради това и не е имало как да види какво се извършва в
нея. Подобни твърдения се съдържаха и в показанията, дадени от нея в хода на
съдебното следствие. Видно от същите, тя вече беше съсредоточила своите
подозрения за подобни „умишлени набези” над сградата, както и над нея самата и
над членовете на нейното семейство в частност над дъщеря й, върху подсъдимия К.
и съпругата му- М.К. с твърдения, че я е облъчвал, следял я, че бил „вкарал
свои хора в БКС С.”, че е от „тайните служби”, че й е създавал проблеми,
включително и преди 2006 г. чрез общината, която била на негова страна,
единствено и само с цел да я изгони от жилището. Същевременно и не само на база
заявеното от нея по време на разпита й пред съда, но и на база множеството
подадени от свидетелката писма и искания до СО- район С. да й бъде позволено да
закупи жилището, в което е живяла, тъй като й се полага, както и на база опита
на същата да обжалва решението на СРС за отстраняване на съпруга й от това
жилище по иск на Х. ООД срещу него по чл.108 от ЗС, по несъмнен начин се
установява, че св.П. е била крайно заинтересована във връзка с процесната
сграда и е проявявала неистово желание да придобие собственост в същата, поради
което е концентрирала и негативните си настроения върху подсъдимия К. и
управляваното от него дружество. С оглед на тези данни съдът подходи твърде
предпазливо по отношение показанията на св.П., като се съсредоточи върху онази
част от тях, в която тя съобщава информация за състоянието на сградата през
годините, респ. в която сочи кога и как точно е живяла в сградата, кога е
напуснала същата и какви опити е направила да се върне да живее в сградата след
завръщането си от Чикаго, а в другата визирана по- горе част, счита показанията
на св.П. за плод на нейното въображение и негативно отношение към подсъдимия К..
Следва да се посочи, че показанията й като цяло бяха твърде хаотични,
неподредени и объркващи, като единствено и на база съпоставянето им с писмените
доказателства по делото относно разказваните от нея събития през 2006 г. съдът
успя да изведе някакви конкретни фактически изводи за това кога и по какъв
повод св.П. е посетила сградата след завръщането си от Чикаго през 2006 г.
Твърденията на същата, че вещите й, които са били останали в сградата са били
изнесени, че е бил ограничен достъпа й до сградата, че вътре са били прекъснати
електричеството, водата и интернета, съдът кредитира, доколкото това се
установява и от другите събрани по делото доказателства. Кореспондират с
другите доказателства– в частност с показанията на св.Г. твърденията й, че не е
била допусната в сградата, че е предявила собственически претенции към част от
сградата, че е твърдяла, че извършваната в сградата дейност е незаконна, поради
което съдът кредитира показанията й в тази част. Що се отнася до това какво е
видяла вътре в сградата при посещенията си в нея, както и каква част от
„дървенията” е била махната, съдът намира показанията й за хаотични,
непоследователни и неясни. Освен това изрично свидетелката посочи, че когато е
посещавала сградата не е влизала навътре по етажите, а се е движила само по
стълбището, като е видяла, че входните врати на първи и втори етаж са махнати,
както и вратата на стаята, която е била срещу входа на съответния етаж. Посочи,
че на нейния- трети етаж нищо не е било махнато- вратата, касите и прозорците
си били на място, както и че е нейно предположение, че след като са почнали да
махат крайните врати, ще махнат и вътрешните врати. За дъските от пода посочи,
че е видяла, че са махнати от стаята срещу входа на първия етаж, а по отношение
на втория етаж заяви, че няма спомени. Тези й твърдения обаче са в противоречие
със заявеното малко преди това от свидетелката, че когато е отишла първия път в
сградата с полиция- което е било около месец преди да падне стената, в сградата
е била махната всичката дървения- врати, прозорци, както и така наречените от
св.П. „носещи дървени греди- намиращи се в страни от касите на вратите на
всички стаи, помещения и коридори”. По нейни твърдения те са от горе до долу,
намират се в края на стената, за тях са били прикрепени вратите и са били
„направени от много здраво дърво, в което дори и гвоздей не е можело да бъде
забит”. Очевидно е и противоречието в показанията на свидетелката по отношение
на това какво точно е видяла, както очевидно е, че за голяма част от нещата тя
изказва предположения и свои съмнения, а не пресъздава фактите по начин, по
който обективно ги е възприела. Ето защо съдът не кредитира с пълна вяра
заявеното от нея, което е противоречиво и непоследователно, като прие с оглед и
на другите събрани по делото доказателства, че към този момент в сградата е
започнало премахването на вътрешна дограмата и на дюшемето в части от сградата,
както и че е било започнало почистването на сградата от стари вещи. Не може
обаче да се приеме за вярно твърдението на свидетелката, че навсякъде по всички
етажи всичко дървено е било отстранено още към този момент, най- малкото защото
св.П. не е влизала навътре по етажите и не е имало как да види дали това е
така, а и по нейни твърдения от входа на етажа не може да се види изцяло какво
се случва навътре по етажите. В този смисъл са и показанията на св.И.И., на св.Д.Н.
и на св.Г., които също сочат, че когато са се изкачвали по стълбището са могли
да видят какво се случва само в началото на етажа, но не и навътре, тъй като не
са влизали навътре по етажите.
Същото важи и по отношение твърденията на св.П. за второто й посещение в
сградата с полиция- това на 11.09.2006 г. заедно със св.Г., когато двамата
отново не са влизали навътре по етажите и към който момент и на база
обективните и непристрастни показания на св.Г., съдът прие, че както той, така
и св.П. са могли да установят и да видят, че са махнати всички врати с каси в
началото по етажните площадки- т.е. на стълбищните етажи, но не и дали и какво
е било махнато навътре по етажите, тъй като не са влизали навътре, а и не са
имали възможност от стълбищната площадка да видят какво е положението навътре.
Категоричен по този въпрос бе св.Г., като и самата П. не отрича, че не е
влизала навътре, макар да изразяваше непрекъснато различно и противоречиво
становище по въпроса дали от стълбищната площадка е могла да види всичко
навътре по етажите. Ето защо и предвид наличието на множество противоречия в
показанията на свидетелката по този въпрос, съдът не даде пълна вяра на същите.
Същевременно видно е, че св.П. е предубедена най- вече спрямо подсъдимия К. и
всячески се опитва да убеди всички, че в сградата са били предприети умишлени
действия по разрушаването й- както на няколко пъти посочи самата тя.
От друга страна показанията на св.П., дадени пред съда по въпроса дали е имало при
посещението й на 11.09.2006 г. разбити стени, дали е видяла някъде съборени
тухли или дупки в стените, кореспондират с тези на св.Г., който твърди да не е
видял нищо подозрително и нередно в сградата, както и с показанията на св.И.И.
и св.Д.Н., посетили сградата в деня на инцидента, които също не съобщават да са
видели разрушени стени и съборени тухли в сградата. Нещо повече- след прочитане
показанията й от ДП св.П. категорично отрече да е казвала записаното там, а
именно: „На втория и на първия етаж имаше разбити стени около вратите и където
бяха порталните врати всички тухли бяха махнати, порталите бяха махнати и
всичко зееше”, както и „На долните два етажа, когато влязох за последен път, ми
се струва, че бяха махнати стените на стаята, която гледа към ***** и махнати
стените на кухнята, на банята и на тоалетната”. Съдът кредитира показанията на
св.П. по този въпрос, дадени пред съда, тъй като от една страна липсват
доказателства за обратното. От друга св.П. е твърде пристрастна предвид
собственическите й амбиции към сградата и на няколко пъти заяви, че е започнало
събарянето на сградата, че е имало буквално събаряне и унищожаване на същата,
че по думи на работниците, с които е разговаряла, те са й казали, че ще махат
всичко, че ще съборят цялата вътрешна част на двата етажа. При това отношение
на свидетелката към случващото се в сградата, логично е тя да има интерес да
твърди, че са били разрушени и стени в нея, тъй като това в най- голяма степен
би кореспондирало със становището й, че сградата е била подложена на умишлено
разрушаване и събаряне. Въпреки това обаче, дори и тя, която поддържаше тази
версия за случилото се в сградата, отрече да е видяла вътре разрушени и
съборени стени. С оглед на това съдът кредитира показанията й по този въпрос
дадени пред съда, а не тези от ДП. Отново и с оглед така заявеното от нея,
непонятно остана какви са тези изключително здрави, дървени греди, покрай
касите на вратите от двата края на стените, за които св.П. настояваше, че били
изкъртени навсякъде и как, ако е имало такива греди и те са били изкъртени
навсякъде, стените ще са останали цели и незасегнати. Св.П. не можа да посочи
на мястото на тези греди след махането им какво е имало и дали е имало дупка,
като категорично обаче заяви, че не е имало разбити стени. Данни за наличието
на дървени греди, успоредни на касите на вратите, се съдържат единствено още в
показанията на св.М.- той сочи за дървена греда в самата стена до касата, по
неговите думи- малко вертикално разположена, но в близост до касата, а не в
края на стените, както твърди св.П., като и по негово мнение тази греда служила,
за да е „по- устойчиво”. От друга страна посочи, че освен дървените части, за
които са били закрепвани вратите- „дървени части в зидарията”, другите дървени
части били само гредите от дюшемето. Св.М. категорично обаче заяви да не е
махал лично такива греди, нито да е чул това да се прави.
Съдът направи опит да изясни имало ли е такива греди в конструкцията на
сградата и каква е била тяхната роля и функция, като и на база заявеното от
вещите лица прие, че твърденията на св.П. и на св.М. по този въпрос не могат да
бъдат кредитирани с доверие по следните съображения: вещите лица от тройната
СТЕ, изготвена в съдебна фаза бяха категорични, че според проектната
документация на сградата данни за такива дървени греди в стените, които да са крепели
конструкцията на сградата- няма. Единствено вещите лица от ДСТЕ, са дали според
съда твърде произволна интерпретация на показанията й от ДП по този въпрос,
като са заключили незнайно как, че на база тези показания се установява, че са
били премахвани тухлени елементи (брюстунги) около отворите на вратите на
вътрешната носеща тухлена стена по „ос В” означени с „К”, „5” и „4” (според
фигура 4/4 от приложението към експертизата), които са в дъното на сградата-
откъм западната калканна стена на сградата на ул.******. Свидетелката обаче
говори в показанията си за дървени греди, като пред съда отрече да е имало
разбити стени и махнати тухли, а от друга страна стана ясно, че не е влизала
навътре по етажите и поради това и не е могла обективно да види какво се случва
в дъното на коридора, където се намират въпросните елементи от средната тухлена
стена. Нещо повече- дори вещите лица от ДСТЕ, разпитани в съдебно заседание
посочиха, че в проектите на сградата такива греди няма, макар според тях те да
не са обозначават в тези документи. Последното съдът не прие с доверие, тъй
като и ако един елемент е носещ и ако е част от конструкцията на сградата,
предвиден да укрепва същата, няма никаква- дори житейска логика, да не говорим
за професионална такава, този елемент да не бъде отразен в конструктивния
проект на сградата. В своите разяснения пред съда вещите лица от тази
експертиза се опитаха да интерпретират показанията на св.П. по този въпрос и да
изказват предположения какво може би е имала тя предвид, твърдейки че тя може
би е възприела клепетата отстрани на касите и щурцовете над вратите за греди.
Категорично обаче се установява, че в случая щурцовете са хоризонтални греди
над отворите за вратите, а не вертикални такива по дължина на стената отгоре до
долу, като на места щурцовете са били дървени, а в други части- от тухлена
зидария. Ето защо трудно може да се приеме версията на вещите лица, че св.П. е
имала предвид в случая щурцовете. А по отношение на клепетата стана ясно, че
същите са с големина не повече от 10/10 см и представляват дървени трупчета,
които се вграждат в стената по нейната вертикала от двете страни на дограмата,
като впоследствие касата и дограмата /врати и прозорци/ се заковават към
клепетата. С други думи клепетата не отговарят на описанието дадено от св.П. за
тези греди, най- малкото поради това, че са твърде къси и съвсем не са
разположени в края на стените. Ако обаче въпреки всичко се приеме, че св.П. е
възприела клепетата покрай вратите за масивни дървени греди, то същите
категорично се установява, че нямат никаква роля за конструкцията на сградата,
още по- малко укрепваща такава. Не се установява също така те да са били махани
при махането на вратите и касите, доколкото единствените преки доказателства по
този въпрос са показанията на св.М., който категорично заяви, че при
отстраняването на дограмата не са били махани клепетата. Св.К. също посочи, че
няма данни да са били махани клепетата при свалянето на вратите, няма подобни
твърдения и в обясненията на подсъдимия П., който е бил ежедневно в сградата.
От своя страна вещите лица от ДСТЕ, боравят само с предположения, изказвайки
мнения какво според тях би се случило, ако са махани и клепета, респ. правят
интерпретации на свидетелски показания по един недопустим начин, като не сочат
да имат обективни данни, на база на които да стъпват, за да твърдят, че
дограмата е махана заедно с клепетета и щурцовете.
По същите съображения съдът не кредитира и показанията на св.П. относно
така наречените от нея обли, малки, дървени гредички от тавана, които са
подпирали конструкцията на тавана и които по нейни твърдения са били премахнати
и натоварени в камиона ползван от бригадата на М.А. в деня на инцидента. Същата
заяви, че този ден не е влизала в сградата, но била познала тези греди и била
сигурна, че са махнати оттам. Отново и единствено в показанията на св.М. се
съдържат твърдения за подобни греди на тавана на сградата- обли, дървени от
боров материал, за които той заяви, че били такива като на покрива, но отрече
някой да е махал същите. Отново и на база заключението на тройната СТЕ,
изготвена в съдебна фаза бе установено, че в проектната документация на
сградата няма данни за такива греди. Освен това както покривът, така и
мансардният етаж на сградата са били разрушени по време на Втората световна
война и не са били изградени отново, като покривът е останал плосък и едва на
по- късен етап, заради многото течове е бил покрит отгоре с временна
метална конструкция, която е останала до
инцидента. Вещите лица посочиха, че няма конкретни данни за това как точно е
бил изграден таванът на сградата след разрушаването му, но няма данни и за
такива обли дървени греди, които да крепят и държат конструкцията отгоре, както
твърди св.П.. Още повече, че няма никакви твърдения и становища на вещите лица,
разрушаването на южната фасадна стена да е започнало от тавана или покрива,
респ. по някакъв начин гредите на тавана (ако е имало такива) да са държали
тази стена и да са имали укрепваща за нея роля. Няма и каквито и да е било
данни разрушаването на сградата да е започнало от срутване на тавана, поради
което и вещите лица от нито една СТЕ не са изследвали и въпроса за
конструкцията на тавана след разрушаването на покрива и мансардния етаж на
сградата през Втората световна война.
С оглед на всичко това, дори и да се приемат за достоверни показанията на
св.П. и на св.М. за наличието на такива греди на тавана, то взаимно
противоречиви са показанията им по въпроса били ли са махани те или не. От
друга страна нито едно вещо лице не счита, че тези гредички, ако са
съществували, махането им е оказало каквато и да е било роля за настъпване на
инцидента. Ето защо и съдът прие, че в случая е без значение дали заявеното от
св.П. по този въпрос е вярно.
Показанията на така наречения основен свидетел на обвинението по делото- св.Н.А. съдът прецени не само на база
противоречията в показанията му, но и съпоставени с другите събрани по делото
доказателства и проверени и от техническа гледна точка.
На първо място съмнението в достоверността на показанията на св.А. се
основава на това, че той е разпитан няколко пъти на ДП и един път в СФ, като
всеки път дава различни показания. Не само това- пред различните лица, пред
които е твърдял да знае обстоятелства във връзка с инцидента той е разказвал
различни версии и то по отношение на ключови факти. За първи път св.А. споделя
да има информация по случая пред св.С.П.- близък приятел на роднина по бащина
линия на едно от починалите момичета- Д. Ч.. Именно и чрез св.С.П. се
осъществява и връзката между св.А. и майките на починалите момичета- св.Ч. и
св.Г.. Показанията на св.С.П. се явяват производни такива, доколкото той
пресъздава това, което е чул и разбрал от прекия източник- св.А.. Ето защо и по
отношение показанията на св.С.П.
важи казаното по- горе във връзка с показанията на св.Ч. и св.Г. и във връзка,
с това което той преразказва като чуто от св.А.. Логично е също така св.С.П.
предвид изминалия период от време да е забравил редица обстоятелства, за които
е давал показания на ДП, както и много от нещата, които сочи да се неясни,
объркани и противоречиви. Тези неясноти и пропуски в спомените му бяха
преодолени, чрез прочитане показанията му от ДП. Макар и в началото св.С.П. да
заяви, че толкова подробности не е разказвал на никой, след това потвърди, че
именно св.А. му е казал, че в деня на инцидента той и работниците са рязали
релси в сградата. Същевременно видно от разпита на св.С.П. и направените от
него уточнения, част от показанията му съставляват негови предположения и по-
конкретно в частта, според която „случаят е бил замаскиран като ремонт, за да
се разруши сградата”. Ето защо и в тази част съдът не кредитира показанията на
св.С.П., като стича, че именно и на база подобни показания на свидетели по
делото, същото е съпътствано със слухове за умишлено събаряне на сградата с цел
освобождаване на терена от същата, тъй като е била със статут на паметник на
културата от местно значение. Доказателства за подобна деятелност по делото
няма събрани. Става въпрос само за недомлъвки, слухове и предположения на
различни лица. Отново като предположение на св.С.П.– потвърдено от него в
съдебна зала, се явява и твърдението му, направено по време на разпита на ДП,
че бил уволнен след инцидента, защото му било известно нещо за падналата
сграда. Оказа се, че не е вярно твърдението на същия, че е работил като охрана
на падналата сграда, а е работил на съседна такава, както и че само негово
предположение е, че договорът му е бил прекратен, тъй като знаел нещо за
падналата сграда. Видно е също така, че той е правил опити да си намери работа
в сградата като организатор по строителството и е оставял бележки, за да се
свърже собственика с него, което не е станало и в този смисъл логично е св.С.П.
да питае известно негативно отношение към собственика, тъй като не е успял да
си осигури работа в сградата, а оттук и логично следва обяснението, поради
какви причини е изказвал предположения за това, че към сградата има интерес И.К.,
както и че срутването й е било „замаскирано” като ремонт.
Ето защо съдът прие, че освен това, което Н.А. му е разказал и което след
това С.П. е пресъздал в показанията си, той е надградил и доразвил нещата със
свои предположения, които обаче е представил като категорични твърдения и по
този начин е спомогнал още повече случаят да бъде „обвит” в слухове за умишлено
събаряне на сградата.
Противоречиви и звучащи колебливо са и твърденията на св.С.П., дадени по
време на разпита му на ДП, според които Н.А. му е казал, че ще свидетелства
срещу пари- ако майките на починалите момичета му платят. Свидетелят заяви, че
няма спомен Н.А. да му е казвал, че ще свидетелства срещу пари, макар и да
изрече доста показателната реплика, че той (Н.) бил „женен” за пари. Съдът
прецени, че трудно може да прецени, дали в тази част показанията на св.С.П. са
верни, тъй като той не ги потвърди категорично. От друга страна самият Н.А. при
неколкократните си разпити е заявявал, че различни хора са му предлагали пари,
като и пред съда заяви, че една от майките му е предлагала някакви пари, чрез
св.С.П., както и че различни хора са му предлагали различни неща, макар да не
уточни какво. Ето защо съдът прие, че е възможно св.Н.А. да е искал да получи
нещо, за да свидетелства, но от кого точно и срещу какво е обещавал, че ще
свидетелства- както неговите показания по този въпрос, така и тези на св.С.П.
са твърде противоречиви и поради това трудно може да се установи нещо
конкретно. Още повече, че дори и да е имало подобни предложения или искания,
логично е лицата, които са ги направили да затаят тези факти, тъй като същите
са неизгодни за тях.
В останалата част, както бе отбелязано съдът кредитира показанията на св.С.П.
като прие, че той действително е разговарял с Н.А. и последният е твърдял пред
него да знае нещо във връзка с инцидента. Доколко обаче заявеното от св.С.П. за
разказите на Н.А. е плод на негови предположения и доколко лично св.А. е
споделял нещо с него, е също доста спорно, тъй като едва за първи път пред съда
св.С.П. заяви определени обстоятелства, за които не е давал показания на ДП и е
възможно с оглед изминалия период от време спомените му да са не само неточни,
но и да се примесват с предположения от негова страна като например по въпроса
от колко време преди инцидента св.Н.А. е работил на процесната сграда. За първи
път пред съда св.С.П. посочи, че Н.А. е работил там около месец и половина-
два, та дори в един момент каза и Т.месеца. С оглед на това съдът прие като
най- точни по този въпрос показанията му от ДП, тъй като към този момент е имал
и по- ясни и пресни спомени за разговора си с Н.А., като в съдебно заседание
изрично уточни и кои части от тези негови показания са плод на негови
предположения и кои е чул лично от А.. Така св.С.П. потвърди, че пред него А. е
разказал, че по случайност е жив, тъй като в деня на инцидента заедно с други
работници рязали носещите релси на сградата с флекс, като малко преди инцидента
бил изпратен от другите да купи кафе и това била причината да се спаси. Това
твърдение на А. пред С.П. обаче не дава обяснения какво се е случило с другите
работници и как те са успели да се спасят след като са останали на обекта, а
сградата е рухнала непосредствено след като А. е отишъл за кафе. Същевременно
това твърдение на А. е в противоречие с други негови твърдения и в частност с
това, което след това е заявил пред майките на починалите момичета и което е
написал пред тях собственоръчно. Пред тях той е казал и е записал, че към 16 ч.
когато вече са били отрязали 3 колони, сградата е почнала да скърца и С. (св.С.)
е настоял да напуснат бързо сградата, тъй като тя щяла да падне всеки момент.
Заявил е още, че всички са напуснали сградата, като той и С. са отишли на
обекта на ул.Христо Белчев, след което той се прибрал в дома си и малко след
това сградата паднала.
С други думи пред майките на починалите момичета св.А. вече е изоставил
версията си, че се е спасил, тъй като е отишъл да вземе кафе и че под руините
на сградата могат да бъдат намерени флексовете, с които са рязали „релсите”
сградата. Тази негова първоначална версия очевидно не издържа, тъй като пред С.П.,
Н.А. е заявил, че под сградата при разчистването й трябвало да намерят
затрупаните флексове. Не случайно и по повод тези твърдения на св.Н.А. по
делото са разпитани множество пожарникарски служители взели участие в
разчистването на руините от сградата, както и служители на Г.АД продължили с
разчистването на сградата в следващите дни. Нито един от тях обаче не твърди
под руините на сградата да са намерени каквито и да е било машини и в частност
флексове, което се потвърждава и от огледния протокол във връзка с извършения
оглед на местопроизшествието. Тези доказателства категорично опровергават
твърденията на св.Н.А. пред св.С.П. по този въпрос.
В собственоръчно записаното от него и предадено на майките на починалите
момичета от дата 21.07.2007 г. А.
посочил още, че работил в сградата от началото на месец септември 2006 г., като
на процесната дата са работили той, бай С. и още трима човека от Кюстендил,
единият, от които с име Р.. Работили на втория етаж на сградата, където рязали
метални релси, когато към обяд дошъл подс.К. и им наредил да слязат на първия
етаж и да срежат колоните на сградата, които били пет. Записал, че с къртач и
канго изкъртили Т.от тези пет бетонни колони, което станало някъде до към 4 ч.
следобед, след което по нареждане на бай С. всички напуснали бързо сградата,
тъй като тя почнала да скърца и той се уплашил, че ще падне всеки момент.
Отбелязал, че за тази дейност им платили по 50 лв. допълнително. Според
записаното от него бай С. (св.С.) му казал, че подс.К. бил дал пари на И.Г., за
да купи кола Жигули на другите трима работници от Кюстендил и ги изпратил да се
махат от София, като им намерил работа другаде. По негови твърдения той
напуснал тази фирма през месец март, тъй като не му плащали.
От прокурор Ч.А.
на ДП св.А. бил разпитан на 22.10.2007
г., по време на който разпит отрекъл всичко, което бил разказвал до този момент на двете свидетелки
и заявил, че св.Ч. е искала от него да каже, че е работил на обекта и че е
получил заповед от Х. да бутат шайби и стени, както и че са бутали такива, тъй
като и след като е работил на обекта, значи и той бил „вътре”. Заявил още, че Ч.
му обещала да го уреди на работа при неин братовчед в Сандански, както и че тя
веднъж му дала 50 лв. за това, че измел двора й и свършил още някаква работа.
По време на разпита заявил още, че след срещата си със св.Ч. е срещнал случайно
св.П.К., който се притеснявал да не би Ч. да има лоши намерения спрямо подс.К.
и дали не иска да го залее с киселина, като заявил, че не е получавал заплахи
от него. Посочил, че е работил в сградата два или Т.дена през месец септември
преди сградата да падне, като махал каси от врати и дограма от прозорци,
изнасял стар багаж от сградата, гардероби, столове, като имало и една бригада,
която сваляла мазИ.от стените, както и че през дните, през които бил на работа
там не бил виждал някой да бута, събаря, подкопава стени или колони. Заявил, че
в деня когато сградата паднала не бил на този, а на друг обект, като отишъл на
падналата сграда няколко дена след това, за да поставят оградни платна за
обезопасяване на обекта.
Същевременно и по време на разпита си пред съдия по реда на чл.223 от НПК
на 18.12.2007 г. св.Н.А. на няколко пъти сменял версията си по
повод случилото се в деня на инцидента. Заявил, че е работил в сградата на ул.*****
№**, като първоначално отрекъл да е работил в процесната сграда в самия ден на
инцидента, като твърдял този ден само да е носил там къртач Хитачи и Канго, за
да се срежат релсите на пода, както и че същия ден на обекта дошъл подс.К. /за
когото не знаел тогава кой е и как се казва/ и влезнал в спор с бай С., който
настоял двамата с А. да се махнат, тъй като в обекта щяло да се кърти и можело
да се случи нещо със сградата. Посочил, че в сградата имало 3-4 работника- мъже
от ромски произход, на които не знаел имената, тъй като бил набързо, а и работниците
всеки ден ги сменяли. Посочил, че още
като се влезе на втория етаж се виждали тези Т.колони, които опасват стаята, а
може и четири да са били заявява св.А., но подчертава, че не могъл да ги опише,
тъй като стоял в тази стая само 5 минути, но бил сигурен, че още като се влезе
в стаята се виждали. Заявил, че са напуснали сградата с бай С., защото
последният бил убеден, че сградата може да падне, като вечерта разбрал, че това
се случило. По думите му, бай С. го предупредил да не казва на никой, ако го
питат, че е бил там, като след 6-7 дена след случилото се двамата били
изпратени да сложат ламаринена врата на обекта. Посочил, че е бил призован, за
да бъде разпитан от прокуратурата по този случай около месец и половина преди
разпита си пред съдия, като заявил, че преди да бъде повикан за разпит от прокурор
Ч.А. имал инструктаж от едни хора, както и от П.К., който като че ли знаел, че А.
ще бъде повикан за разпит. Тези хора му казали да каже на прокурора, че госпожата
го била заплашвала с двама мъже за нещата, които бил разказал от репортажа и че
бил казал нещата от репортажа под натиск. По време на разпита заявил, че пред
прокурора е казал това, което са искали тези хора той да каже, а именно, че под
натиск на жената е разказал всичко от репортажа, като заявил, че бил излъгал
най- фатално прокурора. Заявил още, че след разпита си пред прокурора отново
срещнал К., който му дал бутИ.уиски и го поздравил за това, което бил казал
пред прокурора, но не знаел от къде К. е разбрал какво той е казал пред
прокурора. След това и на допълнително поставен въпрос уточнил, че преди К. или
К.да му даде уискито му бил казал, че е излъгал прокурора, на което К.или К.
бил много весел, дал му уискито и му обещал да му намери доходна работа. Обещал
му и пари, както и премия от г-н К., който щял да я даде на К.или К., а той на
него.
Обяснил, че се е срещал със св.Ч. и с другата госпожа, като на срещата бил
разказал това, което току- що бил разказал пред съдията. Впоследствие и след
като на св.А. били предявени саморъчно
написаните от него обяснения, той потвърдил, че това го е написал той, като
подчертал, че написаното там е вярно, но имало някои изменения, които заявил, че ще каже пред съдията. Отрекъл
записаното от него в този лист за това, че са къртили колони, да е вярно, като
заявил, че вярното е казаното малко по- рано по време на този му разпит, а
именно, че само са оставили машината в сградата, но той лично и бай С. не са
имали задача и не са къртили и не са рязали нищо. Посочил обаче, че другите
работници- ромите имали такава задача от подс.К., за когото след това разбрал,
че е собственик на сградата, като няколко месеца по- късно пак от бай С. бил
научил, че К. бил наредил да се режат релсите и да се къртят колоните. Заявил,
че никой не бил къртил и не бил рязал нищо с така занесените от него и С.
машини, а само единият работник отишъл да купува диск за машината. Отрекъл
някой да му е плащал нещо, за да кърти и реже, като обяснил тези свои твърдения
пред св.Ч. с това, че имал „зъб“ на тази фирма, тъй като му дължала пари.
Потвърдил, че имало спор между К. и С., но отрекъл да е чул шум от скърцане, а
такова бил чул само С., като заявил, че всичко това станало за много кратко
време- 4-5 минути, като те двамата не са тръгнали да бягат, а са отишли да
играят табла, както и че С. бил изплашен, а той- не. По- натам и след като му
бил предявен записа, който св.Ч. направила с камерата, св.А. потвърдил, че това
са негови думи, но заявил, че ги е казал, тъй като бил в тежко състояние,
заради смъртта на майка си. Уточнил, че никой не го бил заплашвал, както и че
бил казал „почти“ истината, както и че „почти“ всичко е вярно и че тогава бил в
тежко състояние заради смъртта на мака си и затова разказал нещата все едно и
той бил участвал, тъй като чувствал вина. При зададен му за пореден път въпрос
дали лично той е участвал в къртенето на колони, с кого и до колко часа, св.А.
изведнъж заявил, че всичко, което е казал до тук не е вярно и че правил опит да
се измъкне от условната присъда, защото смятал, че ако каже истината може да
обвинят и него. След което започнал да разказва, че е бил на обекта не 4-5
минути, а от 9 сутринта до към 4 ч. следобед и че са започнали да режат
релсите, както и че другите работници, на които не знаел имената и те са рязали
релсите, а на кангото се сменяли той и С. и къртили колоните до 4 ч. следобед. Посочил, че са напуснали
обекта към 16 ч., тъй като С. бил убеден, че къщата ще падне, като уточнил, че К.
бил дошъл между 9 ч. и обяд, когато все още не били почнали работа. Заявил, че
това е цялата истина, че никой не му е казвал какво да каже освен този К.преди
разпита му от прокурора за репортажа, който бил лична охрана на К. и на И.К. и
който го накарал да каже пред прокурора, че е казал нещата в репортажа, защото
е бил заплашван, но това не било истина. Казал, че пред св.Ч. бил казал цялата
истина с чиста съвест. Отново казал, че му тежала смъртта на майка му, която
била починала при катастрофа и искал да помогне на Ч., тъй като й съчувствал.
Съдът си
позволи да преразкаже показанията на св.А. давани от него пред различни органи
на ДП, както и написаното от него собственоръчно пред майките на починалите
момичета /макар то да няма стойност на свидетелски показания, но е индиция
относно липсата на последователност на твърденията на А./, респ. това, което
той е говорил пред св.С.П., тъй като единствено и само по този начин в най-
голяма степен може да бъде илюстрирана непоследователната и твърде
противоречива позиция на св.А. относно случилото се на инкриминираната дата и
неговото участие в него. Той е непоследователен не само в твърденията си пред
различни органи и лица. Той е непоследователен, противоречив и разказва
различни версии, оправдавайки ги с различни мотиви, дори в рамките само на един
разпит- този пред съдия по реда на чл.223 от НПК на ДП. Същият неколкократно
сменя позицията си и заявява, че това, което е говорил до тук, е невярно. Това
създава абсолютна несигурност в показанията му като цяло, още повече, че и по
време на разпита си пред настоящия съдебен състав отново застъпи нова версия, а
именно, че всичко, което е говорил до този момент е невярно и единственото
вярно е, това, което казва в този свой разпит, а то е, че е ходил в сградата на
ул.***** №** само веднъж след падането й, за да сложат със св.С. ламарина и
катинар, за да ограничат достъпа на външни лица до сградата. За пореден път
пред съда заяви, че е заплашван от различни хора, предлагани са му различни
неща, като нещо повече- вече няма представа кое е истина и кое лъжа. Разбира се
логично е, ако св.А. действително е бил в сградата в деня на инцидента и е взел
участие в рязането на „релси” и в къртенето на колони да се опитва да затаи
това обстоятелство, тъй като то се явява неизгодно за него обстоятелство,
носещо потенциална опасност на същия да бъде търсена отговорност за това, което
е сторил, ако се установи, че то има отношение към падането на сградата. Непонятни обаче остават мотивите на свидетеля да твърди
различни неща по тези въпроси и всеки път да отрича казаното малко по- рано или
пред други лица. Всеки път той изтъква различни причини и мотиви за това, които
са взаимно противоречащи си. Това само по себе си разколебава доверието на съда
в него като надежден свидетел по принцип, но за съда остава задачата да прецени
кои от многото му изявления във връзка с процесния случай са верни и кои- не,
на кои показания да даде вяра и кои да отхвърли като недостоверни. За да
направи тази преценка съдът изходи не толкова от сочените от св.А. различни
мотиви всеки път да дава различни показания. Още повече, че и почти недоказуеми
са твърденията му за отправени към него заплахи от различни лица, респ. за
предлагани му облаги с цел да каже едно или друго. Това е така, тъй като нито
едно от тези лица няма интерес да изнася в показанията си неизгодни за себе си
факти и обстоятелства и поради това и доколкото не се твърди да е имало
очевидци на тези заплахи и предложения, то и същите остават недоказани. Напълно
е възможно св.К., когото св.А. споменава многократно в показанията си да е
оказвал някакво въздействие върху него, макар самият К. да отрича това и то е
повече от логично. В каква насока обаче е било това въздействие и дали е било
заради обстоятелството, че свидетелят е излъгал правейки изявления за
определени обстоятелства пред майките на починалите момичета, които са
разпространили записа на изявленията му чрез медиите и той е станал
общодостъпен или заради това, че е казал истината пред тях, а след това и в
разпита си пред съдия на ДП, която истина не е била изгодна за К. и за
подсъдимия К., с когото К. се установява, че е бил в близки отношения- това
няма как да бъде установено по делото. Още повече, че всеки път А. твърди
различни неща и по въпроса бил ли е заплашван от някой, ако да от кого и били
ли са му предлагани някакви имуществени облаги, за да свидетелства, от кого и
за какво- т.е. в чия „полза“ да свидетелства.
Ето защо и за да прецени кои показания на св.А. да кредитира, съдът се
позова на други обстоятелства. На първо място съдът прие за достоверни онази
част от показанията на св.А., която се подкрепя от другите събрани по делото
доказателства. Безспорно това са твърденията му, че е работил по трудов договор
към дружество Х.П ООД малко преди, по време на инцидента и известно време след
това. Обстоятелство, което се установява категорично, както от писмените
доказателства по делото, така и от показанията на св.С., св.Ц.Ц., св.И.К. и св.И.Г., последните трима от които пряко
ангажирани с ръководството на въпросното дружество към инкриминирания период. В
този смисъл и заявеното от А. пред майките на загиналите момичета, че от
дружеството били заличили и изтрили трудовия му договор, за да прикрият, че е
работил там и на процесната сграда, също се явява голословно.
Еднопосочни са показанията на тези четирима свидетеля, а те кореспондират и
със заявеното от св.А. по въпроса, че след инцидента, С. и А. са били изпратени
от дружеството да оправят оградата около сградата- да вържат падналите ламарини
с тел, както и да сложат катинар, за да се ограничи достъпа на външни лица до
сградата. Единствено св.И.К. нямаше никакви конкретни спомени за конкретни
факти и обстоятелства и показанията му бяха изключително лишени от информация
относно инцидента. Въпреки положените усилия от съда, така и не стана ясно кой,
защо и как е наредил или поискал работници от Х.П ООД да извършат тази дейност,
при положение, че дружеството не е имало нищо общо по твърдение и на И.Г. и на Ц.Ц.
и на И.К. с процесната сграда. Единственото общо /установено по несъмнен начин
по делото/ е било това, че дружество Х.П ООД и Х. ООД са имали общ съвместен
бизнес на обект на ул.Солунска, където дружество Х. ООД е било инвеститор. Не
се събраха никакви доказателства за друга обвързаност между двете дружества,
нито конкретна причина работници от Х.П ООД да бъдат изпращани на процесната
сграда след инцидента. Еднопосочни в това отношение са показанията на
цитираните свидетели, които също така категорично отричат преди инкриминирания
случай някой от тях и в частност св.И.Г. да е изпращал било св.А., било св.С. ***,
било да носят там някакви инструменти или да са ги ангажирали по някакъв друг
начин с този обект преди настъпването на инцидента. Това се отрича не само от
свидетелите пряко свързани с ръководството на дружество Х.П ООД, но и от самия С.,
когото св.А. през цялото време посочва в показанията си като лицето бай С., с
когото твърди да е бил на обекта на инкриминираната дата.
Не се установи и твърдението, св.С. да е бил пращан на обекта на ул.***** №**
преди инцидента, за да носи там някакъв катинар, доколкото св.И.Г. потвърди да
е пращал св.С. да носи катинар на обект находящ се на ул.***** около месец
преди инцидента, но посочи, че не знае дали катинарът е бил предназначен за
процесната сграда или за друг обект. Самият С. също категорично отрече да е
ходил и да работил на сградата преди инцидента, както и да е носил там каквото
и да е било.
Показанията на четиримата са еднопосочни по всички тези въпроси, като не са
събрани и други такива, които да ги опровергават, поради което и съдът няма
основание да не кредитира същите. Разбира се всеки един от тях има интерес да
прикрие неизгодни за себе си факти, особено и ако те са свързани с настъпилия
инцидент. Всеки един от тях има интерес по никакъв начин да не бъде свързван
както с инцидента, така и със самата сграда и най- вече да отрича да е пращал в
нея работници, които да къртят колони, да режат „релси” или дори само да носят
машини, за да се извършват тези дейности. Най- вероятно и поради това тези
свидетели заемат удобната за тях позиция да не могат да си спомнят кой, защо и
как е поискал тази услуга от дружество Х.П ООД след инцидента, като по този
начин всячески се опитват да отрекат връзка между дружество Х.П ООД и
процесната сграда, респ. дейността извършвана в нея преди инцидента. Дори обаче
и да е имало някаква връзка, то тя не е установена и може само да се градят
хипотези, именно и поради което се поставя въпроса, дали това не сочи на
достоверност на показанията на св.А. по тези въпроси, а не на тези на св.Цв.Ц.,
св.И.К., св.И.Г. и св.С.С..
Разбира се най- голям интерес да отрича връзка с дейността в процесната
сграда, има св.С., който и ако действително е бил в сградата в деня на
инцидента и е взел участие в разрушаване на конструктивни елементи от същата,
без съмнение би уличил себе си в извършване на престъпление.
С оглед на това и за да кредитира техните показания, а не тези на св.А. по
тези въпроси, съдът взе предвид и други обстоятелства, преценявайки, че всеки
един от тези свидетели има косвено интерес от крайния изход на делото.
Това на първо място е обстоятелството, че няма събрано нито едно друго
доказателство в подкрепа твърденията на св.А., че на инкриминираната дата е бил
в сградата. Нито той, нито св.С. като имена говореха нещо на св.М.-
единственият безспорно установен и разпитан по делото пред съда работник от
бригадата на подсъдимия М.А., работил в сградата и на инкриминираната дата.
Подсъдимият П., който също се установява да е бил в сградата в деня на
инцидента също отрича в този ден да са идвали външни работници и в сградата да
са правени нещата, за които твърди в показанията си А., което изцяло
кореспондира и с показанията на М.. Разбира се и М. и подсъдимият П. също са
заинтересовани от крайния изход на делото и логично е да отричат да са
извършвани такива дейности, тъй като биха се уличили в противен случай в
извършване, ако не на престъпление, то най- малкото на незаконни дейности.
Тук обаче следва да се посочи следното: безспорно установено е, че към 16
ч., когато св.Д.Н. и св.И.И. са посетили сградата в нея не е имало работници-
те вече са си били тръгнали, но в нея е бил подсъдимият П., който е останал там
след работниците и малко преди настъпването на инцидента. Същият в обясненията
си категорично заяви, че не е имал никакво усещане за опасност в сградата, не е
усетил никакви признаци, които да му дадат основание да се притесни за
сигурността на същата- точно обратното и в противовес на заявеното от св.А. в
част от показанията му, че в сградата по твърдение на бай С. започнало да се
чува скърцане и поради това те напуснали по спешност сградата- т.е. избягали
оттам, макар и по този въпрос той да е непоследователен. За това, че сградата е
била напусната по спешност от всички, тъй като почнало да се чува скърцане, А.
казал и след това написал и в обясненията си пред майките на починалите
момичета, видно от техните показания. Даже заявил, че и охранителят бил
напуснал, което не е вярно, тъй като при посещението на св.Н. и св.Ив.И.
охранителят е бил на поста си, видно от техните показания. Същевременно странно
при това положение е, ако казаното от А. е вярно, по какви съображения
подсъдимият П. е останал в нея и защо и той самият не е напуснал същата по
спешност. В случая логичното се явява това, което той заяви пред съда, а
именно- че, ако е имал и най- малко притеснение относно възможността сградата
да падне, не би останал вътре в нея. От друга страна, той е бил в сградата
почти през целия ден, като същият е и специалист- инженер конструктор и е бил
наясно с това до какви последици може да се стигне при разрушаване на
конструктивни елементи в сградата. Ето защо няма никаква житейска логика,
подсъдимият П. да е присъствал в сградата, да е настоявал той лично да се
разрушават носещи стени и да се режат металните греди от нейната подова
конструкция, докато той лично е бил в самата сграда и да не е направил всичко
необходимо да напусне същата възможно най- бързо и преди всички останали. Това
граничи със самоубийствени намерения, каквито не се установява да са налице при
него. Подсъдимият П. е напуснал спокойно сградата при това последен /същият е
бил в сградата по време на посещението на св.Д.Н. и св.И.И., към който момент
работниците вече са били напуснали сградата/, което означава, че не е имал
никакви притеснения, респ. че заявеното от него относно случилото се на тази
дата е достоверно. Абсолютно същото важи и по отношение на подсъдимия К., който
макар и да не е разполагал със специални познания и поради това и вероятно не е
имало как да знае какво би се случило, ако се разрушат тухлени стени в сградата
и се отрежат металните греди от подовата конструкция на същата, все пак е
образован човек, с данни за високи интелектуални способности и без данни за
суицидни намерения. Няма никаква логика да се приеме, че той би наредил да се
разрушават тухлени стени и да се режат металните греди от подовата конструкция
в сградата, ако не е имал представа каква е тяхната роля за устойчивостта на
сградата. Още по- малко мислимо е, да се приеме, че би наредил това, ако е имал
тази представа и ако целта му е била (каквито слухове и предположения се носят)
да събори сградата, „маскирайки” инцидента като ремонт, докато е бил лично той
в сградата. Ако все пак това е било сторено, то няма никакви данни, че
подсъдимият П. и подсъдимия К. са могли да предвидят кога точно- веднага или
след няколко часа и как би рухнала сградата- дали би паднал само подът на
същата или би се сринала някоя от външните й стени и до какви последици би
довело това, особено за тях самите. Ето защо и твърде нереално е да се приеме
една подобна теза, която граничи със суицидни намерения, каквито не се
установява да са били налице нито при подсъдимия К., нито при подсъдимия П..
Освен това няма никаква логика подсъдимият К. да е искал архитектурно
заснемане на сградата, но преди да изчака същото да завърши, да нареди бутането
на стени, при това на първи и/или втори етаж от нея, където такова е било
направено още през 2004 г. и където и ако се бутнат стени, направеното
заснемане, няма да отговаря на реалното положение в сградата. А и никой не би
си поръчал архитектурно заснемане на сграда, която иска да срути, за да използва
терена под нея.
Твърденията, че в сградата в деня на инцидента са разрушавани стени и са
рязани „релси” не се подкрепят и от показанията на свидетелите, посетили
сградата този ден- св.Н. и Ив.И., както и св.Г., доколкото нито един от тях не
сочи да е видял нещо нередно, респ. не сочи да е видял разрушени стени или
съборени тухли. Не се установява такива да са открити и на местата, където са
били извозвани отпадъците изнасяни от сградата. Същевременно категорично се
установи, че каросерията на камиона, който е останал паркиран пред сградата
преди инцидента е била празна и откритите след това в нея материали- тухли,
метални греди и други са се изсипали върху камиона по време на инцидента.
За да не кредитира обаче показанията на св.А. за това, че на
инкриминираната дата са били разрушавани колони в сградата и са били рязани
„релси” съдът се съобрази най- вече с отговорите дадени от вещите лица от
тройната СТЕ, изготвена в съдебна фаза относно наличието на колони в сградата,
относно наличието на бетонни такива, относно последиците от разрушаването на
тухлени елементи от сградата и от рязането на метални греди от подовата
конструкция на същата. Заключението на шесторната СТЕ е изготвено преди разпита
на св.А. на ДП, респ. преди той да се срещне с майките на починалите момичета,
поради което и в него не са подложени на коментар неговите показания. Такъв е
налице в ДСТЕ, изготвена на ДП, чието заключение обаче в по- голямата му част,
както и заявеното от вещите лица в съдебно заседание, съдът не възприе, по
съображения, които ще изложи по- натам.
На вещите лица от тройната СТЕ, изготвена в СФ изрично бяха поставени
въпроси, които да изяснят и да дадат възможност на съда да прецени от обективна
гледна точка достоверността на заявеното от св.А. в показанията му дадени по
реда на чл.223 от НПК на ДП, както и пред майките на починалите момичета, респ.
написаното от него собственоръчно в обяснения, които е предал на св.Ч.. Следва
да се отбележи, че когато на ДП св.А. е разпитван пред съдия и е дал показания
за рязани „релси” в сградата и събаряни „колони” никой не си е направил труда
да уточни какви са тези релси, къде са рязани такива, изцяло или частично са
били рязани, в коя част на сградата са били, какви са тези колони, къде са се
намирали, от какъв материал са били, разрушавани са изцяло или частично и т.н.
Пред съда св.А. отрече всичко това, поради което и тези въпроси нямаше как да
му бъдат зададени. Именно и поради това най- вероятно вещите лица от ДСТЕ,
изготвена на ДП са си позволили да интерпретират показанията на св.А. и да
внасят в тях смисъл, който не се установява той да е имал предвид. Това бе
достатъчно за съда да постави под съмнение и заключението на ДСТЕ, още повече,
че и вещите лица не бяха убедителни в твърденията си пред съда, даже по някои
въпроси звучаха абсурдно дори и за съда, който не разполага със специални
познания, но все пак има житейски опит и елементарни общи познания. Така
например, не стана ясно по какви причини вещите лица от ДСТЕ, изготвена на ДП
приемат, че заявеното от св.А.: „къртихме самите колони и се сменяхме със С.” е
равнозначно на премахване на тулени елементи (брюстунги) около отворите за
врати от вътрешната носеща тухлена стена по ос „В” (на фигура 4/4 от Приложение
№1), означени с „К”, „5” и „4” на фиг.1. На първо място стана ясно, че
„брюстунг” представлява подпрозорчената част на стената, което може да се
установи от всеки чрез информацията, която е налична в интернет. Защо обаче в
случая вещите лица от ДСТЕ, изготвена на ДП сочат елементите около вратите на
вътрешната носеща стена като брюстунги, макар да не се установява там да е
имало прозорци, така и не стана ясно. На следващо място така и не става ясно от
това заключение защо и как експертите са приели, че въпросните „колони”, които
Н.А. твърди да са разрушили се намират именно в този край на вътрешната носеща
тухлена стена и защо именно от тази стена, а не от друга някоя. Най- вероятно
последното е, защото в сградата няма друга вътрешна носеща стена, освен тези в
западния край около стълбището и една 30 см, успоредна на западната външна
стена на сградата, които са останали неразрушени след аварията и поради това и
за да се мотивира становището им, че са разрушавани носещи елементи от
сградата, е трябвало да се спрат на въпросната стена. Вещите лица обаче не
уточняват на кой етаж от сградата са били разрушени тези елементи от вътрешната
носеща стена- на първи, втори или трети жилище етаж. Най- вероятно това е така,
тъй като и те самите не знаят и не могат да разберат, а и твърденията на А. по
този въпрос са доста противоречиви. Така пред майките на починалите момичета А.
е твърдял, че са разрушавали колони, които са били отдолу- в основата на
сградата. В собственоръчните си обяснения той е записал, че са разрушавали
колони на първия етаж, като до този
момент са работили на втория етаж, където са рязали метални „релси”. От друга
страна и по време на разпита си пред съдия на ДП единствените колони, които той
посочва са 3-4 колони, намиращи се в
стая на втория етаж, които опасвали
стаята и се виждали още като се влезне в стаята на втория етаж. Коя е тази стая
от втория етаж- дали е в началото на кориД.в близост до стълбището или в дъното
на коридора- никой нито е попитал, нито е разбрал от показанията на св.А..
Въпроси в тази насока не са му задавани и след това, когато той вече е решил да
твърди, че са къртили колони и са се сменяли със С. до 4:00 ч., поради което и
никой не е разбрал къде са се намирали тези колони, какви са били, в коя част
на сградата и на кой етаж са били, какво са представлявали и т.н. Ето защо и
интерпретацията, която вещите лица от ДСТЕ, изготвена на ДП дават на неговите
показания е произволна и не почиваща на никакви конкретни факти и обстоятелства
и поради това и не става ясно защо са приели, че „колоните” са в тази част на
сградата, респ. не става ясно на кой етаж са и защо изобщо именно тези части от
сградата са приели за „колони”. От друга страна стана ясно на база заключението
на тройната СТЕ, изготвена в СФ, че в сутерена- т.е. в основата на сградата е
имало една единствена зидана централна колона. В партерната- магазинната част
на сградата е имало колони, които обаче не са засегнати и са запазени след
аварията. Става въпрос за общо 6 колони- по една от изток и запад, като
западната била вътрешна и върху тях нагоре по етажите стъпвала вътрешната
носеща стена. По самата фасадна стена към *****, на ниво партер имало две тухлени колони в средата между витрините, които очевидно
няма как да са разрушени предварително иначе би се отворила дупка към улицата.
Отново на ниво партер в частта на южната
фасадна стена е имало още една колона откъм калкана на сградата на ул.****** и още една колона, която била откъм калкана на съседната сграда на
ул.******, но в частта на северната
фасадна стена. Всички тези колони са останали неразрушени след аварията, тъй
като на практика южната фасадна стена е разрушена до ниво партер.
Други колони както в сутерен и партер, така и нагоре по етажите- няма. В
този смисъл какво точно е имал предвид св.А. под „колони”, които са разрушавали
и в коя част на сградата са се намирали те, така и не става ясно. Разбира се
възможно е понятието „колона” използвано от А. да е условно и той да е възприел
части от сградата като колони, макар реално те да не са такива. Както например
се опитват да представят нещата вещите лица от ДСТЕ, изготвена на ДП,
твърдейки, че най- вероятно А. е възприел като „колони” тухлените елементи
(наречени от тях брюстунги, но на практика представляващи простенки между отворите на врати) по вътрешната носеща стена. Защо
обаче са приели, че става въпрос за елементи „К”, „5” и „4” от тази стена, а не
за другите два- може само да се гадае. Твърденията са, че оттам е започнало
разрушаването на южната фасадна стена и в този смисъл очевидно това най- точно
„пасва” на възприетия от тях механизъм на развитие на аварията. Но не уточняват
на кой етаж от сградата се разрушени тези елементи и защо същите да приличат на
колони, при положение, че за всички е видно, че се касае за стена, по
продължението, на която има разположени 4 врати и 5 простенки, а в показанията
си А. говори за колони, опасващи една стая. Очевидно е, че е направена
абсолютно свободна интерпретация на показанията на А., което е недопустимо и
представлява „натаманяване” на показанията му на теорията, лансирана от вещите
лица. На следващо място А. и пред майките на почналите момичета и в саморъчните
си обяснения твърди, че колоните били бетонни, докато експертите говорят за
тухлени елементи. От друга страна на база заключението на тройната СТЕ,
изготвена в СФ по категоричен начин се установи, че в сградата бетонни колони,
стени и елементи няма, предвид времето, през което е строена сградата и с оглед
това, че към този период бетонът в неговия съвременен вид- стоманобетон, все не
е влязъл в строителството. Експертите от ДСТЕ, изготвена на ДП очевидно
пренебрегват тези твърдения на св.А. и не ги коментират, като настояват, че
става въпрос за тухлени елементи, а не за бетонни. Същевременно и според
експертите от тройната СТЕ, изготвена в СФ въпросните елементи „К”, „4” и „5”
са изцяло тухлени. Единственият стоманобетонен елемент в сградата е под формата
на „кожух” за усилване на средната колона към стената на сградата на ул.******,
която обаче се намира на партерния етаж, където колоните са останали невредими.
Следователно и това твърдение на св.А. се явява невярно и обективно
недостоверно, доколкото освен, че по жилищните етажи няма колони, няма и
бетонни такива, а долу в партера колоните не са разрушени, а освен това и те
самите също не са бетонни. Възможно е разбира се, св.А. да се е объркал и по
този въпрос или да няма познания, които да му позволяват правилно да посочи
нещата, но звучи твърде неубедително, човек, работещ макар и като общ работник
на различни строителни обекти да няма понятие и да не може да различи тухла от
бетон, колона от част от стена. Освен това остава непреодолимо противоречието в
твърденията му на кой етаж са били въпросните „бетонни колони”, които твърди да
са разрушавали със св.С. на инкриминираната дата с канго, което не е и намерено
под руините на сградата.
За да приеме, че показанията на св.А. по този въпрос, дадени пред съдия на
ДП са обективно недостоверни съдът взе предвид и другото, посочено от вещите
лица от тройната СТЕ, изготвена в СФ. На първо място логично и обосновано звучи
твърдяното от тях, че ако се приеме, че са разрушавани простенките между
отворите за врати по вътрешния носещ зид, то и доколкото те държат подовата
конструкция отгоре, това би довело до рухване на самата подова конструкция и то
веднага, в момента, в който бъдат разрушени тези простенки, тъй като ще липсват
гредите, които подпират, държат подовата конструкция на горния етаж.
Същевременно това би довело до „изтърбушване” и рухване на сградата навътре- до
пропадане на подовата конструкция навътре, а не както се е случило в конкретния
случай- рухване на южната фасадна стена отгоре надолу и навън към улицата,
която повлича след себе си всички подови конструкции и води и до разкъсване на
връзките между тази стена и въпросните подови конструкции. А за това, че по
този начин е започнал инцидентът свидетелства дори и св.А.И.- очевидец на същия,
която в своите показания изрично посочва, че е видяла как всичко тръгва отгоре-
сградата почва да се накланя, най- горните части почват да се отделят и да
падат тухли и след това изведнъж всичко рухва. Механизмът на аварията, описан
от нея- която е очевидец на случая, но не е специалист, изцяло кореспондира с
механизма на аварията, описан от вещите лица от шесторната СТЕ и най- вече от
тройната СТЕ, изготвена в СФ, които са категорични, че аварията е настъпила
изцяло в съответствие с недостатъците, заложени в проектирането и изпълнението
на южната фасадна стена, а не се касае за пропадане на подовата конструкция на
сградата, в резултат на разрушени колони в основата или някъде в други части на
сградата. Освен това отново вещите лица от тройната СТЕ, изготвена в СФ бяха
категорични, че на снимките, направени след аварията, ясно с личат части от
средната носеща стена в долния й край, които след аварията са паднали на долния
етаж, но ясно се вижда, че тази стена е останала в долния си край цяла преди
аварията. Това ще рече, че въпросните елементи от стената най- малкото не са
разрушени изцяло преди аварията, а от друга страна те нямат връзка и не държат
южната фасадна стена, поради което вещите лица посочиха, че дори да бъде
разрушена изцяло средната носеща стена, тя няма до доведе до авария и рухване
на южната фасадна стена, която се е държала само в западния си край за
западната калканна стена, която е останала неразрушена. Към самата сграда освен
чрез закрепването си в този край, вещите лица бяха категорични, че южната
фасадна стена (която на практика е аварирала, а не сградата като цяло) се е
крепяла не от средната фасадна стена, а от металните профили, перпендикулярни
на самата нея, съставляващи част от подовата конструкция на съответните етажи.
Именно и във връзка с тези профили бяха и коментарите на вещите лица от
тройната СТЕ, изготвена в СФ и твърденията на св.А., че са рязали релси в
сградата, когато дошъл подсъдимият К. и им наредил да къртят бетонните колони.
Те бяха категорични, че релси в тази сграда няма. Съдът е склонен на приеме, че
това е начин на изразяване на св.А. и че под „релси” той е имал предвид
металните профили от подовата конструкция на сградата, макар и никой да не си е
направил труда при разпита му на ДП да го разпита- какво представляват тези
метални релси, в коя част на сградата са били, на кой етаж са рязали въпросните
релси, дали са ги рязали изцяло или само частично. Пред майките на починалите
момичета А. заявил, че подсъдимият К. им наредил да режат метални греди, докато
в саморъчните си обяснения, предадени на св.Ч. той записал, че са рязали
метални релси на втория етаж, когато дошъл подсъдимият К. и им наредил да
слязат на първия етаж и да къртят бетонни колони. Всъщност само в тези обяснения
се съдържа някаква информация относно това на кой етаж според А. са рязани
металните „релси- т.е. греди, а те нямат никаква доказателствена стойност по
делото. Пред св.С.П. не е казал нищо повече, като видно от показанията му, негово
предположение е, че са рязали релсите само донякъде, за да не се срути внезапно
сградата, тъй като и когато се срежат тези „релси” няма вече какво да крепи
сградата, а когато са срязани частично и те са с намалена здравина и естествено
е да се очаква нейното рухване. Всъщност видно е, че дори за човек, който не е
експерт, е повече от очевидно, че ако се срежат металните греди, които крепят
подовата конструкция на сградата, то тя ще рухне внезапно, тъй като няма какво
да крепи тази конструкция. Категорични по този въпрос бяха и експертите от
тройната СТЕ, изготвена в СФ, които без никакво колебание посочиха, че ако това
е станало, то този който е рязал въпросните греди не би имал възможността след
това да даде показания по делото, тъй като би се озовал под руините на подовата
конструкция на сградата, освен ако не е било извършено предварително укрепване
и подпиране на подовата конструкция, за каквито обективни данни и следи няма.
Това ще доведе до падане на самата подова конструкция, а не до рухване на южната
фасадна стена, бяха категорични вещите лица. Именно и защото е и житейски
логично и технически издържано това становище, то е повече от очевидно дори за
св.С.П., който се е опитал да си обясни как са рязани металните греди от
подовата конструкция на сградата, без тя да падне веднага, изказвайки
предположения, че са рязани само частично- твърдения, каквито св.А. не е правил
нито веднъж, никъде, пред никого и по никакъв повод. Което в още по- голяма
степен сочи на несъстоятелност и обективна недостоверност на неговите
твърдения. Единствено и ако след инцидента не бяха разчистени останките от
сградата твърде прибързано и ако не бяха рязани тези метални греди впоследствие
от служителите на Г.АД с оксижен (каквито категорични данни има по делото), е
имало възможност да се установи обективността или не, на тези предположения на
св.С.П., но в случая това е невъзможно поради тези прибързани, ненужни и
неразрешени от прокурор действия по разчистване на останките от сградата. Ето
защо тези твърдения остават на плоскостта на предложенията на св.С.П., докато в
показанията на св.А. подобни твърдения липсват изцяло.
На практика нито едно от твърденията на св.А., на което се крепи основно
обвинителната теза по делото, не само не се подкрепя от други събрани по делото
гласни, писмени или веществени доказателства, а даже напротив- в голямата си
част те се явяват оборени и то чисто на експертно ниво и в този смисъл, същите
се явяват обективно недостоверни. Съдът прие, че за да прецени за достоверни
твърденията на Н.А., че в сградата са къртени колони, което според
обвинителната теза е довело до настъпване на аварията, то следва да получи
категоричен отговор на въпроса, дали ако това не беше сторено, пак щеше да се
стигне до настъпване на аварията. Защото, ако без подобни действия, авария не
би настъпила, то очевидно, че твърденията му са верни, независимо колко точно и
ясно св.А. назовава нещата и колко точно и коректно борави с понятия като
колона, стена, бетон, тухла, релса и греда. Както обаче вещите лица от
шесторната СТЕ, така и тези от тройната такава изготвена в СФ ясно посочиха, че
и без разрушаване на стени в сградата, пак е щяло да се стигне до авария в един
момент, макар и никой да не може да каже кога точно и каква, и то авария на
южната фасадна стена, тъй като аварията на същата според категоричното
становище на вещите лица от шесторната СТЕ е била заложена още при
проектирането и строителството й. Експертите от шесторната СТЕ заявиха, че ако
не са премахвани вътрешни преградни стени (те дори не сочат носещи такива, а
говорят само за вътрешни преградни), никой не би могъл да каже дали нямаше да
се разруши сградата, както и че ако са махани такива, не би се стигнало до инцидента,
само ако не бяха налице другите шест посочени от тях в заключението причини за
настъпване на инцидента. В самото заключение те са били категорични, че
отлепянето на южната фасадна стена е започнало след достатъчно натрупване на
пластични (необратими) деформации в нейните връзки с укрепващите я (по техни
твърдения) напречни стени №1 и №2, което е предизвикано от всички преки и
косвени причини посочени под номер от 1 до 6 в заключението, дори и без да са
премахвани вътрешни преградни стени. С други думи те не обвързват настъпилия
инцидент с разрушаването на вътрешни стени, още по- малко на носещи такива, а в
показанията на нито един свидетел, респ. в обясненията на нито един подсъдим не
се съдържат твърдения за премахване и/или разрушаване на вътрешни преградни
стени, още по- малко тези под №1 и №2, визирани в заключението. Подчертаха също
така, че „тръгването” на южната фасадна стена е могло да стане дори и без
конкретен външен фактор, но няма как да се определи и посочи кога и в кой
момент. Още по- категорични бяха експертите от тройната СТЕ, изготвена в СФ,
според които начинът на конструиране на южната фасадна стена дава възможност тя
да се завърти и срути, точно по начина, по който това е станало в конкретния
случай- т.е. с оглед проектирането и строителството на самата стена, както и че
сградата е била в аварийно състояние и фасадата е могла да се самосрути, както
е станало и в конкретния случай. Още по- категорични бяха по въпроса, че
въпросните вътрешни преградни стени под №1 и №2 не крепят и не държат южната
фасадна стена, не само защото са били твърде тънки, но и защото по принцип
нямат такава функция, респ. тъй като южната фасадна стена не се държи нито от
тях, нито от вътрешната носеща стена. Освен това и нито един свидетел не твърди
да са разрушавани тези стени. А по отношение разрушаването на вътрешната носеща
стена бяха категорични и пределно ясни в твърденията си, че същата не държи
южната фасадна стена, поради което и разрушаването й няма за последица
настъпването на аварията, по начина, по който тя реално се е състояла. Изразиха
и категорично несъгласие с механизма на развитие на аварията, описан от
експертите от ДСТЕ, изготвена на ДП, свързан с премахване на елементи „К”, „4”
и „5” от вътрешната носеща стена, като и много технически и житейски логично
обясниха, че в този случай ще се стигне до падане на подовата конструкция, а не
до падане на южната фасадна стена. С други думи- експертите от шесторната СТЕ и
от тройната СТЕ, изготвена в СФ не обвързват настъпването на аварията
непременно с разрушаването било на вътрешни преградни стени, било на част от
вътрешната носеща такава, като посочват, че с оглед комплексното натрупване на
причини, се стига до критично положение- критично натрупване и пак е щяло да се
стигне до авария дори и без да са извършвани каквито и да е било дейности в
сградата, но кога точно и до каква- заявяват, че няма как да се каже. При
многогодишната експлоатация на сградата без поддръжка и обслужване пак е щяло
да се стигне до нещо подобно, без да може да се твърди дали авария, дали
мигновено падане, или постепенно разрушаване на сградата със сигнали към
обитаващите я, че нещо се случва. Такова именно беше становището на вещите лица
от шесторната СТЕ.
От друга страна дори експертите от ДСТЕ, изготвена на ДП в съдебно заседание
не застъпиха твърдо становище, че аварията е настъпила в резултат на
разрушаване на въпросните тухлени елементи „К”, „4” и „5” от носещата тухлена
стена, а наблегнаха на махането на врати с каси, на клепета и щурцове, като
дори си позволиха да заявят, че махането на врати с каси, ако са махани и
вандалски, води до компрометиране на стената и уклончиво отговориха на въпроса,
дали ако не се установи махането на тези елементи би се стигнало до конкретната
авария, заявявайки, че причините са комплексни и така на практика, избягвайки
директния отговор на поставения въпрос. Същевременно влизат в противоречие сами
със себе си, твърдейки, че ако не са махнати въпросните елементи нямаше да се
стигне до това срутване, но ако не се установи да са къртени колони, както
твърди А., посочват, че не могат да отговорят на въпроса дали ще падне
сградата, тъй като тя има и други пороци и е възможно нещо друго да причини
падането.
В обобщение съдът прие, че дори и на база експертно ниво не се установява
абсолютната обвързаност на настъпилия инцидент при това по механизма, по който
е настъпил в действителност с разрушаването на стени в сградата- било те
вътрешни прегради или част от вътрешната носеща такава, като счита, че на база
експертните становище се формира извода, че и без подобни действия пак би се
стигнало до авария, макар и да не е ясно кога, каква и как точно би настъпила
тя. Нещо повече- експертите от шесторната СТЕ заявиха, че дори и без
извършването на другите дейности в сградата (махане на дограма, мазИ.и дюшеме),
пак е щяло да се стигне до авария, макар и никой да не може да каже кога и дали
точно до падане на южната фасадна стена. Заявиха, че е очаквано при натрупване
на причините визирани под номер от 1 до 5 в тяхното заключение да се случи
авария, което разбира се не означава задължително падане на сградата.
С други думи достоверността на показанията на св.А. по този въпрос не можа
да се установи и на база експертното становище, тъй като настъпването на
аварията не е абсолютно и необратимо обвързано с премахването и разрушаването
на стени в сградата.
Ето защо и доколкото са налице множество преки и косвени доказателства,
които опровергават по категоричен начин твърденията на св.А. за рязане на
„релси” и къртене на колони в сградата, и липсват категорични такива в обратния
смисъл, освен производните, които пресъздават чутото от него, то и съдът не
даде вяра на показанията му от ДП, в които той твърди тези неща. Съдът даде
вяра на всички други, които отричат да знаят, да са взели участие, да са давани
нареждания, съответно да са извършвани подобни дейности в сградата, включително
и на показанията на св.С., който е последователен и категоричен по този въпрос.
Именно и поради това съдът прие, че няма как да постави в основата на своите
фактически и правни изводи и показанията на онези свидетели, които преразказват
чутото от св.А., тъй като техните показания по тези въпроси се явяват
производни, а първоизточникът на тези твърдения, съдът прие за недостоверен.
Както вече бе посочено показанията на св.С.
съдът възприе като цяло и най- вече в частта досежно това работил ли е в
процесната сграда заедно със св.А., ходил ли е там, кога и по какъв повод,
отчитайки разбира се заинтересоваността на същия да скрие неизгодни за него
факти и обстоятелства, но и съпоставяйки както неговите показания, така и тези
на св.А. с останалия събран по делото доказателствен материал и преценявайки в
заключение, че показанията на св.А., а не тези на св.С. са недостоверни по
съображенията изложени по-горе. Неяснотата в показанията му за това кой е бил
началник на Х.П ООД, респ. относно това кой е подсъдимият П.П. логично може да
се обясни и със заявеното от него самия, че е изминал период от 10 години и
поради това и спомените му избледняват.
Съдът възприе и кредитира като цяло и показанията на свидетелите Ю.Б., Й.Р. и В.В., като отчете обстоятелството, че
същите са взели лично участие в комисията извършила оглед на сградата след
инцидента в качеството им на специалисти към ДНСК с поставена задача да
установят причините за настъпилия инцидент, поради което и логично е същите да
застъпват становището, което са изразили още към онзи момент, едновременно с
това показанията им в голямата си част да отразяват техните становища по този
въпрос, които те са застъпили в изготвения протокол още през 2006 г. в
качеството си на специалисти и експерти. Показанията им обаче съдържат и
информация за лично възприети от тях факти и обстоятелства по време на
извършения от тях оглед, както и за лично възприети от тях особености на
сградата на база проверената документация във връзка с поставената им задача.
Съдът кредитира техните показания, тъй като кореспондират по тези въпроси с
останалия събран по делото доказателствен материал, както и с оглед липсата на
заинтересованост на свидетелите от крайния изход на делото, респ. от
настъпилата авария. Това, което според съда в случая е от особено значение е,
че още тогава- непосредствено след аварията, на база лично видяното и проучено
от тях като документи и като останки от сградата, те са излезли със становище,
че сградата е била в аварийно състояние. Без съмнение в случая и когато
свидетелстваха за своето становище, въпросните свидетели изразяваха експертно
становище, което няма как да бъде взето предвид, тъй като същите се разпитваха
не като експерти, а като свидетели. От значение в случая е това, че те
потвърдиха пред съда, че са стигнали до това становище още към онзи момент, с
което категорично потвърдиха и отразените от тях мнения и констатации в
изготвения протокол на база проучването им.
Като достоверни съдът прецени и показанията на св.У.М., работила като директор
Дирекция „Контрол и съгласувателна дейност” към НИПК, както през 2003 г. така и
през 2006 г. На база същите обаче така и не можа да се установи по категоричен
и несъмнен начин каква е била причината при извършения през 2003 г. оглед от
специалист при НИПК, институтът да даде предписания да се извърши цялостен
оглед на сградата и да се изготви конструктивна експертиза, при положение, че
заключението на специалиста е било, че общото конструктивно състояние на
сградата е относително добро. Единствените обяснения според св.М. биха могли да
бъдат, че лицето извършило огледа не е имало достъп до цялата сграда и не е
разполагало с документацията на същото. Това не можа да бъде установено по
категоричен начин и поради факта, че лицето извършило огледа на сградата в
качеството си на инженер- конструктор от НИПК- Л.М. почина в хода на
наказателното производство и не можа да бъде разпитан от съда, като не бе
възможно да бъдат прочетени и дадените от него показания на ДП.
Същевременно св.М. не бе категорични по въпроса при
искания за разрешения от НИПК за ремонт в сгради паметници на културата от
местно значение (каквато е била и процесната) какви конкретно документи са били
изисквани и проверявани, както и дали за конкретната сграда в НИПК е имало
екземпляр от архитектурния и конструктивен проект на същата. Не можа да посочи
и за кои конкретно ремонтни дейности е било необходимо изискването на такива
разрешения и съгласувания от НИПК, а само условно посочи, че ако тази дейност
ще засегне целостта на стената, която е с орнаменти, заради които сградата е
била с този статут, то в тези случай се изисква съгласуване и разрешение от
страна на НИПК. Малко по- конкретни бяха твърденията й по този въпрос по време
на допълнителния разпит на свидетелката, но така и не можа категорично да
посочи кога се изисква само описание на дейностите, кога се изисква и
конструктивно становище, като уточни, че понякога се искало такова и в
случаите, когато не се засяга пряко конструкцията на сградата. Твърде уклончиво
и с условности отговори на конкретно поставени й въпроси за това дали е следвало
да се изисква и да се представя и внася проект за конкретно извършените
дейности в сградата или е могло да се допусне само на база описание на същите,
както и каква е била процедурата за даване на становище, за съгласуване и
даване на разрешение за извършване на определени дейности вътре в самата
сграда. Отново с условности отговори на въпросите какви документи би следвало
да бъдат проверени и как би следвало да постъпят съответните специалисти и
какво би следвало евентуално да изискат допълнително, като обобщи, че й е
трудно да прецени и няма и ясен спомен за тези неща. Категорична беше, че
съответният специалист е преценявал според конкретната дейност, която е заявена
за извършване. Не бе категорична и дали са се извършвали огледи при внесено
искане за разрешение или съгласуване на дейност в такава сграда, тъй като
първоначално твърдеше, че специалистите от НИПК не са ходили на място, а след
това заяви, че са се правили и огледи преди всичко в София, ако е имало
предишни препоръки и проверки, но изрично поясни, че това се е правело по
преценка на съответния специалист, ако той се е запозна подробно с
документацията и ако има нещо, което да го притесни. Стана ясно, че нито в
специалния закон, нито в правилника за дейността на комисията е имало разписани
специални правила за кои дейности какви документи са се изисквали и за кои
конкретно дейности лицето, възнамеряващо да извършва същите, е следвало да иска
разрешение и съгласуване с НИПК. Като цяло бе категорична, че преценката, която
се е правила в НИПК, не е била в насока дали дейността засяга или не
конструкцията на сградата, а най- вече и с оглед на това дали съответната
дейност е допустима или не, от гледна точка на това дали дейността засяга
елементи, заради които сградата е обявена за паметник на културата от местно
значение. В обобщение видно е, че показанията на св.М. на поставените й
въпроси, бяха условни, общи и съпътствани най- често с израза „ако”.
Обстоятелство, което съдът отдаде не на недостоверност на показанията й, нито
на факта, че същата няма ясен спомен за нещата, за които бе попитана. Тези й
показания се дължаха именно на факта, че
по този начин са били уредени „правилата”, по които е работил НИПК и на
практика не е имало ясно разписани процедури, правила и изисквания, а се е
преценявало поотделно за всеки конкретен случай и на база мнението на
съответния специалист. Ето защо съдът кредитира като цяло показанията на св.М..
Същевременно прие, че на база на същите не може да се даде ясен и категоричен
отговор как би процедирал НИПК, какви документи би изискал съответния
специалист и какви документи би проверил, би ли искал подробен проект за
дейностите, които реално е установено, че са извършени в сградата или би счел,
че е достатъчно да се представи само пълно описание на същите, дали би искал
конструктивно становище за тях и дали би отишъл да извърши на място оглед в
сградата, дали би се запознал подробно с предходната документация на сградата
във връзка с предходни проверки и препоръки и какво би била позицията на същия
в тази връзка при положение, че в предходно становище на НИПК е било
отбелязано, че сградата е в относително добро общо конструктивно състояние, но
следва да й се извърши цялостен оглед и да се изготви конструктивна експертиза
и при положение, че никой от НИПК не е следял дали са били изпълнявани дадените
препоръки, а в института не е постъпвала и информация за това. Нейните
показания не само не се оборват от други събрани по делото доказателства, а
напротив- подкрепят се от писмо на сега действащия институт, в което и на
отговор на съда във връзка с тези въпроси отново е отговорено уклончиво, общо и
чрез цитиране на твърде общите и неконкретни разпоредби на закона, които са
много добре известни на съда като съдържание, но не дават отговор на въпроса
как на практика се прилагат същите в института, има ли изработени правила и
процедури за това или всичко е въпрос на конкретна преценка на конкретния
специалист по конкретния казус.
По отношение заключенията
на приетите по делото експертизи единственото безспорно такова е това на СМЕ на
труп, което съдът кредитира изцяло и което е неоспорено и от нито една страна
по делото.
Останалите Т.заключения,
приети в хода на съдебното производство са твърде спорни и на пръв поглед
противоречиви- всяко едно на другите две. Всъщност според съда основните противоречия са между ДСТЕ, изготвена на ДП от една страна и шесторната СТЕ и тройната СТЕ,
изготвена в СФ от друга. Между последните две заключения има противоречия,
които съдът прие за не толкова съществени с оглед конкретния предмет на
изследване и установяване по настоящето дело. Така спорен се явява (поне според
съда) въпросът за ролята на преградните
стени под №1 и №2- перпендикулярни на южната фасадна стена и то по
отношение на това дали същите имат укрепваща роля спрямо аварирала южна фасадна
стена или не. Макар експертите от тройната СТЕ, изготвена в СФ да твърдяха, че
техните колеги от шесторната СТЕ, които са уважавани преподаватели и учени, не
могат да твърдят, че тези стени са задържали авариралата южна фасадна стена и
че имат укрепваща роля за същата, респ. че разрушаването на същите е спомогнало
за рухването на южната фасадна стена, то според съда това не е съвсем така. В
разясненията си в съдебно заседание експертите от шесторната СТЕ изразиха
подобно становище, твърдейки, че тези стени и изобщо стени, които са толкова
тънки имат силно намалена носеща способност, но все пак я имат и тяхното
премахване води до преразпределение на масите и теглата в етажите- т.е. до
промяна в цялостната статистическа работа на плочата, на стените и техните
товари, което е много важно за строителната конструкция. Подчертаха още, че
премахването на някоя от тези стени води до разхлабване на връзките с южната
фасадна стена, което води до отделянето й, тъй като тези перпендикулярни стени
създават коравина в тази посока, която не позволява големи премествания в
посока перпендикулярна на ул.*****. Точно обратното- експертите от тройната
СТЕ, изготвена в СФ бяха категорични, че тези стени нямат никаква носеща и
укрепваща функция, като дори изразиха становище, че колегите им от шесторната
СТЕ са били неправилно разбрани и тълкувани от съда и страните по делото, както
и че при изготвянето на своето заключение експертите от шесторната СТЕ са
правили изводите си на база различните конструирани от тях модели, като са
взели предвид стените само като товар, без да са отчитали коравината на същите
и поради това като товар те да дават отражение на модела, но са категорични, че
не влияят като коравина.
Съдът прецени, че в случая макар и да е налице противоречие, същото не трябва да бъде
изследвано с назначаването на нова експертиза, както поиска прокурорът и
частното обвинение, тъй като по делото не са налице каквито и да е било
доказателства за разрушаването на тези стени преди аварията и никой, дори св.А.
не твърди нещо подобно в показанията си. Дори в ОА прокурорът не застъпва
категорична позиция кои са били разрушените вътрешни преградни стени на първи и
втори етаж и дали това са били именно преградни стени №1 и №2, тъй като
очевидно и той няма понятие по този въпрос на база дадените от св.А. показания
на ДП. Същевременно прокурорът е интерпретирал неправилно в ОА, изготвените на
ДП експертизи, опитвайки се да тълкува чрез тях и показанията на св.А.. Така
никъде в заключението на шесторната СТЕ, както и в заключението на ДСТЕ,
изготвена на ДП, не се твърди, че „премахването на стени №1, №2 и №3 на първи и
втори етаж на сградата е създало предпоставки за разрушаване на връзката между
стена №1 и южната фасадна стена след премахването на стени №1, №2 и №3 на първи
и втори етаж, което е довело до повишаване на опънното напрежение във връзките
между стена №1 и южната фасадна стена, а това е довело до процес на
разрушаване, който е протекъл бързо и внезапно” (според отразеното на стр.7 от ОА).
Изрично записаното в заключението на шесторната СТЕ е следното: ”евентуалното
премахване на вътрешни преградни стени на някои от етажите, особено в предната
(южна) част на сградата, повишава опънните
напрежения във връзките между стени №1 и №2 с южната фасадна стена, като
при някои от изследваните компютърни
модели тези напрежения навлизат в
зоната на рисковите за тухлена зидария. Поради високите пластични деформации на
тухлената зидария тези напрежения с течение
на времето се редуцират, но деформациите постепенно се натрупват и при
достигане на граничните, започва
процес на разрушаване, който обикновено протича бързо и внезапно”. Видно е
явното противоречие между записаното в ОА и заключението на вещите лица, респ.
интерпретацията на становището им от прокурора. Вещите лица говорят за евентуално премахване на някои от
етажите (не твърдят на всички) на преградни стени, без да посочват кои
точно и в частност не твърдят премахване на преградни стени №1 и №2, /като
изрично сочат, че доказателства за премахване на такива стени няма/, като
сочат, че това води до повишаване на опънните напрежения между южната фасадна
стена и стени №1 и №2, както и че при някои
само модели тези напрежения навлизат в зоната на рисковете. Не твърдят, че
това води до процес на разрушаване, а само, че с времето деформациите се
натрупват и едва при достигане на граничните, започва процес на разрушаване- към
кой момент става това обаче, заявяват, че не могат да кажат.
Написаното в ОА е дори вътрешно противоречиво, тъй като е
абсурдно да се твърди, че премахването на стена №1 на първи и втори жилище етаж
води до нарушаване на връзките между същата тази стена №1 и южната фасадна
стена. За да се говори за разрушена връзка между две стени, те и двете следва
да са налични. Когато едната изобщо липсва да се поставя въпроса за каквато и
да е било връзка между тях, още по- повече за създаване на предпоставки за
разрушаване на същата и за повишаване на опънните напрежения между двете е най-
малкото нон сенс.
С оглед всичко това и най- вече предвид категоричното
становище на всички вещи лица, че тези стени не са носещи и доколкото липсват
доказателства за тяхното разрушаване, съдът прие, че е безпредметно
назначаването на нова експертиза по спорния на пръв поглед въпрос между двете
заключения. Извод, до който съдът стигна и с оглед на това, че според
заключението на шесторната СТЕ дори и без премахването на такива преградни
стени, пак би се стигнало до разрушаване на южната фасадна стена, което
становище изцяло се подкрепя и от експертите от тройната СТЕ, изготвена в СФ- в
това отношение двете заключения са еднопосочни и непротиворечиви. От друга
страна експертите от ДСТЕ, изготвена на ДП изобщо не коментират и не обвързват
в своето заключение настъпилата авария с разрушаване на вътрешни преградни стени,
още по- малко тези под №1 и №2, а твърдят причината да е премахването на
елементи „К”, „4” и „5” от вътрешния, носещ тухлен зид, интерпретирайки по
недопустим начин показанията на св.А.. С други думи и те не смятат, че
евентуалното премахване на вътрешни преградни стени има отношение към
настъпилия инцидент или най- малкото не считат, че това е причината за
настъпването на същия. От своя страна прокурорът макар да акцентира на това
заключение в ОА и по време на пледоарията си, по един непонятен начин смесва
заключенията на двете експертизи твърдейки, че според експертното мнение
събарянето на вътрешни преградни стени в сградата е допринесло до пропадането
на две стоманени греди, разположени по южната фасадна стена, което като обобщен
извод не се съдържа в нито едно от заключенията, и което е абсолютно невярно
цитиране на всяко едно от тях поотделно. Затова, защото според заключението на
ДСТЕ, изготвена на ДП „премахването на елементи „К”, „4” и „5” е довело до
пропадане на стоманени греди №1 и №2 и стремеж да се измъкнат от леглото си,
разположено по южната фасадна стена”- т.е. експертите от тази експертиза не
твърдят, че се касае за вътрешни преградни стени, а сочат части от вътрешната,
носеща тухлена стена и не твърдят, че металните греди са разположени по южната
фасадна стена- напротив- твърдят, че са перпендикулярни на нея, като само
„леглото” им е разположено на южната фасадна стена.
На база всички тези твърдения в ОА (които е възможно да
са въпрос и на неразбиране и неправилно тълкуване заключенията на СТЕ) не става
ясно дали прокурорът е имал предвид разрушаването точно на тези две вътрешни
преградни стени или на други, поради което и съдът прецени, че не следва да се
допуска нова експертиза по въпроса за ролята на въпросните стени, за които не
се установява да са били разрушени и които дори и да не са били разрушени, пак
би се стигнало до настъпване на инцидента по общо становище на всички експерти.
А визираните неточности в ОА са такива, които се установяват на база анализа на
СТЕ, изготвени по делото, поради което и не са били основание за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на ДФ.
Другото основно противоречие между шесторната СТЕ и
тройната такава, изготвена в СФ е по въпроса използвана ли в сградата ел.техника
с вибрационно действие за сваляне на мазилката от стените. Съдът прецени,
че следва да прецени по този въпрос не само становището на вещите лица, а и
показанията на разпитаните свидетели, обсъдени по- горе, като на база
съвместното тълкуване на експертното становище и показанията на свидетелите
прие за установено, че такава техника е била използвана и даде вяра по този
въпрос на заключението на шесторната СТЕ, а не на тройната такава, назначена в
СФ по съображения изложени по- горе. И доколкото в случая от по- голямо
значение е как използването на такава техника би се отразило на връзките в
сградата, а по този въпрос всички вещи лица (включително тези от ДСТЕ,
изготвена на ДП) са единодушни, то и съдът прие, че противоречието не е толкова
съществено и не пречи на съда да вземе становище по спорните моменти и тези от
значение за изясняване на обективната истина по делото и без назначаването на
още една експертиза.
По отношение на всички други въпроси съдът не съзря противоречие между
заключението на шесторната СТЕ и това на тройната такава, изготвена в СФ. Не
случайно бе допуснат и допълнителен разпит на вещите лица от експертизата,
изготвена в СФ, с оглед най- вече изясняване на въпроса има или не противоречие
между тях и експертите от шесторната СТЕ по въпроса за механизма на случване на
аварията, който не бе напълно изяснен по време на първоначалния разпит на
вещите лица от тройната СТЕ, изготвена в СФ. След допълнителния разпит на
същите стана ясно, че такова противоречие не е налице, като те подробно и за
първи път ясно обясниха вероятния според тях механизъм на срутване на южната
фасадна стена, който и според съда не противоречи на заявеното от експертите от
шесторната СТЕ, макар последните да не бяха толкова обстоятелствени по този
въпрос в разясненията си пред съда. На практика обаче изрично и те, и
експертите от тройната СТЕ са посочили, че аварията именно на южната фасадна
стена (а не на сградата като цяло) е била заложена още при проектирането и
строителството й, като бяха категорични, че тази авария е настъпила по
механизъм, който се очаква и предполага на база така заложените в стената
дефекти- настъпилата авария е естествено следствие на конструкцията й. Нещо,
което сочат и вещите лица от шесторната СТЕ, подчертавайки, че с оглед на
конструкцията на южната фасадна стена, още изначално е имала тенденция за
завъртането й навън към ул.*****. Дори и експертите от ДСТЕ сочат такъв
механизъм на развитие на аварията, а именно- изгубване устойчивостта на южната
фасадна стена в източната част и срутването й в южна посока върху тротоара и
уличното платно на ул.*****. Разликата между тези експерти и другите, от
другите две експертизи е относно причините
за загубата на тази „устойчивост” и в частност дали това е свързано с
разрушаването на елементи от носещия тухлен зид, респ. относно последиците от
евентуално разрушаване на части от същия.
И шесторната СТЕ и тройната такава, не свързват това
отделяне на южната фасадна стена с разрушаването на вътрешни стени в сградата и
са категорични, че и без такова, пак е щяло да се стигне до този резултат,
поради наличието на другите комплексно насложили се причини, подробно описани в
заключението на шесторната СТЕ и поддържани и от експертите от тройната СТЕ,
изготвена в СФ. Както вече бе отбелязано по повод коментара на показанията на
св.А., според експертите от шесторната СТЕ дори и без извършваните в сградата
дейности /безспорно установени по делото по махане на вътрешна дограма, мазилки
от стени, дюшеме и ел.инсталция/, пак е щяло да се стигне до авария с оглед
натрупване на другите пет причини.
И едните и другите смятат, че сградата е била в аварийно или предаварийно състояние- било изцяло, било в някои нейни части, а
това с оглед на събрания доказателствен материал очевидно се отнася за южната
фасадна стена, като малко по- категорично и недвусмислено заявиха тази своя
позиция експертите от последната експертиза. Категорично посочиха, че при
натрупване на повреди при една повредена, стара конструкция е възможно да се
получи аварийна ситуация дори без да има никакво допълнително въздействие,
което да можем да фиксираме. Еднопосочно и непротиворечиво в същия смисъл е
становището и на експертите от шесторната СТЕ, според които става въпрос за
натрупване и в един момент се получава критично положение, критично натрупване
на разрушения и в този момент сградата може да не издържи, като дори и най-
малкото „камъче” може да „обърне колата”. Категорично също така застъпиха
становището, че „тръгването” на южната фасадна стена е могло да стане и без
други фактори като например друсане, вибрации, преминаване на тежки автомобили
по улицата отпред и други.
На различно становище са само експертите от ДСТЕ,
изготвена на ДП, които и за да обосноват същото се мотивират с факта, че
сградата не е била обявена по надлежния ред да е в такова състояние, както и с
факта, че е била застрахована малко по- рано като при застраховката е прието,
че състоянието й е добро. Съдът даде вяра на първото становище не само защото
то бе поддържано от по- голямата част от експертите. Съдът даде вяра на това
становище, тъй като такова е било становището на експерти, направили огледа на
руините на сградата и имали възможност да се запознаят отблизо и непосредствено
с останките на сградата непосредствено след аварията. Тези специалисти бяха
разпитани от съда и потвърдиха и пред съда, че именно това е било тяхното
мнение към онзи момент, отразено и в изготвения протокол от 13.10.2006 г.
Следователно още на онзи етап е имало застъпено такова становище, което
означава, че то не е продиктувано от образуваното и водено наказателно
производство по делото. От друга страна факта, че същото не е обявено по
надлежния ред, не означава, че фактически не е съществувало. На практика това е
нямало как да стане след като никой до този момент не е бил предприел мерки за
конструктивно обследване на сградата и изготвяне на конструктивна експертиза на
същата, още повече, че такива указания не са и били дадени към собствениците на
сградата, въпреки становището на експерти от НИПК за това още през 2003 г.
От друга страна и не случайно е имало изразено становище
за необходимостта от изготвяне на такава експертиза, тъй като и без същата няма
как да бъде установено състоянието на сградата и в частност дали се е намирала
в аварийно или предаварийно такова, макар и състоянието й да е събудило съмнения
у експерта на НИПК. Той обаче не е имало как да даде категорично становище в
тази насока след като не е бил запознат с проектната документация на сградата,
за която се установи, че не се съхранява като екземпляр в НИПК. А от друга
страна този извод трудно би могъл да бъде направен без тази документация, тъй
като в картона на сградата в НИПК, конструкцията на сградата е била и
неправилно отразена, тъй като е записано, че сградата е с 4 външни носещи
стени, което не е вярно. Същевременно експертите от тройната и от шесторната
СТЕ бяха категорични, че няма как на база външен оглед на сградата да се
направи извод за това състояние на същата без запознаване не само с нейната
архивна документация, но и с предходни документи, отразяващи проблеми в същата
в резултат на експлоатацията й. Не е имало как да се установи липсата на
четвърта стена и на база оглед на сградата, освен ако не се измерят стените й
отвън и отвътре, което едва ли някой прави при подобни огледи и при посещение в
сградата. Експертите от тройната СТЕ са категорични, че единствено и само на
база проучване на документацията на сградата, на нейната история, на
показанията на свидетелите по въпроса за нейната експлоатация и проблемите,
възникнали в процеса на експлоатацията й, респ. на база своите специални
познания, са могли да дадат становище за аварийното и предаварийното състояние
на сградата. Категорични бяха, че дори и експерт с техните познания само на
база огледа на сградата не би могъл да стигне до подобен извод. Същевременно не
се установи как точно е направена оценката на сградата при застраховането-
правен ли е оглед на същата, изследвани ли са архивните документи на сградата,
правена ли е справка в СО- район С. за налични документи, отразяващи проблеми в
сградата във връзка със състоянието й, изисквани ли са документи от НИПК преди
да се даде тази оценка или същата е направена само на база обикновен оглед,
който и както вече бе посочено не би могъл да доведе до такъв извод дори и
специалист в материята- т.е. дори специалист инженер конструктор.
Ето защо и да се поддържа тезата, че сградата не е била в
аварийно състояние, само защото то не е било обявено и поради това, че е била
застрахована малко преди инцидента е най- малкото нелепо и несериозно при тези
данни. Абсолютно нелепо звучат и доводите, че след като проектанти в лицето на
св.И.И., посетил сградата в деня на инцидента, е приел задачата за нейното
архитектурно заснемане, то това също сочи, че сградата не е била в аварийно
състояние. Аргументът, че липсват такива данни и сградата не е освидетелствана
пред 2003 г. от комисията по чл.195 от ЗУТ като такава в аварийно състояние,
съдът също намира за несериозен, като подробно по- натам ще коментира тоз
протокол и причастността на вещите лица от ДСТЕ към него и неговите резултати.
Този извод не е имало как да бъде направен отново по същите причини- не е била
обект на проверка проектната документация на сградата и е бил ограничен достъпа
до части от самата сграда.
Предвид всичко това съдът възприе по този въпрос
становището на експертите от шесторната СТЕ и тройната такава, а не това на
ДСТЕ.
Еднопосочни са според съда становищата на вещите лица от
шесторната и тройната СТЕ по въпроса дали реално предприетите и установени като
извършени в сградата дейности преди инцидента (единствените, за които има
категорични доказателства по делото)- отстраняването на подови настилки;
масовото сваляне на мазилките от тухлените стени и отстраняването на дограми и
ел. инсталация съставляват по своята същност строително- ремонтни дейности по
смисъла на ЗУТ или не. Те изрично посочиха, че това са дейности по разчистване,
подготвителни дейности към същинските ремонтни дейности, както и че когато са
посочвали същите като строително ремонтни в заключението си, са използвали
наименование, което не е съобразено с дефинициите за ремонт в ЗУТ. На същото
становище са и експертите от тройната СТЕ, които сочат, че тези дейности не са
класически строително- монтажни или ремонтни такива. Става въпрос за дейности,
които са обичайни преди започването на ремонта, дейности, които осигуряват
„фронт” за да се направи пълно и цялостно архитектурно заснемане включително и
на конструктивните елементи от сградата, макар и да не е абсолютно необходимо
за последното.
На едно мнение бяха експертите от тези две СТЕ и по
въпроса, че за нито една от тези дейности не се е изисквало по закон (ЗУТ) нито
разрешение за строеж, нито конструктивна експертиза, нито конструктивен проект
или изготвянето, планирането и подготовката на инвестиционен проект, тъй като
нито една от тези конкретно и безспорно установени като извършени в сградата
дейности не засягат по какъвто и да е било начин конструкцията на сградата,
респ. нито един от тези елементи не е носещ и конструктивен такъв. Основните
противоречия по този въпрос бяха с експертите от ДСТЕ, които в заключението си
и най- вече в разясненията, които дадоха в съдебно заседание, застъпиха едно
абсурдно и от житейска гледна точка становище по този въпрос. Дори и за съда,
който не разполага със специални познания в материята, твърдения от рода на
тези, че вратите и касите, дограмата и мазилката в сградите имат конструктивна
и укрепваща роля, звучат нелепо и абсолютно недостоверно, тъй като членовете на
съдебния състав все пак са хора с житейски опит, правили са ремонти в домовете
си и имат най- общи познания за това кога и как става монтирането на вратите и
касите, кога се поставя мазилката по стените и дюшемето в една сграда, а
именно- след нейното построяване като конструкция- т.е. след фазата на грубия
строеж, към който момент очевидно няма положени нито мазилка, нито дюшеме, нито
каси и врати или друга дограма в сградата. Съвременните сгради, при ново
строителство най- често се предават на т.н. „шпакловка и замазка” от
строителите- без дюшеме и без вътрешни интериорни врати. Това обаче не означава,
че сградата е нестабилна, респ. не води по никакъв начин на извода, че тези
елементи са част от конструкцията на сградата, тъй като и в противен случай
нямаше тези дейности да бъдат оставени да се довършват от собствениците на
отделните обекти в сградата или на сградата като цяло, поради елементарната
причина, че законът не позволява на всяко лице без нужните познания и признати
професионални способности да извършва дейности, свързани с изграждане
конструкцията на сградите.
Категорични по този въпрос бяха вещите лица от тройната
СТЕ, изготвена в СФ, които подробно поясниха какво е мазилка, дограма, дюшеме,
кога и на кой етап от изграждането на една сграда се полагат те и каква е
връзката им с конструкцията на сградата, респ. ролята им за стабилността и устойчивостта,
както на процесната сграда, така и на всяка една друга без значение кога и как
е проектирана и строена. Техните отговори на така поставените въпроси звучаха
не само много по- убедително и технически достоверно, но и дори житейски
логично, предвид вече посочените по- горе най- общи познания и на членовете на
състава по тези въпроси. Без да се налага да бъдат цитирани отговорите на
едните и на другите вещи лица в тази насока, съдът намира твърденията на
експертите от ДСТЕ за дюшемето, мазилката и вътрешната дограма в частност
относно вратите, касите на вратите и клепетата и тяхната роля в конструкцията
на сградата за меко казано абсурдни.
Освен това прави впечатление и още нещо- експертите от
ДСТЕ по един недопустим начин си позволяват да интерпретират показания на
свидетели и да надграждат същите със свое тълкуване с цел да защитят своята
версия за причините за рухване на южната фасадна стена на сградата, която
версия така и не стана ясно в крайна сметка чий интерес обслужва. Извод, който
на първо място съдът направи с оглед това, че заключението на ДСТЕ буквално-
заедно с изразните средства, пунктуацията и дори грешките преповтаря като текст
и изводи заключението на повторната СТЕ, изготвена на ДП и неприета по време на
съдебното следствие. Последната е била назначена след първоначалното
прекратяване на наказателното производство по делото на ДФ и отмяната на
постановлението на прокурора от съда. Според този съдебен състав при това
развитие на процеса и при дадените от страна на съда указания при тази отмяна
на постановлението, прокурорът не е имал избор освен да назначи нова
експертиза, която да се опита да отговори на многото повдигнати въпроси от съда
в процедурата по чл.243 от НПК, които до този момент не са били намерили
отговор на ДП. Това е видно както от определенията на съда от 25.07.2001 г. по
ВНЧД №П-745/2011 г. по описа на САС, 3-то НО, така и от това на СГС от
13.05.2011 г. по НЧД №525/2011 г. на СГС, НО, 5 с-в. Изрично в тях е било
посочено, че след връщане на делото на ДФ прокурорът следва да допусне
допълнителна задача на експертите, изготвили шесторната СТЕ с ясни указания
относно въпросите, на които трябва да отговорят. Вместо това прокурорът е
предпочел да назначи нова- повторна такава с други вещи лица, поставяйки им и
въпросите, указани му от съда. Според този съдебен състав това в случая не е
проблем. Проблемът е дошъл от част от поставените задачи, които са били
свързани с правни въпроси, както и най- вече с включването сред експертите на
вещото лице И.М., който до този момент е имал на два пъти изява във връзка с
процесната сграда и настъпилия инцидент. Същият е взел участие в комисията,
която е била назначена през 2003 г. от кмета на район С. за извършване на
проверка и установяване състоянието на сградата по повод жалбата, подадена от
св.П., която проверка е завършила с даденото становище в писмо от НИПК за
необходимостта от изготвяне на конструктивна експертиза на сградата, така и с
протокола на комисията от 03.12.2003 г., според който сградата следва да се поправи,
заздрави и хигиенизира. По делото така и не стана ясно защо при такова
становище от НИПК, изготвено от инженер- конструктор, са били дадени указания
само за поправяне, заздравяване и хигиенизиране на сградата, а не и за
конструктивното й обследване и дали е имало противоречия между членовете на
комисията или тази разлика в двата документа се дължи на нещо друго.
Същевременно и след настъпването на инцидента именно И. М. е направил публично
изказване във връзка със същия, с твърдения, че сградата не може да падне от
самосебе си и че има външна човешка намеса. Очевидно е, че И. М., който към
този момент не е бил запознат с подробности във връзка с инцидента, с документи
на сградата и най- вече с архивната документация на същата /тъй като няма данни
при проверката през 2003 г. да са били проверявани същите, а и това не се
твърди от свидетелите, участвали в нея- същите са категорични, че са извършили
само оглед на сградата, но не са преглеждали документацията и проектите на
сградата/, изказвайки се публично по медиите след инцидента, е поддържал
становището, застъпено от комисията, в която той е участвал през 2003 г., а
именно:- сградата се нуждае само от поправка заздравяване и хигиенизиране, но
не и от конструктивно обследване, не и от изготвяне на конструктивна експертиза
за състоянието й, тъй като и явно не се е намирала в състояние, което според
комисията да е аварийно, предаварийно или да е в лошо конструктивно състояние и
не се е налагало спешното й укрепване. Както вече бе посочено тази комисия не е
имало как да стигне до този извод, най- малкото поради това, че не е
разполагала и проверявала конструктивните проекти на сградата и не е имала
информация за липсата на четвърта калканна стена, предвид факта, че това
обстоятелство е било невярно отразено в картона на сградата в НИПК. Ето защо и
нормално е след инцидента И. М. да е поддържал публично това свое становище от
2003 г., тъй като и в противен случай, другото би означавало, че към онзи
момент- към 2003 г., комисията не си е била свършила както трябва работата,
направила е погрешни и неверни изводи или най- малкото не е положила нужните
усилия, за да установи действителното състояние на конструкцията на сградата,
въпреки наличието на съмнения и подозрения в тази насока на инженер-
конструктора от НИПК. А това поставя въпроса за отговорността за настъпилия
инцидент и на друга плоскост. Ето защо и дори самият факт на изказване на същия
в медиите и застъпването на категорична позиция още преди да се е запознал с
материалите по делото и с документацията на сградата, правилно е било преценено
от защитата на обвиняемите като предубеденост на вещото лице М. и много
правилно същите са възразили срещу тази експертиза и участието на в.л.М. в нея.
Това възражение на защитата е дало основание на прокурора
да назначи нова експертиза, наречена от него Допълнителна СТЕ, макар и задачите
на същата да са били абсолютно идентични със задачите на ПСТЕ, като
единствената разлика е била в замяната на в.л.М. с в.л.Г.С.. Това, че тази
експертиза по непонятни причини е наречена Допълнителна, според съда не е от
такова голямо значение. Важно е не как ще бъде наименована експертизата, а
какви задачи ще й бъдат поставени, какви вещи лица ще вземат участие в нея и
съответно какви отговори ще дадат и на база на какво ще направят своите изводи.
В конкретния случай и за съжаление, вещите лица от ДСТЕ са преповторили
буквално (с изразни средства, пунктуация и технически грешки) заключението на
ПСТЕ. Възможно е разбира се, становището на едните и на другите да
кореспондира, поради достигане до едни и същи крайни изводи. Но логично е също
така, след като в ДСТЕ участват експерти от предходната ПСТЕ, те да продължат
да поддържат вече застъпеното от тях становище, тъй като би се поставил въпроса
за причините на тяхната непоследователност. Последното не би било проблем, ако
вещите лица са отговаряли добросъвестно на въпросите и ако са имали например
възможност да чуят различно мнение, да проучат допълнителни материали. Това
обаче в конкретния случай не се установява да е сторено, а преписването
буквално на предходното заключение поставя под съмнение добросъвестността на
вещите лица при изготвянето на ДСТЕ, респ. поставя въпроса до каква степен те
са отговаряли на поставените им въпроси без да се влияят от предходното
заключение и очевидно в случая отговорът е, че не са могли да бъдат обективни,
безпристрастни и самостоятелни, а са направили най- лесното- преписали са
заключението на ПСТЕ. Извод, който следва дори от факта, че ДСТЕ е назначена с
постановление на прокурор от СГП от 22.04.2013 г., а заключението е от м.април
2013 г. без да е посочена конкретна дата, което е повече от логично като се има
предвид, че до края на месец април 2013 г. вещите лица са имали само 8 дена и
поради това най- малкото обективно не са имали възможност да се запознаят с
материалите по делото и да сформират свое обективно и независимо становище,
камо ли да изготвят на хартиен носител своето заключение. Особено и като се има
предвид, че на вещите лица от ПСТЕ им е бил необходим поне 1 месец. Липсата на
обективност на експертите е видна и от заявеното от тях на въпроси на
прокурора, по какви причини приемат, че сградата не е била в аварийно или
предаварийно състояние, на което те са отговорили, че има протокол на комисия
по чл.195 от ЗУТ от 2003 г., в който сградата не е освидетелствана за
самосрутване и не са дадени указания за спешното й укрепване. Същият този
протокол и същата тази комисия, в които участие е взел и в.л.М.- основен
експерт и при изготвянето на ПСТЕ, застъпила логично и обяснимо същото
становище. Същевременно в.л.Л.Й. нагледно обясни как е изготвено заключението
на ДСТЕ- чрез използване това на ПСТЕ, като новото вещо лице С. само бил
„написал своите бележки с червено”, които били обсъдени от всички и след това
дописани, макар и да не става ясно какво точно е дописал и допълнил
в.л.Сачанкси, тъй като ДСТЕ не се различава по нищо от ПСТЕ. При това положение
няма как вещите лица да застъпят друго становище, различно от това, което е поддържал
през цялото време И. М., най- малкото, за да оправдае собственото си поведение
и за да избегне възможността да му се дири отговорност за експертното мнение,
което е застъпил още през 2003 г., когато комисията е приела, че сградата не в
предаварийно състояние, макар и това да не е доказано по категоричен начин.
Всички тези обстоятелства не биха имали за съда такова
огромно значение при преценката дали да кредитира или не заключението на ДСТЕ,
ако не бяха другите обстоятелства, част от тях коментирани по- горе във връзка
с анализа на показанията на св.А. и на св.П.. Така и не стана ясно защо и на
база на какво експертите от ДСТЕ са тълкували и интерпретирали по един
абсолютно недопустим начин показанията и на двамата придавайки им значение,
което трудно може да бъде извлечено от тях. Касае се според съда за „нагаждане”
на показания на свидетели според версията застъпвана от експертите, респ. за
опит да „нагодят” показанията им по начин, който да сочи на извършени в
сградата действия, довели до разрушаването й в резултат на човешка дейност-
позиция, застъпена от в.л.М. още отнапред и потвърдена в заключението на ПСТЕ,
а логично след това и в това на ДСТЕ, в което участие са взели двама от
експертите от ПСТЕ. За да обосноват това свое становище вещите лица дори са си
позволили да боравят с понятия, които очевидно не са общоизвестни и за които
съдът се предполага, че няма познания, по един неправилен /неверен/ начин, без
да е ясно дали се касае за некомпетентност на самите вещи лица или отново за
нагаждане на показания и понятия с цел обслужване на тяхната версия. Става
въпрос за използваното от вещите лица в заключението понятие „брюстунги”- л.12
от заключението, за които вещите лица твърдят, че представляват тухлени
елементи около отворите за врати от вътрешния носещ зид и които, според
експертите св.Н.А. бил приел за „колони”. В съдебно заседание те не коригираха
своето заключение, не заявиха, че става въпрос за грешка в използваните
понятия, а напротив- подчертаха, че ако не са били махани касите на вратите и
не са били махани „брюстунгите на колоните” и „гредите отгоре”, сградата нямало
да се срути. Поддържаха, че съобразно цитирани от тях свидетелски показания
/тези на св.А./ са били нарушени т.н. брюстунги между вратите, които по проекта
на сградата от 1914 г. представляват тухлени колони, които са носещата част от
конструкцията на сградата. Твърдения, които бяха изцяло оборени от заключението
на тройната СТЕ, изготвена в СФ, след изясняване на понятието брюстунг, за
което дори и в интернет може да бъде намерена информация. При това положение у
съда остана убеждението, че или се касае за пълна некомпетентност на вещите
лица или за опит за умишлено заблуждаване на съда, чрез използване на понятия,
които не са толкова популярни и общоизвестни.
Експертите от ДСТЕ са интерпретирали в заключението си
показанията и на други свидетели по един недопустим начин, отново с цел да
обосноват своята теза, доразвита от тях в съдебно заседание, според която
махането на вратите заедно с касите и с клепетата води до нарушаване целостта
на тухлената простенка, до засягане на основен конструктивен елемент, какъвто е
вътрешният носещ тухлен зид, като увеличава отвора в него и по този начин се
засягат носещи елементи. За да стигнат до заключението, че вратите са били
махани не само с касите, но и с клепетата, за които са били закрепени, като
клепетата са били „изкъртвани (разхлабвани)” (стр.12 от ДСТЕ) вещите лица са
цитирали показанията на св.Г. и на св.Ю. от ДП. Последните не са част от
доказателствения материал и съдът не е изградил своите фактически изводи на
база същите, но тук ще си позволи да цитира какво точно са отчели експертите от
нейните показания, за да мотивират своите изводи и за да се демонстрира несъстоятелността
на техните изводи. Така според заключението, св.Ю. е заявила на ДП следното: В
помещенията от другата страна свалихме вратите и касите им, като оставихме тези
на тоалетните, защото бяха запушени и миришеха”. Цитирали са и показанията на
св.Г., според които „На качване по всички етажи забелязахме, че вратите ги няма
с касите”.
Никъде в тези цитирани от вещите лица показания не се
споменава дори и думичка за клепета, нито има твърдения вратите и касите да са
премахвани, чрез изкъртване (разхлабване) и на клепетата, които са ги
закрепвали. Същевременно в съдебно заседание експертите доразвиха тази своя
теза, като заявиха, че особено проблемно би било, ако клепето е махано по
„вандалски” начин, тъй като автоматично това разхлабвало навътре носещата стена
и тя става уязвима и намалява нейната носеща способност. Нещо повече- за да
мотивират тезата си, че основната дейност, довела до нарушаване стабилността на
сградата, е била тази по махането на вратите с касите, експертите продължиха да
градят предположения, стигащи на моменти до твърдения за случили се неща
свързани не само с изваждането на клепетата, но и с премахване на дървените
щурцове над отворите за вратите. Отново в подкрепа на тези свои твърдения си
позволиха в съдебно заседание да интерпретират по недопустим начин показанията
на св.П., твърдейки, че най- вероятно тя е възприела клепетата и щурцовете като
дървени греди в стените, като продължиха да настояват, че са установили махане
на щурцове и клепета на база свидетелски показания, както и че водещата причина
за падането на южната фасадна стена е в резултат на премахването на клепетата и
разхлабването на вътрешната носеща стена по оста „В”. Доведоха своите твърдения
до абсурдната теза, че махането на врати и каси от тази стена е „елемент от
махането на стените и на цялото това нещо”. Заявиха, че факта, че са махани
дори само каси е достатъчен, за да се приеме, че част от тухлената стена е била
компрометирана.
Изрично следва да се отбележи, че интерпретацията дадена
от експертите на показанията на св.Г., на св.П. и на св.Ю. (последните от които
не са част от доказателствения материал), е абсолютно невярна и почива
единствено на техни предположения и съждения, тъй като тази интерпретация най-
точно „пасва” на тяхната версия за разхлабване устойчивостта на вътрешната
носеща стена и връзката й с настъпилия инцидент. Не случайно и след приемането
на това заключение съдът допусна допълнителен разпит на св.М. и на св.К., за да
установи на първо място при махането на врати и каси, махани ли са клепетата,
за които са били закрепени и щурцовите греди над отворите за врати. Въпреки
положените усилия не бе събрано нито едно доказателство за това да са махани
както клепета, така и дървени щурцови греди над отворите за вратите, което е
ясно и видно от показанията не само на тези двама свидетеля, но и от
обясненията на подсъдимия П.. А други доказателства, сочещи как са премахвани
вратите и касите по делото не са събрани по обективни причини- липса на други
очевидци, които да бъдат разпитани как са извършвани тези дейности. Липсват и
обективни данни, на база на които да бъдат направени тези изводи, като дори
експертите не сочат такива, а се позовават само на свидетелски показания,
каквито на практика липсват в смисъла тълкуван от тях. Ето защо и оттук насетне
при липса на каквито и да е било данни за отстраняване на клепета и щурцове от
стените, се явява и абсолютно ненужно да се коментират и обсъждат другите
твърдения на тези вещи лица относно ролята на клепето и щурца за стабилността
на конструкцията на стената и сградата и относно последиците от махането на
същите, било по нормален, било по т.н. от тях „вандалски” начин. Следва само да
се подчертае, че и тези техни твърдения сами по себе си са също толкова несъстоятелни
и абсурдни, особено за клепетата, което е видно от разясненията, които дадоха
във връзка с тези елементи експертите от тройната СТЕ, допусната от съда и
които съдът не намира за необходимо да цитира тук. Както посочиха последните
винаги една дейност може до бъде доведена до крайност и абсурд и да се извършва
в разрез с всички технически изисквания и предписания, като вратите и касите да
са къртени грубо, но дори и в този случай трудно по този начин ще може да се
премести горния стоманен пояс, върху който стъпват подовите конструкции- в
противовес с твърденията на експертите от ДСТЕ, според които премахването на
щурцовите греди води до пропадане на зида над вратата, тъй като от дървените
елементи над вратите (щурцовете) зависила конструктивната цялост на металната
носеща конструкция, която лежи върху тухлените зидове. Твърденията, че след
махането на щурца, пропада зида над тях, а оттук и металните греди съдът прие
за необосновани, доколкото и както логично обясниха колегите им- експертите от
тройната СТЕ, по протежение на цялата средна носеща стена има метални греди-
метален пояс, който стъпва на тухлените зидове и се крепи на тях, поради което
и при премахването на щурцовете ще се стигне само до падане на няколко тухли
над него, но не и до пропадане на целия метален пояс след като не са премахнати
тухлените зидове, върху които стъпва
този пояс. Ето защо и те не виждат връзка между премахването на тези щурцове с
рухването на южната фасадна стена, още повече, че липсват каквито и да е било
доказателства за извършени подобни действия, които да бъдат коментирани.
Доведена до абсурд е и тезата на експертите от ДСТЕ, че
премахването на вратите с касите води до увеличаване на отворите в стените, до
нарушаване целостта на тухлените простенки, с което се засягат носещи елементи.
В съдебно заседание те поясниха, че този им извод е с оглед на това как са били
махани и дали при махането се нарушава зида, за който са закрепени.
Категоричното становище както на експертите от ШСТЕ, така и на тези от ТСТЕ е,
че вратите и касите не влияят по никакъв начин на носимоспособността и
устойчивостта на една стена, както и че дейността по махането им не е такава,
която да влияе върху тези обстоятелства, освен ако не е използвана вибрационна
техника и ако не са изкъртвани така, че да се наруши и целостта на самата стена
около касата. В конкретния случай обаче по делото не са събрани доказателства
как са махани вратите и касите и в частност дали е ставало по вандалски начин
или не, дали при махането са били разрушавани и стените около тях, поради което
и тази теза на експертите от ДСТЕ, съдът намери за несъстоятелна и единствено
изградена на техни предположения. Теза, която се поддържа с оглед твърденията
на същите, че в конкретния случай за махането на вратите заедно с касите е било
необходимо получаването на разрешение за строеж, тъй като това е дейност, която
те квалифицират като такава, при която се засяга конструкцията на сградата, като
се стига до направата на отвори в съществуващи зидове, които отвори засягат
конструкцията на сградата. Теза оборена и неподкрепена от нито едно от вещите
лица от другите две експертизи, които бяха категорични, че за тази дейност не
се изисква разрешение, тъй като не се засяга конструкцията на сградата, особено
и ако не са махани и закрепващите ги елементи, за което няма данни по делото.
Неиздържана и необоснована според съда е и другата
застъпена в заключението на ДСТЕ теза от вещите лица, според която с подмяната
и на другите износени материали в сградата- дюшеме и инсталации е била
засегната конструкцията на същата. Самото твърдение е вътрешно противоречиво,
тъй като и ако тези материали са износени, поставя се въпроса как биха могли да
изпълняват основната си функция, пък дори и укрепваща такава за сградата. На
въпросите поставени на вещите лица в съдебно заседание във връзка с дюшемето и
ролята му в процесната сграда вещите лица отново застъпиха противоречиви
позиции с твърдението, че то не е носещ елемент, но има укрепваща функция в
конкретната конструктивна схема, както и мазилката от стените. Особено
неубедителни бяха по въпроса за дюшемето, твърдейки, че конструкцията на
сградата е от смесен гредоред - метален с дървен и по този начин дюшемето държи
всички етажни плочи и дава хоризонтална коравина. Стана ясно от разпита им
обаче, че данните за наличие на дървен гредоред те са взели само от картона на
сградата в НИПК, като са „разсъждавали” над него и са го приели за достоверен
по въпроса дали в сградата е имало и дървен гредоред, респ. че не са изследвали
проектната документация на сградата в тази връзка. Оказа се обаче, че в проекта
на сградата, който и те самите са приложили към своето заключение, такъв дървен
гредоред няма, поради което и всичките им съждения на тази тема съдът прие за
произволни и неотносими, поради невярна информация представена от вещите лица
във връзка с конструкцията на сградата. Всеки уважаващ себе си експерт освен
картона на сградата в НИПК, за да отговори на поставените задачи във връзка с
конструкцията на сградата и конструктивните елементи от същата, ще се запознае и
ще направи своите изводи преди всичко и най- вече на база проектната
документация на сградата, тъй като това е първичната документация, а картонът е
създаден впоследствие и само пресъздава отразеното в първичната документация, а
както се оказа- понякога дори неточно и невярно. С оглед на това съдът възприе
становището на експертите от тройната СТЕ, изготвена в ФС по въпроса за
дюшемето и неговата функция в сградата, а не това на експертите от ДСТЕ, още
повече, че и експертите от шесторната СТЕ също бяха на мнение, че дюшемето не е
конструктивен елемент и поради това и за подмяната му не се изисква разрешение
за строеж. По отношение дейността по махане мазилката от стените вещите лица от
тази експертиза бяха твърде лаконични, заявявайки, че и това води до нарушаване
стабилитета на сградата без да се задълбочат и да считат, че това е основният
фактор за настъпване на аварията. Съдът в случая отново възприе тезата на
експертите от тройната СТЕ във връзка с мазилката в сградата и функцията й за
устойчивостта и стабилността на същата, като изрично посочи по- горе защо не
кредитира тяхното мнение по въпроса как е била махана същата- на ръка или с
ел.машини.
В заключение съдът прие, че заключението на ДСТЕ е
необосновано, позоваващо се на изопачена интерпретация на фактите по делото, на
предположения, за които по делото няма данни и поради това и некомпетентно.
Вещите лица бяха не само неубедителни в разясненията си, но на моменти звучаха
дори абсурдно и нелогично дори и за съда, който няма специални познания в материята.
Същите бяха проучвали избирателно документацията по делото, като дори не можаха
да отговорят на въпроса кои са носещите стени в сградата, а по въпроса за
причините за рухването на южната фасадна стена акцентираха на дейностите
извършвани в сградата, като почти изцяло омаловажиха липсата на четвърта
калканна стена на сградата с твърдението, че същата добавяла известна коравина
на сградата, аргументирайки се с факта, че сградата е издържала и преживяла без
такава стена 90 години, претърпяла е земетресения, което според тях сочи, че
тази стена не е бил основен дефект на сградата, който да нарушава стабилитетът
й. Доводи, които звучат неубедително и за съда, а и са и в противовес на
становището на всички други експерти, изслушани по делото, които и нагледно
изясниха до какво води липсата на четвърта стена за конструкцията на сградата,
особено при тази „възраст” на същата и при данните за начина на експлоатацията
й през годините, на състоянието й към момента на инцидента, както и в съчетание
и с другите конструктивни дефекти, заложени още при проектирането й и изпълнени
след това при строителството. Въпроси, които изобщо не са били изследвани и
коментирани от вещите лица от ДСТЕ и които с „лека ръка” пренебрегнаха същите,
акцентирайки единствено и само на извършените дейности в сградата. А няма спор,
че всички други вещи лица от другите две експертизи също посочиха, че тези
дейности обективно в конкретния случай са допринесли за дестабилизиране на
сградата, а оттук и за в известен смисъл за настъпването на резултата, но
единствено и само в съчетание с другите фактори и причини, тъй като сами по
себе си тези дейности, извършени в сграда, която не е в аварийно или
предаварийно състояние, по никакъв начин не биха могли да доведат до рухването
на южната фасадна стена. Становище, което е дори и житейски логично, поради
което и обратно застъпеното такова от вещите лица от ДСТЕ не можа да убеди съда
в тяхната компетентност и обоснованост на заключението им.
Това бе причината съдът да не даде вяра на заключението
на ДСТЕ при изграждане на своите фактически и правни изводи, включително и по
въпроса за механизма на развитие на аварията в сградата, доколкото и той е
обоснован от вещите лица чрез тяхна интерпретация на показания на свидетели,
разпитани по делото, която е изцяло невярна. Освен това същият и според съда е
технически неиздържан, доколкото и ако се приеме версията за разрушаване на
тухлените елементи, които държат подовата конструкция на сградата на съответния
етаж, то логично е разрушението да започне, чрез срутване именно на подовата
конструкция и то навътре, както посочиха вещите лица от тройната СТЕ. В случая
обаче разрушението е започнало от отделянето- „тръгването” на южната фасадна
стена от горе на долу и навън в посока ул.*****, която е повлякла след себе си
и подовата конструкция, а не обратното. Това е видно както от заключението на
шесторната СТЕ, така и от поясненията дадени от вещите лица от тройната СТЕ,
които описаха вероятния според тях механизъм на развитие на аварията, доколкото
и както неколкократно подчертаха работят само с документи, а не и със самата
сграда и с останките от нея. Този механизъм подробно бе описан по- горе в
настоящите мотиви във връзка със становището на съда за това как се е развила
аварията- т.е. във връзка с механизма на същата. Според съда разясненията,
дадени от експертите от тройната СТЕ бяха логични, обосновани от тях на база
конкретно установени по делото факти, така и с оглед на правилата на физиката,
механиката и динамиката на процесите, както и с конструкцията и конкретните
конструктивни недостатъци, заложени и изпълнени при проектирането и
строителството на сградата, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Ето защо
съдът възприе и становището на тези вещи лица, както и на вещите лица от
шесторната СТЕ, че няма как и е неустановима конкретната причина- конкретният
фактор „отприщил” тръгването на южната фасадна стена в посока към ул.*****,
което е могло да се случи, дори и без конкретен „агресивен” фактор като
друсане, вибриране, минаване на тежка машина по улицата или нещо друго.
Съдът кредитира като цяло всички събрани по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, които не са оспорени и от страните по делото,
като счита, че същите спомагат за изясняване на фактите по делото с едно
уточнение: както посочиха и всички страни по делото огледът на
местопроизшествието е направен преди да са разчистени останките от сградата, но
без участието на експерти, които да проучат подробно и да заснемат авариралите
части от сградата, на база на които след това да дадат и своите заключения за причините
за настъпилия инцидент. Същевременно и след извършения оглед,
местопроизшествието не е било запазено, а руините са били разчистени преди
експерти да могат да се запознаят със същите. Това обаче не води до опорочаване
на самия протокол за оглед на местопроизшествие, но поставя въпроса за
отговорността на разследващите, които не са взели нужните мерки за запазване на
местопроизшествието. Вярно е, че разчистването е станало по нареждане на
зам.кмета на СО- гр.София към този момент Ц.Ц., но и разследващите органи-
прокуратура и следствие по никакъв начин не са се противопоставили на
издадената от него заповед. Няма данни по делото обаче при съставянето на самия
протокол за оглед, респ. при извършването на същия да са били допуснати
процесуални нарушения, поради което и няма основание съдът да го изключи от
доказателствения материал по делото и да не му даде вяра.
По отношение на т.н. саморъчни
писмени обяснения на св.Н.А., написани и дадени на майките на починалите
момичета, съдът счита, че същите нямат доказателствена стойност на писмено
доказателствено средство, а съставляват писмено доказателство, установяващо че
такива обяснения действително са писани и предадени на майките на починалите момичета
от св.А. и в този смисъл подкрепят заявеното от тях по този въпрос. Що се
отнася до конкретната информация, която носят тези писмени обяснения, то ясно
е, че те няма как да бъдат ползвани, за да може на база на тях да се
установяват определени обстоятелства, поради което и Н.А. е разпитан като
свидетел по делото. С оглед това съдът кредитира тези писмени обяснения по
отношение на това, че те сочат, че има лице, което може да бъде разпитано като
свидетел, респ. че това лице е правило изявления във връзка със случая пред
майките на двете починали момичета, но не и относно съдържанието на същите.
Съдържанието на тези обяснения съдът използва единствено като индиция за
преценка последователността на изявленията, които е правил св.А. във връзка с
инкриминирания случай, тъй като написаното от него в тези обяснения е идентично
с казаното пред майките на починалите момичета, и в този смисъл дава основание
на съда да направи преценка, доколко може да се даде вяра на показанията, които
той е давал като свидетел по делото.
Това важи и по отношение направения запис с камера на св.А.,
доколкото и обясненията и записът не са случайни, а са правени с цел висящото
наказателно производство и поради това и няма как да бъдат използвани относно
тяхното съдържание за установяване на конкретни факти и обстоятелства по
делото.
Що се отнася до договорите между Х. ООД и А Т.ООД, между
А Т.ООД и ЕТ М.М.А., както и този между А Т.ООД и подсъдимия П.П., съдът обсъди
подробно същите по- горе, поради което и не намира основание да повтаря отново
своите съображения в тази насока.
Другите събрани по делото писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства не са спорни по делото, поради което и
съдът не намира основание да коментира същите поотделно и обстоятелствено, като
по отношение на онези от тях, които съдът счете за важни и изключително значими
за изясняване на обективната истина по делото (като например строителните
материали установени в каросерията на камиона след аварията и металните греди
струпани в двора на НСлС, респ. въпроса с тяхното рязане), съдът има възможност
да коментира при анализа на показанията и обясненията на разпитаните по делото
свидетели и подсъдими.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка по делото,
съдът прецени, че с поведението си нито един от четиримата подсъдими- Г.К., Н.С.,
П.П. и М.А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.123, ал.3, пр.2
вр. ал.1, пр.2 от НК, за което са привлечени към наказателна отговорност по начина и съобразно
с конкретно повдигнатото им с ОА обвинение.
На първо място изрично следва да се
посочи, че по отношение и на четиримата подсъдими в диспозитива на ОА е инкриминирана
като дейност /правно регламентирана такава, представляваща източник на
повишена опасност/, от която е последвало срутването на
сградата, строителни елементи, от която са причинили тежки черепно- мозъчни
травми на пострадалите П.Х. и Д. Ч., довели до тяхната смърт, единствено
и само разрушаването на стени в сградата.
Няма спор по делото, а и всички вещи
лица бяха единодушни, че събарянето /разрушаването/ на тухлени стени,
дори и само засягането на същите, чрез направата на отвори в тях, когато
засяга конструкцията на сградата, съставлява строително- монтажна работа
(дейност), с която се засягат основни конструктивни елементи в сградата и
която поради своя характер съставлява източник на повишена опасност, тъй
като изпълнението й създава голям риск за увреждане живота и здравето на хора и
на имущества. Ето защо и извършването на тази дейност е подчинена на строги
правила- т.е. тя е правно регламентирана и за нейното извършване е било
необходимо да са спазени изискванията на закона- Закон за устройство на
територията /ЗУТ/, свързани с разрешаване и контролиране изпълнението на
същата.
В конкретния случай както бе посочено,
това е единствената инкриминирана дейност в диспозитива на ОА, в следствие
изпълнението на която и то в нарушение на нормативните изисквания, се твърди да
е настъпил съставомерния вредоносен резултат.
Така обвинението срещу подсъдимия Г.К.
е, че чрез сключването на договора от 15.08.2006 г. е възложил на
дружество А Т.ООД строително- ремонтни дейности, подробно описани в
самия договор, сред които и „събаряне на
тухлени стени” в нарушение на редица нормативни актове, като по този
начин е допуснал възлагането на тези дейности, посочени в договора на
работниците на подсъдимия М.А., които са разрушили стени, от
които според обвинението е последвало срутването на сградата.
По отношение на подсъдимия П.П.
обвинението е, че по силата на сключения от него договор от 25.08.2006 г. му
е било възложено да наблюдава, контролира и докладва за извършване на строително-
ремонтни работи, подробно описани в договора от 15.08.2006 г., сред които и
събарянето на тухлени стени, като при
изпълнение на строително- ремонтните работи е нарушил редица нормативни
актове и по този начин е допуснал възлагане на посочените в договора
дейности на работниците на подсъдимия М.А., които са разрушили стени, от
което е последвало срутването на сградата.
Подсъдимият Н.С. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че като изпълнител
по договор от 15.08.2006 г. приел да извърши ремонт на сградата, чрез
дейностите, подробно описани в договора, с което е нарушил редица нормативни
актове, с което е допуснал възлагането на посочените в договора
строително ремонтни работи на работниците на подсъдимия М.А., които са разрушили
стени, от което е последвало срутването на сградата.
И на последно място самият М.А. е
предаден на съд за това, че по силата на договор от 29.08.2006 г. приел да
извърши дейностите, подробно описани в договора, с което е нарушил редица
нормативни актове, като е възложил посочените в договора строително-
ремонтни работи на своите работници, които са разрушили стени, от което
е последвало срутването на сградата.
От тази конструкция на обвинението
спрямо четиримата подсъдими следва извода, че независимо от твърденията на
прокурора, че всички строително- ремонти дейности, визирани в цитираните
договори, които са били възложени, за които е бил поет ангажимент да бъдат
извършени, респ. които е следвало да бъдат проконтролирани и които реално са
извършени, са били възложени и извършени според обвинението в нарушение на
цитираните в ОА правни норми, като пряка и непосредствена причина за
настъпване на съставомерния вредоносен резултат- смъртта на пострадалите, прокурорът
е приел само една от тези дейности- разрушаването на стени в
процесната сграда, от която дейност според обвинението е последвало срутването
на сградата.
В този смисъл съдът изцяло се съгласява
със защитата, че без значение какви са твърденията в ОА по отношение на другите
дейности и без значение дали те са извършени в нарушение на действащите
нормативните актове, доколкото е инкриминирана като пряка и непосредствена
причина за настъпилия съставомерен вредоносен резултат само дейността по
събаряне на тухлени стени, то и наказателната отговорност на подсъдимите
следва да бъде ангажирана, единствено ако се установи извършването на тази
дейност, при това в нарушение на нормативните актове и ако се установи
наличието на пряка и непосредствена причинно следствена връзка между
извършената дейност и настъпилия съставомерен резултат- рухването на южната
челна стена, елементи от която са причинили тежки черепно мозъчни травми на
двете пострадали, довели до тяхната смърт.
В конкретния случай и на база събрания
по делото доказателствен материал, подробно обсъден и коментиран по- горе,
съдът прие, че по делото не се установява в процесната сграда и при това
на процесната дата да са били разрушени каквито и да е било стени-
преградни или части от носеща такава. Подробни съображения в тази насока съдът
изложи при анализа на доказателствата, които не намира за необходимо да повтаря
отново. Следва само да се посочи, че не се установява на 19.09.2006 г. да са
били разрушавани стени било от св.А. и св.С., било от работниците на подсъдимия
М.А.. Вярно е, че в диспозитива на ОА е инкриминирано разрушаването на стени
единствено от работниците на подсъдимия М.А., а не и такова от св.А. и св.С..
Това според защитата сочи на негодност на ОА, тъй като е налице противоречие
между обстоятелствената и диспозитивната му част относно твърденията кой е
разрушавал стени в сградата. Съдът не приема това възражение като счита, че
липсва твърдяното противоречие. На стр.4 от ОА прокурорът е записал, че
съобразно изпълнението на задълженията си по договора, подсъдимият М.А.
организирал дейността на работниците, които му помагали, като ги снабдил с
къртачна техника- Хилти, както и с инструменти- кирки и лостове. Записал още,
че М.А., О.Ю., Г.Б. и Н.М. започнали премахване на стара дъсчена подова
настилка- дюшеме и сваляне на дървена скара под него, изчукване и изкъртване на
мазИ.по вътрешните стени, демонтиране на вътрешни врати, заедно с касите,
отстраняване на вътрешните дограми и ел.инсталации. Изрично се твърди освен
това на стр.4 от ОА, че с помощта на посочената къртачна техника и инструменти,
подсъдимият М.А. и ангажираните от него работници- свидетели, започнали
и премахването на вътрешни преградни зидове- тухлени стени на
първи и на втори етаж от сградата. На база на какво прокурорът е направил тези
свои твърдения в ОА, така и не стана ясно, както и не стана ясно защо е приел,
че са били премахвани вътрешни преградни зидове- тухлени стени и на първи и на
втори етаж от сградата. Важното е, че има твърдения, това да са правили както
подсъдимият М.А., така и неговите работници- така както се твърди и в
диспозитива на ОА. По- натам- на стр.5 от ОА прокурорът е записал, че на 19.09.2006
г. св.А. и С. отишли на обекта към 9:00 ч., където видели подсъдимия К., който
наредил на А. и С. да помагат на работниците на подсъдимия М.А. (посочените
свидетели) да премахват тухлени стени на първи и втори етаж, като се твърди
още, че в изпълнение указанията на подсъдимия К., А. и С. започнали,
използвайки донесените от тях инструменти да разрушават стените. С други думи в
обстоятелствената част на ОА има твърдения за извършени действия по премахване
и разрушаване на тухлени стени, както от Н.А. и С.С., така и от работниците на
подсъдимия А.- Ю., Б. и М.. Това, че в диспозитива са посочени само действията
на последните четирима, но не и тези на А. и С. не сочи на противоречие между
обстоятелствена и диспозитивна част на ОА. Прокурорът е този, който преценява
действията на кои лица да инкриминира и на кои- не, както и кои конкретни
действия и/или бездействия на тези лица да инкриминира, без значение дали всяко
едно от тях е съставомерно или не, без значение дали всяко едно от тях има
причастност към настъпилия краен вредоносен резултат.
На следващо място основателни са
възраженията на защитата, че в ОА прокурорът не е уточнил кои точно стени са
били премахвани и разрушени в сградата и дали са преградни или носещи. При
излагане на приетите за установени от него факти в обстоятелствената част на ОА
прокурорът навсякъде най- общо е посочил разрушаването на стени, респ. премахването
на вътрешни преградни зидове- тухлени стени на първи и втори етаж в сградата.
По същия общ начин е формулирано обвинението и в диспозитива на ОА, където се
твърди, че работниците са разрушили стени без да е уточнено дори на кой
етаж, в коя част на сградата и какви стени- тухлени, преградни, носещи, зидове
или други. В обстоятелствената част на ОА прокурорът е цитирал, макар и неточно
(както вече бе посочено) заключенията на шесторната и на допълнителната СТЕ,
изготвени на ДП и твърденията в тях за резултатите от евентуалното премахване
на различни стени в сградата. Видно е също така, че при цитиране на
експертизите прокурорът е смесил двете заключения, които по въпроса за стените
и тяхното премахване и разрушаване не кореспондират помежду си, като по този
начин е направил „компилация” от две взаимно противоречиви експертизи,
коментиращи премахването на различни стени, в различни части на сградата. Най-
вероятно и поради противоречието между двете заключения прокурорът не е успял
да изясни и за себе си, кое от двете да възприеме и кое в най- пълна степен
отговаря на събрания по делото доказателствен материал, поради което и удобно е
избегнал да посочи кои са били разрушените стени, в кои части на сградата и
каква е тяхната роля в сградата- т.е. имат или не характер на носещи такива или
не, тъй като в заключението на шесторната СТЕ се говори за преградни стени,
които нямат носещ характер, дори според ДСТЕ, докато в последната се коментират
елементи от носещ тухлен зид- средната носеща тухлена стена. Извода за всички
тези противоречиви и объркани твърдения в ОА обаче може да се направи само на
база анализа на събрания по делото доказателствен материал, респ. на база
прочит и коментар на двете заключения. Дейност, която съдът няма възможност да
направи на фаза съдия- докладчик (по стария ред на НПК) при преценка годността
на ОА, тъй като би навлязъл в анализ на доказателствата, което е недопустимо на
този етап. Тези коментари съдът може да направи едва при обсъждане на
доказателствата по делото и постановяване на своя краен съдебен акт- присъдата,
когато следва да прецени и доколко достоверни са твърденията изложени в ОА,
респ. доколко направените от прокурора изводи на база приетите от него за
установени факти, са верни от правна гледна точка. Едва на този етап съдът може
да преценява доказва ли се твърдението за разрушаване на стени, ако да- то на
кои и каква е тяхната роля за устойчивостта на сградата, респ. има ли това
някаква причастност към настъпилия вредоносен резултат или не. С оглед това
становище, съдът не прие възраженията на защитата за негодност на ОА поради
неясна позиция на прокурора за това кои и какви са били разрушените стени.
Доколкото не се установява разрушаването
на каквито и да е било стени в процесната сграда на процесната дата- 19.09.2006
г.- т.е. не се установява извършването на единствената изрично инкриминирана
строително монтажна работа, абсолютно ирелевантно е дали такава е била
възлагана по силата на договорите, дали е бил поет ангажимент за извършването и
контролирането й от когото и да е било от четиримата подсъдими и дали това е
станало в нарушение на някакви нормативни разпоредби. Следва само да се посочи,
че разрушаването на тухлени стени, особено и когато те са носещи такива,
съставлява СМР по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ, тъй като по този начин се
стига до преустройство на сградите и няма никакво съмнение, че съставлява
правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, каквато без
съмнение е всяка строително монтажна дейност.
Не съставлява такава дейност сключването
на договор, по силата на който едната страна възлага, а другата се задължава да
извърши, превъзложи и/или да контролира разрушаването на тухлени стени и начина
на актуване и отчитане на тази дейност. Това е само действие по поемане на
задължения в тази насока, респ. по възникване на права в полза на кредитора да
иска изпълнението на така поетото задължение. Ето защо и със самия факт на
сключването на договорите нито един от подсъдимите не е извършил или допуснал
да се извърши или възложил каквато и да е било дейност, представляваща източник
на повишена опасност. Предвид това и без значение е дали включването на тази
дейност- разрушаване на тухлени стени в договора от 15.08.2006 г. е било
случайно или нарочно. От значение е единствено и само дали в изпълнение на така
сключения договор са били предприети действия по изпълнението му, респ. как е
станало това и какво точно е извършено, контролирал ли е някой тази дейност и
т.н. В случая, както бе посочено не се установява нито подсъдимият К. да е
настоявал да бъде изпълнено това задължение, визирано в договора от 15.08.2006
г., нито подсъдимият С. и подсъдимият П. от своя страна да са изисквали от
подсъдимия М.А. да предприеме действия по изпълнение на такова задължение,
което освен всичко друго не е било и предмет на сключения от него договор от
29.08.2006 г. с дружество А Т.ООД. Може би и поради това в ОА прокурорът излага
твърдения, че св.К. настоял пред подсъдимия М.А., че в задълженията му ще влиза
и разрушаването на вътрешни стени- твърдения, които не почиват на нито едно
доказателство по делото, но удобно заобикалят неудобния момент, че по силата на
сключения от М.А. договор от 29.08.2006 г. той не е поел такова
задължение. В този смисъл и обвинението спрямо него, че е поел задължение да
извърши визираните в договора му от 29.08.2006 г. строително ремонтни работи,
като с това възложил на работниците си същите, а те са разрушили стени (без
такава дейност да е предмет на договора от 29.08.2006 г. и на поетите и
възложени от М.А. ангажименти), е изначално несъстоятелно. Но това е отново
въпрос на анализ на доказателствата и на твърдения на прокурора, а не въпрос на
годност на ОА.
Същото важи и по отношение на подсъдимия
Н.С., който макар и да не е оформил съдържанието на договора от 15.08.2006
г. е бил запознат с него и с включеното в договора задължение за разрушаване на
тухлени стени. Впоследствие обаче договорът, по силата на който той е превъзложил
извършването на дейности в процесната сграда, е този от 29.08.2006 г., в който,
както вече бе отбелязано извършването на тази дейност е отпаднало и в този
смисъл и независимо, че той е поел ангажимент за изпълнението и на
такова задължение с договора от 15.08.2006 г., не го е превъзложил на подсъдимия
М.А. с договора от 29.08.2006 г., поради което няма как да му се дири
отговорност за възлагане на тази дейност на подсъдимия А., нито по силата на
сключения от 15.08.2006 г. договор, нито по силата на сключения такъв от
29.08.2006 г. Отново в случая прокурорът, бидейки наясно с тези обстоятелства и
за да ангажира отговорността и на подсъдимия С. е изложил твърдения в ОА,
според които последният изрично устно настоял пред К. да се изпълни и
договореното с К.- събаряне на тухлени стени, в която връзка се твърди, че след
това К. заявил пред М.А., че в задълженията му ще се включва и тази дейност, за
което бил получил изрични указания от подсъдимия С.. По същите съображения най-
вероятно по- натам в ОА се твърди, че подсъдимият П., който имал задължение да
контролира дейността на работниците на подсъдимия А., заявил на последния, че
по настояване на С. и в изпълнение указанията на подсъдимия К., М.А. и
работниците му следвало да пристъпят към свалянето на вътрешни преградни стени,
независимо, че в предмета на договора на подсъдимия П. не е влизало
контролирането на такава дейност, която да се извърши от подсъдимия А., тъй
като последният не е бил поел ангажимент за същата. Отново не случайно според
съда в ОА се твърди, че подсъдимият К. през цялото време е настоявал, че трябва
да се изпълни от М.А. поетия с договора от 15.08.2006 г. ангажимент за
разрушаване на тухлени стени в сградата, а след това дори лично е разпоредил
същото на инкриминираната дата. По делото няма доказателства дали подсъдимият К.
е бил запознат със съдържанието на договора на М.А. с А Т.ООД. Няма и
доказателства обаче, да е искал и настоявал на този етап в сградата да бъдат
разрушавани каквито и да е било стени- преградни, носещи тухлени или други.
Доказателствата категорично установяват, че на този етап подсъдимият К. е
възложил на подсъдимия С. да организира чрез управляваното от него дружество
почистването на сградата от боклуци с цел нейното архитектурно заснемане,
поради което и не случайно от договора, сключен от А Т.ООД с М.А. в изпълнение
на така поетия от подсъдимия С. ангажимент към подсъдимия К., е отпаднала и
дейността по бутане на тухлени стени. С оглед на това прокурорът се е нуждаел
от други факти и обстоятелства, на база на които да мотивира твърденията си, че
подсъдимият К. е възложил, подсъдимият С. е поел ангажимент и в изпълнение на
същия е превъзложил на подсъдимия А. разрушаването на тухлени стени в сградата
и контрола по осъществяване на тази дейност на подсъдимия П.. Поради това и в
ОА изобилства от твърдения, че както К., така и С. през цялото време са
настоявали да бъде изпълнена и тази дейност, както и че подсъдимият П. също е
уверил подсъдимия А., че това трябва да се свърши. Интересното обаче е, че
впоследствие не са инкриминирани тези действия нА Т.мата подсъдими- К., С. и П.,
описани в обстоятелствената част на ОА, нито действията на подсъдимия А. по
организиране дейността на работниците в изпълнение на дадените му указания за
събаряне на тухлени стени, а единствено и само действията им по сключване на
съответните договори въз основа, на които се твърди че първият е възложил,
вторият е поел задължение да изпълни и след това превъзложил, а третият е приел
да контролира, разрушаването на стени в сградата. Както бе отбелязано обаче,
поемането на задължения чрез сключването на договор не може да допринесе по
никакъв начин за настъпването на крайния вредоносен резултат, тъй като
договорът е съгласуване волите на две страни и по силата на същия за едната
страна възниква задължение да изпълни, а за другата право да иска изпълнение.
Сключването на договорите /и нА Т.те такива/, които в случая са консенсуални, а
не реални, не е равнозначно на реално и едновременно изпълнение на поетите,
чрез тях задължения. Ето защо съставомерният резултат може да бъде причинен
единствено и само чрез конкретно извършени действия, предприети в изпълнение на
тези договори в нарушение на нормативните изисквания, респ. чрез онези
действия, които е трябвало да извърши лицето, но поради противозаконното си
бездействие /в нарушение на договора и на законовите правила/ е пропуснал да
стори. В конкретния случай такива конкретни действия и/или бездействия нА Т.мата
подсъдими не са инкриминирани. В този смисъл и тезата на прокуратурата, по
начина по който е формулирана в ОА се явява несъстоятелна, но това е въпрос по
същество, а не на годност на ОА. Това важи и по отношение на подсъдимия М.А.,
тъй като в диспозитива на ОА се твърди, че той е приел да извърши дейностите,
визирани в договора от 29.08.2006 г., както и че е възложил същите дейности на
работниците, но сред тези дейности по договора от 29.08.2006 г. не фигурира
събарянето на тухлени стени. В този смисъл не са инкриминирани негови конкретни
действия по възлагане на работниците и по организиране на дейността им по
събарянето на тухлени стени, а само на други дейности, макар и да се твърди, че
работниците са съборили такива и от това е последвало срутването на сградата.
При това положение и въпреки, че спрямо М.А. е инкриминирано не само поемането
на задължения от него по договора, но и извършването на конкретни действия-
тези по възлагане и организиране реализирането на същите от работниците, не са
инкриминирани в диспозитива на ОА негови действия свързани с дейността, която
според прокурора се явява пряка и непосредствена причина за настъпването на
вредоносния резултат- разрушаването на стени. Ето защо и спрямо него
обвинението се явява несъстоятелно, което обаче също е въпрос по същество.
Обвинението спрямо подсъдимия П. се
явява изначално несъстоятелно и на още едно основание. Както в
обстоятелствената, така и в диспозитивната част на ОА при цитиране на сключения
от него договор от 25.08.2006 г. е посочена само една от клаузите на същия, а
именно- задължението на подсъдимия П. да наблюдава, контролира и докладва за
извършените работите, обект на договора между Х. ООД и А Т.ООД за процесната
сграда. Не се твърди той да е поел задължение, както в действителност е по
договора, да дава оценка и становище за обема, количеството и качеството на
извършените от ЕТ М.М.А. работи. Вероятно това се дължи на обстоятелството, че
единствено в договора между Х. ООД и А Т.ООД е посочена като задача и
събарянето на тухлени стени, докато в задълженията, които след това са
превъзложени от А Т.ООД на ЕТ М.М.А. такава дейност не е била договорена и такова
задължение не е поето от подсъдимия М.А.. Прокурорът обаче е приел, че със
сключването на договора от 25.08.2006 г. от подсъдимия П.П. с А Т.ООД за
осъществяване контрол върху дейността, която ще се осъществява в сградата и при
самото изпълнение на същата, подсъдимият П. с поведението си е допуснал тази
дейност да бъде възложена на подсъдимия М.А. и неговите работници. Теза, която
е изцяло несъстоятелна, тъй като единствените задължения, които е поел
подсъдимият П. са били да контролира извършваната в сградата дейност- как и по
какъв начин се реализира тя, а не каква дейност следва да бъде възложена на
подсъдимия М.А. и какво той и работниците му трябва да извършат в сградата.
В обобщение и доколкото по делото не се
доказа на процесната дата в процесната сграда да е извършвана инкриминираната
строително- монтажна работа- събаряне на тухлени стени, респ. доколкото и
самото обвинение спрямо четиримата подсъдими се явява несъстоятелно по начина,
по който е формулирано в диспозитива на ОА, то и без значение е, дали са налице
останалите признаци от обективна и субективна страна на престъплението, за
което те са предадени на съд. Само на това основание всички те следва да бъдат
признати за невиновени и изцяло оправдани по така повдигнатите им обвинение.
В случай, че бе установено разрушаването
на тухлени стени в сградата, то при това положение и доколкото в
обстоятелствната част на ОА има описани и други действия на всеки един от
подсъдимите, извън самото сключване на договорите- визираните по- горе
твърдения, че подсъдимият К., подсъдимият С. и подсъдимият П. са настоявали да
бъде извършена и тази дейност- т.е. давали са разпореждания за това, особено и
най- вече подсъдимият К., а подсъдимият А. е организирал дейността на
работниците за извършване на тази дейност, чрез снабдяването им с къртачна
техника, то тогава следваше да се постави въпроса дали с оглед това поведението
на всеки един от четиримата подсъдими на същите може да се търси наказателна
отговорност и най- вече в какво тяхно качество и по кой ред и по- специално
дали всеки един от тях може да е субект на наказателна отговорност по реда на
чл.123, ал.1 от НК, за което е била ангажирана отговорността му с ОА. Това
поведение не се доказва да е осъществено, но съдът дължи да даде отговор на
последния въпрос, тъй като той е от значение и за други установени по делото
обстоятелства, които ще бъдат обсъдени по- натам.
По отношение на подсъдимия К.
няма никакво колебания, че същият не би могъл да бъде субект на наказателна
отговорност по реда на чл.123, ал.1 от НК. Вярно е, че такива указания са били
дадени на прокурора от съда, разгледал делото като първа инстанция по реда на
чл.243 от НПК при частичното прекратяване на наказателното производство делото
в определение от 18.05.2015 г. по НЧД №486/2015 г. по описа на СГС, НО, 28 с-в.
Същевременно обаче и с определение на САС от 30.06.2015 г. по ВНЧД №501/2015 г.
по описа на САС, 4-ти въззивен състав, във връзка с жалба подадена от защитника
на тогава обвиняемия К., въззивният съд категорично е застъпил становището, че
така дадените от първата инстанция указания са неправилни и са резултат на
превратно и неправилно тълкуване на съдебната практика. Изрично е било посочено
(становище, което се споделя и от този съдебен състав), че единствено поради
ръководните и организационни функции, които управляващите и представляващите
търговските дружества имат в организационната структура на предприятието, те не
могат да бъдат субекти на престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Тези лица, биха
могли да бъдат субекти на престъпление по реда на ал.1 на чл.123 от Н, не по
принцип и не поради мястото си в организационната структура на дружеството, а
само в случаите, когато дейността на това дружество е свързана с осъществяване
на правно- регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
за живота и здравето на хората и за правилното и безаварийно осъществяване, на
която тези лица имат нормативни задължения- по организирането, ръководството и
контролирането й. Както е посочил в мотивите си към определението САС, става
въпрос не за задължения вменени с ТЗ или с дружествения договор, а за такива,
установени в специалните нормативни актове. Именно такива са били и цитираните
от първостепенния съд решения на ВКС, които са касаели търговски дружества (ТД)
с предмет на дейност- строителство, а не ТД по принцип. В конкретния случай
предметът на дейност на ТД, управлявано и представлявано от подсъдимия К. не е
включвал осъществяването на такава дейност като строителство, която без
съмнение е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност.
Дейността, включена в предмета на дейност на ТД, управлявано от подсъдимия К.
макар и правно регламентирана, не е източник на повишена опасност. От друга
страна, както сочи и защитата, самият факт на това да си собственик и/или
представляващ и управляващ дружеството- собственик на сградата също не
съставлява дейност, източник на повишена опасност. Ето защо същият няма как
било като управител на дружеството- собственик на сградата, било като
собственик на дружеството- възложител на дейността, съставляваща източник на
повишена опасност, възлагайки тази дейност върху друг субект, който да
реализира същата, да бъде субект на престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Това
категорично становище на въззивния съд, прокурорът явно не е разбрал и въпреки
същото е повдигнал обвинение на К. именно по реда на чл.123, ал.1 от НК, без да
се съобрази с обстоятелството, че най- логичното и нормално нещо е, всеки един
собственик или управител на дружество- собственик на сграда, когато сам не
разбира и не може да извърши една такава правно регламентирана дейност,
източник на повишена опасност, да възложи същата по силата на договор на
субект, който е специализиран в тази област. Ето защо и този съдебен състав
изцяло се солидаризира със становището, застъпено от защитата на подсъдимия К.,
че същият възлагайки по силата на договор извършването на дейността- ремонта на
сградата на друг субект, който би могъл да извърши тази дейност, поради това,
че същата се включва в предмета му на дейност, е положил максималната грижа на
добрия стопанин за осъществяване на дейността, съобразно с изискванията на
закона. Изпълнителят е този, който следва да прецени може ли да извърши същата,
как следва да стане това, какви технически правила следва да спази, какви
специални изисквания на закона следва да съобрази, за да достави искания
резултат, при това без да нарушава закона и без да създава опасност за живота и
здравето, както на работниците, така и на трети лица в процеса на реализиране
на дейността за постигане на целта- ремонта на сградата. Изпълнителят е този,
който следва да осъществи и контрола по изпълнение на тази дейност, тъй като
възложителят след като не разполага със специалните познания за реализирането
на дейността, няма как да има такива във връзка с контрола на същата.
Ето защо обвинението спрямо подсъдимия К.
по реда на чл.123, ал.1 от НК се явява изначално несъставомерно и на това
основание. Позоваването на прокурора на цитираните в ОА съдебни решения е
неуместно, като едно от тези решения, изрично е било посочено и от
първостепенния съд, разгледал делото по реда на чл.243 от НПК, в която връзка
въззивният съд изрично е отбелязал, че позоваването на същото е несъотносимо
към конкретния случай, тъй като това решение- №18/10.03.2014 г. на ВКС по
н.д.№2234/2013 г. на III НО на ВКС касае отговорността на лицата, осъществяващи
ръководни функции в дружества, които с оглед предмета си на дейност по принцип
осъществяват правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност.
Позоваването в ОА на другото решение на ВКС също е неуместно, тъй като от него
е видно, че подсъдимият по това дело освен възложител, е бил още и изпълнител
на строителството и технически ръководител на обекта- т.е., бил е едноличен
собственик и управител на ЕООД, което се е занимавало със строителство, поради
което и с оглед на изложеното и по- горе е могъл да бъде субект на престъпление
по чл.123, ал.1 от НК. Настоящият случай с подсъдимия К., обаче не е такъв.
В цитираното определение на САС са били
дадени и други указания на прокурора, които последният най- вероятно също не
разбрал и поради това не е повдигнал и адекватно обвинение спрямо К.. Посочено
е, че в случай и ако се установи, че подсъдимият К. е давал указания за
разрушаване на тухлени стени, както твърди св.Н.А., то тогава неговите действия
биха могли да бъдат съотнесени към дейност по организиране на занятие, което
той не е имал право да извършва и евентуално и при наличие на другите
предпоставки, визирани в закона биха могли да бъдат съставомерни, но не и по
реда на чл.123, ал.1 от НК, и макар да не е изрично посочено, очевидно е, че
съдът е имал предвид разпоредбата на чл.123, ал.2 от НК, за което обаче няма
повдигнато обвинение на подсъдимия К.. В конкретния случай това би било от
значение, ако действително бе установено даването на такива нареждания,
доколкото обаче не се установи- то и без значение е, че повдигнатото на
подсъдимия К. обвинение е несъстоятелно.
В това определение съдът изрично е
указал на прокурора, че следва да обсъди и още една хипотеза, която въпреки
това е останала извън полезрението на последния и тя е тази на чл.122 от НК, в
случай и ако се установи, че подсъдимият К. е проявил престъпно бездействие
освен по осигуряване на нужната строителна документация за извършване на
дейността, но и във връзка с укрепването на сградата с оглед нейното окаяно
физическо състояние към момента на започване на ремонтните дейности в нея. Тук
пак трябва да се подчертае, че доколкото не се установява в сградата да са
разрушавани тухлени стени, и доколкото това е единствената инкриминирана СМР,
представляваща правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, от
която според прокурора е настъпил съставомерният резултат- рухването на стената
и смъртта на пострадалите, то и без значение е дали подсъдимият К. в качеството
си на възложител е бездействал и не е осигурил нужните строителни документи за
извършването на тази дейност. По- натам съдът ще се спре на това поведение на
подсъдимия във връзка с другите извършени в сградата дейности, които са
безспорно установени да са били извършени в сградата /макар и да не са
инкриминирани/, връзката им с настъпилия резултат и извършването на същите в нарушение
или не на определени нормативни изисквания, както и на бездействието на
подсъдимия К. във връзка с укрепване на сградата преди да бъде предприето
извършването на тези дейности в сградата.
Тук обаче следва да бъде обсъдена
възможността другите трима подсъдими да бъдат субекти на престъпление по
чл.123, ал.1 от НК, за каквото им е повдигнато обвинение във връзка с
инкриминираната СМР- разрушаване на тухлени стени в сградата.
Подсъдимият М.А. като ЕТ,
занимаващ се със строителство и като пряк изпълнител, чрез своите работници на
тази дейност, няма никакво съмнение, че може да бъде субект на престъпление по
чл.123, ал.1 от НК, особено и ако се установи, че той е организирал тази
дейност, снабдил е работниците с инструменти за извършване на същата и най-
вече- ако бе установено, че дейността действително е извършена. Доколкото
последното не се установява, не следва да бъде обсъждано дали това е станало в
нарушение на нормативните и технически изисквания, тъй като би се стигнало до
нон сенс- да се коментира нарушени ли са правни норми след като дейността
изобщо не е извършена.
Подсъдимият П.П. като лице
разполагащо със специална правоспособност- инженер конструктор и като такъв,
нает да осъществява контрол върху извършваната в сградата дейност, предмет на
договора между Х. ООД и А Т.ООД също според съда би могъл да бъде субект на
престъплението по чл.123, ал.1от НК, въпреки възраженията на защитата по този
въпрос. По съображения изложени по- горе при анализа на доказателствата, съдът
прие, че същият съобразно договора му е трябвало да наблюдава, контролира и
докладва за извършваните работи на обекта, предмет на договора между Х. ООД и А
Т.ООД, както и да дава оценка и становище за обема, количеството и качеството
на извършените от ЕТ М.работи. Ето защо и в случай, че действително бяха
разрушени тухлени стени (каквото е било предвидено по договора между Х. ООД и А
Т.ООД), то именно подсъдимият П. според съда е бил натоварен със задълженията
да наблюдава и контролира тези дейности, каквито възможности той е имал,
предвид и специалното образование, което е притежавал. С оглед на това и според
съда същият по силата на сключения договор е имал задължението да осъществява
строителен надзор на обекта, а не функциите на технически ръководител, тъй като
не е поел ангажимент, освен да наблюдава и контролира дейностите, предмет на
договора от 15.08.2006 г., и такива да ръководи същите, а техническите
ръководители по закон имат именно такива задължения, видно от разпоредбите на
ЗУТ.
В заключение и ако бе установено
разрушаването на тулени стени от работниците на подсъдимия А., подсъдимият П.
би могъл да носи отговорност по реда на чл.123, ал.1 от НК за неосъществен
качествен контрол на тази дейност, ако се установи, че същата е била в
нарушение на законовите и технически изисквания, тъй като контрола върху тази
дейност е била възложена на него.
По отношение на подсъдимия Н.С.
съдът счита, че неговото положение е сходно с това на подсъдимия К., независимо,
че същият притежава съответната квалификация- по образование е архитект. Той
обаче не е управител на дружество, чийто предмет на дейност е включвал
извършването на СМР и не е разполагало и със строителни работници. Ето защо и
само по силата на това си качество- управляващ и представляващ търговско
дружество, същият не може да бъде субект на престъпление по чл.123, ал.1 от НК
и то в конкретния случай, тъй като това дружество не е било пряк изпълнител на
инкриминираната дейност- разрушаване на тухлени стени, която по своята същност
е СМР- правно регламентирана и източник на повишена опасност. Дружество А Т.ООД
в лицето на подсъдимият С. е поело задължение да изпълни тази дейност, но тъй
като не е било дружество, занимаващо се със строителство, обективно не е могло
да извърши същата и е превъзложило дейността, предмет на договора от 15.08.2006
г. с Х. ООД, но само отчасти на прекия изпълнител- ЕТ М.. В този смисъл и А Т.ООД,
както и Х. ООД има само качеството на възложител на дейността, а не и на
изпълнител, тъй като в предмета им на дейност не се включва строителство.
Основаната задача на дружество А Т.ООД е била извършването на инвеститорски
контрол на дейността, осъществявана в сградата, а инвеститорският контрол,
макар и правно регламентирана дейност, не е източник на повишена опасност. Ето
защо и по същите съображения подсъдимият С. не може да носи отговорност по реда
на чл.123, ал.1 от НК, единствено и само в качеството си на управляващ и
представляващ дружеството- възложител, тъй като няма задължения да ръководи,
управлява и организира начина на изпълнение на дейността на прекия изпълнител,
нито представляваното от него дружество се явява такова с предмет на дейност
строителство. Именно и доколкото дружество А Т.ООД не е могло лично да извършва
и да осъществява контрол върху тази дейност, тъй като тя не е била включена в
предмета му на дейност, дружеството е сключило договора с подсъдимия П..
В случай обаче, че бе установено, че
подсъдимият С. макар и само управляващ дружеството- възложител, е давал
конкретни нареждания във връзка с инкриминираната дейност, както се твърди в
ОА, че е настоял същата да бъде извършена и е давал указания за това, то той би
бил в сходна с подсъдимия К. позиция, но доколкото притежава необходимата
правоспособност, неговата отговорност би могла да се дири по реда на чл.123,
ал.1 от НК. Последното обаче не се установи, поради което безпредметно е да се
обсъжда дали има нарушени разпоредби на закона и дали те са в пряка причинно следствена
връзка с настъпилия резултат.
Доколкото не се установи да е било
реализирано самото изпълнително деяние на инкриминираните престъпления, то и
безпредметно се явява обсъждане наличието или не на другите признаци от
обективна и субективна на същите.
Независимо от изложеното по- горе обаче
и доколкото, както в обстоятелствената част на ОА, така и в диспозитива на
същата има твърдения за извършвани и други „строително- ремонтни
работи”, във връзка с които твърдения е била реализирана по време на цялото
наказателно производство до тук защитата на подсъдимите- т.е. фактите са им
били предявени и те са се защитавали по тях, то съдът прецени, че следва да
обсъди въпроса дали е налице виновно поведение на някой от тях и дали това
поведение при така предявените им факти реализира същия, еднакъв по тежест или
друг- по- лек състав на престъпление.
На практика основният спорен момент по
делото освен този със събарянето на тухлени стени в сградата бе, извършвани ли
са и други дейности, какви, съставляват ли същите СМР, респ. основен ремонт по
смисъла на ЗУТ, тези дейности правно регламентирани ли са, съставляват ли те
източник на повишена опасност, както и най- вече дали така извършените дейности
са допринесли за настъпването на крайния вредоносен резултат- срутването на
южната фасадна стена, части от която е причинила тежки черепно мозъчни травми
на пострадалите, довели до смъртта им и не на последно място, може ли и на
какво основание да бъде ангажирана отговорността на някои или на всички
подсъдими във връзка с така извършваните други дейности в сградата.
Безспорно установено е, че в сградата от
средата на месец август 2006 г. до деня на инцидента са били предприети и
извършени дейности най- общо наречени ремонтни такива /извън изнасянето на
стари и изоставени вещи от сградата/, като в партерното помещение е разбит и
изнесен теракотения под, демонтирани са стъклата на витрините, а отворите са
покрити с платна от гипсокартон, демонтирани са и всички стилажи и цялото
оборудване в магазина, стопанисван до този момент от БКС С. АД. След това и
нагоре по етажите категорично е установено да са извършени следните дейности:
отстраняване на подови настилки; масово сваляне на мазилките от тухлените
стените; отстраняване на вътрешните дограми и ел.инсталация. По съображения изложени
при обсъждане на доказателствата, съдът прие, че при свалянето на мазилките от
стените са били използвани и ел.машини с ударно-вибрационно действие.
Всички тези дейности по категоричното
становище на експертите от шесторната СТЕ и тройната такава, допусната от съда
(чийто заключения съдът кредитира) не съставляват строително монтажни
дейности по смисъла на ЗУТ, като не съставляват и същински ремонт-
т.е. основен такъв отново по смисъла на ЗУТ. Става въпрос за, както
посочиха вещите лица подготвителна дейност, за обичайни такива преди
започването на същинския ремонт- бил той основен или текущ такъв в зависимост
от това какво е щяло да се извърши след това в сградата. Не се касае според
съда дори за текущ ремонт (както сочат и вещите лица), тъй като при текущия
ремонт се подобряват и поддържат в изправност сградите, съоръженията и
инсталациите, а в случая е налице единствено и само подготовка за
извършване на такива дейности- свалянето на старата мазилка, на старата дограма
и старото дюшеме по никакъв начин не води до подобряване и поддържане на
сградата, а съставлява дейност, която създава предпоставки за извършването на
такава дейност, чрез подмяната им с нови. Същото важи и за отстранената
ел.инсталация, която е предстояла да бъде заменена с нова.
Категорично вещите лица от двете
експертизи посочиха, че нито една от тези дейности не попада и под
определението строително монтажни работи или основен ремонт, доколкото с нито
една от тях по никакъв начин не се засяга конструкцията на сградата или
отделни нейни конструктивни елементи. Същите бяха категорични, че мазилката,
вътрешната дограма, дюшемето, както и ел.инсталацията не съставляват
конструктивни елементи, от която и да е било сграда, включително и от
процесната. Ето защо тяхното отстраняването им не води до отстраняване
на конструктивен елемент от сградата, до подмяната му с нов, до реконструиране
и преустройство в същата, нито по какъвто и да е било начин засяга
конструктивен елемент от сградата. Това категорично важи за мазилката по
стените и дюшемето. Отстраняването на вътрешната дограма и в частност
отстраняването на старите- т.е.заварените в сградата врати заедно с касите (без
значение дали те са били изпочупени или просто са били стари), ако това е
ставало без махането на закрепващите ги елементи (клепета и дървени щурцове) и
без да са били разрушавани стените около тях, по никакъв начин също не засяга
конструкцията на сградата, нито води до направата на отвори в тях, тъй като
вратите с касите първоначално са били поставени в съществуващи и оставени
именно за тази цел отвори в стената още при изграждането й. В конкретния случай
и с оглед приетото от съда откъм фактическа страна и предвид анализа на
доказателствата, изложен по- горе, съдът прие, че по делото не се установява
при отстраняването на вътрешната дограма- врати с каси, да са били премахвани и
закрепващите ги елементи- клепета и щурцове- т.е. махането им не е засегнало
конструкцията на сградата и не е довело до направата на отвори в съществуващите
зидове.
Ето защо съдът прие, че тези дейности не
съставляват СМР по смисъла на §.5, т.40 от ДР на ЗУТ), като тяхното
осъществяване не представлява извършването на основен (§.5, т.43
от ДР на ЗУТ) или текущ ремонт (§.5, т.43 от ДР на ЗУТ) на сградата.
Предвид това за същите не се е изисквало лицата, които възлагат извършването на
тази дейност да имат издадено разрешение за строеж (РС) съобразно изискванията
на ЗУТ. В този смисъл бе и мнението на експертите от двете кредитирани от съда
заключения, които дадоха своето становище с оглед на това дали чрез тези
дейности се засягат конструктивни елементи от сградата, респ. дали самите те
съставляват такива. Тези дейности, попадат под обхвата на чл.151 от ЗУТ, в
които случаи законът не изисква издаване на РС, тъй като те не засягат
конструкцията на сградата и не съставляват дейности по премахване и преместване
на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, които да засягат
конструкцията на сградата. Дори да се приеме, че тези дейности могат да бъдат
квалифицирани като „текущ ремонт” по смисъла на ЗУТ, то отново и съгласно
разпоредбата на чл.151 от ЗУТ за същите не е било необходимо получаването на РС
за извършването им.
Определение на понятието "строеж" е дадено в §.5, т.38 от ДР на ЗУТ и същото може да се
извлече в пълнота на база съпоставяне и съвместно тълкуване разпоредбите на
§.5, т.38 вр. §.5, т.40 и т.42 от ДР на ЗУТ вр. чл.137 от ЗУТ. Строежи най-
общо казано са всички онези обекти, визирани в чл.137 от ЗУТ, на които се
извършват строително монтажни работи по изграждането
на обектите, тяхната реконструкция, преустройство, основен ремонт и смяна на
предназначението им. Извън понятието за строеж остават дейностите,
посочените в чл.151 от ЗУТ.
С други думи, разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти не се
изискват за дейностите по чл.151, ал.1 от ЗУТ. Още по- малко
изготвянето на конструктивна експертиза (конструктивен проект) за извършването
им.
За извършването на която и да е било от
тези дейности, реално извършени в процесната сграда според съда, не се е
изисквало получаването и на становище от инженер– конструктор
с указания за изпълнението им по смисъла на чл.147, ал.2 вр. ал.1, т.11 от ЗУТ,
доколкото въпросните дейности не съставляват реставрационно- консервационни
работи. Изискването за такова становище е било налице в случаите, когато
в строежа- т.е. в сградата е трябвало да се извършат реставрационно-
консервационни работи /дейности по фасадата на сградата/ и сградата е
паметник на културата, но не от световно или национално значение, а от местно
такова. Изрично в този случай законът сочи, че за такива работи не се изисква
одобряването на инвестиционен проект за издаване на РС, но се изисква становище
на инженер- конструктор. Доколкото обаче в случая реално извършените в сградата
дейности не са имали такъв характер, то и не е било необходимо получаването и
на становище от инженер конструктор.
Сред обектите и дейностите извършвани на тях, във връзка
с които законът свързва понятието строеж, не попадат тези по извършване на
текущ ремонт на обектите, което е видно и от самата разпоредба на чл.137 от ЗУТ, където са категоризирани строежите
в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при
експлоатацията на същите. Като шеста категория строежи са посочени тези по
чл.147 от ЗУТ, сред които към инкриминираната дата са попадали и тези по т.11
на ал.1 на чл.147 от ЗУТ, а именно: консервационно- реставрационни работи на
паметниците на културата, които не са от световно или национално значение (по
аргумент от разпоредбата на чл.137, ал.1, т.6 вр. чл.147 от ЗУТ). Като втора
категория строежи в разпоредбата на чл.137, ал.1, т.2, б.З от ЗУТ са посочени
недвижими паметници на културата с категория "местно значение", а в
б.И на същата разпоредба изрично е посочено, че такива са и строежите, на които
се извършват реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна
предназначението на строежите от тази категория”.
Както бе посочено обаче, извършените в сградата дейности
не са били от нито един от тези видове, визирани в чл.137, ал.1, т.6 вр. чл.147
от ЗУТ и в чл.137, ал.1, т.2, б.И от с.з.
От друга страна законът- разпоредбата на
чл.229, ал.1 от ЗУТ поставя изискване за наличие на специална правоспособност
само за извършване на проучвателни, проектантски,
контролни, строителни и надзорни дейности. Дейностите, извършени в сградата не
са нито СМР, нито такива по осъществяване на основен ремонт, дори и на текущ
такъв- т.е. не са строителни такива. Ето защо и сградата не е представлявала строеж по
смисъла на закона с оглед на конкретно извършените в нея дейности. Те са
ремонтни такива в най- общ, граждански смисъл, поради което и според съда не
са същински правно– регламентирани дейности, източник на повишена
опасност.
Под "правно регламентирано занятие или дейност"
се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или
опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен
ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение. Същевременно
„източник на повишена опасност” представляват само такива занятия или дейности,
при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или
дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица.
Няма как обаче да не бъде отчетено обстоятелството, че
макар и да не са същински строително- монтажни и ремонтни дейности, извършените
в сградата са подготвителни такива и то точно във връзка с предстоящи СМР и/или
ремонтни дейности. В този смисъл те спадат към едно по- общо понятие
„строителство”, доколкото и без да бъдат извършени тези дейности няма как да се
пристъпи към същинските строително- монтажи и ремонтни дейности. Няма съмнение
също така, че строителството в най- общия смисъл на това понятие е правно
регламентирана дейност, източник на повишена опасност, доколкото и най-малкото
незнание или немарливо изпълнение на тази дейност, създава опасност за живота
или за здравето на хората. Ето защо и доколкото тези подготвителни дейности
спадат към една категория правно регламентирана дейност, която представлява
източник на повишена опасност, то и логично е при извършването и на тези подготвителни
дейности да важат правилата, свързани с охрана безопасността на труда и при
настъпил съставомерен вредоносен резултат при изпълнение на същите и в резултат
на нарушаване на правилата за охрана безопасността на труда, да се постави
въпроса за отговорността на извършителите, ръководителите, организаторите и
контролиращите тази дейност по реда на чл.123 от НК. Защото и според този
съдебен състав, ако конкретните дейности не са строго и ясно регламентирани от
гледна точка начина на тяхното извършване (както е в конкретния случай), но ако
тези дейности спадат към дейност, която по принцип е правно регламентирана и
която по принцип съставлява източник на повишена опасност, то и за конкретните
дейности приложение следва да намерят правилата за общата такава дейност,
свързани с охрана безопасността на труда. Така изрично в т.4 от Постановление
№2/79 г. на Пленума на ВС е посочено, че разграничението между обикновена и
професионална непредпазливост следва да се прави съобразно с дадените в Постановление № 6/1969 г. на Пленума на ВС
тълкувания на понятията "Правно регламентирана дейност" и
"Източник на повишена опасност", които имат важимост и за
престъпленията, свързани с нарушаване правилата за охрана на безопасността на
труда. Това важи с още по- голяма сила и в конкретния случай предвид обема на
извършената дейност по сваляне на мазИ.от стените, отстраняване на дюшеме,
както и на врати с каси в процесната сграда и най- вече с оглед начина на
извършване на тези дейности в конкретния случай и местата, от които са били
отстранени каси с врати. Установи се, че освен подкожушената мазилка, от
стените е била свалена изцяло мазилката от всички стени на първи и втори
жилищен етаж, както и частично на трети такъв. Отстранена е била не само
подкожушена мазилка, но и здрава такава, като и за тази цел е била използвана
ударно- вибрационна техника, работата с която без съмнение представлява правно
регламентирана дейност, източник на повишена опасност, тъй като и при най-
малкото незнание или немърливо изпълнение на дейността, свързана с боравене на
такива ел.уреди създава опасност не само за обектите, но и за здравето и живота
както на самите трудещи се, така и трети лица. Установи се също така, че са
били сваляни врати и каси, включително и от вътрешния носещ зид в сградата,
успореден на рухналата южна фасадна стена. Установи се също така, че махането
на дограма от носеща стена следва да става при спазването на строго определени
технически и технологични правила- да не се извършва „вандалски”, така че да
бъде предотвратено отстраняването едновременно с това и на закрепващите ги
елементи- клепета и щурцове, респ. следва да стане по начин, който да не води
до разбИ.е на стената и до направа на отвори в нея, тъй като и доколкото става
въпрос за носещ зид, това е равнозначно на компрометиране на същия, като дори
може да се стигне и до засягането му, което вече попада в друга категория
дейности, за които законът въвежда специални изисквания. Освен това едно
подобно засягане, нарушаване, компрометиране и разрушаване на носеща стена би
могло да бъде и изключително опасно не само за самата сграда, но и най- вече за
живота и здравето на хората. Още повече, че е била махната повече от една врата
с каса по този зид. Ето защо и независимо, че за изпълнението на конкретните
дейности по принцип не се изисква специални познания и опитност, удостоверени и
проверени по съответния ред, с оглед начина на извършване на същите и характера
на стената, от която са били отстранявани вратите и касите, съдът прие, че тези
дейности в този случай макар и подготвителни са били такива, които е следвало
да бъдат съобразени със строго регламентирани правила и лицата, осъществяващи
същите е трябвало да имат знания за извършването им, тъй като в конкретния
случай осъществяването им е криело потенциален риск за здравето и живота на
хората както при същинската строителна дейност.
По изложените съображения съдът прие, че
безспорно доказаните и извършени в сградата дейности са спадали към категория
дейност, която е правно регламентирана и представлява източник на повишена
опасност, както и че в конкретния случай с оглед на конкретно посочените по-
горе обстоятелства тези дейности попадат в обхвата на понятието правна
регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Ето защо и ако при
изпълнението на тези дейности се стигне до причиняването на смърт или телесна
повреда на някое лице (не само работници, но и трети лица), то може да се търси
отговорност на плоскостта на професионалната непредпазливост било по реда на
чл.123, ал.1, било по реда на чл.123, ал.2 от НК от всеки един от четиримата
подсъдими в зависимост какво конкретно се установи относно тяхната роля за
осъществяване на дейностите и най- вече в зависимост от това дали се установява
да има допуснати нарушения на конкретни правила и норми при изпълнението на
тези дейности, от кого и, дали е налице пряка причинно следствена връзка между
настъпилия вредоносен резултат и нарушените правила при изпълнение на тези
дейности.
В тази връзка за подсъдимия С.
както бе посочено единственото, което се установява, че е направил е било да
превъзложи изпълнението на тези дейности на прекия изпълнител ЕТ М.М.А., тъй
като управляваното от него дружество обективно не е могло да извърши същите
поради това, че не е било с такъв предмет на дейност и не е разполагало с
работници за същата. Той е бил напълно запознат с възложените задължения на ЕТ М.М.А.,
макар и лично да не е подписал договора с него, като е бил уведомяван за
извършваното в сградата периодично на няколко пъти от св.К., с когото е
контактувал подсъдимия П., отчитайки устно какво е извършено в сградата. Не се
установи подсъдимият С. лично да е давал някакви нареждания, да е организирал и
контролирал къде точно и кои врати и каси да бъдат премахнати, от кои стени и
как- с помощта на каква техника да бъде свалена мазилката, в кои части и изцяло
или отчасти да бъде премахнато дюшемето. Както бе посочено самият факт на
възлагане на тази дейност не може да обоснове отговорност по реда на чл.123,
ал.1 или ал.2 от НК. Организирането и ръководенето на същата може да ангажира
отговорността на лицето по някоя от двете основни разпоредби, но в конкретния
случай не се установи подсъдимият С. да е извършвал лично каквато и да е било
организация, ръководство или контрол по осъществяването на тези дейности,
поради което и няма как да бъде дирена отговорността му на плоскостта на
разпоредбата на чл.123, ал.1 от НК, доколкото е разполагал със съответната
квалификация за това. Кои конкретно каси и врати да бъдат отстранени, мазилката
от кои стени да бъде премахната, в кои части на сградата да се махне дюшемето е
преценил св.К. след като на място се е запознал със сградата и е дал конкретни
указания за изпълнението на тези задължения от подсъдимия А. и работниците му, които
са били „спуснати като обем по видове работи със самия договор”. Спрямо св.К.
няма обвинение, поради което и не следва изобщо да бъде коментирано неговото
поведение.
Казаното за подсъдимия С. важи и за подсъдимия
К., който е бил прекият възложител на дейността и който без съмнение е бил
запознат с това какво следва да се извърши в сградата- т.е. с обема на тези
дейности, тъй като е бил и страна по договора и съдържанието му е било
съгласувано с него, а и е посетил сградата след като е получил владението над
нея, но няма никакви доказателства да е давал каквито и да е било указания на
когото и да е било как да бъде осъществявана дейността, както и да е
организирал и контролирал начина на изпълнение на тези дейности. Соченото в
показанията на св.Д., че при посещението му в началото на м.август 2006 г.
подсъдимият К. казал как да се осъществи ремонта е твърде общо и не дава
информация давал ли е и какви конкретни указания подсъдимия К. или само е
видял, че трябва да се извърши такъв и в тази връзка е възложил същия на А Т.ООД.
С оглед на това и предвид изложеното по- горе относно принципната възможност на
същия да бъде субект на престъпление по чл.123 от НК, съдът прие, че при така
установените факти няма основание на подсъдимия К. да бъде дирена отговорност
по реда на ал.2 на чл.123 от НК.
По отношение на подсъдимия А. и
на подсъдимия П. установи се, че единият е бил пряк изпълнител
чрез своите работници на въпросните дейности, а вторият е имал задължение да
контролира извършването на същите от работниците на подсъдимия А., като и
всеки ден е бил на обекта и е имал непосредствено впечатление от това как се
осъществяват тези дейности и в какъв обем. Ето защо и всеки един от тях би
могъл да бъде причастен към тази дейност и да бъде субект на престъпление във
връзка с извършване на същите по реда на чл.123, ал.1 от НК.
Съдът прецени, че в случая обаче няма
основание за ангажиране отговорността на нито един от четиримата подсъдими във
връзка с осъществяването на тези дейности в сградата било по реда на чл.123,
ал.1, било по реда на чл.123, ал.2 от НК, най- вече поради следните
съображения, които са общи и се отнасят и до четиримата, а именно:
Както многократно бе посочено, конкретно
извършените в сградата дейности по принцип и обективно не засягат конструктивни
елементи от сградата, респ. дюшемето, мазилката и вътрешната дограма не са
такива елементи. Ето защо и при нормални условия и по принцип- при сграда,
която е конструирана съобразно строително- инженерните правила, така че да може
да е устойчива и да има носимоспособност, извършването на тези дейности, както
и на всякакви други ремонтни, които не засягат и не разрушават конструктивни
елементи от сградата, по никакъв начин не биха могли да повлияят на устойчивостта
на сградата и да доведат до разрушаването на същата, респ. и в конкретния
случай до рухването на южната фасадна стена.
Процесният случай обаче не е такъв.
Както многократно също бе посочено процесната сграда е била със сериозни
конструктивни недостатъци (подробно описани по- горе), най- същественият от
които е бил липсата на четвърта, външна стена към съседната сграда на
ул.******, която да осигури необходимата коравина и пространствена устойчивост
на сградата. Тези недостатъци са обобщени от вещите лица от шесторната СТЕ в точки
от 1 до 3 от заключителната част на експертизата. Към тези конструктивни
недостатъци и такива реализирани при нейния строеж следва да се добави и
визираният такъв от вещите лица от тройната СТЕ, изготвена в СФ, а именно-
факта, че металните профили от подовите конструкции над партерния етаж откъм
източната страна- профилите, чрез които е направена връзката със съседната
сграда на ул.Леге№1 и които навлизат много малко в съседната конструкция не са
цели и непрекъснати- от южната до северната част на сградата, а съставляват два
отделни такива- първият от южната фасадна стена до средната такава и втория от
там до северната фасадна стена, като при това са и с различна височина, което
води и до различно сцепление.
Освен наличието на тези недостатъци
допуснати при конструирането и строителството на сградата, към момента на
инкриминирания случай, сградата е била и в изключително тежко и окаяно
физическо състояние в резултат на продължителната й експлоатация без
нужното поддържане, довело както са посочили вещите лица, някои елементи от
същата до занемарено физическо състояние, до висока степен на износване
(включително и с оглед естествените процеси на износване предвид възрастта на
сградата), а други до лошо и дори според заключението на шесторната СТЕ до
предаварийно състояние. Нещо повече- въз основа на заключението на тройната
СТЕ, изготвена в СФ и на база анализа на събрания по делото доказателствен
материал, съдът прие, че към този момент сградата фактически е била в аварийно
състояние, макар и да не е била освидетелствана за това по реда на чл.195, ал.5
вр. ал.1 от ЗУТ.
Не без значение е и факта, че сградата е
била на 92 години към момента на инцидента- т.е. на една не малка дори и за
сграда възраст, която не би била от такова голямо значение, ако беше
експлоатирана през годините чрез поддържането й, което в случая не е така.
Излишно е отново да се описват всички онези проблеми, които е имала сградата в
резултат на тази експлоатация. Факт е, че те са били видими, като състоянието на
сградата е било очевидно занемарено и окаяно.
При тези обстоятелства експертите от
шесторната СТЕ, са дали становище, че извършените в сградата дейности-
свалянето на врати с касите, отстраняването на мазилката от стените (особено,
ако за това е била използвана ударно- вибрационна техника, а съдът прие, че е
била използвана такава), както и махането на дюшемето /дейности, които по
принцип не влияят на носимоспособността и устойчивостта на сградата/, в
конкретния случай пряко са допринесли за допълнително намаляване на
стабилитета и то на челната южна фасадна стена, където са били и най-
големите конструктивни недостатъци на сградата. В този смисъл може да се
приеме, че същите може и да са изиграли за сградата ролята на поредния фактор,
който и макар принципно да не е опасен за сградата, при натрупването на
множество малки и големи повреди при една стара конструкция, каквато е била
процесната, да доведе до авария, включително и да рухването на южната фасадна
стена. Експертите обаче и от шесторната СТЕ и от тройната такава, изготвена в
СФ бяха категорични, че това не би могло да се случи, ако не са налице и
другите визирани по- горе фактори, свързани с генетично заложените
конструктивни недостатъци и с проявилите се такива в процеса на нейната
многогодишна експлоатация без поддръжка.
Възможно е било обаче с оглед
състоянието на сградата и тези нейни недостатъци пак да настъпи авария под
влияние и на други, външни фактори, несвързан с човешка намеса, а дори и без
такова допълнително външно въздействие, което да може да бъде фиксирано и
конкретизирано, но никой не се наема да посочи каква точно и в кой момент.
С оглед на това съдът прие, че е
възможно тези дейности да са допринесли за допълнително намаляване на
стабилитета на сградата. Съдът прие обаче, че по делото не се установява по
категоричен и несъмнен начин, че именно тези дейности са конкретният фактор
довел до „тръгването” на южната фасадна стена и до разрушаването й. Извод,
който следва и от факта, че рухването на южната фасадна стена не е станало в
момент на извършване на тези дейности в сградата, а след като работниците вече
са си били тръгнали и в сградата не е имало никой, освен охранителят, долу в
партерното помещение.
Да се установи кой е този конкретен
фактор, по делото бе невъзможно, предвид изминалия период от време от
настъпване на инцидента, с оглед липсата на самата сграда, както и най- вече с
оглед на това, че след настъпилия инцидент, същата не е била огледана и
останките й не са били освидетелствани и заснети от експерти на място. Ето защо
и всички експертизи /особено последната такава/, са изготвени преди всичко и
най- вече по документи и поради това и на много от въпросите дават условни
отговори. Именно и поради това съдът прецени, че назначаването на нова
експертиза е безпредметно.
Изложеното по- горе от съда, даде
основание на същия да приеме, че тези извършените в сградата дейности сами по
себе си при друга, нормална ситуация по никакъв начин не биха могли да имат
каквато й да е било причастност към настъпилия инцидент. Още повече, че в този
конкретен случай не се установи при махането на врати с касите от носещия зид
да са махани и закрепващите ги елементи- клепе и щурц, нито да е бил засегнат
този зид и в него да са били направени отвори- т.е. не се установи
компрометирането на носещи елементи от сградата.
Доколкото обаче ситуацията не е била
обичайна и най- вече доколкото физическото състояние на сградата е било видимо
за всеки един от подсъдимите, с изключение на подсъдимия С., който нито веднъж
не е посетил сградата, то се поставя въпроса, могли ли са те да предвидят
настъпването на инцидента и били ли са длъжни да сторят това, съответно биха ли
могли да предотвратят настъпването му, ако в сградата не бяха предприети и
извършени въпросните най- общо казано ремонтни дейности. Допуснали ли са
някакви нарушения на нормативните правила и ако да, би ли могъл да бъде
предотвратен този инцидент, ако бяха спазили изискванията на закона.
Съдът вече посочи, че според него при
извършването на въпросните дейности не са били нарушени изискванията на
специалния закон- ЗУТ и в частност тези свързани с изискването за получаване на
разрешение за строеж, получаването на становище от инженер
конструктор, изготвянето на конструктивна експертиза и на инвестиционен
проект- поне не и на този етап, тъй като и особено за последния е било
необходимо първо да се разчисти сградата от боклуци и да се направи
архитектурно заснемане на същата. Подробни съображения съдът изложи по- горе в
тази връзка само изрично следва да се посочи, че съдът не счита, че са били
нарушени разпоредбите на чл.147, ал.2 вр. ал.1, т.11 от ЗУТ /отнасяща се за
консервационно- реставрационни работи, каквито процесните не са/, тази на
чл.148, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, както и тази на чл.151 в нито една от
хипотезите й, поради което и на база същата не може да се направи извод per
argumentum a contrario за нарушаване на предходните две разпоредби.
Разрешението за строеж съобразно разпоредбата на ал.4 на чл.148 от ЗУТ се
издава на възложителя, каквито подсъдимият П., подсъдимият А. и подсъдимият С.
не са- няма как разрешението за строеж да бъде издадено едновременно и на
двамата- К. и С. като възложители, а от друга страна подсъдимият С. ако е
възложител, няма как да е, и обективно не е бил и изпълнител, поради което и не
може да носи отговорност за извършване на СМР без издадено РС. Ето защо А., С.
и П. не могат да бъдат субект на нарушение по ал.4 на чл.148 от ЗУТ, а
подсъдимият С. няма как да отговаря за извършване на строеж без разрешение на строеж,
тъй като не е изпълнител, като всеки един от подсъдимите не носи отговорност за
това, тъй като в сградата не се е осъществявала дейност, за която е било
необходимо издаването на разрешение за строеж. Няма как да нарушат и
разпоредбата на ал.2 на чл.147 от ЗУТ, тъй като тя определя органът, който
издава разрешението, а не въвежда задължение към възложителя, изпълнителя и
осъществяващия контрол на строително монтажните дейности.
Разпоредбата на чл.151, т.3 от ЗУТ касае
извършването на дейности, за които не се изисква разрешение за строеж, като не
се установява извършените в сградата дейности да са такива, които не попадат
под изключението, визирано в чл.151, т.3 от ЗУТ.
Разпоредбата на чл.169, ал.1, т.1, т.3,
т.4 и т.6 от ЗУТ не се отнася до нито един от четиримата подсъдими в частта
изискваща проектирането и изпълнението на строежите съобразно определени
технически спецификации, тъй като в с случая не е било налице строеж по смисъла
на закона, още по- малко са били реализирани дейности по проектиране и изпълнение
на такъв. По отношение изискването на закона за поддържане на строежите
съобразно със законовите и технически спецификации, съдът счита, че тази
разпоредба е относима само към подсъдимия К., но не на плоскостта на
отговорността по чл.123 от НК, поради което и не следва да я коментира тук.
Същото важи и за разпоредбата на чл.179 от ЗУТ. Визираните като нарушени
разпоредби на Наредба №2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи и в
частност тези на чл.2, ал.1, т.4, т.5 и т.7 от Наредбата няма как да бъдат
нарушени от когото и да е било от подсъдимите, тъй като определят обхвата на
самата Наредба и нейната приложимост. Същото важи и за разпоредбата на чл.4,
т.2, б.А, б.Б, б.В и б.Г от Наредбата. Не се явяват нарушени и правилата на
разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 и т.2, ал.2, ал.3, т.1, б.А, б.Б, т.2, б.А и
б.Б от Наредбата от подсъдимия К. и от подсъдимия С. (последният веднъж е
третиран като изпълнител, а друг път като възложител от прокурора), тъй като на
този етап все още не е бил настъпил етапа на проектиране и строителство на и в
сградата, поради което и определянето на координатор по безопасност и здраве,
не е било на дневен ред. Сградата първо е следвало да се почисти и заснеме
архитектурно и едва след това е следвало да бъде проектирана и чак тогава да
започнат същинските СМР в нея. А и съдът не вижда как определянето на такъв
координатор в конкретния случай би могло да предотврати настъпването на инцидента,
тъй като същият не е свързан с настъпила трудова злополука. Освен това
разпоредбата на ал.2 на чл.5 от Наредбата сочи на какви изисквания следва да
отговаря координатора. При положение, че няма изобщо назначен такъв, то не
става ясно как е била нарушена тази разпоредба и на какви изисквания на закона
не е отговарял координаторът, който изобщо не е бил назначен в случая.
Разпоредбата на ал.3 на чл.5 от Наредбата сочи кои лица могат да изпълняват
функциите на координатор за етапа на инвестиционното проектиране (т.1) и кои за
етапа на изпълнението на строежа (т.2), като съдът не вижда как биха могли да
бъдат нарушени тези разпоредби при положение, че те не въвеждат задължения, а
само предоставят възможности, съответно в процесния случай, нито един от двата
етапа не е бил налице, а от друга страна твърди се, че на обекта е имало
назначен технически ръководител в лицето на подсъдимия П., поради което и не
става ясно с какво и по какъв начин е била нарушена тази разпоредба от
подсъдимия С. и от подсъдимия К..
Разпоредбата на чл.6 от Наредбата
тълкувана във връзка с разпоредбата на чл.7, т.1, б.А и б.Б, т.2 и т.3 от
Наредбата биха могли да бъдат относми към подсъдимия К., тъй като той е
възложителя, но както бе отбелязано, изискването за назначаването на
координатор по безопасност и здраве и неговите задължения, уредени в
разпоредбата на чл.7, т.1, б.А и б.Б, т.2 и т.3 от Наредбата се отнася към
етапа на инвестиционно проектиране, който в случая все още не е бил налице и
задължението за назначаването на такъв не е било възникнало нито за подсъдимия К.,
нито за подсъдимия С., още повече, че последният не е бил прекият възложител.
Тази разпоредба няма как да бъде нарушена и не става ясно как според прокурора
е била нарушена от подсъдимия П., който няма как да отговаря за назначаването
на координатор по безопасност и здраве, тъй като не е нито възложител, нито има
данни да е бил упълномощен било от К., било от С. да определи такъв. Същото и зА
Т.мата подсъдими важи във връзка с разпоредбата на чл.8 от Наредбата, която
изисква възложителят или упълномощено от него лице при планиране, проектиране и
подготовка на инвестиционния проект и при извършване на дейностите по чл.7,
т.1, б.А и б.Б (координиране на определени дейности от координатора на етапа на
инвестиционно проектиране) да спазва принципите за превантивност на
безопасността и опазването на здравето. Многократно вече бе посочено, че
извършените в сградата дейности не са част от етапа на планиране, изготвяне и
проектиране на инвестиционен проект и няма как разпоредбата на чл.8 от
Наредбата да бъде нарушена от когото и да е било от подсъдимите в тази връзка.
Следващите няколко цитирани като нарушени разпоредби касаят етапа на открИ.е на
строителна площадка на обекта, респ. на действията, които следва да бъдат
предприети преди започването на работа на строителната площадка- разпоредбите
на чл.14, т.1, т.2 и т.3 от Наредбата и чл.15, ал.1 до ал.6 от същата. Те са
вменени като нарушени от подсъдимия С. и К.- като за единия се твърди, че е
нарушил същите като възложител, а другият като изпълнител, макар С. в
различните хипотези да е третиран по различен начин. Общото и за двамата в
случая е, без значение дали са изпълнители или възложители, че няма как да
нарушат тези разпоредби, тъй като сградата не е представлявала строеж по
съображения изложени по- горе и не е имало изискване за открИ.е на строителна
площадка на нея. Според разпоредбата на чл.157, ал.2
от ЗУТ строителна площадка се открива за строителни и монтажни
работи, за които се изисква влязло в сила разрешение за строеж. Това се извлича
и от определението на понятието "строителна площадка", дадено в §.5, т.37 от ДР на ЗУТ и това е терена,
необходим за извършването на строежа,
определен с инвестиционните проекти
или с границите на недвижимия имот, в който се извършва строителството.
Определение на понятието "строеж" както вече бе посочено не включва в
себе си извършването на дейности на обекта, визирани в чл. 151 от ЗУТ, още по- малко на подготвителни такива.
Ето защо и доколкото за реално извършените дейности не се е изисквало
разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, не е било налице и
изискване за открИ.е на строителна площадка. Предвид това нито един от двамата
няма как да наруши която и да е било от двете разпореди, тъй като такава оценка
е могла да се извърши едва на база проекта за строеж и преценка дали същият
гарантира безопасност на всички етапи на строителството, дали е съгласуван и
одобрен от всички заинтересувани лица и дали промените в него ще бъдат
съгласувани по съответния ред, а това не е имало как да стане без наличието на
проект за строеж, какъвто на този етап не е било задължително да има. А и дори
да не е била извършена оценка на риска на работното оборудване и на параметрите
на работната среда във връзка с безопасността и дейността на самите работници,
това по никакъв начин не е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Навеждат се доводи в ОА, че при тази оценка на риска е следвало да се
преценят спецификите на работното място- амортизираното състояние на сградата,
опасността при извършване на строително ремонтните дейности в нея да настъпи
намаляване стабилитета в частност на южната фасадна стена, което да доведе и до
разрушаването й. Това обаче според съда касае една друга страна от поведението
на подсъдимите лица свързана със субективната страна на деянията им, която ще
бъде коментирана по- долу.
Освен това подсъдимият К. дори и да беше
нарушил всички тези разпоредби както бе отбелязано няма как да носи отговорност
по реда на чл.123, ал.1 от НК, към каквато той е привлечен с ОА.
По отношение на подсъдимия П. като нарушени са посочени
освен вече коментираните разпоредби още и тази на чл.163 от ЗУТ, която е
адресирана към строителя, а подсъдимият П. не е имал това качество, поради
което и не може да носи отговорност за нарушаването на същата. Това, че е
разполагал с необходимата техническа правоспособност не го прави строител, а и
той такива ангажименти не е поемал. Същото важи и за подсъдимия С., за когото
като бе посочено, макар и да е сключил договор за ремонт, тъй като не е
разполагал със съответните работници и обективно не е могъл да извърши тази
дейност, то и не е имал качеството на строител. Единственият, явяващ се пряк
изпълнител на възложените дейности в случая е бил подсъдимият М.А.. Но
извършената от него и работниците му дейност на обекта не са били същински
строително- монтажни и ремонтни дейности и за същите не се е изисквало
издаването на строителни книжа по ЗУТ, поради което и извършвайки тези дейности
не се установи той да е нарушил разпоредбата на чл.163, ал.2 от ЗУТ. Не се
установи също така дейностите да са извършени в разрез с правилата за
изпълнение на същите- не е имало забрана за използване на ударно вибрационна
техника за свалянето на мазилката, даже и по твърдения на св.М. това е бил
единият от начините за осъществяване на тази дейност. Същевременно сградата не е била
от списъка на тези, визирани в чл.16, ал.1 от Наредба №6/1979 г., за които са
били изработвани индивидуални указания за тяхното опазване и използване и за
които е имало утвърдени правила съобразно приложение №1 към чл.16, ал.1 от
Наредбата. За паметници на културата, попадащи в този списък е имало забрана да
не се предизвикват сътресения в сградата и в близост с нея, поради което се
забранява в сградата и в близост с нея да се цепят дърва, да се поставят и
действат механични двигатели и да се гарират МПС, които предизвикват трептения
(аргумент от разпоредбата на чл.9, т.3, раздел 3 от приложение №1 към чл.16,
а.1 от Наредба №6/79 г.). С други думи използването на ударно вибрационна
техника в сградата не е било принципно забранено, а и както посочи вещото лице
от шесторната СТЕ, сградата е била подлагана и на други вибрационни действия преди
инкриминирания случай.
Не се установи също така дейността по махането на врати с
каси да е извършена по така наречения от някои вещи лица „вандалски” метод,
водещ до изваждане на същите заедно с клепетата и щурцовете, чрез които са били
прикрепени към стената, нито се установи при премахването на врати с каси да са
засягани, разрушавани и компрометирани стени, включително и носещи такива. Не
се установи да има каквито и да е било правила във връзка с изваждането на
дюшемето и премахване на ел.инсталацията, още повече, които да са били
нарушени. Що се отнася до това дали подсъдимият А. е взел мерки за опазване на
живота и здравето на хората на работната площадка, както вече бе посочено в
случая не е налице строителната площадка, което не означава, че не е следвало
да се вземат мерки за безопасно осъществяване на конкретно извършените дейности
в сградата и до опазване живота и здравето на хората. Конкретно инкриминираните
разпоредби в тази връзка са тези на чл.17, ал.1, т.2, ал.2, т.2 и ал.3 от Наредбата
за организиране, разработване и утвърждаване на план за предотвратяване и
ликвидиране на аварии; на чл.30, ал.1 до 3 от Наредбата, касаеща открИ.ето на
строителна площадка и ограждането на същата с огради и сигнализиращи знаци и
табели, при необходимост и светлинни сигнали; на чл.31, ал.1 от Наредбата за
поставяне на видно място на входа на строителната площадка означения с
местоположението на отделните подобекти и на маршрутите на движение на ППС и
пешеходци; тези на чл.37, ал.1 до ал.3 от Наредбата, уреждащ ограничаване
достъпа на външни лица, неизвършващи СМР до опасните зони на строителната
площадка, както и определянето на схема за временна организация и безопасност
на движението, когато опасната зона излиза извън границите на строителната
площадка, начина на определяне на опасните зони и не на последно място тази на
чл.38, ал.1 и ал.2 от Наредбата, касаеща отново обезопасяване на работното
оборудване на строителната площадка, чрез използване на постоянни или временни
ограждения и др. Общото на всички тези разпоредби е, че са относими към
извършване на строително монтажни и ремонтни дейности- т.е. на същински
строителни дейности, респ. с условията за открИ.е и наличието на строителна
площадка, на която да се извършват тези дейности. В конкретния случай нито една
от дейностите не е била с такъв характер и не е имало изискване за открИ.е на
строителна площадка, още повече за спазване на другите изисквания на закона във
връзка с обозначаването, ограждането и обезопасяването на същата и
разработването на план за предотвратяване и ликвидиране на аварии на
строителната площадка. Нито една от тези дейности не е предполагала
възникването на такава авария, каквато реално е настъпила, тъй като нито една
от тези дейности обективно не е водела до нарушаване на конструктивната
стабилност и носимоспособност на сградата. Ето защо дори и да е бил разработен
план за предотвратяване и ликвидиране на аварии, то същия би бил свързан с
конкретните дейности и техния характер и едва ли би бил относим с
конструктивната стабилност и носимоспособност на сградата и едва ли би могъл да
предотврати настъпването на конкретната авария, още повече, че нито една от
тези дейности не е извършвана по фасадата на стената, поради което и няма
никакво основание да се приеме, че опасната зона при извършването на тези
дейности, без значение на техния характер, може да излезе извън границите на
недвижимия имот, поради което и обективно не може да застраши и засегне
здравето и живота на лица преминаващи покрай сградата и намиращи се в непосредствена
близост с нея. Ето защо и не е било необходимо подсъдимият А. да организира
ограждането на сградата с предпазни мрежи и огради, както и да постави на входа
на сградата и схеми с означението на маршрутите за движение на ППС и
пешеходците. Не е било необходимо ограждането на сградата и обезопасяването й с
капаци, парапети, мрежи, екрани и други, тъй като твърденията на прокурора, че
при използването на къртачна техника по платното на ул.***** падали стърготини,
стружки и други строителни материали е невярно (не се установява нещо подобно
по делото), а и няма как това да е ставало, като се има предвид, че дейностите
са извършвани вътре в сградата, а не по нейната фасада. От друга страна установи
се, че всеки път, когато работниците на М.А. са изнасяли боклуци и материали от
сградата, той е поставял лента, с която е отцепвал частта от тротоара от входа
на сградата до камиона, с цел безопасното изнасяне и товарене на тези материали
и ограничаване достъпа на външни лица до тях. Да се приеме, че при всяко
сменяне на врати и каси, на дюшеме или друга подова настИ.в сграда, респ. при
сваляне на мазИ.от стени вътре в сграда, следва да бъдат взети цитираните от
прокурора мерки, респ. да бъде отцепван района около цялата сграда, да се
отклонява движението на ППС и пешеходци, да се слагат обозначителни табелки за
извършваните вътре в сградата дейности от рода на тези, е абсолютен нон сен и
няма никаква житейска и каквато и да е било друга логика. Това би означавало,
че голяма част от улиците в по- големите населени места, където ежедневно се
извършват подобни дейности, следва да са отцепени, оградени, обозначени и
достъпът до тях ограничен почти непрекъснато. Нещо, което не е смисълът на
закона и което не намира и никаква житейска логика. А каква е връзката на
настъпилата авария с разпоредбата на чл.30, ал.3 от Наредбата, уреждаща начина
на сигнализиране на строителните площадки извън урбанизираните зони, най-
вероятно знае и смисъл вижда в това само прокурорът. Що се отнася до
недопускането на външни лица, неизвършващи СМР до опасните зони на строителната
площадка очевидно е, че твърденията на прокурора са противоречиви, тъй като той
визира допускането от страна на подсъдимия А. на обекта на св.А. и на св.С., но
твърди, че именно те са извършвали основно такива СМР, поради което и непонятно
е с какво подсъдимият А. е нарушил тази разпоредба, още повече, че не се
установява изобщо това да се е случило.
Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимият А. също не
е допуснал нарушение на нито една от конкретно посочените в ОА разпоредби на
специалните закони- ЗУТ и Наредба №2/04 г., които уреждат правилата за
безопасно и здравословно извършване на строително- монтажни и ремонтни
дейности, както и на такива явяващи се подготвителни към същите, но спадащи
най- общо към дейността строителство.
Като нарушени от подсъдимия П. и
намиращи се в пряка връзка с настъпилия общественоопасен и вредоносен резултат
(разрушаването на южната фасадна стена и смъртта на пострадалите) са инкриминирани
и разпоредбите на чл.26 от Наредба 32/2004 г. и на чл.37, ал.1 до ал.3 от
същата Наредба. Казаното по- горе във връзка с подсъдимия А. и разпоредбата на
чл.37 от Наредбата важи изцяло и досежно подсъдимия П.. Разпоредбата на чл.26
от Наредбата визира задълженията на техническия ръководител на строителната
площадка и по време на извършване на строително монтажните работи, каквито на
този етап не са били извършвани. Освен това съдът прие, че подсъдимият П. не е
имал задълженията на технически ръководител, тъй като не е поемал ангажимент да
ръководи строителните работи, а само да наблюдава и контролира същите. Ето защо
и тази разпоредба не е относима към същия и поетите от него задължения. Освен
това в обстоятелствената част на ОА прокурорът свързва нарушаването на тази
разпоредба от подсъдимия П. с допускането от негова страна на територията на
обекта на св.С. и св.А., които започнали да рушат стени, което вършели според
твърденията и работниците на подсъдимия А.. Както многократно бе посочено,
подобни факти не са установени по делото, поради което и не се установява
подсъдимият П. да е допуснал нарушение на визираната разпоредба, чрез това свое
поведение.
Ето защо и доколкото не се установява да
са били допуснати от когото и да е било от подсъдимите конкретни нарушения на
правила, гарантиращи за безопасно извършване на предприетите в сградата
дейности и доколкото същите по своя характер не водят до засягане конструкцията
на сградата и не изискват получаването, нито на разрешение за строеж, нито на
становище от инженер- конструктор, нито изготвянето на конструктивна
експертиза, няма как да се изисква от когото и да е било от подсъдимите лица да
предполага, нито е бил длъжен да стори това, че тези дейности биха могли да
дестабилизират южната фасадна стена и евентуално да провокират процеса на
разрушаване на същата. А категорично се установи, че и ако сградата не беше с
тези конструктивни недостатъци и ако не беше в това физическо състояние в
резултат на дългогодишната й експлоатация без поддръжка, въпросните дейности по
никакъв начин не биха могли сами по себе си да доведат до рухването на южната
фасадна стена.
От друга страна освен нарушението на
разпоредбите на специалните закони, уреждащи безопасното осъществяване на
строително- монтажни и ремонтни дейности, твърди се в ОА, че подсъдимия К. е
нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1, ал.2 и ал.4 и чл.21 от ЗПКМ, подсъдимият П.-
тези на чл.20, ал.4 и чл.21 от ЗПКМ; подсъдимият С.- разпоредбата на чл.20, ал.4
и чл.21 от ЗПКМ и подсъдимият А.- разпоредбата на чл.20, ал.4 и чл.21 от ЗПКМ.
Безспорно установено е по делото, че
тези дейности макар и да не са същински строително монтажни и ремонтни такива
по смисъла на ЗУТ, те покриват най- общото понятие за ремонт и поради това
всички специалисти, включително и св.У.М., която е изпълнявала длъжността
директор на дирекция „Контрол и съгласувателна дейност” в НИПК бяха
категорични, че за тези дейности е следвало да бъде направено предварително
съгласуване с НИПК, тъй като сградата е била паметник на културата от местно
значение. Изискване, изрично визирано в разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗПКМ. С
оглед установеното по делото, съдът прие, че такова съгласуване наистина е
трябвало да бъде направено, като целта на същото е било, да се прецени от
специалистите в НИПК, дали с тези дейности по някакъв начин ще се засегнат
онези елементи от сградата, заради които тя е била обявена за паметник на
културата от местно значение. Такова задължение е имал подсъдимият К.,
който е бил управител на дружеството- собственик на сградата, още повече, че
именно той е бил и възложителят на извършваните дейности в същата. Подсъдимият К.
е бил наясно с факта, че сградата е паметник на културата от местно значение,
поради което и негово задължение е било да направи искане за съгласуване на
тези дейности, а не на който и да е било от другите трима подсъдими,
независимо, че и подсъдимият П. и подсъдимият С. са били наясно със статута на
сградата. Последното не се установява по несъмнен начин за подсъдимия М.А..
Безспорно е също така, че такова искане не е било изобщо подаване до НИПК, нито
от подсъдимия К., нито от някой от останалите подсъдими или от трето лице. Ето
защо и като е възложил извършването на тези дейности без предварително да
съгласува същите с НИПК, подсъдимият К. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.4
от ЗПКМ, тъй като същият е бил управител и представляващ на дружеството-
собственик на сградата. Подсъдимият С. не е бил собственик на сградата, респ.
управляваното и представлявано от него дружество не е било такъв собственик,
поради което не е било негово задължение да съгласува дейностите, които е
превъзложил на подсъдимия А. с НИПК. Такова задължение имат само собствениците
и ползвателите на сгради с такъв статут, по аргумент от разпоредбата на чл.5,
ал.1 от Наредба №6 за използване и представяне на недвижимите паметници на
културата, обн. ДВ, бр.30/13.04.1979 г. Такова задължение не са имали и
подсъдимите П. и А., но подсъдимият А. като пряк изпълнител на тези дейност е
следвало да извърши същите само след като се увери, че те са съгласувани от
подсъдимия К. с НИПК. Не се установява обаче по делото знанието на подсъдимия А.
досежно статута на сградата и досежно това дали е имало направено такова
съгласуване или не от страна на подсъдимия К.. Ето защо и не може да се приеме,
че той виновно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.4 и на чл.21 от ЗПКМ.
Подсъдимият П. е имал знание за статута на сградата, но не се е поинтересувал
дали има издадено разрешение и направено съгласуване на предприетите дейности в
сградата, а без съмнение е могъл да разбере това, ако се беше поинтересувал,
като е имал и задължение за това, тъй като е осъществявал контрол над извършваните
в сградата дейности, а те са могли да бъдат извършени само след съгласуване с
НИПК. Ето защо и по отношение на него съдът прие, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл.20, ал.4 и чл.21, ал.1, изр.1-во от ЗПКМ.
Без съмнение подсъдимият К. е нарушил и
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗПКМ, тъй като при влизане във владение на
сградата не е уведомил НИПК за повредите по сградата и за нейното състояние, но
не може да се приеме, че по този начин е ограничил достъпа на служителите от
специализираните органи на държавата и общината до сградата и с поведението си
е нарушил и разпоредбата на ал.2 на чл.20 от ЗПКМ. Твърденията в ОА, че с
поведението си подсъдимият К. е нарушил тази разпоредба, тъй като не е
поддържал сградата в добро състояние, респ. че с поведението си е нарушил и
разпоредбите на чл.179, ал.1 от ЗУТ, съгласно която собствениците или лицата,
които управляват строежите са длъжни да ги поддържат в добро състояние и в
изискващия се външен вид, както и разпоредбата на чл.169, ал.1 от ЗУТ в частта,
въвеждаща задължение за поддържане на строежите в съответствие с изискванията
на нормативните актове и техническите спецификации, са меко казано пресилени и
лишени от конкретно съдържание в този случай. Да, подсъдимият К. е имал това
задължение, но към момента на закупуването на сградата и най- вече към момента,
в който е успял да влезе във владение на същата, тъй като до този момент не е
имал пряко наблюдение за случващото се с нея, сградата вече е била в окаяно
физическо състояние- както прие съда- в аварийно такова. НИПК е бил напълно
наясно с това състояние на сградата и е дал указания в тази насока още през
2003 г., но никой не си е направил труда да провери дали тези указания са
изпълнени. Ето защо и като не е уведомил отново института за същото, подсъдимият
К., не е попречил по никакъв начин на органите на НИПК да извършат контрол над
състоянието на сградата и да проверят дали са изпълнени предходно дадените от
тях указания. Освен това няма как да се изисква от подсъдимият К. да поддържа
сградата в добро състояние и в съответствие с нормативните изисквания и
технически спецификации от момента на придобИ.е на собствеността на същата до
влизането във владение на сградата, тъй като не е имал фактическа власт над нея
и не е могъл да извършва каквито и да е било дейности за изпълнение на това
свое задължение, нито може да се очаква, че поддържането на сградата в добро
състояние е еднократен акт и може да се реализира веднага, в момента в който
подсъдимият К. е влязъл във владение на сградата. Става въпрос за процес, който
в конкретния случай е предполагал извършването на сериозен ремонт на сградата и
на практика подсъдимият К. не е бездействал в осъществяването на това си
задължение, а точно обратното- предприел е възможните от него действия още към
2004 г. (при закупуване на сградата с искането за нейното архитектурно
заснемане), а след това е продължил същите като е поискал довършване на
заснемането с цел изготвяне на проект за ремонт, реконструкция, модернизация и
преустройство на сградата. Нещо повече- предприел е и конкретни действия по
подготовката на това заснемане и извършването на ремонта, чрез възлагане
почистването на сградата от боклуци и чрез премахването от нея на стари
елементи, които са били освен всичко друго и компрометирани и реално не са
могли да изпълняват своите функции, а именно- премахването на вътрешна дограма
(врати с каси), дюшеме и мазИ.от стени. Ето защо съдът не приема тезата на
обвинението, че подсъдимият К. е бездействал и чрез това свое бездействие е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Много други лица и
институции преди него са бездействали, въпреки задължението им за обратното и
са „докарали” сградата до това състояние, в което подсъдимият К. я е приел през
м.август 2006 г. Неверни, а и противоречиви са твърденията в ОА, че подсъдимият
К. не извършил указания в заповедта на кмета на р-н С. от 2003 г. ремонт на
сградата, уведомявайки НИПК, а направо пристъпил към възлагане на строително
ремонтни дейности, представляващи по същество изменение на паметник на
културата без изискването на разрешение за това. Очевидно е, че в случая
прокурорът е визирал под строително- ремонтни дейности, водещи до изменение на
сградата само разрушаването на стени, тъй като нито една от другите дейности,
извършени в сградата не води до изменение на сградата. А такава дейност не се
установи да е извършена. Освен това невярна е тезата на прокурора, че
подсъдимият К. не бил изпълни заповедта на кмета на р-н С. от 2003 г. за ремонт
на сградата, тъй като тя не е била адресирана до него и той не е имал и знание
за същата. От друга страна упрека към подсъдимия К. е както, че не е престъпил
към извършване на този ремонт, така и че е предприел реално такъв, което е
несъстоятелно. Безспорно е обаче, че подсъдимият К. не е съгласувал извършените
в сградата ремонтни дейности с НИПК. Въпросът е дали това негово поведение е в
пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и дали ако
беше съгласувал същите, щеше да се предотврати разрушаването на южната фасадна
стена и настъпването на съставомерния вредоносен резултат- смъртта на двете
пострадали.
За изясняване на този проблем следва да
се отбележи, че въпреки положените от съда усилия не се установи по категоричен
и несъмнен начин какви конкретно документи е следвало да подаде подсъдимият К.
в института и дали е било достатъчно само да направи пълно и точно описание на
дейностите, които са щели да се извършат в сградата или е следвало да представи
и проект за тях. Със сигурност в искането е трябвало най- малкото да са описани
подробно дейностите, тъй като същите не са съставлявали основен ремонт, а са се
доближавали най- много до понятието „текущ такъв”. Оттам насетне, какви
евентуално още допълнителни документи е могъл да поиска специалистът при НИПК,
дали е щял да иска такива, дали е щял да отиде на оглед на място, дали е щял да
провери архивната документация на сградата и наличието на предходни препоръки и
в тази връзка дали е щял да провери изпълнени ли са били тези препоръки, дали е
щял да настоява първо да бъдат изпълнени тези препоръки и едва след това да
даде разрешение и да съгласува извършването на дейностите, са въпроси, които не
можаха да получат категоричен отговор по делото, тъй като на всеки един от тях
св.М. поясни, че зависи от конкретната ситуация, от конкретната дейност и най-
вече от конкретния специалист и решението, което той е щял да вземе в
конкретния случай. Със сигурност за извършването на тези дейности и в НИПК не
са изисквали изготвянето и представянето на конструктивен проект. Възможно е
било (св.М. не бе категорична) да се изиска представянето на конструктивно
становище от инженер- конструктор, доколкото тези дейности не засягат пряко
конструкцията на сградата, като това по твърдения на свидетелката, е ставало
понякога, като целта е била специалистът от НИПК да се увери /ако има
съмнения/, че предвидените дейности не засягат конструкцията на сградата. В
конкретния случай множество експерти (включително инженер конструктори) дадоха
категорично становище, че тези дейности не засягат конструктивни елементи от
сградата. Ето защо и доколкото конструктивното становище не се изготвя след
обстойно обследване на сградата, то и дори и да е било представено такова,
същото не би могло да даде друга информация освен тази, че въпросните дейности
не са строително монтажни и ремонтни такива и не засягат конструктивни елементи
от сградата. Дори св.М. посочи, че за дейностите по махане на дюшеме, мазИ.и на
вътрешна врата с касата, съгласуването е могло да стане единствено и само на
база подробно описание на самите дейности, без внасянето на проект за
извършването на тези дейности.
От друга страна и доколкото елементите
от сградата, заради които тя е била обявена за паметник на културата от местно
значение са били по нейната южна фасадна стена, а не вътре в самата сграда, то
очевидно е, че тези дейности по никакъв начин не са могли да засегнат пряко или
косвено, която и да е било ценна част от сградата, заради която тя е била с
този статут, тъй като това не са дейности свързани с фасадата на сградата, а
освен това тези дейности по принцип не засягат и конструкцията на сградата и
поради това и не застрашават нейната физическа стабилност, устойчивост и
здравина по принцип, а оттук и тази на самата южна фасадна стена, заради която
сградата е била обявена за паметник на културата от местно значение. В този
смисъл и ако беше поискано такова разрешение и съгласуване на дейностите, и ако
беше представено становище от инженер конструктор, то най- вероятно би било
дадено такова разрешение за извършване на конкретните дейности. Разбира се това
е само в сферата на предположенията, като е възможно и такова да не е било
дадено. Но именно и защото това съждение е в сферата на предположенията, то
няма как категорично да се установи, че спазването на изискванията на закона
(чл.20, ал.4 от ЗПКМ вр. чл.5, ал.1 от Наредба №6/79 г.) от страна на
подсъдимия К. би предотвратило настъпването на вредоносния резултат, тъй като и
няма как да се установи по несъмнен начин дали разрешение би било дадено или
не, както и защото, дори и да не беше дадено такова, това не означава, че
авария нямаше да настъпи, доколкото сградата е била в аварийно състояние, макар
и само фактически, а не официално обявено.
От друга страна изрично следва да се посочи, че целта на ЗПКМ не е да
гарантира и осигури безопасното извършване на строително монтажни и ремонтни
дейности, респ. на основни и текущи такива в сгради с подобен статут. Целта на
закона и неговите разпоредби не са насочени към опазване живота и здравето на
хората при извършването на тези дейности, а единствено към опазването и
съхраняването на паметниците на културата при извършването на такива дейности
във вида, заради който те са със статут на паметник на културата. С оглед на
това нарушаването на тези разпоредби от ЗПКМ от който и да е било от
подсъдимите по делото може да съставлява административно нарушение по смисъла
на ЗПКМ, но няма как да ангажира отговорността на подсъдимите за извършено от тях
престъпление по чл.123 от НК. Да се приеме обратното означава да се приеме, че
ако сградата не беше с този статут и не бе установено нарушаването на особените
правила на ЗУТ и Наредба №2/2004 г. (какъвто е настоящият случай), то рухването
на южната фасадна стена би било „законно”- т.е. не би имало виновно извършено
деяние по чл.123 от НК, но ако тя е с такъв статут (с какъвто реално е), то
рухването би било „незаконно”- ще е налице виновно извършено деяние, поради
неспазване на разпоредбите на ЗПКМ и ще има лица, които да носят отговорност по
реда на чл.123 от НК, което е абсурдно. Безопасното извършване на дейности,
представляващи източник на повишена опасност се регламентират от едни и същи
закони и правни норми, без значение на статута на обекта във връзка, с който се
извършва тази дейност. Особените правила, които следва да бъдат спазвани в
случаите, когато обектите съставляват паметник на културата от местно значение
(какъвто е настоящият случай), са изрично уредени и визирани в самия ЗУТ, за
което свидетелстват множеството разпоредби в самия ЗУТ, касаещи обектите с
такъв статут. Единственото препращане към специалния закон във връзка със
статута на недвижимия имот, паметник на културата е в разпоредбата на чл.169,
ал.3, т.1 от ЗУТ, съобразно която „строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с
изискванията на нормативните актове за: 1. опазване на защитените зони, на
защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите паметници на
културата”. От своя страна обаче ЗПКМ препраща към ЗУТ и неговите разпоредби за
извършване на консервационни и реставрационни работи, ремонти и изменения на
недвижими имоти, паметници на културата, както и ново строителство на такива.
Няма спор, че специалният закон, който урежда безопасното извършване на тези
дейности е ЗУТ, а не ЗПКМ, поради което получаването на разрешение по ЗПКМ,
респ. съгласуването на дейността с НИПК не е гарант за безопасно извършване на
тази дейност, а е насочено единствено към гарантиране опазването и съхранението
на паметника на културата в автентичния му вид, с оглед на който съответният
обект е бил обявен за такъв.
В заключение неизпълнението на
разпоредбите на ЗПКМ не влече след себе си отговорност на нито един от
подсъдимите по реда на чл.123 от НК.
Може ли обаче при всички тези
данни да бъде дирена наказателна отговорност на някои от тях на плоскостта на
обикновената непредпазливост по реда на чл.122 от НК. Прокрадна се в
тази връзка съмнение по делото, дали и ако беше изпълнена тази процедура по
ЗПКМ, дали и ако подсъдимият К. беше уведомил НИПК за окаяното физическо
състояние на сградата, каквото задължение е имал по смисъла на чл.20, ал.1 от
ЗПКМ, в този случай щеше да се стигне до забрана от страна на НИПК за
извършване на каквато и да е било дейност в сградата, докато не бъде извършено
конструктивно обследване на същата и докато не бъде изготвена конструктивна
експертиза, каквито препоръки е имало от НИПК през 2003 г. и предвид
твърденията на св.М., че при искания за съгласуване и разрешения, съответният
специалист е следвало да се запознае с цялостната налична в института
документация на сградата и с дадени предходни препоръки и въз основа на това е
преценявал дали внесените документи са достатъчни или е необходимо още нещо,
което да се представи за съгласуване. И в случая отговорът е само възможен, но
не и категоричен, тъй като и както заяви св.М. това е преценявал съответният
специалист във всеки конкретен случай, още повече, че и въпреки дадените
указания за обследване и изготвяне на конструктивна експертиза на сградата, в
писмото на НИПК от 2003 г. е посочено, че сградата е в относително добро
конструктивно състояние, а и не НИПК е бил органът, който е могъл да обяви
аварийното състояние на сградата.
От друга страна, когато през 2003 г. са
дадени тези препоръки не е имало забрана от страна на НИПК, нито от кмета на
р-н С., нито от комисията по чл.195, ал.1 от ЗУТ за извършването на каквито и
да е било дейности в сградата, за отцепването й, за ограничаване достъпа да нея
до изготвянето на конструктивна експертиза на същата, тъй като сградата
официално не е била обявена в аварийно състояние. Съгласно разпоредбата на
чл.21, ал.1, изр.2-ро от ЗПКМ, НИПК е могъл при ремонт, който засяга паметника
на културата и неговата обстановка да спира всеки строеж при нарушаване
разпоредбите на закона. Точно обратното- комисията по чл.195 от ЗУТ е дала
становище и е взела решение, а кметът на р-н С. е наредил, чрез издаване на
заповед процесната сграда да бъде поправена, хигиенизирана и заздравена, както
и да се отстранят течовете по покрива и да се извърши своевременно ремонт. С
други думи дала е указания за извършване на активни строително- ремонтни
дейности в нея. В тази комисия по чл.195 от ЗУТ, взела това решение, е участвал
и специалист от НИПК- арх.Л.Р., поради което логично може да се очаква, че и
след като се запознае с това решение на комисията по чл.195 от ЗУТ от 2003 г.,
специалистът който е трябвало да съгласува извършването на дейностите в
сградата, ако такова искане бе подадено, щеше да се съобрази със същото. А без
съмнение, дейностите, който са били извършени в сградата са били такива,
насочени именно към поправяне, заздравяване и хигиенизиране на сградата- т.е.
дейности, които може да се приеме, че са такива, които са съобразени с
издадената заповед от кмета на р-н С. през 2003 г. и с решението на комисията
по чл.195 от ЗУТ. Освен това, тези дейности са били предприети и за да се
осигури терен за архитектурно заснемане на сградата, на база на което след това
е могло да се направи и проект включително и за нейното укрепване, макар такъв
да е могъл да се направи и без извършването на същите.
Не на последно място установи се, че в
НИПК не са имали процедура и утвърдени правила да проверяват дали дадените
препоръки и указания са изпълнени, а и не всеки път, при направени искания за
съгласуване и издаване на разрешения за ремонт на паметник на културата,
специалистите от института са правели огледи на място. Дори и да е бил направен
такъв, дори и да е било установено на място окаяното физическо състояние на
сградата, доколкото тя официално не е била обявена в аварийно такова, то и не е
имало основание, достъпът до нея да бъде забранен и/или ограничен изцяло.
С оглед всичко изложено няма как да се
даде еднозначен отговор на така поставения въпрос и не би могло еднозначно да
се твърди, че подаването на информация от страна на подсъдимия К. за
състоянието на сградата, респ. отправянето на искане до НИПК за съгласуване
извършването на конкретно реализираните в сградата дейности, би предотвратило
настъпването на инцидента (падането на южната фасадна стена). Тук отново ще
бъде подчертано, че няма категоричност и по въпроса, дали и без извършването на
тези конкретните дейности пак нямаше да настъпи някаква авария именно и с оглед
състоянието и дефектите на сградата, а не и заради характера на същите, тъй
като според вещите лица никога не може да се каже при тези данни, кога точно ще
се получи комплексно натрупване на повреди и причини, които да стигнат до
критично положение, за да се случи авария и то такава, която да доведе до срутване.
Точно заради това съдът прие, че макар и
в случая подсъдимият К. да не е изпълнил тези изисквания на ЗПКМ, няма как да
се установи по категоричен начин, че това негово неправомерно поведение е в
пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Същото важи
и за другите подсъдими, които не са имали никакви задължения по ЗПКМ за
съгласуване на извършените в сградата дейности и за уведомяване на НИПК за
състоянието на сградата.
Аргумент в тази насока е и фактът, че
фактическото аварийно състояние, в което се е намирала сградата, както и
нейните конструктивни недостатъци не са могли да бъдат установени единствено и
само на база оглед на същата, дори и от специалист. Ето защо нито подсъдимият К.,
нито подсъдимият П. и подсъдимият А., още по- малко подсъдимият С., който
изобщо не е посещавал сградата, не са могли да знаят какво е реалното й
фактическо състояние към момента на започване на тези дейности. По същата
логика, това не би могъл да установи и специалист от НИПК, дори и да беше
извършил оглед на сградата, ако беше направено искане за съгласуване на
дейностите извършени в сградата. Всеки един от подсъдимите (без С.) е бил
наясно, че сградата е в много лошо физическо състояние, поради което и
подсъдимият К. е поискал от св.Д. изготвянето на проект за сградата, най-
малкото дори заради нейното ремонтиране, тъй като и без да е ремонтирана,
същата не е имало как да бъде преустроена, реконструирана и модернизирана с
оглед на състоянието й. За да се изготви обаче проект на сградата на същия
изрично е било указано от св.Д., че сградата следва да бъде заснета
архитектурно, а това предполага да бъде почистена от излишни боклуци в нея.
Извършените в сградата дейности по махане на вътрешна дограма, дюшеме и мазИ.от
стените, макар и да не са били наложителни за архитектурното й заснемане, е
било логично да се предприемат на този именно етап- при почистване на сградата,
тъй като и без значение дали дюшемето, мазилките и вътрешните дограми са били
изцяло или само частично компрометирани, то щом ще се налага тяхната подмяна,
логично е за сграда на 92 години, да се извърши цялостната подмяна на тези
елементи, а не само частично, най- малкото поради това, че същите не са били
модерни и съвременни. Ето защо и доколкото дейността по отстраняването им е
твърде мръсна и трудоемка и предполага ангажирането на общи работници, логично
е това да се направи наведнъж- още на този етап, когато са били ангажирани
такива, както и машина за извозване и на други боклуци и отпадъци от сградата,
като всякакви изоставени и изпочупени вещи и покъщнина. За тази дейност нито
един от подсъдимите, включително и св.Д. не е имало нужда да се запознава с
проектната документация на сградата и в частност с нейния конструктивен проект.
А и няма доказателства последният да е бил предоставен на подсъдимия К. при
сключването на договора за покупко- продажба на имота от пълномощника на
продавачите- св.В.Ц.. Дори и да е разполагал със същия, подсъдимият К. не е и
бил длъжен да може да го разчете, тъй като не е разполагал с нужните познания,
нито е имал задължението да го предостави на някой от другите трима подсъдими и
в частност на подсъдимия П., който е специалист- инженер конструктор, за да му
разчете проекта, респ. сам да се запознае с него и да види каква е
конструкцията на сградата, има ли тя някакви конструктивни недостатъци,
съответно какви и най- малкото да установят липсата на четвърта външна стена
откъм източната страна. Както бе подчертано, извършените в сградата дейности не
са били свързани със засягане на конструктивни елементи от нея, нито самите те
са елементи от сградата с такъв характер, за да е необходимо на този етап,
който и да е било от четиримата подсъдими да се запознава с проектната
документация на сградата и да преценява, има ли същата някакви недостатъци и
как биха се отразили те на извършените дейности. Липсата на четвърта, външна
стена подсъдимите не е имало как да установят и при оглед на сградата, а
заявеното от едно от вещите лица, че това е могло да стане, чрез измерване на
стените отвън и отвътре с ролетка, звучи нелепо и повече от ясно е, че никой не
го прави, най- малкото защото няма как и на база на какво да предположи, че
една сградата би могла да е само с Т.външни носещи стени. Това не е обичайният,
общоприет и установен начин за изграждане на сградите, за да се счита, че може
да се очаква нещо подобно и в конкретния случай. Самият факт на окаяно
физическо състояние на сградата не говори сам по себе си за конструктивна
неиздържаност на сградата, включително за наличието и на други конструктивни
недостатъци на същата.
Същевременно нито един от четиримата
подсъдими не е бил уведомен за направените през 2003 г. констатации и взетото
решение от комисията по чл.195 от ЗУТ и за дадените указания в тази връзка, тъй
като не се установи някой да е уведомил подсъдимия К. за тях или от р-н С. да
са му били връчвани тези книжа, респ. той да е изисквал да се запознае с тях, а
и не имал такова задължение, тъй като указанията, дадени чрез заповедта на
кмета не са били адресирани до него. Още повече, че тези указания не са
съдържали задължения към собствениците да извършат конструктивно обследване на
сградата и да изготвят конструктивна експертиза на същата. Указанията са били
само за поправяне, заздравяване и хигиенизиране на сградата, съобразно текста
на закона, както и за извършване на необходимия ремонт и отстраняване на течове
от покрива. Нищо не е пречило обаче, ако комисията е намирала за необходимо, че
на сградата следва да се извърши конструктивно обследване и да се изготви
конструктивна експертиза, изрично да посочи това в решението си, както е
сторила и с дадените указания за отстраняване течовете от покрива и ремонта на
същия. Същото важи и за заповедта на кмета на р-н С.. Ето защо и дори, ако
подсъдимият К. се беше запознал със заповедта на кмета на р-н С., той пак не би
имал знание за препоръките, дадени от НИПК по повод проверката от 2003 г. Те не
са му били съобщени и от св.В.Ц.- пълномощник на продавачите, тъй като
последният не му е връчил писмото на НИПК от 2003 г. Подсъдимият К. евентуално
би могъл да узнае за същите, ако бе подал до НИПК искане за съгласуване на
извършените в сградата дейности, което обаче само може да се предполага, тъй
като няма яснота как би постъпил в този случай специалистът от НИПК. Освен това
тези указания не са били дадени към собствениците на сградата през 2003 г. Те
са били отправени към кмета на р-н С. и към ДНСК, които видно е, че не са
предприели каквито и да е било действия в тази насока, нито са възложили
изготвянето на експертиза на собствениците на сградата. От друга страна и
въпреки дадените указания с това писмо, не е имало указания да се забрани
извършването на дейности в сградата, тъй като в него е отбелязано, че сградата
е в относително добро конструктивно състояние. Сградата и след изготвянето на
това писмо е продължила да бъде обитавана и никой не е имал каквито и да е било
предположения, че евентуално може да настъпи някаква авария със същата към онзи
момент. За това, че такива съмнения не е имало у специалистите от НИПК сочи и
фактът, че единствената причина да не бъде разрешено извършването на ремонт на
БКС С. АД по подадени от св.Е.Б.искания за това, е бил продължаващият спор за
собственост за сградата в съда, а не опасения за възможността от настъпване на
авария в сградата преди укрепването й. Дори самата Б., която е била запозната с
всички тези писма, протоколи и заповеди на НИПК, на комисията по чл.195 от ЗУТ
и на кмета на р-н С., и която е имала и лично наблюдения от състоянието на
сградата, не е подозирала тази възможност. Освен това самото обследване на
сградата и изготвянето на конструктивна експертиза не биха могли сами по себе
си да предотвратят настъпването на аварията. Единственото, което би могло да
стори това, е укрепването на сградата, респ. въздържането от извършване на
други ремонтни дейности в нея, докато не бъде извършено такова укрепване.
Подобни указания и разпореждания обаче не са били давани от нито един орган.
Ето защо, дори подсъдимият К. да имаше
знание за това писмо на НИПК, това не означава, че той е могъл да разбере, че
сградата е фактически в аварийно или предаварийно състояние, което не е било и
обявено по надлежния ред. Нито той, нито някой от другите трима подсъдими е
могъл да предполага това, тъй като и до момента на инцидента, сградата е била
обитаема- в нея почти до последно преди подсъдимият К. да влезе във владение
през м.август 2006 г. е имало наематели, които освен всичко друго са и
отказвали да я напуснат- става въпрос за св.П. и св.П., което е наложило
подсъдимият К. да заведе дело за отстраняването им от сградата. Явно и те не са
имали усещане за опасност на сградата, въпреки, че дори много по- добре от
подсъдимия К. са били запознати с окаяното физическо състояние на същата и
проблемите в нея. В партерната част на сградата се е помещавал магазин Бата,
който е работил до последно, като вътре е бил и в много добро състояние. С
други думи- нищо не е подсказвало, че сградата е в аварийно състояние и
съществува потенциална опасност да се срути. Ето защо нито един от четиримата
подсъдими не е имало на база на какво да предположи, че може да настъпи авария,
като се срути южната фасадна стена, а от друга страна не се установи по
категоричен и несъмнен начин, че спазването на правилата, визирани в ЗПКМ би предотвратило настъпването на общественоопасните последици, които е
могло да настъпят и под въздействието на други обстоятелства.
Не на последно място следва да се има предвид и следното:
за да се дири отговорност на когото и да е било на плоскостта на обикновената
непредпазливост по чл.122 от НК, в ОА действието или бездействието, извършени в
нарушение на конкретни правила и довели до настъпването на съставомерния
престъпен резултат, трябва да бъдат изрично формулирани. В конкретния случай
твърденията в ОА са, че подсъдимият К. е бездействал като не е набавил
необходимите строителни книжа, като стана ясно, че такива не са били необходими
и в този смисъл поведението му не е в нарушение на нормативните правила,
установяващи снабдяването с тези книжа. Има също така твърденията, че не е уведомил НИПК за състоянието на сградата и не е съгласувал ремонтните дейности в
нея- т.е. не е получил разрешение за тях, а е бил длъжен да го направи. С други
думи обвинението е за това, че дейностите са извършени без съгласуване с НИПК,
а не че изобщо са били предприети такива, като на въпроса, ако беше уведомил
НИПК и ако беше съгласувал ремонтните дейности с НИПК, щеше ли подсъдимият К.
да предотврати крайния резултат- отговорът е- не, тъй като в случая е без
значение дали дейностите са извършени със или без съгласуване с НИПК, а дали
изобщо е следвало да се извършват такива в сградата и дали и без да са
извършвани такива, стената пак би рухнала. Твърденията са също така, че не е
поръчал изготвянето на конструктивна експертиза, като на въпроса дали това щеше
да предотврати настъпването на противоправния резултат- отговорът пак е не, тъй
като не експертизата е тази, която би предотвратила настъпването на аварията, а
единствено самото укрепване на сградата. Същевременно в ОА няма твърдения и
обвинения за това подсъдимият К. да е бездействал и да не е укрепил сградата,
като няма и твърдения да не е сторил това както в нарушение на общовалидното
правило, да не се вреди другиму, произтичащо разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД,
така и по силата на връзката му със сградата като управител на дружеството-
собственик, което има задължението да поддържа строежа в съответствие с
изискванията на нормативните актове и техническите специфиации за здравето и
живота на хората и тяхното имущество. Няма и твърдения, че изобщо не е следвало
да предприема каквито и да е било ремонтни дейности в нея със или без
разрешението на НИПК, а точно обратното- има отправен упрек, че не е реализирал
ремонта, за който е имал указания от 2003 г. /които не са били към него/, както
и че е предприел строително ремонтни дейности без разрешение от НИПК, но не и
че изобщо не е трябвало да предприема такива, докато не бъде укрепена сградата.
Такива твърдения, няма и как да има, с оглед възприетата от прокурора в ОА
позиция, че сградата не е била в аварийно или предававрийно състояние и не е
била заплашена от самосрутване.
При липса на такива твърдения в ОА, дори и да се
установи, че именно това поведение на подсъдимия К. или на някой от другите
подсъдими, извършено в нарушение на конкретни правила (било те и общовалидни, а
не непременно установени в нормативен акт), е в причинно следствена връзка с
настъпилия резултат, няма как спрямо тях да бъде постановена осъдителна присъда
за същото по реда на чл.122 от НК.
С оглед на всичко изложено по- горе
съдът прие, че по делото не се установява осъществяването нито от обективна,
нито от субективна страна освен на конкретно инкриминираните и вменени на всеки
един от подсъдимите деяния, така и на други съставомерни такива било по реда на
чл.123, ал.1 или ал.2 от НК, било по реда на чл.122 от НК, за които същите биха
могли да бъдат признати за отговорни при конкретно изложените в
обстоятелствената част на ОА факти и твърдения.
Ето защо съдът призна за невиновни и на
основание чл.304 от НПК оправда изцяло подсъдимите по повдигнатите им с ОА
обвинения, като не намери основание да ангажира тяхната наказателна отговорност
на базата изложените в ОА факти и във връзка със същите, други еднакво или по-
леко наказуеми престъпления.
Застъпената
от прокурора по време на пледоариите позиция, че не работниците на подсъдимия А.,
а трети лица са извършвали след тях дейности, водещи до засягане и разрушаване
на конструктивни елементи в сградата, не следва изобщо да бъде коментирана, тъй
като такива факти в ОА няма изложени, нито има изменение на обвинението спрямо
подсъдимите във връзка с подобни твърдения. Те обаче само още по- силно сочат
неувереността и на прокурора в поддържаната от него обвинителна теза, тъй като
очевидно и той не смята, че реално извършените в сградата дейности са такива,
които могат обективно да доведат до настъпване на съставомерния резултат,
поради което и дири други причини за това, но за съжаление твърде неуспешно.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът
прие, че иззетите и приложени по делото като веществени доказателства
материали, подробно описани в описи (л.159, л.160, л.161, л.162, л.163 и л.164
от СФ, т.I) следва да бъдат унищожени като ненужни.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Доколкото не се установи неправомерно, виновно извършено
и съставомерно поведение на нито един от подсъдимите, респ. такова съставляващо
деликт, то и предявените срещу тях граждански искове, съдът прие за недоказани
по основание- т.е. за неоснователни, поради което и ги отхвърли изцяло по
същество без да се занимае с направените от защитата възражения във връзка с
това дали са погасени по давност, както и дали отговорността на
подсъдимите е солидарна или не.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът прецени,
че направените по делото разноски следва да останат изцяло за сметка на държавата,
както и за сметка на ЧО, които са ги направили.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Съдия
при СГС: