№ 542
гр. Варна, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100500231 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№46582/24.11.2021г., подадена от
ЗК ПОДКРЕПА, ЕИК *********, представлявана от Б.Б., с.О., общ.А., обл.В., чрез адв.Л.П.
от ВАК срещу решение №1522/01.11.21г., постановено по ГД №6737/2021г. на 35 състав на
ВРС, с което съдът е отхвърлил иска на ЗК Подкрепа срещу БАЛИНОВ И СИН ЕООД, ЕИК
*********, Варна, представлявано от Б.Н., за установяване, че ответникът дължи сумата от
18 409.20 лева, представляващи мораторна неустойка съгласно чл.9 от договор за наем на
имот от 02.05.2018г. с нот.заверка на подписите на страните рег.№3636/02.05.2018г. на
нотариус рег.№363 в НК, за периода от 31.05.18г. до 07.11.2019г., която сума е сборна на
отделни неустоечни задължения за забавени плащания на конкретни месечни наемни
вноски, считано от м.май 2018г. /най-ранното забавено плащане на наемна цена/ до
м.октомври 2019г.вкл., ведно със законната лихва върху неустойката от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК /по ЧГД №18382/2019г. на 35 състав на ВРС/ на 08.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.415 ГПК вр.чл.92 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Съдът
неправилно приел, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което е
нищожна на основание чл.26, т.3 от ЗЗД и съгласно ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Твърди се, че съдът е смесил понятията за прекомерност на неустойката и нищожност на
същата поради накърняване на добрите нрави като мотивите на съда се отнасят към изводи
за прекомерност, а не основанието по чл.26 ЗЗД. Поддържа, че в договора и конкретно при
уговаряне на неустойката не е налице допуснато нарушаване на добрите нрави, което е
основанието за обявяване нищожността на неустойката, уговорена между двама търговци.
Поддържа се, че уговорената неустойка не е извън присъщите ѝ обезпечителна и санкционна
функция. В тази връзка се твърди, че в клаузата е уговорена гаранционна за длъжника горна
граница на неустойката – размера на наемната вноска. Твърди се също така, че длъжникът
многократно е забавял плащанията с повече от 100 дни, което представлява съществено
нарушение на договора. Нищожността на неустойката следва да е видимо като липса на
адекватност още към момента на сключването на договора. С оглед на изложеното се
претендира отмяна на решението и уважаване на иска ведно с присъждане на сторените
разноски и адв.възнаграждение.
1
В срока за отговор е постъпило становище по ВЖ на насрещната страна АНДОНОВ
И СИН ЕООД чрез адв.А.Х., за неоснователността . Твърди се, че въведените с жалбата
основания за неправилност на обжалваното решение, са изцяло неоснователни. Поддържа
се, че съдът правилно е приложил относимите разпоредби на закона както и тълкувателната
практика на ВКС като е стигнал до обоснован правен извод за нищожността на клаузата за
неустойка в чл.9 от договора. Съдът не е бил сезиран и не е обсъждал възражение за
прекомерност на неустойката. Уговорената в договора клауза за неустоечно плащане
надхвърля драстично законната лихва, което сочи на нарушаване на добрите нрави. В
конкретния случай се поддържа, че неустойката не отговаря по размер на присъщите цели,
а води до несправедливо обогатяване на едната страна. Претендира се отхвърляне на
жалбата ведно с присъждане на сторените в производството разноски за адв.възнаграждение.
При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при
интерес от обжалването. На тези изисквания отговаря и отговорът на жалбата, подаден чрез
пълномощник на страната.
Страните не правят нови или недопуснати от първата инстанция док.искания. Не
твърдят обстоятелства по чл.266, ал.3 ГПК. Не твърдят процесуални нарушения, допуснати
от първата инстанция. Не се въвеждат нови факти и възражения по спора.
Въз основа на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ вх.№46582/24.11.2021г., подадена от Земеделска
кооперация ПОДКРЕПА, ЕИК *********, с.О., в производство по ликвидация,
представлявана от ликвидатора В.Б. /вписване от 02.12.2021г. в ТР/, чрез упълномощения
адв.Л.П. от ВАК срещу решение №1522/01.11.21г., постановено по ГД №6737/2021г. на 35
състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил иска на ЗК Подкрепа срещу БАЛИНОВ И СИН
ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от Б.Н., за установяване, че ответникът
дължи сумата от 18 409.20 лева, представляващи мораторна неустойка съгласно чл.9 от
договор за наем на имот от 02.05.2018г. с нот.заверка на подписите на страните рег.
№3636/02.05.2018г. на нотариус рег.№363 в НК, за периода от 31.05.18г. до 07.11.2019г.,
която сума е сборна на отделни неустоечни задължения за забавени плащания на конкретни
месечни наемни вноски, считано от м.май 2018г. /най-ранното забавено плащане на наемна
цена/ до м.октомври 2019г.вкл., ведно със законната лихва върху неустойката от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК /по ЧГД №18382/2019г. на 35 състав на ВРС/ на 08.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.415 ГПК вр.чл.92 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по ВТД №203/2022г. на ВОС, ТО в открито заседание
на 16.03.2022г. от 14.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ с препис от определението
на съда.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2