№ 15195
гр. С., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110153496 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 145,44 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по
имуществена застраховка „ Каско” обезщетение и ликвидационни разноски по щета с
№ **************** за вреди на л.а. „ *******“, с рег. № ********, при
застрахователно събитие, настъпило на 27.04.2021 г., вследствие противоправно
поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното
платно, на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2022 г., до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „ Каско”, е настъпило събитие –
застрахованият автомобил „ *******“, с рег. № ********, при движение в гр.
**************, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, в причинна връзка с което на автомобила са причинени материални щети,
изразяващи се в предна лява гума за подмяна. Твърди, че щетите възлизат в размер на
145,44 лв., с включени ликвидационни разноски, като поддържа да е изплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок. Оспорва да е налице
застрахователно правоотношение, както и основанието за плащане на застрахователно
обезщетение. Оспорва механизма на ПТП, като поддържа, че щетите не са настъпили
по начина, който се сочи в исковата молба, в която връзка твърди, че не са налице
обективни доказателства за съществуването на процесната неравност на пътя. Оспорва
размера на вредите, счита, че изплатеното обезщетение е в завишен размер, като
излага, че следва да се отчете овехтяване на увредената гума. Прави искане за
отхвърляне на исковата претенция, както и за присъждане на сторените по делото
разноски.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: че е налице валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява наличието
на всички елементи на правопораждащия фактически състав, като съображенията за
това са следните:
Установява се от представената по делото комбинирана застрахователна полица
с № **************** от 11.08.2020 г. за автомобилна застраховка " Каско+", че
между ищеца и " *************" ООД е сключен застрахователен договор относно лек
автомобил с марка " ********", модел ***, с рег.№ ********, със срок на
застрахователното покритие от 12.08.2020 г. до 11.08.2021 г. и при застрахователна
сума в размер на 26000 лв. Уговорено е, че застрахователната премия по договора е
платима разсрочено, на четири вноски в размер на по 331,40 лв. всяка. Не се спори, а и
от представената сметка № *************/11.08.2020 г. се установява, че
застрахователната премия е заплатена. Представени са и приложимите общи условия за
застраховка " Каско +", връчени на застрахования на 11.08.2020 г.
Установява се, че по уведомление за щета от 27.04.2021 г. депозирано от Д. И.
Г., при ищеца е образувана преписка по щета № **************** за настъпило на
27.04.2021 г. застрахователно събитие, като в уведомлението са посочени следните
обстоятелства относно настъпването на събитието: при движение по ул. "
************" в гр. С. застрахованият автомобил попаднал в дупка на пътното платно,
вследствие на което е увредена предна лява гума.
Като безспорно по делото на основание чл. 153 ГПК е отделено
обстоятелството, че процесният пътен участък се стопанисва от ответника
**************.
Видно от представените опис - заключение, доклад и ликвидационен акт по щета
№ ****************, след оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил,
ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 130,44 лв., изплатено на
застрахованото лице на 20.10.2021 г., видно от представеното платежно нареждане от
същата дата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Д. И. Г., чиито
показания съдът възприема като достоверни, тъй като са основани на преки
впечатления и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, като
липсва основание да се приеме заинтересованост на свидетеля. Св. Г. установява, че
при управление на застрахования от ищеца автомобил по ул. "************", в гр.С.,
попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, поради което
било причинено увреждане на предната лява гума на автомобила.
2
Предвид горепосоченото съдът приема, че се установява настъпването на
застрахователно събитие по описания в исковата молба механизъм, а именно поради
наличието на дупка на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ
избягването й, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства,
сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
Съобразно приложимите ОУ за автомобилна застраховка " Каско +"
застрахователят осигурява покритие за рискове при пътно-транспортно произшествие -
клауза " Пълно Каско". Несъмнено вредите, произтичащи от попадане на автомобила в
дупка на пътното платно, съставляват покрит риск. Отделно от това, в случая липсват
данни да е налице изключен риск по раздел I, т 8 от ОУ.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, както и от свидетелските показания се установява, че
описаните от застрахователя вреди са в причинна връзка с попадането на автомобила в
дупка на пътното платно, поради което и съдът приема за доказано по делото
наличието на причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и
неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно
за безопасната му експлоатация.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема, че е настъпил
застрахователен риск, носен от ищеца, като по делото не се спори, а това
обстоятелство се и установява от събраните по делото писмени доказателства, че в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение.
След извършеното от застрахователя плащане и на основание чл.410, ал.1 КЗ
ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение. Следва да бъде посочено, че възражението на
ответника, че застрахователното обезщетение е изплатено без основание, е
неоснователно, доколкото, както се посочи, не са установени по делото изключения,
предвидени в раздел I, т. 8 от представените Общи условия, приложими към
застрахователния договор. Следователно, налице е основание за възникване на
регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило / неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори, че пътят, на който е
реализирано произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието
на последните е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника,
поради което отговорността му следва да бъде ангажирана.
3
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца съдът
съобразява съдебната практика, според която при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. В този смисъл, напр., решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на
ВКС, I т.о. и др.
Според заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът изцяло кредитира като пълно, компетентно и обективно
дадено, стойността на ремонта на щетите по средни пазарни цени възлиза в размер на
258,75 лв. Съдът приема, че посочената сума отговаря на тази, необходима за
привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, т.е., годно за
движение. Доколкото извършеното застрахователно плащане е в по-нисък размер от
този на действителните вреди, определен по горепосочения начин, то за ищеца
възниква вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение, а именно за
сумата от 130,44 лв., както и за ликвидационните разноски, чиято дължимост
ответникът не оспорва, по-конкретно в претендирания размер от 15 лв., или общо за
сумата от 145,44 лв.
По гореизложените съображения съдът приема, че искът е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 03.10.2022 г., до окончателното й погасяване, обуславя
и нейната основателност.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца, поради което на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени своевременно
претендираните и доказани разноски по делото в размер на 443 лв. – за заплатена
държавна такса, депозити за експертиза и свидетел и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************** , с адрес: гр.С., *************, да заплати на "
****************" ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:
гр.С., **************, на основание чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД сумата от
145,44 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„ Каско” обезщетение и ликвидационни разноски по щета с № **************** за
вреди на л.а. „ *******“, с рег. № ********, при застрахователно събитие, настъпило
на 27.04.2021 г., вследствие противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностни лица,
4
чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.10.2022 г., до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 443 лв., представляваща разноски по делото за
заплатена държавна такса, депозити за експертиза и свидетел и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5