№ 1865
гр. Бургас, 19.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Частно
наказателно дело № 20222120202930 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 243 НПК.
Съдът е сезиран с жалба от ИВ. П. ИВ. с адрес: ***, подадена в РП Бургас на
10.08.2022г., уточнена с молба от същия депозирана в РС Бургас на 07.09.2022г., с която се
обжалва Постановление за прекратяване на производството от 01.08.2022г. по ДП №
ЗМ208/2017г. на ОД МВР Бургас, изх. № 734/17г. на РП Бургас.
В жалбата се сочи, че с Постановление от 17.12.2019г. било прекратено
наказателното производство, което било обжалвано пред съда и с определение №
240/12.02.2020г. жалбата била оставена без разглеждане като процесуално недопустима,
което определение било отменено от Окръжен съд Бургас по в.ч.н.д. № 283/2020г. и делото
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С определение № 500/10.04.2020г. било
отменено обжалваното постановление и бил подаден протест от прокурор, по който по
в.ч.н.д. № 666/2020г. по описа на БОС било потвърдено първоинстанционното определение.
На 09.11.2020г. било отново прекратено наказателното производство, което също било
обжалвано и това определение било отменено от състав на РС Бургас. Настоящата жалба е
срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.08.2022г.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по
делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
С Постановление от 01.08.2022г. Районна прокуратура Бургас е прекратила
досъдебното производство по д.п. № ЗМ 208/17г. по описа на ОД МВР Бургас за
престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като е направен извод за
липса на престъпление от общ характер.
РС Бургас при служебна справка констатира, че действително с Определение от
09.03.2020 г. по в. ч. н. д. № 283 / 2020 г. на Окръжен съд – Бургас е отменено определение
№ 240 от 12.02.2020 г. по НЧД № 129/20г. описа на БРС, с което РС приел жалбата против
постановление на прокурор при Районна прокуратура Бургас за прекратяване на наказателно
1
производство, за процесуално недопустима. Въззивната съдебна инстанция е приела, че
съдът не е изследвал съдържанието на жалбата и интереса на подателя й, от което да
направи извод за наличие или не на претърпени вредни последици - имуществени или
неимуществени.
Следва да се държи сметка, че в настоящото си обжалване на прокурорския акт
жалбоподателят не излага съображения, които да налагат неговата отмяна. Обжалващият не
сочи и правен интерес да обжалва постановлението на прокурора. Съдът констатира, че в
хода на досъдебното производство са били извършени множество процесуални действия,
разпитани са свидетели, направен е опит за изпълнение на дадените с последното
определение на РС Бургас по повод жалба срещу акт на прокурора за прекратяване на
досъдебното производство указания, но се е оказало, че е обективно невъзможно предвид
изминалото време. Жалбоподателят не сочи какви други действия по разследването могат да
бъдат извършени.
Не може да не се отчете, че е изминал изключително дълъг период от време от датата
на соченото деяние, за което вина има и самият жалбоподател, който е сезирал
прокуратурата много след датата, на която се сочи, че е бил съставен документа и до голяма
степен разследването е било осуетено. Въпреки това са разпитани множество установени
свидетели, изготвена е експертиза, събрани са писмени доказателства и не се установяват
такива процесуални действия, които на този етап биха могли да бъдат извършени.
Следва да се посочи и нещо друго – разследването се води за престъпление по чл. 316
вр. чл. 309, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода” до две години. Ако се приеме, че соченият документ е бил употребен
при представянето му с исковата молба по гражданско дело – на 26.09.2011г., то съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК е изтекла абсолютна давност на
26.03.2019г. Ето защо, дори да се направи извод за престъпление, към момента давностните
срокове са изтекли и наказателното производство отново подлежи на прекратяване, макар и
на друго основание.
Извън изложеното, за този съдебен състав подадената жалба не е допустима и следва
да се остави без разглеждане, поради следното:
В съдебната практика въпросът за невъзможността поначало да има пострадал от
престъпление, което в своя състав не предвижда причиняването на вреди за някого, е
дискусионен. Настоящият съдебен състав се солидализира със становището, в каквато
насока е и по- голямата част от практиката, че фигурата на пострадал от документно
престъпление не е налице (в тази насока е и преобладаващата практика на БОС -
Определение № 144 от 08.05.2014 г. по н. д. № 369 / 2014 г. на V състав на Окръжен съд -
Бургас; Определение № 584 от 29.08.2018 г. по в. ч. н. д. № 732 / 2018 г. на I състав на
Окръжен съд – Бургас; Определение № 636 от 13.09.2016 г. по н. д. № 918 / 2016 г. на I
състав на Окръжен съд – Бургас; Определение № 260008 от 13.08.2020 г. по в. ч. н. д. № 811
/ 2020 г. на I състав на Окръжен съд – Бургас и др., както и на съдилищата в страната -
Определение № 759 от 26.06.2018 г. по в. ч. н. д. № 1185 / 2018 г. на I състав на Окръжен съд
2
– Пловдив, Определение № 260123 от 11.03.2021 г. по в. ч. н. д. № 114 / 2021 г. на V състав
на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 260889 от 08.03.2021 г. по в. ч. н. д. № 792 /
2021 г. на НО XIII възз. състав на Софийски градски съд, Определение № 260039 от
12.01.2021 г. по в. ч. н. д. № 2446 / 2020 г. на I състав на Окръжен съд – Пловдив и пр.).
Обект на документните престъпления са обществените отношения, свързани със
съставянето, ползването и съхраняването на документите. Накърнява се реда и правната
сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществени
организации, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на
тези престъпления пострадал по тях не може да бъде физическо или юридическо лице.
Безспорно, наред с указания общ обект, всяко документно престъпление застрашава или
уврежда и известни по-близки обекти. Когато се касае до официален документ е засегната в
известна степен правилната дейност на държавни и общински органи, а по-нататък вече-
отделни права и интереси на организации и граждани. Този по-близък, конкретен обект на
документните престъпления не означава, че засегнатите граждани и организации
придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, тъй като се касае до
опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите
относно документните престъпления. В този смисъл е застъпеното становище на ВКС в Реш.
№ 562/17.12.2009г. по н.д.№639/2009г. на III н.о. и Реш. №54 от 06.04.2012г. на ВКС по н.д.
№3009/2011г., II н.о.
Дори и да е налице хипотеза, при която инкриминираният документ да стане част от
причинно-следствен процес, вследствие на който са причинени вреди на даден субект, то
тези вреди представляват един резултат, който е опосреден от засягането на
непосредственият обект на тези престъпления - законосъобразното документиране. В този
смисъл в посоченото Решение № 562 от 17.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 639/2009 г., III н. о.,
се приема следното: „С деянията по посочената глава от НК се накърняват реда и правната
сигурност на документирането. Затруднява се дейността на държавните и обществените
органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на тези
престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо лице. Безспорно, наред с
указания общ обект, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни
по-близки обекти. Когато се касае до официален документ винаги е засегната в известна
степен правилната дейност на държавните и общинските органи, а по-нататък вече - отделни
права и интереси на организации и граждани. Престъпленията, свързани с частни
документи, дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира
да съществуват между отделни граждани с оглед на изразеното в документа и неговото
„правно значение. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не
означава, че засегнатите граждани или организации придобиват качеството на пострадал по
смисъла на чл. 74, ал.1 НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените
отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи документните
престъпления.”
По изложените аргументи не съществува възможност постановлението за
3
прекратяване на наказателното производство от прокурора да бъде обжалвано от лица, които
претендират да са претърпели вреди от изготвянето или използването на инкриминирания
документ.
Отделно от това нормата на чл.74, ал.1 и ал.2 от НПК сочи кои лица имат качеството
на пострадал и могат да участват в производството като пострадали - това са претърпелите
имуществени или неимуществени вреди от конкретното престъпление. Процедурата
по чл.243, ал.4 от НПК обезпечава само интересите на лице, което може да встъпи като
граждански ищец и/или частен обвинител в наказателния процес, а в случая граждански иск,
с оглед характера на престъплението, за което се води разследване, би бил недопустим. В
състава на самото престъпление не са включени съставомерни вредни последици, затова и
не е било необходимо изследване на въпроса за настъпили такива от
това документно престъпление. Ако има такива, то те биха могли да бъдат установявани при
разследването на друго, резултатно престъпление, каквато преценка за наличието може да
направи прокуратурата като нейно законно конституционно правомощие. Независимо от
подаденото съобщение до органите на досъдебното производство, конституционно право на
прокурора е да образува или откаже образуването на досъдебно производство, да прекрати
образуваното такова или да внесе обвинителен акт срещу дадено лице за конкретно
престъпление. В тази насока съдът не може да дава указания на прокурора.
При осъществяването на престъпния състав по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК не се нарушават права на отделната личност, а се касае за нарушаване
правоотношенията, гарантиращи и осигуряващи правилното документиране. Вредите, които
биха обусловили легитимацията на пострадало лице трябва да са пряко и непосредствено
следствие на конкретното престъпление, а не на деянието в широк смисъл, тъй като
причинната връзка между деянието и престъпния резултат е обективен елемент на
конкретното престъпление.
Следва да се посочи, че не се касае за невъзможност увреденото лице да защити
правата си. То не е лишено от възможността да потърси и получи правна защита, по реда на
вътрешноинстанционния контрол в рамките на Прокуратурата и горестоящата Прокуратура
разполага с възможност да прецени дали посегателството се ограничава единствено до
престъпление против документооборота, или се касае до такова, увреждащо имуществото на
жалбоподателя. Този извод следва от разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК, в чиято
хипотеза е предвиден прокурорски контрол върху постановленията за прекратяване на
наказателното производство, когато същите не са били обжалвани пред съда. Оттук следва,
че постановленията за прекратяване на наказателни производства, по които не съществуват
лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК, също могат да бъдат атакувани пред
горестоящата прокуратура, защото тя има правомощия и служебно да се самосезира за
проверка на правилността им. Легитимацията на лицата, които имат право да възбудят
съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат инстанционен
прокурорски контрол. Това е така, доколкото Прокуратурата, поради конституционното си
правомощие по чл. 127, ал. 1 Конституцията на РБ, може да преценява на кои лица и за кое
4
престъпление ще повдига обвинение, може да извърши пълна ревизия както на фактите на
престъплението, предмет на разследването, така и на правната му квалификация и да
прецени, не само дали е извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали
има данни по делото за друго и за вината на други лица. Тази проверка е дължима с оглед
осигуряването на правото на достъп до правосъдие на всяко лице.
Следва да се отбележи още, че макар и съдебният контрол да обхваща проверката на
прокурорските актове в цялост - за законосъобразност и обоснованост, не може чрез
упражняването му да се дерогират правомощията на прокурора по чл. 127 КРБ и в частност
правомощието му да повдига обвинение за конкретно извършено престъпление спрямо
конкретно лице.
При наличието на изложените съображения, за този съдебен състав подадената жалба
не е допустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по жалбата да бъде
прекратено.
Така мотивиран, Районен съд Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ИВ. П. ИВ. с адрес: ***, подадена на
10.08.2022г. в РП Бургас, уточнена с молба от същия, депозирана в РС Бургас на
07.09.2022г., с която се обжалва Постановление за прекратяване на досъдебно производство
от 01.08.2022г. по ДП № ЗМ208/2017г. на ОД МВР Бургас, изх. № 734/17г. на РП Бургас,
като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 2930/2022 година по описа на Районен съд
град Бургас.
Определението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд Бургас в
седемдневен срок от съобщаването му.
Препис от определението след влизането му в сила, ведно с делото, да се върне на РП
Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5