Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 15/ 17.02.2020 год. гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение
На шести февруари
2020 година
В открито заседание в
следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
Секретар:Елица Александрова
като разгледа докладваното от съдията Адриана
Панайотова
търговско
дело № 37 по описа за 2019 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано въз основа на молба от «***» АД ЕИК-*** срещу Н.С.В. ЕГН-********** ***,с
която се иска от съда да постанови решение,с което да признае несъщесгвуването на вземане на ответника - Н.С.В.,
претендирано на основание Договор за цесия от 25.07.2016 г., по силата на който
на последния е прехвърлено вземане за обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от цедента - Р.Б.А., във връзка със смъртта на нейния син - Р.Р.А.,
настъпила при ПТП на 07.02.2015 г. по отношение на „ЗАД ОЗК - застраховане“
АД.Претендират се и съдебно деловодни разноски.Направено е искане за привличане
на трето лице-помагач на страната на ищеца.
Ищецът
твърди,че ответникът няма към него вземане по договор за цесия от 25.07.2016
г.,тъй като вземането на цедента не е установено,не е ликвидно и
изскуемо,защото все още не е налице влязло в сила съдебно решение по гр.дело №11005/2015
г. по описа на СГС,1-16 състав и поради обстоятелството,че цесията не е
породила действие спрямо него,защото не му е съобщена от предишния кредитор на вземането,съгласно разпоредбата на
чл.99,ал.4 от ЗЗД.Прави възражение за нищожност на цесията ,на основание
чл.26,ал.2,предл.първо ЗЗД ,тъй като правото на обезщетение за неимуществени
вреди било непрехвърлимо право ,а договорът за прехвърлянето им имал невъзможен
предмет.
Ответникът оспорва иска.
Третото
лице-помагач,не взема становище.
Съдът
като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно между страните,че 26.07.2015 г. Р.Б.А., ЕГН ********** е депозирала в Софийски градски съд искова
молба с правно основание чл. 226. ал. 1 КЗ /отм./ срещу ответника „ЗАД ОЗК -
застраховане“ АД за обезщетяване на претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие
смъртта на нейния син - Р.Р.А., починал в резултат на ПТП, настъпило на
07.02.2015 г.,като частичен иск от 190 000 лв. ,от цял в
размер на 250 000 лв. и че с Решение № 6055/22.08.2017 г. На СГС
ответното застрахователно дружество е осъдено
да заплати на Р.Б.А. сумата от 120 000 лева., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на
деликта - 07.02.2015 г., считано до окончателното му изплащане. Решението
е обжалвано и от двете страни и е
образувано гр.дело № 500/2018 по описа на САС.
Междувременно,с цесия от 25.07.2016 г. Р.Б.А. е прехвърлила вземането си към „ЗАД О. - застраховане“ АД за обезщетение на Н.С.В., ЕГН ********** за
сумата от 9 900 лв.С цесията,цедентът Р.Б.А. се е задължила да уведоми за цесията длъжника,което е
сторила със съобщение вх. № 99-10251/29.05.2017 г. в деловодството на „ЗАД ОЗК - застраховане“ АД.
След преценка на събраните
по делото доказателства,съдът направи следните изводи:
Уважаването
на иска е предпоставено от валидността
на сключения договор за цесия. Спорният
правен въпрос е обуславя ли съществуването на прехвърленото право и неговата
принадлежност в патримониума на цедента действителността на договора за цесия.
Съобразно чл.
100, ал.1 ЗЗД, кредиторът отговаря за съществуването на вземането, ако
прехвърлянето е възмездно. Следователно, прехвърлянето на несъществуващо
вземане също поражда облигационна връзка между страните, т.е. налице е
действителен договор. Договорът за цесия има невъзможен предмет единствено, ако имущественото
право е непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби
на закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения. При
прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не е недействителен,
нещо повече, цедентът отговаря за изпълнението му по реда на чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД /определение № 524/19.07.2011 г. на ВКС по т.д.№ 186/2010 г., II т.о./. Това е и основанието, на която цесионерът би могъл успешно да се
защити, при приложението на специалната правна норма на чл. 100, ал.1 ЗЗД.
В случая е
безспорно установено в отношенията между страните, че прехвърленото вземане не
е действително възникнало и не е съществувало в патримониума на Р.Б.А.,доколкото към този
момент,както и към настоящият не е налице влязло в сила решение на съда за
неговото присъждане.
С оглед на изложените съображения
следва да се приеме за установено,че цесията няма действие спрямо
длъжника,независимо,че му е съобщена,поради което искът като основателен следва
да се уважи.
С оглед изхода от спора,ответникът
следва да се осъди да заплати разноски на ищеца в размер на 9 600 лв. съобразно представеният списък.
Като се води от
гореизложеното,Добрички окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото,че Н.С.В. ЕГН-********** ***
няма вземане спрямо «***» АД ЕИК-*** , претендирано на основание Договор за цесия от
25.07.2016 г., по силата на който на последния е прехвърлено вземане за
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от цедента - Р.Б.А., във връзка
със смъртта на нейния син - Р.Р.А., настъпила при ПТП на 07.02.2015 г. по
отношение на „ЗАД ОЗК - застраховане“ АД.
ОСЪЖДА Н.С.В. ЕГН-**********
*** да заплати
на «***» АД ЕИК-*** сумата от 9 600 лв. съобразно
представеният списък.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: