№ 1026
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20231100901623 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове
от „М.С. 2010“ ООД с ЕИК ******* против „Е.Д.Е.П.“ ЕООД с ЕИК ******* за сумата от
83 600 евро с включен ДДС, представляваща неплатен остатък от продажна цена по
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, т. II, рег. № 2335, дело №
239/2020 г. по описа на нотариус М.К., рег. № 553 на НК с район на действие РС – Разлог, и
за сумата от 8 360 евро, представляваща неустойка за забава, начислена в максимално
уговорения размер от 10% върху неплатения остатък, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска 31.08.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът „М.С. 2010“ ООД твърди, че на 28.05.2020 г. сключил с
ответника „Е.Д.Е.П.“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба, по силата на
който ищецът, в качеството на продавач, обещал да продаде, а ответникът, в качеството на
купувач – да закупи недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
61813.559.176, заедно с находящата се в него сграда с идентификатор 61813.559.176.1 по
КККР на гр. Разлог, с административен адрес гр. Разлог, общ. Разлог, обл. Благоевград, м
„Църнако“, за сумата от 500 000 евро с ДДС. Уговорено било окончателният договор да бъде
сключен до 31.07.2020 г. Съгласно чл. 2.2 от договора, уговорената цена следвало да се
заплати на две вноски – първата в размер на 300 000 евро с ДДС в срок до 29.05.2020 г. и
преди подписване на окончателен договор, по специална банкова сметка на нотариус М.К.,
посочена в договора, а втората в размер на 200 000 евро с ДДС – в срок до 31.12.2020 г. по
посочена от продавача банкова сметка. Твърди, че в уговорения срок – на 29.05.2020 г.
купувачът „Е.Д.Е.П.“ ЕООД заплатил първата вноска в размер на 300 000 евро с ДДС, като
за плащането от „М.С. 2010“ ООД била издадена фактура № **********/28.05.2020 г. На
24.07.2020 г. бил сключен окончателният договор с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 59, т. II, рег. № 2335, дело № 239/2020 г. по описа на нотариус М.К., рег.
№ 553 на НК, с район на действие РС – Разлог, в който било отразено плащането на сумата
от 300 000 евро и вписано задължение на купувача остатъкът от продажната цена в размер
на 200 000 евро с ДДС да бъде заплатен по посочената банкова сметка в срок до 31.12.2020 г.
Уговорено било, че при неплащане в срок на остатъка, купувачът дължи неустойка в размер
на 0,1% от дължимата сума на ден, но не повече от 10% от неплатената част от продажната
1
цена. За обезпечение вземането на продавача за остатъка от продажната цена била вписана
законна ипотека върху имота с вх. № 2632/06.08.2020 г., Акт № 23, т. I, дело № 1540/2020 г.
Ищецът твърди, че на 21.12.2020 г. по посочената банкова сметка с титуляр управителят на
„М.С. 2010“ ООД Д.М. ответникът заплатил сумата от 116 400 евро с основание окончателно
плащане по сделката. Други плащания до момента не били извършвани.
Поради това ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати остатъка от
уговорената продажна цена в размер на 83 600 евро с ДДС, както и неустойка за забава в
максимално уговорения размер от 10% върху неплатената част от цената на имота.
Правното основание на предявените искове е чл. 79, ал.1, вр. чл. 200 и чл. 92 ЗЗД
В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.
Оспорват се исковете. Ответникът възразява, че второто извършено от него плащане е на
11.12.2020 г., а не както твърди ищецът на 21.12.2020 г., и на сума в размер на 116 666.67
евро, а не в размер на 116 400 евро, каквито са твърденията на ищеца. Възразява и че след
като извършил първото плащане му била направена насрещна данъчна проверка за
дължимото по доставката ДДС в размер на 97 791.50 лв. (50 000 евро), поради невнасянето
му от „М.С. 2010“ ООД, при която „Е.Д.Е.П.“ ЕООД било уведомено, че съществува реална
възможност този данък да бъде събран от него. С оглед на това и като установил при
справка в НАП, че „М.С. 2010“ ООД е дерегистрирано по ЗДДС на 25.09.2020 г., ответникът
приспаднал дължимия ДДС по второто плащане, както и сумата от 50 000 евро – дължимия
ДДС по първото плащане, за който имало опасност да бъде събран от него, и така превел на
ищеца остатъка в размер на 116 666.87 евро, като отправил до ищеца извънсъдебно
изявление за прихващане със сумата от 50 000 евро, връчено на последния на 07.12.2020 г.
Възразява, че с тези плащания и след прихващането е изпълнил изцяло задълженията си по
договора, тъй като не дължи на ищеца заплащането на съответната част от продажната цена,
съставляваща начисления ДДС, доколкото ищецът не е внесъл данък по първото плащане и
не е бил данъчно задължен към момента на второто, поради което и ответникът няма право
на данъчен кредит и дължимият данък може да бъде събран от него. С оглед пълното
плащане на дължимата продажна цена без ДДС, ответникът инициирал заличаване на
вписаната законна ипотека върху имота.
В условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от
50 000 евро, представляваща дължимият, но невнесен от ищеца „М.С. 2010“ ООД в
държавния бюджет ДДС по първото плащане от 300 000 евро, който има опасност да бъде
събран от ответника „Е.Д.Е.П.“ ЕООД.
В условията на евентуалност възразява, че неплатеният остатък е в размер на
83 333.33 евро, тъй като е заплатил по второто плащане сумата от 116 666.67 евро.
По акцесорния иск за неустойка възразява, че е неоснователен поради
неоснователност на иска за главница, евентуално – че е основателен само до размер на
8 333.33 евро, с оглед по-високия от твърдения от ищеца размер на второто плащане.
В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба.
Признава се, че ответникът е платил сумата от 116 666.67 евро по второто плащане,
извършено на 11.12.2020 г. Твърди се, че „М.С. 2010“ ООД отново е регистрирано по ДДС с
регистрация, в сила от 09.12.2020 г. Възразява се, че неплащането от негова страна на
дължимия размер на ДДС по първото плащане не освобождава ответника от задължението
му да заплати уговорената цена с ДДС, тъй като гражданското задължение нямало нищо
общо с публичното, а по второто плащане, извършено след 09.12.2020 г., ответникът дължи
ДДС, тъй като такова е уговорено в договора и е издадена от ищеца данъчна фактура №
**********/09.12.2020 г. Възразява и че задължението на ответника не е погасено чрез
прихващането, тъй като ищецът го е оспорил. Поддържа се, че ответникът няма такова
насрещно вземане, тъй като то не е еднородно с вземането на ищеца, едното е на държавата,
а другото – на ищеца, т.е. не били насрещни, и ответникът не разполага с изискуемо и
ликвидно вземане, поради което прихващането не е породило ефект и по същите
съображения възражението за прихващане е неоснователно.
2
В срока по чл. 373 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова
молба. Възразява се, че на ищеца като продавач по сделката е дължима данъчната основа по
фактурата, както и съответният ДДС по нея, който данък подлежи на внасяне в държавния
бюджет от продавача. При невнасяне на данъка може да бъде потърсена отговорността на
купувача по чл. 177 ЗДДС, поради което „Е.Д.Е.П.“ ЕООД има вземане за платения на „М.С.
2010“ ООД данък в размер на 50 000 евро, представляваща невнесения от ищеца данък,
който може да бъде събран от ответника. Възразява се, че ответникът не е знаел за
повторната регистрация на ищеца по ДДС и са повторени фактическите твърдения за
извършените плащания. Поддържа се, че сделката е облагаема с оглед разпоредбата на чл.
45, ал.5, т.1 от ЗДДС. Поддържа се и че прихващането е породило ефект, тъй като не е
извършено с публично задължение на „М.С. 2010“ ООД, а със задължението му към
ответника за сумата от 50 000 евро, представляваща „опасност да бъде отказано приспадане
на данъчен кредит“; насрещните вземания са парични, поради което – еднородни; вземането
на „Е.Д.Е.П.“ ЕООД е изискуемо, тъй като поради невнасянето от ищеца на данъка не са
налице предпоставките за възникване право на ответника на приспадане на данъчен кредит,
което представлява вреда за него; насрещните вземания са ликвидни – установени по
основание и размер, тъй като ефектът на прихващането е настъпил на 07.12.2020 г. с
получаване от ищеца на изявлението за прихващане на ответника, след което ответникът е
дължал на ищеца сумата от 116 666.67 евро, която платил.
Поддържа, че заличаването на ипотеката е от значение за спора, тъй като
удостоверява пълното плащане на продажната цена. С непредприемането на защита срещу
заличаването ищецът индиректно признал погасяването на вземанията си.
В откритото съдебно заседание, проведено на 21.06.2024 г. е прието на основание чл.
214 ГПК намаление размера на предявените искове, както следва: за главница на сумата от
83 333.33 евро и за неустойка – на сумата от 8 333.33 евро.
По делото са събрани писмени доказателства.
Прието е неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.
154 ГПК, по така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване: 1) наличието на възникнало облигационно правоотношение между
страните с източник договор за продажба на недвижим имот с изложеното в исковата молба
съдържание; 2) изпълнение на поетите с договора задължения; 3) размера на вземането, 4)
наличие на клауза за неустойка с изложеното в исковата молба съдържание; 5) размер на
неустойката.
Ответникът следва да докаже възраженията си (правоунищожаващи,
правоизключващи и/или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията или срещу
изискуемостта им, респективно – всички възражения, от които черпи изгодни за себе си
правни последици.
По възражението за прихващане в тежест на ответника е да докаже следните
правнорелевантни обстоятелства и факти: наличието на насрещно еднородно изискуемо
вземане от ищеца за обезщетение за причинени вреди във вид на претърпяна загуба или
пропусната полза, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
С доклада по делото по чл. 146 ГПК, срещу който страните не са възразили, са приети
за безспорни между тях и поради това ненуждаещи се от нарочно доказване в процеса
следните обстоятелства: Валидна облигация по сключен между страните предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът, в качеството
на продавач обещал да продаде, а ответникът, в качеството на купувач – да закупи недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 61813.559.176, заедно с находящата се
в него сграда с идентификатор 61813.559.176.1 по КККР на гр. Разлог, с административен
адрес гр. Разлог, общ. Разлог, обл. Благоевград, м „Църнако“, за сумата от 500 000 евро с
3
ДДС; изложеното в исковата молба съдържание на договора; че на 29.05.2020 г. купувачът
„Е.Д.Е.П.“ ЕООД заплатил първата вноска в размер на 300 000 евро с ДДС; На 24.07.2020 г.
бил сключен окончателният договор с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 59, т. II, рег. № 2335, дело № 239/2020 г. по описа на нотариус М.К., рег. № 553 на
НК ,с район на действие РС – Разлог; На 21.12.2020 г. по посочената банкова сметка с
титуляр управителят на „М.С. 2010“ ООД Д.М. ответникът заплатил сумата от 116 666.67
евро с основание окончателно плащане по сделката; Заличаване на вписаната законна
ипотека върху недвижимия имот по искане на ответника; Извършена от съответните
компетентни органи данъчна проверка, при която е установено, че ищцовото „М.С. 2010“
ООД не е заплатило дължимия в полза на държавния бюджет ДДС по първото плащане;
Извършена повторна регистрация на „М.С. 2010“ ООД по ЗДДС, считано от 09.12.2012 г.;
Получено от ищеца на 07.12.2020 г. изявление на ответника за извънсъдебно прихващане
между вземането на ищеца за неплатения остатък от продажната цена и вземане на
ответника за сумата от 50 000 евро, представляваща неплатения в полза на държавния
бюджет от „М.С. 2010“ ООД ДДС по първата фактура; Включена в договора между страните
клауза за неустойка с изложеното в исковата молба съдържание. Тези обстоятелства се
установяват и от представените по делото доказателства.
Видно от неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, с
платежно нареждане от 28.05.2020 г. „Е.Д.Е.П.“ ЕООД е превело по уговорената в
предварителния договор банкова сметка на нотариус М.К. сумата от 586 749 лева, равняваща
се на 300 000 евро, като постъпилата сума нотариусът е превел на посочените лица
съобразно уговорките в предварителния договор. С платежно нареждане от 11.12.2020 г.
„Е.Д.Е.П.“ ЕООД е превело по сметка на управителя на ищцовото дружество сумата от
116 666.67 евро, постъпила на 21.12.2020 г. Общият размер на платените от „Е.Д.Е.П.“
ЕООД суми е 416 666.67 евро, като неплатеният остатък от продажната цена възлиза на
сумата от 83 333.33 евро с левова равностойност на 162 985.83 лева. Неплатеният остатък се
равнява на дължимия данък добавена стойност по сделката. Размерът на уговорената в
пункт II от процесния нотариален акт неустойка е 8 333.33 евро. Вещото лице посочва, че
продажната цена без ДДС е 416 666.67 евро. Ищцовото „М.С. 2010“ ООД е било
регистрирано по ДДС през периодите от 10.04.2012 г. до 25.09.2020 г. и от 09.12.2020 г. до
26.02.2021 г. Издадената от ищеца фактура за първото плащане № **********/28.05.2020 г.
на стойност 488 957.50 лева без ДДС или 586 749 лева с ДДС е включена в дневника за
продажбите към месечната справка-декларация по ЗДДС за месец май 2020 г., подадени в
НАП от „М.С. 2010“ ООД, като доставка с начислен ДДС в размер на 97 791.50 лева. В
справката-декларация е деклариран данък за внасяне в размер на 97 791.50 лева, като по нея
на 26.01.2021 г. в НАП е постъпило плащане в размер на 42.91 лева, а останалата част от
данъка не е платен от „М.С. 2010“ ООД. Издадената от „М.С. 2010“ ООД фактура за второто
плащане № **********/09.12.2020 г. на стойност 325 971.67 лева без ДДС или 391 166 лева с
ДДС е включена в дневника за продажбите към месечна справка-декларация по ЗДДС за
месец декември 2020 г., подадени в НАП от „М.С. 2010“ ООД, като доставка с начислен ДДС
в размер на 65 194.33 лева. В справката-декларация е посочен начислен ДДС в размер на
65 194.33 лева, като по тази справка-декларация няма постъпило плащане в НАП от „М.С.
2010“ ООД. „Е.Д.Е.П.“ ЕООД е осчетоводило фактура № **********/28.05.2020 г. на
стойност 488 957.50 лева без ДДС или 586 749 лева с ДДС с цялата стойност по фактурата,
както и плащането по нея. Фактурата е включена на ред 3 в дневника за покупките към
подадената в НАП месечна справка-декларация по ЗДДС за месец май 2020 г., декларирана е
като доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 97 791.50 лева, поради което
ответното дружество е ползвало правото на данъчен кредит по тази фактура. Фактура №
**********/09.12.2020 г. на стойност 325 971.67 лева без ДДС или 391 166 лева с ДДС не е
осчетоводена в счетоводството на „Е.Д.Е.П.“ ЕООД, поради което същата не е отразена в
дневниците за покупките и за нея не е ползван данъчен кредит. От представената
информация от ТД на НАП – Бургас няма данни за предприети действия за принудително
събиране на вземанията за дължимото ДДС от „М.С. 2010“ ООД.
4
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
По делото се установява, че по силата на сключения между страните договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
61813.559.176, заедно с находящата се в него сграда с идентификатор 61813.559.176.1 по
КККР на гр. Разлог, с административен адрес гр. Разлог, общ. Разлог, обл. Благоевград, м
„Църнако“, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, т.
II, рег. № 2335, дело № 239/2020 г. по описа на нотариус М.К., рег. № 553 на НК с район на
действие РС – Разлог, за ответното „Е.Д.Е.П.“ ЕООД е възникнало задължение да плати на
продавача „М.С. 2010“ ООД продажна цена в размер на 416 666.67 евро без ДДС,
съответстващи на 500 000 евро с ДДС, равняващи се на 977 915 лева с ДДС. В нотариалния
акт е отразено плащане от купувача на сумата от 300 000 евро преди подписването му, като е
вписано задължение на купувача остатъкът от продажната цена в размер на 200 000 евро с
ДДС да бъде заплатен по посочената банкова сметка в срок до 31.12.2020 г., като срокът е
уговорен в полза на купувача.
Няма спор между страните, че продавачът „М.С. 2010“ ООД е изпълнил задълженията
си по договора да прехвърли на купувача правото на собственост върху продадения имот,
поради което за купувача на основание чл. 200 ЗЗД е възникнало задължение да плати
уговорената в договора продажна цена. Установява се от представените писмени
доказателства и заключението по ССчЕ, че купувачът „Е.Д.Е.П.“ ЕООД е престирал общо
416 666.67 евро, като неплатеният остатък от продажната цена възлиза на сумата от
83 333.33 евро с левова равностойност на 162 985.83 лева.
С оглед на това предявеният иск за главница е изцяло основателен и доказан.
Възраженията на ответника за извършено извънсъдебно прихващане, евентуално – за
съдебно такова са неоснователни.
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС, с ДДС се облага всяка възмездна доставка на стока и
услуга. Според легалните дефиниции, съдържащи се в разпоредбите на ЗДДС, стока по
смисъла на този закон е и недвижимата вещ - чл. 5, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока е
прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и
на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик - чл. 6, ал.1 от ЗДДС, а
облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е
извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от
данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго – чл. 12, ал.1
от ЗДДС. Според чл. 25, ал. 1 ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката
на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, а съгласно ал. 2
данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена (освен изключенията по ал. 3 на чл. 25, каквато не е настоящата
хипотеза). Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие
по ал. 2, данъкът по закона става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение
за регистрираното лице да го начисли. Неизпълнение на задължението за начисляване на
ДДС води до отговорност на данъчно задълженото лице за дължимия ДДС към НАП, но не
отпада нито изискуемостта на задължението на възложителя, нито изискуемостта на ДДС
върху вземането на изпълнителя, чиято равностойност получателят на услугата дължи (в
този смисъл решение № 102 от 25.11.2022 г. по т. д. № 2173/2021 г., ТК, І ТО на ВКС).
Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ, продавачът „М.С. 2010“ ООД е бил
регистриран по ДДС през периодите от 10.04.2012 г. до 25.09.2020 г. и от 09.12.2020 г. до
26.02.2021 г., следователно към датата на авансовото плащане – 29.05.2020 г., както и към
датата на прехвърляне на собствеността - 24.07.2020 г. - той е данъчно задължено лице по
ЗДДС, като извършената продажба на недвижим имот е облагаема доставка. Същевременно
продажната цена е уговорена между страните на сумата от 500 000 евро с ДДС и в този
размер тя е дължима от купувача.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на задължението му чрез
5
извършено извънсъдебно прихващане на вземането на ищеца-продавач за неплатения
остатък от продажната цена с вземане на ответника-купувач за вреди от несвоевременно
внасяне от продавача на дължимия по сделката данък добавена стойност.
Съгласно чл. 103, ал.1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. Изведени от разпоредбата, предпоставките за прихващане
в конкретния случай са наличие на насрещни парични задължения на страните и
изискуемост и ликвидност на активното вземане. Съобразно приетото по-горе, ищецът има
парично вземане против ответника за неплатения остатък от продажната цена. Не се
установява, обаче, ответникът да има каквото и да е парично вземане срещу ищеца,
произтичащо от неизпълнението на задължението на последния, в качеството му на купувач
по сделката, да внесе в държавния бюджет дължимия данък добавена стойност, още по-
малко – за обезщетение за вреди от „създадена опасност“ данъкът да бъде събран от
ответното дружество.
От представения по делото Протокол от 29.10.2020 г. на ТД на НАП – София се
установява извършена от данъчните органи проверка за установяване на факти и
обстоятелства на „Е.Д.Е.П.“ ЕООД. В протокола са обективирани констатации на
проверяващия орган за отразяване от дружеството в отчетните регистри по ЗДДС на фактура
№ **********/28.05.2020 г. с данъчна основа от 488 957.50 лева и ДДС в размер на 97 791.50
лева, издадена от „М.С. 2010“ ООД, и за доказване на доставката и правомерното
упражняване на данъчен кредит от страна на дружеството с представените от него фактура,
нотариален акт и вписванията в СВп. Никъде в протокола не е отразено задължение –
настоящо или бъдещо – на проверяваното „Е.Д.Е.П.“ ЕООД за невнесения от задълженото
лице - продавача „М.С. 2010“ ООД - данък. Ответникът не е представил и други
доказателства в тази насока. Позоваването на чл. 177 ЗДДС е несъстоятелно, тъй като тази
разпоредба не предвижда отговорност на купувача за неплатения данък от задълженото по
ЗДДС лице. Отговорността на получателя на облагаема доставка за дължимия и невнесен
данък от друго лице в хипотезата на чл. 177 ЗДДС може да бъде ангажирана само при
кумулативното наличие на предпоставките, предвидени в правната норма – 1. дължимият
данък по ал. 1 да не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е
предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо
дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка да е привидна, да
заобикаля закона или да е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случая не се
твърди и не се установява (нито са налични актове на съответната данъчна администрация в
тази насока ) сделката да е привидна, заобикаляща закона или да е на цена, значително под
пазарната. Ето защо няма и основание данъкът да се заплаща от получателя по облагаемата
сделка – в случая купувачът „Е.Д.Е.П.“ ЕООД. Още по-малко има основание органите по
приходите да съберат от получателя на доставката данък добавена стойност, който той вече
е заплатил на доставчика, какъвто е случаят по първото плащане от 29.05.2020 г.
На основание гореизложеното съдът намира, че в полза на ответника не съществува
насрещно вземане, годно да бъде компенсирано с вземането на ищеца, поради което
последното не е погасено.
По същите съображения неоснователно е и възражението за прихващане, предявено в
условията на евентуалност. След като не се установява настъпила за ответното дружество
вреда от неизпълнение задължението на ищеца към фиска, не съществува негово насрещно
вземане, което да се прихване от вземането на ищеца за неплатената част от продажната
цена.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Между страните не се спори, че ищецът е изпълнил произтичащите от договора
между тях свои задължения, като на 24.07.2020 г. е прехвърлил на ответника в изискуемата
се нотариална форма правото на собственост върху обещания имот. Следователно за
ответника, в качеството му на купувач по сделката, е възникнало задължението да заплати
уговорената продажна цена в размер на 500 000 евро с ДДС, след приспадане на авансово
6
платената сума от 300 000 евро, в срок до 31.12.2020 г. Ответното дружество е заплатило по
продажната цена сумата от общо 416 666.67 евро, като неплатеният остатък възлиза на 83
333.33 евро.
Видно от уговореното в раздел II от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 59, т. II, рег. № 2335, дело № 239/2020 г. по описа на нотариус М.К., рег.
№ 553 на НК с район на действие РС – Разлог, при неизпълнение на задължението за
плащане на остатъка от продажната цена в размер на 200 000 евро в посочения срок,
купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0,1% от дължимата сума на ден, но не-
повече от 10% върху неплатената част от продажната цена. Касае се до мораторна неустойка,
като с оглед установеното неизпълнение от страна на ответника-купувач да заплати в срок
до 31.12.2020 г. остатък от продажната цена в размер на 83 333.33 лева, дължима е неустойка
в максимален размер от 8 333.33 лева.
В заключение – предявените обективно съединени осъдителни искове са изцяло
основателни и доказани, като следва да се уважат в пълен размер. Възражението за
прихващане с вземане на ответника за сумата от 50 000 лева, съставляваща невнесен от
ищеца дължим по сделката ДДС е неоснователно.
Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска, поради обусловеността и от изхода на спора по
главния иск.
По разноските:
Ищецът е направил разноски за платена държавна такса в размер на 7 194.32 лева, платено
адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лева и платен депозит за вещо лице в размер на 600
лева – общо 19 794.32 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 19 794.32 лева за направените по делото разноски.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.Д.Е.П.“ ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „*******, да заплати на основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД на
„М.С. 2010“ ООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление с. Лозенец, общ. Царево,
обл. Бургас, т.к. *******, сумата от 83 333.33 евро, представляваща неплатен остатък от
продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 61813.559.176, заедно с находящата се в него сграда с
идентификатор 61813.559.176.1 по КККР на гр. Разлог, с административен адрес гр. Разлог,
общ. Разлог, обл. Благоевград, м „Църнако“, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 59, т. II, рег. № 2335, дело № 239/2020 г. по описа на
нотариус М.К., рег. № 553 на НК с район на действие РС – Разлог и сумата от 8 333.33 евро,
представляваща неустойка за забава по раздел II от нотариалния акт, начислена в
максимално уговорения размер от 10% върху неплатения остатък, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска 31.08.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Е.Д.Е.П.“ ЕООД с ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „******* да заплати на „М.С. 2010“ ООД с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, т.к. *******
направените по делото разноски в размер на 19 794.32 лева, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
7
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8