Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 11.03.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14358 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 27.07.2018г., гр.д.51920/17г., СРС, 64 с-в
осъжда „Б.Л.Ц.С.“ АД да плати на Р.С. С. на основание чл.128, т.2 КТ сумата 1 113,89
лв. – неизплатен остатък /нето/ от дължимо трудово възнаграждение за
м.07.2016г., м.03.2017г. и м.04.2017г., ведно със законна лихва от
28.07.2017г., на основание чл.224, ал.1 КТ сумата 1 155,32 лв. - обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 11 дни за 2016г. и от 6 дни през 2017г.,
ведно със законна лихва от 28.07.2017г. и сумата 300 лв. – разноски, осъжда
ответника да плати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СРС сумата 90,77 лв.
– разноски и постановява предварително
изпълнение на решението.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по исковете „Б.Л.Ц.С.“ АД. Счита, че относно размера на трудовото
възнаграждение неправилно не се възприема уговореното в задължителната писмена
форма по трудовия договор и установеното от свид. М.. Даже и свидетелите да
сочат различни по продължителност периоди на ползван отпуск от ищеца, по
еднакъв начин установяват неговото отсъствие от работа, наложило да бъде
заместван. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият – ищецът Р.С. С. оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 и
чл.124, ал.1 КТ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Според трудов договор от 01.04.2016г., ищецът Р.С. С.
заема при ответника „Б.Л.Ц.С.“ АД трудова длъжност „готвач“ срещу предвидено в
чл.5.1 от договора месечно трудово възнаграждение от 500 лв. Съобразно издадени
от служители при работодателя служебна бележка от 12.07.2016г. и справки-декларации
от 11.10.2016г. и 08.02.2017г., нетното трудово възнаграждение за ищеца възлиза
на 1 200 лв. Трите частни документа обективират извънсъдебно признание относно неизгодни
факти за работодателя като издател, поради което в тази част се ползват с
доказателствена сила. Съдържанието им не е опровергано от показанията на свид. М.,
главен счетоводител при ответника. Същата заявява, че документите са издадени с
единствената цел да послужат на ищеца при получаване на банков кредит, без да
отразяват реалния размер на трудовото възнаграждение, което не било променяно.
Показанията не следва да се възприемат, т.к. при преценката им по реда на
чл.172 ГПК съдът отчита заинтересоваността на свидетелката от благоприятния за
ответника изход на делото, неподкрепеността на изявленията й с каквито и да
било други доказателствени средства, както и противоречието им с подписания
между страните трудов договор. Основателен е искът по чл.128, т.2 КТ за
неизплатеното трудово възнаграждение за разликата над 500 лв. до 1 200 лв.,
нетно месечно трудово възнаграждение, или за общо 1 113,89 лв. през м.07.2016г.,
м.03.2017г. и м.04.2017г.
Работодателят не провежда успешно доказване,
оспорените заповеди по чл.173, ал.1 КТ за ползване на платен годишен отпуск от
ищеца, да са издадени въз основа на нарочни писмени молби на работника или
служителя с искане за разрешаване на отпуск съгласно чл.22, ал.2 от Наредба за
работното време, почивките и отпуските. Спорното съдържание на заповедите като
частни документи по чл.180 ГПК, ползващи издателя си, няма обвързваща
доказателствена сила и не е подкрепено с други преки доказателства. Разпитаните
свидетели А. и М., служители при ответника, освен че са заинтересовани в негова
полза, установяват различни периоди за ползван отпуск от ищеца, съответно около
1 – 2 седмици, респ. 1 месец, поради което не следва да се кредитират. Искът по чл.224, ал.1 КТ за сумата 1 155,32 лв.
- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 11 дни за 2016г. и от 6 дни
през 2017г. е основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира
разноски за 350 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.07.2018г., гр.д.51920/17г., СРС, 64 с-в.
ОСЪЖДА „Б.Л.Ц.С.“ АД, *** да заплати на Р.С. С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 350 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.