РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1716
Гр. Пловдив, 09 август 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, I отд., XІV състав, в публично съдебно
заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Станка Журналова, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 906 по описа за 2018
год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от
Административно -процесуалниякодекс ( АПК),
във връзка с чл. 124, ал.
1 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по подадена жалба от В.Г.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. П.П., срещу
заповед № 7/11.02.2019 г. на управителя на НЗОК, с която е прекратено служебното
правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния
служител, поради "придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст".
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваната
заповед, като издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че в обжалваната заповед липсват фактимеските основаня за
издаването й, а именно липсват мотиви. Счита, че заповедта не е мотивирана, тъй
като не е посочено защо отганът по назначаването е приел именно това основание
– при липса на конкретно посочени години за възраст и осигурителен стаж – вде
кумулативно изискуеми предпоставки, за да бъде прекратено служебното
правоотношение на това основание. Понеже административният орган не е посочил
мотивите си нито в заповедта, нито в друг съпътстващ документ, счита, че заводта
страда от посочения съществен порок. Иска се отмяна на заповедта. Претендират
се разноски. В приложена по делото писмена защита са изложени подробни доводи.
Ответникът – управител на Национална осигуритерна каса
София - чрез процесуалния си представител юрк. А., оспорва жалбата и поддържа
становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения по същество
на спора в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира жалбата за допустима - заповедта е връчена на жалбоподателката на 28.02.2019
г. (видно от самата заповед). Жалбата срещу заповедта е подадена чрез
административния орган и е с дата 18.03.2018г., но на л.31 по делото е приложен
оригинал на пощенски плик, на който положеният датен печат е от 14.03.2019 г. ,
както и представени от жалбоподателката системен бон за заплатена услуга към
„Български пощи“ ЕАД от 14.03.2019 г., поради което съдът приема, че е подадена
в предвидения от закона срок. Въпреки това в заповедта не е указано в какъв срок и пред кого може да
се обжалва същата. Жалбата е подадена от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Същата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
По
делото няма спор, че към момента на
издаване на обжалваната заповед жалбоподателката В.К.
е заемала длъжността „старши експерт“, с ранг II младши с място на работа "Специализирана администрация“, „Дирекция
„Договаряне и контрол на изпълнението на медицинската, денталната помощ и
аптеки“, „Отдел „Извънболнична
медицинска, дентална помощ и аптеки“, сектор „ПИМП“, „Общински офиси“,
„Офис Асеновград“. В тази връзка по делото е приложена заповед № 34 от
31.07.2012 г. за назначаване на жалбоподателката К. на
посочената длъжност (л.38).
На 22.01.2019 г. от органа по назначаването е издадено
предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, с което
жалбоподателката е била уведомена, че служебното й правоотношение ще бъде
прекратено на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл.
С
оспорената заповед № № 7/11.02.2019 г. на управителя на НЗОК, с която е
прекратено служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от
Закона за държавния служител, а като причина за прекратяване на служебното
правоотношение е посочено поради "придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст".
От
ответника с молба с вх. № 8426 от 02.05.2019 г.(л.33 и сл.) по делото е
представено служебното досие на К. с документи по опис.
От
жалбоподателката е представено заверено копие на служебната книжка – л.63 и сл.
по делото.
При така
установената фактическа обстановка Административен съд Пловдив направи следните
правни изводи:
Съгласно чл. 168, ал.
1, вр. чл. 146
от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорената заповед като преценява дали е
издадена от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването й, както и
съответствието й с целта на закона.
Настоящия съдебен състав счита, че оспореният
административен акт е постановен от материално компетентен орган – управителят
на НЗОК.
Нормата на чл.106, ал.1, т.5 от Закона за
държавния служител дава възможност на органа по назначаването едностранно да
прекрати съществуващо служебно правоотношение поради придолбито право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
В разпоредбата на чл. 108, ал.1 от ЗДСл не се
съдържа изискване за излагане на мотиви при прекратяване на служебното
правоотношение. Видно от специалния закон, законодателят е уредил в цитираната
разпоредба материалноправните предпоставки за упражняване на едностранното
потестативно право на органа да прекрати служебното правоотношение. По силата
на тази норма издателят на заповедта е длъжен да постанови акта си като посочи
правното основание за прекратяване на правоотношението, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. Тези изисквания са спазени, видно от
съдържанието на оспорваната заповед. Посоченото правно основание съдържа в себе
си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е необходимо
излагането на други мотиви.
Органът по назначаване, респ. по
освобождаване е спазил изискването на чл. 59, ал.2, т.4 пр. първо от АПК, като
е посочил правното основание, на което прекратява служебното правоотношение, е
приложил правилото на цитираната норма. В горния смисъл е и Решение № 7227 от
15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5037/2016 г., 5-членен състав.
Освен това в случая съдът не е лишен от
възможността да извърши преценка на наличието на фактите послужили като
основание за издаване на оспорваната заповед. По делото са представени
доказателства за осигурителния стаж на лицето, а именно копия на трудовата и
служебна книжка– от л.41 до л. 51 по делото и от л. 63 до л.66 включително,
както и удостоверения от завод „Химик“ – Асеновград от 24.02.2002 г. и
удостоверение от “Бригада“ ЕООД – Асеновград /л.52-56/, от които безспорно се
установява, че жалбоподателката има осигурителен стаж както следва: 3 м.; 2 год.
и 16 дни; 17г., 11м и 18 дни; 11 г. и 2 мес; 6 г. 7 мес. и 1 ден /съгласно
представените трудова и служебна книжка/, както и 2 мес. и 17 дни и 2 мес. и 8
дни /съгласно представените удостоверения/. Всичко това прави 38г. и 1 мес.
Чл.68, ал.1 от КСО „Право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и
10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35
години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година,…“. Съгласно ал. 2 на сочената разпоредба от 31 декември 2016 г.
осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за
жените и 40 години за мъжете.
Така безспорно се установява, че към датата
на издаването на заповедта за жалбоподателката са налице двете кумулативни условия на закона, а именно
навършена възраст от 61г.4 м / жалбоподателката е навършила 63 г. още на
26.06.2018 г./, както и наличието на изискуемия осигурителен стаж от 35г.8м., а
жалбоподателката към момента на издаване на заповедта има 38г.1 м. осигурителен
стаж.
По изложените съображения, съдът намира, че
по отношение на жалбоподателката са осъществени материално правните
предпоставки на разпоредбата на чл. 106, ал.1, т.5 от ЗДСл за прекратяване на
служебното му правоотношение, поради което обжалваната заповед е
законосъобразна, а жалбата против нея следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Последното дори не е спорно от
жалбоподателката, тъй като тя не твърди нито с жалбата си, нито в хода на
съдебното производство да не е навършила изискуемите възраст и да не притежава
минималния осигурителен стаж съгласон закона за придобиване право на пенсия.
В този смисъл във връзка с наведените в
жалбата възражения за нарушени процесуални правила, съдът намира, че такива не
бяха установени в хода на съдебното производство – предвид правното основание
за прекратяване на служебното правоотношение, на оспорващата е връчено
едномесечно предизвестие, спазен е и срокът на последното при издаване на заповедта.
С оглед изложеното, съдът счита, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
материалните и процесуалните правила по издаването му и в съответствие с целта
на закона, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като
неоснователна.
Предвид очерталия се изход на делото, искането на
ответника за присъждане на деловодни разноски следва да бъде уважено. На
основание чл. 143, ал. 4 АПК оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на
ответната страна направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., който е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. П.П., срещу
заповед № 7/11.02.2019 г. на управителя на НЗОК, с която е прекратено
служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за
държавния служител, поради "придобито право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст".
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН **********,***, да
заплати на Национална
здравноосигурителна каса - София сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщението за постановяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: