Решение по дело №489/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20207260700489
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Хасково, 11.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Хасково

в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при участието на секретаря Светла Иванова,

като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

адм.д. № 489/2020г. по описа на Административен съд - Хасково

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на „АГРАПЛАМ“ ЕООД с.Стамболово, обл.Хасково, представлявано от управителя Пламен Асенов Асенов, срещу Уведомително писмо изх.№ 02-261-2600/58 от 04.05.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

 

В жалбата се твърди, че този административен акт е необоснован и незаконосъобразен, като съображенията, които се изтъкват в подкрепа на тези доводи, са следните:

От процесуална страна, актът бил необоснован. На първо място, липсвало посочване на правното основание за постановяването му. Цитираният чл. 20, т. 2 от ЗПЗП имал организационно-устройствен характер, а не санкционен такъв,  а цитираните точки от „Указания за прилагане на схема…“ не можело да представляват основание за отказ с оглед на факта, че указанията не били нормативен, а вътрешноведомствен акт. Дори и да били такъв, те били несъотносими към спора – т. 13.15 била процесуална, а т. 8.2.19 – ирелевантна в конкретния случай, тъй като не се касаело за искане за машини за обработка на площи. Липсвало посочване на пороците и/или непълнотите в заявлението за отпускане на помощта, които послужили като основание за постановяване на този отказ. Освен това същият бил необоснован. В обстоятелствената част се сочело противоречие с разпоредбите на т. 8.1 от Указанията, но не ставало ясно коя от трите й хипотези касае или става дума за наличие на трите, въпреки че те взаимно се изключвали. Пак там било посочено, че „през първата и втората година от мониторинговия период на проекта не се очакват добиви от отглежданите лешници, следователно машините и оборудването няма да се използват“. Този извод не намирал потвърждение в подаденото заявление за подпомагане и техническата обосновка към него, от които ставало ясно, че през стопанската 2018/2019г. дружеството вече засяло и експлоатирало тези площи, включително и лешниковата градина, тъй като било сертифицирано за биологично производство. Не бил налице и другият елемент от мотивите на отказа – че разходът за закупуване на исканата техника няма да се покрие от бъдещите приходи, тъй като липсвала икономическа обосновка на този извод.

От материална страна се изтъква, че от приложените към преписката доказателства ставало ясно, че дружеството отговаря напълно на изискванията за подпомагане по този ред и отказът бил необоснован и незаконосъобразен.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменен изцяло обжалваният отказ, обективиран в Уведомително писмо изх.№ 02-261-2600/58 от 04.05.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като необоснован и незаконосъобразен и бъде разпоредено ДФ „Земеделие“ да продължи действията по преценка на искането за държавна помощ. Жалбоподателят претендира и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски.

 

Ответникът - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмена молба, депозирана по делото, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

 

На 28.04.2016г. между Държавен фонд „Земеделие“ гр.София и „Аграплам“ ЕООД с.Стамболово, обл.Хасково е сключен Договор № 26/04/1/0/02965 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, съгласно който договор на дружеството е предоставена безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на одобрен проект 26/04/180/02965 „Създаване на 47.58 дка био лешникова градина, изграждане на административно-битова и складова сграда и закупуване на земеделска техника за нуждите на стопанството в с.Царева поляна, община Стамболово“.

Със Заявление вх.№ 02-261-2600/58 от 21.02.2020г. за кандидатстване по схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ жалбоподателят „Аграплам“ ЕООД с.Стамболово, обл.Хасково, представлявано от управителя Пламен Асенов, кандидатства за отпускане на държавна помощ в размер на 26 481.00 лева за закупуване и инсталиране на машини за подготовка за продажба на първичен селскостопански продукт – био лешници, а именно: 1 брой машина за белене зелената обвивка, марка АМВ Rousset CACQUEVEL, модел "Lave NoixN40" на стойност 12 200 лв. без ДДС, 1 брой машина за чупене на лешник с функция за калибриране, марка Feucht-Obsttechnik, модел Р 80 S, на стойност 11 316 лв. без ДДС, 1 брой обдухвател за начупена черупка Тип 400, марка АМВ Rousset, модел SEP400, на стойност 2 265 лв. без ДДС и 100 броя пластмасови каси за съхранение и транспортиране - 600х400х125 мм, на обща стойност 700 лв. без ДДС.

Във връзка с така подаденото заявление е извършена проверка за допустимост на кандидата, като е установено, че същият отговаря на изискванията за допустимост и че е представил всички необходими документи за кандидатстване, видно от приложения към административната преписка контролен лист.

С Уведомително писмо за отказ изх.№ 02-261-2600/58 от 04.05.2020г. на  Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ кандидатът – „Аграплам“ ЕООД с управител Пламен Асенов е уведомен, че заявлението му за подпомагане получава пълен отказ от финансиране. Като мотив за отказа е посочен фактът, че не е изпълнено условието по т. 8.1 от Указания за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ за 2020г., съгласно което техническата характеристика и капацитетът на машините, оборудването, линиите и съоръженията, за които се предоставя финансова помощ, и които кандидатът притежава към момента на кандидатстването, трябва да съответстват на площта и прогнозния размер на произведената собствена продукция, което се мотивира в изготвена от кандидата обосновка. Посочено е, че подаденият от „Аграплам“ ЕООД инвестиционен проект е за закупуване на 1 брой машина за белене зелената обвивка на лешници, марка АМВ Rousset CACQUEVEL, модел Lave NoixN40, 1 брой машина за чупене на лешници с функция за калибриране, марка Feucht-Obsttechnik, модел Р 80S, 1 брой обдухвател за начупена черупка тип 400, марка АМВ Rousset, модел SEP400 и 100 броя пластмасови каси, които ще се използват за подготовка за продажба на добиваните от дружеството лешници от 47 дка. Заявено е, че в производствената програма на представената обосновка за вида, броя и капацитета на активите в инвестиционния проект, обвързани с производството и реализацията, е посочено, че добивите от лешници ще се реализират от третата година нататък, тоест през 2022г. Заявено е, че от посочените данни за очакваните добиви е видно, че през първата и втората година от мониторинговия период на проекта не се очакват добиви от отглежданите лешници и следователно машините и оборудването няма да се използват. Цитиран е текстът на т. 8.2.19 от Указанията, според които помощта не покрива разходи за машини, оборудване, линии и съоръжения, чиито технически характеристики и капацитет не съответстват на площта и прогнозния размер на произвежданата от кандидата собствена продукция. Писмото е получено лично от управителя на дружеството на 11.05.2020г. Жалбата срещу същото е подадена на 26.05.2020г. в Държавен фонд „Земеделие“ гр.София.

По делото са представени цитираните Указания за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ за 2020г. Видно от т. 8.1.1 от същите за приемливи разходи се считат разходите за инвестиции за:

8.1.1. Закупуване и/или инсталиране/монтиране на машини, оборудване и линии, необходими за подготовка за продажба, включително: приемане, сортиране, калибриране и пакетиране, опаковане, етикиране.

По-нататък текстът гласи, че техническата характеристика и капацитетът на машините, оборудването, линиите и съоръженията, за които се предоставя финансова помощ, и които кандидатът притежава към момента на кандидатстването, трябва да съответстват на площта и прогнозния размер на произведената собствена продукция, което се мотивира в изготвена от кандидата обосновка.

Според т. 8.2.19 помощта не покрива разходи за машини, оборудване, линии и съоръжения, чиито технически характеристики и капацитет не съответстват на площта и прогнозния размер на произвежданата от кандидата собствена продукция.

По делото е представена изготвената от жалбоподателя Обосновка за вида, броя и капацитета на активите в инвестиционния проект, обвързани с производството и реализацията по схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ за проект - „Закупуване и инсталиране на машини за подготовка за продажба на първичен селскостопански продукт – био лешници“, в която в раздел III „Обосновка“, т. 8 „Производствена програма“, като прогнози за добив от културите, свързани с инвестиционния проект, е посочено, че през първата и втората година не се очакват добиви от био лешници.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-техническа експертиза. В депозираното в тази връзка заключение се посочва, че мястото на осъществяване на стопанската дейност, свързана с инвестиционния проект, е в с.Царева поляна, местност „Чалията“, общ.Стамболово, обл.Хасково. Основната дейност на жалбоподателя била растениевъдна. Съгласно регистър ЗП същият стопанисвал 166.8860 ха площи, от които лешници - 4.7589 ха, лозя винени – 2.0998 ха, пшеница – 2.50 ха, слънчоглед 10.00 ха, естествени ливади – 63.0922 ха, пасища и мери - 84.435 ха.

Проектното предложение на кандидата предвиждало закупуване и инсталиране на машини, необходими за подготовка за продажба на лешници, които ще бъдат добивани от засадените 47.589 дка биологични трайни лешникови насаждения.

Съгласно приложения Договор от 20.02.2020г. с „Кю 1 импорт“ ЕООД щели да се закупят:

- 1 брой машина за белене зелената обвивка, марка АМВ Rousset CACQUEVEL, модел "Lave NoixN40" на стойност 12 200 лв. без ДДС.

- 1 брой машина за чупене на лешник с функция за калибриране, марка Feucht-Obsttechnik, модел Р 80 S, на стойност 11 316 лв. без ДДС.

- 1 брой обдухвател за начупена черупка Тип 400, марка АМВ Rousset, модел SEP400, на стойност 2 265 лв. без ДДС.

- 100 броя пластмасови каси за съхранение и транспортиране - 600х400х125 мм, на обща стойност 700 лв. без ДДС.

Обща стойност на инвестицията - 26 484 лв. без ДДС. Размер на държавната помощ - 13 240 50 лв. без ДДС.

Машините, предмет на подадения инвестиционен проект, по своето естество и техническа характеристики/параметри, можело да бъдат отнесени към категорията машини, необходими за осъществяване дейностите по подготовка на лешниците за продажба - отстраняване на шушулките от лешниците, чупене и отделяне на ядката от черупката, калибриране, отделяне на начупените черупки от ядката и подходящи съдове/пластмасови каси за съхранение и транспортиране на добитата/готова продукция.

При извършения оглед на място на поземлен имот № 000576, с площ 47,589 дка, находящ се в землището на с. Царева поляна, обл. Хасково, вещото лице е констатирало, че на терена има създадени/засадени трайни насаждения от овощен вид - лешници. Към момента на огледа – м.ноември 2020г. трайните лешникови насаждения били на видима възраст четири години, в много добро физиологично, агротехническо и фитосанитарно състояние.

Схемата на засаждане на трайните насаждения от лешници била, както следва:

          Междуредово разстояние - 5 метра

          Вътрередово разстояние - 2 метра

При тази схема на засаждане в един декар площ били засадени - 100 броя лешникови растения/дръвчета. Засадените лешникови            растения/дръвчета били формирани едностъблено/едностъблено отглеждане.

При посещение на място на експертизата бил представен дневник за агротехническите мероприятия за земеделска култура/овощен вид -лешник/лешници. Трайните насаждения от лешници били създадени през пролетта на 2017г., м.февруари. Засадени били 4 758 броя лешникови дръвчета на 28.02.2017г. при схема на засаждане 5м х 2м или 100 броя дръвчета в декар.

На експертизата били предоставени и документи за закупен посадъчен материал и       за извършените мероприятия по създаването/засаждането на трайни насаждения от лешници.

Създадените трайни насаждения от лешници в поземлен имот № 000576 с площ 47.589 дка, находящи се в землището на с.Царева поляна, били формирани едностъблено и се отглеждали едностъблено. Трайните насаждения от лешници били в много добро физиологично и фитосанитарно/здравно състояние. През 2020г. създадените и отглеждани 47.589 дка лешникови насаждения за първи път плододавали, като били добити общо 360 кг. плодове лешници.

Към момента на огледа – м.ноември 2020г. създадените и отглеждани 47.589 дка лешникови насаждения били на възраст 4 години (създадени през м.февруари 2017г.), формирани били едностъблено и се отглеждали при висок агрофон и било нормално да встъпят в плододаване през четвъртата година от създаването им. В момента на огледа плодовете лешници били налични, на съхранение и сушене в складовата база, собственост на жалбоподателя.

На въпроса за очаквания добив от тези насаждения през 2020г., вещото лице отговаря, че създадените и отглеждани 47.589 дка през 2020г. са плододавали за първа година. Получените плодове лешници били общо 360 кг., които плодове лешници се съхранявали в складовата база, собственост на жалбоподателя.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима като подадена против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице със съответен правен интерес. Оспорването е направено в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Оспореният акт е издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ при наличие на компетентност. Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на фонда и на разплащателната агенция и представлява фонда и разплащателната агенция, като част от правомощията му, изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, са: да организира и ръководи дейността на фонда при осъществяване на всички негови функции съгласно чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, включително и прилагането на държавните помощи в областта на земеделието; да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция.

 Оспореното уведомително писмо е издадено именно от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, тоест от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му с нормативен акт правомощия. Уведомителното писмо е издадено в изискуемата писмена форма, при която са изложени мотиви, позволяващи да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. Възраженията на жалбоподателя за необоснованост на постановения отказ са такива по същество. В тази връзка и по отношение на това дали оспореното писмо е издадено в съответствие  с материално-правните разпоредби на закона, следва да бъде отбелязано следното:

Договарящият предоставянето на държавна помощ административен орган е длъжен да направи преценка на допустимите за финансиране разходи при прилагането на държавните помощи в областта на земеделието в съответствие с принципите за добро финансово управление, като за целта е необходимо кандидатът надлежно да удостовери необходимостта от извършване на предлаганите за финансиране инвестиционни разходи. В тази връзка в процесното уведомително писмо, административният орган е приел, че такава необходимост в случая липсва и е отбелязал като мотив за отказа от финансиране обстоятелството, че видно от производствената програма на представената от кандидата обосновка за вида, броя и капацитета на активите в инвестиционния проект, обвързани с производството и реализацията, през първата и втората година от мониторинговия период на проекта не се очакват добиви от отглежданите от кандидата лешници и следователно машините и оборудването, чието финансиране се иска, няма да се използват. Посочено е още, че добивите от лешници ще се реализират от третата година нататък, тоест през 2022г., без обаче да са изложени никакви аргументи в подкрепа на тази конкретика относно посочената година, като в тази връзка не са цитирани никакви експертни заключения, нито е направена реална обосновка. Като цяло единствен мотив в подкрепа на този извод и съответно на отказа е позоваването на изложеното в представената от кандидата обосновка. От същата обаче се установява, че в нея липсва посочване на цитираната в писмото година - 2022, а единствено е посочено, че първите добиви се очаква да бъдат реализирани през третата година.

На практика изложените от административния орган съображения относно очакваната реализация на добиви и конкретната година, през която се очаква тези добиви да бъдат налични, не са подкрепени от никакви оценки, цифри, извършен фактически оглед и реално са лишени от действителна експертна обосновка.

По същество, по делото по безспорен и категоричен начин бе установено, че създадените и отглеждани от жалбоподателя 47.589 дка лешникови дръвчета са плододавали за първа година през 2020г. и посредством изпълнението на проекта „Закупуване и инсталиране на машини за подготовка за продажба на първичен селскостопански продукт – био лешници“ би се стигнало до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на жалбоподателя. Факт е също, че трайните насаждения от лешници са създадени по предходен проект по ПРСР, одобрен от Държавен фонд „Земеделие“, за който не се спори, че е изпълнен точно и е изплатена съответната субсидия. От заключението на назначената по делото съдебна експертиза, неоспорено от страните, еднозначно се установява, че  машините и оборудването, предмет на подадения инвестиционен проект, по своето естество и технически характеристики, могат да бъдат отнесени към категорията на тези, необходими за осъществяване на дейностите по подготовка на лешниците за продажба, тоест разходите за тези инвестиции безспорно следва да бъдат отнесени в категорията „приемливи разходи“, каквото е и изискването на цитираните от административния орган Указания (т. 8.1.1.). На практика тези факти не се оспорват и от ответника по делото, който се позовава единствено на липсата на необходимост от тези машини и оборудване към момента на сезиране с искането за финансиране, който извод обаче не е подкрепен от никакви реални данни и бе опроверган от събраните в хода на настоящото производство еднопосочни доказателства.

Ето защо съдът намира, че проектът „Закупуване и инсталиране на машини за подготовка за продажба на първичен селскостопански продукт – био лешници“, за финансирането на който е кандидатствал жалбоподателят, отговаря на изискванията за разход за машини, оборудване, линии и съоръжения, чиито технически характеристики и капацитет съответстват на произвежданата от жалбоподателя собствена продукция.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното в настоящото производство Уведомително писмо изх.№ 02-261-2600/58 от 04.05.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на жалбоподателя е отказано да бъде финансирано Заявление за подпомагане вх.№ 02-261-2600/58 от 21.02.2020г. за кандидатстване по схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“, е незаконосъобразно – издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да отменено. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне по подаденото от „АГРАПЛАМ“ ЕООД с.Стамболово Заявление за подпомагане вх.№ 02-261-2600/58 от 21.02.2020г., съобразено с мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски за държавна такса в размер на 50 лева, адвокатско възнаграждение - в размер на 500 лв., съгласно представените договор за правна защита и съдействие и разписка от 22.06.2020г., както и заплатен депозит за вещо лице в размер на 500 лева. Направеното възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е в минимален размер, съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, видно от която е, че по административни дела с предмет подпомагане на земеделски производители, минималното адвокатско възнаграждение е 500 лв.

 

Водим от изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

                                                                                              

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх.№ 02-261-2600/58 от 04.05.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е отказано да бъде финансирано Заявление за подпомагане вх.№ 02-261-2600/58 от 21.02.2020г. за кандидатстване по схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“, подадено от „АГРАПЛАМ“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: с.Стамболово, обл.Хасковска, представлявано от управителя Пламен Асенов Асенов.

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания на съда относно приложението на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр.София да заплати на „АГРАПЛАМ“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: с.Стамболово, обл.Хасковска, представлявано от Пламен Асенов Асенов, сумата в размер на 1 050 (хиляда и петдесет) лева - разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: