Определение по дело №52891/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25220
Дата: 18 юли 2023 г.
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20221110152891
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25220
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110152891 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпило е искане от ответника Б. П. Ж., чрез адв. М., с което са изложени
оплаквания за неправилност на постановеното по делото решение в частта за
разноските, присъдени в полза на ответника по първоначално предявените искове и
ищеца по насрещните искове – „В.. Ищецът счита, че с решението съдът неправилно не
е уважил възражението на страната за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, заплатено от дружеството на процесуалния му представител в размер
на сумата от 900 лева. Искането е тези разноски да бъдат намалени до сумата от 490,27
лева, а всички разноски, присъдени в полза на страната с оглед изхода от спора, да
бъдат намалени до сумата от 690,86 лева.
Насрещната страна не е подала отговор на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима като подадена в срок и от лице, което
е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за
разноските, присъдени в полза на насрещната страна. Разгледана по същество молбата
е неоснователна, като съображенията за това са следните:
По въпроса следват ли се разноски на ответницата за първоинстанционното
производство:
В мотивите на решението си съдът е изложил съображения относно
разпределението на отговорността за разноските в производството, които не следва да
бъдат преповтаряни. В допълнение на същите следва да се посочи още и че:
Напълно неоснователно от страна на ищеца в производството се поддържа, че е
1
предявен един насрещен иск за сумата от 1902,67 лева. Предявени са от страна на
ответника насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, за сумата от 1627,73 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем № 5803447/24.03.2022 г., вземанията по който се твърди да са обявени
за предсрочно изискуеми на длъжника с връчване на препис от насрещната искова
молба на ответника, както и за сумата от 274,94 лева, представляваща договорна
лихва за периода 19.05.2022 г. – 01.12.2022 г., т.е. предявени са две обективно
кумулативно съединени претенции, както са били предявени от страна на ищцата два
обективно кумулативно съединени иска, във връзка с които на процесуалния
представител на страната са присъдени адвокатски възнаграждения по същите в размер
на 960 лева с ДДС.
Нещо повече - предявените от ищцата искове по отношение на конкретни клаузи
от договора в т.ч. и с оглед цената на цената на същите и навеждането на съображения
с исковата молба, че целият договор е нищожен, принципно дават поле за разсъждения
относно превратното упражняване на процесуални права в противовес с изискванията
на чл. 3 ГПК, при съобразяване на общия дял на този вид дела в СРС и превръщането
им в източник на генериране на разноски, многократно надвишаващи интересът на
ищецът /потребител/ по същите с оглед начина на предявяване и съединяване на
претенциите, с които се сезира съдът. Ето защо и не могат да бъдат споделени
доводите на ищцата, изложени чрез процесуалния й представител в искането по чл.
248, ал. 1 ГПК, че е налице неравно третиране на страните в производството в ущърб
на потребителя. При произнасянето по отговорността за разноските съдът е присъдил в
съответствие с искането на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение
по всеки от двата предявени иска, при това без надлежно да е била осъществена
защита на ответника по насрещните искове, за което са изложени съображения в
мотивите на съдебния акт, които е ненужно да бъдат преповтаряни. Само за пълнота
следва да се обърне внимание, че процесуалният представител на страната е заявил
искане за присъждане и на отделно възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за
депозиране на неподписания отговор на исковата молба, което не е било уважено по
изложените в мотивите на решението съображения.
Съдът намира за необходимо да добави още и че освен защита по предявените
насрещни искове в производството, образувано по предявените от ищцата искове,
ответникът по тези искове се е защитавал, като е подал отговор на исковата молба,
депозирана от Ж., с който ги е оспорил, съответно е релевирал доказателствени
искания. Видно е, че сключеният между дружеството и процесуалния му представител
договор за правна защита и съдействия е с предмет процесуално представителство,
защита и съдействие, изразяващи се не само в предявяването на насрещни искове, а
също и защита в производството по исковете, предявени от ищцата. Следователно и не
могат да бъдат споделени доводите на Ж., чрез адв. М., че заплатеното от ответника на
2
процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 900
лева в случая е прекомерно и е неправилно не е било уважено от съда с оглед броя и
цената на предявените първоначални и насрещни искове, по които страната е била
представлявана от процесуалния й представител. Доводите, изложени в искането по чл.
248, ал. 1 ГПК, са напълно необосновани и несъответстващи на конкретиката на спора,
с оглед което и съдът не намира основание да отстъпи от произнасянето си по
отговорността за разноските, намерило израз в мотивите и диспозитива на съдебното
решение.
По изложените съображения искането по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави
без уважение като неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на постановеното по делото
решение № 5638/10.04.2023 г. в частта за присъдените в полза на „В. разноски,
съдържащо се в искане, вх. № 115424/26.04.2023 г., подадено от Б. П. Ж., чрез адв. Д.
М..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3