Р Е Ш Е Н И Е № 186
гр. Варна, 12.12.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия М. С. в.гр.д. № 466 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по въззивната жалба на С.С.К. и З.С.З.
*** чрез
адв. Т. Т. *** против решение № 32/26.06.17г.,
постановено по т.д. № 126/16г.
на ОС-Търговище, с което е отхвърлен предявения
от тях иск срещу „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ”
ООД, ЕИК *********, гр.София за
заплащане на сумата от 44 700 лв., представляваща причинена вреда –
заплащане на неустойка по развален предварителен договор, сключен на
10.05.2016г. между ищците и Р. Й. за продажба на поземлен имот с идентификатор 73626.504.687, с площ от 6957
кв.м., с административен адрес на имота: гр.Търговище, Промишлена зона, с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД; и всеки от ищците е осъден да заплати на
ответното дружество сума в размер на по 1135 лв., представляващи разноски по
делото, на основание чл.78, ал. 3 ГПК. Счита се, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие със задължителната практика на
ВКС, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск,
ведно с направените за двете инстанции разноски. Счита се, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при разпределение на
доказателствената тежест, тъй като в нарушение на презумпцията на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД е възложил в тежест на увредените лица да доказват вината на деликвента.
Правилното разпределение на тежестта за доказване на този факт е следвало да
доведе до необходимостта ответникът да установява, че наложената по негово
искане възбрана върху имота на ищците не е била пречка за сключването на
окончателен договор за продажбата на имота от ищците. Счита се, че правните
изводи на съда противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
Поддържа се, че от последния се установява, че при наличието на определен в
предварителния договор срок за сключването на окончателния договор, както и при
уговорена неустойка за неизпълнение на задължението на продавачите да
прехвърлят собствеността, необременена с тежести и ограничения, логично и
житейски е обяснимо един разумен купувач да предпочете да развали договора
вместо да иска изпълнение в едно бъдещо несигурно време и след приключването на
един изпълнителен процес. В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуални
представители.
Насрещната
страна „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, гр.София чрез
юр.к. Р. Р. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена
като неоснователна и се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Счита се, че решението е съобразено изцяло със
задължителната съдебна практика на ВКС, подробно цитирана и приложена като
копия на решенията към отговора. Счита се, че сключването на окончателен
договор между страните по предварителния договор е можело да стане на
уговорената от тях дата 05.08.16г., независимо от наложената възбрана, тъй като
единствената правна последица на последната е тази, уредена в чл. 451, ал. 2,
вр. ал. 1 и чл. 452, ал. 2 от ГПК – евентуална непротивопоставимост на
прехвърлителната сделка на взискателя по изпълнителното дело. Счита се, че
отправеното от въззивниците доказателствено искане е неоснователно и следва да
се остави без уважение. Претендира се за присъждане на разноските по настоящото
дело, изразяващи се в дължимото юрисконсултско възнаграждение. С писмена молба въззиваемата страна поддържа становището си по подадения
отговор и претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК в
размер на 450 лв.
Конституираното
като трето лице-помагач ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр. София на
страната на ответника, не е депозирало отговор на въззивната жалба. В с.з. последната се оспорва чрез процесуален представител.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от страни с
правен интерес от обжалването, не страда от нередовности и при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.
За да се произнесе настоящият състав на
съда съобрази следното от фактическа и правна страна:
С подадената на 31.10.16г. искова молба от С.К. и З.З., насочена против „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр.София, се претендира осъждането на дружеството да заплати
на ищците сумата от 44 700 лв., ведно със законната лихва от 08.08.16г. до
окончателното ѝ изплащане, като обезщетение за претърпените от тях
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена на купувача неустойка за пълното
неизпълнение на предварителен договор от 10.05.16г. за покупко-продажба на
собствения им недвижим имот, по който окончателния договор е следвало да се
сключи в срок до 05.08.16г. Твърдяло се, че посочения предварителен договор е
бил развален от купувача на 06.08.16г. поради виновното неизпълнение от страна
на ищците-продавачи именно поради наложената на 03.08.16г. по искане на
ответното дружество възбрана върху продавания имот като обезпечителна мярка в
рамките на образувано на 29.07.16г. от пълномощниците на дружеството
изпълнително производство. Предмет на изпълнителното дело пък било събирането
на парично вземане на дружеството против ищците, което последните са заплатили
още на 19.07.17г. В първото по делото с.з. на 28.04.17г. /л. 158 от делото на
ТОС/ процесуалният представител на ищците е заявил, че развалянето на
предварителния договор е предприето от купувача, тъй като същият е загубил
интерес от покупката на имота им именно поради наложената върху същия възбрана
по искане на ответното дружество и невъзможността да се спази срока за
прехвърлянето на вещта.
Ответното дружество е оспорило изцяло претенцията като
неоснователна. Поддържало, че ответното дружество не е било информирано за
образуваното по молба на адв. К.Х. и адв. Вл. В. изпълнително дело. За
действията по образуване на изпълнителното производство и за предприетите
изпълнителни и обезпечителни действия по същото, вкл. и по заплащането на
дължимите такси по него, ответното дружество е било
уведомено едва с получаването на 18.11.16г. на исковата молба по настоящото
дело. Сочи, че преупълномощаването на посочените адвокати от името на ответното
дружество, извършено от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, е било при липсата
на права, овластяващи представителите да образуват изпълнително производство за
събиране на парични вземания на ответното дружество.
Конституираното като трето лице-помагач на страна на
ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. София е оспорило иска като
неоснователен, твърдейки че не е бил налице фактическия състав по чл. 87, ал. 1
от ЗЗД за развалянето на предварителния договор – същият е могъл да се изпълни
от продавачите и въпреки наложената възбрана върху продавания имот; купувачът
не е бил изправна страна, тъй като не е разполагал с покупната цена; купувачът
не е дал подходящ срок за изпълнение с предупреждение до продавачите, че след
изтичането му ще смята договора за развален. Поддържа, че не е била налице и
нито една от хипотезите на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД за развалянето на договора без
да се даде срок. Поради това и не е налице разваляне на предварителния договор
и респективно основание за плащането на неустойка за пълното му неизпълнение от
страна на продавачите, които поради това и не са претърпели вредата, чието
обезщетение претендират.
Видно от събраните пред първата инстанция доказателства, че на 10.05.16г. ищците са сключили с Р. Й. Е.
предварителен договор за покупко-продажба на собствения им недвижим имот
/придобит от тях чрез покупка на 11.06.12г. – л. 29-30/, представляващ ПИ с
идентификатор 73626.504.687 в гр. Търговище, Промишлена зона, с площ от 6957
кв.м. с начин на трайно ползване: за железопътна гара, спирка. Уговорената цена
е била 447 000 лв., от които са били платени 4 500 лв. в брой като
капаро и на вписването на това обстоятелство в предварителния договор е дадено
предназначението на разписка, а остатъка от 442 500 лв. е следвало да се
плати в деня на нотариалното прехвърляне на имота. Последното е уговорено да
стане до 05.08.16г. В р. VІ на предварителния договор страните са уговорили
неустойка в тежест на продавачите – ако не изпълнят задължението си да
прехвърлят собствеността върху имота, необременен с вещни тежести и в
уговорения срок, купувачът има право едностранно да развали договора и да
получи неустойка за развалянето в размер на 10 % от продажната цена, а именно
44 700 лв.
С нарочна разписка от 10.05.16г.
продавачът К. е удостоверил получаването на сумата от 4 500 лв. от
продавача Е. съгласно горния предварителен договор.
Автентичността на тези документи е била оспорена от ответното дружество, но
оспорването е останало недоказано, имайки предвид заключенията на
първоначалната и повторната СГЕ, изслушани пред ТОС, които съдът изцяло
кредитира като компетентни и обективно дадени.
Следва да се приеме, че датата на тези документи не може да бъде
противопоставена на третото лице-помагач, което е оспорило достоверността на
датирането им, тъй като липсва надлежно доказване на факти от хипотезата на чл.
181, ал. 1 от ГПК от страна на ищците.
На 18.07.16г. е влязло в сила
решението по гр.д. № 229/14г. по описа на ТОС, с което по иск на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр.София е прието за установено по отношение на настоящите
ищци, че дружеството е собственик на подробно описан лек автомобил, на осн. чл.
124, ал. 1 от ГПК. Ответниците по посоченото дело С.К. и З.З. са били осъдени
да заплатят на дружеството сумата от общо 13 863.30 лв. – разноски за
трите съдебни инстанции /така от решенията по приложеното като доказателство
гр.д. № 229/14г. на ТОС/.
На 19.07.16г.
З.З. е извършила превод по банковата сметка на ответното дружество на сумата от
13 863.30 лв. с посочване като основание – гр.д. № 229/14г. на ТОС – л.
28.
Видно от представените по гр.д. № 229/14г. на ТОС доказателства, че
исковата молба по това дело от името на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД,
гр. София е подадена от адв. К.Х. и адв. В. В., които са били преупълномощени от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. София въз
основа на даденото в полза на последното пълномощно от „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД, гр. София /предишното наименование на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София/ - л. 3-5, л. 6 и л. 35 от гр.д. № 229/14г. на ТОС. С молба от 21.07.16г. процесуалните представители
на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София, адв. Х. и адв.
Велев са отправили искане съдът да издаде изпълнителен лист за присъдените по делото разноски. Таксата за издаването
на този изпълнителен лист е заплатена на 20.07.16г. от ЗАД „Булстрад ВИГ”.
Изпълнителния лист е издаден на 25.07.16г. – л. 258 и л. 259 от гр.д. №
229/14г. на ТОС и л. 5 от изп.д. № 713/16г. на ЧСИ Венцислав Маринов, рег. №
833с район на действие – ОС-Русе.
Видно от представеното на л. 147-149 от делото
доказателство, че с Постановление от 28.07.16г.
на прокурор при РП-Търговище по ДП № 153/13г. на ОД на МВР-Търговище и въз
основа на постъпилата на 27.07.16г. молба от адв. К. Х. като пълномощник на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София и влязлото в сила решение по гр.д. № 229/14г. на ТОС, е
разпоредено връщането на описаното МПС на дружеството.
С пълномощно от 28.07.16г. ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. София,
действащо като пълномощник на „ХЕТА АСЕТ
РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София, е упълномощило адв. К.Х. и адв. Вл. Велев
да представлява (защитава) ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. София по
изпълнително дело /без посочен №/ по описа на ЧСИ В. Маринов № 833 – ОС-Русе и
от името и за сметка на представляваното от упълномощителя дружество да
образува изпълнително дело срещу С.К. и З.З. за удовлетворяване на паричното
вземане по издадения в полза на „ХЕТА АСЕТ
РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София изпълнителен лист. За удостоверяване на
представителната власт на упълномощителя по горното пълномощно, ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. София е използвало пълномощно с нотариална заверка на
подписите с рег. № 3050/21.04.2010г. на нотариус Б. с рег. № 391 на НК и район
на действие – Районен съд-София – л. 14-16 от посоченото изпълнително дело.
На 29.07.16г. адв. К. Х. и адв.
Вл. В. като пълномощници на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН
АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София, удостоверяващи представителната си власт с
цитираните по-горе пълномощни, са подали до ЧСИ В. М. молба за образуване на
изпълнително дело против настоящите ищци въз основа на издадения по гр.д. №
229/14г. на ТОС изпълнителен лист за сумата от 13 868.30 лв. Било е
образувано цитираното вече изп.д. № 20168330400713 на ЧСИ В. Маринов – Русе и
по искане на взискателя са били предприети поисканите изпълнителни и
обезпечителни действия – запор върху вземания на длъжниците по банкови сметки и
по договор за наем на ПИ 73626.504.136, както и възбрана на ПИ с идентификатор 73626.504.687 в гр. Търговище, Промишлена зона, с площ
от 6957 кв.м. с начин на трайно ползване: за железопътна гара, спирка.
Възбраната е вписана в СВ-Търговище на 03.08.16г.
/л. 125 от изпълнителното дело/.
Поканата за доброволно изпълнение с уведомление за наложените запори и
възбрана са получени от длъжниците съответно на 03.08.16г. – от К. и на 09.08.16г. – от З. /л. 81 и 82 от изп.
дело/.
На 06.08.16г. Румен Ефтимов на
осн. р. VІ, чл. 12 от предварителния договор от 10.05.16г. и предвид факта, че
продавачите не са изпълнили задълженията си да прехвърлят до 05.08.16г. имота,
необременен с вещни тежести, е уведомил продавачите, че разваля предварителния
договор и ги кани в 3-дневен срок от уведомлението да му изплатят уговорената
неустойка в размер на 44 700 лв. по банкова сметка /***/. Уведомлението е
получено на 06.08.16г. от З. и от К. – л. 33 от първоинстанционното дело.
Автентичността и на този документ е била оспорена от ответното дружество,
но оспорването е останало недоказано, имайки предвид заключенията на
първоначалната и повторната СГЕ, изслушани пред ТОС, които съдът изцяло
кредитира като компетентни и обективно дадени.
Следва да се приеме, че датата и на този документ не може да бъде
противопоставена на третото лице-помагач, което е оспорило достоверността на
датирането им и липсва надлежно доказване на факти от хипотезата на чл. 181,
ал. 1 от ГПК от страна на ищците.
На 08.08.16г. З.З. е извършила
превод на сумата от 44 700 лв. по банкова сметка ***. Ефтимов като
неустойка по договора за продажба на описания имот – л. 28 от делото на ТОС.
На 11.08.16г. длъжниците З. и К.
са депозирали заявление до ЧСИ В. М. по изп.д. № 20168330400713, с което са го уведомили, че са изпълнили паричното
си задължение към взискателя още на 19.07.16г., представяйки доказателства за
това. Отправили са искане за незабавното вдигане на всички възбрани по имоти и
банкови сметки и връщане на събрани суми – л. 143 от изпълнителното дело. На 12.08.16г. ЧСИ е прекратил
изпълнителното дело с Постановление № 3871 на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК,
а на 19.08.16г. е била заличена
вписаната възбрана върху ПИ с идентификатор 73626.504.687 в гр. Търговище,
Промишлена зона, с площ от 6957 кв.м. с начин на трайно ползване: за
железопътна гара, спирка – л. 152 и л. 167 от изпълнителното дело.
Плащанията на суми за такси по изпълнителното дело е ставало от името на
взискателя „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София, като не е ясно кой е физическия вносител на сумите и от кого са
осигурявани финансовите средства– л. 18-19, л. 88-90, л. 92 от изп. дело. Няма
данни и за получаване на издадените от ЧСИ фактури с посочен получател „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София – л. 20, л. 91 от изп.д.
Съобщенията по изпълнителното дело са получавани за
взискателя от адв. Х. и адв. В., които са изразявали от негово име и
съответните становища и са правили изявления.
От разпита на Р. Е. в качеството му на свидетел,
проведен пред първата инстанция, се установява, че същият познава ищците, тъй
като е наемател на техен имот от 2005г., в който осъществява производствена и
търговска дейност. Спомня си за сключения с ищците предварителен договор за
покупката на техния имот, но не посочва датата, на която е следвало да се
сключи окончателния договор – посочва, че каквото е договорено в този договор,
това и е трябвало да се изпълни. Тъй като не са се изпълнили клаузите по
предварителния договор поради вписана върху имота тежест, свидетелят се е
отказал от сделката. За вписаната върху имота тежест от ЧСИ Е. е разбрал след
като е направил справка в СВ-Търговище на 04.08.16г. (показанията на свидетеля
в тази насока се подкрепят от представените на л. 193 доказателства,
представляващи вносна бележка и фискален бон от 04.08.16г. за заплатена ДТ и
комисионна от Р. Е. за издаване на удостоверение за тежести). Свидетелят сочи,
че не е искал допълнителна информация от продавачите по предварителния договор
относно причината за вписаната тежест върху имота, а основавайки се единствено
на уговорката в договора ги е уведомил, че се отказва от тази сделка.
Свидетелят не е предлагал и удължаване на срока за изповядване на окончателен
договор, тъй като предварителния договор е с фиксирани дати за изпълнение –
след като има тежести върху имота, купувачът е решил да прекрати договора без
да изследва основанието за наложената тежест. Е. не си спомня и дали
продавачите са го уведомили за основанието на вписаната тежест върху имота, а
освен това не е потърсил ЧСИ, за да установи тази причина, тъй като счита, че
това не е било в негов интерес и не го е касаело.
Пред въззивната инстанция е разпитан свидетеля С. Ю.,
който сочи, че познава Р. Е. от около 4-5 години. Свидетелят излага, че е имал
нужда от една площадка за развиване на своята дейност по изкупуване, складиране
и ремонт на отпадъците от фабриката „Шишеджам” в гр. Търговище и Е. му е
показал имота на ищците, който се намира близо до жп-линията. Свидетелят нямал
време да се занимава лично със закупуването на имота и извършването на
посочената ремонтна дейност, а Е. е изявил желание в тази насока. Финансирането
по придобиването на имота и извършването на ремонтната дейност е следвало да се
поеме от свидетеля Ю., но правните и фактически действия е следвало да извърши
Е., който и подписал предварителен договор за покупката на този имот. На
04.08.16г. обаче Е. е уведомил Ю. за наложен запор върху имота и последният се
отказал от придобиването му, имайки лош опит при вдигането на запори, наложени
му върху негови сметки. Свидетелят споделя, че документи за планирания общ
бизнес с Е. не са подписвали – уговорките им били само устни. Ю. не е бил
запознат с документи за вписаната възбрана върху имота, но това и не го е
интересувало. След като се е отказал от закупуването на имота на ищците,
свидетелят Ю. е продължил да изкупува отпадъците от посочената фабрика и до м.
май на 2017г. е продължил да ги ремонтира. Свидетелят не си спомня точната цена
за закупуването на имота, но е бил приготвил сума от около 450 000 лв.
Самият той не е плащал никакви пари по тази сделка, но знае, че Е. е платил
някаква сума като капаро.
Видно от представените от въззивниците писмени
доказателства, че свидетелят Ю. е съдружник в „Артон” ООД, гр. Габрово, което
дружество е декларирало за 2016г. счетоводна печалба от търговската си дейност
в размер на 1 004 845.42 лв. – л. 59-68 от настоящото дело.
Съобразно установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
С оглед наведените твърдения и отправения петитум, правната квалификация на предявения иск е по
чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – претендира се отговорност на възложителя
на работата за вреди, настъпили при или по повод изпълнението на тази работа от
изпълнителя.
Произнасянето на първоинстанционния съд по заявените
от ищците факти, но при неправилна правна квалификация /по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД/ води до неправилност, а не до недопустимост на обжалваното решение. Същото
следва да се отмени и настоящият състав следва да се произнесе, прилагайки
нормата на чл. 49 от ЗЗД.
Същевременно настоящият състав на съда намира, че независимо от
допуснатите от първоинстанционния съд очевидни фактически грешки в обжалваното
решение /при наличието на формирана воля в мотивите на решението, липсва
отразяване в диспозитива на отхвърлянето на претенцията за обезщетение на
вредите от непозволено увреждане ведно със законната
лихва от 08.08.16г. до окончателното изплащане на претендираната сума,
както
и липсва отразяване, че решението е
постановено при участието на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр. София като
трето лице-помагач на страната на
ответника/, това не препятства допустимото провеждане на въззивното
производство и произнасянето на въззивно решение по подадената въззивна жалба.
Уредената в нормата на чл. 49 от ЗЗД
обективна отговорност на възложителя на работата, предпоставя установяването от
ищците, че физическо лице или лица, които са действали въз основа на
възлагането на ответника, и при или по повод на възложената работа, са им
причинили със своите действия или бездействия вреди. Или, в случая се изисква
наличието на предпоставките на хипотезата на генералния деликт, уреден в чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, ведно с възлагането на работата от ответника на деликвента,
от която работа са произлезли вредите.
Настоящият състав на съда намира, че
по делото не се доказа от ищците наличието на възлагане от страна на ответното
дружество „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София на двамата адвокати – К. Х. и Вл. Велев, да образуват
изпълнително производство за принудителното събиране на присъдените в полза на
това дружество разноски по гр.д. № 229/14г. на ТОС в размер на 13 868.30
лв.
Както се посочи и по-горе, двамата адвокати са били надлежно овластени да
извършват процесуално представителство на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД,
гр. София по образуване и водене на установителния иск за собствеността на
посоченото МПС по гр.д. № 229/14г. на ТОС – представителната им власт произтича
от пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 3050/21.04.2010г. на
нотариус Балчев с рег. № 391 на НК и район на действие – Районен съд-София (с което „ХЕТА АСЕТ
РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София /със старото си наименование „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ”/ е упълномощило ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр.
София да получи от органите на досъдебното производство или от съдебните органи
конкретно описано МПС, както и да организира съхранението и опазването на
същото МПС, като извършва необходимите правни и фактически действия за това; да
предявява претенции и искове пред съдилищата и другите държавни органи при
възникнал спор за право върху същото МПС или за установяване на идентичността
му, както и да подава жалби срещу актовете на органите на досъдебното
производство, прокурора и съда във връзка с посоченото МПС; да се разпорежда с
описаното МПС, като го продава, дарява или заменя при условия и цена и на лица,
каквито прецени, вкл. и да договаря само със себе си; да преупълномощава трети
лица с горните права) и от пълномощно от
03.09.2014г., с което представляващите ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
гр. София въз основа на горното пълномощно са упълномощили адвокатите В. и Х.
да водят гражданското дело за собствеността върху посоченото МПС.
Именно, основавайки се отново на първото пълномощно от
21.04.2010г., представляващия ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. София е
извършил преупълномощаването на адвокатите Х. и В. на 28.07.16г., овластявайки
ги да образуват изпълнително дело срещу К. и З. за удовлетворяване на паричното
вземане по издадения в полза на „ХЕТА АСЕТ
РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София изпълнителен лист. Както се видя и по-горе,
това застрахователно дружество обаче не е било овластено от ответното дружество
с пълномощното от 21.04.10г. да събира принудително присъдените в негова полза
суми и да образува изпълнителни дела – правата са били свързани единствено с
предявяване на искове и претенции при спор за право върху посоченото МПС, както
и с предприемане на правни и фактически действия по неговото съхранение и
опазване, както и да извършва разпоредителни действия с това МПС.
Отделно от горното, в самото пълномощно от 28.07.16г.
/л. 15 от изпълнителното дело № 713/16г. на ЧСИ В. М./ овластяването е и неясно
– застрахователното дружество чрез И. Г. като член на неговия УС, овластен с
пълномощно № 129/2013г. от изпълнителните директори на застрахователното
дружество /л. 15 от изпълнителното дело/, действащо като пълномощник на
ответното дружество, е упълномощил двамата адвокати да представляват
(защитават) застрахователното дружество по изпълнително дело и от името и за
сметка на „представляваното от мен дружество” /неясно е кое дружество се визира
– застрахователното или ответното дружество/ - да образуват изпълнителното дело
и да извършват действия по удовлетворяване на паричното вземане на ответното
дружество.
Както се посочи и по-горе, таксата за издаването на
изпълнителния лист по гр.д. № 229/14г. на ТОС е заплатена на 20.07.16г. от ЗАД
„Булстрад ВИГ”. Наред с това по самото изпълнително дело е неясно кой
фактически и с чий финансов ресурс е заплащал дължимите такси за образуване на
изпълнителното дело и за провеждане на посочените изпълнителни и обезпечителни
действия от ЧСИ.
Всичко изложено по-горе обосновава
извода, че ответното дружество не е натоварвало двамата адвокати К. Х. и Вл. В.
да образуват изпълнително производство за събиране на присъдените в негова
полза разноски по гр.д. № 229/14г. на ТОС. Няма и данни това дружество да е
било информирано за предприетите от негово име, но без представителна власт,
действия за принудителното събиране на паричното му вземане, преди момента на
получаване на преписа от исковата молба по т.д. № 126/16г. на ТОС. Следва да се
посочи, че нормата на чл. 301 от ТЗ е приложима само за презумптивното
потвърждаване действията на мнимия представител на търговеца относно търговски
сделки, но не и по отношение на действия по процесуално представителство. Дори
и това да не е така обаче, то ответното дружество още с отговора на исковата си
молба е оспорило предявения иск, обосновавайки именно липсата на овластяване на
адвокатите да образуват от негово име принудителното изпълнение срещу ищците.
Само на това основание предявения
иск по чл. 49 от ЗЗД против ответното дружество се явява неоснователен.
Същевременно настоящият състав на
съда намира, че дори и горните съображения да не бъдат споделени, то по делото
не се установи наличието на претърпяна от ищците вреда, изразяваща се в
платената неустойка за неизпълнение на предварителен договор от 10.05.16г.,
която да е причинена от действията на натоварени от ответното дружество лица,
посредством наложената възбрана върху обещания за продажба имот.
Ищците поддържат, че развалянето на
предварителния договор е предприето от купувача и е настъпило на 06.08.16г. при
наличието на хипотезата на чл. 87, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – тъй като купувачът е
изгубил интерес от изпълнението именно поради неизправността на ищците-продавачи
да прехвърлят имота, необременен с тежести. Тази хипотеза е изключение от
общото правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за извънсъдебно разваляне на двустранен
договор, при която се изисква даването на допълнителен срок за изпълнение. В
тежест на ищците е да установят наличието на фактите от хипотезата на нормата
на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и по-конкретно съобразно наведените в настоящия казус
твърдения – че купувачът е загубил интерес от изпълнението, тъй като няма нужда
от насрещната престация.
От събраните доказателства не се
установява наличието на посочената хипотеза, даваща основание за разваляне на
договора без даването на подходящ срок за изпълнение. Купувачът по
предварителния договор, който е разпитан като свидетел сочи, че не се е
интересувал изобщо от конкретните причини за наложената възбрана и веднага след
като е разбрал на 04.08.16г. за налагането ѝ, същият в деня, следващ деня
на падежа – на 06.08.16г., е направил изявлението за разваляне на договора,
претендирайки и неустойката за неизпълнение. В показанията си същият сочи, че
установяването на основанието за налагането на възбраната не е било в негов
интерес и не го е касаело /л. 200/. Това обаче не кореспондира логически с
цялата описана, включително и чрез показанията на св. Ю., ситуация около този
предварителен договор – същият е сключен с оглед осъществяването на една бъдеща
съвместна търговско-ремонтна дейност, която е щяло да се реализира в имота и да
се финансира изцяло с финансовите средства на втория свидетел. Освен това тази
дейност се е осъществявала преди това на друго място и е продължила да се
осъществява и след това - до м. май на 2017г. /според св. Ю./. Съвсем логично е
планираната сделка за имот с уговорена цена за около половин милиона лева и при
липсата на други обстоятелства, обусляващи темпорално финализирането ѝ,
да продължи да представлява интерес с оглед така планираната търговска дейност
– складова площ и площ за извършване ремонта на отпадъчни палети за рециклиране
от фабриката „Шишеджам” в гр. Търговище. Съдът не приема показанията на св. Ю.
като установяващи факти, обосноваващи отпадането интереса на кредитора – че
същият, изхождайки от личния си опит с други запори върху банкови сметки, е
решил да не финансира покупката на имота чрез сключването на окончателен договор
за същия. Неговите показания остават изолирани и неподкрепени от останалия
доказателствен материал по делото – същият макар и да е съдружник в ООД, което
за 2016г. е декларирало счетоводна печалба от около 1 милион лева, не установи
да е имал лично финансовите средства в размер на 447 000 лв., които е
смятал да заплати за покупката на имота, но на името на Е. Нелогични са
показанията на св. Юдже, че планираната бъдеща съвместна дейност и
придобиването на имота за такава крупна сума, не са материализирани в писмена
форма, която е необходима поне за доказване. Нелогично е изложеното, че св. Ю.
е следвало да финансира изцяло закупуването на имота и бъдещата съвместна
дейност, а не знае Е. каква сума точно е заплатил като капаро по предварителния
договор. Нелогично е да не се потърси никаква информация, както от купувача,
така и от св. Ю. относно вида на наложената тежест /възбрана върху имота за
дълг от само 13 868.30 лв./ при планиран разход от около половин милиона
лева за закупуването на този имот. Още повече, че в случая самите ищци са били
вече заплатили този свой дълг и са могли да предоставят информацията на своя
купувач, а освен това фактите по делото сочат, че заличаването на възбраната е
станало на 16-тия ден от нейното вписване и 2 седмици след падежа по
предварителния договор– наложена на 03.08.16г. и заличена на 19.08.16г.
Освен горното, наличието на уговорен падеж за изпълнение на задължението за
сключването на окончателния договор поставя длъжника в забава след настъпването
му, но не води до наличието на хипотезата на фикс-сделка /макар и такива
еднозначни твърдения ищците да не са навели, съдът обсъжда хипотезата с оглед
изложеното от св. Е., че неизпълнението в уговорения срок му е дало основанието
да развали договора без да се интересува вече от сделката/. Именно предмета на
дължимите по предварителния договор за покупко-продажба насрещни престации,
мотивите за придобиването на имота от купувача, както и липсата на изрична
уговорка, изключваща предписанието на нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД относно
даването на подходящ срок за изпълнение, обосновават извода за
неосъществяването на фактическия състав на едностранното извънсъдебно разваляне
на този договор.
Поради това и не е било налице
основание продавачите по предварителния договор да дължат и да заплащат
неустойка за неизпълнението на същия. Това обосновава извода, че не са налице
вреди, които да стоят в причинна връзка с вписаната върху имота възбрана по
образуваното изпълнително дело за събиране на парични вземания на ответното
дружество.
По изложените по-горе съображения предявеният иск по чл. 49 вр. чл. 45, ал.
1 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли. Първоинстанционното решение
следва да се потвърди в частта за разноските, тъй като краен резултат е налице
отхвърляне на предявения против ответното дружество иск.
Тъй като по същество въззивната жалба е неоснователна, то на въззиваемата
страна „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София се дължат разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК – в размер
на 300 лв., определени по реда на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Настоящият състав на съда намира, че не следва да се прилага
хипотезата на чл. 25, ал. 2 от цитираната Наредба, отчитайки конкретно
предприетите от юрисконсулта процесуални действия пред въззивната инстанция.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение 32/26.06.17г.,
постановено по т.д. № 126/16г.
на ОС-Търговище, с което е отхвърлен предявения
от С.С.К. и З.С.З. *** чрез адв. Т. Т.
*** иск срещу „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, гр.София за заплащане
на сумата от 44 700 лв., представляваща причинена вреда – заплащане на
неустойка по развален предварителен договор, сключен на 10.05.2016г. между
ищците и Р. Й. за продажба на поземлен имот с идентификатор 73626.504.687, с площ от 6957 кв.м., с административен
адрес на имота: гр.Търговище, Промишлена зона, с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.К., ЕГН **********
*** и З.С.З., ЕГН ********** *** иск срещу „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, гр.София, район
„Оборище”, ул. „Лисец”, № 7, ап. 3, за заплащане на сумата от 44 700
/четиридесет и четири хиляди и седемстотин/ лв., представляваща причинена вреда
– заплащане на неустойка по развален предварителен договор, сключен на
10.05.2016г. между ищците и Р. Й. за продажба на поземлен имот с идентификатор 73626.504.687, с площ от 6957
кв.м., с административен адрес на имота: гр.Търговище, Промишлена зона, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от 08.08.16г. до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение 32/26.06.17г.,
постановено по т.д. № 126/16г.
на ОС-Търговище в частта му, с която всеки един от ищците С.С.К. и З.С.З. е осъден да заплати на ответното дружество сума в
размер на по 1135 лв., представляващи разноски по делото за първата инстанция,
на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при
участието на ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр. София, ЕИК ********* като
трето лице-помагач на страната на ответника „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, гр.София.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН ********** *** и З.С.З.,
ЕГН ********** ***
да заплатят на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, гр.София, район „Оборище”, ул. „Лисец”, № 7, ап. 3
сумата в размер на 300 /триста/лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните и третото
лице-помагач /чрез
процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на
касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: