РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Бургас, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500096 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Р. М. О.
от гр.К., чрез пълномощниците адв. В.Х. и адв. Д.Д.-К., против решение №
423 от 28.10.2021г., постановено по гр.д.№ 20202100102043/2020г. на
Бургаския окръжен съд, с което е осъден да заплати общо на Г. Д. П. от гр.Я.
и С. А. С. от гр.С., при условията на солидарност, сумата от 37 000 евро в
левовата им равностойност от 72 365,71 лв., платени без основание във връзка
с предварителен договор от 17.08.2020г. между Г.П. и С.С. като купувачи и Л.
К. Е. като продавач, в едно със законната лихва от подаване на исковата
молба на 17.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и 7
599,63 лв., разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Като погрешно
възприета от решаващия съд се сочи уговорката по процесния договор за
заплащане на цената на третото лице О., като е съобразена разпоредбата на
чл.22 ЗЗД. Оспорва се като необоснован изводът на решаващия съд за
недоказаност правото на О. да задържи получената от ищците сума от 37 000
евро, част от цената по процесния предварителен договор. Според
въззивника, за него без съмнение е налице основание да задържи сумата.
Посочено е още, че първоинстанционният съд не е обсъдил тезата на
ответната страна, че продавачът по предварителния договор Л. Е. е имал
право да получи процесната сума от ищците, но по негово указание – по
делегация, тя е изплатена на ответника за погасяване на задължение на Е. към
1
О./“О.“ ООД по договор за СМР. Развити са доводи за неправилно
приложение на материалния закон, като предявеният спор е погрешно е
квалифициран по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Оспорва се изводът на първата
инстанция, че страните по предварителния договор са имали уговорка за
плащане на цената на трето лице. Всъщност ищците са престирали на
предварителния продавач Е., но той е насочил исковата сума към О. за
погасяване на негово задължение, поради което О. има право да задържи
сумата, получена за погасяване на негово вземане, прието от съда за
съществуващо по договор за извършени СМР. Възразява се по приетото в
обжалваното решение, че основанието за бенефициента да задържи сумата е
непротивопоставимо на платеца, след като обещателят е изправна страна, а
уговарящият не е изпълнил своето задължение по договора. Въззивникът
считат, че незаконосъобразно негативните последици от неизпълнението на
предварителния договор от продавача, са възложени на него като третото
лице. Обогатилият се за сметка на ищците е предварителният продавач Е..
Проведеният от ищците срещу него неуспешен процес не обвързва О..
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с
което искът да бъде отхвърлен изцяло.
Постъпил е отговор от Г. Д. П. и С. А. С., чрез адвокат С.А., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без
уважение с потвърждаване на обжалваното решение. Посочено е, че
решаващият съд правилно е приел качеството на въззивника като трето лице
по смисъла на чл.22 ЗЗД, при изцяло изпълнен състав на ал.1, предл.1 от
посочения текст, като с получаването на процесната сума от въззивника се
погасява правото на уговарящия да отмени договорката в полза на трето лице.
Що се отнася до договора за СМР, същият е непротивопоставим на
въззиваемите като касаещ различни правоотношения от предварителния
договор и дори да са извършени съответните СМР, то задължен към
въззивника остава продавачът, а не въззиваемите. Последните са изпълнили
задълженията си за заплащане на цената по предварителния договор, но
продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли имота, поради което
не е възникнало основание за въззивника да задържи процесната сума, което
да е противопоставимо на въззиваемите, които са изправна страна, докато
уговарящия в полза на трето лице не е. Противното би било в разрез с
принципите в правото за добросъвестност и недопускане на неоснователно
обогатяване. Отрича се липсата на обсъждане в атакуваното решение на
тезата на въззивника, че процесната сума е следвало да се получи по
делегация за погасяване на задължения на продавача по предварителния
договор към „О.“ ООД. Решаващият съд е приел за недоказани тези
твърдения, предвид уговорката в договора процесната сума да се престира на
въззивника като физическо лице. Поради това, според въззиваемите,
въззивната страна неоснователно сочи, че основание за задържане на
процесната сума се явява договорът за СМР от 10.10.2013г.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна против
2
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По съществото на спора, след съвкупната преценка на наведените от
страните доводи, събраните по делото доказателствата и с оглед
предвиденото в закона, съдът намира следното:
С обжалваното решение Р.О. е осъден да заплати на Г.П. и С.С., при
условията на солидарност, сумата от 37 000 евро, в левова равностойност от
72 365 лв., получени без основание, във връзка с предварителен договор от
17.08.2015г. за продажба на недвижим имот и извършване на СМР, сключен
между Л. Е. – продавач и Г.П. и С.С. – купувачи, в едно със законната лихва
от предявяването на иска – 17.08.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 7 599,63 лв., съдебни разноски. Съдът е приел, че по
процесния предварителен договор е налице уговорка в полза на трето лице-О.,
на което продавачът е указал на купувачите да заплатят продажната цена по
сделката за частично погасяване на задължение на продавача към третото
лице по договор за извършване на СМР, които обстоятелства са съпоставими
с хипотезата на чл.22 ЗЗД, което сочи на надлежно правно основание за
получаване на сумата от ответника. Не е възникнало обаче основание за
бенефициента да задържи сумата, което да е противопоставимо на платеца,
доколкото обещателят е изправна страна по предварителния договор, а
уговарящия не е изпълнил своето задължение. Между отговорността на
купувачите за плащане на продажната цена и вземането на ответника към
продавача не съществува противопоставимост, поради което липсва
облигационна връзка между ищците и ответника, като основание за
задържане на сумата и същата следва да бъде върната по силата на чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
Решението на първоинстанционния съд, преценено съобразно
изискванията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Същото е постановено
от законен състав на компетентния съд по надлежно предявен и допустим иск.
По правилността на атакувания съдебен акт, предвид изложеното във
въззивната жалба, се установява следното:
Искът е за неоснователно обогатяване и има правното си основание в
чл.55, ал.1 ЗЗД. Съгласно посочения тест, които който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
По делото липсва спор по фактите. Установено е, че на 17.08.2015г. е
сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот и извършване
на строителство, по силата на който Л. К. Е., в качеството на продавач и
изпълнител на строителството, се е задължил да прехвърли на купувачите С.
А. С. и Г. Д. П. правото на собственост върху апартамент 5, етаж.2, в сградата
на ул.„А. С." №* в гр.Ц., представляващ обект в сграда с идентификатор
48619.502.108.1.5, на площ от 77,77 кв.м., в едно със съответното складово
помещение и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, за
продажната цена от 41 000 евро. Плащането на сумата, по указание на
продавача, е уговорено да се извърши по банкова сметка в български лева на
3
Р. М. О., с което плащане се погасява частично задължението на Л. Е. към
Р.О., поето по силата на сключен между тях договор за СМР от 10.10.2013г. и
което плащане следва да се извърши на три вноски – 18 000 евро, платени в
деня на подписване на договора, който служи за разписка, 19 000 евро,
дължими по посочената банкова сметка на О. в срок до 15.09.2015г. и 4 000
евро, дължими по банковата сметка на О. в едноседмичен срок от
уведомяването, че сградата е въведена в експлоатация и е снабдена с Акт 16 и
удостоверение за въвеждане в експлоатация, като в същия срок продавачът се
е задължил да прехвърли правото на собственост на купувачите с окончателен
договор в нотариална форма. Изпълнителят е поел задължението да довърши
изцяло сградата, снабдена с разрешение за ползване, в срок до 31.12.2016г.
Въззиваемите ищци С. и П. са изпълнили договорното си задължение за
заплащане на двете вноски от 18 000 и 19 000 евро на въззивника-ответник О..
Сградата не е била завършена в уговорения срок. Продавачът е отказал да
прехвърли на купувачите процесния имот, отричайки да е подписвал
договора. Строежът е завършен и въведен в експлоатация, съгласно
удостоверение №38/18.04.2018г. за въвеждане в експлоатация на строеж,
издадено от главния архитект на Община Царево. В последствие Евтимов е
продал апартамента на трето лице с нотариален акт от 15.04.2019г.
Св.С. и Г.П. са предявили против Л.Е. осъдителен иск за сумата от 37
000 евро, представляваща неоснователно обогатяване като получена на
отпаднало основание – разваления предварителен договор от 17.08.2015г., по
който продавачът не е изпълнил задължението си в срок, договорът е станал
безполезен за купувачите и същите са изгубили интерес от сделката, поради
забавата. По така предявения спор е образувано гр.д.№ 593/2018г. на
Окръжен съд – Бургас, приключило с влязло в сила решение № 206 от
28.05.2019г., с което искът е отхвърлен, поради неавтентичност на подписа на
Е. на предварителния договор, съгласно изслушани по делото вещи лица.
По настоящото дело е назначена комплексна съдебно-
криминалистическа експертиза за техническо и почерково изследване, от
която се установява, че Л. Е. е автор на подписа, положен за продавач по
процесния предварителен договор, като в случая се касае за умишлено
изменение на подписа на лицето. Страните по настоящия спор са
единодушни, че Е. е положил подпис в тяхно присъствие.
При горните фактически обстоятелства, настоящата инстанция намира
иска за връщане на платената по процесната сделка цена в размера на две
вноски от 18 000 и 19 000 евро, общо 37 000 евро, представляващи
неоснователно обогатяване, за основателен.
Р.О. е получил исковата сума на годно правно основание по процесния
предварителен договор. Преминаването на въпросното имуществено благо от
купувачите в патримониума на посоченото от продавача трето лице е станало
по силата на редовна обещателна сделка, с извършено плащане на цената от
купувачите и поето насрещно задължение на продавача/изпълнител на
строителството да довърши строителните работи в обекта в уговорения срок и
4
да прехвърли на купувачите правото на собственост върху договорения
апартамент. Следователно, в случая не е налице първата хипотеза на чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД – получаване на нещо при начална липса на основание.
При втората предявена хипотеза на чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД -
„неосъществено основание“, става въпрос отново за същия правен институт
на неоснователно обогатяване, но при усложнен фактически състав, а именно
– към момента на даването е имало валидно основание за имущественото
разместване, но престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което обаче не е могло да бъде осъществено /вж. ППВС
№1/1979г., т.1/. В настоящия казус плащането на цената по процесния
предварителен договор, респективно получаването на сумата, е на основание
именно на очаквано бъдещо сключване на окончателен договор за
прехвърляне собствеността на обещания за покупко-продажба имот. Това
бъдещо основание не се е осъществило, поради забава на
продавача/изпълнител на строителството, отказ на същия да сключи
окончателен договор и прехвърляне на собствеността на трето лице. Всичко
това прави невъзможно осъществяването на очакваното от въззиваемите
ищци основание за извършеното плащане. Поради това, въззивникът-
ответник, получил платената по процесния предварителен договор цена,
дължи връщане на сумата, като получена на неосъществено основание.
Предявеният в тази смисъл иск за неоснователно обогатяване е основателен и
следва да бъде уважен.
При заявените с исковата молба фактически обстоятелства, искът на
Св.С. и Г.П. за връщане на получената от О. сума, с която последният
неоснователно се е обогатил, е основателен и при хипотезата на „отпаднало
основание“ по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. Налице е едностранно разваляне на
предварителния договор от страна на купувачите П. и С. с подаването,
съответно връчването на продавача Е., на исковата молба по гр.д.№ 593/2018г.
на Окръжен съд – Бургас, с която са предявени последиците от развалянето.
Разглеждането и на тази хипотеза е допустимо, макар и в исковата молба да
не е налице изрично позоваване на същата, но са заявени фактически
твърдения, които я обосновават. Правото на защита на ответника не е
нарушено, тъй като той се защитава по иск за неоснователно обогатяване и с
доклада на първата инстанция правилно му е указано, че следва да докаже
основание за получаването на процесната сума в своя патримониум, както и
всички свои възражения, каквото се явява изложеното в отговора на исковата
молба оспорване изцяло на претендираното от него връщане на исковата
сума. Както е посочено в решение № 29 от 28.03.2012г. по гр.д. №
1144/2010г., на ВКС, IV г.о., искът по чл.55 ЗЗД е един, с него ищецът
претендира връщане на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да
докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво
основание е получил даденото, а когато докаже това и е налице довод на
ищеца, че това основание не е осъществено или е отпаднало, какъвто е
разглежданият случай, той следва да докаже, че основанието още съществува.
5
Въззивникът ответник излага тезата, че не дължи връщане на
процесната сума, тъй като тя е получена за погасяване на задължение на
Е.към О./“О.“ ООД по сключен между тях договор за СМР и поради това има
право да я задържи. Договор между посочените страни за извършване на СМР
на стойността на исковата сума не се установява по делото. Освен това,
отношенията между продавача Евтимов и третото лице О., станали причина
за получаване на цената по процесния предварителен договор от последния,
са ирелевантни за разглеждания спор. Възражения, черпени от тези
отношения, са недопустими в спор за неоснователно обогатяване при платена
от купувачите цена по неизпълнен предварителен договор за продажба на
недвижим имот и извършване на СМР.
Предвид изложените съображения, обжалваното решение, с което като
краен резултат искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е уважен и въззивникът - ответник е
осъден да върне получената от въззиваемите ищци сума, с която
неоснователно се е обогатил, е правилно при изложените по-горе мотиви.
Поради това, същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, в полза на Г.П. и С.С. следва да бъдат
присъдени направените от тях съдебни разноски за настоящата инстанция.
Такива се установяват за заплатено адвокатско възнаграждение в размера на
4 464 лв. с ДДС, видно от приложения договор за правна защита и съдействие
и платежни документи – два броя фактури и извлечения от сметка.
Възражението по чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар е
неоснователно. При осъществена защита на двамата ищци, минимум на
възнаграждението по Наредба №1/2004г. на ВсАС от общо 3 878 лв., по
1939лв. за всеки, с включен ДДС, платеното възнаграждение от 4 464 лв. не
се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 423 от 28.10.2021г., постановено по гр.д.
№ 20202100102043/2020г. на Бургаския окръжен съд, с което Р. М. О. от гр.К.
е осъден да заплати на Г. Д. П. от гр.Я. и С. А. С. от гр.С. сумата от 37 000
евро в левовата им равностойност от 72 365,71 лв., представляващи
неоснователно обогатяване, в едно със законната лихва, начиная от
17.08.2020г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 7
599,63 лв.
ОСЪЖДА Р. М. О. да заплати на Г. Д. П. и С. А. С. сумата от 4 464 лв.,
по 2 234 лв. на всеки един от тях, представляваща съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7