Решение по дело №378/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. с [ЕГН], от [населено място], подадена чрез процесуален представител, против Решение № 122 от 01.04.2024 г., постановено по АНД № 182/2024 г. на Районен съд – Сливен, с което е изменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) Серия К № 8357531/ 12.11.2023 г., издаден от ОД на МВР [населено място], с който на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като е преквалифицирано основанието за налагане на наказанието от чл.182, ал.4 вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и е намален размерът на наказанието „Глоба“ от 100 лева на 50 лева. От А. Д. А., чрез пълномощник, е подадена и частна касационна жалба против Определение № 504 от 04.06.2024 г., постановено по АНД № 182/2024 г. на Районен съд – Сливен, с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на жалбоподателя за допълване на Решение № 122 от 01.04.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд - Сливен е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че неправилно не са коментирани: твърденията за липса на основание за налагане на глоба на лице, записано като ползвател на МПС; възраженията относно неспазването на правилата, посочени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., във връзка с използването на автоматизирано техническо средство и система. Моли съда да отмени обжалваното решение, както и електронния фиш. Претендира разноски по реда на чл. 38 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.

В частната жалба се твърди, че неправилно съдът е оставил без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските, тъй като ЕФ е изменен и размерът на наложената глоба е намален. Моли съда да постанови решение, с което отмени определението на районния съд и присъди възнаграждение в размер на 200 лева за оказаната безплатна правна помощ.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява.

В съдебно заседание ответникът по касация - ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, в което заявява, че оспорва подадената жалба и частната жалба, като счита същите за неоснователни. Изразява становище по същество. Моли съда да остави в сила решението и определението на Районен съд – Сливен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че са налице условия решението да бъде оставено в сила. По отношение на аргументите в частната жалба - предоставя на съда.

Административен съд - Сливен, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.11.2023 г. в 15:43 часа в област Сливен, по АМ „Тракия“, км 243-ти, в посока [населено място], жалбоподателят е управлявал МПС [Марка] с регистрационен номер [рег. номер] със скорост от 159 км/ч, при общо ограничение 140 км/ч за автомагистрала, въведена с пътен знак Д5 и приспаднат толеранс от 3%. Нарушението било установено с ATCC № TFR1-M 570, като наказващият орган е приел, че същото е извършено в условията на „повторност“ по смисъла на ЗДвП, в едногодишния срок от влизането в сила /14.09.2023г./ на ЕФ серия К с № 7974140.

Въз основа на горното на жалбоподателя бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като наказанието е наложено на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 в вр. ал. 2 т. 2 от ЗДвП, а именно наказание „Глоба” в размер на 100 лева. Електронният фиш е бил връчен надлежно на жалбоподателя.

Районният съд е приел за установено по несъмнен начин, че съставът на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е осъществен. Установил е, че в процесния казус липсва „повторност“ при извършване на нарушението, като това неправилно приложение на закон, предвид неправилното посочване на санкционна разпоредба, приел за основание за изменение на ЕФ в тази част. При тези мотиви районният съд е изменил ЕФ в частта относно основанието за налагане на наказание за извършеното от страна на жалбоподателя нарушение, като го е преквалифицирал от чл.182, ал.4 вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и е намалил наказанието „Глоба“ от 100 лева на 50 лева.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. По делото е безспорно установено, че на посочената в ЕФ дата, час и място с автоматизирано техническо средство TFR1- М 570 е било установено и заснето движение на лек автомобил [Марка] с регистрационен номер [рег. номер] със скорост от 159 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч, която скорост е с 19 км/ч над разрешената скорост за движение по автомагистрала от 140 км/ч. Въз основа на заснемането, бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 8367531на ОД на МВР – Сливен, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е въведено задължение при избиране скоростта на движение да не превишават посочените в същата стойности на скоростта. Неизпълнението на този законов императив е прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 182 от ЗДвП, като съобразно ал. 2, т. 2, на водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място с превишаване от 11 до 20 км/ч, се налага наказание глоба в размер на 50 лева.

Според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. По делото са събрани доказателства, според които в свидетелството за регистрация на автомобила като ползвател на превозното средство е вписан касационният жалбоподател. Възможността за такова вписване е предвидена в чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно посочената разпоредба, физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. С оглед установеното вписване на касационния жалбоподател в свидетелството за регистрация на автомобила като ползвател на превозното средство, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗДвП, в която е предвидено, че този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Вписването на ползвател в свидетелството за регистрация на МПС, като официален документ, постига последиците на представяне на декларация от собственика в производството по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП. При така установените факти, ЕФ законосъобразно е издаден на регистрирания ползвател на превозното средство, чиято отговорност правилно е ангажирана по предвидения в ЗДвП специален ред.

Наред с изложеното, производството по издаване на ЕФ е специално уредено в ЗДвП и установяването на извършителя на нарушението е регламентирано в процедурата по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП във връзка с чл. 188 от ЗДвП. След като касационният жалбоподател не се е възползвал от възможността да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с процесния ЕФ законосъобразно е ангажирана отговорността му като регистриран ползвател на превозното средство.

Електронният фиш съдържа точно и ясно описание на нарушението, същото е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация; посочено е мястото на нарушението, което е конкретизирано в достатъчна степен. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален ред за налагане на глоба с електронен фиш, като наложеното наказание глоба е в указания от нормата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП фиксиран размер. Предвид липсата на представени по делото доказателства обосноваващи приложение на нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, правилен е формираният от районния съд извод за неправилното й приложение.

Възраженията на касатора за неспазване правилата на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. са неоснователни. Видно от доказателствата по делото, на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 570 е била извършена проверка, обективирана в Протокол № 3-42-23 за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 570, при която е установено, че уредът съответства на одобрения тип. За използването на АТСС е попълнен протокол съгласно приложението на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съпроводен с посочване разположението на уреда. В приложената към административнонаказателната преписка разпечатка от клип, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, са отразени точните координати на мястото на нарушението и измерената скорост на движение на автомобила. Неоснователно е и възражението на касатора за неяснота относно вида на използваното АТСС. В разглеждания случай, видно от данните в Протокола за използване на АТСС, не се касае за контрол във време на движение с мобилно АТСС, а в стационарен режим на същото. Следва да се разграничат понятията стационарно автоматизирано техническо средство и стационарен режим на измерване на мобилно АТСС, за осъществяване на контрол с което е позициониран служебен автомобил.

По изложените съображения административният съд намира, че като е изменил обжалвания ЕФ, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е изменен ЕФ, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това, проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

По отношение на подадената частна касационна жалба против Определение № 504 от 04.06.2024 г. по АНД № 182/2024 г. на Районен съд – Сливен, с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на жалбоподателя за допълване на Решение № 122 от 01.04.2024 г. по същото дело, в частта за разноските, следва да се има предвид следното:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е предвидено, че: ал. 1 - когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ; ал. 2 - подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт; ал. 3 - когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ; ал. 4 - когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен.

В разглеждания случай обжалваният пред районния съд ЕФ не е отменен, а само е изменен в частта относно наложеното административно наказание, като районният съд в мотивите си е приел за установено, че наказаното лице е извършило нарушението, за което е санкционирано. При тези обстоятелства не може да се приеме, че са налице основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя А.. Със съдебното решение по отношение на жалбоподателя А. е установено, че е извършил административното нарушение, за което е санкциониран, поради което и искането в жалбата му за отмяна на ЕФ не е било уважено от съда. С оглед на изложеното, не са налице предпоставки за приложение на чл. 143, ал. 1 от АПК – не е налице хипотеза на отменен ЕФ.

По изложените съображения, като е оставил без уважение молбата за допълване на решението в частта за разноските като неоснователна, районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид определянето му, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимално предвидения размер, възражението за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административния съд - Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122 от 01.04.2024 г., постановено по АНД № 182/2024 г. на Районен съд – Сливен.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 504 от 04.06.2024 г., постановено по АНД № 182/2024 г. на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА А. Д. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица][адрес], да заплати на ОД на МВР - Сливен разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.