Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260056
23.02.2021 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на трети февруари.………..………………………………. две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар ……… В.К……………………. .. .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 891......... по описа за 2020 год., ...………....................…………….....................….
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от адв. И., пълномощник на П.Р.А. ***.
С Решение
№ 260005 от 21.08.2020 г., постановено
по гр.д. № 76 по описа за 2020 г., РС Димитровград е приел за установено по
отношение на П.Р.А. ***, че А.Д.Щ. *** е собственик на недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1006.20.9.3 по КК на гр.***,
одобрена със Заповед № РД 18-38/05.07.2006 г. на ИД на АК София, с
административен адрес гр.***, който имот се намира в сграда № 9, разположена в
ПИ с идентификатор 21052.1006.20, състоящ се от една стая и кухня със застроена
площ от 48,32 кв.м., ведно с избено помещение № 1 с полезна площ от 22,17
кв.м., както и 10,51% ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж върху сградата и осъдил П.Р.А. да предаде владението на А.Д.Щ. върху
описания имот.
Със същото решение съдът е отхвърлил като
неоснователен предявения от П.Р.А. против А.Д.Щ. насрещен иск с правно основание чл.27 вр.
чл.30 от ЗЗД за унищожаване, като сключен при заплашване, на договор за покупко
продажба на недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 21052.1006.20.9.3 по КК на гр.***, одобрена със Заповед № РД
18-38/05.07.2006 г. на ИД на АК София, с административен адрес гр.***, който
имот се намира в сграда № 9, разположена в ПИ с идентификатор 21052.1006.20,
състоящ се от една стая и кухня със застроена площ от 48,32 кв.м., ведно с
избено помещение № 1 с полезна площ от 22,17 кв.м., както и 10,51% ид.ч. от
общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху сградата, сключен
между П.Р.А. и А.Д.Щ., обективиран в нот.акт № 69 томI,
рег. № 526,дело № 65/2019 г. на Нотариус Румяна Велева с рег. № 398 на НК на Р
България.
Съдът е осъдил П.Р.А. да заплати на А.Д.Щ.
направените по делото разноски в размер на 1241 лв.
Недоволна от постановеното решение е останала
жалбоподателката П.А., която чрез пълномощника си адв. И. обжалва в
срок.Твърди,че постановения съдебен акт е неправилен поради неговата
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.Твърди,че съдът
неправилно обсъдил събраните по делото доказателства, преди всичко гласните, и
достигнал до извода,че не се установява договорът за покупко продажба на
недвижимия имот да е сключен при заплашване. Счита,че от събраните по делото
гласни доказателства се установявало безспорно,че ответницата А. е била
заплашвана от сина на ищцата и поради това е била принудена да прехвърли имота
на ищцата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение
на РС Димитровград и постанови друго по същество на спора, с което да уважи
предявения насрещен иск и отхвърли искът с правно основание чл.108 от ЗС. Моли
да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
В срок са постъпили писмени отговори от адв. С. и
от адв.К., пълномощници на въззиваемата Щ., с които оспорват подадената въззивна
жалба. Считат,че постановеното от РС Димитровград решение е правилно и молят то
да бъде потвърдено. Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивницата, чрез
пълномощника си адв. И., поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея
доводи.
В съдебно заседание въззиваемата,чрез
пълномощниците си адв. С. и адв. К., оспорва подадената въззивна жалба.
Поддържа доводите, изложени в писмените отговори на пълномощниците й.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
РС Димитровград е сезиран с
иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от А.Д.Щ. против П.Р.А.
Приет за съвместно
разглеждане е насрещен иск, предявен от П.Р.А. против А.Д.Щ. с правно основание
чл.27 вр. чл.30 от ЗЗД за унищожаване, като сключен при заплашване на договор
за покупко продажба на недвижим имот,посочен по горе,който договор е сключен
между П.Р.А. и А.Д.Щ. и е обективиран в нот.акт № 69 томI, рег. № 526,дело № 65/2019 г. на Нотариус Румяна Велева с рег. № 398 на НК
на Р България.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и допустими доказателства.
Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че
предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан и го е
уважил. Правилни са изводите на съда, че искът с правно основание чл.27 вр.
чл.30 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което същият е отхвърлен. Изложените
от първоинстанционният съд мотиви на
основание чл.272 от ГПК се споделят от
настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представят нови
доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от
решаващия съд.
Няма спор по делото, че ответницата П.Р.А. е
продала на ищцата А.Д.Щ. собствения си недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 21052.1006.20.9.3 по КК на гр.***, одобрена със
Заповед № РД 18-38/05.07.2006 г. на ИД на АК София, с административен адрес гр.***,
който имот се намира в сграда № 9, разположена в ПИ с идентификатор
21052.1006.20, състоящ се от една стая и кухня със застроена площ от 48,32
кв.м., ведно с избено помещение № 1 с полезна площ от 22,17 кв.м., както и
10,51% ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху
сградата, сключен между П.Р.А. и А.Д.Щ. - нот.акт № 69 томI, рег. № 526,дело № 65/2019 г. на Нотариус Румяна Велева с рег. № 398 на НК
на Р България. Няма спор и относно това,че ответницата А. е във владение на
този имот. Не се установява да владее на правно основание. Или налице са и
трите предпоставки, при наличието на които
следва да бъде уважен искът с правно основание чл.108 от ЗС, до този
извод правилно е достигнал и първоинстанционният съд. Постановеното в този
смисъл решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Спорът между страните е концентриран в насока
наличие на предпоставки за уважаване на предявения насрещен иск с правно
основание чл.27 вр. чл.30 от ЗЗД, респ. в отсъствието на такива, за да бъде
отхвърлен. В тази насока са съсредоточени и доводите на жалбоподателката,
изложени във въззивната жалба.
За да постанови атакуваният съдебен акт в частта,
в която е отхвърлил предявения насрещен иск,съдът е приел,че от събраните по
делото доказателства не може да се направи извода, че за сключване на сделката
между П.А. и А.Щ. продавача А. е била принудена от Д.Щ. със заплашване, което
да е възбудило у нея основателен страх. Този извод на съда е правилен и както
се посочи по-горе се споделя от настоящата инстанция. Правилно съдът е кредитирал
с достоверност показанията на св.Г.Д., Б.Т. и на Р.В. Тези свидетели нямат
роднинска връзка със страните, няма данни да са заинтересовани от изхода на
спора и показанията им се основават на придобити непосредствени впечатления.
Според св.Д., който работи като таксиметров шофьор, в деня на сделката е
откарал П.А. и А.А. от квартала до нотариус В. и после ги е върнал обратно.През
цялото време двете жени били спокойни, разговаряли помежду си, станало ясно,че А.
купува апартамент от П..Свидетелят твърди,че на връщане, след като сключили
договора, П. попитала А. дали може да остане в апартамента за около 5-6 месеца,
докато си намери друго жилище и А. не възразила. Свидетелката В., Нотариус ,също
твърди,че при изповядане на сделката страните са били спокойни, не е направило
впечатление някоя от тях да е притеснена, разтревожена. Документите били
оставени предварително за изготвяне на нотариалния акт и уговорен час за
изповядане на сделката. Св.В. не си спомня парите да са броени в нейно
присъствие, но е категорична,че страните,в частност,купувача, са заявили,че парите са платени, т.като ако
не е било налице такова волеизявления тя не би подписала нотариалния акт.
Според св. Т. отношенията между П. и Д., син на А. били нормални, до момента в
който Д. решил да остане при жена си. Според този свидетел те били в близки,
интимни отношения към момента, когато се сключил този договор, но след това се
разделили и проблемите започнали. Твърди,че не е чувал П. да е заплашвана от Д.
Втората група свидетели А.К., дъщеря на П.А.,Ш.Х.
– сестра на А. и Т.А., приятел на А.К., сочат,че П.А. е била заплашвана от Д.
да му прехвърли апартамента, но това са го чули от самата нея. Нито един от
свидетелите не е присъствал на разговор, при който Д. да е заплашвал П..Или те
пресъздават казаното им от П.А., поради което и предвид близката родствена
връзка на св.К. и св.Х. със страната, техните показания не следва да бъдат
кредитирани и въз основа на тях не може да бъде обоснован извод,че П.А. е била
заплашвана от Д.Щ. и че именно поради това заплашване тя е сключила договора за
покупко продажба, обективиран в нотариален акт нот.акт № 69 томI, рег. № 526,дело № 65/2019 г. на Нотариус Румяна Велева с рег. № 398 на НК
на Р България от 25.02.2019 г . Според св. А. П. споделила,че Д. я заплашва, но
според А., обаждането е било, след като тя вече е била прехвърлила апартамента.
Дъщеря й , св.К., твърди,че от м. декември започнали заплахите първоначално към
майка й, а после й към нея. Не сочи нея кой точно я заплашвал. Твърди,че й бил
изпратен видеоклип, разкриващ интимни отношения между Д. и майка й, но св.К. е
категорична,че жената на клипа не е била майка й. Т.е не е съществувала някаква
реална опасност този клип да бъде разпространен и по този начин да бъде уронена
честта и достойнството на майка й, което да се приеме като някаква заплаха
спрямо нея. Нещо повече, свидетелката казва,че не са искали съдействие от
никого, защото майка й мислела, че ще се наредят нещата, че сама ще се справи.
Незнае къде точно майка й е пуснала жалба.Или се налага извода,че не е
съществувала реална заплаха, която да възбуди у ищцата по насрещния иск А.
основателен страх за живота и здравето на нея и на нейната дъщеря, което да е
довело до сключването на процесния договор. Следва да се отбележи и това,че по
делото не са ангажирани доказателства, видно от които да е А. да е подала жалба
до компетентните органи, след като е сключила сделката и към момента, когато е
образувано настоящото производство. Твърдения за осъществена заплаха са
наведени в отговора на исковата молба и в предявения насрещен иск, което следва
да се приеме като защитна позиция на страната. Изложеното води до извода, до
който е достигнал и решаващият съд, а именно, че не са налице доказателства,
въз основа на които да се направи извод,че за сключването на процесната сделка
продавача П.А. е била принудена от Д.Щ. със заплашване, което е възбудило у нея
основателен страх, с оглед на което предявения от П.А. против А.Щ. насрещен
иск с правно основание чл.27 вр. чл.30
от ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на сключения между тях договор за
продажба на процесния апартамент е неоснователен и недоказан, поради което
следва да се отхвърли. Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата направените по
делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 700 лв./ седемстотин
лева/, представляващи платено възнаграждение за адвокат, съгласно Договор за
правна защита от 02.12.2020 г. / л.28/ с предмет- изготвяне на писмен отговор и
процесуална защита във въззивното производство. По делото са представени
договори за правна защита и съдействие от 08.10.2020 г. с платено
възнаграждение от 500 лв. за изготвяне на писмен отговор / л.12/ и договор за
правна защита и съдействие от 01.02.2021 г. с платено възнаграждение от 500 лв.
за процесуално представителства във въззивното производство/ л.33/. Съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника. Т.е
ищецът има право да му бъдат платени направените от него разноски за
възнаграждение за един адвокат. Страната може, с оглед защитата си, да ангажира
повече от един адвокат, но заплатените възнаграждения в този случай остават за
нейна сметка. Ето защо в случая следва да бъде възложено в тежест на
ответницата само възнаграждението платено на един адвокат, а именно това в
размер на 700 лв., включващо изготвянето на писмен отговор и процесуално
представителство.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 260005 от 21.08.2020 г. на РС Димитровград, постановено
по гр.д. № 76 по описа за 2020 г.
ОСЪЖДА П.Р.А.
***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Щ. ***, ЕГН ********** сумата от 700 лв.
/седемстотин лева/ направени по делото, пред въззивната инстанция, разноски-
платено възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/