Присъда по дело №2080/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 258
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20195330202080
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

        258                                         17.10.2019 г.                    Град ПЛОВДИВ

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                      ХХІІ наказателен състав

На седемнадесети октомври               две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ  ИНГИЛИЗОВ

                            

Секретар: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

НЧХД № 2080 по описа за 2019 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия А.И.Р. – роден на *** г. в гр. К., б., български гражданин, със средно образование, **, неосъждан, ЕГН ********** за ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.03.2019 г. в гр. Кричим публично е отправил спрямо Б.К.В. в негово присъствие, в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му думите: „**, ** и да ти ** майката“, като с тези думи е казал нещо унизително за честта и достойнството на Б.К.В. *** с ЕГН: **********, за което на осн. чл. 148, ал. 1 т. 1 и т. 3 вр. чл. 146 ал. 1 от НК вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

 

ОСЪЖДА подсъдимия А.И.Р., със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител  и граждански ищец Б.К.В. *** с ЕГН: ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени му от престъплението, предмет на тъжбата по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 3 вр. чл. 146 ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението – 14.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.К.В. против А.И.Р. граждански иск за разликата до 3000 /три хиляди/ лева като неоснователен.

          ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А.И.Р. /със снета по делото самоличност/, ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител и граждански ищец Б.К.В. *** с ЕГН ********** сумата в размер на 600,00 /шестстотин/ лева, представляващи разноски по водене на делото и адвокатски хонорар, а в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 50,00 /петдесет/ лева, представляваща Държавна такса върху признатия размер на уважения граждански иск по сметка на ПРС.

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред ПОС, считано от днес.

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

 към Присъда №258 от 17.10.2019 г. по НЧХД  № 2080/2019 г. по описа на ПРС, XXII н.с.

 

           Делото е образувано въз основа на частна тъжба на Б.К.В. с която са повдигнати обвинения срещу  А.И.Р. ***, ЕГН ********** за извършено престъпление от частен характер, по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК.

           Съгласно тъжбата, на 14.03.2019 г. около 09.45 часа частния тъжител Б.В. – * „**“ в дирекция „**“ при ** и трима работници на ** – А.Д., Н.З. и С.Д. ***А. ***, за да изпълнят разпореждане и резолюция на Кмета на Община Кричим от 08.03.2019 г. и със срок за изпълнение 15.03.2019 г. Те следвало да запълнят отвор в тротоара, който се ползвал от семейството на подсъдимия за вкарване на отоплителни материали, като го бетонират. На място заварили подс. А.Р., който бил влязъл в дупката и стоял там пречейки да се бетонира. За това се твърди да е бил уведомен кмета на Община Кричим. Малко по-късно на място пристигнали полицейски служители и общинските служители започнали да работят. Сочи се, че подс.Р. е казвал на частния тъжител, че е ** и е изпълнявал заповеди на ** З.М.. След приключване на бетонирането полицейските служители и две служителки на ** – **.С.Р. и Т.И.си тръгнали. В тъжбата се сочи, че след приключване на работата С.Д. е бил изпратен за сигнална лента, а подсъдимият  се приближил към баща си, който разговарял с частния тъжител и казал на баща си „Стига си говорил с този ** и се прибирай вътре“. След тези думи се сочи подсъдимият да е тръгнал към колата си и да е напсувал тъжителя с думите : „ да ти **“, като казал и че дори да минат 40 години, ако трябва щял да хваща хора, ще им дава пари, за да правят мръсотии на частния тъжител. В жалбата се сочи тези думи да са били възприети от А.Д. и Н.З.. Сочи се, че тъжителят се засегнал силно и се стресирал, бил му уронен авторитета и накърнена честта и достойнството му, с което било осъществено престъпление по чл.148, ал.1, т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК.

 Заедно с частната тъжба е предявен и граждански иск за сумата от 3000 лева за нанесените обиди, ведно със законната лихва от датата на деянието, тъй като претърпял неимуществени вреди.

          Гражданският иск предявен от частната тъжителка е бил приет за съвместно разглеждане.

            Частният тъжител по делото Б.В., чрез  редовно упълномощения си повереник адв. И.Р. поддържа обвинението, прави анализ на доказателствата по делото, излага аргументи защо подсъдимият е осъществил престъплението, за което е предаден на съд и иска от съда  подсъдимият  да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и му бъде наложено  едно справедливо наказание, както и да бъде уважен в цялост предявеният граждански иск, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото.

            Подсъдимият А.Р. сочи в личната си защита, че не се счита за виновен, иска да бъде оправдан.

  По делото подсъдимият се представлява от адв.О.Т., който прави анализ на доказателствата по делото, сочи в пледоарията си защо счита, че подзащитният му не е осъществил престъплението, за което е предаден на съд и основаващи искането му към съда,  подзащитният му да бъде признат за  невинен и оправдан, гражданския иск да бъде отхвърлен като неоснователен. 

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

            Подсъдимият А.И.Р. е роден на *** г. в гр.К., б., български гражданин, неосъждан, **, средно образование, ЕГН **********.

           След проведеното съдебно следствие  съдът намира като установена следната фактическа обстановка:

          Частният тъжител Б.В. заемал длъжността ** в **. Във връзка със служебните си задължения тъжителят участвал в изготвянето на докладна записка до кмета на Община Кричим във връзка с проверка на строеж на административен адрес **, при която се установило, че е налице дупка в тротоара, в който са разположени стъпала и отвор към стара входна врата, която представлявала вход към УПИ **, кв.** по регулационен план на гр.К. от 1982 г. В докладната записка се сочело, че този отвор е разположен изцяло в тротоара и възпрепятства преминаването на гражданите и минувачите. С резолюция от 08.03.2019 г. кмета на Община Кричим разпоредил да се предприемат действия за отремонтиране на тротоара и бил поставен срок за изпълнение до 15.03.2019 г. В изпълнение на тази резолюция частният тъжител Б.В. предприел действия по отремонтиране на тротоара на горепосочения адрес. В тази връзка на 14.03.2019 г., около 09.45 часа частният тъжител Б.В., заедно с ** на ** – св. А.Д., св. Н.З. и св.С.Д. отишли на ъгъла на улиците „А.*** като следвало да бетонират отвора в тротоара. Същият се намирал пред имота на подсъдимия А.Р.. При пристигането на място общинските служители били посрещнати от подсъдимия, който влязъл в отвора и заявил, че ще наливат и него в бетона. Във връзка с действията на подсъдимия на място били извикани служители на РУ С.. На място се отзовали ** св.С.К., св.Н.И. и св.С.Б.. В присъствието на полицейските служители, бетонирането на дупката било извършено. След приключването на дейностите по бетониране, св.С.Д. бил изпратен да вземе материали за обезопасяване на мястото. Там останали частния тъжител Б.В., подсъдимия А.Р. и свидетелите Д., З., К., И. и Б.. Полицейските служители си тръгнали от мястото със служебния автомобил, като св.Б. разпоредил на подсъдимия Р. да ги последва до сградата на полицейския участък в гр.Кричим. При отправянето си към автомобила подсъдимият Р. отправил към частния тъжител В. думите : „**, ** и да ти **“, като му заявил и че може да минат години, но ще му го върне. Тези думи били възприети от частния тъжител и свидетелите А.Д. и Н.З. и не били възприети от ** К., И. и Б.. В последствие казаното било разбрано и от св.Д., а и от св.К., които разбрали от частния тъжител, че има заведено дело срещу подсъдимия Р.. 

           Гореописаната фактическа обстановка съдът намира като безспорно установена от следните събрани по делото доказателствени материали – от показанията на свидетелите А.Д., Н.З., С.Д., С.К., Н.И. и С.Б.,  частично от обясненията на подсъдимия А. Р. дадени в хода на съдебното следствие, както и от всички писмени доказателства, събрани на съдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – докладна записка, длъжностна характеристика, справка за съдимост.

Преди да бъде обсъден съставът на престъплението, за което е предаден на съд подс.Р. следва да се обсъдят показанията на свидетелите по делото и дали същите се кредитират от съда или не, както и да бъдат обсъдени обясненията на подсъдимия.

Следва да се има предвид, че по делото са разпитани установените свидетели очевидци на инцидента – свидетелите А.Д., Н.З., С.К., Н.И. и С.Б., както и свидетелят С.Д.. От показанията на всички свидетели безспорно е установено, че  свидетелят Д. не е бил на мястото на инцидента към момента, когато се сочи в тъжбата да са отправени обидни реплики от подсъдимия към частния тъжител.

Показанията на свидетелите А.Д. и Н.З. съдът кредитира изцяло. И двамата свидетели описват своите възприятия за случилото се, както и къде са се намирали. В тази връзка показанията им относно отправените реплики от подсъдимия спрямо частния тъжител са почти идентични и съдът счита, че такива реплики действително са били отправени от подс.Р. към частния тъжител.

Отчитайки обстоятелството, че двамата свидетели Д. и З. са били в служебни отношения с О. К., като са били подчинени на частния тъжител, съдът счита че е обяснима позицията им да свидетелстват по делото. С оглед на това и показанията им биха могли да бъдат подложени на критичен анализ, но не може да се счита, че с оглед на посочените обстоятелства те са дискредитирани до степен, в която следва да бъдат напълно игнорирани. Това е така, тъй като независимо един от друг свидетелите З. и Д. излагат възприятията си относно случилото се, сочат къде са се намирали и при каква обстановка са изречени репликите от подсъдимия спрямо частния тъжител, които сочат да са възприели. Същевременно показанията им не могат да се считат оборени от други доказателства по делото – писмени или гласни, като съдът ще посочи по-долу защо счита това. Същевременно не може да се приеме за доказано по делото частният тъжител да е упражнявал някакъв натиск или влияние върху свидетелите Д. и З. относно това какви показания следва да дадат. С оглед на това и съдът счита, че няма как показанията на последните да се приемат за дискредитирани до степен, в която следва да бъдат игнорирани единствено въз основа на служебната им зависимост от частния тъжител.

По отношение на показанията на свидетелят С.Д. съдът също подхожда критично, тъй като той също е служебно подчинен на частния тъжител и доколкото той не е бил пряк очевидец на инцидента. Доколкото обаче може да се приеме за доказано, че същият е присъствал на мястото преди инцидента, то следва да се приеме, че същият е имал непосредствени и лични впечатления от поведението на подсъдимия преди пристигане на полицейските служители. Както и свидетелите З. и Д., и свидетелят Д. сочи по идентичен начин действията на подсъдимия, а именно преди да започне наливането на бетона същият е влязъл в мястото, където това е следвало да стане. Може да се счита за установено и доказано, че свидетелят Д. е бил изпратен за материали необходими за обезопасяването на мястото след извършените дейности. Същевременно не са събрани доказателства, които да оборват твърденията му, че след инцидента същият е разбрал за отправените реплики от подсъдимия спрямо частния тъжител, като за тези обстоятелства бил разбрал както от колегите си Д. и З., така и от самия пострадал В.. С оглед на това и показанията му се считат за достоверни в сочените части. По отношение на показанията му относно състоянието на частния тъжител след инцидента следва да се посочи, че тези показания отразяват лични впечатления на свидетеля Д., но същите не се подкрепят от други доказателства по делото. В този смисъл и те не се кредитират с доверие от съдебния състав. Това обаче не може да повлияе на преценката на съда относно останалата част от показанията на свидетеля Д., които съдът кредитира с доверие.  

Показанията на ** С.К., Н.И. и С.Б. съдът кредитира изцяло. Тези полицейски служители не са преки очевидци на самия инцидент, тъй като може да се приеме за доказано, че репликите на подсъдимия спрямо частния тъжител са били изречени в момент, когато полицейските служители са били в служебния си автомобил и са тръгвали от мястото на което са изпратени. Може да бъде прието за установено безспорно и каква е била причината за изпращането им на място, а именно да окажат съдействие на служителите на Община Кричими, които е следвало да бетонират дупка в тротоара пред дома на подсъдимия Р.. Освен това не се установява, който и да било от полицейските служители да има някаква заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото. Показанията им са логични, последователни и непротиворечиви помежду си. Ето защо и съдът е на мнение, че следва да приеме изцяло показанията им. Изрично следва да се отбележи, че макар и косвено показанията на св.К. също подкрепят твърденията за отправени обидни реплики от подсъдимия, тъй като същият сочи в показанията си, че е чувал от други хора, включително и от частния тъжител, че подсъдимият е предаден на съд за отправени псувни.

Изрично следва да се отбележи, че показанията на полицейските служители не могат да дискредитират показанията на свидетелите А.Д. и Н.З., тъй като и двамата посочени свидетели сочат, че обидните реплики са отправени спрямо частния тъжител на път за колата му, когато вече дейностите са били приключени и полицейските служители не са били там. Дори показанията на свидетеля Б., който изрично сочи, че е разпоредил на подс.Р. да го последва с автомобила си до сградата на полицейския участък не оборват показанията на сочените свидетели, тъй като св.Б. не сочи изрично да е изчакал качването на подсъдимия в автомобила му, след което св.Б. да се е качил в служебния автомобил. Полицейският служител сочи единствено, че подс.Р. е управлявал автомобила си след полицейския автомобил и е имало визуален контакт с него. Тези показания на св.Б. обаче не изключват подсъдимия да е отправил спрямо частния тъжител В. възприетите от свидетелите Д. и З. реплики именно при отиването си към автомобила. С оглед на това и съдът счита, че няма как да се счита, че показанията на полицейските служители дискредитират показанията на сочените свидетели.

По отношение на обясненията на подсъдимия следва да се има предвид, че същият не е длъжен да говори истината, а обясненията му  имат двояка същност – от една страна са проява на правото му на защита, а от друга страна могат да са доказателства за случили се факти и събития. За да се прецени дали в дадена част обясненията са носител на доказателствена информация или са проявление на правото на защита, същите следва да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото. В конкретния случай съдът счита, че следва да кредитира частично с доверие обясненията на подсъдимия. Това се отнася по отношение на обясненията му касаещи предходни причини за влошени отношения между него и частния тъжител В.. Тези обяснения на подсъдимия не могат да се считат оборени от други доказателства по делото, поради което и се кредитират с доверие, макар тези обстоятелства да нямат пряко значение за изясняване на процесния инцидент. Не така стоят нещата по отношение обясненията му относно липсата на отправени от него обидни реплики спрямо Б.В.. Тези му обяснения са опровергани от значителна част от доказателствата по делото /гласни – показанията на свидетелите Д., З. и Д./, поради което и съдът ги счита за проявление на правото му на защита. Следва изрично да бъде отбелязано и че подсъдимият не е представил каквито и да било доказателства, които да оборват показанията на горепосочените свидетели.

По отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т. 1 и т.3 от НК вр. чл.146, ал.1 от НК, съдът счита, че при установената фактическа обстановка подсъдимият е осъществил съставът на това престъпление от обективна и субективна страна. От обективна страна съставът на престъплението обида изисква деецът да извърши или каже нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. В конкретния случай е безспорно установено,  че подсъдимият Р. е отправил нецензурни реплики по адрес на частния тъжител – да ти **, **, **. Безспорно е, че тези реплики уронват честта и достойнството на лицето спрямо, което са отправени. Това е така доколкото тези изрази са цинични и вулгарни, употребата им спрямо конкретно лице /в случая частния тъжител/ цели да демонстрира отрицателното мнение на подсъдимия за него, като по самия си характер думите се явяват унизителни за честта и достойнството на лицето. Същевременно са налице и другите признаци на престъплението от обективна страна – отправените обидни реплики са били възприети непосредствено от Б.В.. Отправянето на репликите е било на публично място, тъй като именно такова се явява мястото, където са се намирали подсъдимият и частният тъжител – кръстовището на улиците „А.***. На следващо място следва да се приеме, че обидните реплики са отправени спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнение на функцията му. За да направи този извод съдът приема от една страна за безспорно доказано, че частният тъжител е заемал длъжността ** „**“ в **. От друга страна може да се счита за доказано, че частният тъжител е бил на мястото именно във връзка с изпълнение на служебните си задължения, а именно да осъществи надзор върху запълването на дупка на тротоара пред дома на подсъдимия от общински служители при Община Кричим. Установено е и че репликите са отправени именно след приключване на тези дейности като е доказано и че подс.Р. преди да бъдат извършени дейностите е опитал да ги осуети. Ето защо и съдът счита, че следва да бъде прието, че именно във връзка с тези дейности, контрол върху които е следвал да упражнява частния тъжител, спрямо него са били отправени и горепосочените реплики от подсъдимия. С оглед на това съдът счита, че от обективна страна е осъществен съставът на престъплението по чл.148, ал.1, т. 1 и т.3 от НК вр.чл.146, ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, доколкото подс.Р. е съзнавал, че не следва да отправя обидни реплики спрямо Б.В., но е сторил това съзнателно и целейки да демонстрира негативното си отношение спрямо, както и да засегне неговата чест и достойнство предвид на трайно влошените им отношения.

По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът счита следното :

От приобщената по делото справка съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан. За престъплението, за което е признат за виновен подсъдимият по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК законът предвижда наказание глоба от три до десет хиляди лева и обществено порицание. С оглед на соченото съдебно минало на подсъдимия следва да се обсъди въпросът дали в конкретния случай не е налице възможност за приложението на разпоредбата на чл.78а от НК. С оглед предвижданото в закона наказание, съдът счита, че именно тази разпоредба следва да намери приложение и подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Налице са всички условия за това – лицето е неосъждано, следва да се счита, че по отношение на него не е прилагана тази разпоредба, наказанието е под законоустановените размери за приложението на чл.78а от НК, а липсват и невъзстановени съставомерни вреди от престъплението. Доколкото и липсва някоя от пречките на чл.78а, ал.7 от НК, то съдът прие, че следва да бъде освободен от наказателна отговорност подс.А.Р. и да му бъде наложено административно наказание глоба в размер на хиляда лева. За да наложи минималния размер на административната глоба съдът отчита липсата на други противообществени прояви и чистото съдебно минало, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо съдът счита, че административно наказание глоба в сочения размер от 1000 лева се явява съответно на тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК, за което се налага това наказание.

По отношение на предявения граждански иск на стойност 3000 лева за обезщетение за претърпени неимуществени вреди претърпени от нанесените публично обиди, същия  се счита за частично основателен с оглед наличието на извършен деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в основата на гражданската отговорност в случая стоят установяването на увреждащи действия по отношение честта и достойнството на Б.В. от страна на подсъдимия, които едновременно с това следва да осъществяват и състава на престъплението за което А. Р. е предаден на съд. Съдът е приел, че с отправянето на думите „**“, „да ти **“ и „**“ спрямо частния тъжител Б.В. - ** „**“ в ** на кръстовището на улиците „Н. Вапцаров“ и „Ангел *** е осъществен съставът на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК146, ал.1 от НК, поради което и съответно съдът приема наличието на извършени увреждащи действия от подсъдимия, с които на тъжителя да са причинени неимуществени вреди. С оглед на това и е уважен частично предявения граждански иск, като е присъдено обезщетение в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата. За да не уважи гражданския иск в пълен размер съдът отчита вида и характера на нанесените обиди. Освен това по делото не са доказани по категоричен и безспорен начин настъпването на по-сериозни негативни изживявания от частния тъжител в сравнение с обикновените случаи на престъплението обида, макар да са твърдени такива. Ето защо и съдът счита, че над тази присъдена сума гражданският иск се явява неоснователен и е отхвърлил същия до размера на претендираната първоначално сума от 3000 лева. 

Доколкото подсъдимият е осъден по гражданският иск за претърпени вреди от нанесените обиди, същият е осъден да заплати дължима държавна такса в размер на по 50 лева за този иск.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител сумата от 600 лева представляващи сумата за разноски за адвокатски хонорар.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                               

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.