№ 82
гр. Плевен , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Емил Ст. Банков
Мариан В. Иванов
при участието на секретаря Жени Н. Стойчева
като разгледа докладваното от Георги К. Грънчаров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600211 по описа за 2021 година
С присъда № 260016/29.І.2021 г. постановена по НОХД № 74/2019 г.
Плевенски районен съд е признал подсъдимия П.И. Г. за виновен в това, че
през периода 10.ХII.2010 – 6.VI.211 г. в гр. С., противозаконно присвоил
чужди движими вещи, които владеел – 8800 бали слама на стойност 11 000
лв. собственост на Б.Г.С. от гр. С. като на основание чл. 206, ал. І, във връзка
с чл. 54 от НК, съдът му наложил наказание лишаване от свобода в размер на
1 /една/ година лишаване от свобода като на основание чл.66, ал. І от НК е
отложил изпълнението на наложеното наказание с 3 – годишен изпитателен
срок.
Предявеният граждански иск в размер на 11 000 лв. за причинени
имуществени вреди е бил уважен в пълен размер, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Недоволен от така постановената присъдата останал Г., който в
законоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция. Във
депозираната въззивна жалба се излагат доводи, че присъдата е неправилна и
необоснована. Твърди се, че не са налице доказателства установяващи вината
1
на Г., а събраните са били интерпретирани превратно от страна на районния
съд.
Предвид на това моли съда да отмени обжалваната присъда и да
постанови друга, с която да признае Г. за невинен по повдигнатото му
обвинение.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание е взел
становище по жалбата като е изразил становище, че същата е неоснователна и
следва постановената присъда да бъде потвърдена.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена
следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на
въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде
пресъздавана отново.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Протестът е неоснователен.
Необoснованост на обжалваната присъда е налице тогава, когато
фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания
доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани
в необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка
направена от страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава
грешка не е налице. Въз основа на всички събрани по делото доказателства,
съдът е направил логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата
фактически изводи. Даден е задоволителен отговор защо не се приема тезата
изложена от страна на процесуалния представител на въззивния
жалбоподател по време на съдебното следствие пред първата инстанция, че Г.
не е извършил престъплението, за който е предаден на съд. При извършване
на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е отговорил
изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание да
приеме, че е налице авторство и съставомерност на деянието извършено от
2
страна на жалбоподателя. Аргументирал се защо приема и кредитира
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Изложени са
доводи, че показанията са били взети в предвид при постановяване на
присъдата, тъй като същите са ясни, точни, логични и напълно
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Мотивировъчната част на присъдата е особено важна. Настоящата
присъда съдържа кратък отговор на важните и съществени въпроси,
поставени за разрешаване по делото, съдържа необходимите фактически и
правни съображения, изложени кратко и пълно. В тази връзка следва да се
отбележи, че не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във
формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа.
В хода на въззивното производство от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено оплакване, че в хода на
съдебното производство не са били налице доказателства за виновността на
Г.. Заявява се също така, че обжалваната присъда се основава само и
единствено на 3 броя протоколи, които не са били съпоставени с останалите
писмени и гласни доказателства по делото.
Въззивната инстанция намира това оплакване за неоснователно, поради
което същото не следва да бъде взето под внимание и следва да остане без
уважение. В хода на съдебното производство районният съд е изпълнил
напълно своите задължения за установяване на обективната истина.
Внимателният прочит доказателствата по делото сочи, че правилно е
преценено от страна на районния съд, че е налице противоправен отказ за
връщане на вещта, изпълващ форма на изпълнителното деяние на
обсебването. Невръщането на чуждата вещ след поискването й от
собственика не всякога се определя като акт на имуществено разпореждане,
сочещ на присвоителна дейност. Наистина изпълнителното деяние –
престъпното своене – може да се реализира, освен чрез правно действие или
акт на фактическо разпореждане на дееца с вещите, така и чрез бездействие,
каквото съставлява отказът да се върнат чуждите вещи. За да бъде
осъществен съставът на обсебването по чл. 206, ал. І от НК обаче отказът да
се върне вещта следва да е противозаконен – поведението на автора трябва да
не е съвместимо с възможното и допустимото съобразно конкретното правно
3
основание за владение или пазене на вещта, като в резултат на него вещта
обективно трябва да премине в полза на дееца или на другиго. Деецът трябва
да съзнава, че в резултат вещта ще премине в негова или на другиго полза,
като поведението му излиза извън допустимото съобразно правното
основание, на което той владее или пази вещта. В случая невръщането на
балите слама на С. и последвалото разпореждане с тях в личен интерес на Г.,
както и последвалия отказ да бъдат заплатени представлява съзнателен
противоправен отказ за връщане на чуждата вещ, тъй като към този момент с
използването на балите по предназначение, Г. има съзнание, че вещта ще
премине в негова или на другиго полза. Налице са данни в настоящия случай,
че пострадалия Б. С. няколкократно е търсел да установи връзка с подсъдимия
или неговия син Ц. Г. /свидетел по делото/ с цел уреждане на отношенията
свързани със заплащането на сламата. С. не е бил допускан до обекта от
охранителите и е бил отпращан с обяснението, че подсъдимия или сина му в
момента отсъстват. Това обстоятелство е потвърдено от показанията на
свидетелите Д.М., В.Б., М.Б., К.В. и Б. К. не може да бъде дефинирано като
действие имащо за цел фактическо или последващо юридическо
разпореждане с вещта. Не на последно място за наличието на пряк умисъл за
присвояване следва да се посочи факта, че след започване на дейността си
през месец февруари 2011 г. Г. е използвал сламата, която му била доставена
от С. за постилане на отглежданите от него кокошки. Изпълнителното деяние
на престъпното посегателство е обективирано в отказа на подсъдимия да
върне вещта. Обсебването по чл. 206, ал.1 от НК е "противозаконно"
присвояване на чужда вещ. В случая, подсъдимият е задържал за себе си и
започнал да използва балите слама, които отказал да плати на С. като свои.
Доказани са и субективните параметри на престъпното посегателство за
съзнателна, волево мотивирана дейност на своене на чуждата вещ.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по
едни категоричен и безспорен начин правилността на изводите на
първоинстанционния съд, че въззивния жалбоподател е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд.
В хода на съдебното производство не са били представени убедителни
доказателства от страна на защитата на подсъдимия, от които да бъде
установено по категоричен и безспорен начин, че Г. не е извършил деянието,
4
за което е му е повдигнато обвинение. В този смисъл оплакването, че
въззивният жалбоподател е невинен остава чисто декларативно, а и не
намира опора в събраните по делото доказателства, поради което
фактическите изводи на първоинстанционният съд, касаещи липсата на
авторство на деянието от страна на ответника по протеста са правилни и
законосъобразни.
При извършване на служебната проверка от страна на настоящата
инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати
съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и
връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради
което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260016/29.І.2021 г. постановена по
НОХД № 74/2019 г. на Плевенски районен съд като правилна и
законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5