Определение по дело №367/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 2/13.02.2014 г., постановено по Г. д. № 1732/2013 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил молбата на Х. М. С. от с. П., О. К. против О. К. за допускане на промяна във фамилното му име от С. на А., като неоснователна.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Х. М. С., който чрез пълномощник го обжалва като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са съображения. Поддържа се в жалбата, че съдът преценил основания, предвидени в разпоредбата на чл. 19 от ЗГР, каквито не били въведени в молбата за промяна на фамилното име от С. на А. Неправилен бил извода на съда, че липсвали „важни обстоятелства” по смисъла на Закона. Било установено, че молителят е гражданин на Р Б. и на Р Т.; в резултат на носенето на различни фамилни имена в двете държави му се създавали трудности при установяване на личността му и индивидуализирането в социалните му контакти и приятелски кръг; фамилното име- С., което молителят притежавал в Р Б., довело до пречки от административен и гражданско- правен характер при придвижването му от страната за чужбина и обратно, създавало объркване и съмнения относно неговата идентификация. Тези обстоятелства налагали необходимостта от промяна на фамилното име А., с което станал известен и в обществото в Р Б. и следвало да бъдат преценени като важни по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГ. В този смисъл била задължителната съдебна практика на ВКС на РБ. Искането е да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата на Х. М. С. за промяна на фамилното му име от С. на А. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява.

В срока по чл. 263 от ГПК отговор не е постъпил.

Становището на представителя на О. П. е, че жалбата е неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд, следвало да се потвърди.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена молба на основание чл. 19 от ЗГ. Молителят твърди, че е роден на 25.08.1983 г. в Г. К. и в акта за раждане с № 1868/30.08.1983 г. на О. К. бил записан с имената Х. М. С.. С тези имена бил записан и в българските документи за самоличност. Твърди, че освен българско гражданство притежавал и турско гражданство, като в Р. Т. носел фамилното име- А. С фамилно име А. бил записан в документи, издадени му от Р. Т.- лична карта и диплома за завършено висше образование. Фамилното име Акар носел и неговият баща- М. А. Твърди, че с фамилното име А. станал известен в обществото и сред всички свои близки и познати и в Р. Б. Носенето на различни фамилни имена в двете държави му създавало ежедневни трудности при установяване на личността му, като фамилното име С. водело и до пречки от административен и гражданско- правен характер при придвижването му от страната за чужбина и обратно и при осъществяване на ежедневните му контакти и социално общуване в обществото. Тези обстоятелства водели до необходимостта от промяна на фамилното име на А., с което станал известен и в обществото в Р. Б. Изложеното обуславяло наличие на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР за промяна на фамилното му име от С. на А.

От фактическа страна се установява следното:

Първоинстанционният съд с доклада по делото признал за установено обстоятелството, че молителят в акт за раждане № 1868/30.08.1983 г., съставен от О. К. бил записан с имената Х. М. С., роден от майка А. М. С. и баща М. Х. С.. По делото е установено, че на молителя били издадени турски лични документи, в които бил записан с фамилно име А. Същият завършил висшето си образование с името Х. А. С фамилно име А. бил записан и бащата на молителя в турските документи за самоличност.

Разпитаните по делото свидетели С. Ю. и С. С. твърдят, че молителят и в Б. бил познат с фамилно име А., с което завършил висшето си образование и при пътуванията си в чужбина различието във фамилното му име му създавало затруднения.

При така установената фактическа обстановка съдът намира предявения иск за основателен и доказан по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 пр. последно от ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато важни обстоятелства налагат това. Кои обстоятелства са важни по смисъла на тази разпоредба трябва да се преценява за всеки конкретен случай като се изхожда от неговата специфика. Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки. Ако едно лице е известно с различни имена в две държави и това му създава административни пречки и трудности при идентифицирането Ýа самоличността, то тези обстоятелства трябва да се определят като важни по смисъла на цитираната разпоредба. В случая се установява безспорно, че молителят е роден в Р Б.; от 1990 г. живее в Т.; той и семейството му в Т. носят и са известни с фамилното име А., което е различно от рожденото му фамилно име С.; ползваната от него фамилия е различна в официалните документи, издадени в Р. Т. и Р. Б.- в акта за раждане в Б., и в личната карта и дипломата за завършено висше образование- в Т.. И след като различните фамилни имена на молителя му създават административни пречки и трудности при идентифицирането на самоличността, неправилен е извода на първоинстанционния съд, че това не са важни обстоятелства по смисъла на закона, които да налагат промяна на името. При наличието на две фамилни имена в документите за самоличност и други документи, издадени в Б. и в Т., неудобства биха могли да се появяват и занапред, което също представлява обстоятелство, попадащо в хипотезата на чл. 19 ал. 1 от ЗГ. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС- Р. № 145/08.05.2012 г. ІV г. о. по Г. д. № 628/2011 г., Р. № 77/16.02.2012 г. ІV г. о. по Г. д. № 344/2011 г. С оглед на изложеното, тази инстанция намира молбата за промяна на фамилното име на молителя за основателна, поради което следва да се уважи.

Като е направил различни изводи и е отхвърлил молбата на основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени като се постанови друго, с което се допусне промяна във фамилното име на Х. М. С. от с. П., О. К. от С. на А. Следва препис от решението след влизане в сила да се изпрати на О. К. за отразяване на промяната.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 2/13.02.2014 г., постановено по Г. д. № 1732/2013 г. по описа на Кърджалийският районен съд, вместо което постановява:

ДОПУСКА на основание чл. 19 ал. 1 от ЗГР промяна във фамилното име на Х. М. С. от с. П., О. К., с ЕГН *, със съдебен адрес Г. К., ул. „О.” № *- А. В. М. от АК- К., от С. на А.

Препис от решението след влизане в сила да се изпрати на О. К. за отразяване на промяната.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/