Р Е Ш Е Н И Е
№
..........
гр. Варна, 03.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIX – ти състав, в
публично заседание проведено на осемнадесети септември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №19467
по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от З.Р.В., с която претендира да бъде осъдено З. „А.Б.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да му заплати сумата от:
500 лева частично от 1837,96 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на: броня
предна, броня задна, врата багажник, лайсна врата багажник, калник заден ляв,
основа задна броня, престилка задна, под багажник и основа предна броня на
собственият ми л.а. марка Рено Лагуна с ДК № В 4507 НА, причинени в резултат на
реализирано на 06.10.2015г. ПТП в гр.Варна, ул. Цар Асен, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. Ланчия Либра с ДК № В 0756 РТ,
застрахован по договор за гражданска отговорност със застрахователна полица №
01115000411289, със срок на действие 27.01.2015г. - 26.01.2016г., ведно със
законната лихва от датата на Исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските по делото.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: На 06.10.2015г.,
около 17.40 часа, в гр.Варна, управлявайки личният си автомобил Рено Лагуна с
ДК № В 4507 НА, ищецът бил блъснат от л.а.Ланчия Либра с ДК № В 0756 РТ,
управляван от Марин Маринов. Твърди, че ПТП настъпило при следните
обстоятелства: Движел се по ул. Цар Асен посока от бул.Сливница към бул.Цар
Освободител. Движението било натоварено, имало задръстване. В момента преди
удара спрял и изчаквал намиращата се пред него колоната от автомобили да
потегли. Твърди, че изведнъж почувствал силен удар отзад, като от удара
автомобила му се преместил напред и се ударил в автомобила, който бил пред
него. Твърди, че за настъпилото ПТП уведомил контролните органи, след което
мястото било посетено от полицейски патрул и бил съставен Протокол за ПТП с №
1646786. В протокола, като виновен водач, бил посочен водача на л.а. Ланчия
Либра с ДК № В 0756 РТ. Твърди, че лекия автомобил на виновния водач бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна
полица № 01115000411289 от застрахователна компания З. „А.Б." АД, със срок
на действие 27.01.2015г. - 26.01.2016г., която полица била действаща към датата
на ПТП. Твърди, че за настъпилото ПТП уведомил застрахователя на виновния
водач, като същият извършил оглед на автомобила и съставил опис на щетите с №
1000/15/417/500163 от 07.10.2015г. Твърди, че в описа на щетите, като увредени
детайли били описани: броня предна, броня задна, врата багажник, лайсна врата
багажник и калник заден ляв, като за да се опишат всички увредени детайли,
следвало автомобила да бъде разглобен. Твърди, че за целта автомобила бил
откаран сервиз за разглобяване, като на 22.10.2015г. застрахователя извършил
допълнителен оглед, като в описа на щетите, като увредени детайли били описани:
основа задна броня, престилка задна, под багажник и основа предна броня.
Твърди, че на 29.10.2015г. получил по банковата си сметка застрахователно
обезщетение в размер на 1 062.04 лв. Твърди, че сумата била много малка и не
можела да покрие вредите, като твърди, че увредените части били оригинални и
следвало същите да бъдат подменени с оригинални. Твърди, че за заплащане на
дължимото застрахователно обезщетение предявил съдебен иск срещу ответника за
сумата от 500 лева, представляваща частичен иск от общо 1 437.96 лева, като с
Решение № 765 от 20.11.2017г. по в.търг.д. № 698/2017г., по описа на ВОС, V
състав, отменил Решение № 1018/14.03.2017г. на Варненски районен съд, 40 състав
в частта с която предявените от З.В. искове за заплащане на сумата над 83.86
лева до пълния претендирай размер на 500 лева, представляващ част от неплатен
остатък, целият в общ размер на 1 437.96 лева, ведно със съответната законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.06.2016г. до
окончателното й плащане. В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител
поддържа исковите претенции. Прави искане на основание чл.214, ал.1 от ГПК за
допускане изменение на иска, като същия се счита предявен не за сумата от 500
лв., а за сумата от 2 737.96 лв. С определение от о.с.з. от 18.09.2018г. съдът прие отправеното искане за увеличаване на исковата претенция в размер
на 2 737.96 лв. за недопустим, тъй като с решение по гр.д. № 698/2017 г. на ВОС,
решение № 765 от 20.11.2017 г., е прието, че пълния размер на дължимото
обезщетение за обезвреда по щета на лек автомобил рено лагуна, с ДК № В 4507
НА, е 1 437.96 лв., от която със съдебното решение е присъдена сумата от 416.14
лв., тоест остатъка от определения със съдебното решение размер на обезвреда е
в размер на 1021.85 лв. Освен това в
настоящото исково производство ищеца е предявил с исковата си молба иск за
сумата от 500 лв., вписан като частичен от пълен размер - 1837.96 лв. и доколкото с решението на
ВОС е приет окончателния размер на евентуалната обезвреда от 1437.96 лв., от които вече е
присъдена сумата от 416.14 лв., съда намира, че евентуалния остатък, за който
може да бъде предявен иск е в размер на 1021.85 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска.
Не оспорва описаните в протокола за ПТП механизъм на настъпване на вредите,
участниците, вината и щетите. Оспорва основанието за плащане на претендираната
сума, както и посочената от ищеца стойност на уврежданията. Твърдят, че
исковата претенция е за стойност по-голяма от действителната стойност на самия
автомобил. Приемат, че с изплатените от ответното дружество на ищеца по
ликвидационната щета № 1000/15/417/500163 - 1062.04 лева, както и присъдените
по гр.д. № 6078/2016г. BPG 40с-в и в.гр.д. № 698/2017г. по описа на ВОС, търг.
отделение и изплатени на 12.12.2017г. по изпълнително дело 20178950401926 по
описа на ЧСИ Людмил Станев - 500 лева, представляващи застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди във връзка с щети по лек
автомобил Рено Лагуна с per. № В 4507 НА причинени от ПТП, настъпило на 06. 10.
2015г. в гр. Варна на ул. „Дар Асен" посока бул. „Цар Освободител по вина
на Марин Маринов, като водач на л.а. Ланча Либра с per. № В 07 56 РТ обхванат
от действието на застраховка по риска „гр. отговорност на автомобилистите"
по застрахователна полица 01115000411289 със срок на действие 27. 01. 2015г. до
27. 01. 2016г. З. „А.Б." АД ищецът е напълно възмезден за претърпените от
него имуществени вреди, а вземането което претендира не съществува. Представени
са писмени доказателства и е направено доказателствено искане.
Ответната
страна, чрез процесуален представител моли исковите претенции да бъдат
отхвърлени, като оспорва размера на действителните вреди на автомобила на
ищеца. Изтъква, че до момента на ищеца са били изплатени суми, които на
практика напълно го възмездяват.
На основание чл.78 ал.5 от ГПК
възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Като писмени
доказателства под формата на заверени преписи по делото бяха приети:
Свидетелство за регистрация - част I, Протокол за ПТП № 1646786/06.10.2015г.,
Опис на щетите с № 1000/15/417/500163 от 07.10.2015г., Опис на щетите с №
1000/15/417/500163 от 22.10.2015г., Решение № 765 от 20.11.2017г. по в.търг.д.
№ 698/2017г., по описа на ВОС, V състав, Решение № 1018/14.03.2017г. по гр.д. №
6078/2016г. по описа на Варненски районен съд, 40 състав, решение по т.д.№
698/2017 г. на ВОС, доклад по щета № 1000-15-********* за сумата от 2386.65
лв., преводно нареждане от 12.12.2017 г., покана за доброволно изпълнение по
изп.д.№ 20178950401926, доклад по щета № 1000-15-********* за сумата от 1062.04
лв., застрахователен сертификат № 01115000411289, протокол за ПТП № 1646786,
уведомление за щети по МПС – щета № 1000/15/417/500163, опис на щетите от
07.10.2015 г., опис на щетите от 22.10.2015 г., опис на щетите от 07.10.2015
г., опис на щетите от 22.10.2015 г., контролен талон № 4479235, свидетелство за
управление на МПС № *********, свидетелство за регистрация част ІІ № *********,
документ за щета № 1000/15/417/50/0163 от 07.10.2015 г., девет листа снимков
материал, гр.д. № 6078/2016 г. по описа на ВРС, 40 състав, ведно с приложеното
към него в.д.№ 698/2017 г. по описа на ВОС, удостоверение за техническа
изправност на МПС модел Рено Лагуна, банкова сметка ***, материалите приложени,
към заключението на вещото лице.
От представените
писмени доказателства – застрахователен сертификат № 01115000411289; свидетелство за регистрация на МПС; копие на лична
карта и талон на МПС; протокол за ПТП; уведомление за щети по МПС №
1000/15/417/500163; доклад по щета № 1000-15-********* с опис на щетите; нареждане разписка, се установява, че: между З. „А.Б.”, ЕИК ********* и
Марин Минчев Маринов бил сключен договор
за застраховка „ГО” относно л.а. „Ланчия Либра” с рег. № В
0756 РТ, собственост на застрахования, със срок на валидност
от
27.01.2015г. до 27.01.2016г. На
06.10.2015г. в гр. Варна, ул. „Цар Асен”,
Марин Минчев Маринов като водач на
л.а. „Ланчия Либра” с рег. № В 0756 РТ поради движение с несъобразена скорост и
неспазване на дистанция причинил ПТП, при което увредил собствения З.Р.В. и
управляван от него л.а. „Рено Лагуна” с рег. № В 4507 НА. Местопроизшествието
било посетено от екип на „ПП” при МВР Варна, които съставили протокол, в който
като виновен водач бил посочен Марин Маринов, на когото бил съставен АУАН №
791656. Въз основа на постъпило от пострадалото
лице уведомление при З. „А.Б.” била заведена щета №
1000/15/417/500163 и били извършени първоначален и повторен оглед, при които
били удостоверени негодни за ремонт /унищожени/ врата багажник, основи предна и
задна броня, престилка задна броня, и повредени /годни за ремонт/ предна и
задна броня, под багажник, лайсна врата багажник и заден ляв калник. Въз основа
на експертна оценка изготвена от застрахователя било определено обезщетене
в размер на 1062,24 лева, изплатено на 29.10.2015 год.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ и повторна СТЕ се
установява, че увреждането на автомобила е настъпило
вследствие на удар отзад от друго МПС, като от силата на удара лек автомобил
Рено Лагуна се премества напред и се блъска в спрелият пред него автомобил. Вследствие на произшествието е получил следните
увреждания: предна броня, основа предна броня, задна броня, основа задна броня, врата багажник, лайсна
врата багажник, под багажник, задна престилка и калник заден ляв. Цената за възстановяване на
увредената вещ в състояние годна да бъде ползвана по
предназначение, определена към момента на щетата е 1 866.88 лв./хиляда осемстотин
шестдесет и шест лева и 88 стотинки/. Пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП е 4
300 лв.
Претенцията си ищецът обосновава с твърденията, че
застрахователят на виновния за ПТП водач дължи обезщетяването в пълен размер на
причинените му в резултат на това пътно произшествие имуществените вреди. И тъй като
застрахователят му е заплатил доброволно единствено сума в размер на 1
062,24 лева, то разликата от 1837,96 лева,
представляваща остатъка, необходим за възстановяване на автомобила е
дължима. Искът е предявен като частичен – само за сумата 500 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 226, ал.1 вр. чл. 273 ал. 2 от КЗ /Отм. от 01.01.2016 г./. вр. чл. 45 ЗЗД.
Съобразно чл. 223 КЗ, с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Съгласно чл. 226 ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. От това
следва, че рискът при застраховката
"Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и
несанкционните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. (Решение № 15
от 1.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 279/2011 г.).
Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от КЗ (отм.) застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество,
като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора
(чл.267, ал.3 от КЗ (отм.)), не
следва да надвишава и действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в
съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди (чл.273, ал.2 от КЗ (отм.)). Такава методика е въведена с нормата на чл.1, ал.3
от Наредба №24/08.03.2012г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1
и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (отм.),
приложима и при действието на Наредба №49 от
16.10.2014г. на КФН, на основание §.3, ал.3 от ПЗР. Нормата на чл.273, ал.2, изр.2-ро от КЗ (отм.) е възпроизведена в разпоредбата на чл.15, ал.4 от
Наредбата и препраща към приложения №1 – 6. Съгласно разпоредбата на чл.2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите (Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба №24/08.03.2012г.),
същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд по чл.287 от КЗ
(отм.) и урежда и взаимоотношенията между трети лица,
претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно
обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 от КЗ
(отм.) (чл.3, ал.1, т.1 от Методиката). Изрично в чл.4 на Методиката е предвидено, че същата се прилага като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен
ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка.
Посочени норми, съпоставени с установеното от закона
правило, че обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
обхваща действителната стойност на
причинената вреда (чл.273, ал.2, изр.1-во от КЗ (отм.)), чийто размер е ограничен до застрахователната сума
по договора (чл.267, ал.3 от КЗ (отм.)), налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите
на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя.
Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно
заложените в Методиката правила. При съдебно предявена претенцията за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл.208, ал.1,
изр.1-во от КЗ
(отм.), като ползва заключение на вещо лице. При това, при
неговото кредитиране съдът не е обвързан да проверява дали дадената от вещото
лице действителна стойност на увреденото имущество не надвишава минималните
размери по Методиката към Наредба №24/08.03.2012г.
В случая с оглед правната квалификация на иска, ищеца
основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД извършен
от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна
връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет
автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
на страните е било указано, че следва да
установят фактите и обстоятелствата, на които обосновава исканията и
възраженията си. Ищецът - настъпило ПТП, при което са му нанесени имуществени
вреди от застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача му,
вида и стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното поведение и
вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си за липса на вина у
деликвента, съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при успешно
проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за
претърпените увреждания.
По делото са безспорни обстоятелствата,
че е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З. "А.Б." по
отношение на л.а. „Ланчия Либра” с рег. № В 0756 РТ, със
срок на действие към датата на настъпване на процесното ПТП, както и изплащането на обезщетение на
ищеца за причинените му в
причинно-следствена връзка с това застрахователно събитие вреди в
размер на сумата 1062,04 лв. Не е налице спор, а и от обсъдения официален документ - протокол за ПТП
съставен от служител на МВР "ПП" и приета СТЕ, съдът намира за
установено и обстоятелството, че в
резултат на поведението на водача л.а.
„Ланчия Либра” с рег. № В 0756 РТ – Марин Маринов, което е противоречало на нормите на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП ("водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението."), е настъпило ПТП при което
на собствената на ищеца вещ - л.а. „Рено Лагуна” с рег. № В 4507 НА са
причинени следните вреди - негодни за ремонт /унищожени/ врата багажник, основи
предна и задна броня, престилка задна броня, и повредени /годни за ремонт/ предна
и задна броня, под багажник, лайсна врата багажник и заден ляв калник.
Предвид гореизложените правни
доводи и съобразно събраните доказателства по делото, съдът намира за
установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ основанието на претендираните права на ищеца.
Спорният по делото въпрос е единствено
относно размера на дължимото над тази доброволно изплатена от застрахователя
сума обезщетение.
Безспорно е, с оглед приложимите норми на КЗ
(отм.), че дължимото в настоящия случай обезщетение следва
да се определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване
на застрахователното събитие.
Действителната
стойност на разходите за възстановяване на повредите налагат отчитане на
пазарни цени без овехтяване (Решение №209/30.01.2012г. на ВКС по т.д. №1069/2010,ІІ т.о.). Съобразявайки аргументацията на вещото лице по СТЕ и повторната СТЕ, съдът приема, че за възстановяване на увредения при процесното ПТП
автомобил е необходима сумата 6044,62 лв., така, както е посочено от експерта.
Тази сума надвишава съществено пазарната
стойност на автомобила към момента на настъпване на ПТП. Базирайки се на заключението на вещото лице по повторната СТЕ, съдът приема, че пазарната стойност на автомобила към
момента на настъпване на ПТП следва да се определи в размер на 4300
лева.
При
това положение обосновано следва да се приеме, че е налице „тотална щета” така,
както същата е дефинирана в чл.193, ал.4 от КЗ (отм.). С оглед на това
застрахователят би следвало да дължи обезщетение до размера на пазарната
стойност на автомобила към момента на настъпване на ПТП, а именно 4300
лева. Търсеното от ищеца обезщетение е в общ размер на 2900
лева и с оглед приетото по-горе претенцията му се явява основателна. От така
дължимото обезщетение застрахователят е заплатил сума в размер на 1 062,04
лева, като е останал задължен за разликата в размер на 1 837,96
лв.
С влязло в законна сила Решение №1018/13.03.2017г. по гр.дело №6078/2016г.
по описа на ВРС е осъдено ответнвото дружество да заплати .на З.Р.В. ЕГН **********
*** сумата от 83,86 лева,
представляваща неплатен остатък от обезщетение в общ размер на 1145,90 лева, за
причинени на л.а. „Рено Лагуна” с рег. № В 4507 НА имуществени вреди,
изразяващи се в негодни за ремонт /унищожени/ врата багажник, основи предна и
задна броня, престилка задна броня, и повредени /годни за ремонт/ предна и
задна броня, под багажник, лайсна врата багажник и заден ляв калник, които са в
причинно-следствена връзка с ПТП настъпило 06.10.2015г по вина на водач на л.а.
„Ланчия Либра” с рег. № В 0756 РТ, застраховано от ответника със застраховка
„Гражданска отговорност”, със срок на валидност 27.01.2015г. до 27.01.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от предяваване на иска -
01.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението
С влязло в законна сила Решение №765/20.11.2017г. на Окръжен съд Варна е
осъдено ответното дружество „З. „А.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** , да заплати на З.Р.В.,
ЕГН ********** ***, сумата 416,14 лева
(четиристотин и шестнадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща
част от неплатен остатък, целия в общ размер на 1437,96 лева, на дължимо
обезщетение за обезвреда на щети по л.а. „Рено Лагуна” с рег. № В 4507 НА,
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 06.10.2015г. в гр. Варна, на ул. „Цар
Асен”, посока бул. „Цар Освободител”, по вина на водача на л.а. „Ланчия Либра”
с рег. № В 0756 РТ, Марин Минчев Маринов, обхванат от действието на валидна,
към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №01115000411289/ 23.09.2015г със срок на
действие от 27.01.2015г. до 27.01.2016г., издадена от З. „А.Б.” АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 01.06.2016г., до окончателното й плащане.
С оглед горното и като се имат предвид установените от
заключението на вещото лице действителна стойност на увредения автомобил на ищеца
към датата на настъпване на застрахователното събитие (4300 лв.), действителната
стойност на разходите за възстановяване на повредите (6044,62 лв.
с ДДС), размера на претендираното от ищеца обезщетение
(500лв., представляващ частичен от пълния размер от
1837,96лв.),
както и безспорния факт, че ищецът е
получил част от търсеното застрахователно
обезщетение (1
062,04 лв.), а с
влезли в законна сила съдебни решения му е присъдено обезщетение в общ размер
от 500лв., то обосновано следва да се заключи, че разликата в
размер на 1
337,96 лева се дължи за плащане от ответното дружество на ищеца като собственик на
увреденото МПС. Ето защо предявения частичен иск за сумата 500 лева,
представляваща част от дължимото обезщетение (в общ твърдян от ищеца
размер от 2 900 лв.) се явява основателен и следва да се уважи в цялост.
Обезщетението се дължи ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното му плащане.
Като основателна с оглед изхода на спора и нормата на
чл.78, ал.1 от ГПК се преценява претенцията на ищеца –
въззивник за осъждане на ответното дружество да му заплати
направените разноски за въззивното производство. Съобразно представения списък
по чл.80 ГПК и доказателствата за тяхната направа, разноските на ищеца са в общ размер на 796,40
лева (в т.ч. платени държавна такса, депозит за експертиза, адвокатски възнаграждения). Именно този общ размер на доказани като дължими и
сторени за въззивното производство разноски следва да бъде възложен за
репариране на ответника.
Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответното дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„З. „А.Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** , да заплати
на З.Р.В., ЕГН ********** ***, сумата 500 лева (петстотин лева),
представляваща част от неплатен остатък, целия в общ размер на 1337,96 лева, на
дължимо обезщетение за обезвреда на щети по л.а. „Рено Лагуна” с рег. № В 4507
НА, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 06.10.2015г. в гр. Варна, на ул.
„Цар Асен”, посока бул. „Цар Освободител”, по вина на водача на л.а. „Ланчия
Либра” с рег. № В 0756 РТ, Марин Минчев Маринов, обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №01115000411289/ 23.09.2015г
със срок на действие от 27.01.2015г. до 27.01.2016г., издадена от З. „А.Б.” АД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 28.12.2017г., до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „З. „А.Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** , да заплати
на З.Р.В., ЕГН ********** ***, сумата от 796.40лв./седемстотин деветдесет и шест лева и 40 стотинки/,
представляваща съдебно деловодни разноски, по съразмерност с уважената част на
исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: