Решение по дело №182/2022 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 декември 2022 г. (в сила от 19 декември 2022 г.)
Съдия: Даниела Иванчева Гишина
Дело: 20227090700182
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 184   

 

гр. Габрово, 19.12.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ

                                                                                     ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с участието на прокурор ЖЕНИ ШИКОВА като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина АНД № 182 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 70-73 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Съдът е сезиран с предложение на прокурор в Районна прокуратура – Габрово, наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № 19/2022 година по описа на ОД на МВР – Габрово, за възобновяване на административнонаказателното производство, образувано по Акт за установяване на административно нарушение серия GA и № 487080, съставен на 24.10.2021 година от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, което производство е приключило с издаването на Наказателно постановление № 21-0892-000804 от 17.11.2021 година на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово спрямо Х.Г.И. *** – водач на допуснал ПТП автомобил, при което ПТП е пострадало лицето *** и по повод на което ПТП се води горепосоченото досъдебно производство по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК. Прави се предложение на основание чл. 72, ал. 1 вр. чл. 70, б. „д“ от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с издаването на горепосоченото НП, влязло в сила на  04.01.2022 година, отмяна на НП и прекратяване на административнонаказателното производство.

В открито съдебно заседание прокурор от Районна прокуратура – Габрово поддържа предложението и по същество прави искане то да бъде уважено.

Ответната страна Х.Г.И. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание; в депозирано по делото писмено становище се развиват доводи за неоснователност на предложението, като се прави искане съдът да се произнесе по справедливост и съвест, съобразно събраните по делото доказателства, българското законодателство и практиката на ЕС по идентични случаи.

Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по предложението.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за основателност на предложението, като намира, че същото следва да бъде уважено.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното:

С Наказателно постановление № 21-0892-000804 от 17.11.2021 година, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, на Х.Г.И. *** са наложени 2 /две/ наказания глоба, и двете в размер на 20 /двадесет/ лева: на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП – за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП – за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. От фактическа страна в процесното НП е посочено, че на 24.10.2021 година около 13:10 часа в Община Габрово на път III-5004 км 0 с кръстовището с път I-5 км142+700 в посока гр. Дряново Х.И. управлява собствения си лек автомобил Шкода Октавия 1.9ТДИ с рег. № ***, като на посоченото кръстовище навлиза в лентата за насрещно движение  /лента за завиване надясно от с. Донино посока кв. Киевци, като нарушава пътна маркировка М15 и удря насрещно движещият се в горепосочената лента лек автомобил БМВ 530 с рег. № ***, управляван от *** с посочен ЕГН, като реализира ПТП.

Горепосоченото НП е връчено на Х.И. на 20.12.2021 година, като липсват данни и твърдения НП да е било обжалвано по съдебен ред. Видно от квитанция, приложена на л. 41 по досъдебното производство, приложено в оригинал и цялост към предложението, И. е заплатила наложените ѝ с процесното НП глоби на 20.12.2021 година.

С Постановление за образуване на досъдебно производство от 21.02.2022 година на прокурор при Районна прокуратура – Габрово е образувано досъдебно производство за това, дали на 24.10.2021 година в района на северен обходен път на гр. Габрово, при управление на МПС – лек автомобил Шкода Октавия с рег. № *** били нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост била причинена на *** от гр. Пловдив средна телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

С Постановление  за спиране на наказателно производство от 12.10.2022 година на прокурор при Районна прокуратура – Габрово на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК досъдебно производство № 19/2022 година по описа на ОД на МВР – Габрово, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, е спряно, като е последвало изготвянето и депозирането на процесното предложение за възобновяване на административнонаказателно производство.

Настоящият съдебен състав намира, че внесеното предложение е допустимо – направено е от компетентен орган в лицето на наблюдаващия прокурор съгласно чл. 72, т. 1 от ЗАНН, а според чл. 71 от с.з. не се предвижда срок, в който следва да бъде направено предложението за възобновяване на основание чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН /погрешно посочено в предложението като чл. 70, б. „д“ от ЗАНН/, а разгледано по същество е основателно.

Според мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година на ВКС по т. д. № 3/2015 година, ОСНК, съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вкл. и чл. 70, б. „г“ от ЗАНН. Тези норми утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административно-наказателната. Със санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-значимите обществени отношения, а наказателноправната репресия най-интензивно въздейства върху дееца. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.

По отношение на тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 51 от 29.12.1978 година по н. д. № 50/1978 година на ОСНК на ВС, че когато с деянието е допуснато нарушение на наказателна и административна разпоредба и те охраняват различни обекти на защита, деецът отговаря както наказателно, така и административно, като наказанията по присъдата и по наказателното постановление не подлежат на кумулиране, с посоченото по-горе Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година на ВКС по т. д. № 3/2015 година, ОСНК, е извършена ревизия, като е посочено, че в мотивите на Решение № 5 от 27.03.2014 година по конст. дело № 2 от 2014 година Конституционният съд на Република България е изяснил, че принципът за законоустановеност обхваща не само установяването на съставите на престъпленията и съответстващите им наказания в особената част на НК, но включва и разпоредбите в общата част, отнасящи се до определяне на наказанието, като тази постановка изцяло важи и за административните нарушения и наказания. Тезата за едновременно ангажиране на административнонаказателна отговорност с наказателен характер по смисъла на Конвенцията и наказателна отговорност на дееца, когато с едно деяние е допуснато нарушение на наказателна и административнонаказателна норма, охраняващи различни обекти на защита, лансира незаконосъобразна идея за своеобразна „идеална съвкупност“ от различни по вид правонарушения /престъпление и административно нарушение/. Такъв институт не е установен нито от нормите на НК, нито от разпоредбите на ЗАНН, поради което е недопустимо да бъде регламентиран от ОСНК на ВКС по тълкувателен път. Касае се за непредвидена в закона хипотеза, която при действащото законодателство не може да се разреши по аналогия с установеното от чл. 23 от НК положение относно идеалната съвкупност от престъпления, нито аналогично с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН относно съвкупността от административни нарушения. В аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административно-наказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието „idem“ - че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като „престъпление“ или „административно нарушение“. Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. Довод в подкрепа на това разбиране може да се почерпи и от старата наказателноправна доктрина. На плоскостта на наказателното право, при идеалната съвкупност, предмет на присъдата, res judicata е налице относно всички наказателноправни състави, които са осъществени с едно единствено деяние, макар съдът да не се е произнесъл по всички или да не е била подадена по някои от тях частна тъжба. Това означава, че правилото ne bis in idem може да бъде противопоставено и за онова престъпление, по което съдът не се е произнесъл. Принципът има действие и когато деянието се квалифицира като административно нарушение по националното право, щом производството, в което се разглежда, може да бъде определено като наказателно по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7. След като в разглежданата хипотеза отговорността на дееца не може да бъде ангажирана в две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан с две отделни наказания - административно и по НК, а актуалната законодателна уредба не допуска възможност за съвместно разглеждане на престъплението и административното нарушение в едно единно производство, при конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да понесе само едната - за правонарушението /административно нарушение или престъпление/, за което съответното производство е приключило първо по време с влязъл в сила акт. С тези мотиви е прието, че са налице са основания за частична промяна на тълкуването, дадено с ТР № 51 от 29.12.1978 г. по н. д. № 50/1978 г. на ОСНК във втората му част, като деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита.

Уредбата на средствата за предотвратяване на двойната наказуемост е претърпяла развитие със ЗИДНПК /ДВ, бр. 63 от 2017 г. /, който въведе възможност за спиране на наказателното производство, преди да се пристъпи към прекратяването му на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК. Спазването на принципа за приоритет на наказателната пред административнонаказателната отговорност понастоящем е гарантирано с разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК и чл. 24, ал. 4 от НПК, които осигуряват надлежен инструмент за отстраняване на допуснатата от държавните органи грешка при квалификацията на едно престъпление като административно нарушение и приключването на образуваното по този повод производство. Идеята на законодателя е да се отстрани пречката за провеждане на наказателното производство, като се елиминират последиците от погрешно развилото се първо по време административнонаказателно производство. Възможността да се постигне този резултат, макар и с повече процесуални усилия, е съществувала и преди ЗИДНПК /ДВ, бр. 63 от 2017 г. /, като алгоритъмът е очертан в горепосоченото Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година на ВКС по т. д. № 3/2015 година, ОСНК.

Процесният случай е именно такъв, при който се твърди, че деянието, за което се води досъдебното производство, нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна норма, като фактическото съдържание на деянието, за което И. е санкционирана с влязло в сила Наказателно постановление № № 21-0892-000804 от 17.11.2021 година, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, и това, за което се води процесното досъдебно производство е едно и също - управление на МПС, при което са нарушени правилата за движение по пътищата, вследствие на което е реализирано ПТП. Спазването на принципа за приоритет на наказателната пред административно-наказателната отговорност и предотвратяването на двойната наказуемост следва да бъдат реализирани именно чрез претендирания в предложението на прокурор при Районна прокуратура – Габрово начин.

 

Водим от горното и на основание  чл. 73, ал. 4, т. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство, образувано по Акт за установяване на административно нарушение серия GA и № 487080, съставен на 24.10.2021 година от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, приключило с издаването на Наказателно постановление № 21-0892-000804 от 17.11.2021 година на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, с което на Х.Г.И. *** са наложени 2 /две/ наказания глоба, и двете в размер на 20 /двадесет/ лева: на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП – за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП – за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0892-000804 от 17.11.2021 година на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, влязло в сила на 04.01.2022 година, с което на Х.Г.И. *** са наложени 2 /две/ наказания глоба, и двете в размер на 20 /двадесет/ лева: на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП – за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП – за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано по Акт за установяване на административно нарушение серия GA и № 487080, съставен на 24.10.2021 година от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, приключило с издаването на Наказателно постановление № 21-0892-000804 от 17.11.2021 година на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, влязло в сила на 04.01.2022 година, с което на Х.Г.И. *** са наложени 2 /две/ наказания глоба, и двете в размер на 20 /двадесет/ лева: на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП – за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП – за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                               

                                        

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

                                                                                            2.