№ 365
гр. Казанлък, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.ОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.ОВА Гражданско дело №
20245510102915 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от К. Д. К., ЕГН
**********, с адрес: с. П., общ. ****, чрез пълномощника адв. М. Т. от АК-
С.З., с адрес: ****, против Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****, представлявано от К. Х. Ч., Б.А.В., И. Д. Г. и А. Х. П.. Ищецът твърди,
че на 15.03.2024 г. около 18:25 ч. на път ****, км ****, настъпило ПТП между
управляваното от него МПС марка: „М.“, модел: „**** С.“, с рег. № **** и
МПС марка: „Ф.“, модел: „Т.“, с рег. № ****. Въпросното МПС било
застраховано към ответното дружество - „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, с полица № ****. Механизмът на ПТП-то бил следният: Ищецът
се движел с допустимата по ЗДвП скорост, по път **** - общ. Г. и достигнал в
района на км 53, като се движел в своят пътна лента. Въпросният пътен
участък се състоял от пътно плътно, съставено от две пътни ленти. В този
момент от другата /насрещна/ пътна лента внезапно изскочило МПС с марка:
„Ф.“, модел: „Т.“, с рег. № ****, управлявано от Ж. Д. З., ЕГН **********,
който предприел маневра изпреварване на колона от тирове, навлязъл в
лентата за насрещно движение и последвал челен удар. Безспорно от
техническа гледна точка причината за процесното ПТП било виновното
поведение от страна на горепосочения водач и се изразявало в неспазването на
предписанието на чл. 25, т. 1 ЗДвП, а именно: „Водач па пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
1
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.“ Именно нарушаването на
въпросната разпоредба била в пряка връзка с настъпилия пътен инцидент.
Твърди, че нямал техническата възможност да предотврати сблъсъка,
независимо, че се движел с разрешената за конкретния пътен участък скорост.
Незабавно след инцидента органите на МВР били информирани, те
своевременно посетили мястото на инцидента, направили оглед и издали
протокол за ПТП с Рег. № **** г. и план-схема, които се явявали официален
писмен документ, удостоверяващ настъпилото застрахователно събитие и от
които било видно, че виновен, от техническа гледна точка, за настъпването на
процесното застрахователно събитие е водачът на автомобил с марка: „Ф.“,
модел: „Т.“, с рег. № **** - Ж. Д. З., ЕГН **********. Във въпросните
документи бил описан механизмът на ПТП-то, вината за неговото настъпване,
както и част от травматичните увреждания, които ищецът получил. Същият
доказвал по категоричен и несъмнен начин фактите и обстоятелствата, които
излага в настоящата искова молба и се явявал официален писмен документ,
съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ТПК. Твърди, че след настъпването на
въпросното ПТП получил редица травматични увреждания, предимно в
лявата част на тялото. Първа помощ била оказана от екип на ФСМП - Г., след
това бил откаран за лечение в спешен център към УМБАЛ „****“ АД - гр.
С.З., където бил прегледан и бил издаден лист за преглед на пациент в ДКБ/СО
№ **** г. от който било видно обективното състояние на ищеца, а именно:
контузна рана на лява мишница и охлузвания на ляво рамо, слабо кървящи.
Раните били обработени и след като се уверили, че няма опасност за живота
му бил изписан за домашно лечение, като лекуващият лекар го насочил към
ОПЛ. Твърди, че посетил д-р Т. Г. П. - специалист съдебен лекар в гр. С.З..
След извършения обстоен преглед окончателно била поставена диагноза на
така получените травматични увреждания в следствие на настъпилото на
15.03.2024 г. ПТП. Те се изразявали в масивна разкъсно-контузна рана на
изпъкналата и задна повърхност на лявото рамо; разкъсно-контузна рана и
охлузвания по лява предмишница; косо кръвонасядане по предната
повърхност на гръдния кош; оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по
дясна подбедрица с ограничени и болезнени движения. В тази връзка било
установено по категоричен и несъмнен начин, че въпросните увреждания се
намирали в безспорна причинно следствена връзка с така настъпилото ПТП.
Наред с това във връзката с травмата на дясната подбедрица бил насочен за
консултация със специалист ортопед-травматолог. Твърди, че стриктно
спазвал така предписаното лечение, за да възстанови здравословното си
състояние преди въпросното застрахователно събитие от 15.03.2024 г. За
съжаление болките в лявата лакътна става не отшумели, дори се засилили,
2
въпреки проведеното лечение - локално - кортикостероиди, НСПВС. В тази
връзка посетил специалист ортопед-травматолог който го насочил за
оперативно лечение. На 08.10.2024 г. ищецът бил приет в Отделение по
ортопедия и травматология към МБАЛ - Т., с окончателна диагноза М77.0
Медиален епикондилит. След като направили необходимите параклинични
изследвания, лабораторни и инструментални такива бил подложен на
оперативна интервенция - 83.01 Експлорация на сухожилно влагалище. При
изписването за домашно лечение на 18.10.2024 г. от въпросното лечебно
заведение - „МБАЛ - Т.“ ЕООД, Отделение по ортопедия и травматология
били предписани медикаменти и дадени указания от лекуващия лекар:
амбулаторно лечение; смяна на превръзките през 4 дена; сваляне на конците на
14-я ден; два контролни прегледа. Твърди, че стриктно спазвал така
предписаното лечение, за да възстанови здравословното си състояние преди
въпросното застрахователно събитие от 15.03.2024 г. Вследствие на
претърпените телесни увреждания, ищецът изживял изключително тежки
неимуществени вреди, изразяващи се в причинените болки и страдания, като
получените негативни последици от травмите търпял сега и ще продължавал
да търпи и за в бъдеще. Същите променили в негативен аспект за
продължителен период неговия живот. През въпросния период се налагало да
пие непрестанно обезболяващи медикаменти, тъй като усещал постоянна
физическа болка от претърпените травматични увреждания. В периода на
възстановяването за ищеца било фактически невъзможно да извършва
обикновените си санитарно-битови дейности и за него непрекъснато трябвало
да се грижи член на семейството. Освен получените силни физически болки,
претърпял и продължавал да търпи и тежки психически травми, които
причинили нежелание за контакти с хора, тъй като постоянно се завръщал към
ужаса от инцидента. Това състояние на психическо разстройство причинило
проблеми със съня, каквито преди това нямал. Вследствие на процесното ПТП
от 15.03.2024 г., често изпадал в стрес и получавал пристъпи на паника, които
особено много се засилвали при поява на автомобили и по-силен звук от
двигател. Загубил възможността си да помага за домакинството в къщата в
която живеел. Непрекъснатите кошмари вследствие на случилото се, трудно
заспИ.е и говоренето по време на сън зачестили, като говоренето включвало
елементи от въпросната катастрофа. Кошмарите били придружени с внезапно
събуждане от сън и изпадането в състояние на паника и емоционални
елементи като плач и нервно изражение. Живеел с постоянен страх, че може
пак да се повтори въпросното ПТП. Особена тревожност у ищеца
предизвиквала и срещата с коли от същия цвят като на този, с който
настъпило ПТП-то и вследствие на това веднага спомените за инцидента
изплували. Тези екстремни състояния, попречили на нормалния му начин на
живот и заради тях отказвал да излизам на публични места, където имало
много хора. Появила се незаинтересованост от участие в обществени събития,
която преди липсвала. Също така станал и хипер раздразнителен,
емоционално нестабилен, засилили се изблиците на злоба и внезапен плач,
3
трудно задържане на внимание и трудно концентриране, хипер
чувствителност, все състояния нехарактерни за ищеца от преди ПТП-то. Тези
състояния го принудили да съкрати кръга си от хора от семейството и
приятелите си. Тъй като автомобилът, управляван от виновния водач,
причинил процесните неимуществени вреди - Ж. Д. З., ЕГН **********,
притежавал валидно сключена застраховка с полица № ****, валидна до
06.04.2024 г. към Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, на 29.02.2024 г. подал молба /претенция/ за изплащане на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като
представил и абсолютно всички документи, с които разполага и от които
ставала видна вината на виновното лице, както и всички настъпили
неимуществени вреди, вследствие на инцидента и механизма на тяхното
причиняване. Вместо това на 11.04.2024 г. получил писмо от страна на
ответника с изх. № 0-92-5169/11.04.20241., в което бил уведомен, че щетата е
заведена под № **** и било необходимо да съберат още документация, като:
протокол за оглед на местопроизшествие, скица на ПТП, фотоалбум,
протоколи от разпит на свидетели, автотехническа и съдебномедицинска
експертиза и ищецът да им предостави банкова сметка на негово име, за да се
произнесе със становище по претенцията. Във връзка с горното на 30.04.2024
г. изпратил писмо с данни за банкова сметка. За съжаление на 02.07.2024 г.
получил писмо-отказ с Изх. № 0-92-8755/01.07.2024 г., с което съобщили, че за
застрахователя не е налице основание за удовлетворяването на претенцията,
тъй като предоставените документи не били достатъчни за изясняване на
всички факти и обстоятелства относно механизма на настъпване на ПТП-то и
последиците от него. Горепосочения отказ, счита за изцяло незаконосъобразен
и неоснователен, тъй като предоставил всички налични документи, в това
число и протокол за ПТП с пострадали лица с Рег. № **** г., който се явявал
официален писмен документ, съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК и от
същия били видни по категоричен и несъмнен начин всички факти и
обстоятелства, свързани с настъпилото ПТП. В това число вината за неговото
настъпване и неговия механизъм. Наред с това предоставил цялата налична
медицинска документация, от която можело да се установи по несъмнен и
категоричен начин всички неимуществени вреди получени от ищеца в
следствие на настъпилото на 15.03.2024 г. застрахователно събитие. Заявява,
че счита така постановения отказ с Изх. № 0-92- 8755/01.07.2024 г. издаден от
ответника за изцяло незаконосъобразен, тъй като същият противоречи на
закона и в частност на чл. 405, ал. 1 от КЗ. съгласно който „при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок“ и в тази връзка счита, че
помежду им е налице валидно облигационно правоотношение. Полученият
отказ не бил основание да не бъде заплатено справедливо обезщетение за
причинените неимуществени вреди. Законодателят изрично предвидил
случаите, в които застрахователят има правото да откаже на застрахования
изплащането на застрахователно обезщетение. Същите били визирани в
4
нормата на чл. 408 от КЗ. Съгласно нея плащането можело да се откаже само:
1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което
има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. В
настоящия случай подобна хипотеза безспорно и категорично не била налице
и ответникът по никакъв начин не доказал виновно поведение от страна на
ищеца, което да се явява причина за неизплащането на дължимото му
обезщетение. Всичко това налагало постановеният отказ да бъде отменен,
като незаконосъобразен и неправомерен. Твърди, че отказът се явявал изцяло
неоснователен, като изрично следвало да се вземе предвид и обстоятелството,
че ответникът определил и изплатил застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди на управляваното от ищеца МПС марка
„М.“, модел „**** С.“ с рег. № ****. Моли съдът да постанови решение, с
което да осъди, на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от
ЗЗД, Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от К.
Х. Ч., Б.А.В., И. Д. Г. и А. Х. П., да заплати в полза на ищеца сумата в размер
на 3000 лв., след предприето в срока по чл. 214 от ГПК изменение в цената на
иска, представляваща сумата на справедливото обезщетение за претърпените
от същия неимуществени вреди - масивна разкъсно-контузна рана на
изпъкналата и задна повърхност на лявото рамо; разкъсно-контузна рана и
охлузвания по лява предмишница; косо кръвонасядане по предната
повърхност на гръдния кош; оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по
дясна подбедрица с ограничени и болезнени движения и медиален
епикондилит, вследствие на настъпилото на 15.03.2024 г. застрахователно
събитие и законна лихва, считано от датата на завеждането на настоящия иск
14.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. На осн. чл. 127,
ал. 4 от ГПК представя банкова сметка: **** в „****“ АД за изплащане на
обезщетението.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като
оспорва изцяло иска за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по основание и размер. Не оспорва наличието на
действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен относно л.а. „Ф. Т.“ с
рег. № ****. Оспорва твърдението на ищеца, че са осъществени
предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45
от ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования в ответното дружество
5
водач, респ. договорната отговорност на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД. Доколкото във
връзка с настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство и
същото все още било на етап разследване, то не можело категорично да се
твърди, че причината за реализираното ПТП и последиците от същото било
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а.
„Ф. Т.“ с рег. № ****. Оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение, осъществено от страна на водача на л.а. „Ф. Т.“ Ж. Д. З., както и
пряката причинно-следствената връзка между пътнотранспортното
произшествие и получените от ищеца телесни увреждания. Оспорва
механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между механизма на
произшествието и заявените увреждания, както и механизма на получаване на
телесните увреди на ищеца. Сочи, че по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява конкретния механизъм на ПТП,
причините и обстоятелствата за настъпването му, които да са довели до
вредоносните последици за ищеца. От представения в изключително нечетлив
вид към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не
можело да се установи твърдението, че застрахованият в ответното дружество
водач виновно е причинил ПТП. Оспорва цитирания протокол в частта
„обстоятелства и причини за ПТП“. Протоколът бил съставен от лице, което не
е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие,
поради което не се ползвал с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно причините и обстоятелствата за възникване на ПТП. С оглед на
това поддържа, че механизмът на настъпване на ПТП е неясен и недоказан,
поради което не е възможно да се проследи наличието на пряка причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди. Твърди, че в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП от 15.03.2024 г. и
фаталните последици от него е поведението на водача на т.а. „М. С.“ с рег.
номер **** – К. К., който предприел изпреварване в момент, когато това не е
било безопасно и се движил със значително превишена скорост за съответния
пътен участък. Във връзка с горното прави и възражение за независимо
съпричиняване на ПТП и вредоносните последици и от водача на т.а. „М. С.“.
Твърди, че основната и непосредствена причина за настъпване на ПТП е
посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
водача на т.а. „М. С.“. Твърди, че изключителният принос на водача на т.а. „М.
С.“ следвало да бъде съобразен при определяне на дължимото от дружеството
ни обезщетение. В условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме иска за
основателен, твърди, че пострадалият имал съществен принос за настъпилото
ПТП и неблагоприятните последици от него. Заявява, че на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на К. Д. К., който предвид характера на получените травматични
увреждания, е пътувал без поставен предпазен колан, с който процесното
моторно превозно средство, от категория М1, е оборудвано. Счита, че с това
си поведение, проявено под формата на бездействие, пострадалият лично
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 137а, ал. 1 от
6
ЗДП и сам се е поставил в опасност и допринесъл за настъпилите телесни
увреди. Намира, че ако ищецът е положил дължимата грижа за опазване на
телесната си цялост с поставянето на предпазен колан, заявените за
претърпени телесни травми нямало да настъпят или са щели да бъдат
значително по-леки. Оспорва вида и характера на описаните в исковата молба
телесни увреждания и връзката им с ПТП. Оспорва твърдението, че в резултат
на ПТП пострадалият получил заявените в исковата молба увреждания. От
представените медицински документи не се доказвало категорично, че
претендираните увреждания са настъпили в пряка причинно следствена
връзка с настъпилото на 15.03.2024 г. ПТП. Прави възражение за
прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Намира иска
за неимуществени вреди за силно завишен и несъответстващ на реално
претърпените и доказани от ищеца болки и страдания от твърдените за
настъпили телесни увреждания. Счита, че искът не е съобразен с вида и
степента на получените увреждания, начина на извършване на увреждането,
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вкл. със съществения принос на
пострадалия за настъпване на ПТП. Сочи, че претенцията на пострадалия за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерна и не е съобразена с присъжданите от съдилищата обезщетения за
сходни случаи. При определяне на справедлив размер на обезщетение
задължително следвало да бъде съобразена и социално икономическата
ситуация в страната и в региона, където ищецът живеел към момента на
настъпване на застрахователното събитие - село П., община Г.. Моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
относно ПТП настъпило на 15.03.2024г. От същия се установява, че на
15.03.2024 г., около 18:25 ч по път **** км ****, управляваното от Ж. Д. З., с
ЕГН: ********** МПС марка: „Ф.“, модел: „Т.“, с рег. № ****, предприема
маневра изпреварване на колона от тирове, навлиза в лентата за насрещно
движение и блъска челно пътнически бус марка: „М.“, модел: „**** С.“, с рег.
№ ****, управляван от К. Д. К., с ЕГН: **********.
Представена е и справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, от която се установява, че МПС с ДКН № **** има активна
застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател застрахователно
дружество - „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, валидна за
периода 07.04.2023г. до 06.04.2024г.
По делото е представена и кореспонденцията между процесуалния
представител на ищеца К. Д. К. и ответника - застраховател във връзка с
изплащането на застрахователно обезщетение, като е видно, че е образувана
7
щета № ****. С уведомление от ответното дружество до ищеца от
01.07.2024г., е отказано изплащане претенцията на ищеца.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза с вх. № 6858/ 24.04.2025г., която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена. Телесни увреждания е получил
ищеца, вследствие настъпилото застрахователно събитие на 15.03.2024г.:
разкъсно-контузна рана по изпъкналата и задна повърхност на лявото рамо,
разкъсно-контузна рана и охлузвания по лява предмишница, косо
кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош. Оток, кръвонасядане
и разкъсно-контузна рана по дясна подбедрица с ограничени и болезнени
движения. Периодът нужен за окончателно възстановяване при установените
от ПТП-то травматични увреждания е в рамките на неповече от 25 - 28 дни. В
съдебно заседание вещото лице изясни, че медиален епикондилит е
възпаление в синусоидалната капсула, където минават сухожилията на
мускулите в областта на лакътната става, по статистически данни и
медицински такива, само в 10% такова увреждане се дължи на травма. Това е
натоварване на лакътната става при трудови и спортни дейности като тенис,
тренировки с тежести. В 90% от медиалният епикондилит се дължи на това. В
тази област няма травма от ПТП-то така, че може да се счита, че е от трудова
или спортна дейност, тъй като е констатирана седем месеца след ПТП.
Болките, които е изпитвал ищеца в първите 4-5 дни са били с по-висок
интензитет, след което в процеса на възстановителния период са започнали да
затихват. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
получените от ищеца травматични увреждания.
Техническа причина за настъпването на ПТП е навлизането на лек
автомобил „Ф.“ Т. с рег. № **** в насрещната за него пътна лента /източната/ -
пътната лента предназначена за движение на л.а. „М.“ С. с рег. № ****, при
което е създал опасност за настъпване на ПТП за водача на лек автомобил
„М.“ С. с рег. № ****. Действията на водача на л.а. „Ф.“ Т. с рег. № **** нямат
техническа обоснованост при настъпването на ПТП. Настъпване на ПТП при
конкретната пътна обстановка се дължи на субективните действия на водача
на л.а. „Ф.“ Т. с рег, № **** - неправилна преценка на конкретната пътна
обстановка. Технически правилните действия за водачът на л.а. „Ф.“ Т. с рег.
№ ****, е да контролира непрекъснато управлението над своя автомобил и да
запази траекторията си на движение в собствената пътна лента за движение,
без да я напуска. ПТП е настъпило в 18:25 ч. - светлата част на денонощието
/на смрачаване - слънцето залязва 18.22 ч./, при мокра асфалтова настилка, на
прав участък от пътя. В посока от север на юг се е движил л.а. „Ф.“ Т., с рег. №
**** управляван от Ж. Д. З.. В посока от юг на север се е движил л.а. „М.“
**** С. /БУС/, с рег. № **** управляван от К. Д. К.. Движението в участъка на
настъпване на ПТП, към момента на сблъсъка е било интензивно. ПТП е
настъпило на прав участък от пътя и двамата водачи са имали възможност
взаимно да се възприемат. Скоростта на движение на л.а. „Ф.“ Т. с рег. № ****
преди настъпването на удара/сблъсъка и непосредствено преди удара /в
8
момента на сблъсъка/е 107,16 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „М.“ С. с
рег. № **** преди настъпването на удара сблъсъка и непосредствено преди
удара /в момента на сблъсъка/ е 83.74 км/ч. Сумарната опасна зона на
движение на двата автомобила с реалните им скорости на движение /въпрос
№ 9/, които преди сблъсъка взаимно са се приближавали е равна на 206,42 м.
Водачът на лек автомобил „М.“ С. с рег. № **** е нямал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна
обстановка. Водачът на лек автомобил „Ф.“ Т. с рег. № **** е имал техническа
възможност да не допусне настъпването на ПТП при конкретната пътна
обстановка. Лек автомобил „М.“ С. с рег. № **** фабрично е оборудван с
предпазни колани на трите предни седалки, трите средни седалки и трите
задни седалки. Триточкови обезопасителни колани са инерционен тип. К. К. е
бил с поставен обезопасителен колан, като при извършения преглед на
21.03.2024 г. са установени характерни и специфични следи оставени от
обезопасителен колан при настъпило ПТП. Получените травми при ПТП-то
напълно отговарят да са получени при ищеца с правилно поставен предпазен
колан.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Ж. З. и М. И.. По данни на свидетелите пред лек автомобил „Ф.“ Т. с рег. №
**** имало три украински тира, които водачът не предприел действия по
изпреварване едновременно, а първо изпреварил първия и се прибрал. Когато
изпреварвал втория тир се видяла светлина на насрещно движещ се автомобил
и предприел маневра за прибиране. Когато решил да се прибера, първият тир
набил спирачки, излязъл към средата на пътното платно и го ударил, джипът
леко отклонил траекторията си и тръгнал към дерето от ляво на пътното
платно. В момента, в който джипът се завъртял наляво, пред тира изскочил
съответния бял бус. Бусът идвал от платното на „Ф.“ Т., след което бусът се
прибирал пред тира и след това ударил „Ф.“ Т.. Съдът не кредитира
свидетелските показания, тъй като същите не кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства и представляват защитна теза на виновния
водач.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 15.03.2024
г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица. При
така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране
9
отговорността на ответното дружество по предявения срещу него иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
заплащане на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, във вр. с чл. 380 КЗ ищеца е отправил
до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за вреди, по която претенция застрахователят е отказал плащане.
Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Тъй като няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
От назначената по делото съдебна експертиза в автотехническата част се
установява, че основната причина за настъпване на конкретното ПТП е, че
водачът на лек автомобил Ф. при извършване на маневра изпреварване, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, не е
пропуснал пътните превозни средства, които се движели по нея. С оглед
изложеното съдът намира, че водачът на МПС марка: „Ф.“, модел: „Т.“, с рег.
№ **** е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
съгласно която водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като
е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение, както и на разпоредбата на чл.
42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водач, който изпреварва, е длъжен
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея. С това си поведение, водачът обективно е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП, тъй като не е съобразил
конкретната пътна обстановка, не е обезпечил възможността си безопасно да
завърши предприетата маневра. Ето защо съдът намира, че допуснатите
нарушения на водача на МПС марка: „Ф.“, модел: „Т.“, с рег. № **** са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се
направи извод, че презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Налице е и
последният признак за уважаване на предявения иск: причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и получените от ищеца вреди, тъй като видно
от заключението на съдебната експертиза в медицинската част, травмите са: -
10
разкъсно-контузна рана по изпъкналата и задна повърхност на лявото рамо;
разкъсно-контузна рана и охлузвания по лява предмишница; косо
кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош; оток, кръвонасядане
и разкъсно-контузна рана по дясна подбедрица с ограничени и болезнени
движения. Тези травми са в резултат на ПТП-то и са леки с оглед поставения
обезопасителен колан. Претърпяното ПТП като евентуално
животозастрашаващо събитие е обичайно да предизвика стресова реакция у
ищеца.
Поради това съдът приема, че деянието на виновния водач на
застрахованото МПС осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният
иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание. При даденото
заключение от вещите лица по комплексната експертиза съдът преценя, че по
делото е проведено успешно насрещно доказване, което разколебава
твърденията на ответника за липса на поставен обезопасителен колан.
Предвид изложеното съдът намира възражението за съпричиняване за
неоснователно.
Що се касае до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно
понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения
от тях, от които да нямат лечение, прогноза за бъдещото здравословно
състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му
състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968 г. на ВС/. По
аргумент от чл. 154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички
факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. Ищецът е
длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и
относими доказателства, претърпените от него болки и страдания. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП К., който към момента на инцидента
има почти навършени 27 години, т. е. в трудоспособна възраст, е претърпял
телесни увреждания, реализиращи медико биологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“, с оглед което съдът приема, че
са налице признаците на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от
НК. Период от 25 - 28 дни е бил нужен за възстановяването му. Получените
травми имат характер на леки телесни повреди, предизвикали временно
разстройство на здравето неопасно за живота му. Те са причинили временен
дискомфорт в ежедневния начин на живот на пострадалия. Травматичният
възстановителен период бил близо месец. Травмите не са предизвикали
трайна увреда. Към настоящия момент пострадалият бил възстановен и
11
трудоспособен. Нямал временна или трайна нетрудоспособност разпоредена
от ЛКК или ТЕЛК. При все това, по делото не е установено болките и
страданията, които телесните увреждания са причинили на ищеца, да
надхвърлят обичайните за този вид, като след възстановителния период съдът
приема, че ищецът се е върнал към обичайния му начин на живот, социалната
и трудовата му дейност. Съдът като съобрази възрастта на ищеца към момента
на инцидента, получените от него травматични увреждания, проведеното
лечение, обстоятелството, че оздравителния период от физическите
увреждания е около един месец, социално-икономическите условия, стандарта
на живот в страната през 2024 г. и наблюдаващите се инфлационни процеси
към момента на ПТП-то намира, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, което да репарира болките и страданията му е 3000 лв.
Следователно искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява
основателен и следва да бъде уважен до предявения размер на 3000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 14.11.2024г. до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на разноските, съдът намира следното:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 1020 лева,
представляващи платена държавна такса - 120 лева, възнаграждения за вещи
лица - 300 лева и възнаграждение за един адвокат - 600 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, Застрахователно
дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от К. Х. Ч., Б.А.В., И. Д. Г. и А. Х.
П. да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. ****, чрез
пълномощника адв. М. Т. от АК-С.З., с адрес: ****, сумата от 3 000,00 лева
/три хиляди лева/ за причинените му неимуществени вреди: разкъсно-
контузна рана по изпъкналата и задна повърхност на лявото рамо; разкъсно-
контузна рана и охлузвания по лява предмишница; косо кръвонасядане по
предната повърхност на гръдния кош; оток, кръвонасядане и разкъсно-
контузна рана по дясна подбедрица с ограничени и болезнени движения, в
резултат на претърпяното от него пътно - транспортно произшествие
настъпило на 15.03.2024 г. на път **** км ****, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14.11.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Застрахователно
дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от К. Х. Ч., Б.А.В., И. Д. Г. и А. Х.
П. ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. ****,
сумата от 1020 лв., представляваща направени по делото разноски.
12
Сумата може да бъде заплатена по банкова сметка: **** в „****“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
13