ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 995
Бургас, 20.04.2023 г.
Административният съд - Бургас - XXVII състав, в
закрито заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
|
Съдия:
|
СТОЯН КОЛЕВ |
сложи на разглеждане
административно дело № 273 / 2023 г.
Производството
е по реда на чл. 145 и чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Образувано
е по жалба на адв. М.С. жалба от името на „Хелио-тур-с" АД, ЕИК *********,
със Седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Невена Коканова" № 8,
представлявано от Евгения Банева и „ТХ Русалка холидейз" ЕООД, ЕИК
*********, със Седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Невена
Коканова" № 8, представлявано от Евгения Банева, против Заповед за забрана
достъпа и ползването на обект „Рецепция- дървена постройка с навес" в
поземлен имот с идентификатор 67800.54.41, м. „Мапи", землище на гр.
Созопол.
По
допустимостта на производството, съдът приема следното:
Право да
обжалва заповедта за забрана ползването на строеж има само възложителят по
смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, тъй като само той е оправомощен да иска
разрешаването му, съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 г. на МРРБ за
въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за
изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти. Безспорно, в конкретния случай
се установява, че теренът върху който е осъществен строежът - предмет на
забраната е собственост на „Хелио-тур-с" АД, ЕИК *********, а се използва
от „ТХ Русалка холидейз" ЕООД, ЕИК *********, в качеството на наемател на
обекта.
След като
в случая жалбоподателят „ТХ Русалка холидейз" ЕООД, ЕИК *********, видно
от съдържанието на заповедта по чл. 178, ал. 6 ЗУТ, както и от твърденията в
жалбата, не е носител на вещни права върху забранения за ползване строеж,
респективно няма и качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, а
е само наемател по сключен със собственика договор, то в качеството си на
такъв, той не разполага с право на жалба срещу заповедта по чл. 178, ал. 6 ЗУТ.
Поради това не е и процесуално легитимиран да иска спиране на разпореденото й
по силата на закона (чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ) предварително изпълнение. В
хипотеза на настъпили за него вреди, обезщетение за същите могат да бъдат
претендирани по общия исков ред. В допълнение следва да се отбележи, че
определянето на „ТХ Русалка холидейз" ЕООД, ЕИК ********* като адресат на
заповедта по чл. 178, ал. б ЗУТ и уведомяването на дружеството за издаването й
не обуславят правния интерес на дружеството от съдебно оспорване, съответно и
от предприетото искане за спиране на предварителното изпълнение на акта, защото
единствено регламентацията определя кои лица са заинтересувани в
административното производство, а не действията на административния орган.
В
изложения смисъл Определение № 949 от 27.01.2023 г. на ВАС по адм. д. №
748/2023 г., II о., докладчик съдията Радостин Радков.
В
обобщение на гореизложеното жалбата, подадена от „ТХ Русалка холидейз"
ЕООД, ЕИК *********, със Седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Невена
Коканова" № 8, представлявано от Евгения Банева, против Заповед №
8-2-124/02.02.2023 г. на кмета на Община Созопол за забрана достъпа и
ползването на обект „Рецепция- дървена постройка с навес" в поземлен имот
с идентификатор 67800.54.41, м. „Мапи", землище на гр. Созопол, както и
инкорпорираното в нея искане за спиране допуснатото предварително изпълнение на
същата заповед, като предявени от ненадлежна страна се явяват процесуално
недопустими, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане, а
производството да бъде прекратено.
С молба
вх. № 3441/24.02.2023г. жалбоподателят е отстранил констатираните нередовности
в жалбата.
Със
съпроводително писмо вх. № 2309/06.03.2023г. от ответника е представена
административната преписка.
Съдът
като взе предвид, че жалбата предмет на настоящото дело се явява допустима,
като подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт, пред
надлежния съд и в законоустановения срок, като отговаря и на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 АПК, намира че производството по делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание, като се конституират страните по
спора и на същите се укаже доказателствената тежест, която носят.
По направеното
искане на „Хелио-тур-с" АД, ЕИК ********* по чл. 166, ал. 4 АПК за спиране
на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта съдът намира
следното:
Предварителното
изпълнение на заповедта за забрана достъпа и ползването на обект „Рецепция-
дървена постройка с навес" в поземлен имот с идентификатор 67800.54.41, м.
„Мапи", землище на гр. Созопол издадена на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ, е
допуснато по силата на закона, съгласно чл. 217, ал. 1, т. 3 от същия закон.
Безспорно установено по делото е обстоятелството, че „Хелио-тур-с" АД, ЕИК
********* е собственик на терена върху който е построен обекта, чието ползване
е забранено, а „ТХ Русалка холидейз" ЕООД, ЕИК 175;411221 е негов
наемател.
Предмет
на заповедта, чието спиране се иска е разположен на територията на поземлен
имот с идентификатор 67800.54.41, м. „Мапи", землище на гр. Созопол обект
„Рецепция- дървена постройка с навес" характеризиран в същата заповед като
строеж V - та категория съобразно чл. 10 от Наредба № 1 от 30.06.2003 г. и това
обстоятелство определя като приложим закон по отношение на контрола, който може
да бъде проведен спрямо него чл. 178, ал. 6 ЗУТ.
Специалната
разпоредба на чл. 217, ал. 1 ЗУТ, регулира обществени отношения с висок
обществен интерес, като дерогира общата разпоредба на чл. 166, ал. 1 АПК
предвиждайки изчерпателно изричните хипотези, в които обжалването на един
административен акт не спира изпълнението му. В тези случаи предварителното
изпълнение е допуснато от самия закон, като в прерогативите на съда е при
наличие на съответните, предвидени в закона условия да постанови спиране на
изпълнението на оспорения акт. В тези хипотези основанията за предварителното
изпълнение са съобразени от самия законодател, предвид значимостта на
обществения интерес. Административният орган е длъжен да прецени наличието на
някое от основанията по чл. 178, ал. 1-4 ЗУТ и във всички случаи да се
произнесе със заповед по ал. 6 на същия текст.
Тъй като
ЗУТ не съдържа изрични разпоредби с конкретизиране на основанията, при които се
допуска спиране на предварителното изпълнение на заповед по чл. 178, ал. 6 ЗУТ,
допуснато по закон (чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ), следва да се приложат критериите
по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, а именно съдът може да спре предварителното
изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Тези вреди не се предполагат и не могат да бъдат изведени само
от характера на заповедта, защото по силата на закона е презюмиран общественият
интерес за допускане на предварителното й изпълнение. Оспорващият следва да
обоснове вероятността от настъпването на вредите, техният вид и размер, с оглед
преценката за значителността и поправимостта им. Презумпцията на закона за
наличие на значим държавен, респ. обществен интерес, вложена в закона, възлага
доказателствената тежест за установяване предпоставките за спиране на
изпълнението на административния акт върху страната, която го претендира.
Поради това претенцията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на
заповедта по чл. 178, ал. 6 ЗУТ би била основателна единствено в хипотезата на
представени убедителни доказателства, че изпълнението би могло да причини
значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.
С
разпореждане № 1070/07.3.2023г. съдът е предоставил
възможност
на жалбоподателя да мотивира искането си за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение, като наведе новите обстоятелства, които да сочат, че
изпълнението на акта би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима
вреда, както и да представи доказателства за наличието на такива.
В
предоставения от съда 7-дневен срок от страна на жалбоподателя не са посочени
нови обстоятелства които да сочат, че изпълнението на акта би му причинило
значителна или трудно поправима вреда, както и да представи доказателства за
наличието на такива. Това означава, че не са доказани по вид и размер
конкретните щети, които би понесло дружеството жалбоподател и в каква степен
забраната за достъп и ползване би довела до възникването на вреди за
оспорващия.
Допълнително
следва да се посочи и това, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК
предвижда, че изпълнението може да се спре само въз основа нови обстоятелства,
т.е. те да са възникнали след постановяване на акта. Такива в случая не се
твърдят и не се установяват, което е и достатъчно основание за отхвърляне на
искането.
С оглед
на това съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 вр. ал.
4 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение следва да бъде
оставено без уважение.
Предвид гореизложеното и в
съответствие с разпоредбата на чл. 159, т. 2 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от „ТХ Русалка холидейз" ЕООД, ЕИК
*********, със Седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Невена
Коканова" № 8, представлявано от Евгения Банева, против Заповед №
8-2-124/02.02.2023 г. на кмета на Община Созопол за забрана достъпа и
ползването на обект „Рецепция- дървена постройка с навес" в поземлен имот
с идентификатор 67800.54.41, м. „Мапи", землище на гр. Созопол, както и
инкорпорираното в нея искане за спиране допуснатото предварително изпълнение на
същата заповед.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 273/2023 г., по описа на Административен съд - гр.
Бургас по отношение жалбоподателя „ТХ Русалка холидейз" ЕООД, ЕИК *********,
със Седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Невена Коканова" № 8,
представлявано от Евгения Банева.
КОНСТИТУИРА
като страни в производството:
- жалбоподател:
„Хелио-тур-с"
АД, ЕИК ********* и
- ответник:
- Кмет на община Созопол.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Хелио-тур-с" АД, ЕИК *********, със Седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Невена Коканова" № 8, представлявано
от Евгения Банева за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на
Заповед № 8-2- 124/02.02.2023 г. на кмета на Община Созопол за забрана достъпа
и ползването на обект „Рецепция- дървена постройка с навес" в поземлен
имот с идентификатор 67800.54.41, м. „Мапи", землище на гр. Созопол и
прекъсване захранването й с ел. енергия и вода.
НАСРОЧВА
производството по адм.д. № 273/2023г. в открито съдебно заседание на
11.05.2023г. от 14,45 ч., за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на
жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на изложените в
жалбата твърдения, в т.ч. за неправилно възприета от органа фактическа
обстановка, обусловила постановяване на оспорената заповед в противоречие с
материалния закон и при несъответствие с целта на закона, както и наличието на
предпоставките за ползване на строежа, в това число и за търпимост на същия.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението да представи
доказателствата, с които разполага и да направи всичките си доказателствени
искания.
УКАЗВА на
ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на фактическите
основания за постановяване на оспорената заповед за забраняване ползването на
строежа и разпореждането неговото освобождаване, прекъсване на захранването с
електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, в 7-дневен срок от съобщението да депозира отговор по
жалбата и да направи всичките си доказателствени искания.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в седемдневен срок от
съобщението до страните само в частта относно оставянето на жалбата без
разглеждане и относно искането за спиране на допуснато по закон предварително
изпълнение.