Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мария
Манолова
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 1309 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Б.И.
чрез процесуалния му представител адв. Н.А. срещу решение № 2104/16.5.2019 г.,
постановено по гр.дело № 17024/2018 г. по описа на РС – Варна, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на
Гаранционен фонд, гр. София, сумата от 10 579,30 лева – представляваща
изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.),
вр.с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излага, че в случая не може да се ангажира отговорността на Гаранционния фонд,
тъй като не било настъпило ПТП, а пострадалото лице разполагало с други правни
средства въз основа на присъдата – да предяви иск за обезщетение за причинените
вреди. Евентуално, поддържа, че присъденото обезщетение е прекалено високо за
една за средна телесна повреда. Искането е за отмяна на съдебния акт,
евентуално за намаляване на присъдената сума.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата
страна не е подала писмен отговор.
В открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника поддържа изложените в жалбата доводи. Позовава се на
неправилно установена фактическа обстановка досежно датите на епикризата и
приложения протокол за ПТП и мястото на увреждането (лява, а не дясна ръка).
Счита за завишена сумата от 10 000 лева за една средна телесна повреда.
Лично въззивникът И. заявява пред съдебния състав, че по нерегламентиран начин
се е запознал с медицинската документация за пострадалото лице в УМБАЛ „Св.
Марина“, от което черпи и излага аргументи за неправилно установена по делото
фактическа обстановка.
В представено писмено становище
въззиваемата страна моли за потвърждаване на първоинстанционното решение по
изложени съображения.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството пред
РС Варна е образувано по искова молба, подадена от Гаранционен фонд, гр. София,
срещу В.Б.И. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
10 579,30 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение
по щета № 210163/12.05.2017 г., ведно със законната лихва върху исковата сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба, както и направените но делото
разноски, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), вр.с чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че Гаранционен фонд е изплатил обезщетение
за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди в общ размер на
10 579,30 лева на С.С.С., пострадал като пешеходец при ПТП, настъпило на
20.07.2015 г. в гр.Варна. Виновен за ПТП–то, съгласно влязла в сила присъда постановена
по НОХД № 167/1016 г.по описа на Окръжен съд Варна, бил В.Б.И., който управлявал
л.а. „Пежо“ 405 с ДКН В 66 29 СК, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че на 20.07.2015 год.
на ул. „Кирил и Методий“, в близост до подход към подземни гаражи на кооперация
№ 83, водачът И., управлявайки собствения си л.а. „Пежо“ 405 с ДКН В 6629 СК
ударил с предната част на автомобила пешеходеца С.С.С., като в следствие на
удара Стоянов получил травматични увреждания. По този повод Гаранционен фонд изплатил
обезщетение за неимуществените и свързаните с тях имуществени вреди в общ
размер на 10 579,30 лева.
Ответникът е подал писмен отговор, в
срока по чл. 131, с който оспорва иска и по основание и по размер, като твърди,
че няма отношения с ищеца. Ответникът счита, че видно от влезлите в сила
решения на ВРС по НАХД № 3196/2016 г., потвърдено с Решение на Административен
съд Варна по касационното адм. дело № 1088/2017 г., наложените на ответника
наказания по наказателни постановления, на които се позовавал ищецът, били
отменени като съставени в нарушение на процесуалния закон и неустановена
фактическа обстановка, следователно не било налице основание ответникът да носи
отговорност. Отделно от това ответникът намира претендираните суми за прекалено
завишени.
Варненският окръжен съд,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. Спорът е правилно квалифициран.
По отношение правилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал.1,
изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните от съда изводи, с изключение на случаите, в които
служебно е длъжен да приложи императивни правни норми.
Доколкото разпоредбата на
чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд,
последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен
факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е
осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за
делото факт е погрешно установен (Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК).
Във въззивната жалба не се
съдържат конкретни оплаквания за неправилно установена от районния съд
фактическа обстановка. Изложените в откритото съдебно заседание пред Варненския
окръжен съд очевидно неистинни твърдения в тази насока са преклудирани, поради
което съдът оставя същите без разглеждане.
Първоинстанционният съд
въз основа на събраните доказателства правилно е установил релевантните за
спора факти, а именно настъпилото на 20.07.2015 г. застрахователно събитие по
вина на ответника, като водач на МПС, за което към тази дата не е имал налична
и валидно сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, както и
плащане на обезщетение за причинените на увреденото лице неимуществени и
имуществени вреди от страна на ищеца в претендирания от него размер.
Съдът намира за неоснователно оплакването,
че в случая не може да се ангажира отговорността на Гаранционния фонд, тъй като
не било настъпило ПТП, а пострадалото лице разполагало с други правни средства
въз основа на присъдата – да предяви иск за обезщетение за причинените вреди.
Твърдението, че не било настъпило ПТП
се базира на решение на ВРС по НАХД № 3196/2016 г., потвърдено с Решение на
Административен съд Варна по касационното адм. дело № 1088/2017 г. Въпросните
решения нямат отношение към факта на виновно предизвиканото от въззивника ПТП.
Същите касаят единствено правилността на издаденото от
административно-наказващия орган наказателно постановление, в което, обаче, е
взето отношение само по извършени от В.И. нарушения на чл.123 ал.1, т.1, чл.150а,
ал.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, т.е. напускане на местопроизшествието,
при което са пострадали хора, без да се уведомят органите на МВР, неизпълнение
на задължение на водача да управлява МПС със свидетелство за управление, което
е в срок на валидност и да носи определени документи.
Видно от влязлата в сила присъда №
61/01.06.2016 г., постановена по НОХД № 167/2016 г. по описа на ОС Варна,
подсъдимият В.Б.И. е признат за виновен в това, че на 20.07.2015 г. около 08,10
ч. в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Пежо405“ с рег.№ В 6629 СК в локално платно пред жилищна
кооперация на ул. „Кирил и Методий“ до № 83 е нарушил правилата за движение:
чл.5 ,ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и умишлено е причинил на С.С.С.
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, изразяваща се в счупване
на дясната лъчева кост, довело до трайно затруднение на функцията на десния
горен крайник, за период по-голям от един месец.
Видно от решението на ВРС по НАХД №
3196/2016 г., наказателното постановление, с което е санкциониран И., няма за
предмет налагане на наказание за нарушения на чл. 5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и умишлено причиняване на С.С.С. средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, поради което същото, както и цитираното съдебно
решение, постановено в производството по обжалването му, са неотносими към
предмета на настоящото дело.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
След като наказателният съд е
установил, че посочените по-горе нарушения на Закона за движение по пътищата са
извършени от водача И., при това умишлено, въпросът дали е настъпило
пътно-транспортно произшествие и дали същото е причинено виновно от
противоправното поведение на В.Б.И. е окончателно разрешен и не подлежи на
преразглеждане в настоящото производство.
За да е напълно ясно, следва да се
отбележи, че съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Разглежданият
случай изцяло попада в хипотезата на цитираната разпоредба.
По поддържаното в условие на евентуалност
възражение, че присъденото обезщетение е прекалено високо „за една средна
телесна повреда“, съдът намира следното:
Причинените
неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само могат да бъдат
възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази
заместваща облага следва да се определи от съда във всеки отделен случай в
зависимост от характера и степента на конкретното увреждане. Преценката за
размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно
убеждение. В случая от съществено значение са не само нанесените телесни
увреждания, но и негативните психически преживявания на пострадалото лице от
това, че срещу него умишлено се използва моторно превозно средство за нанасяне
на телесна повреда. Съобразявайки приетите за установени обстоятелства, изброени
по-горе и относими към приложение критерия за справедливост, въведен с чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че определеното и изплатено от Гаранционния фонд
обезщетение в никакъв случай не е завишено, същото представлява адекватен
паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Като е
достигнал до същите правни изводи Варненският районен съд е постановил правилно
решение, което ще бъде потвърдено. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл. 272 от ГПК.
При
този изход от спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК право на съдебно-деловодни разноски
има въззиваемата страна, но такива не се присъждат, тъй като не са представени
доказателства за извършването им.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2104/16.5.2019
г., постановено по гр.дело № 17024/2018
г. по описа на РС – Варна,
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.