№ 161
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20241800500284 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 212/ 1109.2023 г. по гр.д. 1149/ 2021 г., по описа на Районен
съд Елин Пелин, допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение № 20 /
08.02.2024 година е:
осъден, на осн.чл.500, ал.1, т.1 КЗ Д. М. М. от гр. Елин Пелин, ЕГН
********** да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД - София,
ЕИК *********, сумата от 724.51 лева, представляваща изплатена регресна
претенция по Щета № 10019030112251/2019г, за претърпени имуществени
вреди от настъпило на 10.05.2019г. ПТП, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.11.2021г. до окончателното изплащане, като Е
ОТХВЪРЛЕН предявения иск В ЧАСТТА за разликата до пълния претендиран
размер от 1 449.02 лева;
осъден, на осн.чл.86 ЗЗД Д. М. М. да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ”АД-София, ЕИК ********* сумата от 131.82 лева -
мораторна лихва за периода 14.02.2020 г. до 29.11.2021 г. върху главницата от
724.51 лева, като е ОТХВЪРЛЕН предявения иск В ЧАСТТА за разликата до
пълния претендиран размер от 263.66 лева;
осъден Д. М. М. да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД –
София разноски по делото в общ размер на 275.00 лева;
оставено без уважение искането на Д. М. М. за присъждане на разноски
по делото;
1
осъден, на осн.чл.55 от ЗЗД ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД - София, ЕИК
********* да заплати на „Дженерали Застраховане“АД - София, ЕИК
********* сумата от 724.51 (седемстотин двадесет и четири лева и петдесет и
една стотинки) лева.
В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в
сила.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ”АД – София, с която въззивникът твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно в отхвърлителните части,
постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и в несъответствие със събраните по делото доказателства. Счита,
че от изслушаните експертиза, свидетелски показания и приетите писмени
доказателства - протокол за ПТП и уведомление за щети - механизмът на
увреждането е безпротиворечиво доказан, като не е налице съпричиняване за
ПТП от страна на водача л.а.“Мерцедес“, а единствено на водача на л.а.“Ауди
А3“– ответника Д. М. М. – настоящ въззиваем, който е отказал да даде кръвна
проба за алкохол и не е спрял на знак „Б 2“ - „Стоп“, навлизайки на път, без да
е имал предимство. Считат, че няма в ЗДвП забрана автомобилът, движещ се
по пътя с предимство да се движи в лявата част на пътното платно.
Претендира сторени разноски пред ЕПРС и СОС, вкл.за юрисконсултско
възнаграждение, на осн.чл.78, ал.8 ГПК. Не представят списък по чл.80 ГПК
пред въззивната инстанция. Такъв е депозиран своевременно пред ЕПРС.
Въззиваемата страна Д. М. оспорва въззивната жалба, като
неоснователна, счита решението на ЕПРС за правилно и законосъобразно. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД счита въззивната жалба за
основателна, по изложените в нея доводи. Излага допълнителни съображения
в тази насока. Моли присъждане на разноски пред ЕПРС и пред СОС, вкл.за
юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък по чл.80 ГПК.
ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД предявява и въззивна жалба срещу решението на
ЕПРС в частта, с която е уважен срещу него евентуалния иск по чл.55 ЗЗД.
Претендира разноски. Не представя списък по чл.80 ГПК.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана в обжалваното решение и е относима към процесния казус, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт, с
изключение на спорната правна интерпретация касателно наличие или
отсъствие на съпричиняване за процесното ПТП от страна на водача на
л.а.“Мерцедес“.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидността
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
2
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимостта
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение
по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други
упойващи вещества или е отказал да се подложи (както в случая), или виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи
вещества.
Фактическият състав на правото на регрес на застрахователя включва:
извършен деликт от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована от
застрахователя; застрахователят да е платил обезщетение на пострадалото
лице и да е осъществен юридически факт, даващ на застрахователя право да
иска от виновния водач платената на пострадалото лице сума.
Доколкото отговорността на застрахователя към пострадалото лице е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, последният при
спор има право да предяви пред застрахователя всички възражения, които е
имал спрямо пострадалото лице.
В настоящия казус не се спори относно осъществяването на деликта,
вината у водача на л.а.“Ауди А 3“ отв.Д. М. и правото на регресна отговорност
на платилия щетата застраховател, а единствено относно наличие или
отсъствие на съпричиняване за процесното ПТП от страна на водача на
л.а.“Мерцедес“ Д. С., което се явява предмет на изследване и преценка във
въззивното производство.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице съдът намира следното:
Съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият
обективно способства за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване на обема на вредоносните последици. Съпричиняването
обичайно се свързва с извършването на нарушение, без да е нужно същото да
е виновно, но може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на
вредоносни последици или необоснованото му игнориране. Необходимо е
приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем. За определяне на
реалния принос следва да се съпоставят броят и тежестта на нарушенията,
3
извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за
причиненото увреждане.
В настоящия случай безспорно е установено, че причина за настъпилото
ПТП са виновните действия на водача на л.а.“Ауди А 3“ отв.Д. М., който не е
спрял на знак „Стоп“ и навлязъл на път, по който в лявата лента по посока на
движение, по път с предимство се е движел л.а.“Мерцедес“, управляван от
водача Д. С., като отнемайки предимството му, го е ударил и причинил
процесните щети.
Според чл. 15, ал.1 от ЗДвП „на пътя водачът на пътно превозно средство
се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните
ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.
Съгласно чл.68, т.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП обаче се
предвижда, че „на пътно платно с двупосочно движение, на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване и заобикаляне.
Горното означава, че независимо дали л.а.“Мерцедес“, управляван от
водача Д. С. се е движел в лявата лента на пътното платно по посока на
движение, която не е била непрекъсната и не е имало пътна маркировка,
поради изпреварване на друго МПС (според показанията на св.С. Г.) или
заобикаляне на препятствие, дупка или др. (според показанията на св.Д. С.), тя
не следва да носи вина за настъпилото ПТП в каквато и да било степен на
съпричиняване, т.е. въззивният съд приема, че в процесния казус
изключителна вина за инцидента носи водача на л.а.“Ауди А 3“ отв.Д. М..
Горното обуславя уважаване на въззивните жалби, отмяна на
първоинстанционното решение в отхвърлителните му части касателно
главница и лихви, както и отмяна по отношение на осъдителната част по иска
с правно осн.чл.55 ЗЗД, постановено с допълнително решение по реда на
чл.250 ГПК, с което е осъден евентуалния ответник ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД-
София да заплати на „Дженерали Застраховане“АД - София сумата от 724.51
(седемстотин двадесет и четири лева и петдесет и една стотинки) лева.
С оглед пълното уважаване на главния иск и отмяната на уважителната
част на евентуалния иск по чл.55 ЗЗД, настоящият въззивен съд не дължи
произнасяне по него.
По разноските:
Въз основа на изхода от спора, Д. М. М. следва да бъде осъден да
заплати на въззивника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД – София
направените в производството разноски пред СОС и тези, сторени пред ЕПРС
съразмерно с отменената отхвърлителна част на първоинстанционното
решение. Въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД – София не
представя списък за разноски пред СОС, но е депозирал такъв пред ЕПРС
(л.133 от гр.д. 1149/ 2021 г., по описа на Районен съд Елин Пелин).
Ето защо въззиваемият Д. М. М. следва да бъде осъден да заплати на
4
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД – София разноски по делото пред ЕПРС
в общ размер на сумата от още 155,00 лева, представляваща разлика над
присъдената сума от 275.00 лева, до пълния първоначално претендиран
размер от 430,00 лева, поради пълното уважаване на иска.
За въззивното производство пред СОС Д. М. М. следва да бъде осъден
да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД– София разноски в общ
размер на сумата от 225 лева, от които 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 25 лева – платена държавна такса по сметка на СОС за
въззивно обжалване. Тъй като не е представен списък по чл.80 ГПК, за
пълнота на изложението съдът, на осн.чл.80, изр.второ от ГПК следва да
обърне внимание, че страната не може да иска изменение на решението в
частта за разноските, по реда на чл.248 ГПК в този случай.
По разноските, претендирани от ответника по евентуалния иск, с
правна квалификация чл.55 ЗЗД – ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД - София, ЕИК
********* :
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за
възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните
действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Евентуалният
ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия,
по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат. В този
смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с тези на
ответника, дори в случаите на неразглеждане на евентуалния съединен иск
(определение № 82/19.02.2009г. по ч. т. дело № 60/2009г. на ВКС, ТК, І т. о.;
определение № 89/22.01.2010г. по ч. т. дело № 752/2009г. на ВКС, ТК, І т. о.,
определение № 347/10.05.2013 г. по ч. т. д. № 17/2013 г., на ВКС, ТК, II т. о.).
Тъй като пред ЕПРС разноски не са били претендирани от ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД – София нито с отговора на исковата молба, нито до
приключване на делото пред първата инстанция, а това е сторено за първи път
с въззивната жалба, настоящият съдебен състав счита, че такива не му се
дължат за първоинстанционното производство, а единствено пред СОС в общ
размер на сумата от 225 лева, от които 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 25 лева – платена държавна такса по сметка на СОС за
въззивно обжалване, като същите бъдат присъдени в тежест на първоначалния
ищец „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД – София. Тъй като от ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД – София не е представен списък по чл.80 ГПК, на осн.чл.80,
изр.второ от ГПК съдът следва да отбележи, че страната не може да иска
изменение на решението в частта за разноските, по реда на чл.248 ГПК в този
случай.
На осн.чл.280, ал.3, т.1, предл. І от ГПК, решението не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 212/ 1109.2023 г. по гр.д. 1149/ 2021 г., по описа
на Районен съд Елин Пелин, допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение №
20 / 08.02.2024 година В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за осъждане на Д. М. М. от гр. Елин
Пелин, ЕГН ********** да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД -
София, ЕИК *********, сумата над 724.51 лева до пълния претендиран
размер от 1 449.02 лева - представляваща изплатена регресна претенция по
Щета № 10019030112251/2019г, за претърпени имуществени вреди от
настъпило на 10.05.2019г. ПТП, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.11.2021 г. до окончателното изплащане;
Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за осъждане на Д. М. М. от гр. Елин
Пелин, ЕГН ********** да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД -
София, ЕИК ********* сумата над 131.82 лева - мораторна лихва за периода
14.02.2020 г. до 29.11.2021 г. върху главницата от 724.51 лева, до пълния
претендиран размер от 263.66 лева - мораторна лихва за периода 14.02.2020 г.
до 29.11.2021 г. върху главницата от 1 449.02 лева;
Е ОТХВЪРЛЕНО искането на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД-
София да бъде осъден Д. М. М. да заплати на разноски по делото в общ размер
над сумата от 275.00 лева до първоначално претендираната от 430.00 лева;
Е ОСЪДЕН, на осн.чл.55 от ЗЗД, ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД - София, ЕИК
********* да заплати на „Дженерали Застраховане“АД - София, ЕИК
********* сумата от 724.51 (седемстотин двадесет и четири лева и петдесет и
една стотинки) лева,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. М. М. от гр. Елин Пелин, ЕГН ********** да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД - София, ЕИК *********, сумата от
724.51 лева, представляваща разликата над вече присъдената сума от 724.51
лева, до пълния претендиран размер от 1449.02 лева - представляваща
изплатена регресна претенция по Щета № 10019030112251/2019г, за
претърпени имуществени вреди от настъпило на 10.05.2019г. ПТП, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2021 г. до окончателното
изплащане;
ОСЪЖДА Д. М. М. от гр. Елин Пелин, ЕГН ********** да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД - София, ЕИК ********* сумата от
131.82 лева - мораторна лихва за периода 14.02.2020 г. до 29.11.2021 г. върху
главницата от 724.51 лева, представляваща разликата над вече присъдената
сума от 131.82 лева - мораторна лихва за периода 14.02.2020 г. до 29.11.2021 г.
върху главницата от 724.51 лева, до пълния претендиран размер от 263.66 лева
- мораторна лихва за периода 14.02.2020 г. до 29.11.2021 г. върху главницата от
1449.02 лева;
ОСЪЖДА Д. М. М. да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД
– София разноски по делото пред Районен съд Елин Пелин в общ размер на
сумата от 155,00 лева, представляваща разлика над присъдената сума от
275.00 лева, до пълния първоначално претендиран размер от 430,00 лева,
6
както и сумата от 225,00 лева – разноски пред Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД – София да заплати на
ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД – София сумата от 225,00 лева - разноски пред Софийски
окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7