Решение по дело №227/2020 на Административен съд - Стара Загора

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 338

16.11.2020г., гр.Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение №91/11.3.2020г. РС Казанлък потвърдил електронен фиш /ЕФ/ сер. К №23149002, с който на С.К.А. на осн.чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 400 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

Недоволна от решението останала наказаната С.А., която го обжалва чрез пълномощник с доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, поради допуснати съществени нарушения на закона и на съдопроизводствените правила. Иска се касационната инстанция да реши спора по същество, като отмени ЕФ, като незаконосъобразен, неправилен и необоснован.

Конкретните доводи се свеждат до следните:

При разглеждането на делото РС абсолютно неправилно приемал, че по безспорен начин се доказвало извършването на вмененото на доверителката му нарушение и за това й се следвало наложеното наказание. Този извод обаче не кореспондирал по никакъв начин с доказателствата по делото. Съдът следвало да разгледа делото по същество и да установи, чрез допустимите доказателства и доказателствени средства, дали било извършено твърдяното нарушение, от кого и при какви обстоятелства. Следвало въззивният съд да обсъди всички факти и доказателства по делото и едва след това да постановявал решението си и мотивите си. Нещо, което той не извършил в пълнота.

На следващо място се мотивира, че съдът допуснат и съществено процесуално нарушение, тъй като процесуалният представител на касаторката не бил призован по съответния ред за с.з. за 18.02.2020г. Това довело до липса на редовно призоваване, а в това с.з. бил даден ход на делото по същество. Така било нарушено правото на защита на лицето и това било достатъчно основание за отмяна на съдебния акт.

На трето място се мотивира, че РС не спазил и задължителните указания на касационната инстанция при първото разглежда на спора там, че при новото разглеждане на делото, следвало Съдът да окомплектова преписката по издаване на обжалвания ЕФ с информацията и документите по чл.189, ал.8 от ЗДвП, вкл. и протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015г. В конкретния случай не можело да се говори за наличие на мотиви към решението на РС, а липсата им правела постановения съдебен акт необоснован /касационно основание по чл.209, г.3 от АПК/ и следвало и на негово основание да бъдело отменено.

Касаторът, редовно призован в с.з. се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата и иска от съда отмяна на решението и на ЕФ. Претендира и разноски.

Ответникът по касация – редовно призован не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.

Представителят на ОП Стара Загора изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на РС.

 

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество, същата е неснователна.

Процесното решение на РС е второ по ред и постановено след отмяна на първото такова, постановено от друг състав на въззивния съд, като в решението на Административния съд - Стара Загора е прието, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като изпратената от органа преписка не е пълна, липсва Протоколът по чл.10 от Наредба №8121з-532/2015г., като първоинстанционният съд, въпреки, че бил служебно задължен да попълни делото с доказателството, не дал указания на органа да представи информацията по чл.189, ал.8 от ЗДвП и поради това произнасянето му било при непълнота на доказателствата. Било дадено задължително указание на РС при новото разглеждане на делото да окомплектова в пълнота преписката по издаване на ЕФ и документите по чл.189, ал.8 от ЗДвП1, вкл. Протокола по чл.10 от наредбата.

При новото разглеждане на делото от РС, след връщането му от касационната инстанция, съставът на въззивния съд разпоредил изискване от АНО на цялата преписка, ведно с представяне на доказателства, съдържащи информация за участъка от пътя, с описание на мястото и географските координати, ограничението на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на АТТС, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Съдът разпоредил и представяне на липсващите документи, съхранявани от РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора, изрично посочени в съпроводително писмо от 30.07.2019г. Със съпроводително писмо Началникът на РУ Казанлък представил заверено копие на Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532.

В решението си РС приел за установена описаната в ЕФ фактическа обстановка. Според съда началото на производството по издаване на ЕФ се поставяло със заснемане на нарушението посредством техническо средство и така се заменяла фазата по съставяне на АУАН и това било установено в закона – чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. Самата снимка била доказателствено средство, техническото средство било напълно автоматизирано и без човешка намеса и единствените действия, които извършвало длъжностното лице, били активиране на бутона за начало и край на работа на АТТС и първоначалните настройка, които касаели посоката на движение на МПС, обхвата на действие на апарата,  както регламентирал чл.9 от наредбата.

Според РС в ЗДвП и в ЗАНН нямало изрична разпоредба за срока за образуване и приключване на процедурата по ангажиране отговорност за нарушение, за което се издавал ЕФ, следователно била приложима нормата на чл.34, ал.3 от ЗЍАНН, като имало данни, че обжалвания такъв бил издадена на 04.10.2018г.

РС посочил, че според законовата презумпция, установена в чл.188, ал.1 от ЗДвП, автомобилът се управлявал от неговия собственик, поради което и тежестта на доказване дали автомобилът се управлявал от друго лице тежала върху собственика му. Жалбоподателката не ангажирала доказателства, че друго лице управлявало въпросното МПС. Въззивният съд още посочил, че към ЕФ се съдържали и данни за техническата пригодност на системата и че тя отговаряла на метрологичните изисквания, а от приложения протокол за използване на това техническо средство се установявало и къде било мястото на нарушението, както и се установявало от ЕФ ,че нарушението на скоростта било в хипотезата на чл.21, ал.2 от закона, тъй като имало въведено със знак В26 ограничение на скоростта на движение в коментирания участък от пътя. Ето защо органът правилно квалифицирал деянието като нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и законосъобразно наложил санкцията по чл.182, ал.2, т.5, тъй като превишението на скоростта било от 45 км. РС приел, че процесния ЕФ съдържал всички реквизити, които се изисквали от закона, като въз основа на горните установявания, фактически и правни доводи, извел краен правен извод за неоснователност на жалбата и за потвърждение на акта на АНО.

На първо място, касационната инстанция намира за уместно да посочи, че въззивното решение на РС се постановява при действието на процесуалните правила, установени в НПК, като съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН то подлежи на касационна проверка пред този съд на основанията по чл.348 от НПК, поради което не намират приложение основанията за касационно обжалване по АПК. Ето защо необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание по см. на чл.348 от НПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Разгледано въззивното решение с оглед касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК, настоящата инстанция не намира, че те са налице. На първо място не се установява да има допуснати процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да са съществени по см. на чл.348, ал.3 от НПК, вр. с ал.1, т.2, вкл. не се възприема за такова и твърдяното нередовно призоваване на жалбоподателката. Данните от делото на РС сочат, че същата е редовно и своевременно призована, като лично й е връчена призовката. Процесуалният закон /налице е специална норма в ЗАНН/ не задължава съда да призовава едновременно, както страната, така и нейния представител, достатъчно е да има редовно призоваване на единия от тях. Нещо повече, съгласно чл.61, ал.2 от ЗАНН, въззивният съд може да даде ход на делото дори и когато жалбоподателят не бъде намерен на посочения от него адрес. Ето защо напълно законово съобразно и след удостоверено редовно призоваване на жалбоподателката за с.з. за 18.02.2020г., в него е даден ход на делото. Изцяло нейно е решението дали същата ще се яви лично за с.з., за което е надлежно призована или ще се представлява от упълномощен от нея процесуален представител, който да защитава интересите й. Други процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на страната не се установяват.

Не е налице и нарушението за не спазване на задължителните указания, дадени в решението на касационната инстанция при връщане на делото за ново разглеждане. Видно е, че въззивният съд с нарочно разпореждане изисква от АНО да приложи всички доказателства, които са при него за удостоверяване на изрично посочени в същото разпореждане обстоятелства, вкл. и за представяне на протокола по чл.10 от наредбата. Едва след събиране на това доказателство и с оглед наличните други такива, събрани при първото разглеждане на спора, РС се произнася с решението си.

Касационната инстанция споделя като законово правилен изводът на РС за безспорна документална доказаност на описаното в ЕФ нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, вкл. и с оглед данните от протокола по чл.10 от Наредбата, както и че същото е установено с технически годно средство /вж. данните от л.12-13 от първото дело на РС/. По никакъв начин не се оспорва обстоятелство и кой е субектът на това нарушение, поради което приетият извод от съда, че именно С.А. е административно-наказателно отговорното лице за въпросното нарушение, тази инстанция възприема за изцяло правилен и съответен на данните по делото.

При извод за несъмнена установеност на визираните в ЕФ факти от обективна страна, сочещи на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, ведно и с безспорността относно това кой е субектът на това нарушение, напълно съобразно със закона РС извежда и крайния правен извод за неоснователността на жалбата и за потвърждаване на процесния фиш.

При извода за неоснователност на касационната жалба, неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът по касация не прави искане за разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното и на осн. Чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №91/11.03.2020г. по описа на РС Казанлък, с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ сер. К №23149002, с който на С.К.А. на осн.чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП и била наложена глоба в размер на 400 лева.

 

 Настоящото решение е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

      2.