Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр. Варна, 23.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТИРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и седми февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №8936 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА”
ЕООД ЕИК ********* срещу К.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 18 000,15 лв., представляваща
платени без правно основание над полагащото му се трудово възнаграждение суми,
както следва: за 2015 г. – 4553,70 лв.; за 2016 г. – 5415,85 лв. и за 2017 г.
8033,60 лв.
В исковата
молба ищецът излага, че ответникът К.С.П. е бивш служител на ищцовото
дружество. По силата на трудов договор №797/03.09.2013 г. на г-н П. било
възложено в качеството му на служител да изпълнява длъжността „Ръководител
направление администрация”, код по НКПД 12195005. С трудов договор
№761/28.11.2017 г. на г-н П. е било възложено в качеството му на служител да
изпълнява длъжността „директор администрация”, с код по НКПД 12197001.
Трудовото
правоотношение на ответника с ищцовото дружество е било прекратено, считано от
01.02.2018 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, при което на
работника били начислени суми в общ размер на 4 056,96 лв., които са
изплатени изцяло.
В периода от
2015 г. до 2017 г. ответникът получавал към работната си заплата допълнително
начислени суми за времето, през което по заповед на управителя на „ТЕРЕМ -КРЗ
ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА” ЕООД го е замествал в това му качество и е изпълнявал
неговите функционални задължения. Надплатените суми над възнаграждението му са
били в общ размер на 18 003.15 лв. за посочения период и са получени както
следва:
за 2015 г. -
4553,70 лв., от които: януари 2015 г.- 432,00 лв.; февруари 2015 г. - 334,95
лв.; март 2015 г. - 281,28 лв.; април 2015 г. - 406,00 лв.; юни 2015 г. -
309,47 лв.; юли 2015 г. - 332,88 лв.; август 2015 г. - 121,44 лв.; септември
2015 г. - 835,68 лв.; октомври 2015 г. - 600,00 лв.; ноември 2015 г. - 150,00
лв. и декември 2015 г. - 750,00 лв.
за 2016 г. –
5415,85 лв., от които: февруари 2016 г. - 1 636,00 лв.; март 2026 г. - 163,60
лв.; април 2016 г. - 163,60 лв.; май 2016 г. - 939,05 лв.; юни 2016 г. - 306,24
лв.; юли 2016 г. - 974,40 лв.; септември 2016 г. - 1 029,36 лв. и декември 2016
г. - 203,60 лв.
за 2017 г. -
8 033,60 лв., от които: януари 2017 г. - 1425,20 лв.; февруари 2017 г. - 407,20
лв.; март 2017 г. - 407,20 лв.; април 2017 г. - 203,60 лв.; юни 2017 г. - 1
475,84 лв.; юли 2017 г. - 732,00 лв.; август 2017 г. - 640,00 лв.; октомври
2017 г. - 1 378,08 лв. и декември 2017 г. - 807,68 лв.;
Ищецът
излага, че посочените суми са получени без правно основание, тъй като в случая
не е приложим чл.259 от Кодекса на труда, поради това че служителят К.П. е бил
в трудово правоотношение с ищцовото дружество, за разлика от управителя, който
е бил в облигационно отношение по силата на договор за управление.
Ищецът сочи,
че в процесния случай не може да бъде развита хипотезата за добросъвестност на
служителя, тъй като на първо място същият е бил на длъжност „директор
администрация” и е бил наясно, че сумите, които е получил над заплатата не му
се полагат. Видно от получените заповеди за заместване, които са били връчени
на ответника срещу подпис било, че в тях не е изрично посочено допълнително
възнаграждение, т.е., няма изрично уговорено/посочено допълнително писмено
възнаграждение, каквото е изискването на чл.259 КТ. Излага, че е имало периоди,
в които при формиране на работните заплати на персонала на дружеството
управителят е отсъствал и е бил заместван именно от ответника. На практика в
тези случаи К.П. самостоятелно си е разпореждал начисляването на суми над
полагащото му се. Освен това сочи, че
конкретното заместване по чл.259 КТ (при все, че е и недопустимо да има
такова за облигационни правоотношения) не е регистрирано в НАП.
Ответникът оспорва предявения иск
като неоснователен. Сочи, че е
работил в ищцовото дружество над тридесет години по трудов договор, като
трудовото му правоотношение било прекратено като изпълняващ длъжността
„Директор администрация”. През цялото това време получавал трудово
възнаграждение съобразно трудовият си договор и правилата установени в ищцовото
дружество. Всички възнаграждения са начислявани от ищеца, като върху всички
изплатени му възнаграждения са изчислени и удържани данъци и осигуровки от
ищеца.
Категорично
оспорва като неверни направените твърдения в исковата молба и допълнителното
заявление, че той е изготвял или утвърждавал ведомости за заплати, разпореждал
се е да бъдат изготвяни ведомости за заплати и при определяне на
възнаграждението си е оказвал въздействие върху някого, от което се е
облагодетелствал. Твърди, че финансово-счетоводният отдел, който се занимава с
изготвяне на заплатите, никога не е бил на негово подчинение съгласно
структурата на дружеството и няма как да приема разпореждания от ответника.
Излага, че
начислените му и изплатени възнаграждения е получил добросъвестно за изпълнение
на трудовите си задължения. Възнаграждението му се определя от индивидуалния му
трудов договор и от прекия му ръководител, в случая управителя на дружеството.
Твърди, че управителят е определял възнаграждението му съобразно натовареността
му за всеки един месец при изпълняване на трудовите му задължения. Ответникът
оспорва да и изготвял ведомости за работни заплати или да е участвал по какъвто
и да е начин в изготвянето им.
Отделно
сочи, че при изплащането на месечното му трудово възнаграждение във фишове за
заплата няма посочено възнаграждение по заместване на управителя. Претендираните суми, като изплатено допълнително
възнаграждение за заместване на управителя по приложените с исковата молба
заповеди, са посочени във фиша като „корекция заработка”,
което счита за част и елемент на брутното му трудовото възнаграждение и е
съобразно икономическите резултати на дружеството и индивидуалната преценка на
прекия му ръководител относно качеството на изпълнение на работата на
подчинения служител. Излага, че такава корекция е в правомощията на управителя
и за него не е имало съмнение в правото и основателността на полученото месечно
възнаграждение, като правилно отразяващо по-голямата му натовареност през
съответния месец. Позовава се на чл. 271, ал. 1 от Кодекса на труда.
В случай, че
съдът уважи иска на ищеца прави възражение да бъдат приспаднати от размера на
претендираната сума, дължимите и заплатени без основание за сметка на ищеца
данъци, такси и осигуровки, както следва:
Съдът, като
прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните са били в трудовоправни
отношения за процесния
период; че на ответника за начислени и изплатени процесните суми.
По делото е спорно дали платените
суми в размер на 18 003.15
лв. са платени на годно правно основание и в тази връзка дали са били дължими,
дали се дължи тяхното връщане в контекста на разпоредбата на чл. 271, ал.1 от
Кодекса на труда, като в случай че се дължи връщане на сумите дали се дължи
тяхното възстановяване ведно с данъците и осигуровките, платени за сметка на
работодателя.
От
представените по делото Трудов договор №797/03.09.2013 г. и Трудов договор №761/28.11.2017 г. е видно,
че между ищцовото дружество и ответника за процесния период е било налице
трудово правоотношение, по силата на което ответникът е изпълнявал длъжността „ръководител
направление „Администрация”“, а впоследствие „Директор Администрация”, което е
било прекратено със Заповед № РД-07-11/01.02.2018 г. на управителя на „Терем
КРЗ Флотски арсенал-Варна” ЕООД – инж. Георги С. и инж. Данко Момчилов, на осн.
чл.327, ал. 1, т.2 от КТ, с която заповед е разпоредено на лицето да се заплати
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на по два дни за 2017
и 2018 г.
За
процесния период от 01.01.2015
г. до 31.12.2017 г. са издадени ред
заповеди на управителя на „ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал – Варна” ЕООД инж.
Георги Стойков, с които е разпоредено на осн. чл. 259 от КТ К.С.П. – Директор
Администрация да изпълнява длъжността Управител, на дати, както следва: на 21,22 и 23 януари 2015 г.; 20 февр. 2015
г.; 26 и 27 февр. 2015 г.; 05 март 2015 г.; 11-12 март 2015 г.; 21-24 април
2015 г.; 25-26 юни 2015 г.; 01-05 юли 2015 г.; 18 август 2015 г.; 02 септ. 2015
г.; 23-24 септ. 2015 г.; 28 септ. – 02 окт.
2015 г.; 05 окт. 2015 г.; 27-28 окт. 2015 г.; 05 ноември 2015 г.;09-10
декември 2015 г.; 16 дек. 2015 г.; 22-23 дек. 2015 г.; 01-12 февр. 2016 г.; 10
март 2016 г.; 22 април 2016 г.; 29 април – 07 май 2016 г.; 26-27 май 2016 г.;
22 юни 2016 г.;29 юни 2016 г.; 19-22 юли 2016 г.; 29-30 септ. 2016 г.; 08 дек.
2016 г.; 23 януари – 02 февруари 2017 г.; 16-17 март 2017 г.; 25 април 2017 г.;
08 юни 2017 г.; 19-20 юни 2017 г.; 26 юни – 07 юли 2017 г.; 21-28 август 2017
г.; 14-15 септ. 2017 г.; 04-06 окт. 2017 г.; 09-13 окт. 2017 г.; 09-13 окт.
2017 г.;18 окт. 2017 г.; 08 дек. 2017 г.; 22 дек. 2017 г. и 28-29 дек. 2017 г.
От заключението на вещото лице А.В.
по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в случаите, в
които ответникът е получавал допълнително към основното си трудово
възнаграждение по повод временно изпълнение функциите на управител, това
допълнително възнаграждение е изчислявано като разлика между часовата ставка на
управителя и часовата ставка на ответника умножена по съответните часове на
заместване. Процесните суми ответникът е получил като
допълнително към основното си трудово възнаграждение вследствие на заповедите
за заместване и извършеното преизчисляване, съобразно размера на възнаграждението
на управителя, който е замествал, съгласно заповедите.
По делото са изслушани и
показанията на свидетеля Георги Андреев Стойков – управител на ищцовото
дружество за процесния период, от които се установява, че с
нарочна заповед избирал някой от заместниците си:
административния, търговския или производствения директор, в зависимост от
натовареността за момента. Заповедта, която издавал се предоставяла за
запознаване на съответното лице и се изпращала в София за сведение и одобрение
на изпълнителния директор на холдинга. Докато ответникът е замествал управителя
той не е изпълнявал всички функции на управителя, не е одобрявал ведомости за
заплати, не си е определял сам възнаграждението, а само временно е замествал за
спешни неща, които се изискват от управителя,
а рутинната работа оставял, като се върне управителя. По времето, през
което го е замествал даже се явявал в съда, за да защитава взети от него
решения, оспорвани по съдебен ред. Възнаграждението му се определяло от отдел
ТРЗ в завода на принципа, посочен и във вътрешните правила, че когато заместваш
някой, ако неговата заплата е по-висока, вземаш нея. ТРЗ и финансово-счетоводен
отдел са на пряко подчинение на търговския директор, косвено на управителя.
Винаги управителят е одобрявал заплатата на ответника, вкл. и допълнително
полагащото му се възнаграждение в случай на заместване. Като управител му е
давал бонус и, тъй като има тези права, вкл. и по вътрешните правила, но счита,
че не е прекалявал, даже скромно го е компенсирал.
От така
изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни
норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. От ответника са направени възражения за дължимост на
претендираната сума от ищеца, за неправилно изчисляване размера на брутното
трудово възнаграждение на ответника и с правно осн. чл. 271, ал. 2 от КТ.
От целокупния доказателствен
материал, събран по делото, безспорно се установи, че през процесния период
ответникът е полагал труд в предприятието на ищеца. През този период,
ответникът, на база на издадени заповеди от управителя – неоспорени от страните
– е полагал труд освен по собствената си длъжността характеристика и по
заместване, или съвместно със задълженията си на Директор Администрация е
изпълнявал и част от функциите на управител на ищцовото дружество, за което за
дните на изпълнение на функциите на управител му е заплащано възнаграждение,
изчислено съразмерно на възнаграждението на самия управител на дружеството за
съответния месец. В самите заповеди като основание за заместването е посочен
чл. 259 от КТ.
Съгласно чл. 259, ал.1 от КТ когато работник или служител изпълнява
длъжност или работа на отсъствуващ
работник или служител, той ползува
правата за тази длъжност или
работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно
за него. Ако той изпълнява
през това време и своята работа или длъжност,
има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря
между страните по трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 259, ал.2 от КТ от
правата по предходната алинея не може да се ползува
работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия.
Според ал. 3 на същия член заместването
по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя,
изразено в писмена форма. Липсата на писмена
форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението
за заместването.
Или в конкретния случай
ответникът е полагал допълнително труд, като е изпълнявал и функции, присъщи на
управителя на дружеството, през времето, за което същият е отсъствал по някаква
причина. За така положения от ответника труд, съгласно цитираната разпоредба на
чл. 259 от КТ му се следва допълнително възнаграждение, което му се дължи
независимо дали е писмено уговорено.
Изводът на ищеца, че на ответника
не се е следвало допълнително възнаграждение, тъй като не е имал правнорегламентирана възможност да изпълнява функциите на
управител, защото е бил назначен по
трудов договор, а не по договор за управление и контрол, не се споделят от съда. Ответникът реално е
изпълнявал функциите на управител, за което е бил натоварен със заповеди от
самия управител и независимо от факта дали извършеното от него е било в
състояние да породи промяна в правната сфера на ищцовото дружество, му се дължи
възнаграждение за извършената работа.
Отделно от горното ищцовото
дружество не е посочило нито едно правно и фактическо действие, извършено от
ответника, което да не е породило правно значение. В показанията си самият
предходен управител заявява, че даже ответникът се е явявал пред съд да
защитава оспорени заповеди, които е издал. Тук следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, съгласно
който, когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването.
По делото не бяха доказани и
твърденията на ищцовото дружество за знание на ответника, че не му се следват
сумите, понеже нямал право да замества управителя. Напротив. И управителя и
ответника са имали пълното съзнание, че заместването е допустимо, че правните
действия на ответника пораждат действие. Освен това, свидетелят ясно заяви, че
ответникът е извършвал не всякакви дейности, присъщи на управителя, а само
спешни. Кои действия счита за спешни не беше уточнено, но най-вероятно такива
са били действия по ежедневната организация на работата в предприятието с оглед
непрекъсване на производствения процес, а не типичните действия, присъщи на
управителя на едно търговско дружество – например по чл. 136, ал.2, чл. 138,
чл. 140 и др. от ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният от ищеца
иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхъврелен
изцяло.
За пълнота на изложението съдът ще
изложи, че според фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД подлежи на
връщане полученото при начална липса на основание. Съгласно дадените указания с
т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, не се дължи връщане
на даденото при начална липса на основание,
само когато законът не допуска да се иска обратно. Съгласно законовата норма на
чл. 271, ал. 1 от КТ, работникът не е длъжен да връща сумите за обезщетения по
трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.
По въпроса за изясняване на
понятието „добросъвестно” по смисъла на чл. 271, ал. 1 от КТ и за начина на
разпределение на доказателствената тежест за установяване на допусната
техническа грешка при начисляване на възнаграждение/обезщетение, е налице
задължителна за съдилищата практика, обективирана в ТР № 79/1965г. на ОСГК на
ВКС и Решение № 791/17.01.2011г. по гр.д. № 271/2010г. на ВКС, ІІІ ГО. Съгласно
дадените в същите указания, достатъчно е получателят да е имал съзнанието, че
за него съществува право да получи сумите, за да отпадне за него задължението
да ги върне. Това освобождаване от задължението да се върнат неправилно
получени по трудовия договор суми се обосновава с особения характер на тези
суми, основното предназначение на които е задоволяване на ежедневните нужди на
работника или служителя. Добросъвестен следователно е този работник или
служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на
съответните суми. Изхожда се от принципа, че добросъвестността е правно начало,
което изисква точно и честно отношение, взаимно уважение и изпълнение на
правата и задълженията, в съответствие със законовите разпоредби.
Както бе посочено в конкретния
случай от ответника не е имало нито знание, нито съзнание, че получените
допълнително суми не му се дължат на осн. чл. 259 от КТ, поради което дори и да
са му платени без правно основание, то той не дължи връщане на същите.
С оглед на изхода от правния спор на
ответника следва да бъдат присъдени направените в производството разноски по
представен списък в размер на 175,00
лв., представляващи депозит за вещо лице, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Поискано е и присъждане на
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата по
представен договор за защита и съдействие при условията на чл. 38, ал.1, т. 2
от ЗАдв., който съдът определя в размер на минимално дължимия съгласно чл. 7,
ал.2, т. 4 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1070,00 лв., което следва да се присъди
на процесуалния представител на ответника адв. Иво С.П., ЕГН **********, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ТЕРЕМ - КРЗ
ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА” ЕООД ЕИК ********* срещу К.С.П., ЕГН **********, с
адрес: *** иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 18 000,15
лв. (осемнадесет хиляди лева и петнадесет стотинки), представляваща платени
без правно основание над полагащото му се трудово възнаграждение суми, както
следва: за 2015 г. – 4553,70 лв.; за 2016 г. – 5415,85 лв. и за 2017 г. 8033,60
лв.
ОСЪЖДА „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА” ЕООД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К.С.П., ЕГН ********** сумата от 175,00 (сто седемдесет и пет) лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА” ЕООД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Иво С.П., ЕГН **********сумата от 1070,00 (хиляда и седемдесет) лева, представляващи възнаграждение
за един адвокат, на основание чл. 38, ал.2 от ГПК.
Банкова сметка ***. Иво П., по която ищецът може да плати
присъдените суми: BG87SOMB91301059396901
в „Общинска банка” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните след обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: