№ 73
гр. Благоевград, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Петър Пандев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора Е. Т. Д.
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221200601139 по описа за 2022 година
Производството по делото е инициирано с жалба от защитника на
подсъдимия срещу Присъда № 47/09.11.2022г. по НОХД № 670/2022г. по
описа на ПРС, с която съдът е признал подсъдимия Д. А. С., роден на **** г.
в грП., с постоянен и настоящ адрес с.град, ул.“Т.“ ***, българин, български
гражданин, женен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.09.2022 г., около 11.21 часа в грП.,
по ул.“А.С.“, с посока на движение от ул.“Г.“ към ул.“Х.Б.“, в района на РУП.
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“,
модел “А4“ с регистрационен номер ****, собственост на Т.Д. С. от грП. с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,50 на
хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози – с техническо средство Акотест
Дрегер 7510 с фабр. № ARPM - 0699, след като е бил осъден с влязло на
31.01.2013 г. в сила Определение от 31.01.2013 г. постановено по нохд №
1350/2012 г. по описа на Районен съд грП./ за престъпление по чл.343б ал.1
1
НК/, поради което на основание чл. 343б, ал. 2 от НК, във вр. с чл.373,ал.2
НПК, във вр. с чл.58а, ал.4 НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го е
осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6/ШЕСТ/ месеца,
което е постановил да изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим. Със
същата присъда съдът на осн. чл.59 ,ал.1, т.1 и ал.2 НК е приспаднал от
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца,
времето през което подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа със
заповед за задържане с рег.№314зз-241/10.09.2022г., като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода, както и на основание чл.343г НК,
във вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК ЛИШАВА подсъдимия Д. А. С. /с установена по-
горе самоличност/ от правото да управлява МПС за срок 2/две/ години,
считано от 10.09.2022г.
В жалбата на защитника на подсъдимия, а и при прениите пред настоящия
съд, се настоява за намаляване на срока на наложеното наказание с мотиви за
наличие на приоритет на смекчаващите отговорността обстоятелства и най-
вече заболяването на подсъдимия. Иска се изменение на присъдата с налагане
на минималното предвидено в закона наказание.
Прокурорът при прениите пледира за потвърждаване на
първоинстанционния акт, като правилен, обоснован и законен. Излага
подробни съображения, с които оспорва твърденията на защитата в жалбата.
Въззивният съд в пределите на правомощията си намира жалбата за
допустима, доколкото е подадена от страна по делото и в законния срок, а
разгледана по същество приема за неоснователна.
Аргументи за това се съдържат в установената и правилно отразена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, в законосъобразно
развилото се съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК.
Анализът на събраните доказателства съответства на направеното
самопризнание по внесеното обвинение срещу подсъдимия и дава следната
информация, че подсъдимият Д. А. С. е роден на ****г в грП., с основно
образование, безработен, женен е и страдащ от алкохолна зависимост,
осъждан е четири пъти за престъпления от общ характер, като за първото
осъждане е реабилитиран по право, а за останалите престъпление по
чл.343б,ал.1 НК-с определение № 78/31.01.2013 г. постановено по нохд №
1350/2012 г. по описа на Районен съд грП. е осъден на наказание „Лишаване
2
от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от
три години. На основание чл.343 г от НК е лишен от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 година/изтърпяно на 16.09.2015г/.,
осъждане за престъпление по чл.343б,ал.2 НК и последното също за
престъпление по чл.343б,ал.2 НК, извършено на 26.08.2016г. с определение
№320/22.06.2017г, постановено по НОХД №1237/2016г на РСП., влязло в сила
на 22.06.2017г. и наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5/пет
/ месеца и Глоба в размер на 250 лева както и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 10 месеца. Изтърпял е наказанието Лишаване от
свобода към 17.11.2017г., а наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС“ е изтърпял към 28.04.2018г.
Вечерта на 09 срещу 10.09.2022г. подсъдимият Д. С. отново употребил
значително количество алкохол. Преди обяд на 10.09.2022г., той предложил
на снаха си да я закара до банката, където последната имала работа, макар че
тя настоявала да извика такси. Така подсъдимият предприел управлението на
лек автомобил марка „Ауди“, модел “А4“ с регистрационен номер ****,
собственост на Т.Д. С. от грП.. Същия ден свидетелите Е.Б.К. и В.К.Т. били
дежурни по КАТ. Около 11.00 часа двамата отишли до РУ[1]Петрич, за да
сменят патрулния автомобил, който ползвали за работа по превенция на
управлението на ППС с превишена скорост с друг патрулен автомобил. Около
11.21 часа на 10.09.2022 г. по ул.„А.С.“, с посока на движение от ул.”Г.” към
ул.”Х.Б.”, която е забранена и за движение, в района на районното
управление, свидетелите видели да се движи лек автомобил марка „Ауди“,
модел “А4“ с регистрационен номер ****, който спрял зад патрулния
автомобил паркиран пред полицейското управление. Тогава двамата отишли
да проверят водача на автомобила и тъй като същият бил във видимо нетрезво
състояние извършили проба за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARPM – 0699. Уредът отчел наличие на
етилов алкохол в концентрация 1.50 промила, поради което му връчили талон
за медицинско изследване и съставили акт за установяване на
административно нарушение. След това го придружили до Центъра за спешна
помощ грП., но подсъдимият отказал да даде кръвна проба, тъй като още
преди да му бъде извършена проверка с техническото средство признал пред
полицейските служители, че е употребил алкохол. От приложена по делото
справка относно правоспособността на С. и наложените наказания по
3
административен ред по ЗДвП е несъмнено установено, че е правоспособен
водач на МПС категории „С“, „В“, М и „АМ“, ТКТ. Като шофьор имал
наложени наказания по ЗДвП с шест влезли в сила наказателни
постановления.
Изложените факти дотук правилно са били анализирани от първостепенния
съд, като обосноваващи извършено от подсъдимия престъпление. В мотивите
си първоинстанционният съд обосновано е изложил подробни съображения
за причините поради, които е счел, че изложеното е действителната
фактология по случая и че същата съответства на доказателствата по ДП и
самопризнанията на подсъдимия. В този аспект логични са изводите относно
тълкуване на информацията съдържаща се в показанията на свидетелите
полицейски служители напълно съответстващи на самопризнанията на
подсъдимия за употребата на алкохол предишната вечер. Ето за защо
законосъобразно първостепенният съд е приел, че подсъдимият е осъществил
обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 343б ал.2 от
НК изразяващо се по действия на неправомерно управление на МПС, а
именно с концентрация на алкохол в кръвта установена в съответствие с
правно регламентирания ред на 0,5 промила, след като веднъж вече е бил
наказван за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. В заключение, мотивите
относно авторството съответстват на доказателствата по делото и обуславят
наказателната отговорност на подсъдимия. Въззивният съд не намира, че
изложеното от първоинстанционния съд се нуждае от корекция, тъй като е
отразено в достатъчна степен ясно и коректно, в какво се е изразило
изпълнителното деяние, а именно противоправното управление на МПС,
какво е било субективното отношение, и правно установената процедура по
установяване на стойностите алкохол в кръвта, причинно следствената връзка
и авторството, както и обстоятелствата свързани с характера на конкретното
престъпление. В резон с доказателствата по делото и тяхната стойност,
обосновано районният съд е посочил с какви аргументи е приел за доказана
инкриминираната в обвинителния акт концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия.
При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано
наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети
предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е посочено, защо е
приел наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и че
4
и най- лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко
за личността на подсъдимия и конкретното му деяние, в аспект на нормата на
чл. 58а ал.4 вр. с чл. 55 ал.1 т. 1 и ал. 3 от НК. В този смисъл въззивният съд
не намира основания за ревизиране на съдебния акт по отношение вида и
размера на наложеното наказание, нито на режима на изтърпяване и
приложението на чл. 343г от НК.
Не се възприемат и защитните възражения и за налагане на минималното
предвидено в закона наказание, предвид обстоятелствата свързани с
предходните нарушения на подсъдимия и осъжданията му за същото
престъпление, които са повече от две.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 338 вр. с чл. 334 т. 6 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 47/09.11.2022г. по НОХД № 670/2022г.
по описа на ПРС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5