М О Т И
В И
към ПРИСЪДА
№ 29 от 09.05.2019 година
по НОХД
№ 583/2018 година по описа на Районен съд – Свиленград
Град Свиленград, 24.06.2019 година
С Обвинителен акт по Досъдебно
производство /ДП/ № 33/2007 година по описа на Военно – окръжна прокуратура –
Пловдив, преписка с вх. № 265/ 2009г. по описа на Районна прокуратура –
Свиленград, внесен за разглеждане от Районен съд - Свиленград на 25.09.2014 година, Милена Славова – прокурор при
Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:
1.
Д.А.Р., роден на ***г. в гр.София, българин,
български гражданин, живущ ***, със средно образование, разведен, неосъждан, с ЕГН **********, бивш служител на МВР;
2.
Н.Д.Н.,
роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно
образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********;
3.
Г.Д.Н.,
роден на ***г***, българин, български гражданин живущ ***, със средно
образование, разведен, осъждан, с ЕГН **********;
4.
Н.Г.Н.,
роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, с висше
образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********;
5.
П.К.П.,
роден на ***г***, българин, български гражданин живущ ***, със средно
образование, женен, осъждан, с ЕГН **********;
ЗА
ТОВА, ЧЕ
Вечерта
на 30-ти срещу 31-ви юли 2006-та година в град Свиленград, на ЖП Гара Свиленград,
от влакова композиция, намираща се на седми гаров
коловоз, от товарен влак № 40660 с дестинация
Р.Турция - Германия и преминаващ транзитно през Р.България, от контейнер CRXU
050437-6, натоварен на вагон с № 3379 4952 018-9, в качеството си на
длъжностно лице - стрелочник маневрен КТП - Свиленград - за обв. Г.Д.Н., в качеството си на длъжностно лице - патрул за
съпровождане на влакове в сектор „Охранителна полиция” при РУ ”ТП” - Стара
Загора, при изпълнение на службата си - за обв. Д.А.Р.,
двамата възползвали се от служебното си положение, заедно с обв.
Н.Д.Н., обв. Н.Г.Н. и обв. П.К.
***, при условията на съучастие - чл.20 ал.2 от НК, като извършители, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, с помощта на
техническо средство – клещи, нарушили пломбите на вагона и контейнера и чрез
използване на моторно превозно средство - микробус марка „Мерцедес” на цвят
син, с рег.№ X 84 09 АХ, са отнели чужди движими вещи: 53 броя 27-инчови
телевизори марка „Дурабранд“, от които: 1
бр.телевизор с № S2J0000000 SN 60700165, 1 бр. телевизор с № S2J0000000 SN
60700100, 1 бр. телевизор с № S2J0000000 SN 60700173, 1 бр. телевизор с №
S2J0000000 SN 60700045, 1 бр. телевизор с № S2J0000000 SN 60700149, 1 бр.
телевизор с № S2J0000000 SN 60700295, 1 бр. телевизор с № S2J0000000 SN
60700250, 1р.телевизор с № S 2J0000000 SN 60700086, 1 бр.телевизор с № S
2J0000000 SN 60700297, 1 бр.телевизор с № S 2J0000000SN60700254, 1бр.телевизор
с № S 2J0000000SN60700235, 1 бр.телевизор с № S2J0000000SN60700222, или всичко
телевизори на обща стойност 47 393.13 лв./ четиридесет и седем хиляди триста
деветдесет и три лева и тринадесет стотинки/, от владението на ЖП Управление -
Пловдив и собственост на фирма „ВалМарт“ - Германия
с правоприемник фирма „Реал - СБ - Варенхаус ГмбХ – Германия“, с
представител Щефен Вюрфел,
без съгласието на ръководството на ЖП Управление - Пловдив и на собственика, с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери - престъпление
по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и
т.6, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. - за обв.
Г.Д. Н. и обв. Д.А.Р. и по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 НК - за обв. Н.Д.Н., обв.
Н.Г.Н. и обв.П.К. Панай..
В съдебно заседание
прокурор Милена Славова поддържа повдигнатото обвинение спрямо всеки един от
подсъдимите. Акцентира на това, че в процесната вечер
е имало засилено общуване по телефона между подсъдимите и че в обясненията си,
дадени в хода на досъдебното производство,
подсъдимият П.П. се признавал за виновен, разкривал механизма на престъплението
и лицата, участвали в него и установявал подробно елементите на престъплението.
Счита, че тези негови обяснения са изключително логични, последователни и
напълно съответстват на останалите събрани по делото доказателства за времето,
начина и механизма на извършеното престъпление. Твърди, че е установена липсата
на процесните 53 броя телевизори - чрез
международната правна помощ, извършена още в хода на досъдебното
производство, както е установена и идентичност на намерените телевизори с тези,
натоварени в процесния вагон – от заключенията на
вещите лица по делото. Поради това моли съда да признае всеки един от
подсъдимите за виновен за престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и
да им наложи наказания при условията на чл.54 от НК
В съдебно заседание
подсъдимият Д.А.Р. заявява, че разбира в какво е обвинен и
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Твърди, че когато на
30-ти срещу 31-ви юли 2006-та година е бил на работа на ЖП Гара Свиленград,
като старши полицай към Транспортна полиция - Стара Загора, нощна смяна - от
19.00 до 07.00 часа сутринта, нищо необичайно не се е случило. Посочва, че „за
някаква съществуваща кражба“ е научил през месец август 2007 година, когато бил
повикан в гр. Стара Загора, където му било съобщено от „началниците“, че трябва
да бъде уволнен, поради това, че е участвал „някъде в нещо преди една година“.
Акцентира на това, че нито към онзи момент, нито по-късно е бил викан или
разпитван от органите на досъдебното производство,
нито в дома му е бил извършван обиск, като казва: „никой не дойде да провери аз
с какъв телевизор съм…“. Признава, че познава останалите подсъдими и е че комуникирал
с тях по телефона във въпросната вечер, но посочва, че са водили разговори,
обичайни за нормалното протичане на работната смяна. Уточнява, че задълженията
му тогава включвали охрана на ЖП Гарата и проверка на целостта на пломбите,
която извършвали заедно с търговските ръководили. В същата вечер, по време на
изпълнение на служебните си задължения, подс. Р. и
колегата му Н. Димов, т.е. двама полицаи,
заедно с двама търговски ръководители и полицай от Гранична полиция извършвали
обход на ЖП Гара Свиленград, по време на който не било констатирано нарушение.
Твърди, че след като му е било повдигнато обвинението е бил уволнен, но
уволнението му било отменено като незаконо-съобразно
от ВАС.
В съдебно заседание
подсъдимият Г.Д.Н. заявява, че разбира в какво е обвинен и
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Твърди, че въпросната
вечер е бил на работа в ЖП Гара Свиленград, където работил като маневрен
стрелочник, но тогава нищо необичайно не се е случило. Посочва, че по време на
смяната са били трима души и „нямало как да стане“ един от тях да се отдели от
другите, така че през цялото време е бил с колегите си.
Защитникът на подс. Д.Р. и
подс. Г.Н.– адв. И.И. моли подсъдимите да бъде
признат за невиновни,
респ. оправдани по повдигнатите им обвинения. Акцентира на това, че цялото обвинение се
базира на показанията на подсъдимия П., дадени първо в качеството му свидетел и
после - на обвиняем на ДП, които показания обаче не се подкрепяли от нито едно
от останалите събрани доказателства по делото. Освен това, самите показания на подс. П. били противоречиви, дотолкова, че можело да се направи
извод, че той не е бил на местопрестъплението. Счита, че неговите показания
били манипулирани от разследващите така, както били манипулирани и показанията
на голяма част от свидетелите, дадени в досъдебното
производство. Счита също, че нито един от разпитаните пред Съда свидетели не
казва по някакъв начин да е видял, да е узнал или да е чул подсъдимите да са
участвали в кражба на телевизори, както въобще, така и на конкретната дата.
Напротив, всички технически сътрудници, началници на ЖП-гарата, останалите
служители на БДЖ давали подробни обяснения за това тогава, на конкретната дата,
какво се е случило, като никой не казвал да е имало някаква нередност по този
влак.
Според адв. И. имало
противоречие по съществени елемент от престъплението, като напр. в обвинителния
акт било посочено, че вагона бил тип „рампа”, а подсъдимият П., на чиито
обяснения се крепяло обвинението, сочел, че вагонът е закрит.
Не било доказано също, че иззетите от домовете
на различни лица 12 броя телевизори марка „Дурабранд“
са били откраднати точно от този влак, точно тази вечер, точно на това място -
ЖП Гара Свиленград и то точно от подсъдимите.
Освен това, всички събрани доказателства,
включително заключението на вещото лице К.М. сочили, че няма нарушение на
пломбите, а без да бъда нарушена целостта на пломбите, контейнерът не можел да
бъде отворен.
Неясно било и защо е повдигнато обвинение за
кражбата на 53 броя телевизори, след като в показанията си на ДП подс. П. говорил за 42 броя телевизори, а и били намерени и
иззети 12 такива.
От събраните по делото доказателства, както и от
обясненията на самите подзащитни на адв. И. било видно, че никой от тях не изпълнявал сам
служебните си задължения, когато е на смяна, включително и във въпросната вечер.
Д.Р. правил обход с други лица - със служители на Транспортна полиция и
служители на БДЖ, които описвали вагоните и не било възможно да се отдели от
тях за едно по-продължително време, без да бъде забелязан. Г.Д. по същия начин
не работил сам и нямало как да напусне поста си по време на работа, за да се
занимава с други неща, които не му влизат в служебните задължения.
По тези съображения адв.
И. иска от Съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимите за невиновни и ги оправдае по повдигнатото им обвинение.
В съдебно заседание
подсъдимият Н.Д.Н. заявява, че разбира в какво е обвинен и
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Заявява, че няма нищо
общо „по въпроса за телевизорите“, за кражбата на които разбрал в хода на
делото.
Защитникът на подс. Н. – адв. Х.Х. счита,
че обвинението и фактическата обстановка, изложени в обвинителния акт, не са
доказани по безспорен и категоричен начин. Счита, че дори не е доказана
фактическа обстановка като механизъм на извършеното на престъпление, визирано в
обвинителния акт. Споделя аргументите на адв. И. досежно непокътнатата цялост на пломбите на контейнера,
като допълва, че тя е такава и при проверката на ЖП-композицията на ЖП Гара Русе,
и при предаването й на румънските железници, както и при пристигането й в
Германия, което се установявало от приетата по делото съдебно-документална
експертиза. Акцентира на това, че не е имало рекламации за процесната
стока, че няма и до ден днешен, което се твърдяло и от пострадало лице - Т.п.Б.-
ЖП Управление Пловдив, т.е. нямало увредено лице. Затова счита, че от
доказателствата по делото не се установява да има липси на именно 53 броя
телевизора, които да не са получени от получателя и още повече - да са отнети
от владението на ЖП Управление Пловдив. Единствената индиция,
че имало някаква липса при пристигането на композицията в Германия била от
проведена от разследващи органи интернет кореспонденция с неясни фирми, които
според разследващите са приели и разпределили товара. Въпросната кореспонденция обаче не следвало да се приема
като доказателство, събрано по реда на НПК, за установяване на каквито и да е
факти и обстоятелства от значение за въпросното дело.
Защитникът адв. Х. счита,
че твърдението в обвинителния акт, че подзащитният му
Н. е дал един от иззетите телевизори на свидетеля А.Н. Д., тъст на свидетеля К.Д.К.,
се оборва от показанията на самите двама свидетели. От техните показания се
установявало, че този телевизор е закупен от А.Д. от гр. Пловдив, от „Брезовско шосе”, а не от подс. Н..
Адв. Х. счита,
че при всички събрани по делото доказателства, няма безспорни такива, които да
доказват обвинението. Затова счита, че единствената възможна присъда би била
оправдателната, както спрямо подзащитния му Н.Н.,
така и спрямо останалите подсъдими, като моли за съдебен акт в този смисъл.
В съдебно заседание
подсъдимият Н.Г.Н. заявява, че разбира в какво е обвинен и
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Заявява, че в процесната вечер е бил в компанията на свои служители по
повод даването на заплати, за което те самите свидетелствали. Изобщо не се бил
отделял от тях през цялата вечер и затова за него било необяснимо защо му е
повдигнато обвинението.
Защитникът на подс. Н.Н.– адв. Д.Т. счита,
че в обвинителния акт има противоречия и че те водят до неяснота на
повдигнатото обвинение – напр.: Обвинението едновременно твърдяло, че има
нарушаване на целостта на пломбите и че „При извършване на прегледа от
дежурните служители те не констатирали нередности по пломбите…”. Всички
доказателства по делото сочили, че въпросните пломби не са нарушени, а й самите
пломби, ако били нарушени, следвало да бъдат приобщени като веществени
доказателства, каквито липсвали. Счита също, че разследването се е водило не с
цел да се разкрие обективната истина, а с цел да се прикрие обективната истина,
най-малкото защото никой от разследващите не си бил направил труда да провери
твърденията на трима от свидетелите, така че да покажат от кой точно склад на „Брезовско шосе“ в гр. Пловдив са закупили телевизорите. Тъй
като Обвинението било изцяло оборено от събраните доказателства и петимата
подсъдими следвало да бъдат оправдани от Съда, като моли за съдебен акт в този
смисъл.
В съдебно заседание
подсъдимият П.К.П. заявява, че разбира в какво е обвинен и
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Твърди, че е закупил
пет телевизора от пазара в гр.Димитровград. Посочва, че е дал други показания
на досъдебното производство, защото „когато го
извикали за разпит в гр.Пловдив, започнали да го манипулират там - така и така
ще кажеш, това ще кажеш…“. Твърди, че разследващите му казали кои лица да
посочи и каква е била схемата, като го заплашили, че в противен случай ще бъде
задържан. П. не можел да допусне да бъде задържан, защото на следващия ден се
налагало да води дъщеря си на химиотерапия.
Защитникът на подс. П.П. –
адв. А.Й. счита,
че не само не е доказана изцяло фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, но не е доказан и начинът, по който всеки един от подсъдимите
се е свързал с друг или го е привлякъл за участие в извършване на престъпление.
Счита, че в досъдебното производство са допуснати
редица нарушения, включително касаещи подзащитния й П..
Единствено показанията на двама полицейски служители припокривали, и то
отчасти, първо свидетелските показания, след това обясненията на подзащитния й, дадени в досъдебното
производство. Това доказвало, че последният бил манипулиран, бил принуден да
даде тези обяснения, с цел разкриване на някаква престъпна група, с обещанието,
че той няма да понесе наказателна отговорност. От показанията на нито един от
останалите свидетели не се доказвало пряко или косвено, че всички подсъдими във
въпросната вечер са осъществили състава на престъплението, описано в
обвинителния акт. Липсвали доказателства и за посоченото в обвинителния акт
техническо средство, използвано за извършване на престъплението, липсвал и
квалифициращия признак - разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот. Липсвал и сигнал, за да бъде образувано досъдебното
производство, нямало законен повод за образуване на такова производство, а и
нямало пострадал. Поради това, счита че нито един от подсъдимите не е
осъществил от обективна страна състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Затова, безпредметно било да се говори за осъществен
субективен елемент - пряк умисъл.
С оглед изложеното, адв.
Й. моли съда да признаете всеки един от подсъдимите за невиновен
и го оправдае по повдигнатото му обвинение.
По делото не са предявени граждански претенции.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 08.08.2006г., при рутинна проверка от полицаи
от Пътна полиция при ОД на МВР – Хасково, извършена на паркинга пред Снек-бар „Лъв чешма“ в гр. Свиленград, по отношение на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № Х
7466 АС, собственост на свидетеля Д.К.С., на задната седалка на автомобила е
открит телевизор марка „Дурабранд“. Собственикът на
автомобила е закупил телевизора предходния ден, на 07.08.2006г., за 1000 лв.
„от една къща в кв. Гарата“ в гр. Свиленград, според дадените от него обяснения
/л.44/53 от т.I от ДП № 33/ 2007г./. Намереният
телевизор е марка „Durabrand“, multisistem 27“, със сериен номер S2J0000000 SN 60700100,
модел NR27L93HD, сив
на цвят, с плосък екран, с дистанционно и кабел /първият телевизор от
изброените в обвинителния акт/, видно от протокола за оглед на
местопроизшествието /л.16, 17 и 18 от т.I от ДП № 33/ 2007г./. Пред
проверяващите св. Д.С. заявява, че е закупил телевизора от гр. Свиленград, ул.
„Света гора“ № 31, където е домът на родителите на подс.
П.К.П. – Кольо и Сийка Андонови /л.41/50
от т.I от ДП
№ 33/ 2007г./. В този смисъл са и показанията на св. С.,
дадени в качеството му на свидетел в ДП /л.1,
т.II от ДП
№ 33/ 2007г./, както и тези, дадени пред друг съдебен състав /в о.с.з. на 24.08.2011г. по НОХД №
383/2011г. по описа на РС – Свиленград/, които показания са прочетени по
делото /л.257/.
След проверката, на същата дата - 08.08.2006г.,
е извършен оглед на едноетажна жилищна постройка на ул. „Света гора“ № 31 в гр.
Свиленград, при който са намерени два броя кашони с еднакви размери с надписи „Durabrand“, 27“,
28 см., съдържащи съответно два броя телевизори LCD, сиви на цвят, ведно с два броя кабели за
захранване и два броя дистанционни управления. На същия адрес, в стопанска
постройка са намерени и 26 бр. картонени кутии с надпис „FAX – BAG – 20 – 450g“ със съдържание 20 бр.
полиетиленови пликове с надпис „FAX –
automat – Lemon – 450g“, видно от протокола за оглед на
местопроизшествие /л.21 от т.I от ДП № 33/ 2007г./.
С Протокол за претърсване и изземване от
08.08.2006 година са иззети от подс. П. 2 броя
телевизори марка „Durabrand“, 27 L 93 - НD, модел NR 27 L 93 - НD, съответно със сериен № S2J0000000SN60700149 и сериен №
S2J0000000SN60700295 - 5-ти и 6-ти по ред от изброените в
обвинителния акт телевизори.
Иззетите от подс. П.
телевизори са били закупени от пазара в гр. Димитровград, съгласно дадените от
него обяснения в съдебно заседание, които са идентични с дадените такива пред
разследващите и отразени в Протокола за претърсване и изземване от 08.08.2006
година /л.324 и 325 от делото и л.18
и 19, т.IV от ДП №
33/2007г./. Пред Съда същият допълва, че е имал намерение
да ги продаде на по-висока цена, защото му трябвали средства за лечението на
дъщеря му.
Образувано е Досъдебно
производство /ДП/ № 296/2006г. по описа на РУ Полиция – Свиленград, първоначално
срещу Д.К.С., за това, че на 08.08.2006г. в гр. Свиленград, с цел да набави за
себе си или за други имотна облага, укрил и придобил чужди движими вещи, за
които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или
друго общественоопасно деяние – престъпление по чл.215,
ал.1 от НК.
В хода на ДП № 296/2006г. става ясно, че св. С. е
бил заведен при подс. П., за да закупи телевизора, от
свидетеля Ж.Д.А.. Преди това, подс. П. е споделил
пред св. А., че има телевизори за продаване, които е купил от пазара в
гр.Димитровград - съгласно показанията на св. Ж.А., дадени в ДП и пред съдебния
състав /л.253
от делото, л.45 и 47, т.I и
л.17, т. II от ДП
№ 33/ 2007г./.
Всъщност, на 08.08.2006 г. са били извършени
общо три претърсвания и изземвания в жилища в град Свиленград: първо - на
горепосочения адрес - ул. „Света гора“ № 31 /жилище, собственост на родителите
на подс. П./*** /имот, собственост на св. П.Д. *** /имот,
собственост на св. А.Н.Д./, при които претърсвания и изземвания са иззети общо
6 броя телевизори марка „Дурабранд“: 3 бр. – от подс. П., в т.ч. 1 бр. от св. С., 2 бр. – от св. П.П. и 1
бр. от св. А.Д..
Според показанията на св. Д.Т.М., който през
2006г. е работил в ОД на МВР – Хасково, в сектор „Криминална полиция“, повод за
тези претърсвания са били „постъпили данни за извършени злоупотреби, изразяващи
се в кражба на вещи от влакове от длъжностни лица, свързани с транспортна“. В
тази връзка Областната дирекция на МВР организирала специализирана полицейска
акция, в която бил включен и св. М., съвместно с РУП – Свиленград и
Прокуратурата. Свидетелят посочва: „Там, където хората не успяваха да
представят документи, свързани със закупуването, им ги иззехме с протоколи …“ /л.184-184 от делото/. Същият е
присъствал на двете претърсвания и изземвания – в дома на св. А.Д. и в дома на
св. П.П., заедно с колегата си св. А.Д.А.. Последният, също полицай ОД на МВР –
Хасково към 2006г., потвърждава казаното от св. М., като посочва, че той „не разбрал от къде са иззетите телевизори“ /л.184 от делото/. Подобни показания дава и св. Д.Я.Ж. /починал/,
който през 2006г. е работил в група ГПБОП към ОД на МВР – Хасково и също е присъствал
на двете претърсвания и изземвания /л.185
от делото/.
Иззетите с Протокол за претърсване и изземване
от 08.08.2006 г., от св. П.Д.П. телевизори са: 1 бр. телевизор марка „Durabrand“, 27
инча, LСD, сериен № S2J0000000SN60700086, и 1 бр.
телевизор марка „Durabrand“, 27
инча, LСD, сериен сериен №
S2J0000000SN60700297 - 8-ми и 9-ти по ред от изброените в
обвинителния акт телевизори /л.24 и 25,
т.IV от ДП
№ 33/2007г./. От показанията на св. П. се установява, че той
е закупил телевизорите от непознат, който му ги е предложил на улицата /л.315 от делото, л.35 и 36, т. II от ДП № 33/ 2007г./.
Иззетият с Протокол за претърсване и изземване
от 08.08.2006 г., от св. А.Н. Д. 1 бр. телевизор е марка „Durabrand“, 27 L 93 - НD, модел NR 27 L 93 - НD, сериен № S2J0000000SN60700250 - 7-ми по
ред от изброените в обвинителния акт /л.21
и 22, т.IV от ДП №
33/2007г./. Телевизорът е бил закупен
от св. Д. от складовете на „Брезовско шосе“ в гр.
Пловдив, съгласно дадените от него показания /л.177 от делото, л.109-110 от т.II от ДП № 33/ 2007г./. В този смисъл са и показанията, дадени по делото от
св. К.Д.К., зет на св. Д., в чийто имот също е било извършено претърсване, но
нищо не е било намерено /л.181 – 182 от
делото/. Нищо повече не се установява и от показанията на св. И.Д.К., който
към онзи момент е бил полицай и е осигурил поемните
лица за изземването, доколкото същият не поддържа показанията си, дадени на ДП,
които бил дал под заплаха от уволнение /л.180
от делото/.
На 10.08.2006г., с протоколи за доброволно
предаване от същата дата св. Г. Д. Г. е предал на дознател
при ОДП на МВР – Хасково – св. Ц.П.Ц., 2 бр. телевизори марка „Дурабранд“ /опаковани в кашони/, а Б.Б. му е предал 1 бр.
телевизор марка „Дурабранд“ /също опакован в кашон/. Същото
се установява и от показанията на св. Ц. /изготвилият протоколите за доброволно
предаване на телевизорите/, дадени на ДП и прочетени в съдебно заседание /л.74,
от т.II от ДП № 33/ 2007г./.
Иззетите от св. Г.Д.Г. телевизори са: 1 брой
телевизор 27 инча WIDE ТFТ LСD WХGА – Durabrand, сериен № S2J0000000SN60700254 и 1 брой
телевизор 27 инча WIDE ТFТ LСD WХGА – Durabrand, сериен № S2J000000SN60700235, видно от Протокол за доброволно предаване от 10.06.2006г. - 10-ми и 11-ти
по ред от изброените в обвинителния акт /л.26,
т.IV от ДП № 33/2007г./.
Иззетият от Б.Д.Б. 1 брой телевизор е: 27 инча WIDE ТFТ LСD
WХGА – Durabrand,
сериен № S2J0000000SN60700222, видно от Протокол за доброволно предаване от
10.06.2006г. - 12-ти по ред от
изброените в обвинителния акт телевизори /л.27,
т.IV от ДП № 33/2007г./.
Според показанията на св.Г.Д.Г., той е получил
иззетите от него два телевизора от св.Б.Д.Б., който му ги донесъл вкъщи, „тъй
като нямало къде да ги остави“. Преди това, св.Г., който е бивш полицейски
служител, но тогава вече не е полицай, се е обадил на св.Б. – тогава полицай от
РУП – Свиленград, за да го информира, че случайно е чул за кражби на стоки от
вагоните на ЖП Гара Свиленград и че тези стоки са складирани в село Мезек. Обадил се е именно на св.Б., защото мислел, че той
живее в това село или често си ходи на село, а и защото е полицай. Преди да му
предаде телевизорите, св.Б. е се обадил на св.Г., за да му каже, че е извършил
проверка на някакъв микробус, но не открил нищо /л. 253 и 254 от делото; л.23, т.II
от ДП № 33/ 2007г./.
Самият Б. не е разпитан от съдебния състав, тъй
като не е намерен на регистрирания му постоянен и настоящ адрес, и са постъпили
данни, че трайно пребивава в чужбина. От показанията му, дадени пред съдия на
ДП и прочетени в о.с.з. на 27.02.2019г., не може да се установи с категоричност
кой е дал на Б. трите телевизора, доколкото говори за „мъжки глас със скрит
номер“, който му казал от къде да вземе телевизорите, и доколкото изрично
заявява пред съдия на ДП, че не може да каже със
сигурност дали това е бил гласът на „Д. – полицая“ /л.15 и 16 от т.II от ДП
№ 33/ 2007г./.
От показанията на св.Г.Х.П., съседка на родителите
на св.Б.Д.Б., не се установява предадения от него телевизор да е бил съхраняван
в дома му, нито се установява от къде и от кой Б. е придобил телевизора /л.178 от делото, л.38, 39, 41 и 42 от т.II от ДП № 33/ 2007г./. Дядото
на св. П. – св. Г.А.И. /починал/, също съсед на родителите на св. Б., разпитан пред
друг съдебен състав, също не дава никаква информация по случая /л.318/.
От показанията на полицаите – св. Д.Л.Г. /л.179 – 180 от делото/ и св. П.Ж.И. /прочетени н о.с.з., дадени пред друг
съдебен състав и по ДП – л.258 от делото, л.50 - 51 от т.II от ДП № 33/ 2007г./,
присъствали на доброволното предаване на трите телевизора на 10.08.2006г., също
не може да се установи с категоричност от къде и/ или от кой е придобил Б.Б.
тези телевизори.
Така, до този момент на ДП, в рамките на няколко
дни /08.08.2006г. – 10.08.2006г./, са иззети от различни лица в град Свиленград
девет броя 27-инчови LCD-телевизори марка „Дурабранд“.
На 11.08.2006г., по ДП № 296/2006г., образувано
първоначално само срещу св. Д.С., е привлечен в качеството му на обвиняем и
подсъдимият по делото П.П. - за това, че на 08.08.2006г. в гр. Свиленград, с
цел да набави за себе си или другиго имотна облага придобил и укрил чужди
движими нещи – шест броя телевизори марка „Дурабранд“ и 520 броя пакета прах за пране марка „Факс аутомат“, като предметът на престъплението е в големи
размери, за които се знае или предполага, че са придобити от другиго чрез
престъпление или друго общественоопасно деяние - престъпление
по чл.215, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, както му е
взета мярка за неотклонение „подписка“. Към този момент П. е осъждан, видно от
свидетелството му за съдимост /л.31/40,
л.39/48 и 40/49, т. I от ДП
№ 33/ 2007г./.
В края на месец август 2006-та година /29-ти и
31-ви август/, в хода на ДП са извършени две запитвания, чрез посолството на
България в Турция до Турските държавни железници, относно товарен влак № 40660
с дестинация – Германия и товарен влак № 40610 с дестинация –Унгария, и двата влезли от Турция в България на
30.07.2006г., за които се е предполагало, че са били натоварени с телевизори
марка „Дурабранд“ /л.1
- 4, т. IV от ДП
№ 33/ 2007г./. По ДП не се открива отговор на
тези запитвания. Нови запитвания не са правени, така че от страна на Турските
държавни железници не е била предоставена информация по ДП, респ. липсват
изпратени от там превозни документи.
С Протокол от 28.11.2006г. по ДП № 296/2006г. е
привлечен и трети обвиняем – подсъдимият по делото Г.Д.Н. - за това, че на
27.11.2006г. в гр. Свиленград, в качеството си на длъжностно лице, като се
възползвал от служебното си положение, отнел чужди движими вещи – 320 литра дизелово
гориво от владението на БДЖ – Свиленград, с намерение противозаконно да го
присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.6, вр.
чл.194, ал.1 от НК. Към този момент подс. Г.Н.не е
осъждан, видно от свидетелството му за съдимост /л.37/46, т.I от ДП
№ 33/ 2007г./.
Тъй като в хода на ДП № 296/2006г. е било прието
за установено, че в престъпленията, освен граждански лица, са участвали и
служители на РУП – Свиленград и РУ“ТП“ – Стара Загора, досъдебното
производство е изпратено по компетентност на Военно-Окръжна прокуратура –
Пловдив - с Постановление от 11.04.2007г. на Прокурор при Районна прокуратура –
Свиленград /л.7, 8 и 9 от т.III от ДП № 33/2007г./.
С
Постановление от 23.05.2007г. на прокурор при Военно-Окръжна
прокуратура – Пловдив ДП № 296/2006г. по
описа на РУ Полиция – Свиленград е
прието за довършване като ДП № 33/2007г. /л.1 и 2 от т.III от ДП
№ 33/2007г./. С последното постановление е повдигнато
обвинение и на трима полицейски служители: полицай Н.Н. Д. и полицай Д.А.Р.,
двамата от РУ“ТП“ – Стара Загора за това, че: „на 30.07.2006г. в гр.
Свиленград, след предварително сговаряне, в немаловажен случай, чрез използване
на моторно превозно средство – товарен автомобил и техническо средство – клещи
и като кражбата е била извършена от длъжностни лица – полицаи Д. и Р., и Д. ***,
които са се възползвали от служебното си положение, са отнели чужди движими
вещи – 42 бр. телевизори марка „Дурабранд“ …“ –
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5, т.6, вр.
чл.194, ал.1 от НК; както и на полицай Б.Д.Б. *** за това, че: „на 02.08.2006г.
в с. Мезек, като лице от състава на МВР – полицай при
Сектор „ОП“ при РПУ – Свиленград, спомогнал лице, извършило престъпление -
полицай Д.А.Р. от РУ“ТП“ – Стара Загора …да избегне наказателно преследване,
без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление и
това е извършено с цел имотна облага – три броя телевизори марка „Дурабранд“ … - престъпление по чл.294, ал.4, пр.4, вр. ал.2, вр. ал.1, пр.1 от НК“.
Т.е. на този етап, по ДП № 33/ 2007г. обвиняеми са
били гражданските лица Д.К.С., П.К.П. и Г.Д.Н., и полицаите Н.Н.Д., Д.А.Р. и Б.Д.Б..
Към този момент, от тях са били осъждани подс. П.П. и
подс. Г.Д., а останалите – неосъждани,
видно от свидетелствата им за съдимост /т.ХIII от ДП/.
Както се спомена по-горе, по досъдебното
производство не се открива отговор на запитванията, постъпил от страна на
Турските държавни железници, относно товарен влак № 40660 с дестинация
– Германия и товарен влак № 40610 с дестинация –Унгария,
и двата влезли от Турция в България на 30.07.2006г.
Изискани са обаче от БДЖ и приложени към ДП натурни листове за товарен влак № 40660 с дестинация – Германия и за товарен влак № 40610 с дестинация –Унгария, влезли от Р.Турция в Р.България на
30.07.2006г. От натурен лист на влак № 40660 –
образец ДП-1, съставен от превозвача, съгласно чл.47, т.4 от Наредба № 49 от
28 декември 2001 г. за определяне правилата за движение
на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт (отм. ДВ, бр.
73/2006), е видно, че на
влака има вагони с номера 3379 49520189 и 3379 49520312, както и че влакът е
тръгнал от ЖП Гара Свиленград на 31.07.2006г. в 6.00
ч. за крайна гара Русе, след като е влязъл от Р. Турция. Видно от натурния лист, вагоните са били натоварени с телевизори /л.25 от
т. III от ДП № 33/ 2007г./.
На 11.06.2007г. разследващите са изискали
информация от превозвача БДЖ, относно постъпили рекламации от вагони с номера
3379 49520189 и 3379 49520312 от влак № 40660, пристигнал на ЖП Гара Свиленград
на 30.07.2006г. от Р.Турция, с дестинация Германия.
Видно от постъпилия отговор от БДЖ „Товарни превози“, рекламации, относно
посочените вагони, не са постъпили към онзи момент /л.20 и 21 от т. III от ДП № 33/ 2007г./. Отговори в този смисъл са дадени от БДЖ и
на последващи запитвания по ДП /л.3 и
л.110, т.VIII от ДП № 33/ 2007г./. Няма
данни да са постъпили в БДЖ рекламации и по-късно.
В РУ „Транспортна полиция“ – Стара Загора,
отговарящо за охраната на ЖП Гара Свиленград, няма регистрирана кражба на
телевизори на 30.07.2006г. в района на ЖП Гара Свиленград, видно от писмо от
Началника на РУ„ТП“ /л.23 от т. III от ДП № 33/ 2007г./.
На 01.08.2007г. иззетите до този момент по ДП № 296/2006г. по описа на РУ Полиция – Свиленград девет
броя 27-инчови LCD-телевизори
марка „Дурабранд“ са предадени като веществени
доказателства по ДП № 33/ 2007г., видно разписка за предадени/ приети
веществени доказателства /л.67 от т.III от ДП № 33/ 2007г./.
След около малко повече от една година от
образуване на досъдебното производство, по същото са
извършени следните процесуално-следствени действия:
С Протокол за претърсване и изземване от
18.09.2007г., от дома на св.Н.И. ***, е иззет 1 брой телевизор марка „Durabrand“ 27 L 93 - НD, модел NR 27 L 93 - НD, сериен № S2J 0000000
SN 60700045 – 4-ти по ред от изброените в
обвинителния акт телевизори /л.11 и 12 от
т.IV от ДП № 33/ 2007г./. Според
показанията на св. П. телевизорът е бил закупен от бащата му, преди да почине
на 07.07.2007г., но не много преди това /л.182
от делото/. Самият св.П. не знае от къде го е закупил баща му, видно от
свидетелските му показания. От показанията на свидетелите П.А.К. и Г.А.М. – поемни лица при изземването, също не се установява от къде
телевизора е бил придобит от св. П. /л.316 и 317/.
С Протокол за доброволно предаване от 18.09.2007
г. са иззети и 2 бр. телевизори, марка „Дурабранд“,
от св. Г.Т.Л. - от кафенето на хотел „Централ“ в гр.Свиленград,
а именно: 1бр.телевизор марка „Durabrand“
27
L 93 - НD, модел NR 27 L 93 - НD, сериен № S2J0000000 SN 60700100
и 1 бр. телевизор марка „Durabrand“
27
L 93 - НD, модел NR 27 L 93 - НD, сериен № S2J0000000 SN 60700173, с
дистанционни управления – 2-ри и 3-ти по ред от изброените в обвинителния акт /л.9,
т.IV от ДП № 33/ 2007г./. Според
показанията на св. Г.Л., телевизорите са били закупени от съдружника му /един
от собствениците на кафенето и хотела/ - св.Т.Й., живущ в гр. Истанбул, Турция,
с неустановен адрес /л.177 от делото/. Последният
не е открит по делото, така че показанията му, дадени в ДП са прочетени, а в
тях той заявява, че е закупил телевизорите от пазара в гр. Димитровград /л.107, т.II
от ДП № 33/ 2007г./.
Така, иззетите по ДП 27-инчови LCD-телевизори марка „Дурабранд“.
стават 12 на брой. Същите са описани в Протокол за оглед на веществени
доказателства от 05.02.2008г., извършен от военен следовател при Военно-окръжна
прокуратура – Пловдив и са идентични с описаните 12 броя телевизори в
обвинителния акт, като в последният липсва единствено изричното отбелязване, че
те са LCD-телевизори,
а не плазмени такива /л.40 – 41, т.IV от ДП № 33/ 2007г./.
От заключението на назначената в ДП
стоково-оценъчна експертиза, изготвена от вещото лица М.К., става ясно, че
средната пазарна цена на 1 брой нов 27-инчов телевизор марка „Дурабранд“ към 30.07.2006г. е 1300 лв., респ. на 42 бр. –
54 600 лв. /л.37 – 38, т.VII от ДП № 33/ 2007г./. В
съдебно заседание вещото лице К. е уточнил, че към момента на изготвяне на
експертизата не е разполагал с документи, които да сочат произхода и стойността
на стоките.
Назначена е и повторна стоково-оценъчна
експертиза, изготвена от вещото лице Р.С.К., видно от която средната пазарна
цена на 1 брой нов 27-инчов LCD-телевизор
марка „Дурабранд“ към 30.07.2006г. е 894,21 лв., на
12 бр. – 10730,52 лв., а на 42 бр. – 44710,50 лв. /л.132–133, т.VII от ДП
№ 33/ 2007г./.
На 27.02.2008г. с Постановление на прокурор при
Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, подс. П.К.П. е
привлечен по ДП като обвиняем за друго престъпление – за това, че на 30-ти
срещу 31-ви юли 2006 година в гр. Свиленград, ЖП Гара Свиленград, от влакова
композиция, намираща се на седми гаров коловоз, от
товарен влак № 40660 с дестинация Р.Турция – Германия
и преминаващ транзитно през Р.България, от вагони с № 49520189 и № 49520312, в
съучастие с полицейските служители Д.А.Р. и Н.Н.Д., двамата от РУ“Транспортна
полиция“ – Стара Загора и гражданските лица Н.Г.Н., Н.Д.Н., Х.А.К., А. Николаев
Алексиев и Г.Д.Н.,***, като някои от тях и служители на ЖП Гара Свиленград, и
като съизвършители, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защите на имот с помощта на
техническо средство – клещи са нарушили пломби на вагони и са отнели чужди
движими вещи: 42 бр. телевизори
марка „Дурабранд“ от владението на ЖП Управление –
Пловдив, без съгласието на ръководството на управлението, като за извършване на
кражбата е използвано моторно превозно средство – микрубус
марка „Мерцедес“ на цвят син, с намерение противозаконно да ги присвои, на обща
стойност около 50 000 лв., в големи размери, като кражбата е извършена от
длъжностни лица, възползвали се от служебното си положение – престъпление по
чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2, т.6, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК /л.1 - 2, т.V от ДП
№ 33/2007г./
На 18.03.2008г. за същото престъпление е
привлечен като обвиняем и подс.Н.Д.Н. – с
Постановление на прокурор при Военно-окръжна прокуратура - Пловдив /л.11, т.V
от ДП № 33/2007г./
От писмо от „Б.– Т.п.“ ЕООД, постъпило по ДП на
04.03.2008г., и приложените към него документи /л.26 – л.58 от т.VIII от ДП/ се установява, че влак № 40660 е международен директен товарен влак
- Капъ куле – Свиленград –
Русе, разпределителна гара – Гюргево. На 30.07.2006 година в 18.40 ч. в гара Капъ Куле, Република Турция, товарен влак № 40660, тръгнал от ЖП Гара Халкалъ - Истанбул, Турция, до крайна гара ЖП Гара Дуисбург, Германия, преминаващ транзитно през Република
България /с начална и крайна гара в страна, съответно Свиленград и
Русе/, през Румъния и през Унгария, е бил приет от ръководител търговска
експлоатация с Ведомост № 1076. Видно от последната, върху вагон тип „рампа” с
№ 3379 49520189 е имало натоварени два броя контейнери с номера СRXU 50437-6 и СRXU 50462-7, а върху вагон тип „рампа” с № 3379
49520312 - два броя контейнери с номера СRXU 50615-2 и СRXU 50836-6. Видно от всяка от четирите CIM – товарителници /за железопътен/
комбиниран превоз/ от 29.07.2006г, представени от Началника на Митница
Свиленград с писмо от 25.02.2008г. /л.36-40
от т.VIII от ДП/,
всеки един от четирите
контейнера е бил натоварени с по 90 броя плазмени телевизори. Във
всяка от товарителниците е отразено, че изпращач на стоката е ARGU DEMIRYOLU TASIMACILIK VE DEOCULUK A.S,
получател – RAILOG GMBH, Langer Kornweg 34 a de 65451, Kelsterbach,
Germany,
а получаваща гара – DUISBURG HGBF UBF. Т.е. на
Българската Митница са били представени от турския превозвач четири броя
товарителници, които удостоверяват, че се извършва транзитен превоз на
територията на Р.България на: 1/. 90 броя плазмени
телевизори в контейнер № СRXU 50836-6
от вагон № 3379 4952031-2, по фактура № 2947;
2/. 90 броя плазмени телевизори в
контейнер № СRXU 50615-2
от вагон № 3379 4952031-2, по фактура № 2959;
3/. 90 броя плазмени телевизори в
контейнер № СRXU 50462-7
от вагон № 3379 4952018-9, по фактура № 2958;
4/. 90 броя плазмени телевизори в
контейнер № СRXU 50437-6
от вагон № 3379 4952018-9, по фактура 2966. Видно от писмото от Началника на
Митница Свиленград, Митнически пункт „ЖП Гара Свиленград“, като транзитно
митническо учреждение, няма задължението да задържа и съхранява фактурите на
превозваните товари, следователно и горепосочените в товарителниците фактури /л.36-40 от т.VIII от ДП/.
Видно от писмото от „Б.– Т.п.“ ЕООД, в такъв
случай /на транзитно преминаващ международен директен товарен влак/ вагоните и
контейнерните пратки се приемат от TCDD в гара
Капъ Куле /Пункт Капъкуле при Поделение за товарни превози – Пловдив към БДЖ/.
Приемането там се извършва от служители на „БДЖ“ ЕАД – от „ръководител
търговска експлоатация“, който проверява търговското състояние /изправност и
съответствие на поставените пломби, превозни документи и др./, и от „ревизор
вагони“, който отговаря за „техническата изправност на подвижния ЖП състав“. Същото
се установява и от показанията на св. Я.Н.Я. и св. Е.Х.А., които са били
дежурни „ръководители търговска експлоатация“ на гара Капъ
Куле на 30-ти срещу 31-ви август 2006г. /л.192-193 и л.255 от делото/, както и
на св. Т.Н.Т. и св. П.Ш.И. – дежурни „ревизор вагони“ тогава /л.194 и л.319 от делото/. Свидетелите Я.
и А. са категорични, че вратите на
контейнерите, при приемането на влака в Капъ Куле /пристигащ от Одрин/, са били пломбирани с три броя
различни по вид пломби - на турските железници, на митницата и на изпращача; че
те са били непокътнати и че са били същите пломби, вписани в СМR товарителниците. Категорични са също, че с
ненарушени пломби влакът е тръгнал от Капъ Куле за Свиленград. Потвърждават и посоченото в писмото от
„БДЖ“, че на контейнерите на влак 40660 не са констатирани търговски
неизправности, не са съставяни актове и констативни протокол. Свидетелят Я.
подробно обяснява в показанията си какво представляват пломбите, че имат цифри
и че не могат да бъдат манипулирани без това да се забележи. Категоричен е, че
контейнерът не може да се отвори без да се скъсат и трите пломби, както и че
ако се скъса пломбата тя не може да се възстанови, а трябва да се сложи нова на
мястото на скъсаната.
Видно от писмото на „БДЖ“ и приложенията към
него, митническата обработка на пратките се извършва на ЖП Гара Свиленград от
Митнически пункт „ЖП Гара Свиленград“, т.е. митнически служители не присъстват
на приемането на влаковите композиции на Капъ Куле.
Влак № 40660 е заминал от гара Капъ Куле на 30.07.2006 година в
19.30 часа с локомотив № 06 – 82, с локомотивен машинист св. Т.Б.. Същото е видно и от писмо от 26.02.2008г.
от „Б.– Т.п.“ ЕООД и приложен към него пътен лист № 2125/30.07.2006г., в което
е посочена локомотивна бригада в състав: Т.Г.Б. – локомотивен машинист и Н.И.Д.
– помощник лок. машинист /л.15 и 16 от т.VIII от
ДП/.
По време на пътуването от Капъ Куле
до Свиленград не е имало „никакви инциденти“, съгласно показанията на св. Т.Б. /л.201/. В този смисъл са и показанията,
дадени от св.Н.И.Д. пред друг съдебен състав и прочетени в о.з. /л.256/.
Влакът е пристигнал на ЖП Гара Свиленград на
30.07.2006 в 20.00 ч., на седми гаров коловоз, видно
от натурния лист на влака.
Видно от последващи писма от „БДЖ“ и приложена
към тях документация, след пристигането му в ЖП Гара Свиленград в 20.00 ч., влак
№ 40660 е бил прегариран от седми коловоз на пети
коловоз, като маневрата е била извършена в около 04.30 ч. на 31.07.2006 година.
Влакът е заминал под същия номер в 06.00 ч. на 31.07.2006 година и се е
придвижил по маршрут Свиленград – Симеоновград – Нова Загора – Карнобат, и е „излезнал през споината гара Подвис на 31.07.2006г. на 13.38 ч. по посока ЖП Гара Русе /л.3-24 от т.VIII
от ДП/.
Видно от превода на СМR товарителниците, преведени като „коносамент“, разположените върху вагоните тип „рампа” с №
3379 49520189 и № 337949520312 контейнери с номера СRXU 50462-7, СRXU 50615-2, СRXU 50836-6 и СRXU 50437-6, съдържащи по 90 плазмени телевизори,
са предназначени за търговска верига „Уол-Март” /“ВалМарт“/ – Германия. /л.60
- 71 от т.VIII/.
Видно от писмо от БДЖ от 13.05.2008г., платец на
превозните разноски за четирите контейнера, е фирма „SCHENKER“ ЕООД – гр.София /част от
германската фирма „SCHENKER“, интегрирала
„RАLОG СМВН”
/“Реалог“/. В
отговор на запитване на разследващите, от страна на фирмата е постъпило по ДП
писмо от 04.06.2008г., видно от което „Клиентът в Германия е рекламирал
липсващи 27 броя телевизори на обща стойност 17400 Щ.Д. Рекламацията му е била
отказана, поради неспазен срок“. В писмото не са
конкретизирани марката и модела на телевизорите, нито пък има каквато и да е
друга конкретика /л.110
– 114 от т.VIII от
ДП/.
Посредством международна правна помощ е
отправена съдебна поръчка до Германия - да бъде разпитан като свидетел
директора или упълномощено от него лице на получателя на стоката - търговската
верига „Уол-Март” – Вупертал,
Германия /“Wal-Mart“ GMBh & CO.KG, Friedrich
Engels Allee 28, 42103, Wuppertal, Deutschland/. От постъпилия отговор е
видно, че правоприемник на „Wal-Mart“ е „Real – SB Warenhaus GmbH“, със
седалище и централно управление в Мьонхенгладбах,
Германия. Разпитан е Щефен Вюрфел
- представител на фирмата – правоприемник „Real – SB Warenhaus GmbH“, от показанията
на който е видно, че американската фирма „Wal-Mart“ се е оттеглила от територията
на Германия на 27.07.2006г. Видно от показанията на Щефен
Вюрфел, който е адвокат, същият е бил юридически
консултант и на праводателя – фирмата „Уол-Март“, като „отговарял за вноса в рамките на цяла
Германия“. На въпроса: „Има ли установени липси на телевизори от фирмата –
получател, колко броя липсват и на каква цена се изчисляват липсите?“, същият
отговаря: „Този случай на недоставяне или неполучаване на стоката не ми е известен… Трябва към днешна
дата да кажа, че поради закриването на фирма „ВалМарт“
от момента на обявяването му покупките сами по себе си бяха рязко спаднали.
Вероятно по тази причина не е обърнато внимание, че стоката не е доставена…“.
Представителят на правоприемника на собственика заявява, че е в невъзможност да
посочи застраховател на стоката, неговите координати,
както и тези на получателя; че няма налични документи, с които да се защити
собствеността върху телевизорите; че от страна на фирмата – правоприемник не
съществува интерес към стоката /телевизорите/, в това число - интерес да се
получат иззетите по делото 12 броя телевизори /том IХ от
ДП/.
Също посредством международна правна помощ е
отправена поръчка да бъде разпитан като свидетел и директор или представител на
фирмата, платец на превоза – „Реалог ГмбХ“ / Лангер Корнвег 34 в 65451 Келстербах /„RАLОG СМВН”, Langer Kornweg 34 a de 65451, Kelsterbach, Germany /том
Х от ДП/. Поръчката е изпълнена, така че от видно от постъпилия
отговор, именуван „Следствен доклад“, към 01.07.2008г. фирма „Реалог“ е интегрирана във фирма „Шенкер
Дойчланд АГ“. Отговорено е, че „фирма „Реалог“ не е била и не е превозвач/ потърпевш по отношение
на въпросната пратка …, търговската
стока при транспорта, както с влак, така и с камион, е била превозена до
получателя в Германия в пломбирани контейнери. Фирма „Реалог“
е отговаряла само за документалното оформяне на контейнерите. … Изпращач на
стоката е фирма Веко в Истанбул …“ /л.176 и 177 от том Х от ДП/. Видно от
заключението на назначената съдебно-транспортна/ документална експертиза,
приложените към „следствения доклад“ документи са превозни документи по
автомобилния транспорт на контейнерите. Транспортът /автомобилният – от Дуисбург до Кемпен/ е бил осъществен
както документално от фирма „Експедитърс“ – Дюселдорф
/Expeditors, Kieshecker
Web 152b,404468, Dusseldorf/,
видно от „следствения доклад“. С последния са изпратени два броя товарителници,
всяка от които ведно с „Факс потвърждение за срок“ /от „СЦМ Кемпен ГмбХ“ до „Експедитър“/ и други,
включително митнически документи. В товарителницата от 09.08.2006г. и
приложените към нея документи е отразено, че контейнер СRXU 50836-6 съдържа 90 броя 42 – инчови
плазмени телевизори и е доставен в Кемпен на 14.08.2006г.
в 11.00 ч. В товарителницата от 21.08.2006г. и приложените към нея документи е
отразено, че контейнер СRXU
50437-6 /процесният/ съдържа 300 броя 27 – инчови
плазмени телевизори и е доставен в Кемпен на 22.08.2006г.
в 17.30 ч. /л.183-204 от т.Х от ДП/.
Преди получаване на този отговор на съдебната
поръчка /„следствения доклад“/, изпратена е била и поръчка за международна
правна помощ до Турция - да бъде разпитан като свидетел и директор или
представител на фирмата, посочена в СМR
товарителниците като изпращач на стоката - „ARGU DEMIRYOLO TASIMACILIK VE DEPOCULUK A.S.“ – Турция. Поръчката се е
върнала неизпълнена, с отбелязване, че местонахождението на фирмата не е било
открито.
След получаване на отговора от транспортната
фирма „Реалог“, в който като „изпращач на стоката“ се
сочи фирма Веко в Истанбул, на този етап на ДП не са
били предприети действия, относно установяване на пострадалото лице и дали то
има претенции.
На 28.01.2009г., с постановления от същата дата
са привлечени като обвиняеми настоящите подсъдими по делото – за
престъпленията, за които впоследствие им е повдигнато обвинението /л.30, 33, 35, 38 и 42 от т.ХIII от ДП/. На същата дата е
привлечен като обвиняем и св.Н.Б.Т., на длъжност „стрелочник/ прелезопазач“ на ЖП Гара Свиленград – за същото
престъпление.
На 17.03.2009г. е изготвен първият обвинителен
акт срещу шестима обвиняеми, от които петимата настоящи подсъдими - Д.А.Р., Г.Д.Н.,
Н.Д.Н., П.К.Н. и Н.Г.Н., и един настоящ свидетел - Н.Б.Т.. Въз основа на
внесения в Районен съд – Свиленград обвинителен акт е било образувано НОХД
№187/2009г. по описа на съда, приключило с прекратяване на наказателното производство
и връщането му на Прокуратурата, поради допуснати процесуални нарушения /л.59 – 67, л.83 – 85 от т.1а от ДП/.
На основание §37, ал.2 от Закона за изменение и
допълнение на НПК /обн. ДВ, бр. 109/ 2008г./, досъдебното производство е прието за довършване от
Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, на 05.01.2010г.
Чрез
поръчка за международна правна помощ до Германия е проведен допълнителен разпит
на Щефен Вюрпел –
представителят на фирма „Реал Варенхаус
ГмбХ“, правоприемник на фирма „ВалМарт“,
който потвърждава, че същата фирма е собственик на стоката /телевизорите/, но „не може да даде конкретни показания
дали има липси“ /л.46-47 от т.ХVI от ДП/. По-рано, в проведена с
Вюрпел електронна кореспонденция, същият излага
подробни аргументи за това защо собственик е „ВалМарт“,
„поета“ от „Реал Варенхаус ГмбХ“/ел. писмо от
04.05.2010г. – л.40-41 от т.ХVI от ДП/. Впоследствие
„Реал Варенхаус ГмбХ“ е упълномощила да бъде представлявана от
процесуалните представители на „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, част от групата „Метро“ , един от
които е свидетелят Д.Н.Н. /л.225 от
делото/.
Видно от друга електронна кореспонденция -
проведена с Рудолф Шмидхубер
и Даниела Рийдел – представители на транспортната
фирма „Реалог“, четирите контейнера са били доставени
в контейнеровият терминал в Дуисбург,
както следва: СRXU 050437-6
– на 14.08.2008г., СRXU 050615-2
– на 14.08.2008г., СRXU 050462-7
– на 14.08.2008г. и СRXU 050437-6 – на 22.08.2006г. Фирма
„Реалог“ е имала поръчка да достави четирите
контейнера след пристигането им на ЖП Гара Дуисбург
до фирма „СЦМ Кемпен“ – гр. Кемпен
/“СЦМ Кемпен ГмбХ § КолКГ“ – Кемпен, Германия/. Нито
експедицията на контейнеровия терминал в Дуисбурт, нито изпратената от „Реалог“
фирма – подизпълнител, нито получателят „СЦМ Кемпен“
са констатирали манипулация по контейнерите или по пломбите, което се
потвърждава и от чисто разписаните квитанции за доставката, видно от писмото - ел. писмо от 06.05.2010г. /л.45-46 от т.ХVI от ДП/. От писмото и
приложените към него документи не става ясно защо процесният
контейнер номер СRXU 050437-6
е доставен в терминала в Дуисбург няколко дни
по-късно от другите. Относно него е изпратена товарителница, в която е
отразено, че контейнерът съдържа 300
броя 27-инчови LCD цветни
телевизори, както и че „доставката е получена в безупречно
състояние“ /л.52-53 от т.ХV от ДП/. Изпратен е по ел. поща
и друг превозен документ – за извършен автомобилен превоз /с камион/ от Дуисбург, Германия, до Кемпен,
Германия, от превода на който е видно, че превоза касае процесния
контейнер СRXU 050437-6.
В документа е вписано, че при разтоварване на контейнера на 22.08.2006г. в
17.30ч., са „приети 247 кашона /доставени/“, като вписването върху печатния
текст е извършено ръкописно /л.56-58 от
т.ХV от ДП/.
Кое
лице е дописало ръкописния текст, кое лице е приело пратката от влака в Дуисбург, както и кое лице е получило стоката в Кемпен не се установява /л.89–137
от т.ХV от ДП/.
Става
ясно обаче, че ръководител на „тогавашния внос“ на фирма „ВалМарт“
- Германия е бил Ерхард Рут,
от писмото на който е видно, че са били „установени значителни количествени
липси в един контейнер“, въпреки че този контейнер е бил доставен в Кемпен, Германия, напълно пломбиран. Ръководителят на вноса
Ерхард Рут потвърждава, че
тогава е била установена липсата на общо 53 телевизора, собственост на фирма „ВалМарт“, която е платила цялата доставка на турската фирма
„Беко“ чрез кредитно писмо /л.115-116 от т.ХV от ДП/.
Поискана
е допълнителна информация от Ерхард Рут и в отговор на
искането същият допълва, че към момента на констатиране на липсата се е търсило
отговорност от фирма „Беко“, която можела да докаже „чрез
представяне на изрядни приподписани документи за
товарене, че в споменатия контейнер в действителност са натоварени 300 единици
…“. От същия отговор е видно и че за процесните
контейнери – доставка на стока от „Беко“ за „Валмарт“ – е нямало сключена застраховка на стоката, така
че същата е била на собствен риск за „ВалМарт“ /л.135-137, от т.ХV от ДП/.
Посредством последващи съдебни поръчки до
Германия, постъпила е по ДП документация от фирмата, осъществила превоза с
камион от Дуисбург до Кемптен
– „LSO“ /с последващо
наименование „Дерфу Логистик“/,
в която се съдържа рекламация на „SCM
Кемпен ГмбХ“
до „Веко“ - за доставени 50 броя по-малко телевизори DB LCD TV 27L93 /л.36-43, от т.ХVI от
ДП/.
Чрез поръчка за международна правна помощ до
Турция, по ДП е постъпила разпечатка на акредитивно писмо № 2502651 от
25.07.2006г., видно от която фирма „УолМарт Германия“
ООД – Вупертал, Германия, е платила на „БЕКО Електроник“ АД, стойността на общо 660 броя телевизори – по
5 броя заявки, както следва: 1/. заявка от 20.05.2006г. - за 90 бр. 42-инчови
плазмени телевизора; 2/. заявка от 10.06.2006г. - за 90 бр. 42-инчови плазмени
телевизора; 3/. заявка от 20.05.2006г. - за 90 бр. 42-инчови плазмени
телевизора; 4/. заявка от 22.07.2006г. - за 90 бр. 42-инчови плазмени
телевизора; 5/. заявка от 22.07.2006г. - за 300 бр. 27- инчови LCD-телевизори; всички с дестинация
Истанбул, Турция – Кемпен, Германия, с ж.п.
транспорт. Видно от показанията на разпитания като свидетел Еркал
Тансан - представител на „БЕКО Електроник“
АД - Турция, фирмата е променила наименованието си, първо на „Грундиг Електроник“ АД, а
по-късно - на „Арчелик“ АД /това се установява и от
преводите на изпратените от Турция броеве на Вестник за търговска регистрация/.
Еркал Тансан потвърждава,
че между „УолМарт Германия“ и „БЕКО Електроник“ е имало сключен през 2006г. договор за продажба
на електронни изделия, както и че в момента на предаване на стоката на
превозвача, собственик ставал купувача /“УолМарт“/,
доколкото продажбите се извършвали чрез FOB /Free
on Board/,
т.е. така наречения „свободен борд“. В случая, стоката била предадена от
продавача на превозвача на ЖП Гара Халкалъ в
Истанбул, така че тогава собствеността преминала върху купувача. Посочва, че
фирмата няма продажби на въпросната марка телевизори в България. Фактът, че
телевизори марка „Дурабранд“ не се продават в
търговската мрежа на територията на България се установява и от отговори на
водещи търговски марки на пазара, постъпили по ДП /“Технополис“,
„Саникс“ ООД, „Метро Кеш едн
Кери България“, „К енд К Електроникс“ ООД, „Аладин“ ЕООД/.
Постъпили са по ДП изпратени от „БЕКО Електроник“/ Арчелик“ АД и три от
четирите фактури, вписани в четирите товарителници, представени на Митницата в
България /л.36-40 от т.VIII от ДП/, както и още една
фактура, а именно: 1/. Фактура № 2966/
28.07.2007г. на стойност 104 850,00 щатски долара - за 90 бр. 42-инчови плазмени
телевизори „Дурабран“, ведно с опис за износ на
стоки, митническа декларация и формуляр за проверка на моторното превозно
средство преди натоварването, видно от които стоката по фактурата е натоварена
на контейнер номер СRXU 50462-7
/този номер на фактурата е вписан в
товарителницата за процесния контейнер номер СRXU 50437-6/; 2/. Фактура № 2959/ 28.07.2007г. на стойност 11591,70 щатски долара - за 90 бр.
42-инчови плазмени телевизори „Дурабран“, ведно с
опис за износ на стоки, митническа декларация и формуляр за проверка на
моторното превозно средство преди натоварването, видно от които стоката по
фактурата е натоварена на контейнер номер СRXU 50615-2 /този номер на фактурата е вписан
в товарителницата за този номер контейнер/; 3/. Фактура № 2958/ 28.07.2007г. на стойност 11591,70 щатски долара - за 90 бр.
42-инчови плазмени телевизори „Дурабран“, ведно с
опис за износ на стоки, митническа деклараци и
формуляр за проверка на моторното превозно средство преди натоварването, видно
от които стоката по фактурата е натоварена на контейнер номер СRXU 50836-6 /този номер на фактурата е вписан
в товарителницата за контейнер номер СRXU
50462-7/;
4/. Фактура № 022147/ 27.07.2007г. на
стойност 173 700 щатски долара - за 300 бр. 27-инчови LCD-телевизори „Дурабран“,
ведно с опис за износ на стоки, митническа деклараци
и формуляр за проверка на моторното превозно средство преди натоварването, от които не е видно стоката по фактурата
къде е натоварена /липсва вписан номер на контейнер/. От „БЕКО Електроник“/ Арчелик“
АД не е представена фактура № 2947,
вписана в една от четирите товарителници, представени на Българска митница,
ведно с опис за износ на стоки, митническа декларация и формуляр за проверка на
моторното превозно средство преди натоварването. Не е отправено запитване и неясно остава защо не са изискани тези
документи, на какво се държи разминаването в номерацията на фактурите и
контейнерите и къде е била натоварена
стоката по фактура № 022147/ 27.07.2007г. - 300 бр. 27-инчови LCD-телевизори „Дурабран“
.
В отговор на въпрос № 4 представителят на „БЕКО Електроник“ АД/ Арчелик“ АД - Еркал Тансан е посочил, че
„стоката, намираща се в контейнерите, е посочена в приложените документи в
списъка Exel
/Приложение 4/“, като този списък се съдържа в т.ХVII от ДП /л.226
– 236/. В списъка /опис на
телевизорите със серийните им номера/ е посочено, че контейнер номер CRXU 50615-2 съдържа 90 броя 42-инчови
телевизори „Дурабранд, със съответни серийни номера; контейнер номер
CRXU 50836-6
съдържа 90 броя 42-инчови телевизори „Дурабранд, със съответни серийни номера; контейнер номер
CRXU 50462-7
съдържа 90 броя 42-инчови телевизори „Дурабранд, със
съответни серийни номера; процесният контейнер номер CRXU 50437-6 съдържа 300 броя 27-инчови телевизори „Дурабранд, със съответни серийни номера. Защо в товарителницата на последния /процесния/ контейнер, представен на българските учреждения
/Митница и БДЖ/ при влизането на влаковата композиция в България, е вписана,
респ. декларирана друга, различна от тази по описа стока /90 броя 42 – инчови
телевизори/ не става ясно!
От заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. И.Д.Г., се
установява, че серийните номера и бар кодовете на иззетите 12 бр. телевизори,
поставени върху тях, тези върху опаковките им /кашоните/ и тези върху кашоните
в контейнера номер CRXU 050437-6 по предоставения на
вещото лице опис /списъка Exel - Приложение 4/, си съответстват /л.17 – 21, т.ХVIII от ДП/.
По назначената съдебно-транспортна/документална
експертиза, вещо-то лице К.Д.М. дава заключение, че
ж.п. превозът на процесните четири контейнера е
извършен и приключил в Дуисбург, видно от превозните
документи. Получателят „Реалог“ освобождавал
пратката, с което приключвал превозния договор с ж.п. транспорт. След това
контейнер номер CRXU 050437-6
бил
превозен с камион 060705-14 за Кемпен, Германия, от
изпращач „Реалог“ – Дуисбург
до получател „SCM Кемпен“ - Кемпен. Вещото лице
потвърждава, че съгласно товарителниците, всеки контейнер е съдържал 90 кашона
плазмени телевизори. Посочва, че документите, получени чрез международна
поръчка от Германия и приложени в том Х от ДП /л.172-203/, в които се съдържат данни
за 300 бр. 27-инчови телевизори, не са превозни документи по железопътния
транспорт, а са такива по автомобилен транспорт.
Междувременно, с Постановление от 30.03.2011г.
за частично прекратяване на ДП № 33/ 2007г. по описа на ВОП – Пловдив,
производството е прекратено по отношение на гр.л. Н.Б.Т., който впоследствие е
давал показания като свидетел.
Какво се случва по време на престоя на влака на
ЖП Гара Свиленград в периода от 20.00 ч. на 30-ти юли 2006г. до 6.00 ч. на 31-ви
юли 2006г., когато се твърди да се извършени престъпленията, за които са
повдигнати обвиненията срещу подсъдимите:
От изисканите справки, съдържащи се в том VI и на л.95 от том VIII от ДП № 33/2007г., е видно, че за времето
от 19.00 ч. на 30.07.2006 година до 07.00 ч. на 31.07.2006 година подсъдимият Д.А.Р.
– старши полицай в група „Патрули за съпровождане на влакове”, сектор
„Охранителна полиция” на РУ”ТП” към отдел „Транспортна полиция” на МВР, е бил
на работа на ЖП Гара Свиленград /впоследствие е дисциплинарно уволнен, а
по-късно - уволнението му е отменено от Съда като незаконосъобразно/. Същият е
бил на работа заедно със св.Н.Н.Д., заемал същата длъжност, според показанията
на последния /л.178-179
от делото/. Съгласно показанията на св.Д., той и подс.
Д.Р. „през цялата вечер са били на служебното си място заедно“ и не са
констатирали нередности. За нередности по влака във въпросната смяна не са
разбрали и колегите на двамата от „Транспортна полиция”, видно от показанията
на св. П.Т.К., също полицай в ТП – Стара Загора по онова време, работещ на ЖП
Гара Свиленград, но „не давал съвместни наряди“ с подс.
Р. /л.181/.
Подсъдимият Г.Д.Н., на длъжност „стрелочник
маневрен КТП – Свиленград“ към „Б.– Т.п.“ ЕООД, също е бил дежурен на ЖП Гара
Свиленград вечерта на 30/31.07.2006 година, видно от изпратено от работодателя
му справка /л.37, т.VI от ДП № 33/2007г./. Същият
е бил в една бригада със свидетелите А.Ж.К. и Л.Д.В., и двамата на същата
длъжност, видно от техните показания. И двамата свидетели твърдят, че във
въпросната вечер не се е случило „нищо нередно“. Посочват, че тримата /подс. Н., св. К. и св. В./ са били в една „маневрена
бригада“, били в непрекъсната връзка и нямат впечатления подс.
Г.Н. тогава да е отсъствал повече време /л.198/.
Свидетелят
Н.Б.Т., на длъжност „стрелочник/ прелезопазач“ също е
бил на работа в ЖП Гара Свиленград, за времето от 19.00 ч. на 30.07.2006 година
до 07.00 ч. на 31.07.2006 година. Същото се установява освен от справките, и от
свидетелските му показания по делото, в които той сочи, че нищо необичайно не
се е случило по време на работа вечерта на 30-ти срещу 31-ви юли 2006г. /л.195 от делото/.
Същата вечер на работа в ЖП Гара Свиленград са
били и следните лица, всички свидетели по делото:
Св. Ж.Х.Л. – „ръководител движение“, св. Н.Б.Т. – „постови
стрелочник“ Пост 1, Д.П.К. – „постови стрелочник“ Пост 2, са категорични в показанията
си, че нищо необичайно не се е случило по време на смяната им на ЖП Гара
Свиленград 30-ти срещу 31-ви юли 2006г. /л.196,
л.195, л.202, л.18 от т.VIII от
ДП/.
Св. Х.Г.С. – „Началник кантора „Товарни превози“
много подробно обяснява в показанията си механизма на проверката на
международен товарен влак, извършвана на ЖП Гарата, както следва: „Като
превозвач „БДЖ“ носи отговорност от входяща до изходяща гара … когато се
констатира нередност по време на движението на
влака, преди той да напусне страната, до час следва веднага да се изпрати
телеграма, и да се уведоми входящата гара, където е приет вагона, в случая – ЖП
Гара Свиленград. Когато излиза на Русе, ако има нередност или несъответствие, Гара
Русе трябва да уведоми Гара Свиленград…Ако има констатация някъде по пътя до
получаващата гара се прави рекламация и всяка една железница изпраща
доказателства, че на нейна територия е имало нередност, по целия маршрут на
движението…“. Посочва, че „ако в момента, в който пристигне влака и се констатират
някакви нередности - липсващи пломби, интервенции, на митнически контрол трябва
да се извърши констатация за това, брои се стоката в присъствието на Транспортна
полиция, пуска се телеграма до ръководството на „БДЖ“, уведомяват се и Митническите
органи, брои се всичко, прави се констативен протокол и едва тогава продължава
движението на влака“. Такива констатации не били правени за този конкретен влак
с този конкретен товар.
Съгласно
показанията на свидетеля С.: „Физически контрол се осъществява на граничната
гара, която е обща за България и Турция и това е гара Капъ
Куле. Там се извършва физическия контрол, пломби,
налични документи, приложени документи, изправността на пломбите. На
Свиленград, като последна гара, се извършва само опис на влака и проверка
документално. Вече „търговския“ си минава по влака – да провери, ако има нещо,
но не извършва физически контрол на пломбата, не ги сверява по документи, а
само проверява целостта им. Физическият контрол се осъществява на общите
гранични гари. На Къпу Куле
и на Русе се извършва пълен физически
контрол.“. За процесния случай свидетелят е
категоричен, че не е била констатирана никаква нередност по влака /л.196-197./
В ЖП Гара Свиленград, при пристигането на влака,
първата проверка е документална – извършва се от „вагоноописвач“,
видно от показанията на свидетеля М.Г.Н., на длъжност „вагоноописвач“,
която е била на работа процесната вечер и е извършила
такава проверка на влак № 40660. Видно
от показанията на св. Н., в същата вечер тя не е констатирала нередност, нито е
разбрала от свой колега, че е констатирана нередност. Според показанията на свидетеля,
след като вагоноописвачът вземе документите от
машиниста, извършва следното: „Описвам самият вагон - дали отговаря с описания
в натурния лист, дали е в наличност /вагона/, аз го
виждам и минавам и го описвам в специална тетрадка, после в натурния
лист, после влизам в стаята и документите са ми на масата и ги отмятам един по
един, като бройка вагони и като номера. Товарът не го отмятам. Това, което е
било натоварено, не ме интересува, не влиза в моите задължения. Нямам такива
задължения, относно целостта на пломбите. След като си извърша проверката,
давам документите на търговския ръководител“. Свидетелят посочва, че в случая
последният ги взел, извършил обработка на документите, след което й ги върнал и
тя ги подала на дежурния, като всичко било наред и нямало нищо съмнително по
влака /л.199/.
След проверката на процесния
влак № 40660 от вагоноописвача св. Н., е бил извършен
„търговски преглед“ на влака от св. Г.М.С. и св. В.Д.К., двамата на длъжност
„ръководител търговска експлоатация”, видно от техните показания. В техните
задължения влизала проверка изправността на пломбите и целостта им, без да ги
сверяват като номера. Проверявали само целостта им – „чрез дърпане с ръка“.
Проверка правили и при пристигане на влака, и при заминаването му. В случая, при
извършване на прегледа от дежурните служители на българските железници не били
констатирани нередности по трите пломби на всеки от четирите контейнери. Затова
и нямало изготвен нарочен документ, какъвто се съставял при констатирано
нарушение на пломба. Свидетелите С. и К. извършили проверките съвместно с двама
полицаи от Транспортна полиция, един от които бил подс.
Д.Р., а проверката преди заминаването - и с полицай от Гранична полиция, така,
както винаги проверявали съвместно. Св. С. подробно описва и трите пломби,
които смята, че няма как да бъдат възстановени, ако се наруши целостта им. И
според двамата свидетели не е възможно да се отвори контейнера без да се наруши
целостта на пломбите. /л.200 и л.256/.
В същото време подс. Н.Г.Н.,
който не работил на ЖП Гара Свиленград, но фирмата, която управлявал имала там /на
терминала/ офис, е бил на събиране със служителите си, по повод получаването на
месечните заплати. На това събиране, проведено в стаята за почивка в офиса, са
присъствали св. Х.А.К., св. Стойо Х.П., двамата работници във фирмата на подс. Н.Н., самият той, както и неговата съпруга. Подсъдимият
Н. не е напускал офиса през вечерта и след като съпругата му си е тръгнала към
около 21,00ч., той останал там със свидетелите. Горните обстоятелства се
установяват от показанията свидетелите К. и П. /л.254-255, л.317/.
В процесната вечер
подсъдимият П.К.П. ***, съгласно неговите обяснения. На Досъдебното
производство подс. П. се е признал за виновен, като е описал механизъм на престъплението и
посочил лица, участвали в него, но пред Съда категорично е отрекъл тези си
твърдения, с обяснението, че същите са били дадени под натиск от страна на
длъжности лица.
Не се установява къде е бил към този момент
подсъдимият Н.Д.Н..
Видно от събраните като доказателства по ДП
разпечатки от Мобилни оператори, късно вечерта на 30-ти срещу 31-ви юли 2006г.
е имало засилена комуникация по телефона между подс. Г.Н.,
подс. Д.Р. и подс. Н.Н..
Освен за това обстоятелство, липсват други доказателства, които да дават
информация, че същата телефонна комуникация касае престъпните деянията, за
които са повдигнати обвиненията.
Веществените доказателства по делото /12-те броя
иззети телевизори/ са върнати. Не са представени като веществени техническото
средство – клещи, нарушили целостта на пломбите на контейнера, както и самите
нарушени пломби.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че изводите на Прокурора
за извършено от страна
на подсъдимия Д.А.Р. - за престъпление по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.3, т.4, предложение
първо и предложение второ и т.6, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;
на подсъдимия Н.Д.Н. -
за престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4,
предложение първо и предложение второ, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК;
на подсъдимия Г.Д.Н. -
за престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, т.4,
предложение първо и предложение второ и т.6, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1
от НК;
на подсъдимият Н.Г.Николов
- за престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и
т.4, предложение първо и предложение второ, вр.
чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1
от НК и
на подсъдимия П.К.П. -
за престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4,
предложение първо и предложение второ, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр.ал.1
от НК,
са незаконосъобразни и неправилни.
Тази
преценка на Съда почива на изложената по-горе фактическа обстановка, въз основа
на която се достигна до следните правни
изводи:
По делото не се събраха доказателства за твърдените в Обвинителния акт обстоятелства, които да
свържат подсъдимите с визираната в обвинителния акт кражба.
За да има престъпление
кражба е необходимо да бъде доказано по безспорен и категоричен начин, че деецът е
отнел чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца,
с намерение тази вещ да бъде присвоена противозаконно.
Безспорно, процесните 53 броя 27-инчови телевизори марка „Дурабранд“, част от
които са: 1 бр.телевизор с № S2J0000000 SN 60700165, 1 бр. телевизор с № S2J0000000
SN 60700100, 1 бр. телевизор с № S2J0000000
SN 60700173, 1 бр. телевизор с № S2J0000000
SN 60700045, 1 бр. телевизор с № S2J0000000
SN 60700149, 1 бр. телевизор с № S2J0000000
SN 60700295, 1 бр. телевизор с № S2J0000000
SN 60700250, 1р.телевизор с № S
2J0000000 SN 60700086, 1 бр.телевизор с
№ S
2J0000000 SN 60700297, 1 бр.телевизор с
№ S
2J0000000SN60700254, 1бр.телевизор с № S
2J0000000SN60700235, 1 бр.телевизор с № S2J0000000SN60700222,
са движими вещи, които не са собственост на подсъдимите по делото.
Между впрочем, това е единственото безспорно
обстоятелство, което е установено категорично по делото въз основа на приетите
по делото писмени и гласни доказателства, и експертни заключения, коментирани
по-горе в мотивите на съда.
Що се отнася до
останалите обективни признаци, касателно основния състав на кражбата, съдът
намира, че събраните по делото доказателства не са в състояние да наложат извода за тяхното съществуване.
Преки доказателства в тази насока липсват, а дотолкова,
доколкото приложените косвени такива не са достатъчни за приемането на подобно
принципно становище, то и направеното в пледоарията по същество изложение от
прокурора по повод на него, не може да се счита за обосновано от фактическа
страна. В полза на фактическите положения, които Представителят на Държавното
обвинение е счел за установени по повод на кражбата, липсват категорични данни,
тъй като твърденията за нейното осъществяване при участието на подсъдимите,
може да се оценят само като предположение, но не и като един доказан факт.
Както се посочи по-горе, от писмените
доказателства /получените от Агенция Митници документи във връзка с осъществения
железопътен превоз, визиран в обвинителният акт, и тези, събраните посредством
съдебни поръчки в досъдебното производство/ се
установява категорично, че товарен влак
№ 40660, тръгнал от ЖП Гара Халкалъ - Истанбул,
Турция, до крайна гара ЖП Гара Дуисбург, Германия,
преминаващ транзитно през Република България, е влязъл на територията на
страната от Република Турция на 30.07.2006 година. Влаковата композиция е
включвала вагон тип „рампа” с № 337949520189, натоварен с два броя контейнери с
номера СRXU 50437-6
и СRXU 50462-7, и вагон тип
„рампа” с № 337949520312, натоварен с два броя контейнери с номера СRXU 50615-2 и СRXU 50836-6. Всеки от горепосочените контейнери,
с които се е извършвал транзитен превоз на територията на Р.България, е бил
натоварен, както следва: 1/. 90 броя плазмени
телевизори в контейнер № СRXU 50836-6
от вагон № 3379 4952031-2, по фактура № 2947;
2/. 90 броя плазмени телевизори в
контейнер № СRXU 50615-2от
вагон № 3379 4952031-2, по фактура № 2959;
3/. 90 броя плазмени телевизори в
контейнер № СRXU 50462-7от
вагон № 3379 4952018-9, по фактура № 2958;
4/. 90 броя плазмени телевизори в
контейнер № СRXU 50437-6
от вагон № 3379 4952018-9, по фактура 2966.
По
делото липсват каквито й да е доказателства, относно извършван с влак № 40660
превоз на процесните 53 броя 27-инчови LSD- телевизори марка „Дурабранд“.
Наличните доказателства по делото, обобщено
водят до следното:
1/. Чрез FOB - продажба „УолМарт“/
„ВалМарт“ – Германия, с правоприемник „Реал - СБ - Варенхаус ГмбХ – Германия“ закупува от „Беко“ – Турция
360 броя 42-инчови плазмени
телевизори и 300 броя 27- инчови LSD- телевизори,
всички марка
„Дурабранд“, като плащането на стоката
е извършено чрез акредитив и собствеността, респ. риска от погиването
й преминава върху купувача в момента на предаването й от продавача на
превозвача;
2/. Част от стоката
– 360-те броя 42-инчови плазмени
телевизори, е предадена от продавача на
превозвач в Турция, за превозването й до Германия – първо, чрез ЖП превоз с
начална гара Истанбул, транзит през България, Румъния и Унгария, и крайна гара Дуисбург, и чрез автомобилен
превоз - от Дуисбург до Кемпен,
Германия;
3/. Не се установява
останалата част от стоката - 300 броя 27- инчови LSD - телевизори, кога са предадени от
продавача на превозвача и по какъв начин е бил
извършен превоза;
4/. ЖП превозът на натоварените в Истанбул 360 броя 42-инчови плазмени телевизори е
извършен транзитно през България чрез международен товарен влак № 40660, пристигнал на ЖП Гара Свиленград на 30.07.2006г. в 20.00ч. и отпътувал от
там в 6.00ч. на
31.07.2006г.;
5/. На Митнически пункт
ЖП Гара Свиленград са декларирани 360 броя 42-инчови плазмени телевизори, превозвани в четири контейнера в два от вагоните
на влак № 40660, като на „БДЖ“ също са представени документи, удостоверяващи превоза на тези
телевизори, т.е. документално няма данни с този влак
да са били
превозени 300 броя 27- инчови LSD – телевизори;
5/. Четирите контейнера, натоварени с телевизорите са били с непокътнати
пломби – от началото до края
на ЖП – транспорта /от Истанбул до
Дуисбург/;
6/. Иззети са от различни лица в град Свиленград
12 броя 27-инчови LCD-телевизори
марка „Дурабранд“, каквато марка липсва в търговската
мрежа в България;
7/. Серийните номера на иззетите 12 бр.
телевизори съвпадат с тези на телевизорите, описани в приложението, изпратено
от продавача „Веко“, т.е. те са били предмет на FOB –продажбата и заплатени от купувача „ВалМарт“;
8/. Закупените 300 броя 27 - инчови LSD – телевизори са достигнали до
крайната си дестинация, но с 53 броя по-малко;
9/. Не се установява нито документално,
нито фактически от къде,
кога и по какъв начин /чрез
какъв транспорт/ са влезли в България
същите 300 броя 27 - инчови LSD – телевизори, 12 от които са
иззетите в гр. Свиленград;
10/. Не се установява нещо необичайно да се е
случило вечерта на 30-ти срещу 31-ви юли 2006г. на ЖП Гара Свиленград,
включително и в периода от време, когато през Гарата е минал международен
транзитен влак № 40660;
Хипотетично, дори и да
се приеме, че процесните 53 броя 27-инчови телевизори марка „Дурабранд“ са били
в горепосочената влакова композиция, то по делото не се събраха доказателства,
които да установят, че именно на Митнически пункт „ЖП Гара
Свиленград“, същите са били отнети от подсъдимите. Нито разпитаните по делото
свидетели, нито събраните по делото писмени доказателства дават информация в
тази връзка. Напротив, наличните данни сочат противното - че пломбите не се
били нарушени и че на визираната в обвинителния акт дата нищо необичайно не се
е случило.
В случая, фактите
за времето, мястото, както и изпълнителните действия по отнемането на
описаните в обнителния
акт телевизори, предмет
на престъпното деяние, механизмът на осъществяване на деянието,
както и авторството
остават недоказани. Този извод на съда почива на съвкупната преценка на събраните писмени и гласни
доказателства, и извършените експертизи. Видно от писмените доказателства, документално предметът на престъплението
изобщо не е преминавал през територията на България, а фактически – от къде и
кога е внесен в страната, не става ясно. От показанията на разпитаните
свидетели също не може да се установи, че предметът на престъплението е бил във
времето и на мястото, сочени
от Прокуратурата, нито че някой от подсъдимите има връзка с него. Съдът дава
вяра на показанията на свидетелите, тъй като взаимно си кореспондират както с
обясненията на подсъдимите, така и с цялостния доказателствен материал.
Прокурорът акцентира върху факта, че има
неопровержими данни, че в процесната вечер
подсъдимите са разговаряли помежду си по телефона – това твърдение /относно телефонните
разговори/ е вярно, но това по никакъв начин не води до извода, че подсъдимите
/и то част от тях/ са разговаряли именно по повод процесната
кражба. Самите подсъдими не отричат, че се познават и че някои от тях са
помежду си в приятелски отношения. Не отричат също, че са разговаряли помежду
си, но са категорични, че разговорите не са били по повод процесната
кражба, а няма нито едно доказателство в подкрепа на противното.
Нито едно от събраните по делото доказателства
не се подкрепя и от обясненията на подсъдимия П.П., дадени на ДП, върху които
очевидно е изграден обвинителния акт. Подсъдимият П.
категорично се отрича от тях, като дава логично обяснение защо ги е дал пред
разследващите. Отделно от това, в обясненията му на ДП има съществени
противоречия. Поради всичко това, Съдът няма основание да разглежда изявленията
на П. в съдебно заседание като защитна стратегия и поради това да ги подлага
под съмнение. Отделно от това, даже и хипотетично да се приеме, че направените
от подс.П. самопризнания в досъдебното
производство следва да се кредитират с доверие, то същите са единственото
доказателство от целият обем, наличен по делото, а съгласно чл.116,ал.1 от НПК
- обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на
обвиняемия.
Както се посочи по-горе, всички събрани
доказателства сочат, че целостта на трите пломби на процесния
контейнер не е нарушена – от началната до крайната дестинация
на влака, а без това да бъде сторено не е обективно възможно контейнерът да
бъде отворен /невредим/, респ. да бъде изнесена стока от него. Не са постъпили
и рекламации по отношение на процесния контейнер, което
оборва изложеното в обвинителния акт като механизъм на извършената кражба от
подсъдимите.
Следователно, не са налице обективни елементи от
състава на престъпленията, за които са повдигнати обвиненията, така че е
безпредметно да се търси субективния елемент – прекия умисъл.
Доколкото съдът прие,
че липсват елементите от състава
на основния текст на престъплението
кражба, а именно чл.194, ал.1 от НК, то не е нобходимо да се
спира на квалифициращите признаци от състава на
чл.195 от НК.
По изложените по-горе съображения съдът призна
подсъдимите за невиновни по повдигнатите им
обвинения, поради което и на основание чл.304 от НПК ГИ ОПРАВДА .
Относно
разноските:
Направените по делото разноски за преводач на ДП
и в съдебната фаза следва да останат за сметка на съответния орган на основание
чл.189, ал.2 от НПК, а другите направени по делото разноски следва да останат
за сметка на Държавата, на основание чл.190, ал.1 от НПК.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: