Р Е Ш Е Н И Е
Номер 12.04.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На осми април Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №07941 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по
делото е по реда на чл.422, вр. чл.415
ал.1 ГПК, вр.чл.417 ГПК.
Предявен е иск от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу В.К.В., с ЕГН:********** и адрес:с***, с правно основание чл.422, вр. 415, ал.1 ГПК, вр.чл.417 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 519,36лв., представляваща главница по запис на заповед от 06.03.2013г., за която сума е издадена Заповед №7878 от 15.09.2015г. по ч.г.д.№5860/2015г. на ПРС. Ищецът претендира процесното вземане в качеството му на джиратар след като го е придобил в резултат на прехвърляне с джиро от 14.08.2013г. на „Изи Асет Мениджмънт“АД.
В законоустановения срок ответникът В.К.В. не е подал отговор.
С възражението срещу заповедта ответникът е оспорил основанието, във връзка с което е издаден процесния запис на заповед. Ответникът твърди, че записът на заповед е издаден във връзка с друга правна сделка, която обаче не посочва. Ответникът е направил възражение за погасяване на вземането по давност.
В съдебно заседание ответникът оспорва, че липсва основание за издаването на процесния запис на заповед, тъй като липсва каузално отношение между страните.
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че така предявения установителен иск е допустим и следва да бъде разгледан. Предявения иск е с правно основание чл.422, вр.чл.415 ал.1, вр.чл.417 ГПК за процесната сума, за която е издадена Заповед №7878 от 15.09.2015г. по ч.г.д.№5860/2015г. на ПРС, поради което и съдът намира, че следва да се произнесе по същество.
По основателността на иска:
Видно от запис на заповед от 06.03.2013г. ответникът В.К.В. е поел задължение да изплати на поемателя „Изи Асет мениджмънт“АД, или негова заповед, сумата от 870,08лв. на падежа на 25.06.2013г.
С джиро от 14.08.2015г. „Изи Асет мениджмънт“АД е прехвърлило на ищеца “Агенция за събиране на вземания”ЕАД всички права по процесния запис на заповед.
В настоящия случай съдът намира, че процесния запис на заповед от 06.03.2013г. съдържа всички реквизити, изискуеми се от разпоредбата на чл.535 ТЗ, а именно: наименованието “запис на заповед” в текста на документа, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което се дължи плащане, дата и място на издаването и подпис на издателя. Поради това и съдът го намира за редовна от формална страна ценна книга, с която ответникът е поел обещанието да плати на поемателя или на негова заповед сумата от сумата от 870,08лв.
Съгласно константната съдебна практика записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. При възникнал между страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника -издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Съгласно т.17 на ТР № 4 / 2014 год. ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането по която предявява иска по чл. 422 ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записа на заповед. Не би могло да се вмени в тежест на кредитора – поемател по записа на заповед, установяването на обстоятелство,за позоваване на което няма изначален правен интерес в производството по чл.422 ал. ГПК, съгласно преждепосоченото в мотивите на Тълкувателното решение:че не следва да сочи и доказва връзка между абстрактното с конкретно каузално правоотношение. Нещо повече дори при посочването на кауза и последващо недоказване ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника. Евентуално доказването на каузата от ищеца се обуславя не от основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита и цели да обори доказвана от ответника, различна от действителната, каузална причина за издаването на ефекта, респ. недължимост на вземането на това основание,предвид правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения. В този смисъл е и Решение № 248/2014г. на ВКС по т.д.№ 3437/2013г., първо търговско отделение.
Предвид гореизложената съдебна практика и доколкото в процесния случай ответникът твърди общо липсата на каузални отношения, то и съдът намира, че процесния запис на заповед като абстрактна сделка съдържа валидно задължение на ответника. Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на
процесното вземане. Вземането по записа е станало изискуемо на 25.06.2013г. По
молба на ищеца от 15.12.2015г. е
образувано изп. д.№1408/2015г. на ЧСИ А.
Василева. В молбата на взискателя има изрично искане за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ответника, което е действие прекъсващо давността.
От приложеното изпълнително дело е видно, че взискателят е отправял няколко
молби за извършване на изпълнителни действия, въз основа на които са налагани
запори. Поради това и съдът намира, че по отношение на процесното вземане не е
изтекъл тригодишния давностен срок.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното и исковото производства.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 350,00лв., които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от “Агенция за събиране на вземания”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу В.К.В., с ЕГН:********** и адрес:с***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 519,36лв., представляваща неплатената част от главница по запис на заповед от 06.03.2013г., за която сума е издадена Заповед №7878 от 15.09.2015г. по ч.г.д.№5860/2015г. на ПРС.
ОСЪЖДА В.К.В., с ЕГН:********** и адрес:с***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 350,00лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№5860/2015г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: