ПРОТОКОЛ
№ 120
гр. Варна, 29.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. С. Въззивно гражданско
дело № 20243000500582 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
Е. А. Т., редовно уведомена, явява се лично, представлява се от
назначения особен представител адв. А. С..
М. Т., редовно уведомен, не се явява, представлява се от назначения
особен представител адв. А. С..
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА „МБАЛ – ТЪРГОВИЩЕ“ АД гр.
Търговище, редовно уведомена, представлява се от ю. к. Г. П., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ ЗК „УНИКА“ АД, редовно уведомено,
не изпраща представител.
КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ гр. Сливен, Отдел „Закрила на детето“, редовно
уведомена, не изпраща представител.
СВИДЕТЕЛЯТ И. Н. М., редовно призован, явява се лично.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 3837/27.05.2025г. от
1
процесуалния представител на третото лице помагач ю. к. Г. В., с която моли
да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, оспорва въззивната жалба,
няма да сочи доказателства и изразява становище по съществото на спора.
Прилага пълномощно.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Ю. К. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на
въззивната страна:
Свидетелят И. Н. М. – ЕГН **********, 51 г., български гражданин,
неженен, неосъждан, без родство и дела със страните по делото. Съдът
предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 НК, същият
обещава да говори истината.
На въпроси на адв. С.:
Свидетелят М.: През 2020г. аз закарах М. и майка му Е. в болницата,
настаниха ги и ги оставих. Е. тогава беше приета като придружител в
болницата. Не съм видял тя да попълва някакви документи.
На въпроси на съда:
Свидетелят М.: Когато ги приемаха в болницата аз бях отвън пред
кабинета на лекаря. Е. ми каза, че е приета в болницата като придружител на
детето, а не като пациент.
На въпроси на адв. С.:
Свидетелят М.: Не съм присъствал на разговор между Е. и доктора по
какъв повод ги приемат в болницата. Отидох да ги взема когато ги изписваха
от болницата. Като отидох казаха, че ще ги вземат в една стая да питат детето
какво е преживяло. Оттогава минаха много години - 4-5 години, аз изгубих
близък човек, детето ми се разболя, нямам много спомени. Аз прибрах Е. след
като я изписаха от болницата. Те сами се качиха в колата без физическа
намеса. После не съм я водил по други лекари. Незнам дали е ходила при
2
други доктори след изписването й от болницата в гр. Търговище. Е. ми се
обади да отида да я прибера от болницата.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля, който съдът освобождава от съдебната зала.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че с постъпила молба вх. № 3630/20.05.2025г.
въззивницата Е. Т. е представила и поискала да бъдат приети като
доказателства 20 бр. документа: амбулаторен лист №
25118А0938D2/28.04.2025г. на Е. Т.; жалба от Е. Т. вх. № 260239 до Окръжен
съд – Разград; протокол за уведомяване на пострадал от престъпление рег. №
275ФП-62/05.06.2017г; сведение от Л.И.С.; медицинско направление от
26.06.2017г. на името на М. Т.; уведомително писмо от 26.02.2018г.; жалба вх.
№ УРИ275000-959/20.02.2018г. до РУ гр. Исперих; жалба вх. № РД-08-
1256/13.04.2018г. до ОУ „Христо Ботев“ гр. Исперих; декларация от Е. Т. от
23.04.2019г.; жалба вх. № РД-08-01/16.09.2019г. до РУО гр. Разград; жалба вх.
№ ДДМ/Д-РР-И815/16.09.2019г. до Отдел „Закрила на детето“ гр. София;
писмо от МОН изх. № 0517-218/05.10.2018г.; жалба вх. № РД-08-
526/06.01.2020г. до ОУ “Христо Ботев“ гр. Исперих; жалба вх. № РД-08-
429/21.09.2020г. до ОУ “Христо Ботев“ гр. Исперих, РУО, МОН; опис на
получени документи вх. № 569/2017г. от 22.08.2018г.; СМЕ за
освидетелстване на М. Т. от 30.05.2017г., издадена от д-р Д. В.; отговор от ОУ
“Васил Априлов“ гр. Исперих изх. № РД-06-326/16.06.2018г. до
разследващият полицай при РУ гр. Исперих; молба вх. № РД-08-
99/28.11.2022г. до ОУ „Христо Ботев“ гр. Исперих; сведения от А. Т. до
Окръжен съд- Разград по ВНЧХД № 393/2019г.; листовка на лекарството
“Мендилекс“; систематизирана таблица на имената на училищата, период на
посещение, дата на сигнал – жалби; удостоверение от д-р В. на М. Т. от
18.02.2020г.; удостоверение от 13.02.2020г., издадено от психиатрично
отделение при МБАЛ „Търговище“ на името на М. Т..
АДВ. С.: Представили сме тези документи, за да докажем, че детето не
страда от психическо заболяване, както се твърди в експертизата. С тях искаме
да опровергаем експертизата като докажем, че детето М. Т. и неговата майка
Е. Т. са психически здрави.
ВЪЗЗИВНИЦАТА Т.: Детето беше само много уплашено, беше
останало от това насилие, което преживя последно в ОУ „Христо Ботев“ - това
3
става месец февруари 2018г. Посъветвахме се с личната докторка, която каза,
че непременно трябва да има лечение, защото този страх може да повлияе на
детето за по-напред в развитието му. Ние взехме направление, но не искахме
да бъде в гр. Исперих или гр. Разград, защото там имаше много влияние - дори
личната лекарка в началото отказа да прегледа детето. Ние решихме да се
отдалечим и за това отидохме в болницата в гр. Търговище – не познавахме
нито болницата, нито докторката. Там бяхме прегледани от д-р В. и така
нещата се развиха.
Ю. К. П.: Представените писмени доказателства са извън преклузивния
срок и затова не следва да бъдат приемани.
СЪДЪТ намира, че представените с молба вх. № 3630/20.05.2025г. от
въззивницата Е. Т. писмени доказателства са неотносими към предмета на
делото. Освен това искането е преклудирано, тъй като същите не са били
своевременно представени в първоинстанционното производство без да се
сочат уважителни причини, поради които не са могли да бъдат представени. С
оглед на изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателства
по делото на писмените документи, описани от № 1 до № 20, приложени към
молба с вх. № 3630/20.05.2025г. от въззивницата Е. Т..
ПРИЛАГА същите към корица на делото.
АДВ. С.: Нямам други искания по доказателствата.
Ю. К. П.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, считаме, че обжалваното
решение на Окръжен съд – Търговище, с което са отхвърлени предявените от
ищците претенции срещу „МБАЛ-Търговище“ АД, е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Считам, че съда неправилно е ценил
доказателствения материал по делото. На първо място не е оценил
показанията, дадени от свидетеля С.А., които показания се потвърдиха и от
4
разпитания в днешното съдебно заседание свидетел И. М.. Двамата свидетели
твърдят, че ищцата Е. Т. е била приета в болницата като придружител на
детето, тя е била с такова съзнание. Потвърждава се също нейното обяснение,
че тя е попълнила празни документи, не е имала съзнание, че влиза за лечение,
че приема лекарства единствено като успокоителни за стреса, който е
преживяла. Показанията на тези двама свидетели не са оценени от Окръжен
съд – Търговище. На второ място считам, че не е зачетено медицинското
удостоверение от 2022г., издадено от д-р С.С. – психиатър, който е вещо лице
към Окръжен съд – Шумен и има компетенциите да прави заключения, да
издава удостоверения. С това удостоверение специалистът е удостоверил, че
към 2022г. ищцата няма психично заболяване и е психично здрава. Това
удостоверение също не е ценено от първоинстанционния съд като
установяващо, че вероятно и към 2020г. същата не е имала такова заболяване.
Отделно от това считам, че съдебно-психиатричната експертиза, изготвена по
делото от д-р С.В., не отговаря в пълнота и като цяло не отговоря на въпроса
дали към датата на хоспитализиране на двамата ищци същите са страдали от
психично заболяване. При преглед на експертизата се установява, че той
преразказва етапните епикризи на д-р В. като не дава собствено заключение
на този въпрос – дали към точно него момент те са страдали от такова
заболяване. На следващо място смятам, че е опорочена медицинската
експертиза на д-р А., който въпреки изричния въпрос, който му е поставен,
дали даваните медикаменти на ищцата е възможно да причинят някакво
усложнение – песъчинки или утайка в бъбреците й, той не дава категоричен
отговор на този въпрос с аргумента, че нямало данни по делото с какви
медикаменти е била лекувана ищцата, което не отговаря на истината. По
делото е цялата документация за лечението на Е. Т. по време на
хоспитализацията й, поради което той е можел да се запознае с тази
документация и да даде отговор на този въпрос. Още повече, че той
теоретично каза, че около 2% от случаите, в които пациентите получават
утайка и песъчинки в бъбреците се дължи именно на медикаментозно
лечение, поради което е абсолютно възможно поради приема на тези
лекарства, поради друга кумулация на други признаци като примерно
обезводняване, влошено физическо състояние, недобре работещ черен дроб,
да се стигне до тази утайка на бъбреците. Като основен фактор пак твърдя, че
би могло да бъде медикаментозното лечение, проведено от д-р В.. Считам, че
5
е допуснато съществено процесуално нарушение и съда е постановил един
опорочен съдебен акт тъй като е разпитал в качеството на свидетел д-р В.,
която е била лекуващ лекар по това време и именно срещу която ищцата Е. Т.
има претенции, че същата я приема без основание. Съгласно чл. 54 от ЗЗД
лице, което отговоря за вреди, причинени виновно от друго, има иск против
него за това, което е платил. Съответно настоящият ответник МБАЛ
Търговище би имал регресен иск към д-р В. при едно положително съдебно
решение за Е. Т. и нейния син, поради което същата е лично заинтересована и
считам, че нейните показания не следва да бъдат зачетени при постановяване
на крайния съдебен акт. Предвид всичко изложено и мотивите ни, изложени
във въззивната ни жалба, Ви моля да разгледате обстойно този процесен казус
и да установите, че действително първоинстанционното решение е
неправилно, незаконосъобразно, като Ви моля да постановите ново такова, с
което да уважите изцяло претенциите на двамата въззивници в цялостния
размер по 40 000лв. за всеки един от двамата, представляващи неимуществени
вреди от неправилно без съгласието на първия ищец лечение, проведено в
психиатрично отделение на ответната „МБАЛ-Търговище“ АД за посочения
период през 2020г., ведно с предявената претенция за законна лихва.
Ю. К. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да ми бъде предоставен
срок да представя писмени бележки.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на
въззиваемата страна в едноседмичен срок от изготвяне на протокола да
представи писмени бележки по съществото на спора, след което ще се
произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 10.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6