Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2906 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата Д.О.Г. е предявила срещу ответника З. „Б.И.” АД осъдителен иск с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) за заплащане от ответника на сумата от 150 000.00 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законната лихва върху претендираната сума от 04.03.2021 г. до пълното й изплащане, за претърпени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от настъпилата смърт на О.Ц.Г., починал в резултат на настъпилото на 19.10.2015 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП). Претендира направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че във връзка с реализирано на 19.10.2015 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП) в гр. София, на Околовръстен път на 30-ти километър, по вина на водача на лек автомобил с марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № ******, е настъпила смъртта на О.Ц.Г.. Сочи, че починалият О.Ц.Г. е нейн баща, като твърди, че е узнала за смъртта му на 01.06.2016 г., тъй като от дълги години живее и работи в Испания. Сочи, че в резултат на настъпилата внезапна смърт на О.Ц.Г. е претърпяла неимуществени вреди, тъй като след смъртта на своя близък ищцата изживяла чувства на угнетеност и потиснатост. Сочи, че е преживяла изключително тежко смъртта на баща си и продължава да изпитва скръб и емоционални страдания от това събитие.

Поддържат, че деликтната отговорност на П.И.Т.– водач на лек автомобил с марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № ****** е била обезпечена от З. „Б.И.” АД чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № 02115001052427/14.04.2015 г., валидна към момента на ПТП-то.

Ответникът З. „Б.И.” АД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер, като навежда твърдения за съпричиняване от починалия. Оспорва наличието на особено близка връзка на починалия О.Ц.Г. с ищцата и настъпването на действително претърпени от смъртта му сериозни неимуществени вреди. Навежда твърдения за прекомерност на претендираното обезщетение. Позовава се на давност. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

          С влязло в законна сила Решение №10275/06.08.2020 г. постановено по в.н.д. №294/2020 г. по описа на САС, НО, 4-ти състав е потвърдена присъда №21/30.01.2020 г. постановена от СГС, НО, 22-ри състав по НОХД №2668/2018 г.

С горепосочената присъда подсъдимият П.И.Т.е признат за виновен това, че около 19.20 ч. на 19.10.2015 г., при управление на лек автомобил с марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № ****** в гр. София, при движение по бул. „Мария Луиза” с посока на движение от л. „Клокотница” към ул. „Опълченска” и на 80 м. преди бул. „Христо Ботев” е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 21 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата, като е предизвикал ПТП с намиращия се на пътното планто пешеходец О.Ц.Г. и е причинил по непредпазливост смъртта му - престъпление по транспорта по чл. 343, ал.1, б „в” НК, за което са му наложени наказания.

Не е спорно между страните обстоятелството, че водачът, управлявал лек автомобил с марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № ******, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ), което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че може да се приеме, че ищцата е преживяла психически стрес след узнаване на факта на смъртта на нейния баща в процесния инцидент, като няма данни за развитие на психически заболявания при нея. В заключението си вещото лице е посочило и, че проведенето проблемцентрирано интервю ищцата Д.О.Г. е заявила следното – „... идвам при вас, заради грешка на моя адвокат, защото изпуснал сроковете. Опитал се да се защити като написал, че по-късно съм разбрала на смъртта на баща ми ... баща ми почина при катастрофа на 19.10.2015 г. Аз по това време бях в Белгия и с бебето – синът ми е роден през 2014 г. Обадиха ми се близки роднини, баба ми и братовчедка ми, едната ми изпрати скриншот на новините, а баба ми се обади ... на 20-ти десети, първо тя се обади...Нямаше как да отида на погребение, но братята ми казаха, че не искат да чуват за тоя боклук...”. (лист 67 от делото).

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.226, ал.1КЗ (отм.)

Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че около 19.20 ч. на 19.10.2015 г., П.И.Т.при управление на лек автомобил с марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № ****** в гр. София, при движение по бул. „Мария Луиза” с посока на движение от л. „Клокотница” към ул. „Опълченска” и на 80 м. преди бул. „Христо Ботев” е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 21 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата, като е предизвикал ПТП с намиращия се на пътното планто пешеходец О.Ц.Г. и е причинил по непредпазливост смъртта му - престъпление по транспорта по чл. 343, ал.1, б „в” НК, за което са му наложени наказания, както и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил с марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № ****** е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното ПТП. В причинна връзка с противоправно поведение на П.И.Т., ищцата Д.О.Г. е претърпяла неимуществени вреди.

Съдът е длъжен да се произнесе относно възражението на процесуалния представител на ответника за давност по отношение на иска с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.).

Следва да се има предвид и обстоятелството, че ищцата не е ангажирала каквито и да е доказателства, установяващи твърденията й, че е узнала за смъртта на баща си О.Ц.Г. (починал в резултат на настъпилото на 19.10.2015 г. ПТП) именно на 01.06.2016 г. Недоказаните факти съдът приема за неосъществени. Настъпването на недоказани факти не може да се предполага, както и не може конкретен факт да бъде приет за осъществен само въз основа на твърденията на ищеца. По тази причина ищцата е този, който носи тежестта да докаже – при условията на пълно главно доказване, тоест извън всякакво съмнение, настъпване на фактите, които според него пораждат правото му да търси процесната сума от ответника.

Напротив от заключението на изслушаната и приета по делото СПЕ се установява, че ищцата е узнала за смъртта на своя баща още в края на месец октомври 2015 г. Споделеното от ищцата при проведеното с вещото лице интервю, относно момента на узнаване за настъпилата смърт на нейния баща, се потвърждава и от изявлението на нейния процесуален представител – адв. Л. в проведеното на 10.11.2022 г. открито съдебно заседание по настоящето дело.

Съобразно изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че направеното в отговора на исковата молба от ответника, възражение за изтекла погасителна давност е основателно, поради което предявеният иск с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.), следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по производството

При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството в размер на 6 450.00 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение и внесени депозити за свидетел и вещо лице). 

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.О.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. А.Л., срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) за заплащане от ответника на сумата от 150 000.00 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законната лихва върху претендираната сума от 04.03.2021 г. до пълното й изплащане, за претърпени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от настъпилата смърт на О.Ц.Г., починал в резултат на настъпилото на 19.10.2015 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП).

ОСЪЖДА Д.О.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. А.Л., да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 6 450.00 лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: