РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Велико Търново,7.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
осемнадесети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И.изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 793 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
е по жалба на ВИКТОРИ ОРЕНДА ЕООД Плевен пл. Македония № 1 против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 10291 от 9.10.2018г. издадена
от началник отдел „Оперативна дейност“ Велико Търново в ЦУ на НАП, с която е
наложена ПАМ запечатване на търговски обект, кафе Ретро, находящ се в гр. Плевен, пл.Македония № 1 и
забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Не е допуснато предварително изпълнение
по реда на чл. 60 от АПК на същата.
Твърденията в
жалбата са, че процесната заповед е незаконосъобразна, неправилна, необоснована,
немотивирана и противоречаща на материалния и процесуалния закон. Моли се съда
да отмени заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. Пре Основните
аргументи за това са, че органът не е съобразил , че това е първо установено от
НАП нарушение на дружеството, от нарушението не са последвали щети за
държавата, не е създадена предпоставка за укриване на доходи и данъци. С оглед
на това счита, че извършеното нарушение е маловажно , за което е следвало АНО
само да предупреди писмено нарушителя. Освен това счита, че посоченото в ИАА
основание чл.186, , ал 1 т.1 б „в“ с измененията на ЗДДС , публикувани в ДВ бр.
98 / 2018г. е отменено, поради което ИАА се явява такъв без основание.
Моли се съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна.
Представя подробна писмена защита. Претендира се и присъждане на сторените
разноски по производството.
Ответната страна – Началник отдел „ Оперативни дейности“ Велико Търново ,Дирекция „Оперативни дейности“при ТД на НАП В.Търново счита жалбата за неоснователна. Намира заповедта за законосъобразна с оглед на това, че съдържа задължителните реквизити, издадена е от компетентен орган при спазване на процедурата и са посочени фактическите и правни основания за издаването на акта. Излага съображения, че независимо от настъпилата законодателна промяна , съответствието на административния акт с материални язакон се преценява към момента на издаването му , поради което направеното възражение в тази насока се явява неоснователно. Претендира заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Административен съд – Велико Търново осми състав като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 26.9.2018г в 11 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС – кафе Ретро, находящо се в гр. Плевен, пл. Македония № 1 , стапанисван и експлоатиран от жалбоподателя. От проверяващият екип е извършена контролна покупка, за което е издаден фискален касов бон № 0038786/26.9.2018г. от Д.М., извършила продажбата и приела плащането . Няма спор по делото, че търговският обект има регистрирано фискално устройство с марка DATEKS модел DP 55KL с идентификационен номер DT 388908, регистрирано в НАП с № 3758829 на 10.10.2016г. и идентификационен номер на фискалната памет -02664079. От ФУ в обекта е изведен междинен Х отчет на фискалната памет с последен документ № 0038792/26.9.2018г. при което са засечени и паричните средства в касата ,като е установено следното, фактическа наличност 113, 20 лева, разчетена касова наличност от ФУ-110,44, въведени пари в касата -00 и извеждане на пари от касата 00. В хода на проверката е представена и книгата за дневните финансови отчети, която е налична в обекта. От неговата проверка е установено, че за дните 18.1.2018г., 28.5.2018г. и 14.9.2018г. във ФУ са регистрирани продажби, видно от разпечатки КЛЕН за посочените дни, но липсва изведен и скрепен с нулиране и запис във фискалната памет на ЕКАФП отчет за деня. Отчетите за посочените дати не се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на ФУ в съответствие с изискването на чл. 39, ал 5 от Наредба № 18 /13.12.2006г. на МФ. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0264099/26.9.2018г. на основание чл.110, ал 4 във вр. с чл.50 , ал 1 от ДОПК, както и опис на паричните средства в касата , неразделна част към ПИП. Другите доказателства, събрани в хода на проверката са декларация от лице, работещо по трудово правоотношение, Междинен Х отчет на Фискалната памет от извършената проверка на 26.9.2018г,. Разпечатки от КЛЕНА за горепосочените дати 18.1.-19.1.2018г, 28.5.-29.5.2018г,14.9.-15.9.2018г. ,Фискален бон , № 0038786/26.9.2018г .
Описаните в ПИП. факти и обстоятелства са изцяло възприети от ответната страна, и възпроизведена в оспорваната заповед за налагане на ПАМ, предмет на настоящото производство.
С оглед на тези констатации административният орган е изложил подробни мотиви защо е необходимо прилагане на ПАМ и каква е нейната цел, съгласно визираната такава по чл.22 от ЗАНН, а именно да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Описано е, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.
Изложени са мотиви, че правилното отчитане на ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, като се счита, че неизпълнението на задълженията показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство.
Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на дължимите налози.
В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
В хода на съдебното дирене е приобщена цялата преписка по оспорваната заповед, включително и Заповед № ЗЦУ –ОПР 16/17.5.2018г. на Изпълнителен директор на НАП , с която е определен издателят на Заповедта за налагане на ПАМ за компетентен орган.
Освен това е изслушана съдебно- икономическа експертиза, която съдът цени като обективна и безпристрастна, и която установява, че всички продажби са регистрирани във ФУ и съответно в НАП на следващия ден, счетоводството на жалбоподателя е водено редовно, и не се касае за укрити от него приходи.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал.1, т.2 от ЗНАП и правомощията предоставени му със и Заповед № ЗЦУ –ОПР 16/17.5.2018г. на Изпълнителен директор на НАП. (лист 25).
Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
В случая са налице и материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. Съгласно чл.186, ал 1, т.1 б „в“ от ЗДДС Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: не спази реда или начина за: ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. Чл. 39 ; ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. изисква от регистрираните търговци, за отпечатват ежедневно финансов отчет с нулиране на записите. Именно това бездействие на жалбоподателя води до издаването на Заповед за налагане на ПАМ в условията на обвързана компетентност. След като законосъобразността ИАА се преценява към момента на неговото издаване, то последващата отмяна на чл.186, ал1 т 1 б „в“ от ЗДДС не се води до извод, че заповедта е лишена от правно основание.
Въпреки това заповедта е незаконосъобразна, тъй като органът е длъжен да обоснове разпореждането си относно срока на действие на мярката, като посочи конкретни обстоятелства, обуславящи тежестта на извършеното нарушение. Това императивно изискване на закона, в случая не е изпълнено. Не само не са изложени каквито и да било обстоятелства относно конкретната тежест на нарушението, които да обосноват налагане на мярка с посочения срок. За разлика от други заповеди , предмет на съдебна проверка, където органът е изложил подробни мотиви относно тежестта на нарушението, вид и място на извършваната дейност, вероятните щети за бюджета, в настоящия казус мотивите са само бланкетни, като единствено е посочено, че се засяга държавния бюджет, тъй като на посочените дати не е изведен такъв отчет. Този извод обаче на административният орган, изцяло се опровергава от изслушаната по делото съдебно- икономическа експертиза. .. Липсата на конкретни мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ, не позволява на съда да извърши проверка относно съответствието на акта с целта на закона и представлява отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. В този смисъл съдът съобрази постоянната съдебна практика, приета с Решение № 5830/04.05.2011 г. по адм. д. № 1524/2011 г. първо отд., Решение № 1287/2011 г. по адм. д. № 10063/2010 г., Решение № 1243/24.01.2011 г. по адм. д. № 8229/2011 г., осмо отд., Решение № 2162/13.02.2012 г. по адм. д. № 6821/2011 г. - първо отд. на ВАС, Решение № 4971/14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009 г.; Решение № 3726/19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14058/2008 г.; Решение № 754/19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10992/2008 г.; Решение № 11737/05.11.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7603/2008 г. и др., в които ВАС е приел, че излагането на мотиви в заповедта по чл.186, ал.1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на наложената ПАМ е задължително, като мотивите не следва да са бланкетни, ограничени само до преписването им от съответната правна норма, а да са съобразени с фактите, приети от органа при издаване на заповедта и другите обстоятелства включително предходни нарушения, за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в изпълнение на изискването на чл.146, т.5 от АПК и, че не посочването на мотиви относно определения срок, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи, дали актът е в съответствие с целта на закона - чл.146, т.5 от АПК. Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно такова несъответствие с целта на закона – по арг. от чл.6 от АПК.
Както се посочва в Решение № 3291 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. №
12954/2018 г., въпреки, че нормата на чл.
186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява
и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло
да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати
вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на
констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да
предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а
само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от
нея, респективно и данъци за фиска. След като налагането на ПАМ не съответства
на предвидените в чл.
22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК
принцип за съразмерност, то оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При
констатирано нарушение за първи път и липса на констатации от него да са
произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 7
дни на такъв обект, не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права
и законни интереси на данъчно задълженото лице в по- голяма степен от
необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6,
ал. 2 АПК.
При посочения изход на спора, разноски се дължат съобразно чл.143 от АПК. Но нормата на чл. 80 от ГПК, приложима по силата на чл.144 от АПК определя, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Тъй като разноските не са поискани в последното съдебно заседание, не е представян и списък за разноски в това заседание, то жалбоподателят няма право на тях въпреки правилото на чл. 143, ал.4 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ВИКТОРИ ОРЕНДА ЕООД Плевен пл.
Македония № 1 Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 10291 от 9.10.2018г. издадена от началник
отдел „Оперативна дейност“ Велико Търново в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ
запечатване на търговски обект, кафе Ретро, находящ се в гр. Плевен, пл.Македония № 1 и
забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок, от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: