Определение по дело №2/2020 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 13.01.2020 година

 

 

            С. О. СЪД, Наказателно отделение, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   П. П.

ЧЛЕНОВЕ:              1. А. И.

2. мл.с. Б. Г.

 

след като разгледа докладваното от младши съдия Г. ВЧНД № 2 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. 2 от НПК. Образувано е по частен протест от прокурор при Районна прокуратура-И., срещу разпореждане на Районен съд-И., постановено в закрито заседание по н. а. х. д. № 585/2019 г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП-И. за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата.

В частния протест се поддържа довода, че не е налице съществено процесуално нарушение, което да е нарушило правата на обвиняемата Е.В.П., респективно да съставлява основание, обосноваващо прекратяването на съдебното производство и връщане на делото в предходната процесуална фаза. Представителят на държавното обвинение счита, че внесеното по реда на чл. 375 от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание  съдържа достатъчно ясни фактически твърдения, очертаващи от обективната страна престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност обвиняемата, поради което не е нарушено правото и да узнае фактите по обвинението. Посочва се, че не е налице съществено противоречие между изложеното фактическо положение и правната квалификация на деянието.

С изложените аргументи се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият въззивен състав, като взе предвид доводите, изложени в частния протест, атакуваното разпореждане на Районен съд- И. и материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 375 от НПК – по постановление, внесено от Районна прокуратура-И., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата Е.В.П. за извършено престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.

С обжалваното разпореждане, постановено в закрито заседание, първоинстанционният съд е приел, че са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК и на основание чл. 377, ал. 1 НПК е прекратил съдебното производство, и е върнал делото на прокурора за отстраняването им.

За да прекрати съдебното производство, първоинстанционният съд е счел, че е нарушено правото на обвиняемата да научи за какво престъпление е привлечена към наказателна отговорност, а именно в съдържанието на внесеното постановление по чл. 375 от НПК съществува съществено противоречие между изложеното фактическо положение и правната квалификация на обвинението.

Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора на основание изложено в мотивите на обжалвания съдебен акт, поради което същия следва да бъде потвърден.

Съгласно чл. 375 от НПК, когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от НК, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Мотивираното постановление по чл. 375 от НПК представлява сезиращ процесуален акт и неговото съдържание следва да очертава ясно предмета на доказване, и да гарантира възможността за защита на обвиняемия срещу фактическите и юридически предели на обвинението. Следователно, обстоятелствената част на постановлението трябва да съдържа всички съставомерни признаци на деянието. В съответствие с изискването на чл. 378, ал. 3 от НПК, съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в това постановление.

            Правилно първоинстанционният съд е приел, че постановлението на прокурора, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съдържа съществено противоречие между изложените фактически положения и правната квалификация на обвинението.

Спрямо обвиняемата Е.П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК, за това, че от 09.07.2015 г. в село С., обл. С.а, в качеството си на родител (майка), оставила дете, намиращо се под родителски грижи - малолетната си дъщеря-Т. Е. П., четири месечна, без надзор и достатъчно грижи, и с това създала опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие – оставила я в дома на Г. А. М., в който нямало ток и вода, без храна, дрехи и необходимите с оглед възрастта ѝ вещи, след което избягала в неизвестна посока, без да се интересува от реално създадената опасност за здравословното състояние на детето и безпомощността му предвид изключително ниската му възраст  и специфични потребности.

В постановлението по чл. 275 от НПК на лист първи е посочено, че „П. престояла с дъщеря си в дома на М. един ден, след което му заявила, че трябва да отиде до гр. И. за няколко часа, но не се върнала“. В диспозитива на акта е отразено също, че малолетното дете е оставено в дома на Г. А.М.. Въпреки изложеното в обстоятелствената част и в диспозитива на постановлението, спрямо обвиняемата П. е повдигнато обвинение, за това, че е оставила малолетното си дете без надзор и достатъчно грижа. За съставомерността на престъплението по чл. 182, ал. 1 от НК е необходимо кумулативно наличието на двете форми на бездействие, родителят да е оставил без надзор и достатъчна грижа, от които да е създадена опасност за физическо, душевно и морално развитие на детето. Настоящият състав счита че, изводът на съдията-докладчик, че е налице противоречие между изложеното фактическо положение и правната квалификация на деянието е правилен.

По отношение на изложените доводи в частния протест, обосноваващи тезата, че лицето Г. А. М. не е бил в състояние да осъществи надзор върху малолетното дете и положи достатъчна грижа, същите следва да бъдат изложени в постановлението по чл. 375 от НПК. Привлеченото към наказателна отговорност лице има право да разбере за какво точно и при какви обстоятелства се обвинява, че е извършило престъплението, без да се налага да тълкува или да изгражда предположения.

 На следващо място, изпълнителното деяние, което в случая се осъществява чрез бездействие, се характеризира с конкретни условия на време и място, при наличието на които обвиняемата е създала опасност за физическото, душевното или моралното развитие на малолетното си дете. В постановлението на прокурора, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, не е ясно посочен инкриминирания период. Същият е формулиран от прокурора с начален момент „от 09.07.2015 г.“ без да е отразено кога е довършено престъплението, което също нарушава правото на защита на обвиняемата.

Не могат да бъдат споделени в цялост разсъжденията на наблюдаващия прокурор, че термините „надзор“ и „грижа“ по свето естество са взаимосвързани, за да бъде осъществен надзор върху друго лице, следва лицето, което го осъществява да е в обективно финансово и битово състояние за това. Законът не дава легална дефиниция на понятието „надзор“. Правната доктрина го определя като „неупражняване необходимия контрол върху поведението и проявите на детето“, „физическо присъствие на родителя при детето или осигуряване присъствието на друго лице при детето“. За разлика от надзора, по смисъла на § 1. т 6 от Закон за закрила на детето, която е приложима в случая, „Грижата“ е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси. В постановлението по чл. 375 от НПК е необходимо да се формулират съставомерните обективните и субективните признаци на деянието по ясен и недвусмислен начин.

Настоящият съдебен състав счита, че съдържанието на внесеното постановление по чл. 375 от НПК не очертава ясно предмета на доказване и съдържа противоречие между изложеното фактическо положение и правната квалификация на деянието, което съществено нарушава правото на обвиняемата да узнае фактите на обвинението и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, респективно следва да бъде отстранено от прокурора.

 

По изложените съображения С. о. съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.10.2019 година на съдията-докладчик по н.а.х.д. № 585/2019 година по описа на Районен съд-И..

ВРЪЩА делото на РП-И. за изпълнение на дадените указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………........

                                                                                                                      (Пл. П.)

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1:……………………

                                                                                                                     (Ан. И.)

                                                                                                               2:…………….…..…

                                                                                                                     (Б. Г.)