№ 2180
гр. Варна, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110104898 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ”П.И.Б.” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София 1797, район И., бул.Д.Ц. №37 за приемане за
установено по отношение на СТ. ВЛ. К., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул.“К.Г.К.“
52, ап. 4 съществуването на вземане за сумата от 5 000.00 лева, представляваща главница по
договор за издаване на кредитна карта № 39 РКО-А0839/26.10.2005 г., изменен и допълнен с
Анекс от 11.09.2007 г. и Анекс от 27.11.2008 г., договорна лихва в размер на 2 834.83 лева,
начислена за периода 27.10.2017г. до 25.10.2020г., просрочена наказателна лихва в размер на
4113.02 лева, начислена за периода от 27.10.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до
25.10.2020 г., законна лихва за забава в размер на 1.39 лева, начислена за периода
26.10.2020г. до 27.10.2020г., разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем в размер на 30.00 лева, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№13680/2020г. на ВРС, 46- ти състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задълженията
Твърди се в искова молба, че на основание договор за издаване на кредитна карта №
39 РКО-А-0839/26.10.2005 г., изменен и допълнен с Анекс от 11.09.2007 г. и Анекс от
27.11.2008 г. банката е отпуснал на ответника банков кредит под формата на овърдрафт по
картова разплащателна сметка в размер на 5000 лева. Съгласно договора и сключения анекс
срокът за ползване на овърдрафта е до 31.03.2009г., като същият се подновява автоматично
при условията и реда на ОУ на банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти. Предоставеният кредитен лимит е усвояван многократно до
пълния размер на предоставената сума и погасяван частично. Договорена е възнаградителна
лихва за ползвания кредитен ресурс в размер на 1,50% на месец, начислима еднократно на
1
датата, следваща падежната дата върху дебитните остатъци по картовата разплащателна
сметка, формирания до края на предходния отчетен период и непогасени на датата на
падежа. При изцяло усвоен кредитен лимит лихвения процент е в размер на 18%. В случая
претендираната договорна лихва е формирана съгл. бюлетина за лихвите, ползвани от
банката-т.II, под т. Б2. Отново съгл. бюлетина за лихвите т. II, под т. Б2 наказателната лихва
за просрочена вноска по револвиращ кредит се формира от лихвата на т.II, под т. Б2 плюс ½
част от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт по револвиращи кредитни карти. 2
Съгл. чл. 18 от ОУ картодържателят има задължение ежемесечно да погасява минимална
погасителна вноска и лихва за отчетен период на всяко 5- то число на месеца. При
неизпълнение на това условия пет работни от датата на изискуемостта банката има право да
обяви ползвания овърдрафт за изцяло предсрочно изискуем след писмено уведомление
съгласно чл. 28 от ОУ. Поддържа, че банката е обявила кредита за изцяло предсрочно
изискуем считано от 26.10.2020г. Поканата на длъжника е връчена на 06.07.2020г. с
предоставяне на възможност за погасяване на дълга в срок от 5 дни от получаването.
Претендират се и разноски по връчване на съобщението за предсрочна изискуемост в размер
на 30 лева, предвидени в Тарифата на банката.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е
направено възражение за изтекла погасителна давност, тъй като забавата датира от м. август
2011г. Признава се, че на 06.07.2020г. ответникът е уведомен от банката за предсрочната
изискуемост на дълга в случай на неиздължаване в срок от 5 дни от датата на получаването.
Позовава се на нижощност на договорната клауза, с която се предвижда начина на
формиране на лихва за просрочие. По изложените съображения настоява за отхвърляне на
исковата претенция.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез юк. Белчева поддържа предявения иск.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С нарочна молба
поддържа изложените в отговора на исковата молба възражения.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна
следното:
Съдът намира, че приложеният договор за издаване на кредитна карта№390 РКО-А-
0839/26.10.2005г., изменен с анекси от 11.09.2007г. и от 27.11.2008г. надлежно установява
възникналото между страните по настоящото дело правоотношение както и ползването на
предоставения кредит овърдрафт и издадената по него международна кредитна карта с Visa,
от страна на държателя. Първоначално кредитната карта е издадена със срок на валидност
до 10.2007г., който според условията на договора е краен срок за погасяване на
предоставения овърдрафт, освен ако договорът не бъде продължен. Със сключеният анекс
срокът за ползване на овърдрафта е продължен до 31.03.2009г.
За предоставеният овърдрафт кредитополучателят се е задължил да заплаща
фиксиран лихвен процент в размер на 1.5 % на месец, който се начислява еднократно на
датата, следваща падежната дата върху дебитните остатъци по картовата разплащателна
2
сметка. При изцяло усвоен кредитен лимит лихвеният процент възлиза на 18%
Съгласно ОУ на П.И.Б. АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и Visa, приети на 14.04.2007г. и одобрени от
кредитополучателя съгласно изявлението му с анекса от 11.09.2007г. на 20-то число на
съответния месец(а ако е неработен ден, на следващия работен) банката изпраща на
титуляра отчет по сметка, съдържаща данни за извършените операции и дължими суми. В
извлечението банката посочва минималния размер на погасителната вноска и другите
изискуеми суми (16.1). Титулярът се задължава всеки месец до падежа или на следващия
работен ден да внася по сметката си минималната погасителна вноска, посочена в
извлечението(т.18). При неиздължаване на падежа на минималната погасителна вноска
титулярът заплаща на банката наказателен фиксиран лихвен процент върху размера на
минималната погасителна вноска за дните на просрочие(т.22) В т.28 от ОУ са уредени
основанията за упражняване правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем
при неиздължаване
По делото не е повдигнат спор по отношение усвояване на главницата, а
допълнително това обстоятелство, както и размера на главница се установява от ССчЕ по
делото, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. От
същото се установява, че неиздължената главница е в размер на 5000 лева. Отново съгласно
заключението начислената от банката възнаградителна лихва за периода 20.06.2011г. до
26.10.2020г. възлиза на 12 534, 79 лева. Наказателната лихва за надвишен кредитен лимит за
периода 19.08.2011г. до 19.07.2015г. е в размер на 1655, 40 лева, а наказателната лихва за
невнесена в срок минимална погасителна вноска за периода 08.08.2011г. до 08.07.2015г.
възлиза на 2608,05 лева. В експертизата вещото лице е отразило падежите на отделните
вноски за възнаградителна и мораторна лихва
По възражението на ответната страна за неравноправност на на договорната клауза,
с която се предвижда начина на формиране на лихва за просрочие, съдът намира следното:
В случая в т. 22 от ОУ е уредено основанието, за начисляване на лихва за
просрочие, което се свежда до неиздължаване на минималната погасителна вноска на
падежа. Същевременно нито в ОУ, нито в договора за кредитна карта е отразена конкретната
величина на фиксирания лихвен процент. По тази причина следва да се приеме, че
прилагания от банката лихвен процент от 28,64% за наказателна лихва ( така т. 5 от ССчЕ)
не съотвества на уговореното между страните. В този случай за периода на забавата е
допустимо да се приложи единствено законната лихва.
Следователно исковата претенция се явява доказана по размер за главницата,
възнаградителната лихва и мораторната лихва до размера на законната такава.
По възражението за давност:
Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, на осн. чл.
114, ал. 1 от ЗЗД. Следователно по делото следва да се отговори на въпроса относно датата
на изискуемост на процесните задължения, като за целта се тълкуват договора.
3
Съгласно т.1 от анкса от 11.09.2017г. към договора, срокът за ползване е уговорен
до 31.03.2009г., поради което следва да се счита, че именно на тази дата е преустановил
действието си, съответно банката е имала право да обяви изискуемостта на всички свои
вземания съгласно т.20 от ОУ. Неясната редакция на т.36 от Общите условия към договора,
препятства тълкуване в смисъл, че клаузата предвижда автоматично продължаване
действието на договора, съотв. ползване на сумата по овърдрафта след крайния срок през
2009г. Нещо повече с анекса от 11.09.2007г. именно при действието на ОУ ( в сила от 2007г)
страните са се отклонили от общата уредба на ОУ, предвиждаща автоматично продължаване
на срока и са уговорили краен срок за ползване на овъдрафата. При това положение следва
да се приеме, че уговореното специално правило изключва общата уредба на ОУ. Дори, ако
съдът приеме, въз основа тълкуване на т.36.1, от ОУ, че е налице автоматично
продължаване действието на договора при липса на писмено изявление за отказ от страна на
ползувателя, то не е ясно за какъв период от време би се считал продължен договорът.
Ищецът не е навел твърдения в тази връзка. Ако се приеме, че ползването на сумата по
кредита е продължило от страна на потребителя и след 2009г., за което свидетелства
изслушаната счетоводна експертиза, от която е видно, че последната транзакция е от юли
2011г. /вж. приложение №1 към ССЕ/, то отново не е ясно за какъв период от време, т.е.
докога е подновено действието на договора. В договора и Общите условия не е налице
клауза, която да предвижда продължаване ползването на сумата по кредитния лимит. От
заключението е видно, че след юли 2011г. потребителят не е извършвал плащания и
тегления на суми по посочения кредит. С оглед въведените възражения за погасяване по
давност на предявените претенции, след съобразяване на изложеното по-горе, съдът намира
същите за основателни. Считано от юли 2011г. до подаване на заявлението на 27.10.2020г.
вземането за главницата е погасено с изтичане на общата петгодишна давност.
В случай, че не се съобразят изложените по-горе изводи, следва да се има предвид
следното: С уточняваща молба от 7.07.2021г. ищецът е уточнил падежа на т. нар. минимална
вноска, която съгласно условията на т. 18 от ОУ е дължима ежемесечно. Видно от
обективираната в молбата таблица последният падеж е на 19.07.2015г. От тези данни може
да се приеме, че целият размер на главницата под формата на минимална погасителна
вноска в бил дължим към визираната дата 19.07.2015г., тоест към датата настъпила преди
повече от пет години преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Следва извода, че
главницата е погасена по давност. Поради погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, на осн. чл. 119 от ЗЗД.
Поради основателност на възражението за давност, исковата претенция следва да се
отхвърли в цялост.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се следват
сторените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 900 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени от ”П.И.Б.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София 1797, район И., бул.Д.Ц. №37 искове за приемане за установено по
4
отношение на СТ. ВЛ. К., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул.“К.Г.К.“ 52, ап. 4
съществуването на вземане за сумата от 5 000.00 лева, представляваща главница по договор
за издаване на кредитна карта № 39 РКО-А0839/26.10.2005 г., изменен и допълнен с Анекс
от 11.09.2007 г. и Анекс от 27.11.2008 г., договорна лихва в размер на 2 834.83 лева,
начислена за периода 27.10.2017г. до 25.10.2020г., просрочена наказателна лихва в размер на
4113.02 лева, начислена за периода от 27.10.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до
25.10.2020 г., законна лихва за забава в размер на 1.39 лева, начислена за периода
26.10.2020г. до 27.10.2020г., разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем в размер на 30.00 лева, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№13680/2020г. на ВРС, 46- ти състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА ”П.И.Б.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София 1797, район И., бул.Д.Ц. №37 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ВЛ. К., ЕГН **********, с
адрес: град Варна, ул.“К.Г.К.“ 52, ап. 4 сумата от 900 лв.(деветстотин лева),
представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен сток от
съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5