Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260006 02.02.2022г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Дарина Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 54 по описа за 2021г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права, заявени в исковата молба :
Ищцата и ответника били родители на детето М. М. Н. с
ЕГН-**********, роден на ***г. Детето М. М. Н. е родено от фактическо
съжителство, без родителите да сса сключвали граждански брак. Между тях като
родители възникнали разногласия, което довели до раздяла, а това от своя страна
породило и спор относно родителските права. От месец март 2020г. са разделени,
като не живеят заедно по смисъла на чл.127 ал.1 от СК и не постигнали съгласие
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. Детето живее с ищцата. Установени при
родителите й на посочения по-горе адрес в гр.Димитровград *************ан.2 в
дома на родителите и.С ответника живяли на фактически начала в град София в
дома на родителите му. Ответника е трайно установен в София, където е трудово
зает. От раждането на детето до раздялата март 2020г. отглеждали детето в град
София. Поради настъпили между тях разногласия като партньори и родители,
напуснала дома на родителите му в град София, където живяли с детето и се
установили при родителите й в град Димитровград. След раздялата им ответника е
виждал детето два пъти.Във връзка с уреждане на отношенията помежду им като
родители и упражняването на родителските права на роденото от фактическото ни
съжителство дете. положих усилия да постигнем съгласие по реда на чл.127 ал.1
от СК. Водихме многократни разговори във връзка с въпросите, които императивно
следва да бъдат уредени според изискванията на СК.Съгласие между нас не се
постигна, което обуславя и правния интерес за отнасяне на въпроса за решаване
пред съда.Скоро след раждане на детето, в резултат и на влиянието на близки на
ответника, които явно не я одобрявали, между нас възникнаха противоречия.
Ответника промени отношението си към мен. Без каквито и да е поводи ме
упрекваше за незначителни неща. психически ме тормозеше, като през последните
месеци започна да поставя и изискване да се изнеса от дома на родителите му.В
резултат на възникналите противоречия, и след изрично изявление на майката на
ответника, която е и собственик на жилището, да напусна дома в който
отглеждахме детето, аз се изнесох с детето от дома на родителите му в град
София и се установих с детето в жилище на моите родители в град Димитровград.
От раздялата досега сама отглеждам и се грижа за детето. В дома, който ползвам
за основно жилище заедно с детето има осигурени условия за неговото отглеждане
и възпитание, добри битови условия и изключително здрава и добра семейна среда.
Родителите ми живеят в град Димитровград в съседство и разчитам на тяхната
помощ при нужда.С оглед на обстоятелството, че аз съм родителят, който основно
полага грижи за детето, който се грижи за храната и възпитанието му от
раждането му досега, е в интерес на детето местоживеенето му да бъде определено
при мен, на мен да бъде предоставено упражняването на родителските права, а на
ответника да бъде определен режим за контакт с детето и да бъде осъден да плаща
издръжка. В интерес на детето е да остане да живее при мен. Двамата сме
изключително привързани, самото дете е на възраст, която изисква непрекъснато
присъствие на родител. Ответникът не познава навиците на детето, няма изградена
връзка между тях като баща и син. Ответника има добри финансови възможности,
поради което и предявявам издръжка в размер на 300 лева месечно. Известно ми е,
че работи в град София във фирма „ТРЕЙДИНГ 212,,ЕООД ЕИК:*********
като личен шофьор.Ответника има задължения към други низходящи, същият има две
деца от предишен брак. Тъй като от раздялата ни досега ответника не е взимал
доброволно участие в отглеждането на детето (с изключение на изпратени ми
минимални парични суми на няколко пъти), претендирам заплащане на издръжка от
01.03.2020г., поради което и с иска по чл.127 от СК съединявам и иска по чл.149
от СК така, както е посочено по-горе.
С оглед на горното моли съда да постановите решение, с
което предостави упражняването на родителските права по отношение на детето М. М.
Н. с ЕГН-**********, роден на ***г.на майката, да определи местоживеенето на
детето при майката - ищцата Т.Г. ***, като при промяна на местоживеенето на
майката, детето ще следва нейното местоживеене, да определи режим за поддържане
на лични отношения между ответника и детето при спазване изискванията на СК, да
определи издръжка в размер на 300 лева месечно, която издръжка на основание чл.
149 от СК, предявява и за минало време, считано от 1,3.2020г. ведно с
последиците от това.
В
срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в която се твърди
следното:Изложеното в И.М. е изключително повърхностно и изцяло тенденциозно
изопачено и не отговаря на действителността.В депозираната пред съда молба,
ищцата не сочи нищо по повод обстоятелствата, поради които след като започнахме
да живеем с нея на семейни начала се наложи да напуснем квартирата, в която
бяхме под наем заедно с нейна позната - съквартирантка, в кв. „Гоце Делчев“ в гр.
София.Конкретните причини за това да се преместим да живеем в къщата на моите
родители беше обстоятелството, че нейната съквартирантка и приятелка Г.М. ме
уведоми, че ищцата Т. играе и има силна зависимост към хазарта, което
първоначално не можех да приема без резерви, докато не се убедих съвсем наскоро
след това, лично в казаното ми.След като разбрах и се убедих в горното и че
ищцата има задължения - към различни кредитори и поради наличието на разходите
за квартирата - наем и текущи разноски, ток, вода и такси към ЕС, в един момент
тези разноски се оказаха доста големи и при наличието на празен етаж от къщата
на родителите ми с площ от около 90 кв.м. и безпрепятствена възможност да
живеем там без да правим горните разходи за наем се преместихме да живеем там в
тази къща която се намира на настоящия ми и постоянен адрес и на тримата ни с
нея и детето ни.За наличието на горната зависимост, приятелката и
съквартирантка на Т., беше уведомила и нейната майка, от която знам, че тя
лично - майка й е погасила голям кредит на Т., които е била теглила за
залагания на хазарт, което също беше като предпоставка да се преместим да
живеем в къщата на родителите ми.Знам, че с оглед на горното майка й и втория и
мъж са накарали Т. да прехвърли апартамента й находящ се в гр. Димитровград, за
да не го заложи и него.Вероятно работата на Т. като крупие в различни „Казина“,
е станала предпоставка за тази й зависимост, а може би и обратното, наличието
на тази нейна зависимост да я е накарало да работи като крупие в Казино и в
последствие да се задълбочи изключително силно, до степен водеща до изпадането
в сериозни нервно - емоционални пристъпи и състояния, които се отразяваха и на
нейното отношение към мен и детето ни. В случаи на такива състояния се е
налагало да я водя в болница за оказване на медицинска помощ.В допълнение към
последно казаното следва да посоча, че Т. е изпадала дори в такива тежки
истерични кризисни състояния, че дори е правила и опит за самоубийство.Това се
случи на авто магистрала „Тракия, при пътуване с автомобила ми в движение, като
след разправия в дома ни, без конкретна причина Т. беше изпаднала в истерия и
искаше да я закарам в Димитровград при майка й, и направи опит да скочи от
автомобила.След като не успя да скочи съумя да извади личното ми оръжие -
пистолет от кобура, който беше от дясната ми страна, като ме заплаши и го
насочи демонстративно към главата си.С неистови усилия от моя страна и при
високата скорост с която се движехме на магистралата, успях да й отнема
оръжието, като непосредствено след това, тя се опита да отвори вратата на
автомобила от нейната страна за да скочи в движение, но не успя.Посочения по
горе неин „порок - страст към хазарта и залаганията“ се отразяваше
изключително негативно й в отношението й към двете ми деца от първия ми брак,
които са непълнолетни, като стигаше до там да се опитва да ми забранява да ходя
в жилището, където те живеят за да ги виждам и да ги взимам с колата и други
такива подобни претенции и по този начин ми налагаше един непрекъснат
психически и емоционален тормоз.За наличието и зависимостта на ищцата към
хазарта, аз лично се убедих, когато една вечер се бях прибрал от работа и
заварих жилището с липсващи движими / битови / вещи - ТВ, лаптопи, злато,
скъпоценности и други, заради които вещи и други задължения на ищцата към
различни заложни къщи и ЮЛ даващи бързи заеми, в последствие, се наложи моята
майка Д.Г.Н.да тегли потребителски кредит от „Райфайзенбанк“ ЕАД с №
16.07.201859120120, за да може да се откупят заложените мои лични движими вещи,
злато и скъпоценности, както и да се погасяват натрупани до момента от ищцата Т.
задължения, към заемодатели.За част от някои от посочените задължения съм
намирал конкретни писмени доказателства, които прилагам с настоящия отговор, а
за друга част нямам такива, но те са факт.През това време когато живеехме
съвместно, ищцата сменяше често работодателите си, като доколкото си спомням,
тя работи в четири различни казина и направи опит да работи в банка, но за
изключително кратко време - получи една заплата и напусна, но не знам причината
за това, като е имало и периоди, да не е работила.Накратко изложеното по горе
само по себе си водеше до постоянната нервност, възбуда и агресивна настройка
по отношение на мен от страна на ищцата, като естествено се отразяваше и на
детето ни, изразяващо се в плачене и не достатъчно спане, както и според мен в
известно степен на безпокойство.От друга страна горното в действителност водеше
и до разправии и скандали и то най вече предизвиквани от страна на ищцата,
когато оставях въпрос да се прекрати това нетърпимо предизвикано от нея
положение.Имало е случаи когато тя ми се е кълняла и обещавала, че няма да
прави повече така, но след много кратко време всичко това продължаваше с пълна
сила.Така се стигна и до момент в който се наложи и аз да тегля потребителски
кредит с който рефинансирах предишен мой кредит и с друга част от него
погасявах нейни, отново натрупани задължения.В тази връзка ще посоча един
пример, когато ответницата работеше в Казино „Монако“, което се намира
непосредствено преди колелото на последната спирка на трамваите в кв.
“Хладилника - ул. „Черни връх“ в гр. София, където по време на работа една нощ
беше проиграла на ротативки значителна парична сума, която естествено в
последствие трябваше да „оправям“ аз самият.Както вече посочих по горе,
безотговорното отношение от страна на ответницата към „семейството“ ни, както и
по отношение на отглеждането на нашето дете Михайл М. Н. ЕГН **********,
родено на ***г. беше
причината за възникването на чести разправии прерастващи в скандали, които в
един момент се пренасяха и към моите родители, които ни бяха предоставили
жилище и ни помагаха с парични средства и непрестанни грижи след раждането на
детето ни.
Така
без какъвто и да е смислен аргумент и повод и в следствие на накратко
посочената по горе зависимост, ищцата самоволно отведе детето ни извън
„семейното“ жилище, като ме лишава от възможност да имам необходимия родителски
контакт с него и до момента.В заключение и предвид заявената претенция за
заплащане от моя страна на издръжка за детето ни, Ви уведомявам, че още от
момента на напускането на жилището, в което живеехме с ответницата и детето ни,
всеки месец съм извършвал парични плащания в размер на 150 / сто и петдесет /
лева за малолетното ни дете, като при двата „инцидентни“ случая, когато с
благоволението на ищцата бях допуснат да видя сина си, където живееше тя в гр.
Димитровград.И двата пъти когато виждах сина си аз дадох на ищцата на ръка парични
суми за нуждите на детето ни, за които не съм и искал никакъв документ, като се
надявам, че тя не може и не би отрекла това.В тази връзка заявявам, че не
оспорвам посоченото време когато ищцата без причина, самоволно ме напусна и взе
детето ни с нея - месец март 2020г. и конкретно соча датата на това събитие -
04.03.2020г. - едно година преди депозиране на настоящия отговор.По отношение
на твърденията на ищцата за полаганите грижи за детето ни само от нейна
страна, преди тя да избяга - да напусне заедно с него жилището, в
което живеехме съвместно заявявам,
че оспорвам изцяло.
От Дирекция “Социално подпомагане”-Димитровград е
представено писмено становище, ведно със социален доклад и допълнителен такъв за
оценка на родителския капацитет на родителите на детето.В изготвеното становище
от ДСП-Димитровград безспорно се установило от събраните данни от прекия контакт с майката и предоставения социален
доклад от ЦОП - Димитровград, че г-жа Г. активно участва в отглеждането на сина
си М.. Разпознава потребностите му, като адекватно откликва на тях. Същата
разбира потребността на детето от контакт с бащата и активно го насърчава.
Госпожа Тенева стимулира и насърчава детето да се развива/четейки му приказки,
разказва истории и др./ Майката разпознава здравните потребности на детето,
като реагира адекватно и ги задоволява. Изразява адекватно своите емоции и
чувства, като поведение, което означава, че разбира потребността от адекватен
отговор на емоциите и чувствата на детето. Към момента се явява основен
обгрижващ за М., разчитайки на безусловната подкрепа на своята майка и втория
си баща, тъй като бащата не вземал активно участие в издръжката на детето.
Същата предоставя подходящи жилищно - битови условия за задоволяване
потребностите и развитието на дете на две годишна възраст. Госпожа Г. си дава
ясна сметка, че детето има нужда от връзка с двамата си родители и семействата
от двете страни. Майката разбира потребността на детето, стимулира, подпомага и
насърчава развитието му, както и талантите му. Приет като доказателство е и
доклада на ЦОП-Димитровград, неспорен от страните по делото.
По искане на ответника беше допуснато изслушване на
социалния работник, изготвил този доклад-г-жа
ДИМИТРИНА БОРИСЛАВОВА БАРБОВА, която установи следното“ Аз изготвих социалния
доклад по отношение на детето М. М. Н.. Разговаряла съм лично с ищцата.
Установих кои са родителите на майката. Мъжът, който се представи е втори
съпруг на майката на ищцата, но той не е биологичен баща на ищцата. Установих,
че жилището, в което живеят майката и детето е на родителите, т.е на бабата по
майчина линия. В разговорът, които проведохме госпожата това ми каза, че
предлагала да заведе детето в София. Моето задължение е да опиша фактите, по
данни както е казала майката и съответно бащата и съдът преценя. Посочила съм,
че бабата и дядото по майчина линия, полагат грижи за детето, като имам предвид
съпругът на бабата по майчина линия, детето се обърна към дядо си с думата
„деди“. Имах среща с детето по детски,
напълно нормално за дете на 2 години, нормално общуваше детето когато го
видях, показана ми една канарче, показа
детската си стая, където са играчките. СРО означава Синдром на родителско
отчуждение, който се базира на доклада на Центъра за обществена подкрепа и тук се
базираме на доклада, не е моя лична преценка, но тя се потвърди от разговора ми
с майката на детето, тъй като тя беше доста добронамерена към бащата на детето
и никога не е казвала нищо лошо за него по време на разговора ни. Три пъти
проведох срещи и разговори с майката. В заключителната част на доклада съм
отбелязала, че майката активно насърчава бащата за контакт с детето, това
установих по време на разговора ни с майката, каза, че търси бащата, няма
претенции и не само, но съм взела предвид и доклада, който е предоставен от
Центъра за обществена подкрепа“.
Изготвен
е и приет като писмено доказателство социален доклад-становище и от
ДСП-Слатина, в който се установило следното:“Основни грижи за детето към
момента се полагат от майката. Жилището, в което живее към настоящия момент г-н
М.Н., находящо се на адрес: ***, представлява триетажна къща. По данни от г-н Н.,
първия етаж представлява една просторна стая с обособени хол, кухня и спалня и
се обитава от неговата майка, а на втория етаж живее той, където има антре, с
хол, спалня, детска стая и кухня. По информация на г-н Н., третия етаж от
къщата представлява таванско помещение. Жилището разполага с всичко необходимо
за едно домакинство и около него има много добре изградена инфраструктура. Г-н Н.
е трудово ангажиран. Същия работи при фирма "PHD" ЕООД,
на длъжност "шофьор", с месечно трудово възнаграждение, в размер на
650лв. По информация от бащата, детето посещава детско заведение в гр.
Димитровград. Г-н Н. сподели, че е емоционално привързан към сина си.Г-н М.Н.
сътрудничи на ОЗД, ДСП – Слатина“.
От представеното
удостоверение за раждане е видно, че на 12.12.2018г. е родено детето М., с
вписани в акта родители страните по делото.
От допуснатите и събрани
гласни доказателства-свидетелските показания на св. Георгиев, се установи следното“ Знам за какво е
делото. От 20 години имам брак с биологичната майка на Т., но преди това още 5
години фактическо съжителство. Заживяхме заедно когато Т. беше на 5 години, и
тя стана член на нашето семейство. Винаги сме били една част. Ние си се грижим
за нея изцяло. Т. има дете, повече от внук ми е. Обръща се към мен с „деди“. От
03.03.2020 г. Т. ***, ходихме от София и си я взехме. Детето се роди в София.
По време на раждането на детето М. и Т., предполагам заедно живееха, защото на
нас ни беше забранено да ходим там. М.Н. ни забрани да ходим там. Не
присъствахме на раждането, защото тя ни помоли да не отидем. Той има против.
Ние през две пресечки не можехме да доближаваме тяхната къща. Чувахме се само
по телефона, който трябваше да плащаме ние, това беше условието, да плащаме
телефона, който той уж й купи, за да имаме връзка с нея. От раждането на детето
до 03.03.2020 г., година и три месеца. Когато заживяха заедно аз много държах
да се запознаем с неговите родители да покажем, че ние сме семейство и че Т. не
е случайна. Той направи всичко възможно да не отидем в София, да не се срещнем
с родителите му и да не бъдем представени. Вдигна някакъв скандал точно когато
трябваше да отидем, бяха се скарали, щяха да се развеждат и така се размина
първия път. Аз от моя страна бях казал:
„Теди, този човек не е за теб, моля те разведи се с него“. Тя каза добре, някои
черти и тя виждаше и после каза, че са разделени. Веднъж обаче отидохме до
София ненадейно и ги видяхме, че са пак заедно в нейната квартира и тогава тя
каза: „аз не мога без този човек, много го обичам, не мога без него“. Ние
приехме нейното решение. Това беше много преди да се роди детето. Многократно
се е оплаквала и ние сме се виждали два пъти, когато се роди малкия. Ходихме
тайно без той да знае, носейки подаръци, а тя лъжеше, че подаръците са от леля
й не от нас. Казваше, че обстановката е порутена, не хубава, но въпреки всичко
казваше аз съм щастлива с детето и с този човек. Нямам никакви лични
впечатления къде и как се е отглеждало детето. Тя сама се грижеше за детето.
Ответникът е имал и друг брак, от който има две деца. Той отиваше на лов,
отиваше на работа, а тя гледаше и неговите деца. Тези деца са при майката. Т.
гледаше тези деца, виждали сме как децата гледат малкия, как го разнасят, как й
казват како Теди, как тя ги облича, как ги съблича, как ги е къпала, всичко
това сме го виждали на видео. Раздялата между тях двамата е от 03.03.2020 г.
Вечерта тя се обади, че е изгонена от къщата. Моите думи бяха „толкова ли е
неотложно, защото все пак вече имате дете“. Въпреки, че бях против него й казах
„толкова ли са сериозни нещата“ и тя ми каза: „да изгониха ме“. Беше 22:00 часа
вечерта, попита ни „ще дойдете ли да ме вземете“. Ние преценихме, че е по-добре
сутринта да отидем да я вземем, тъй като вечерта няма къде да отидем и сутринта
някъде около 7:00 часа бяхме там. С 10 чувала нахвърлени дрехи, багажи и малкия
СИ я взехме и се прибрахме. Многократно е имало случаи, в които сме се опитвали
да й помогнем. Един от случаите е, въпросното лице М.Н. ми се обади в 10:00
часа и ми каза: „Т. ***. За какво става въпрос попитах, а той отвърна: „Тя не
се научи да слуша никога“, Къде сте? попитах
и той каза „Ние сме на Ихтиман“. Чухме по телефона, че има скандали и в
следващия момент чухме и удари, чухме и
всичко, незнаехме какво става. След малко той се обади и каза „Тя избяга от
колата“, „М.. къде си?“, той казва на Ихтиман на паркинга съм, „М. за какво
става дума“ - не знам, „М., къде е Теди“
– не знам. В следващия момент ние се
притеснихме, след 10ина минути звъннахме по телефона и той каза „Т. я няма, аз си тръгвам“, „М. как ще я
оставиш там“, каза: „Не ме интересува нищо, аз се прибирам вкъщи“ и изключи
телефона си. Ние не знаехме къде и как да тръгнем. От полицията мисля, че от
Пазарджик ми се обадиха, попитаха аз ли съм бащата на Т., намерихме я на 30-40
км. от Ихтиман е вървяла пеша. Намерили са я, бита, синя. Бяха направили
протокол полицаите и казаха ще дойдете ли да си вземете детето. Тръгнахме и в
06:30 ч., на една бензиностанция имахме среща с полицаите, там ни я предадоха и
тогава казах “Теди, прибирай се в Димитровград“, каза ми:„аз имам договор,
който трябва да изпълня, защото неустойката ми е голяма“, и тогава аз му се
обадих на него и му казах „може ли само да ми дадеш униформата, с която тя
работи“, а той: „аз отивам на работа, не ме закачайте, не ме интересува нищо“ и
затвори телефона. Откакто Т. ***. От 04.03. една вечер е спала в нашия
апартамент. Оттам нататък от 04.03.2020 г. жилището ни на ул. „Христо Ботев“ 39
е предоставено на Т. и мога да заявя, че нито една вечер тя не е останала без
детето и не го е оставяла нито на мен и
на майка си, ходим гледаме го, радваме се, от тогава до сега тя е всяка вечер с
детето, няма вечер, в която да не е била с него, грижи се за него, работи на
две места, хладилникът винаги е пълен, личен лекар има, всичко. Никога не се е
случвало да пренебрегне здравословно състояние, неразположение на детето, дори
аз казвам „моето момиче спри да го гледаш, дори когато спи, остави го малко да
подивее, да си ожули коленцата“, защото той е дете. Тъй като работи на две
места, аз съм по свободен и ходя вземам го от градина и няма никакъв проблем.
Нямам здравословни проблеми, добре съм, жена ми също е много добре, понякога
ходим заедно вземаме го, играем си.
Мисля, че М. идва веднъж и го видя, но втория път когато дойде беше 22:30 ч. и Теди ми се обади, че той е
тук, аз й казах в това време не е редно, кажи му, че ще дойда ей сега, и в момента когато тя му е казала
„чичо ей сега ще дойде“, тя така ми казва „чичо“, но си ми е дете, аз нямам
нищо против той да си вижда детето, той казал „аз не съм дошъл да виждам него“.
Става въпрос за 22,30 -23,00 часа, затваря телефона и си тръгва. И след това
под някакво въздействие на алкохол или на какво не знам, започнал да снима
гениталиите си и да й ги праща. Това са чести психически атаки, аз казах на Т.,
че е време да се уточнят поне относно детето, тя не искаше, казах й че е
отговорна майка, тогава тя не работеше и в тази ситуация той трябваше да поеме
някаква отговорност финансова, но тя каза, че не желае нищо, тогава я попитах
Защо? и ми призна „той каза, че ще ме разкости, ще ме изкара
проститутка, хазартно зависима, ще ме изкара всичко само и само да ми вземе детето.
Имаше заплахи, че ще вземе детето и ще
го даде на социалните и тя все още се страхува от това. Има един случай, в
който преди баща й на Т. да почине майка й поиска да прехвърлят апартамента на Т.
и тогава двамата прехвърлиха своите части на Теди с уговорката между майка й и
Теди, че когато апартамента е на Т. вече след това тя ще го върне на майска си.
Абсолютно никой не ни е търсил нито лихвари, нито от хазартни места, ако имаше
такова нещо щях да го знам. Преди да имат детето, имахме конфликтни ситуации с М. бяха дотолкова,
доколкото той си позволяваше да я гони. Когато веднъж я беше изгонил и ми се
обади и каза: „аз толкова пари съм похарчил по Т., трябва да ми ги върнеш“.
Имам свидетел жена ми, защото бях пуснал на високоговорител. Тогава казах „М.,
за какво става въпрос и за какви пари“ и той каза: „ако трябва проститутка ще
стане не ме интересува, но си искам парите“. М. ми се обади и каза, че се
обажда от Ихтиман, чувах Т. нещо промърмори и той каза Т. излезе от колата и
избяга“, чух гласа на Т., но най-вече чувах него. Не мога да ви кажа дали е
имало музика. Чух удари на колата, прасна се и той каза: „Т. избяга“. Не съм
виждал нищо, защото бях в Димитровград. В момента не мога да кажа къде е протоколът
от полицаите, които ми предадоха Т.. Аз нямам този протокол за това, че е
пребита и затова, че е намерена на пътя. Аз прочетох този протокол и дори
казаха, че ако искаме може да отидем пред съдебен лекар. Тя не пожела да
изкараме медицинско удостоверение. Преки впечатления за техните отношения имам
не само от това, което ми казва Т., но и по друг начин, имам лични впечатления,
давам пример - говорят си майка й и Т. и в следващия момент казва ще готвя,
вратата се тропва, влиза г-н Н. и с адски ужас в гласа си тя казва: „Оле боже
не съм си сготвила, сега не знам какво ще ми се случи“, „Оле М. си идва, оле не
съм си сготвила“.
СВИДЕТЕЛЯТ Т.Т.Т.– първа братовчедка с ищцата установи
следното:“ Трайно съм установена в гр.София през последните 5 години.
Поддържахме връзка с Т. в периода, когато е била в София и по телефон и с лични
срещи. Известно ми е, че Т. и М. са заживяли като съпрузи. Когато Т. забременя,
аз разбрах. Бях активна с нея. Когато се роди детето живееха в къщата на М..
Посещавала съм ги там. Т. се грижеше за малкия М.. Посещавала съм къщата,
ходила сам там, виждала съм М.. Знаех, че там
живеят с неговата майка и неговият баща, Т. и малкият М.. Ходила съм няколко
пъти там да пием кафе, дори съм виждала на М. децата от първия му брак, Т. се
грижеше за тях. Знам, че се разделиха. Т. ми се обади да ме помоли дали мога да
отида да й събера половината багаж, защото тя е изгонена от тази къща. Това се
случи миналата година, мисля че беше началото на месец март. Т. каза, че е
изгонена, че си е събрала багажа и дали може да отидем да й съберем половината
багаж, защото с едната кола няма да успеят нейните родители. Отидохме там. На Т.
багажът беше събран в черни чували, нямаше сакове. Т. изглеждаше много разстроена, нейните родители също бяха там. Т. си тръгна с детето. М. беше
горе, не съм видяла той да слиза да говори с нея, или да я спира. Никога не съм
била свидетел М. да идва в Димитровград, но от нея знам, че веднъж той е идвал
и за кратко, за да види малкия М.. Не съм била свидетел, това го знам от Т..
Засичала съм се с М., когато съм гостувала. Виждала съм единствено и само Т. да
се грижи за детето по най-адекватния начин, да поставя неговите нужди пред
своите. Живееха в къщата, не съм виждала М. да се грижи за детето, дори Т.
ходейки до магазина, тя го взимаше със себе си, докато М. седеше в къщата. Тя
не се отделяше от него и се грижи много
добре за него. Приятелки сме с Т.. Тя ми се е оплаквала и аз съм присъствала на
неин разговор. М. се държеше с нея като с даденост, с вещ. Тя нямаше право на
глас или да излезе дори с мен на кафе, тя трябваше да има неговото одобрение.
Присъствала съм на техен разговор, бях там, той й се обади дали е още там, с
кой е там. Тя си отговаря спокойно, тя си го беше приела като начин на живот.
Тогава детето беше с нас. Аз имам дете, което заведох веднъж Теди да гледа и
реално тогава видях двете деца на М. от първия му брак. Оставих и моето дете и
тя се грижеше за четирите деца. Тя ми свърши услуга, за да я гледа за деня. М.
абсолютно никога не се е оплакал от Т.. Преди раждането тя работеше в „Шератон“
като крупие. Не знам за проблеми за
заеми, за машинки, да не се прибира. М. никога не е казвал, че има проблем с
тази жена. Не се е случвало да ми остави детето, за да играе тя. Дори на
зъболекар не отиде, защото нямаше кой да гледа детето. Не съм ходила на
работата на Т.. Виждахме се често, но не всеки ден. Излизали сме по парковете с
децата, аз съм ходила у тях. Виждала съм децата на М. от първия брак един път,
когато аз оставих моето дете. Жилището на М. е къща, аз съм влизала само на
етажа, на който те живееха. Беше със спалня,
детска, хол. Качвам се по стълбички, влизайки вдясно се пада кухня с
разделение и хол. Отделно вляво има две стаи. Не съм обърнала внимание като
входно антре, фоайе няма. Мисля, че са
живели заедно 4-5 години, но не мога да кажа с точност. Доколкото знам аз, през
цялото време откакто са заедно, те живеят в жилището на ответника. Знам го от Т..
Знам, че той е ходил в предишната й нейна квартира, където е била със
съквартирантка, но там колко са живели и дали са живели не мога да отговоря. Не
мога да отговоря от кога живеят в неговото жилище. Живели са в тази къща преди
раждането на детето. Т. ми се обади, когато каза, че е изгонена около 5,30 часа
- 6 без нещо, но беше много рано сутринта. Тогава нямахме време да обсъждаме
повода. Не сме говорили за това. В предходния ден се случи нещо, тя имаше
скандал с неговата майка и се чухме и се видяхме, беше разстроена от това.
Видяхме се през деня, но вечерта не си спомням да сме се чували. Беше топло
времето, когато тя ходи с детето на магазина, а М. си е бил вкъщи.
Свидетелят Г.М.А. –без родство със страните по делото,
установи, че познава страните от студентските си години - 2014-2015- 2016г., по
времето, докато следвала. Т. я познавала от студентските си години, а М. – познавала го от преди
завършването си, пак по време на студентството си, има 5-6 години назад. Била
студентка от 2013 до 2017 година последователно. Първо се запознала с Т.. След
това се запознала и с М., пак по времето, докато била студентка, били
съквартирантки и така се запознали. Докато били заедно на квартира, Т. работела
в едно казино. Знаела, че ходела на работа в казино, но не присъствала на
работата й. Във връзка с работата й не знае Т. да е имала някакви задължения. Т.
не й е споделяла да има заеми от някого, не й е споделяла нещо такова. Не си
спомня М. да й е казвал нещо за задължения на Т. към заложни къщи, към банки
или към работодател, не й е споделял нещо подобно. Не била казвала на М. за
пристрастеност на Т. към хазарта или че обича хазарт. Въпросът е там, че имало една нейна лична
дебитна карта, която Теди я помолила да й даде да я ползва, да си прави нещо с
нея и тя й я дала, защото не я ползвала, а вътре в тази карта имало една сума с
пари, които не трябвало да се пипат, тези пари не били нейни, а на един неин
познат. Трябвало да й преведат някакви средства по сметка. Когато си взела
картата, при проверката на сумата вътре нямало нищо и понеже се уплашила,
споделила с М., че тази сума трябва да се върне и че не е нейна. С Теди също
споделила това нещо, тя нямала възможност, забавила се нещо. Не разбрала защо
ги е пипала тези пари, не й беше удобно да я пита.Когато говорила с М., той
замълчал, казал, че ще помогне, но така си останало. Минали се дни и тя пристигнала
на работата й, за да й върне парите. Знаела, че имат дете от 2-3 месеца.
Свидетелят Д.Г.Н.–майка на ответника установи
следното:“ За връзката на сина ми с Т. знам от може би 4-5- години. От момента,
в който тя дойде в дома ми. Точна дата не мога да кажа. Може би преди 5 години.
Тя нямаше дете, когато дойде в дома ми.
Тяхното общо дете се роди може би минаха 2 г. след като дойде в дома ми
и тогава се роди детето. Отношенията – в
началото когато тя дойде в дома ми аз я приех доста добре. Неговите две деца от
първия брак, тя много добре знаеше за тези две деца, идваха в дома ми като аз
изцяло ги бях поела. Те при мен спяха, при мен ядяха. Аз живеех на първия етаж,
сина ми на втория. Две домакинства си бяхме и всичко си беше отделно. Но в едни
хубав момент прецених, че тези две деца трябва да се качат при баща си на
втория етаж, който да поеме някаква отговорност. Децата се качиха. Това стана
преди раждането на тяхното дете. Децата от предишния брак живееха с майка си в
отделен дом и в друг квартал. Междувременно Т. ме накара да изтегля 6000лв.
кредит преди да се роди детето, като обещанието беше да ми се погасява. В
смисъл аз го погасявам, а те ми дават парите по вноската.Направих го, все пак
тя живее със сина ми, по повод на това, че като тя работи в тази банка и
предполагам, че не е имала право да има кредит. Обяснението беше, че просто
трябва да си покрие кредита, след като работи в тази банка тя не може да има
кредит. В момента, в който се роди детето - може би след 2-3 г. откакто живееха
заедно, аз усещах, че положението става напрегнато. Усетих, че когато идват
другите две деца, става тегаво за Т.
- това са разходи и отговорност и
ангажимент. В един хубав момент, една вечер аз се качвам на втория етаж и
просто предлагам децата да ги кача на рейса, за да се приберат обратно вкъщи.
Те бяха при нас, при М.. Когато чувам
реплика зад гърба си, че „коя съм аз и защо се качвам да давам акъл и да се
мешам“, аз не обърнах внимание. Продължихме да се разправяме дали децата ще има
възможност да ги кача в рейса и те да си слезнат пред блока и тя се обръща и ми
казва „изрод такъв“ и започна да ме
псува на майка. Това в присъствието на М.. Аз не обърнах внимание първия път,
но после се обърнах и й казах „живееш в дома ми, много те моля имай ми малко
уважение“. И тогава тя продължи пак псувни „ ти не се грижиш нито за децата,
нито за сина си, нито мъжа си„ и аз тогава вече й казах да напусне дома. След 2
дни тя напусна дома ми. Кредитът не го погаси, аз си го погасих. Даваха ми пари
в началото по вноската може би 3-4 години плащаха редовно. Спомням си случай,
за да се плати тока аз дадох на Т. 500 лева. На другия ден разбирам, че тези
500 лв., и не само те и още други пари, които са проиграни в някакво казино. На
следващия ден попитах сина си дали е платен тока и той ми отговори, че тя е
загубила голяма сума в някакво казино. Тогава не беше родено детето.
Неоспорени и установени по
делото съдът приема фактите, че страните са родители на детето, че са
трудовозаети, че фактическата раздяла между тях е от месец март 2020 година, от
който момент до хода на устни състезания майката е родителят, който полага
адекватни грижи за детето, малолетно, посещаващо детска градина, живеещи в
апартамент в град Димитровград, подпомагани от майката по майчина линия и
нейния съпруг, трудовозает.Безспорно се установи по делото, че отношенията
между родителите на детето са влошени, изострени, конфликтни, което им пречи
адекватно да проявят единомислие и разбиране по отношение грижите за малолетното
дете М., роден по време на съвместното им съжителство.
Съдът,
като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според
своето вътрешно убеждение, съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал.
3 ГПК, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
Няма спор относно факта, че
майката на детето е трудоспособна, здрава и грижовна като родител, потвърдено с
два доклада на ДСП-Димитровград и ДСП-Слатина, активно подпомагана от майка си
и съпругът й финансово, а ответникът живее в собствена на майка си къща в град
София, жилищно обезпечен, също трудовозает, с данни за трудови възнаграждения в
рамките над минималните за страната, без данни за други доходи и с липса на
данни за родителски дефицит, предвид и доклада на ДСП-Слатина.Предвид прието
писмено доказателство-Решение №535195/14.11.18г. се установи безспорно, че
ответникът е задължен за заплащане на издръжка по отношение на две малолетни
деца от предходен брак, прекратен с горното съдебно решение в общ размер на 260
лева.
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.
Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди
споразумението им, което има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК. По силата на чл. 127, ал. 2 СК обаче (както е и в настоящия случай) ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 СК.
От гледна точка на правната
доктрина, при осъществяване на родителските функции спрямо ненавършили
пълнолетие деца отправна точка е основополагащият принцип за пълно равноправие
между майката и бащата и липсата на нечий приоритет. От този принцип логически
произтичат и особеностите, характеризиращи техниката на упражняване на тези
функции: съвместно и съгласувано решаване на всички спорни въпроси или
евентуална външна помощ на външен фактор (какъвто в случая е съдът) за
преодоляване на разногласията. Правната норма на чл. 127 СК несъмнено има предвид
разногласия за самите родителски права, при хипотезата на отделно живеещи
родители, както е несъмнено и в настоящия случай.
Съдът намира, че при
преценката кой от двамата родители да упражнява тези права занапред, в случая
следва да се изхожда и от трайно установената практика на Върховния съд относно
обобщаването на съдебната практика по предоставяне упражняването на
родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите
при развод, които указания са приложими и в настоящия случай.
С
оглед на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че в
настоящия случай упражняването на родителските права спрямо детето следва да се
предоставят на майката (ищца по делото), която от момента на раждането на това
дете, така и в момента полага грижите по отглеждането и възпитанието му. В тази
връзка следва да бъде определен на бащата (ответника) подходящ режим за лични
отношения с детето, като намира, че разумен и подходящ е следния: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота с преспиване в дома на
бащата до 16.00 часа в неделя и един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск, със задължението на бащата да връща детето
незабавно по определеното му местоживеене в дома на майката след изтичане на
определеното време.Определеният режим съдът намира за съобразен на първо място
с интересите на детето, което в случая е проявление на принципното положение,
че при този вид производства съдебната намеса се предприема въз основа на
обществения интерес.Интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна
среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от родителите си и да
поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от
близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за бащата на детето, то интересът
му да контактува с него се преценява на плоскостта на установените качества на последния
да отглежда и възпитава детето и на влиянието, което той може да окаже върху неговата
личност. Не са главен критерий отношенията между майката и бащата на детето. Те
може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма
интерес да общува с другият си родител. Може да е в интерес на детето
контактите му с бащата да бъдат прекъснати само ако последния му въздейства по
начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволява
потребностите им от храна, или от разходка, или ги подбужда да върши
противообществени прояви и т.н.), като такива данни по делото не се установиха.
Поради това както при всяко друго искане за съдебна намеса в регулирането на
личните отношения на страните, безспорно ще е необходимо наличието на
фактически пречки – било обективни, било от субективен характер, които да препятстват
поддържането на лични отношения на бащата с детето след фактическата раздяла на
родителите на детето и предоставяне на родителските права на единия от тях, в
случая на майката. Предвид крехката възраст на детето, ако бъдат ограничени
контактите му с бащата има опасност то окончателно да се отчужди от него и за в
бъдеще дори и да не поддържа връзка.
По силата на горецитираната норма на чл. 127, ал. 2 СК, с настоящето решение освен по въпросите за местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето, съдът следва
да се произнесе и по издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК, което
също е спорен момент по делото, тъй като
страните не се спогодиха относно нейния размер. В тази връзка съдът, вземайки
предвид наличните доказателства по делото
и като съобрази повелителната разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК по силата
на която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.Размерът на издръжка следва да се съобрази и с оглед възрастта на детето и
естеството на нуждите му за издръжка към настоящия момент, като претендирания размер от ищеца издръжка за детето
понастоящем е такъв над размера на дължимата минимална издръжка за дете.Като
съобрази възрастта и нуждите на детето, както и социално-икономическите условия
на живот в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата
родители/страните в процеса/следва да му осигуряват понастоящем месечна
издръжка общо в размер на 300 лева.При разпределяне на издръжката в горния
размер следва да се има предвид обстоятелството, че детето живее при майката и
същата полага ежедневни грижи за неговото отглеждане и възпитание. Тази сума следва да
се разпредели между двамата родители, като ответникът поеме по-голямата част, а
именно – 200лв. /който е близък до законоустановения минимум от дължимата за
ненавършило пълнолетие дете издръжка/, а останалата част от 100 лв. се поеме от
майката – ищеца, тъй като видно от събраните по делото гласни доказателства
единствено тя полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, като бащата – ответник не участва в отглеждането му.
С оглед
разпоредбата на чл.242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение
на решението.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса върху
уважената част на предявения иск в размер на 288 лева.
При този изход на делото
ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 630 лева
разноски по делото/600 лева-адвокатско възнаграждение и 30 лева-ДТ/, с оглед
представени писмени доказателства /пълномощно и договор за правна защита и
съдействие/, списък с разноски.
Мотивиран от гореизложеното
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права
по отношение на малолетно дете М. М. Н., ЕГН ********** на майката Т.Г.Г.,
ЕГН ********** с настоящ адрес ***, като
на бащата М.Д.Н., ЕГН ********** *** ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ С
ДЕТЕТО всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10.00 часа в събота с преспиване в дома на бащата до 16.00 часа в
неделя и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск, със задължението на бащата да връща детето незабавно в дома на майката,
по определеното му местоживеене след изтичане на определеното време.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на малолетно дете М. М. Н., ЕГН ********** при
майката Т.Г.Г., ЕГН ********** на адрес ***.
ОСЪЖДА М.Д.Н.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на Т.Г.Г.,
ЕГН ********** с настоящ адрес ***, като майка и законен представител на
малолетното дете М. М. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200/двеста/
лева, считано от 1.3.2020г., до настъпване на законоустановени причини или
условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като до
претендирания размер от 300 лева, искът отхвърля като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА М.Д.Н., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд–Димитровград държавна такса в
размер на 288/двеста осемдесет и осем/
лева върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М.Д.Н., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Г., ЕГН **********
с настоящ адрес ***, сумата 630/шестстотин и тридесет/ лева разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд–Хасково в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Съдебният акт
е обявен на 02.02.2022 г.
Секретар:Д.Петрова