РЕШЕНИЕ
№ 1014
гр. Варна, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. И.
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110117186 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Ю. Б.“ АД, ЕИК *, действащ чрез адв.
Х. И., срещу В. И. В., ЕГН **********, действаща чрез адв. А. Х., назначен като особен
представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, първоначално обективно
кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 5 368.54 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № * от 29.01.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.08.2021 г. до окончателното погасяване на вземането; 2./ 739.26 лева –
договорна лихва за периода от 29.06.2016 г. до 29.01.2018 г. и 3./ 2 673.30 лева – мораторна
лихва, начислена за периода от 29.05.2016 г. до 04.08.2021 г., с изключение на периода на
извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 4200/17.08.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 11905 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на ответника-
длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес
да предяви настоящите искове.
Излага се, че на 29.01.2008 г. между страните е сключен договор за потребителски
паричен кредит № *. Сочи се, че банката е предоставила на ответницата сумата в размер на
18 000.00 лева, като последната се задължила да я върне заедно с дължимите лихви, в
срокове и при условия на процесния договор. В съответствие с договора банката е превела
договорената парична сума по банковата сметка на ответницата на 29.01.2008 г. Страните са
1
договорили срещу ползването на заетата сума ответницата да заплаща възнаградителна
лихва в променлив размер. Уговорено било кредитът да се погасява на анюитетни вноски с
падеж до 29-то число на съответния месец. Крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви, бил до 29.01.2018 г. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по договора като не е заплатил дължимите анюитетни погасителни вноски,
с размер и падеж, съгласно погасителния план, неразделна част от договора, поради което е
изпаднал в забава.
При просрочие ответницата се задължила да заплаща и мораторна лихва за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Сочи се, че
претендираната от ищеца мораторна лихва изключва периода на извънредното положение,
обявено на територията на Република България по повод ограничаване на
разпространението на COVID-19. Общата претендирана мораторна лихва представлявала
сбор от сумата от 1 833.95 лева лихва за периода от 29.05.2016 г. до 12.03.2020 г. и сумата от
839.35 лева - за периода от 14.05.2020 г. до 04.08.2021 г.
По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират
сторените съдебно-деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва се изправността на ищеца, като се твърди, че не е предоставена главница в
размер на 18 000.00 лева в полза на ответницата с банков превод от 29.01.2008 г.
Оспорва се размерът на претендираната договорна лихва, като се сочи, че лихвата е
едностранно изменяна и произволно начислена от банката и няма данни на ответника да е
предоставен нов погасителен план.
Инвокира се възражение за погасителна давност, като се поддържа, че вземанията за
договорна и мораторна лихва са недължими, доколкото са погасени с изтичане на
тригодишния давностен срок.
Излага се, че погашенията на вноските от ответницата не са отнасяни от ищеца в
съответствие с тълкувателната практика на ВКС.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се
представлява. С молба от 23.02.2023 г. поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява лично и не се
представлява. С молба от 27.02.2023 г. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 11905 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-
ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, която е връчена на
ответника-длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение на съдебните указания
ищецът е упражнил правото си на иск в преклузивния едномесечен срок по чл. 422 от ГПК.
Видно от представения Договор за потребителски кредит № */2971/29.01.2008 г. /л.
5/, сключен между „Ю. Б.“ АД /с предишно наименование „Ю. и Е. Д. Б.“ АД и „Б. п. б.“
АД/ и В. И. В., ищецът се задължил да предостави потребителски кредит на ответника в
размер от 18 000.00 лева. Констатира се още, че страните са уговорили кредитополучателят
да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на заетата сума в размер на
уговорената възнаградителна лихва, формирана от два компонента, а именно променлив
2
базов лихвен процент /БЛП/ - 8.25% и надбавка от 4.25 пункта. Договорено е сумата да бъде
изплатена разсрочено посредством 120 броя месечни анюитетни погасителни вноски всяка
една в размер от 263.48 лева, с изключение на последната в размер от 261.39 лева, като
падежът на последната вноска е 29.01.2018 г. Страните са уговорили също в чл. 9, че в
случаите на забава кредитополучателя дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Видно е от представеното банково бордеро и ангажираното експертно заключение по
ССчЕ, че на 29.01.2008 г. сумата в размер от 18 000.00 лева е преведа по сметка на
ответника, което е в унисон и с приобщеното извлечение от разплащателната сметка на
последния.
От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира още, че общият
размер на погашенията сторени от ответника възлиза на 29 214.77 лева, от които сумата в
размер на 12 631.46 лева е послужила за погасяване на главницата; 16 340.43 лева на
договорната лихва и 242.88 лева на мораторна лихва. Установи с, че последното плащане е
от 11.05.2020 г. Размерът на непогА.ата главница е 5 368.54 лева; на редовната договорна
лихва за периода от 29.05.2016 г. до 29.01.2018 г. – 739.26 лева; на начисленото обезщетение
за забава за периода от 29.05.2016 г. до 04.08.2021 г. – 2 673.30 лева, с изключение периода
на извънредното положение.
Констатира се още от заключението, че договореният базов лихвен процент през
годините е повишаван, както следва: за периода от 29.01.2008 г. до 28.06.2008 г. БЛП бил
8.25; за периода от 29.06.2008 г. до 20.08.2008 г. – 9.00; за периода от 21.08.2008 г. до
28.10.2008 г. – 9.75; от 29.10.2008 г. до 28.11.2008 г. – 10.50; от 29.11.2008 г. до 28.07.2011 г.
– 11.00; от 29.07.2011 г. до 28.01.2018 г. – 11.45. През целия период надбавката е била 4.25
пункта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на ответника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност:
твърдяната договорна връзка на ответника с ищеца с предмет отпускане на потребителски
кредит; предоставянето на кредитната главница в полза на ответника; договорката за
заплащане на възнаграждение в полза на банката; изискуемостта на вземането; изпадането
на длъжника в забава, както и размера на исковете.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника
е и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правопогасяващи
възражения.
От приобщения договор /л. 5/ се установява по несъмнен начин, че между ответника и
ищеца е учредено облигационно правоотношение с предмет отпускане на потребителски
кредит в размер от 18 000.00 лева за рефинансиране на съществуващ дълг, произтичащ от
договора за потребителски кредит от 13.09.2005 г., сключен между същите страни.
От експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, пълно, ясно и обективно и банковите документи по несъмнен начин
се констатира и изправността на ищеца, а именно същият в изпълнение на поетото
3
договорно задължение е предоставил на ответника заетата сума, което обуславя
несъстоятелността на възраженията на ответника в тази насока и доказаността на иска по
основание.
Констатира се по делото фактът по предоставяне на главницата от 18 000.00 лева по
банковия потребителски кредит за ползване в периода от 29.02.2008 г. до 29.01.2018 г.
срещу насрещната престация на кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва,
договорена между страните в договора за банков потребителски кредит на физическо лице
№ */29.01.2008 г. Според безспорното съдържание на тази част от договора, съдържаща
индивидуализацията на съществените му елементи, ответникът е поел задължение да върне
кредита по погасителен план на равни анютетни вноски, включващи части от главница и
начислена лихва, съответно определена в титулната част на договора като годишен лихвен
процент от 12,50 пункта, формиран от сбор от базов лихвен процент /БЛП/ от 8,25 % и
фиксирана надбавка 4,25 пункта. Съответно в чл. 3, ал. 4 от специалните условия по този
кредит променливият компонент - БЛП е договорено да се определя от Съвета на
директорите на Банката или от комитет към Съвета на Директорите и същият подлежи на
ежемесечно преразглеждане. Промяна в БЛП се приема при съществени промени в
пазарните условия, свързани с колебанията/измененията на борсовия курс/индекс и/или
размера на лихвения процент на финансовия пазар и др. Промяната в БЛП и датата на
одобрението на промяната от компетентния орган на Банката се публикуват на интеренет
страницата на Банката и обявление за промяната се поставя на видно място в банковите
салони с указание за датата на промяната на БЛП. Видно е още, че съгласно чл. 7, ал. 2, в
случай че по време на действието на договора Банката проемни БЛП, размерът на
погасителните вноски, определени в погасителния план при сключването на договора, се
променя едностранно от Банката, като промените се отразяват при изчисляването на
дължимата лихва по кредита, считано от падежа на първата вноска след датата на промяната
на БЛП, за което кредитополучателят, с подписването на процесния договор, дава своето
неотменяемо и безусловно съгласие. В този случай Банката изготвя служебно нов
погасителен план за остатъка от дълга, а кредитополучателят се задължава да продължи
погасяването на кредита в съответствие с новия погасителен план.
От горното следва, че самата промяна на размерите на БЛП е уговорена чрез отчитане
на средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити
в евро. Така уговорения между страните пазарен показател е изцяло извън контрола на
кредитора и е ясно установим от потребителя. Съответно с това съдържание тази клауза
изцяло покрива изискването за основателна причина за едностранно изменение на
конкретния месечен или тримесечен/шестмесечен размер на цената на услугата, поради
обективно обстоятелство, стоящо извън контрола на самия доставчик на услугата. Именно
обвързването с ясен показател изключва неравноправността на клаузата за едностранно
определяне на приложимия към договора лихвен процент, тъй като в този случай
кредиторът има право само да администрира като обявява вече настъпила предвидима и за
двете страни промяна в обективната действителност, без да може да използва това в свой
интерес.
Ето защо възраженията на ответника, за това че лихвата е едностранно изменяна и
произволно начислена от банката са несъстоятелни.
За установяване размера на предявените граждански притезания са ангажирани
специалните знания на в. л. чрез назначената ССчЕ. Видно е от същата, че непогасените по
процесния договор задължения възлизат на 5 368.54 лева – главница; 739.26 лева –
договорна лихва за периода от 29.05.2016 г. до 29.01.2018 г. и 2 673.30 лева – мораторна
лихва за периода от 29.05.2016 г. до 04.08.2021 г., с изключение на периода на извънредното
положение /13.03.2020 г. до 13.05.2020 г./.
Крайният извод на съда е за доказаност на исковете и по размер.
4
С оглед на горните изводи, съдът счита, че ищецът доказа съществуването на
вземанията си, поради което се дължи произнасяне по своевременно релевираните
възражения за погасяване на вземанията за договорна и мораторна лихва по давност.
По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 114 от ЗЗД, съгласно която, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Задължението, поето от длъжника-ответник, е да внася анюитетните вноски за погасяване на
задълженията по договора за кредит, съобразно погасителния план, и следователно
давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било
дължимо по отношение на банката. В този смисъл е и каузалната практика на ВКС,
обективира в решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г. и решение №
196 от 22.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 956/2016 г., която настоящия съдебен състав също
споделя. Отчитането на давността едва от крайния срок за връщане на заетата сума не
съответства на съгласието на договарящите се относно падежите на вноските, като в
конкретния случай не може да се приложи по аналогия възприетото тълкуване в ТР №
5/2019 г., постановено на 21.01.2022 г. от ОСГТК на ВКС, относимо към преклузивния срок
по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Досежно договорната и мораторната лихва е приложим краткият тригодишен
давностен срок по арг. от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, като относно мораторната лихва, когато
искът е предявен след изтичане на три години от изискуемостта на главното вземане, се
погасяват лихвите, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска
– арг. от Решение № 24 от 17.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 574/2008 г., I т. о., ТК.
В настоящия случай обаче се констатира от експертното заключение, че последното
плащане по кредита, сторено от ответника в полза на ищеца, е от 11.05.2020 г. Признаването
на вземането по чл. 116, б. „а“ ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на
носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено
съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор.
Признаването на вземането не е правопораждащ, правопроменящ или прекратяващ
юридически факт. Неговата единствена последица като законоустановен юридически факт е
прекъсване на погасителната давност, в резултат на което длъжникът загубва своето право
да прави в процеса възражение за изтекла давност. За да е налице прекъсване на давността
по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира
признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител
по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до
знанието на кредитора – ТР № 4/2019 г., постановено на 14.10.2022 г. от ОСГТК на ВКС.
Признаването на длъжника може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите
да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретния дълг на кредитора. В този смисъл са Решение № 100 от 20.06.2011 г. по т. д.№
194/2010 г., ІІ т. о., ВКС; Решение № 98 от 26.07.2013 г. по т. д. № 851/2012 г, І т. о., ВКС,
Решение № 161 от 03.02.2016 г. по т. д. № 1934/2014 г., І т. о., ВКС. Вън от съмнение е, че
плащането по едно съществуващо задължение съставлява конкудентно действие по неговото
потвърждаване от длъжника - Решение № 255 от 26.03.2013 г., по т. д. №145/2012 г., ІІ т.о.,
ВКС. С оглед на изложеното съдът счита, че извършеното на 11.05.2020 г. частчино
плащане от длъжника по процесния договор на практика съставлява признание за
съществуването на вземането по смисъла на чл. 116, б. “а“ от ЗЗД и с това е заличен ефектът
от изтеклата до този момент погасителна давност. От прекъсването на давността с
признанието започва да тече нова давност /чл. 117, ал. 1 от ЗЗД/, която към момента на
подаване на исковата молба – 16.08.2021 г. по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК, не е изтекла.
Ето защо възраженията на ответника за отпадане на възможността за принудителното
удовлетворяване на вземанията за договорна и мораторна лихва поради покриването им от
погасителния данвостен срок, са несъстоятелни.
5
В конкретния случай цитираното от ответника ТР № 3/2017 г., постановено на
27.03.2019 г. от ОСГТК на ВКС, не е приложимо, тъй като плащанията, които ответникът е
направил през годините са отнесени от ищеца за погасяване на вземанията му в съответствие
с договорения между страните погасителен план, който факт се констатира по делото от
изслушаното заключение по назначената ССчЕ.
Предвид обстоятелството, че вземанията на ищеца са доказани по основание и размер
и същите не са погА.и по давност, съдът счита исковете за основателни, което обуславя
уважаването им.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от
исковете, чийто общ размер възлиза на 2 674.35 лева, от които:
- разноски сторени в хода на настоящото производство – 196.05 лева за държавна
такса; 922.87 лева за хонорар за един адвокат; 385.00 лева за депозит за особен представител;
350.00 лева за депозит за вещо лице;
- разноски сторени в хода на ч. гр. д. № 11905/2021 г. на РС-Варна – 175.62 лева за
държавна такса и 644.81 за хонорар за един адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в полза бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Варна следва да се присъди сумата в размер от 100.00 лева, представляваща депозит за
изготвяне на ССчЕ, който следва да остане в тежест на ответника.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че
В. И. В., ЕГН ********** дължи на „Ю. Б.“ АД, ЕИК * сумите, както следва: 1./ 5 368.54
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № * от 29.01.2008 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 16.08.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането; 2./ 739.26 лева – договорна лихва за периода от 29.06.2016 г. до 29.01.2018 г. и 3./
2 673.30 лева – обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, начислена за
периода от 29.05.2016 г. до 04.08.2021 г., с изключение на периода на извънредното
положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 4200/17.08.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 11905
по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. И. В., ЕГН ********** да заплати в
полза на „Ю. Б.“ АД, ЕИК * сумата в общ размер от 2 674.35 лева, представляваща сторени
по делото съдебно-деловодни разноски, от които:
- разноски сторени в хода на исковото производство – 196.05 лева за държавна такса;
922.87 лева за хонорар за един адвокат; 385.00 лева за депозит за особен представител;
350.00 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ;
- разноски сторени в хода на ч. гр. д. № 11905/2021 г. на РС-Варна – 175.62 лева за
държавна такса и 644.81 за хонорар за един адвокат.
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, В. И. В., ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата в размер от 100.00 лева,
представляваща депозит за вещо лице по назначената ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7