РЕШЕНИЕ
№ 787
гр. Бургас, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря Ваня Ст. Д.
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело
№ 20242100101965 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Б. С. Н., ЕГН
**********, адрес в ***, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“В. Априлов“ №18,
ет.3, офис 6, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, съдебен адрес в гр.Ямбол,
ул.“Бузлуджа“ №15, ет.3, офис 16, за осъждане на ответника да й заплати
сумата от 45 000 лева, съгласно протоколно определение от 01.10.2025 г. с
правно основание чл.214 от ГПК, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание,
резултат на нанесените й телесни увреди, ведно със законната лихва за забава
от датата на уведомяване на ответника на 08.04.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че в качеството си на пешеходец пострадала при ПТП,
настъпило на 04.02.2024 г., около 18,41 часа на територията на ***, когато
третото лице-помагач на ответната застрахователна компания - Н. К. В., като
водач на лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег.№*******,
при управление на автомобила с несъобразена скорост и след употреба на
алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта - 0,72 промила на хиляда, както и
след употреба на бензодиазепини, и след ляв завой, я ударил челно,
вследствие на което паднала на земята. За настъпилото ПТП има образувано
ДП №100/2024 г. по описа на II-ро РУ при ОД на МВР Бургас.
Ищцата твърди, че в резултат на така описаното ПТП получила дифузна
травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, изразяваща се с
малки контузионни огнища по главния мозък в дясно челно и слепоочно,
1
дискретен субарахноиден (под меките мозъчни покривки) кръвоизлив
двустранно теменно, разместено счупване с (дислокация) на горната трета на
левия голям пищял, разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, оток
и рана на дясна подбедрица. След ПТП била отведена и настанена за лечение в
НХО при УМБАЛ Бургас, където престояла за периода 04.02.2024 г. –
13.02.2024 г. Проведено й било медикаментозно лечение, поставена й била
гипсова шина, свалена на 20.03.2024 г.
Ищцата твърди, че след изписване от болничното заведение последвал
тежък възстановителен период, през който била на постелен режим,
неподвижна и напълно зависима от близки, а освен болка в долния крайник
имала световъртеж и главоболие. От обездвижването си рязко напълняла. На
20.03.2024 г. постъпила за рехабилитация в УМБАЛ Бургас с оток и
зачервяване в областта на колянна и глезенна става, болезнени движения в
двете засегнати стави, дефицит в екстракцията и флексията на глезенната и
колянна става. Изписана била на 27.03.2024 г., с подобрение, но и към
настоящия момент възстановяването й продължава, трудно подвижна е, което
налага придвижване с канадка, а за кратки разстояния навън - и с
придружител. Твърди се от ищцата, че има загуба на памет, налице и
посттравматичен стрес, нервност, тревожност, безсъние, чувство на
безизходица, непълноценност, постоянен страх, граничещ с параноя,
повишено ниво на страхови очаквания, че във всеки момент ще се случи нещо
лошо с нея или на друг член от семейството й.
В исковата молба се сочи и това, че към датата на събитието е налице
валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
управляваното от делинквента МПС, със срок на покритие 29.11.2023 г. –
28.11.2024 г., която покрива отговорността на водача за причинени
неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и
ползването на МПС.
На 08.04.2024 г., ищцата отправила пред застрахователя застрахователна
претенция за причинените й неимуществени вреди, за която има образувана
преписка по щета №**********, по която и до настоящия момент няма
определено обезщетение, нито извършено плащане.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса на
застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“ на автомобилистите за МПС, марка
„Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег.№******* за периода 29.11.2023 г.-
28.11.2024 г., както и настъпването на ПТП на 04.02.2024 г. с участието на
водача Н. К. В. и пострадалата ищца. Не оспорва и извънсъдебната претенция
на ищцата за заплащане на обезщетение, по която има образувана преписка по
щета №**********. С оглед липсата на влязла в сила присъда или решение на
2
съда, както и на автотехническа експертиза, установяваща механизма и
причините за настъпване на ПТП се оспорва основателността на иска и по-
конкретно налице ли е осъществен деликтен фактически състав по отношение
на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в
поведението на водача на МПС. Прави възражение за съпричиняване от страна
на ищцата към настъпването на собствените му травми в размер на 50 %,
обусловено от факта, че пострадалата се е намирала на пътното платно,
предназначено за движение на автомобили, на място, където това не е
разрешено, извън пешеходната пътека и без да се съобрази с положението и
скоростта на приближаващия автомобил.
На следващо място ответникът оспорва размера на предявената
претенция като прекомерна и излага подробни аргументи в тази насока.
Претендира за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване размера на
търсеното обезщетение с оглед направеното възражение за съпричиняване.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна. Претендира разноски.
По делото е приет за разглеждане, при условията на евентуалност,
обратен иск на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, срещу Н. К. В., ЕГН
**********, адрес в ***, който е конституиран като трето лице-помагач на
ответната страна с определение от 21.02.2025 г., като се иска осъждането му
да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата, за която е уважен предявеният главен
иск, ведно с присъдените в полза на ищеца по главния иск разноски.
Твърди се в обратната искова молба, че на 04.02.2024 г. ответникът по
обратния иск Н. К. В. е управлявал автомобила, марка „Ситроен Берлинго“ с
концентрация на алкохол в кръвта си над допустимата по закон норма от 0,5
промила и е напуснал мястото на произшествието, въпреки наличието на
пострадали лица и задължителното му посещение от органите за контрол на
движение по пътищата, което обуславя ангажиране на отговорността му на
основание чл.500, ал.1, т.1, пр.1, и т.3 от КЗ. Претендира разноски. Не
ангажира нови доказателства.
Ответникът по обратния иск депозира отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на обратния иск. Твърди, че
непосредствено след ПТП е оказал първа помощ на пострадалата и тъй като
бил притеснен за състоянието й отишъл до МБАЛ Бургас, а не е бягал от
местопроизшествието. Оспорва твърдението на ищеца по обратния иск, че е
отказал тестване за алкохол и наркотици и твърди, че е дал кръвна проба за
това. Оспорва претенцията и по акцесорните искове за лихва и разноски, както
и началния момент от който се дължат. Оспорва фактическите констатации на
Констативен протокол за ПТП №769р-2139/07.02.2024 г. на ОД на МВР Бургас
в частта, касаеща часа на съставяне и обстоятелства на нарушението и
причини за ПТП. Признава, че е привлечен като обвиняем по ДП №434ЗМ
№100/2024 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Бургас за престъпление по
чл.343, ал.3, пр.1, б.“а“, пр.2, вр.ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК,
вр.чл.20, ал.2 от ЗДвП и твърди, че до настоящия момент няма влязла в сила
присъда. Оспорва твърдението на пострадалата, че има изключителна вина за
настъпване на ПТП, твърденията й относно механизма на ПТП, пряката
3
причинно-следствена връзка между произшествието и уврежданията на
пострадалата, както и размера на претендираното обезщетение. Твърди, че е
управлявал автомобила със скорост от 28 км.ч. и навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е
пресичала пътното платно на нерегламентирано за целта място и в нарушение
на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Оспорва и твърдението на пострадалата, че са
възникнали описаните в исковата молба вреди, като вид и характер, както и че
същите са в пряка причинна връзка с уврежданията. Оспорва и твърденията й
за продължителността на оздравителния период и че същият не е приключил.
При условията на алтернативност счита иска за неимуществени вреди за
завишен по размер и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен
в чл.52 от ЗЗД. Прави искане за спиране на производството на основание
чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. Ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателствата по
делото, изразените от страните становища и съобразно закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване факта
на настъпване на ПТП на 04.02.2024 г., с участието на ищцата и лек
автомобил, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег.№*******, както и
наличното към този момент валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД и водача на лекия автомобил - Н. К. В.,
касаещо лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег.№*******.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не оспорва, че на 08.04.2024 г., ищцата е
предявила пред него застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ
за заплащане на застрахователно обезщетение и признава, че няма
произнасяне и плащане по нея.
По делото е приобщено НОХД №1228/2025 г. по описа на РС-Бургас, от
съдържанието на което става ясно, че производството по същото е
приключило с влязло в сила на 09.04.2025 г. протоколно определение, с което
съдът е одобрил споразумение, постигнато между РП-Бургас и третото лице-
помагач Н. В., в качеството му на обвиняем, с което обвиняемият В. се е
признал за виновен в това, че на 04.02.2024 г., около 18,40 часа в ***, ***, при
управление на МПС – лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с
рег.№*******, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивоността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, водачите са длъжни да намалят
скоростта, в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и по непредпазливост причинил на Б. С. Н. средна телесна
повреда, изразяваща се в дифузна травма на главния мозък, без открита
вътречерепна травма, което се квалифицира като разстройство на здравето,
временно опасно за живота и разместено счупване на левия голям пищял,
което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник
4
за срок от 4-5 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние, с
концентрация на алкохол в кръвта 0,721 промила на хиляда, съгласно
заключение на СМА 715/2024 г. на УМБАЛ Бургас, с което осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.3,
предл.1, б.“а“, вр.ал.1, б.“б“, предл.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението
на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от
четири години. На основание чл.343г, вр.чл.343, ал.3, предл.1, б.“а“, вр.ал.1,
б.“б“, предл.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, на обвиняемия е наложено и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, като на
основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което обвиняемият е
бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
По делото е извършена съдебна автотехническа експертиза, от
заключението на което се установява механизма на ПТП и причините за
възникването му. Посочено от вещото лице е, че на 04.02.2024 г., около 18,40
часа, ищцата и дъщеря й – свидетелката М. Н. излезли от ***, находящ се в***
и тръгнали по лява лента за движение в посока изхода от паркинга към
пешеходната пътека на ***. Ищцата се движела на платното за движение в
дясната за нея половина, като е имала обективна възможност да се движи до
паркоместата в ляво от нея. Паркингът е бил осветен с лампи от улично
осветление, със сухо асфалтово покритие, обозначени ленти за движение и
тези на паркоместата. В близост до изхода от паркинга, от 90 градусов ляв
завой, в същата лента за движение, със скорост от 28 км./ч. и съответстваща на
нея опасна зона 13,5 метра се движел лек автомобил, марка „Ситроен“, модел
„Берлинго“, управляван от Н. К. Вълчев, след употреба на алкохол, с
концентрация на алкохол в кръвта 0,72 промила на хиляда. След като
видимостта на водача на лекия автомобил към пешеходците се открила,
разстоянието между ищцата и автомобила е било 10,8 метра, в резултат на
което последвал удар между лява страна на предна броня на автомобила в
ищцата. След удара, автомобилът изминал път с дължина 3,6 метра и спрял.
Според вещото лице, изчислената скорост на движение на управлявания от
третото лице – помагач автомобил от 28 км./ч. е в пряка причинна връзка с
настъпилото на 04.02.2024 г. ПТП, като при управление на автомобила със
скорост от 20 км./ч. или с не-повече от 22,30 км./ч., водачът е имал
възможност да спре автомобила пред ищцата, без да настъпи удар между тях.
В съдебно заседание на 10.07.2025 г. вещото лице заявява, че в участъка, по
който ищцата се е движела няма обособена маркировка за движение на
пешеходци, както и че автомобилът, управляван от третото лице-помагач на
застрахователя, се е движел в средата на платното за движение, като при
движение в дясно, би преминал покрай ищцата без да настъпи удар.
По делото е представена медицинска документация, от която се
установява, че непосредствено след процесния инцидент ищцата е постъпила
в Спешния център при УМБАЛ Бургас, направени са й били изследвания и
консултации, след което ищцата е била настанена в отделението по
Неврохирургия. Установени били дифузна травма на главния мозък, без
открита вътречерпна травма, други вътречерепни травми, без открита
5
вътречерпна травма, открита рана по окосмената част от главата, счупване на
ребро, закрито, счупвания на горния край на тибията (голям пищял), закрито.
Изписана била на 13.02.2024 г., с подобрение. Междувременно били
проведени консултации с хирург и ортопед. Към момента на прегледа не е
имало данни за ОХК и ОДН, както и за травматични поражения по гръден кош
и абдомен. Що се отнася до фрактурата на лява проксимална тибия с
дислокация, на ищцата е била поставена имобилизация с гипсова шина при
заявено мнение за оперативно лечение. За периода 20.03.2024 г. – 27.03.2024 г.
на ищцата е проведена рехабилитация в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина при МБАЛ Бургас АД.
По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по
която дава заключение, че в резултат на ПТП ищцата получила следните
травматични увреждания: дифузна травма на главния мозък, изразяваща се в
наличие на вътречерепни увреждания по главния мозък – малки контузионни
вътречерепни увреждания по главния мозък в дясно челно и слепоочно,
дискретен субарахноиден кръвоизлив. Тази травма е реализирала медико-
биологичния признак за разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Разместеното счупване на левия голям пищял е реализирало медико-
биологичния квалифициращ признак трайно затруднение движението на
левия долен крайник за срок от 4-5 месеца. Останалите травматични
увреждания – разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, оток и рана
на дясната подбедрица са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Вещото лице не е установило данни за нарушаване
качеството на живот на пострадалата, като описаното счупване е заздравяло
без усложнения. Приложената към делото медицинска документация не дава
основание на вещото лице да направи извод за усложнения в оздравителния
процес, които да водят до остатъчни последици. Съгласно същата, няма и
данни за наличие на придружаващи заболявания. Посочено от вещото лице е и
това, че непосредствено след травмата, преди крайника да бъде имобилизиран
и да започне лечението, интензитета на болката е бил голям. Относно
травмата на реброто, вещото лице допуска възможността пострадалата да е
изпитвала болки, както и възможността от претърпяната травма на главата да
е имала загуба на памет, каквато възможност е налице и без настъпилия
инцидент поради възрастта на ищцата. Вещото лице посочва, че борбата с
болката се е явявала съществена част от цялостната терапевтична схема и
нейният интензитет намалява. Към момента на прегледа ищцата се е
придвижвала с бастун поради чувство на слабост в левия крак. Като
механизъм на получените увреждания вещото лице посочва действието на
твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети, каквито могат да са външните
части на автомобила с последващо падане на терен. В съдебно заседание на
10.07.2025 г. вещото лице заключава, че в резултат на ПТП няма прегазване на
крайника на ищцата, тъй като в противен случай би имало отпечатъци от
грайферите на гумата, а данни за такива няма в медицинската документация и
в тази връзка пояснява, че при преминаване на автомобила върху кожата,
може да се получи, но може и да няма счупване, получава се обаче една
кухина на мястото, където е преминала гумата, между кожата и
6
мускулатурата.
Съдът кредитира като обективни и компетентни заключенията на
вещите лице и приема, че установените травматични увреждания на ищцата
са с доказан произход и имат пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
По искане на ищцовата страна, в съдебно заседание е разпитана
свидетелката М. Н., дъщеря на ищцата, от чийто показания се установява, че
на 04.02.2024 г. е била заедно с ищцата. На излизане от магазина двете
тръгнали в посока ляво платно, от двете страни на което е имало паркирани
автомобили, като са се движили в дясната му част, срещу движението, тъй
като в лявата част на платното имало поставена пътна маркировка – стрелка,
указваща посоката на движение на автомобилите.
От показанията на свидетелката става ясно и това, че след инцидента,
ищцата е била на болнично лечение в продължение на 10 дни, имала е силно
главоболие, позиви за повръщане, не е можела да става и да се движи, както и
сама да се храни или ходи до тоалетна. В повечето случаи е била на подлога.
След изписването й, ищцата все още не била възстановена, в продължение на
месец не е трябвало да има никакви движения. В продължение на 4-5 месеца
същата се нуждаела от грижи, което наложило свидетелката да я гледа и да се
грижи за нея. През целия период на обездвижване се наложило свидетелката
да обтрива тялото й с масажни движения. Едва към м.септември ищцата
започнала да се изправя. До тогава се изправяла само до седнало положение.
Започнала да се придвижва с проходилка и с помощ от свидетелката,
първоначално за около 10-15 минути, след което започнала да прави по една,
две стъпки. През целия възстановителен период приемала медикаменти,
повечето от които болкоуспокояващи поради силното главоболие и болки в
крака. Свидетелката твърди, че преди инцидента майка й е била много дейна,
приемала лекарства само за кръвно, докато към момента е с ограничение в
движенията и се движи само с бастун.
По искане на третото лице-помагач са разпитани свидетелите В. Н. и С.
К., чийто показания кореспондират помежду си и допълват показанията на
свидетелката Н. в частта, в която същата твърди, че на *** няма пешеходна
пътека, по която клиентите на търговския обект да се придвижат до колите си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, а според чл.429, ал.1 от КЗ
застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност", се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест
7
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
увредилото го лице и ответника, настъпило увреждане, причинено от виновно
и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Безспорно по делото е, че към датата на процесното ПТП по отношение
на лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег.№******* е
действала валидна за периода 29.11.2023 г. – 28.11.2024 г. застрахователна
полица, което от своя страна обуславя правото на пострадалата да предяви
прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ. Налице са и елементите от фактическия
състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на
застраховка "Гражданска отговорност", а именно извършено виновно
противоправно деяние, причинна връзка между деянието и причинения
вредоносен резултат. Последните обстоятелства са установени с влязъл в сила
съдебен акт, постановен в производството по НОХД №1228/2025 г. по описа
на Районен съд Бургас и съобразно чл.300 от ГПК те са задължителни за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността
на дееца (решение №47/23.04.2012 г. по т.д.№340/2011 г. на ВКС).
Налага се следователно извод, че искът за заплащане на застрахователно
обезщетение, е доказан по основание.
Спорните между страните въпроси са относно размера на дължимото
обезщетение, както и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат и в
какъв процент?
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
мотивира със следното:
Доколкото причинените неимуществени вреди – болки и страдания не
могат да бъдат поправени, налице са други, заместващи блага, чрез които
същите да бъдат възмездени, а именно чрез парично обезщетение, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост и вътрешно убеждение
като отчете характера и обема на действително претърпените (доказани
вреди), обстоятелството, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото деяние такива, а продължават и след това,
възрастта на ищеца към момента на ПТП, интензитета на понесените от него
болки и страдания, както и социално-икономическите условия в страната,
определящи критерия за жизнен стандарт към момента на настъпване на
вредите през м.февруари 2024 г.
Съобразявайки гореизложеното и установените по делото факти, че към
датата на деянието ищцата е била на 81 години, получените от нея в резултат
на произшествието множество телесни увреждания - дифузна травма на
главния мозък, изразяваща се в наличие на вътречерепни увреждания по
главния мозък – малки контузионни вътречерепни увреждания по главния
мозък в дясно челно и слепоочно, дискретен субарахноиден кръвоизлив,
8
реализираща медико-биологичния признак за разстройство на здравето,
временно опасно за живота, разместено счупване на левия голям пищял,
реализиращ медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение
движението на левия долен крайник за срок от 4-5 месеца, разкъсно-контузна
рана в тилната област на главата, оток и рана на дясната подбедрица,
причиняващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
сравнително продължителния период на възстановяване, силните болки и
страдания, резултат от причинените телесни увреждания, неудобството от
това, че е била обездвижена и на легло за повече от месец, дават основание на
съдът да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000
лева, който размер съдът приема, че отговаря на потребностите на
пострадалото лице от обезщетяване.
При така определения размер за неимуществени вреди съдът пристъпва
към разглеждане на въведеното с отговора на исковата молба защитно
възражение на застрахователя и третото лице – негов помагач за
съпричиняване от страна на пострадалата, като твърденията са че същата се е
намирала на пътното платно, предназначено за движение на автомобили, на
място, където това не е разрешено, извън пешеходната пътека и без да се
съобрази с положението и скоростта на приближаващия автомобил.
В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, този факт подлежи на изрично доказване от
страната, която е въвела защитното възражение (решение №92/24.07.2013 г. по
т.д.№540/2012 г. на ВКС, решение №151/12.11.2012 г. по т.д.№1140/2011 г. на
ВКС, решение №54/22.05.2012 г. по т.д.№316/2011 г. на ВКС и др.).
Приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия
(действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на вредоносния резултат. Принос по смисъла на
посочената разпоредба е налице, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането. Като допълнение следва да се
изложи, че при обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от
преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на
пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия съставлява пряка
и непосредствена причина за настъпване на вредите. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причина връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, като с поведението си е
създал условия или е улеснил неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за прилагането на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не
би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат.
Установи се в настоящия казус качеството на пострадалата ищца на
9
пешеходец, поради което и участието й в инцидента и приносът й за
настъпилите увреждания следва да се преценяват от гледна точка на правата и
задълженията й като пешеходец. В случая, приложимата норма е тази на
чл.108 от ЗДвП, съгласно която пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно. Пешеходците могат да се движат по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства по възможност до лявата му граница: когато няма
тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани; при пренасяне
или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението
на другите пешеходци.
Установи се по делото, че непосредствено преди инцидента ищцата се е
движила по най-лявото пътно платно от паркинга пред ***, в дясната му
половина, противоположно на посоката на движение на пътните превозни
средства. На платното не е имало тротоар или банкет, нито обозначена
маркировка за пешеходна пътека, поради което и съдът приема, че
поведението на ищцата като пешеходец не е било в нарушение на цитираната
по-горе норма. Действително, пострадалата ищца не е спазила изискването да
се движи по възможност най-близо до паркоместата в ляво от нея, но
доколкото по делото не се установява с категоричност дали спазването на това
условие би осуетило настъпването на пътния инцидент, изводът който се
налага е, че ищцата не е съпричинител на вредоносния резултат. Изводът на
съда за наличие на принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива
на предположения, а следва да бъде доказан по несъмнен начин, чрез
установяване на конкретни действия или бездействия на увредения, намиращи
се в причинна връзка с настъпването на вредоносното събитие и/или на
вредите от него. Такова доказване не бе проведено в настоящето производство
от ответника застраховател, поради което и съдът приема, че поведението на
ищцата като пешеходец не се намира в пряка причинно-следствена връзка с
вредите, обуславящо наличието на тяхното съпричиняване, поради което и не
е налице основанието, визирано в разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта. Напротив,
несъмнено се установи, че дори и при това местоположение на ищцата на
пътното платно, не би се стигнало до пътния инцидент, ако водачът на
застрахования при ответника лек автомобил се бе движил със съобразена на
пътните условия скорост от 20 км./ч., или с не-повече от 22,30 км./ч., или най-
вдясно на пътното платно, както изискват нормите на чл.8, ал.1, чл.20, ал.2 и
чл.21 от ЗДвП, поради което и съдът приема, че изключителна вина за
настъпването на ПТП има водачът на лекия автомобил.
С горните мотиви съдът отхвърля защитното възражение на ответника
поради липса на доказано съпричиняване. Определеният от съда размер от
35 000 лева на обезщетението за неимуществени вреди не подлежи на
намаляване. За разликата до предявения размер от 45 000 лева, искът ще бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, то съдът съобразява
10
разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ съгласно която лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т.2 на чл.429 КЗ, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, точка 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая съобразно правилата на чл.380, ал.1 от КЗ
ищцата е уведомила застрахователя за настъпилото ПТП на 08.04.2024 г., но и
до настоящия момент не е получила плащане.
Ето защо съдът счита, че върху присъденото обезщетение от 35 000 лева
се дължи законна лихва за забава, считано от 08.04.2024 г. до окончателното
плащане на сумата.
Тъй като съдът намери ищцовата претенция за доказана по основание,
то следва да бъде разгледана и претенцията, насочена от ответната страна,
против конституираното в производството по делото трето лице помагач –Н.
К. В.. Претенцията е предявена при условията на евентуалност и с уважаване
на главните искове се установява нейната висящност, поради което и съдът й
дължи произнасяне.
Съгласно приложимата към датата на ПТП норма на чл.500, ал.1, т.1 от
КЗ, освен в случаите по чл.433, т.1, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка
за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Безспорно установено е по делото, че водачът на процесния автомобил
към момента на настъпване на ПТП го е управлявал след употреба на алкохол,
с концентрация на алкохол в кръвта от 0,72 промила на хиляда, което е над
допустимата по закон (чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП) норма от 0,5 промила на хиляда,
което е достатъчно основание за регресната претенция на ответника
застраховател. Предявените обратни искове за изплатеното от застрахователя
обезщетение на пострадалото лице срещу виновния водач следователно се
явяват основателни и следва да се уважат в предявения размер от 30 000 лева,
като сумата се дължи ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на обратния иск на 19.02.2025 г. до окончателното й изплащане.
За периода 08.04.2024 г. – 18.02.2025 г., искът ще бъде отхвърлен като
неоснователен.
Що се отнася до възраженията на ответника по обратния иск, подробно
изложени в отговора на исковата му молба, с оглед на установената по делото
фактическа обстановка и правни изводи, то същите не се споделят от съда като
11
основателни.
При този изход на спора, направеното искане и представените
доказателства за осъществена безплатна адвокатска помощ, на адв.П.В. следва
да се присъдят разноски в размер на 3450 лева на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв. и чл.78, ал.1 от ГПК, които следва да се възложат в тежест на ответната
застрахователна компания.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответната застрахователна компания
също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
съобразно представения списък, или й се дължи от ищцата сумата от 826,67
лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на БОС държавна такса от 1400 лева и съдебно деловодни
разноски за депозити за вещи лица в общ размер на 466,67 лева, или всичко в
размер на 1866,67 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът по обратния иск следва да възстанови сторените от ищеца
по обратния иск разноски, които възлизат на сумата от 1200 лева за платена
държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, съдебен адрес в гр.Ямбол,
ул.“Бузлуджа“ №15, ет.3, офис 16, ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. Н., ЕГН **********,
адрес в ***, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“В. Априлов“ №18, ет.3, офис 6, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 35 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, резултат на нанесените й телесни увреди, настъпили при ПТП от
04.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на уведомяване на
ответника на 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения размер от 35 000 лева до
претендирания размер от 45 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. К. В., ЕГН **********, адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов, съдебен адрес в гр.Ямбол, ул.“Бузлуджа“
№15, ет.3, офис 16, на основание чл.500 от КЗ, сумата от 30 000 лева,
представляваща регресно притезание по иска на Б. С. Н., ЕГН ********** за
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание,
резултат на нанесените й телесни увреди, настъпили при ПТП от 04.02.2024 г.,
ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска на 19.02.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода
08.04.2024 г. – 18.02.2025 г., при условие, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
12
********* изпълни задължението си спрямо Б. С. Н., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, съдебен адрес в гр.Ямбол,
ул.“Бузлуджа“ №15, ет.3, офис 16, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Панайт Йовчев
Велков от АК-Бургас, адрес на кантора в гр.Бургас, ул.“В. Априлов“ №18, ет.3,
офис 6, сумата от 3450,00 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Б. С. Н., ЕГН **********, адрес в ***, съдебен адрес в
гр.Бургас, ул.“В. Априлов“ №18, ет.3, офис 6, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов, съдебен адрес в гр.Ямбол, ул.“Бузлуджа“ №15, ет.3,
офис 16, сумата от 826,67 лева, представляваща направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. К. В., ЕГН **********, адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов, съдебен адрес в гр.Ямбол, ул.“Бузлуджа“ №15, ет.3,
офис 16, сумата от 1200 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, съдебен адрес в гр.Ямбол,
ул.“Бузлуджа“ №15, ет.3, офис 16, да заплати по сметка на ОС-Бургас сумата
от 1866,67 лева, представляваща държавна такса и съдебно деловодни
разноски за депозити за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* - Н. К. В., ЕГН
**********.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Апелативен съд -
Бургас, с въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от
връчване на препис от него.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13