№ 185
гр. С., 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20245500900482 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание: чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от
ЗЗД.
Образувано по искова молба от И. Г. А. от гр.С. против ЗК „Л.“ АД –
гр.С. с цена на предявените искове: 100 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и сумите: 2261,95 лева и 5 500 лв. – обезщетения за
имуществени вреди.
В исковата молба е изложено, че на 09.05.2024 г. около 15:15 ч. в общ.
С., на път ІІ-57, км 2+500, на входа на З. - С., е настъпило ПТП с участието на
ППС марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с ДКН **, собственост на и управлявано
от Д. К. Н., ЕГН: **********, и ППС марка „Мазда 2“ с ДКН **, собственост
на И. Г. А., ЕГН: **********, и управлявано от Г.М.Т., ЕГН: **********.
Посочен е следният механизъм на ПТП: на посочената дата и място ППС
марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с ДКН **, управлявано от Д. К. Н., се движило в
посока от с. М. към гр. С., като на км 2+500, на входа на З. - С. блъска
предприелия ляв завой лек автомобил марка „Мазда 2“ с ДКН **, управлявано
от Г.М.Т.. В резултат на настъпилото ПТП пътуващата в лек автомобил
„Мазда 2“ с ДКН ** И. Г. А. получава следните травматични увреждания:
разкъсно-контузна рана на челюстта, закрита фрактура на долна челюст вляво,
избити зъби, тежка травма на глава и травма на гръден кош.
1
Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на
водача на ППС марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с ДКН **, Д. К. Н., който не
съобразява поведението си на пътя с останалите участници в движението по
пътищата и блъска лек автомобил марка „Мазда 2“ с ДКН **.
Сочи се, че за увреждащия лек автомобил е налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
’’З. Л.” АД, обективирана в застрахователна полица BG/22/124001348524 със
срок на валидност от 00:00:00 ч. на 02.05.2024 г. до 23:59:00 ч. на 01.05.2025 г.,
тоест към момента на настъпване на ПТП за същия е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
В ОД на МВР гр. С. по повод настъпилото ПТП е образувано ДП №1228
ЗМ-130/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С. за
престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.
Твърди се, че безспорно е установено, че получените от И. Г. А. телесни
увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното
поведение на водача Д. К. Н..
След настъпване на пътнотранспортното произшествие и получените
травми И. Г. А. е откарана и прегледана в Център за спешна медицинска
помощ гр. С.. Била е трудно контактна със силни болки в травматичните
области. Хоспитализирана е в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „**“
АД гр. С., където са направени необходимите изследвания и са установени
гореописаните травматични увреждания. Болничният престой е бил
продължителен - 10 дни. След изписването от болницата пострадалата се
оплаквала от силни болки и оток в лявата част на долната челюст, поради
които не можела да се храни и които наложили хоспитализация в Клиника по
ЛЧХ при УМБАЛ „**“ ЕАД гр. П.. Установено е наличието на фрактура на
долната челюст вляво, лицева асиметрия, затруднени и болезнени движения в
устата. Под локална анестезия е извършена интервенция по поставяне на
метални шини в устата. След операцията пострадалата се оплаква от болки в
челюстта, зачервени, болезнени и разранени венци. Следва нова
хоспитализация в Клиника по ЛЧХ при УМБАЛ „**“ ЕАД гр. П.. Под локална
анестезия металните фиксиращи устройства са отстранени. Твърди се, че
възстановяването от травмите е изключително продължително и все още не е
завършило, като същото е съпроводено с много силни болки и страдания.
2
Дълго време И. А. е била неспособна да говори и да се храни, имала е нужда
от чужда помощ и грижи. Към днешна дата пострадалата продължава да
търпи болки и страдания.
Сочи се, че преживеният стрес е оказал влияние и върху психическото и
емоционално състояние на И. А.. След инцидента тя е силно притеснена,
неспокойна, потисната и напрегната. Непрекъснато мисли за случилото се,
което провокира чести страхови изживявания. Пострадалата се е затворила
вкъщи, рязко е ограничила социалните си контакти, няма желание да
извършва обичайните си дейности и да контактува с хора, което е
изключително нетипично за човека, който е била преди инцидента. Известен
период от време е имала проблеми със съня. Твърди се, че и към настоящия
момент И. А. изпитва страх от автомобили. Освен това, изпитва и непрекъснат
страх, че вече не е пълноценен човек.
В резултат на получените телесни увреждания пострадалата е извършила и
редица разходи, свързани с тях в общ размер на 161.95 лв. /сто шестдесет и
един лева и деветдесет и пет стотинки/, от които: 58 лв., заплатени за
потребителска такса за болничен престой по фактура №**********/20.05.2024
г.; 11 лв., заплатени за административни услуги - запис на образно изследване
на CD по фактура №**********/20.05.2024 г.; 52.68 лв., заплатени за
медикаменти по касов бон от 22.05.2024г.: 16.89 лв., заплатени за медикаменти
по касов бон от 03.06.2024 г.; 6.49 лв., заплатени за медикаменти по касов бон
от 06.06.2024 г.; 16.89 лв., заплатени за медикаменти по касов бон от
10.06.2024 г.
Освен това се сочи, че след настъпилото пътнотранспортно
произшествие лек автомобил марка „Мазда 2“ с ДКН **, собственост на
пострадалата, е с такава концентрация на увреждания, че е напълно негоден за
употреба. Увредени са: заден ляв панел, външен ляв стоп, заден ляв
подкалник, заден капак, задно стъкло, задна броня, външен ляв държан броня,
леви габарити за мъгла комплект, носач задна броня, задна престилка, под
багажник, задна лява врата, задно ляво стъкло врата, задна лява облицовка
врата, таван, ляв аербег глава, заден ляв амортисьор, греда заден мост, лява
вътрешна странична стена, дясна вътрешна странична стена, предна лява
врата. Тоест, налице е тотална щета на превозното средство. Посочва се, че от
една страна същото е негодно за възстановяване с оглед всички деформации и
3
увреждания, а от друга страна, евентуален опит да се извърши такъв ремонт
би бил икономически напълно нецелесъобразен. Към датата на настъпване на
процесното ПТП, 09.05.2024 г., пазарната стойност на ППС е в размер на
10000 лв. /десет хиляди лева/ и в тази връзка счита, че реалната имуществена
вреда възлиза именно на тази стойност.
В конкретния случай съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със
застрахователна претенция вх. №0025/27.05.2024 г. И. Г. А. е предявила
претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди пред „З. Л.“ АД. Представила е и всички налични у нея документи, в
това число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочила е и
банкова сметка за превеждане на обезщетението.
Сочи се, че с писмо с изх. №4606/30.05.2024 г. ответникът е изискал
предоставянето на допълнителни документи по заведената застрахователна
претенция, тъй като за застрахователното дружество не е налице основание да
уважи предявената претенция. Заявено е, че към онзи момент обаче, ищцата
не е разполагала с материалите по образуваното досъдебно производство и за
нея е било обективно невъзможно да ги представи на застрахователя. Въпреки
представянето на всички налични и относими към случая документи пред
ответника, до настоящия момент дружеството не се е произнесло по
заведената претенция - не е определило и не е изплатило обезщетение, нито е
отказало изплащането на такова.
За ищцата възниква правен интерес да предяви осъдителен иск против
ответното дружество.
Направено е искане да се постанови решение, с което да се осъди "З. Л."
АД, със седалище и адрес на управление гр. С., **, вписано в ТРРЮЛНЦ с
ЕИК: ** да заплати на И. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., **,
следните суми:
- 100000 лв. /сто хиляди лева/, представляващи обезщетение за
претърпени от И. Г. А. неимуществени вреди - болки и страдания от получени
травми, от които:
- 60000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от закрита фрактура на
челюстта вляво, разкъсно-контузна рана на челюстта и избити зъби;
4
- 36000 лв. /тридесет и шест хиляди лева/, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от травма на глава;
- 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от травма на гръден
кош.
- 161.95 лв. /сто шестдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляващи обезщетение за претърпени от И. Г. А. имуществени вреди -
извършени разходи за лечението и възстановяването от травмите, от които:
- 58 лв. /петдесет и осем лева/, представляващи извършени разходи за
потребителска такса за болничен престой по Фактура
№**********/20.05.2024 г.
- 11 лв. /единадесет лева/, представляващи извършени разходи за
административни услуги - запис на образно медииинско изследване на CD по
Фактура №**********/20.05.2024 г.
- 92.95 лв. /деветдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляващи извършени разходи за медикаменти по касов бон от
22.05.2024г., 03.06.2024 г., 06.06.2024 г. и 10.06.2024 г.
- 10000 лв. /десет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
имуществени вреди в следствие на тотална шета на лек автомобил „Мазда 2“ с
ЛКН **.
Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 27.05.2024 г.,
датата на която е заведена застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ, до
окончателно изплащане на сумата.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА, като моли на основание §2а от
ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху чистата сума на адвокатското възнаграждение да бъде
присъден и 20% ДДС.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва банкова
сметка.
В законния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който изразява следното становище по предявените исковете:
Оспорва изцяло предявените искови претенции за имуществени и
5
неимуществени вреди по основание и по размер, които счита същите за
недължими, а отделно - за прекомерни.
Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди.
Оспорва твърденията в исковата молба за осъществено от Д. К. Н.
противоправно поведение при управление на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 220“, с peг. № **, изразило се в нарушение на правила
за движение по пътищата, по причина от което да е настъпило
пътнотранспортно произшествие от 09.05.2024г., както също така оспорва и
твърдението, че по причина от осъществяване на механизма на ПТП за И. Г. А.
са настъпили телесни травми, от които се поддържа за нея да са възникнали и
да са били търпени нематериални вреди.
Заявява, че от приложените към исковата молба преписи на писмени
доказателства е видно, че по случая е образувано наказателно производство,
но не може да бъде установено каква е съдбата му, дали е приключило с
влязло в сила решение на съда и по този начин липсва възможността да се
приложи разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Поради това, изцяло оспорва
наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта:
противоправност и вина на действията на водача; причинно - следствена
връзка между действията на застрахования към ответното дружество водач и
настъпилия вредоносен резултат, като наличието на същите е изцяло в кръга
на доказване на ищцата.
При наличието на висящност на наказателното производство, счита, че е
налице основание по силата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на
настоящото гражданско производство до приключване на наказателното
такова. Счита, че спирането е наложително поради необходимостта от
установяването в хода на наказателното разследване на обстоятелства,
обуславящи разрешаването на настоящия гражданскоправен спор и
прилагането на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
Твърди, че не е установен механизма на настъпване на произшествието,
съответно - оспорва твърденията за механизма, изложени в исковата молба,
тъй като приложените доказателства не го установяват.
Според ответника, процесното ПТП е осъществено виновно от водача на
6
лек автомобил марка „Мазда”, модел „2”, с рег.№ **, който е в нарушение на
цяла система от забрани, които са регламентирани последователно в чл. 25,
ал.1, чл.26, ал.1 и чл. 37, ал.2 от ЗДвП.
Нарушенията се изразяват в следното:
Заявява, че водача Г.Т., при управление на лек автомобил марка „Мазда”
по двупосочен път с две пътни ленти, е предприел завой наляво за навлизане в
друг път с крайпътен имот, преминавайки от дясната пътна лента в лявата
пътна лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност за минаващия
покрай него лек автомобил марка „Мерцедес” и без да се съобрази неговото
положение, посока и скорост на движение.
Посочва, че преди да започне маневрата за завиване наляво, водача Г.Т.
не е подал своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал, чрез
светлинния пътепоказател на превозното средство, с което е поставил в
невъзможност вече изпреварващия водач на лек автомобил „Мерцедес” да
съобрази предстоящата маневра за завиване наляво, вследствие на която
маневра са се пресекли траекториите на двете превозни средства и е
настъпилото ПТП.
Твърди, че водача Г.Т., при управление на лек автомобил марка „Мазда”,
при извършване на завой наляво, не е пропуснал движещия се по пътя, който
напуска, изпреварващ го в този момент, лек автомобил марка „Мерцедес”,
вследствие на което е настъпил процесния инцидент.
Посочва съдебна практика и твърди, че водачът на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 220“, с peг. № ** няма вина за настъпилото ПТП.
Счита, че не са налице основанията за ангажиране на договорната
отговорност на ответното дружество и претенцията е изцяло неоснователна.
Намира, че не са установени елементите от фактическия състав на
непозволено увреждане и оспорва настъпването на деликт с механизъм, който
се твърди от ищцовата страна.
Алтернативно твърди, че процесното ПТП е осъществено в условията на
независимо съпричиняване от страна на водачите на двете моторни превозни
средства, участвали в произшествието. Водачът на лек автомобил марка
„Мазда” е предприел разрешена маневра завой на ляво, на определеното за
това място, но предвид мястото на настъпване на удара, явно не е действал с
7
повишено внимание и е допуснал нарушения на чл. 25, ал.1, чл.26, ал.1 и чл.
37, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл посочва съдебна практика.
Оспорва механизма на ПТП изложен в исковата молба, като прави
възражение за съпричиняване от страна на ищцата към настъпването на
собствените й травми, поради извършени нарушения на чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП, изразило се в пътуване на ищцата в моторно превозно средство без
правилно поставен обезопасителен колан.
Твърди, че телесните травми на пострадалата са възникнали поради
свободното движение на тялото й във вътрешността на автомобила, възможно
поради липсата на поставени предпазни колани и са настъпили в резултат от
пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на
широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което
поддържа възражение за изключителен принос на пострадалата за настъпване
на травмите при осъществяване на транспортния инцидент.
Твърди, че при положение, че ищцата е била с поставен обезопасителен
колан по времето на настъпване на ПТП, нямаше да настъпят констатираните
травми, а други по-леки по медикобиологичен характер, или нямаше да
настъпят изобщо.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер.
Оспорва твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите
травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и
твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и
причинно - следствената им връзка с процесното събитие.
Оспорва изцяло твърдението, че ищцата е преживяла много дълъг
период на възстановяване.
Оспорва твърдението, че вследствие на получените от ищцата травми,
същата и към настоящия момент продължава да търпи болки и страдания.
Оспорва твърдението, че вследствие на процесното ПТП ищцата е
изпитвала болки и страдания в продължение на дълъг период от време.
Оспорва твърдението, че пътния инцидент се е отразил и на
психическото състояние на пострадалата.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди,
съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД.
8
Поддържа, че претендираните парични суми са в изключително
завишени размери.
Поддържа, че исковата сума е недължима поради самоувреждания на
ищцата, по изложените вече съображения, като претендираните суми за
неимуществени вреди е прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за имуществени вреди, поради неоснователност на
претенцията за неимуществени вреди, по изложените по-горе аргументи.
Оспорва размера на претенцията за имуществени вреди, като счита, че
същата също е прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва твърдението на ищцата, че процесния автомобил представлява
„тотална щета“. Стойността за възстановяване на увреждания по лек
автомобил марка „Мазда“, модел „2”, с peг. № **, възникнали вследствие на
процесното ПТП, не надхвърля стойността на автомобила, поради което
твърди, че не е налице тотална щета на моторното превозно средство съгласно
разпоредбата на чл. 390, ал.2, като се аргументира с чл.18а, ал.2, т.1 от
НАРЕДБА № 1-45 от 24.03.2000 г.
Заявява, че в конкретния случай, ответното дружество не е уведомило
съответното звено "Пътна полиция" за взето решение за изплащане на тотална
щета, като при прекратяването на регистрацията на процесното МПС, видно
от наличието на представеното по делото Свидетелство за регистрация на
МПС част II и от надписа върху Свидетелство за регистрация на МПС част I,
не е спазена разпоредбата чл.18а, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1-45 от 24.03.2000
г.
Сочи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 390, ал. 1 от Кодекса
за застраховането, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална
щета на МПС, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна
услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета.
Твърди, че сред приложените към исковата молба доказателства липсва
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на
9
регистрацията е поради настъпила тотална щета. Напротив, по
ликвидационната преписка са представени Свидетелство за регистрация на
МПС - част I и част II на процесния автомобил, от което е видно, че същия не е
дерегистриан.
По аргумент на чл. 390, ал. 1 от Кодекса за застраховането, възразява да
се присъжда застрахователно обезщетение за увреждания по процесния
автомобил, без същия да е дерегистриран по надлежния ред.
Оспорва твърдението, че действителната стойност на процесното МПС
към датата на процесното ПТП - 09.05.2024г. е в размер на 10 000 лв., като
оспорва дължимостта на застрахователно обезщетение, равняващо се на 100%
от посочената от ищеца действителната стойност на процесния автомобил.
Заявява, че съгласно съдебната практика от стойността на увреденото МПС се
изважда стойността на запазените му части при определяне на
застрахователното обезщетение.
Предвид стойността на запазените части на процесното МПС и средната
пазарна стойност на същото, оспорва размера на исковата претенция в размер
на 10 000 лв.
Счита, че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на
действително претърпените вреди. Заявява, че размерът на вредите на лек
автомобил марка следва да бъде определен съгласно чл.499, ал.2 от КЗ по
методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане, приложима към
момента на събитието, като цитира и коментира съдебна практика.
Сочи, че при ответното дружество е подадено искане за определяне на
застрахователно обезщетение от ищеца, по което са били образувани
застрахователни преписки № 0000-1000- 03-24-7417 и преписка № 0000-5000-
24-001836. По посочените преписки са изискани допълнителни документи,
които не са представени, поради което поддържа, че застрахователя не е
изпаднал в забава от момента на ПТП и претенцията по предявения акцесорен
иск е неоснователна, вкл. по аргумент от чл. 497 от Кодекса за застраховането.
Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищцата на
направени по делото разноски.
Оспорва и размера на адвокатския хонорар.
Счита за неоснователна претенцията за присъждане на отделен хонорар
10
за всяка една претенциите, обективирани в исковата молба.
Претендира направените от ответника разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата е представила по делото допълнителна искова молба, с която
прави следните пояснения и възражения:
По отношение на твърдението на ответното дружество, че в настоящия
случай са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на
производството, счита същото за неоснователно, като излага съображения в
тази връзка.
Счита за неоснователно възражението на ответника за неоснователност
на предявените искове поради неизяснения механизъм и място на настъпилото
пътнотранспортно произшествие, както и поради липсата на вина на водача Д.
К. Н.. Заявява, че нарушението на ЗДвП, извършено от водача на лек
автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с ДКН ** е безспорно установено, предвид
което са налице всички предпоставки и елементи от фактическия състав на
ангажиране отговорността на застрахователя. Сочи, че по делото е представен
Констативен протокол за ПТП, видно от който произшествието е настъпило на
09.05.2024 г. около 15:15 ч. в общ. С., на път ІІ-57, км 2+500, на входа на З. -
С.. Водачът Д. Н. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата като
при движение в посока от с. М. към гр. С., км 2+500, на кръстовището за З. -
С., започва маневра изпреварване на колона от автомобили, движещи се пред
него в посока гр. С.. По това време лек автомобил „Мазда 2“ с ДКН **,
управляван от Г.М.Т., е предприел маневра ляв завой към Земеделския
институт. Твърди се, че водачът Н. не се съобразява с въведената организация
на движение, а именно забранено изпреварване и забранено движение със
скорост по-висока от 60 км/ч, навлиза в лентата за насрещно движение, и
настъпва удар с извършващия маневра ляв завой автомобил. Заявява се, че
водачът Н. не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна
обстановка и с положението на останалите участници в движението. С
поведението си Н. се е отклонил от предписанията на нормата на чл. 42, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, както и не е спазил и вмененото с нормата на ал. 2, т. 2 и т. 3
задължение, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена
за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея, както и да се убеди, че като се движи с
11
безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време. Освен
това се сочи, че е нарушил и нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като се е движил
с неразрешена скорост на движение. Посочва се, че с исковата молба е
представено заключение на Автотехническа експертиза, изготвена по ДП и са
развити съображения.
Оспорва изложените в отговора твърдения, че с поведението си водачът
Тенев е нарушил правилата на чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от ЗДвП.
Твърди се, че той е подал сигнал със светлинен пътепоказател преди
предприемане на маневрата. Намира за напълно неоснователно и изложеното
в условията на евентуалност възражение за независимо съпричиняване на
вредите от двамата водачи, тъй като техническата причина за настъпилото
ПТП е предприетото изпреварване от водача Н.. Заявява, че изводите на
ответника за липса на основание за ангажиране на отговорността му и за липса
на вина на водача Н. са недоказани и неоснователни на този етап от процеса,
тъй като са предприети необходимите действия за изясняване както на
механизма на ПТП, така и на вината на водача Д. К. Н. чрез изготвяне на
експертни заключения.
По отношение на възражението на ответника за прекомерност на
размера на предявените искове за неимуществени вреди, счита същото за
бланкетно изложено, неаргументирано и неоснователно. Посочва се, че
преценката относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и
относно техния размер следва да се направи след анализ на всички факти и
обстоятелства, които имат значение по делото. Сочи се, че с исковата молба са
направени доказателствени искания именно в тази посока и се цитира съдебна
практика.
Освен това се сочи, че разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква
обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено по справедливост
от съда.
Сочи се, че всички изложени в исковата молба твърдения подлежат на
доказване в настоящото производство и именно за това с исковата молба са
поискани редица доказателствени искания.
Освен това се сочи, след толкова тежък инцидент неминуемо
психичното здраве на пострадалата е тежко увредено и съществено променено
спрямо времето преди това. Посочва се съдебна практика.
12
Заявява се, че размерът на претендираното обезщетение е съобразен от
една страна с принципа за справедливост с оглед действително претърпените
болки и страдания от ищцата, а от друга страна - с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО, със социално-икономическите условия в
страната, както и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този
вид. Отбелязва се, че с петитума на исковата молба ясно са посочени
получените от ищцата травми е определен размер на обезщетение за тях
съгласно практиката при компенсиране на вреди, произтекли от съответния
вид телесно увреждане.
Намира за неоснователно твърдението относно наличието на
съпричиняване от страна на пострадалата И. А., като се твърди, че не са
налице доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП И. А. категорично е
била с поставен обезопасителен колан. Отбелязва се, че извън всякакво
съмнение е, че основната техническа причина за настъпване на ПТП е
изпреварването на колона от автомобили от страна на водача Н.. Освен това се
сочи, че наличието на принос от пострадалия трябва да се докаже по
категоричен начин от страната, която прави възражение за съпричиняване.
Намира, че такова доказване не е направено от страна на ответника. Посочва
задължителната практика на ВКС и счита, че следва да е налице причинна
връзка между действията на пострадалия и причинения вредоносен резултат,
каквато в случая категорично липсва.
По отношение на възражението на ответника за неоснователност на иска
за имуществени вреди поради липса на връзка между получените в следствие
на произшествието травми и провежданото лечение, счита същото за
неоснователно и немотивирано. Посочва, че в исковата молба разходите са
описани поотделно и са приложени доказателства за всеки един от тях.
Твърди се, че всички разходи са извършени за медикаменти и медицински и
административни услуги и безспорно произтичат от настъпилото
пътнотранспортно произшествие и произтеклите от него увреждания. Сочи се,
че именно в тази връзка е зададен и въпрос към съдебномедицинската
експертиза.
Намира за неоснователно възражението за неоснователност на иска за
13
имуществени вреди в следствие на тотална щета на лек автомобил „Мазда 2“ с
ДКН **, собственост на пострадалата. Със застрахователната претенция по чл.
380 от КЗ И. Г. А. е предявила претенция за заплащане на такова обезщетение.
Извършен е оглед на МПС, като е установено, че същото е с такава
концентрация на увреждания, че е напълно негоден за употреба. Твърди се, че
е налице тотална щета на превозното средство. Сочи се, че същото е негодно
за възстановяване с оглед всички деформации и увреждания, а от друга
страна, евентуален опит да се извърши такъв ремонт би бил икономически
напълно нецелесъобразен. Посочва се, че към датата на настъпване на
процесното ПТП 09.05.2024 г., пазарната стойност на ППС е в размер на 10000
лв. и в тази връзка счита, че реалната имуществена вреда възлиза именно на
тази стойност.
Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в
който е взето следното становище:
Счита, че представените твърдения и доводи в допълнителната искова
молба не променят и не могат да доведат до различен извод относно
основателността на иска.
Намира, че изложените твърдения от ищцата са несъстоятелни и
противоречиви. Посочва, че противоречието в твърденията на ищцата се
състои в това, че от в т. I от допълнителната искова молба се твърди, че няма
основание за спиране на настоящото производство, тъй като досъдебното
производство все още е висящо и не е приключило. Това означава, че фактите
и обстоятелствата, свързани с инцидента, все още не са окончателно изяснени
и не е налице установено с влязъл в сила акт нарушение. В същото време, в т.
II от изложението си, ищцата заявява, че извършените от водача на МПС
„Мерцедес” нарушения на Закона за движение по пътищата са безспорно
установени. Според ответника, това създава логическо противоречие, тъй като
ако нарушенията са действително безспорно установени, то досъдебното
производство би следвало да е приключило със съответен акт, който да ги
удостоверява. Намира, че е невъзможно едновременно да се поддържа, че
разследването продължава, което предполага липса на окончателна правна
квалификация на фактите и в същото време да се твърди, че нарушенията на
закона са безспорни.
Сочи, че изложеното в т. III от допълнителната искова молба е
14
обективирано вече в основната искова молба и същото не променя съществото
на правния спор.
Поддържа всички оспорвания, възражения и доказателствени искания,
сторени в първоначалния отговор.
Поддържа обективираното искане за спиране на настоящото
производство до приключване на наказателното, в случай, че последното е в
съдебна фаза.
Поддържа направеното оспорване на размерът на предявения по чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди, като счита
същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Поддържа, че исковата
сума е изключително завишена и не съответства на обективните критерии,
включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен
съд и определени като елементи за обезвреда.
Поддържа направените възражения за принос на ищцата за настъпилите
травми.
Поддържа възраженията по отношения на иска за имуществени вреди.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори относно наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/124001348524, сключена по
отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220“, с peг. № **,
към датата на ПТП.
С влязло в сила споразумение по НАХД № 450/2025 г., по описа на
Районен съд - С., Д. К. Н. се е признал за виновен в това, че на 09.05.2024 г. на
път II-57, км 2+500, в района на община С.З., като правоспособен водач на
МПС, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
"Мерцедес Е220 ЦДИ" с Peг. № ** № е нарушил правилата за движение,
предвидени в Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагането
му, с което по непредпазливост причинил многостепенна средна телесна
повреда на ищцата изразяваща се в черепномозъчна травма/контузия на
главата, разкъсноконтузна рана на брадичката и контузия на мозъка/, което
увреждане е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота
и счупване на долна челюст, което увреждане е предизвикало затрудняване на
15
дъвченето и говоренето за срок от около два месеца - престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“ , вр. с чл.342, ал.1 НК.
По делото са събрани гласни доказателства относно механизма на ПТП.
Свидетелят Д. К. Н. установява, че управлявал автомобил „Мерцедес“.
ПТП настъпило в края на град С. с автомобил марка „Мазда“. Когато
подминал М.та предприел изпреварване на две коли, не успял да изпревари и
се ударил - направил грешка. Бил в лявата лента. Автомобилът „Мазда“ бил в
дясната лента. Когато тръгнал да изпреварва видял, че няма да може да се
справи и тръгнал да се прибира, тогава се приближил и дал надясно, спрял в
канавка. Неговата кола се движела с 80км/ч. Твърди, че в автомобила имало
една жена и синът и, синът и шофирал. Името на жената било И.. Питал какво
става, момчето му казало, че станал голям проблем. Шофьорът имал колан. Не
видял къде стои жената в автомобил „Мазда“.
Относно претърпените от ищцата болки и страдания са събрани гласни
доказателства:
Свидетелката Е.П.Т. установява, че за инцидента разбрала на същия ден.
Обадил й се Г.Т. - съпругът й, казал, че е станала катастрофа. Бил разстроен,
плачел по телефона. Видяла ищцата на следващия ден сутринта в Окръжната
болница, била в неврология. Двете й ръце били вързани за леглото, крещяла,
изглеждала много зле. Имала превръзка на устата, лицето било изкривено, не
се разбирало какво говори. Била цялата синя и много студена. Останала 10
или 11 дни в болницата. След изписването и помагал нейния свекър, защото
не можела нищо да прави сама. Не трябвало да гледа телевизия, да става от
леглото, трябвала да стои на тъмно. Тръгнали по зъболекари, тъй като имала
изкривяване на част от горната челюст, 3-и и 4-и зъб били навътре, пречели да
дъвче и да си затваря устата. Наложило се да ходят до П., където сложили
шини и стояла 20 дни с тях. Не можела да си отваря устата, трябвало да се
храни със сламка. Доста се депресирала. Когато махнали шините се оказало,
че е трябвало да изправят тази част, те не са я изправили и зараснала по този
начин. Това наложило нови посещения в други центрове, опитали се да
оправят моста и да се храни нормално, но в крайна сметка до днешен ден има
проблем с тази челюст. Периодично я боли, тъй като тя трябва да се чупи и да
се намества, става много сложно. От датата на катастрофата тя буквално
изчезнала. Преди била много жизнерадостен човек, най-страхотната свекърва,
16
била й като майка. Свидетелката установява, че има две деца, а ищцата била
баба мечта. След катастрофата тя се затворила в себе си. Не искала да излиза,
не искала да се вози в кола, да слиза, не искала да се вижда с роднините си.
Решили, че има депресия. Водили я на психолог, където я препратили към
психиатър. В крайна сметка проф. П. назначил лечение с доста силни
лекарства. Когато ги пие, не разговаря с никой, няма апетит, просто отсъства -
нищо не я вълнува, постоянно плаче, не е тя. Към днешна дата тя не се е
възстановена. Има болки постоянно, от синините до ден днешен има следи,
краката имат черни петна, челюстта я боли и това с психичното състояние не е
отшумяло изобщо. Ходили при лекари въпреки нейното нежелание.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел,
установяващ претърпените от ищеца болки и страдания. Свидетелката е от
най - близкото й обкръжение, била е в непрекъснат контакт с нея, така че
показанията й могат да установят физическото и психическо състояние на
ищеца след катастрофата, претърпените от нея болки и страдания, причинени
от процесното ПТП, които показания се подкрепят и от заключението на СМЕ.
От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява, че механизмът на ПТП е следния: На 09.05.2024 г. около 15:30 ч.
на път II-57 (км 2+500), през светлата част на денонощието, при мокра
асфалтова настилка, в посока от изток на запад са се движили последователно
два автомобила. Лек автомобил "Мазда 2" (рег. № СТ 90-85 РН), управляван
от Г.М.Т.; Лек автомобил "Мерцедес Е 220 ЦДИ" (рег. № **), управляван от Д.
К. Н.. Последователност на събитията: Водачът на "Мерцедес" предприема
маневра за изпреварване при наличието на пътен знак В24 (забрана за
изпреварване) и непрекъсната осева линия; При входа на З. С., водачът на
"Мазда" предприема маневра за завиване наляво от дясната пътна лента,
пресичайки съседната лява пътна лента (в която се движи "Мерцедес") със
скорост около 16-17 km/h; В този момент "Мерцедес" се движи в лявата пътна
лента на разстояние около 49 m преди мястото на удара, със скорост около 92
km/h и опасна зона за спиране около 88 m. Ударът настъпва изцяло в лентата
за движение на "Мерцедес": В надлъжно направление: от линията на
ориентира до около 5-6 m след нея. В напречно направление: 0,8-2,6 m
северно от южната граница на платното за движение. Първоначалният контакт
е бил между челната дясна част на "Мерцедес" и задната лява ъглова част на
"Мазда": "Мерцедес" е разположен под ъгъл около 5-7° надясно спрямо оста
17
на платното. "Мазда" е разположен под ъгъл около 30° наляво спрямо същата
ос. След удара: "Мазда" се движи напред и надясно, като се установява вляво
извън платното за движение; "Мерцедес" се движи напред и наляво, като се
установява изцяло в дясната пътна лента (съгласно крайните положения на
мащабната скица); Техническите причини за настъпване на ПТП са следните:
Предприемане на маневра за изпреварване от водача на Мерцедес при наличие
на пътен знак В24 и непрекъсната осева линия; Движение на л.а. Мерцедес със
скорост по-висока от ограничената; Предприемане на маневра за завиване на
ляво от водача на л.а. Мазда, с пресичане на съседната лента за движение, при
наличие на движещо се по нея МПС; Мястото на удара се намира изцяло в
лентата за движение на л.а. Мерцедес, в надлъжно направление в граници от
линията на ориентира до около 5-6 m след нея. В напречно направление от 0,8
m - 2,6 m северно от южната граница на платното за движение.
Първоначалният контакт се е реализирал между челната дясна част на
Мерцедес и задната лява ъглова част на Мазда, като към този момент с
надлъжната си ос Мерцедес се е намирал на около 5-70 на дясно спрямо оста
на платното за движение, а Мазда на около 300 на ляво спрямо същата ос.
Скоростта на л.а. Мерцедес към момента на удара и преди настъпване на ПТП
е била около 92 km/h. Скоростта на л.а. Мазда към момента на удара и преди
настъпване на ПТП е била около 1617 km/h. Водачът на л.а. Мерцедес Н. е
имал техническата възможност да възприеме навлизането на л.а Мазда в
лентата му за движение, когато се е намирал на разстояние около 49 m преди
мястото на удара. Опасната зона за спиране на л.а. Мерцедес при движение с
така изчислената му скорост на движение е около 88 m, а при движение със
скорост 60 km/h около 46 m. Опасната зона за спиране на л.а. Мазда е около 8
m. Към момента на навлизане на автомобил "Мазда" в лентата за движение на
"Мерцедес", ситуацията е била следната: При действителната скорост на
"Мерцедес" (92 km/h): "Мазда" се е намирал вътре в опасната зона за спиране
на "Мерцедес"; При разрешената скорост за участъка (60 км/ч): "Мазда" е бил
извън опасната зона за спиране на "Мерцедес"; Водачът на л.а. Мерцедес има
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като: не
предприема маневра за изпреварване в участък, с наличие на пътен знак В24
(Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош) и наличие на непрекъсната осева линия; се
движи с ограничената скорост на движение 60 km/h и по- малка от нея;
18
Водачът на л.а .Мазда има техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като преди предприемане на маневра за завиване на
ляво пропусне движещите се в съседната лента МПС. Пазарната стойност на
л.а. Мазда към момента на деянието е била 5500 лв. с ДДС. С оглед обема и
характера на уврежданията, както и прогнозната стойност на необходимите
възстановителни дейности, автомобилът Mazda следва да бъде класифициран
като технически негоден за възстановяване по икономически целесъобразен
начин. Това състояние се определя като техническа тотална щета. По делото
няма данни за наличие на ограничена за водачите на л.а. видима зона.
Пострадалата по делото е била пътник в лек автомобил Мазда, като се е возила
на предната дясна седалка. След настъпване на ПТП е останала вътре в
автомобила. Лекият автомобил Мазда е фабрично снабден с триточкови
инерционни колани за всички места в автомобила, като за мястото в средата
отзад, коланът е двуточков. Предпазния колан ограничава движението на
торза, но не и на крайниците и главата. При правилно поставен и технически
изправен предпазен колан, тялото на пътника (торса) може да се придвижи в
граници от 5-15 cm. Това разстояние се дължи на разтягането на коланната
лента, минималната му хлабина и деформацията на меките тъкани на тялото.
Вследствие на настъпилото ПТП и неговия механизъм, торса на тялото на
пострадалата при правилно поставен предпазен колан, няма да контактува с
интериора на автомобила. Главата е технически възможно да контактува със
средната греда, стъклото на дясната врата и облегалката за глава на седалката.
По делото има данни, че към момента на удара пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан.
По делото е приета СМЕ от заключението на която се установява, че
Пострадалата при ПТП на 09.05.2024 г. е получила: черепномозъчна травма
изразяваща се в контузия на главата, разкъсноконтузна рана на брадичката в
ляво, контузия на мозъка; счупване на долната челюст в ляво; контузия на
гръдния кош. Описаните по-горе травматични увреждания са от действието на
твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек
автомобил при процесното ПТП на 09.05.2024 г. В конкретният случай е
налице пряка причинно следствена връзка между получените травматични
увреждания на И. А. и настъпилото ПТП. В началото на възстановителния
период - първата седмица след инцидента пострадалата И. А. е търпяла силни
по интензитет болки и страдания, които след втората седмица са отслабвали
19
своя интензитет и към края на първия месец от възстановителния период би
следвало да са отшумели напълно. Срокът за възстановяване от
черепномозъчната травма е бил в рамките на около 3-4 месеца. Срокът за
възстановяване от травмата на долната челюст е бил в рамките на около два
месеца. Към настоящия момент пострадала И. А. е напълно възстановена от
получените травматични увреждания при ПТП на 09.05.2025 г. В приложената
по делото медицинска документация са описани разкъсноконтузна рана на
брадичката в ляво, счупване на долната челюст в ляво и счупване на ставния
израстък на долната челюст в ляво. В областта на главата и лицето не са
описани други травматични увреждания. Механизма на произшествието е
следния - блъскане на лек автомобил извършващ маневра завой на ляво отзад
и от ляво от друг лек автомобил. След сблъсъка, лекия автомобил в който се е
возила пострадалата се е установил в канавката в ляво от пътя. При този
механизъм на произшествието, тялото на пътника на предна дясна седалка,
вследствие на преносна инерционна сили, се е придвижило в посока напред и
на дясно, спрямо купето на автомобила. В свидетелските показания има
данни, че пострадалата по време на произшествието е била с поставен
обезопасителен колан, като и обстоятелството, че облегалката на предна дясна
седалка се е счупила. След произшествието св. Г.Т. е забелязал, че лицето на
пострадалата е в кръв и по стъклото на предна дясна врата също е имало кръв.
Раната на брадичката в ляво е единствения източник.на кървене описан в
медицинската документация, което говори, че получената черепномозъчна
травма, счупването на долната челюст в ляво и ставния израстък на долната
челюст в ляво, са получени при контакта на лицето със стъклото на предна
дясна врата. В процеса на придвижване на тялото за времето на удара поради
свободния характер на движение на главата е имало ротиране на главата около
шията за реализиране на контакта между предната част на лицето и стъклото
на предна дясна врата. Главата е област от тялото, която не е защитена от
правилно поставен обезопасителен колан и би могла да се придвижва и
завърта във всички посоки. В конкретния случай черепномозъчната травма и
счупването на долната челюст са получени при директен удар, а счупването на
ставния израстък на долната челюст в ляво е получено по индиректен
механизъм - ударът в стъклото е в областта на брадичката. Контузията
/натъртването/ на гръдния кош е напълно възможно да се получи от
обезопасителния колан. В медицинската документация няма описани и
20
установени при пострадалата т.н „коланни травми“. В конкретният случай към
момента на произшествието пострадалата е била с правилно поставен
обезопасителен колан. Ако пострадалата не беше с правилно поставен
обезопасителен колан, травмите в областта на гръдния кош и главата със
сигурност биха били много по-тежки от тези които са установени.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. В случая
между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП - 09.05.2024 г., по силата на
което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД , пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК),
влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
По делото не се спори, че с влязла в сила споразумение по НАХД №
450/2025 г., по описа на Районен съд - С., Д. К. Н. се е признал за виновен в
това, че на 09.05.2024 г. на път II-57, км 2+500, в района на община С.З., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Мерцедес
Е220 ЦДИ" с Peг. № е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона
за движението по пътищата и Правилника за прилагането му, с което по
непредпазливост причинил многостепенна средна телесна повреда на ищцата
изразяваща се в черепномозъчна травма/контузия на главата,
разкъсноконтузна рана на брадичката и контузия на мозъка/, което увреждане
е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване
на долна челюст, което увреждане е предизвикало затрудняване на дъвченето
21
и говоренето за срок от около два месеца.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения иск за
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Налице е и причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените от ищеца вреди, което се установява от заключението на СМЕ,
както и от влязлата в сила присъда.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това.
От изслушаната по делото съдебно медицинската експертиза се
установява, че ищцата е получила многостепенна средна телесна повреда, а
именно: черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата,
разкъсноконтузна рана на брадичката в ляво, контузия на мозъка; счупване на
долната челюст в ляво; контузия на гръден кош.
Последните са причинили на пострадалата множество болки и
страдания. След настъпване на пътнотранспортното произшествие и
получените травми ищцата е откарана и прегледана в Център за спешна
медицинска помощ гр. С.. Била е трудно контактна със силни болки в
травматичните области. Била е в болницата 10 дни. След изписването е имала
силни болки и оток в лявата част на долната челюст, поради които не можела
да се храни. Последвала хоспитализация в Клиника по ЛЧХ при УМБАЛ „**“
ЕАД гр. П.. Установено е наличието на фрактура на долната челюст вляво,
лицева асиметрия, затруднени и болезнени движения в устата. Под локална
анестезия е извършена интервенция по поставяне на метални шини в устата.
След операцията ищцата е имала болки в челюстта, зачервени, болезнени и
разранени венци. Последвала е нова хоспитализация в Клиника по ЛЧХ при
УМБАЛ „**“ ЕАД гр. П.. Под локална анестезия металните фиксиращи
22
устройства са отстранени. Възстановяването от травмите е изключително
продължително и все още не е завършило. Същото е съпроводено с много
силни болки и страдания. Дълго време И. А. е била неспособна да говори и да
се храни, имала е нужда от чужда помощ и грижи. Към днешна дата
пострадалата продължава да търпи болки и страдания.
От разпитания по делото свидетел се установи, че пострадалата е
претърпяла сериозни болки и страдания. Лицето й е било изкривено, била
превързана и синя. Към настоящия момент последствията от травмите все още
не са отшумели - има болки, следи от синини, петна по крайниците, проблеми
с челюстта. Или извода който може да се направи е, че претърпените от
ищцата болки и страдания са били изключително силни по интензитет.
В следствие претърпяното ПТП и травмите от него, ищцата е
претърпяла емоционален стрес и психически дискомфорт. Чувствала се е
силно потисната и отчаяна. Лесно се уморява, непрекъснато мисли за
случилото се. От събраните свидетелски показания се установи, че в
следствие на преживения стрес ищцата е станала коренно различен човек в
сравнение с времето преди инцидента.
Преживяното ПТП променило драстично ищцата и начина й на живот.
Преди катастрофата била жизнен, енергичен и весел човек. Грижила се е за
семейството и внуците си. След произшествието паднала духом. Затворила се
в себе си, не говорила с околните. Наложило се посещение при психолог,
който пък я насочил към психиатър. Приема медикаменти за психическото
състояние, в което се намира. Свидетелката сочи, че ищцата просто
„изчезнала“ - нищо не я вълнува, намира се в депресия, няма апетит,
постоянно плаче. Следователно, ПТП се отразило изключително
неблагоприятно на пострадалата. Причинило й не само телесни увреждания,
затруднения и неудобства от социален, битов и личен характер, но й е нанесло
и психическа травма. ПТП довело до промяна в поведението и емоциите на
ищцата, в начина й на живот, отношението й към хората. Била психически и
емоционално срината, отчаяна, подтисната, обезверена. Била подложена на
болки и страдания в резултат на описаното ПТП, претърпяла множество
медицински интервенции, рехабилитационни процедури, възстановителни и
укрепващи манипулации, множество консултации и прегледи. Не е преодоляла
последиците от травмата, качеството й на живот е променено. Неминуемо
23
ищцата продължава да търпи болки и страдания.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалата, която е в работоспособна възраст намира, че
предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер от 100 000 лв..
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното възражение
от проц. представител на ответника, че ищеца с поведението си е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат.
За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има
вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се
изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения
законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв
начин. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза по време
на произшествието пострадалата е била с правилно поставен обезопасителен
колан. Контузията на гръден кош е възможно да бъде получена именно от
колана. Ако И. А. не е била с предпазен колан, травмите в областта на гръдния
кош и главата със сигурност биха били много по-тежки от получените. Или
извода който се налага е, че в случая не е налице пряка и причинно -
следствена връзка между твърдяното от ответника не поставяне на предпазен
колан и настъпилия вредоносен резултат.
По отношение на искът за имуществени вреди съдът намира следното:
От заключението на изготвената и приета по делото съдебномедицинска
експертиза се установи, че извършването на всички описани разходи е било
необходимо за лечението и възстановяването на пострадалата и че същите се
24
намират в причинно- следствена връзка с произшествието, поради което
предявения иск за имуществени вреди е основателен в размер от 2261,95 лв..
От заключението на съдебно автотехническата експертиза се установи,
че след настъпилото пътнотранспортно произшествие лек автомобил марка
„Мазда 2“ с ДКН **, собственост на пострадалата, е с такава концентрация на
увреждания, че е напълно негоден за употреба. Налице е тотална щета на
превозното средство. От една страна, същият е негоден за възстановяване с
оглед всички деформации и увреждания, а от друга страна, евентуален опит да
се извърши такъв ремонт би бил икономически напълно нецелесъобразен.
Съгласно заключението на вещото лице средната пазарна стойност на
автомобила към датата на ПТП е 5500 лв. Ето защо искът за имуществени
вреди в следствие тотална щета на МПС е основателен за пълния предявен
размер от 5500 лв.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от 27.05.2024 г.. Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви,
дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен
за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ
предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск
по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай пострадалата е
уведомила застрахователя на 27.05.2024 г., когато е заведена
застрахователната претенция, поради което следва да се приеме, че именно от
тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл.
429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. В конкретния случай лихва за забава върху
горепосоченото обезщетение се претендира от тази дата, поради което
претенцията е основателна и следва да бъде уважена така, както е поискана в
ИМ.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради
25
което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СтОС държавна
такса върху уважената част от исковете в размер на 4311 лева, както и сумата
1723,20 лв., възнаграждение за вещи лица.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. П. К. – АК С., адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на
12301 лв. с ДДС. По отношение на възражението на проц. представител на
ответника за недължимост на възнаграждение съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК следва да се отбележи, че в случая възнаграждение се дължи
по всеки един от трите обективно съединени иска /един за неимуществени и
два за имуществени вреди/, всеки с различен предмет на доказване.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Л.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., **, да заплати на И. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С., **,
действаща чрез пълномощника си адв. П. Х. К., сумата от 100 000 лв./сто
хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания от ПТП, настъпило на 09.05.2024г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2024 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. Л.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., **, да заплати на И. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С., **,
действаща чрез пълномощника си адв. П. Х. К., сумата от 2261,95 лв.,
представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди – разходи
за изследвания, медикаменти и консумативи от ПТП, настъпило на
09.05.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2024 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. Л.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., **, да заплати на И. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С., **,
действаща чрез пълномощника си адв. П. Х. К., сумата от 5 500 лв.,
представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди
26
вследствие тотална щета на лек автомобил марка „Мазда 2“ с ДКН **, от
ПТП, настъпило на 09.05.2024г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.05.2024 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. Л.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., **, да заплати на адв. П. К., адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер
на 12301 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА З. Л.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., **, да заплати сумата от 4311 лева, държавна такса и сумата 1723,20 лв.,
възнаграждение за вещи лица, представляващи разноски платени от бюджета,
по сметка на ОС С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С. пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
27