РЕШЕНИЕ
№ 2490
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20205330110801 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
********* против Ж. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П.***, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за
периода 13.03.2018г. – 13.01.2020 г., в качеството си на такъв за водоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. П. ***, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 507.75 лева. За
потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата
молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна
лихва върху главницата, в размер на 32.68 лева, за периода 31.05.2018г. – 31.12.2019г.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ****, а
отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи
условия. Потребеното количеството предоставени ВИК услуги за процесния период се
определяло съгласно чл.25, ал.8 вр. чл.23, ал.5 от общите условия - поради липсващо
измервателно устройство. Съгласно ОУ всеки потребител е задължен да монтира годно
измервателно устройство в имота си. Поради липса на такова са били начислени количества
вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и
по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като е предвидено
завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на
задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислено било
количество вода за двама обитатели по 10 куб.м. за периода от 13.03.2018г. до 09.11.2018г. и
по 5 куб.м. за един обитател, за периода от 09.11.2018г. до 13.01.2020г.
Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу
ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
1
образуваното заповедно производство била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил
правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се
исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението, а именно 10.02.2020г. до окончателното погасяване, както и
разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от назначения особен
представител на ответника, с който оспорва същата като неоснователна и необоснована.
Липсвали доказателства относно това ответникът да е потребител на ВИК услуги,
предоставяни от ищеца. Счита, че ищецът по никакъв начин не установява, ответникът да е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. Липсвали доказателства
и относно това ответникът да е собственик или ползвател/наемател на процесния имот.
Твърди се, че от представените от ищеца карнети било видно, че същите са издадени на две
различни лица и се отнасяли за два различни водомера. Не било установено наличие на
подпис на ответника или негов представител, липсвало и ЕГН на същия, което било
задължителен реквизит за карнетите. Счита, че предвид наличие на тези пропуски не
можело да се установи, че ответникът е адресат на нормата, по силата на която му се търси
отговорност. Не се установявало и това водомерът да е бил неизправен, поради което да са
налице предпоставки за начисляване по тарифата. Счита, че ищецът е следвало да действа
по предвидения в Наредбата ред, според който при установяване на повреда в
индивидуалните водомери, представителят на оператора прави предписание за
отстраняването й и определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра, едва след
това ищецът имал право да начислява служебни количества вода. Не било установено да има
дадени предписания. В този случай ищецът следвало да определи срок за отстраняване на
повредата. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2120/2020 г. по описа на ПРС, ІV бр.с. в полза на
ищцовото дружество е издадена Заповед № 931/11.02.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника, за следните суми: 507.75 лева – главница, представляваща неплатена сума
за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 13.03.2018 г.- 13.01.2020 г. за
имот, находящ се в гр. П. **** и 32.68 лева - обезщетение за забава за периода 31.05.2018 г. -
31.12.2019 г., ведно със законна лихва от 10.02.2020 г., когато е подадено заявлението, до
окончателното изплащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а
исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.
Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК
са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да
докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да
установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер,
както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и
срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в
гр. П. ****, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по
смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
2
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи
възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1
от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-
малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени
от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от Наредбата, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти,
която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1, точки 1 и 2 от общите условия на оператора.
Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители
на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след
обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на „потребител“ на тези услуги, по смисъла на чл.
2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. По
делото не са ангажирани никакви доказателства за притежавано право на собственост,
строеж или ползване. От писмото на Община Пловдив, отдел „Местни данъци и такси“, се
установява, че ответникът не е подавал декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот.
Следователно, още първата предпоставка на иска – качеството „потребител” е недоказана.
Изложеното е достатъчно за отхвърляне на исковете като неоснователни.
В отговора на исковата молба е направено изрично възражение относно качеството
на потребител на ответника /собственик/ползвател на имота/, като това обстоятелство е част
от фактическия състав на вземанията, чието пълно и главно доказване се носи от
заинтересованата страна – ищец.
Не се сочат доказателства от ищеца относно качеството на потребител на ответника
на водоснабдителни и канализационни услуги, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2014 г. и § 1, т. 2 ЗРВКУ. Данни и документи в тази насока не бяха ангажирани.
Не се установява – ответникът да притежава право на собственост или ползване за
конкретния имот, находящ се на процесния адрес, нито дали действително и фактически е
ползвал същия с учредено вещно право за целия процесен период, за да дължи плащане на
търсените суми за потребени услуги. Няма представено заявление до ВиК от негова страна
за откриване на партида за имота, нито е ясно защо дружеството води същата на негово име
и в какво качество. Не се доказва качеството му на „потребител“ за исковия период като
основен елемент от фактическия състав на претенцията, като обсъждането по същество на
3
останалите предпоставки е безпредметно, тъй като не може да доведе до различен резултат.
Предвид изложеното, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за
акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Няма доказателства за сторени такива, поради
което не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против Ж. С. АС., ЕГН **********, обективно съединени искове за
признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми:
507.75 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена
канална вода за периода 13.03.2018 г. - 13.01.2020 г. за имот, находящ се в гр. П. **** и
32.68 лева - обезщетение за забава за периода 31.05.2018 г. - 31.12.2019 г., ведно със законна
лихва от 10.02.2020 г., когато е подадено заявлението, до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
931/11.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2120/2020 г. на ПРС, ІV бр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/______________________
4