№ 33940
гр. София, 05.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Частно гражданско дело №
20241110110168 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от „С. В.” АД срещу Г. Ц.
А..
От служебно изисканата справка от Национална база данни
„Население” се установява, че длъжникът е с регистриран настоящ адрес в
Германия.
Съгласно чл. 94 ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а
съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП под обичайно местопребиваване на физическо
лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да
живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение
за пребиваване или установяване. Тази връзка между лицето и територията на
съответната държава има изцяло фактически характер, като за
съществуването й в рамките на заповедното производство съдът преценява от
наличието на регистриран настоящ адрес там.
Следователно длъжникът няма обичайно местопребиваване на
територията на Република България, което представлява пречка за издаване на
заповед за изпълнение срещу нея съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се укаже на кредитора
възможността да предяви иск за вземането си.
С оглед гореизложеното подаденото заявление срещу длъжника
Владислав Борисов Симеонов следва да се отхвърли като неоснователно на
основание чл. 411, ал.2, т. 5 ГПК.
1
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 56570/20.02.2024 г. за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „С. В.”
АД срещу Г. Ц. А..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от заявителя пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2