О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 176 Година 2019 гр.Пещера
Пещерският районен съд І
граждански състав
На двадесет и осми март Година
2019
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Камен Гатев
като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гр.д.№986
по описа на Съда за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.140 ГПК.
Ищецът В.Д.Д., ЕГН********** ***
е депозирала против „ИНВЕСТБАНК"АД
ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.София Бул."
България" №85 , представлявано от Изп. директор Пламен Йорданов Милков и
Здравка Руменова Русева искова молба, с
посочена цена на иска: 18 686,74 лева, от които имуществени щети 8686.74
лева - главница 7260лв и законна лихва
от 1426.74лева , както и неимуществени щети в размер на 10 000 лева, в която
твърди следното:
Сключих с ответника Договор за
потребителски кредит №478/2014г. Моите родители сключиха също ипотечен договор
за кредит с ответника.В момента на сключване на потребителския кредит, ответникът
настоя да си открия разплащателна сметка при него,по която да получавам
трудовото си възнаграждение.Работя на трудов договор в ЦСМП гр.Пазарджик като
лекар.Ако не се бях съгласила да открия разплащателна сметка,ответникът нямаше
да ми отпусне кредита,от който се нуждаех.
В момент,в който баща ми не успя
да погаси изтегления от него кредит,по който аз и майка ми сме солидарни
длъжници,ответникът,макар че моя кредит се погасяваше редовно, заради
предсрочна изискуемост на кредитните вноски на баща ми,престана да ми изплаща
трудовото възнаграждение,като посегна върху цялото ми трудово възнаграждение,
въпреки забраната на чл.446 ал.1т.1 от ГПК.
Така,за периода :М.декември
2015г.,цялата 2016г.,месеците-януари, февруари, март и април 2017г.,ответникът
задържа цялото ми трудово възнаграждение,макар че беше длъжен да ми заплаща
минималното за страната трудово възнаграждение както следва:
М .декември
2015г.-380 лева,
Цялата 2016г. за 12 месеца по 420
лв ,общо 5420 лева,
Месеците януари,февруари,март и
април 2017г. по 460 лв месечно,общо 1840 лева- или з а целия
период,ответникът,с незаконните си действия, ме увреди непозволено,като ми
причини имуществени щети в размер на исковата сума,като не ми остави средства
за препитание,макар и да беше наясно,че няма право на тези си действия.
Причинените ми имуществени щети са в размер на
задържаната минимална работна заплата,ведно със законната лихва за периода
както следва:
Минимална работна заплата:
М.12.2015г.-380 лв,
М.01.16г.-420лв,
М.02.16г-420лв,
М.03.1бг-420лв
М.04.16г.-420лв
М.05.16г-420лв
М.06.16г-420лв
М.07.16г-420лв
М.08.1бг.420лв
М.09.16г.-420лв
М.10.16г.-420лв
М.11.1бг.-420лв
М.12.16г-420лв
М.01.17г.-460лв
М.02.17г.-460лв
М.03.17г.-460лв
М.04.17г-460лв
Законна лихва за периода:
01.12.15г.-15.07.18г-101,32лв, 01.01.16r.-15.07.18г.-108,18лв, 01.02.16r.-15.07.18г.-104,55лв,
01.03.16r.-15.07.18г.- 101,16лв, 01.04.16r-15.07.18г.- 97.55лв, 01.05.16г-15.07.18г-94.05лв,
01.06.16г-15.07.18г-90,43лв, 01.07,16г-15.07,18г.-86.93лв,
01.08.16г-15.07.18г.-83.31лв, 01.09.16г-15.07.18г.-79.69лв,
01.1016г.-15.07.18г.-79.19лв, 01.11.16г.-15.07,18г-72.58лв,
01.12.16г.-15.07.18г.-69.08лв 01.01.17г.-15,07.18г.-71.68лв,
01.02.17г.-15.07.18г.-62.72лв, 01.03.17г.-15.07.18г.-64.14лв,
01.04.17г-15.07.18г-60.18лв
Причинени ми бяха и неимуществени
щети:
Останала без средства за
препитание,за покриване на елементарните ми нужди дори от хляб и вода,бях
принудена да вземам в заем суми,които да ми покриват ежедневните разходи,като
тези ми действия бяха придружени от срам и неудобство пред всичките ми приятели
и близки,пострада психиката ми,започнах да не спя нощем,което се отрази на
работата ми,на отношенията ми с колегите,станах нервна, избухлива, по
най-малкия повод започвах да плача, което наложи да потърся лекарска помощ от
колега -приятел,който ми предписа медикаментозна терапия. Липсата на средства
ограничи контактите ми до минимум,не можех да изляза с една приятелка на
кафе,защото нямах пари да си го платя. Наложи се да взема втори кредит,за да
покрия заемите,които бях направила заради липсата на средства. Родителите ми и
те не можеха да ми помогнат,защото цялото им имущество беше изнесено на
публичен търг от ответника.
Всичките причинени ми
неимуществени щети оценявам на сумата от 10 000 лева.
Моля, Да ни призовете на съд с
ответника и след като докажа основателността на исковата претенция,да
постановите решение с което:
Осъдите ответника да ми заплати
причинените ми от незаконните действия на същия имуществени щети,в размер на
8686.74лева,от които главница-7260лв и законна лихва в размер на 1426.74лв за
периодите, посочени в исковата молба, както и причинените ми неимуществени
щети, в размер на 10 000 лева,ведно със законната лихва върху тази сума,считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Сочи
доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответника“ Инвестбанк“ АД:
Възражение по подсъдността:
Макар ищецът да не е квалифицирал
своя иск, от направените претенции за присъждане на имуществени и неимуществени
вреди, условно би могло да се приеме, че ищецът претендира вреди от непозволено
увреждане. В тази връзка, на осн. чл. 115 от ГПК във вр. с чл. 103 във вр. с
чл. 104 от ГПК считаме, че компетентен да разгледа така предявения иск е съдът
по местоизвършване на твърдяното деянието, а именно районният съд, в който се
намира централата на „ИНВЕСТБАНК" АД /по-долу наричано още
„Банката"/- т.е. Районен съд - София. В тази връзка следва да се посочи изрично, че
в гр. Пещера няма финансов център, офис или друго структурно звено на Банката.
В случай, че съдът квалифицира
иска на различно правно основание, считаме, че на общо основание и по аргумент
от чл. 105 от ГПК във вр. с чл. 103 във вр. с чл. 104 от ГПК, съдът,
компетентен да разгледа делото, е съдът по седалище на ответника
„ИНВЕСТБАНК" АД, т.е. отново Районен съд - София.
Предвид изложеното, в
законоустановения срок и на осн. чл. 119, ал. 3 от ГПК правим възражение за
неподсъдност на делото и молим настоящото производство да бъде прекратено, а
делото - изпратено за разглеждане на надлежния съд - Районен съд - София.
I. Фактическа обстановка:
1. По силата на Договор за потребителски кредит № 478/28.08.2014г., сключен между
„ИНВЕСТБАНК" АД, като „Кредитор" или „Банката" и В.Д.Д., като
„Кредитополучател", Банката предоставя на Кредитополучателя кредит в
размер на 10 000 евро /десет хиляди евро/, предназначен за текущи нужди.
Съгласно раздел IV, т. 11 от Договора Кредитополучателят неотменимо и
безусловно се задължава да изплати на банката, дължимите
по настоящия договор главница, лихва, такси и неустойки,
заедно с всички разноски, с краен срок на погасяване до 28.08.2024 г. Съгласно т.11.1.
от Договора, Кредитополучателят се задължава да издължава предоставения кредит
на 120 /сто и двадесет/ анюитетни вноски, /119 от тях в размер на 128,03 евро и
1 вноска в размер на 128,56 евро/, дължими ежемесечно, съгласно Погасителен
план - Приложение към настоящия Договор за банков кредит.
По силата на Договор за
учредяване на залог на вземане по реда на ЗЗД от 28.08.2014 г. ЗЗД от
28.08.2014 г. Кредитополучателят В.Д. Д.
обезпечава всички вземания на Банката по посочения договор за кредит, в т.ч.
главница, лихви, неустойки, такси, комисионни, разноски и др., като учредява в
полза на банката първи по ред залог по реда на ЗЗД върху:
Всички настоящи и бъдещи парични
вземания на Залогодателя към ЦСМП Пазарджик, с ЕИК *********, заедно с
принадлежностите им - лихви, неустойки и други произтичащи от сключения трудов
договор № 003/28.01.2010 г
Всички настоящи и бъдещи вземания
на Залогодателя в лева, постъпващи по банковата му сметка, открита в
„ИНВЕСТБАНК" АД, финансов център „Пазарджик", като залогът включва
цялото вземане /авоар/ по сметката, бъдещи постъпления по нея, както и
начисляваните лихви.
Съгласно чл.3 от Договора за
залог всички вземания на Залогодателя се залагат в полза на банката до
окончателното и пълно погасяване на всичките и вземания към Кредитополучателя,
произтичащи от Договора за кредит.
Съгласно уговореното в чл. 7 от Договора за
залог, с подписването му Залогодателят дава безусловното си и неотменимо
предварително писмено съгласие за извършване на плащане от сметката му,
посочена в договора, служебно от Банката, по реда на Наредба № 3
на БНБ от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение
на платежни операции и за използване на платежни инструменти, въз основа на
което съгласие Банката може да събира едностранно в деня на падежа или след
него изискуемите суми по Договора за кредит, като задължава служебно посочената
сметка, включително когато това е необходимо, чрез откупуване на
чуждестранна валута, съответно арбитражиране по курса на Банката в деня на
операцията.
Освен това съгласно чл. 7.4.2. от
Общи условия на „ИНВЕСТБАНК" АД за предоставяне на потребителски кредити,
с които кредитополучателят се е съгласил на осн. чл. 14.1. от Договора за
кредит, в случай на просрочие, вземанията на Банката по кредита се събират
при всяко постъпване на суми по банковите сметки на Кредитополучателя до
погасяването им.
2. Наред с горното, по силата на Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № 82 от
19.02.2008 г., сключен между „ИНВЕСТБАНК" АД, като „Кредитор" или
„Банката", Димитър Стоянов Димитров, като „Кредитополучател", В.Д.Д.,
като солидарен длъжник и Дора Ламбрева Д., като „Солидарен длъжник",
Банката предоставя на Кредитополучателя потребителски кредит
размер на 400 000 лева (четиристотин хиляди лева). Срокът
на договора за кредит е 240 месеца.
Видно от клаузата на чл. 6, ал. 1
от Договора за кредит, от датата на
сключване на Договора, до момента на пълното погасяване
на всички дължими суми по кредита, Кредитополучателят и Солидарните длъжници, в
това число и В.Д.Д. се задължават да издължават
ползвания кредит, лихвите, таксите, комисионите и разноските, съгласно
условията на Договора за кредит, респективно да осигурят по разплащателната си
сметка наличието на необходимите средства, с които да се погасяват задълженията
по договора и др.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, изплащането
на дължимите по договора главница, лихви, неустойки, такси и комисиони, ведно с
всички разноски, следва да се извърши на 240 равни месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска от 3 833, 62 лева, дължими
на 26-то число, считано от месеца, следващ първото усвояване на суми по
кредита, с краен срок за погасяване 26.02.2028 г., описани подробно в
погасителен план, представляващ Приложение № 1, неразделна част от Договора за
кредит.
В тази връзка, солидарният
длъжник по процесния Договор за кредит - В.Д.Д. е подписала Съгласие за
директен дебит от 05.03.2015 г., адресирано до „ИНВЕСТБАНК" АД, с което се
съгласява вноската по Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу
ипотека № 82 от 19.02.2008 г., да се заплаща/удържа от нейната сметка при
условията на директен дебит за срока на погасяване на кредита.
С оглед на изложената фактическа
обстановка следва да се направи обоснован извод, че и по двата кредита, по
единия от който В.Д.Д. е кредитополучател Договор за потребителски кредит №
478/28.08.2014 г./ , а по другия солидарен длъжник /Договор за потребителски
кредит на физическо лице срещу ипотека № 82 от 19.02.2008 г./ същата писмено е
декларирала съгласието си, Банката да удържа дължимите вноски по двете
експозиции от сметките й.
С
оглед заявените в исковата молба обстоятелствени твърдения и изложените от нас
Фактически обстоятелства, считам така предявения иск за изцяло неоснователен,
като съображенията ни за това са следните:
В настоящата искова молба ищецът
твърди, че ответникът е настоял същата да си открие разплащателна сметка, и че
ответникът е нямало да отпусне кредит, ако не се е съгласила да и се открие
сметка. В тази връзка следва да се има предвид, че откриването на разплащателни
сметки на името на клиент в банката, не е задължително условия за отпускане на
кредит, а по - скоро улеснява неговото по - бързо усвояване и обслужване. Нещо
повече, видно от текста на Раздел V, т. 12.1 и
т.12.2 от Договора за кредит Кредитополучателят В.Д.Д., доброволно е открила сметките
на свое име и се е задължила да учреди първи по ред залог върху вземанията си
по реда на ЗЗД за наличности и постъпления, именно по тази сметка. От друга
страна, предоставянето на обезпечение, като условие за отпускане на кредит е
стандартна банкова и търговска практика, която гарантира интереса и на двете
страни.
На следващо място ищецът излага
твърденията, че в момента в който
кредитополучателят по Договор за потребителски кредит
на физическо лице срещу ипотека № 82 от 19.02.2008 г, - Димитър Стоянов
Димитров е престанал да обслужва пропесния кредит, въпреки че
тя редовно е погасявала вноските по Договор
за потребителски кредит № 478/28.08.2014г., по който тя е
кредитополучател, ответникът в настоящото производство
„Инвестбанк" АД е престанал да й изплаща трудовото възнаграждение,
въпреки забраната на чл. 446, ал.1, т.1 от ГПК.
Така за периода от месец декември
2015 г., цялата 2016 г. и месеците - януари, март, април 2017 г. ищецът твърди,
че ответникът цитирам: „е и задържал цялото й трудово възнаграждение". По
този начин на В.Д.Д. и били причинени имуществени и неимуществени вреди, като с
незаконните си действия ответникът я е увредил непозволено.
В този смисъл е необходимо да се
посочи, че до м, април 2017 г.,, по отношение на кредитните
експозиция по двата кредита не са предприемани действия по принудително
изпълнение. Изпълнителните дела по двата изпълнителни листа, издадени по двата
договора за кредит, са образувано една през м. април 2017 г., а запор на
вземанията по сметки е наложен след тази дата. Следователно през процесния
период обслужването на експозициите се е извършвало извънсъдебно - от сметките
на кредитополучателя/солидарния длъжник, на основание уговореното в договорите
за кредит и приложенията към тях. В тази хипотеза няма как да се
съблюдава дали действията на кредитора са незаконосъобразни на осн. чл. 446,
ал.1, т.1 от ГПК. Тази разпоредба намира приложения едва при образувано
изпълнително производство и в хода на същото е насочено принудително изпълнение
по отношение на трудовото възнаграждение на длъжника. През процесния период
обаче, както вече беше посочено, по отношение на имуществото на длъжника не е
извършвано принудително изпълнение по реда на ГПК, респективно не намират
приложение разпоредбите за несеквестируемостта.
Е то защо
остава неясно как ищецът формира размера на претенцията си за претърпени
имуществени вреди в размер на минималната работна заплата. В хипотезата
на доброволно изпълнение всеки правен субект може сам да прецени как и дали да
се разпорежда със средствата си, в какъв размер и в чия полза. В конкретния
случай ищецът В.Д.Д., влизайки в договорни отношения с Банката, сама е
преценила, че наличните суми по сметките й ще служат за погасяване на
формираните задължения по двата договора за кредит, като е предоставила
възможност на банката да събира наличните суми. Само в хипотезата на
принудително изпълнение, третото задължено лице, изпълняващо наложен запор на
вземане от съдебен изпълнител, има вменено задължение да съобрази разпоредбите
за несеквестируемостта, каквато хипотеза в случая не е налице.
Поради това считаме претенцията
на ищеца да присъждане на имуществени вреди за неоснователна, необоснована по
размер, а освен това за прекомерна.
Предвид
горното намираме. че горепосочените твърдения на ищеца за неправилни и очевидно
неотносими към конкретиката на казуса, тъй като тезата на ищеиа е ирелевантна и
некореспондираща с изложената фактическа обстановка. Както беше посочено по-горе, в качеството си на
кредитополучател и на солидарен длъжник, В.Д.Д. е предоставила
съгласила вноските по договорите за кредит тях да се удържат от банковите й
сметки. Ето защо буди недоумение на какво правно основание същата предявява
претенции срещу „ИНВЕСТБАНК" АД, за причинени имуществени и неимуществени
вреди. Кредиторът„ИНВЕСТБАНК" АД няма за задължение да съблюдава,
произхода на средствата налични по сметката на кредитополучателя и каква сума
остава, предвид разпоредбата на чл. 446, ал.1 т.1 от ГПК в хипотеза на ежемесечно /извънсъдебно/
обслужване на експозициите, доколкото същото не е трето-задължено лице,'което
изпълнява запор,наложен от съдебен изпълнител.
В разпоредбата на чл. 446, ал. 1
т.1 от ГПК е регламентирано, че ако изпълнението
е насочено
върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение
за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна
заплата, може да се удържа само: ако осъденото лице
получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и
двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без
деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа.
Изпълнение по смисъла на разпоредбите на ГПК следва да се разбира като
принудително. Такова може да се предприеме в хипотезата когато е образувано
изпълнително дело от съдебен изпълнител и способът, който същия използва за
събиране на вземането по едно висящо изпълнително производство е именно запор
на трудово възнаграждение. В конкретния казус и двата кредита са обявени за предсрочно
изискуеми и съобразно извадените изпълнителни листове и заповеди за изпълнение
са образувани изпълнителни дела от ЧСИ Георги Тарльовски, с рег.№ 882, с район на
действие ОС - Пазарджик през м. април 2017 г. - т.е. в самия край на процесния
период.
За пълнота на
изложението ще посоча, че за събиране на вземането по договора, с кредитополучател В.Д.Д.
е образувано изпълнително дело № 20178820400321 едва на 11.04,2017 г. - в
края на процесния период. По същото изп. дело е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника със запорно съобщение с изх.№ 2757/18.04.2018 г.,
изпратено до работодателя - „Център за спешна медицинска помощ" -
Пазарджик. Видно от запорното съобщение съдебният изпълнител е посочил, че при
налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, работодателят следва
да прави удръжките при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК. В тази
връзка следва да се направи обоснован извод, че предвид конкретиката на казуса,
нито съдебният изпълнител, нито взискателят по изпълнителното дело има правната
възможност да съблюдава удръжките дали съобразени с текста на чл.446 от ГПК, които
при всички положения са последващи за процесния период. Това задължение е
вменено на работодателя.
По отношение на вземането по кредита с
кредитополучател Димитър Стоянов Димитров и солидарен длъжник В.Д.Д., за
събирането на което е образувано изпълнително дело № 20178820400320 на
11.04.2018 г., следва да се посочи, че по това дело не е поискано и съдебният
изпълнител не е използвал способ за принудително събиране на вземанетозапор на
трудово възнаграждение.
Следва да се посочи още, че
през процесния период ищецът не е осигурявал погасяване на задълженията по
кредита по друг начин - чрез доброволно плащане на каса, чрез банков превод и
пр.
Следователно, ако В.Д.Д. е
считала, че Банката не следва да събира сумите по сметката й за погасяване на
задължението й по двата договора за кредит остава неясно защо тя не е набавяла
/изплащала/ дължимите месечни вноски по друг начин. В случай ,че изискуемите
месечни вноски не бяха събирани от Банката, въпреки предоставените й
правомощия, то задължението по кредитите щеше да бъде просрочено и щеше да се
олихви с лихва за забава, което щеше допълнително да обремени ищеца.
Всъщност действията на Банката ползват ищеца,
защото с удържане на суми от сметките й Банката е погасявала собствените
изискуеми задължения на В.Д.Д.. Освен това, сумите по сметка на кредитополучателя не са
били достатъчни за покриване на задълженията, поради което вземанията по двете
експозиции са обявени за предсрочно изискуеми.
Оказва се, че ищецът, който не е
осигурил погасяването на месечните вноски по друг ред, както и не е осигурил
достатъчно средства за
заплащане на пълния размер на вноските,се опитва да черпи права от собственото
си противоправно поведение, което е недопустимо съгласно основен принцип,
действащ в гражданското право.
С оглед на гореизложената фактическа обстановка и изложените аргументи
считам, че твърденията, че през периода от месец декември 2015 г., цялата 2016
г. и месеците - януари, март, април 2017 г., „ИНВЕСТБАНК" АД е причинила
имуществени и неимуществени вреди на В.Д.Д., следва да се отхвърлят като
неоснователни. Нещо, повече считам, че не е осъществен сложният фактически състав на
непозволеното увреждане, доколкото ищецът не ангажира доказателства нито за
виновно причиняване на вреди от страна на ответника, нито за наличие на
причинно- следствената връзка между поведението на ответника „ИНВЕСТБАНК"
АД и настъпването на вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Доколкото по делото не са
представени доказателства за неправомерно поведение на ответника, довело до
увреждане на ищеца, считаме, че претенцията за неимуществени вреди също се
явява неоснователна. Освен това считаме, че тя е прекомерна като размер и я
оспорваме като такава. Ответникът сочи доказателства и претендира разноски.
Относно направеното възражение от
ответната страна по подсъдността Съдът отбелязва, че съобразно Определение №
5763/07.03.2019г. на СГС, делото следва да бъде разгледано от Районен съд
Пещера.
На основание чл.140ал.І ГПК,следва да се допуснат като относими представените с исковата молба и
отговора документи.
Предвид цитираното Определение №
5763/07.03.2019г. на СГС и изложените в исковата молба обстоятелства Съдът
счита, че претенциите на ищеца са с правно основание чл.79ал.І ЗЗД –
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат от
поведението на кредитора, по повод изпълнение на задълженията на ищеца по двата
процесни договора за кредит, съответно в качеството на кредитополучател и солидарен длъжник.
Следва да се укаже на ищеца, че
при условията на пълно и главно доказване трябва да установи
наличието на претендираните имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
твърдяното противоправно поведение на кредитора, да установи наличието на
противоправно поведение на кредитора ,както и причинна връзка между това
поведение и настъпилите вреди.
Относно направените от страните
доказателствени искания Съдът счита, че следва да се произнесе в открито
заседание, след като ищецът получи депозираният от ответника отговор и вземе
евентуално становище.
С оглед изложеното,Пещерският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва
делото в открито съдебно заседание на 20.05.2019г.
от 11.00ч.,за което да се призоват страните,като им се връчи препис от настоящето Определение.
Допуска като
относими доказателства представените с исковата молба и отговора документи по
опис .
Указва на
ищеца, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на претендираните имуществени и
неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица от твърдяното противоправно поведение на кредитора, да
установи наличието на противоправно поведение на кредитора ,както и причинна
връзка между това поведение и настъпилите вреди.
Указва на
страните, че спорът може да се реши чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане.
Препис от отговор на ответника да се връчи на ищеца.
Определението не подлежи на
обжалване.
Районен
съдия: