№ 449
гр. Горна Оряховица, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря С.я Д. Н.а
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120101665 по описа за 2024 година
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТр и чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ищците Т. Д. Ш., В. М. Ш.(майка и баща) и З. Т. Ш.(сестра), чрез адв. М.
М. от САК твърдят, че на 06. 10. 2022 г. починал техния роднина Д. Т. Ш..
Посочват, че трудовата злополука се случила около 00: 50 ч., на 29.09.2022 г.,
когато по време на работа Ш. предприел качване в кабината на локомотив на
влак № 9647, пътуващ от гара Г.О. към гара Р., но се подхлъзнал на
последното стъпало, вследствие на което паднал на перона от височина 1. 20
метра. Впоследствие бил лекуван в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. В.
Търново, където починал на 06.10.2022 г. Причина за смъртта била посочена –
полиорганна недостатъчност, остра сърдечна слабост, дължаща се на съчетана
травма гърди-корем, спленектомия. Считат, че внезапното увреждане на
здравето на Ш. било в резултат от извършваната от него работа. Описаният
инцидент бил приет за трудова злополука, съгласно Разпореждане № 5104-
04075/15.11.2022 г. на НОИ, което влязло в сила на 02.12.2022 г. Посочват, че
от смъртта на техния близък търпят неимуществени вреди, т.к бил главна
опора за родителите и сестра си, помагал им финансово, а помежду им имало
трайни отношения на обич, разбирателство и доверие. Искат от съда да осъди
ответника „Поделение пътнически превози - Горна Оряховица“ да им заплати
1
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както следва: 100 000 лв.
за Т. Ш., 100 000 лв. за В. Ш. и 50 000 лв. за З. Ш., както и обезщетение за
забава считано от 06.10.2022 г. до окончателното плащане на задължението.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника„Поделение
пътнически превози - Горна Оряховица“ и в указания срок е постъпил писмен
отговор. Искът се оспорва с доводи за неоснователност – липса на
предпазливост, неспазване на трудова дисциплина и правила от Ш., както й
претендиран в завишен размер. Твърди се съпричиняване поради допусната от
Ш. груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2, КТ. Оспорва се причинно-
следствената връзка между злополуката и резултата – смъртта на Ш.,
намирайки, че след приемането му в МОБАЛ същата е била прекъсната.
Намира, че е налице медицински деликт. Въвежда възражение по чл. 200, ал. 4
от КТ свързано със заплатено на ищеца застрахователно обезщетение, което
счита, че следва да бъде приспаднато. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма
възражения, че между ответника и Д. Т. Ш. е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността
"Машинист, локомотивен" при ответника, с място на работа в Експлоатация на
ТПС Горна Оряховица, Локомотивно депо Горна Оряховица, ППП към БДЖ –
„Пътнически превози“ЕООД. Обстоятелството се доказва от представения по
делото трудов договор /допълнително споразумение № ЛД ГО 219 /10.11.2014
г./
Страните не спорят, че по време на съществуващото между ответника и
Д. Т. Ш. трудово правоотношение е настъпила злополука по описания в
исковата молба начин, повтарящ разпореждане № 5104-04075/15.11.2022 г. на
НОИ и протокол № 5103-04-17/07.11.2022 г. за време, място и начин, а
именно, че на: 29.09.2022 г., около 00 : 50 часа, на V-ти коловоз в Железопътна
гара Горна Оряховица, след приемане на локомотива, предприема качване в
кабината, но се подхлъзва на последното стъпало и пада на перона от
височина около 1, 2 метра. Приет за лечение в МОБАЛ в гр. Велико Търново,
където умира на 06.10.2022 г.
Злополуката е призната за трудова с влязло в сила на 02.12.2022 г.
2
разпореждане на НОИ 04075/15.11.2022 г., което обстоятелство страните не
спорят и се доказва по делото.
Страните не спорят, че ищците са родители на Д. Т. Ш. – Т. Д. Ш. и В. М.
Ш., а З. Т. Ш. – негова сестра. Обстоятелството се доказва от приложеното по
делото удостоверение за съпруг/родствени връзки № 9433-958-1/25.07.2024 г.,
издадено от Община Велико Търново.
От представеното удостоверение издаденото ЗАД“ОЗК-Застраховане“
АД(стр.308) се установява, че дружеството е изплатило застрахователно
обезщетение за трудовата злополука на лицата Б.С. Ш. и Л. Д.а Ш., но не и на
ищците по делото.
Като свидетели за понесените от ищците болки и страдания са
разпитани лицата В. Д. и Ц.И.Ц.. От показанията им се извежда, че Д. Ш.
често е посещавал домът на родителите си – по празници, Великден, Коледа и
др. Били здраво, щастливо и задружно семейство. Помагал им в къщната
работа, с битови неща, с приготвяне на дърва за зимата, бил им финансова и
морална опора, и се грижел за тях. След смъртта му баща му се самоизолирал
в къщи, не излизал, не косил тревата в двора на къщата си, не общувал.
Здравословното му състояние се влошило. Изглеждал състарен. Ищцата В. Ш.
изпаднала в депресия. Сестра му З. спряла да говори. Често се случвало да
плаче. Между тях имало силна връзка, защото З. често търсела съвети от брат
си. След смъртта на Ш., ищцата З. Ш. поради влошаване на здравословното
състояние на родителите си, се налагало почти всеки ден да ги посещава и да
им помага. Свидетелят Ц. описва ищците Т. и В. като весели и щастливи хора,
които се променило след смъртта на сина им. Получили множество
здравословни проблеми, което ги довело до престой в болница. По време на
болничния престой на Д. Ш. стоели пред болницата, но не ги допускали до
сина им. Чакали с часове, за да разберат, какво се случва със сина им.
Показанията на свидетелите се приемат като обективно и
безпристрастно дадени, въпреки наличието на близки отношения между
ищците и свидетеля Ц. Ц.. Показанията не влизат в противоречие със
събраните доказателства, а в някои части – взаимно се припокриват и
допълват, от което личи обективността на свидетелите.
По делото е прието заключение по назначената комплексна съдебно-
медицинска експертиза. Вещите лица посочват, че установените по трупа на
3
Ш. травматични увреждания едностранно (в ляво) на торса(гръдния кош и
корема) са в резултат на удар с или върху тъпи предмети, в ляво гръдно-
коремната област и добре отговарят да са получени при падане от малка
височина назад и наляво. Вследствие на падането Ш. е получил съчетана
травма (гръден кош и корем), след което вторична руптура на слезка, остра
кръвозагуба, остра сърдечно съдова и бъбречна недостатъчност (полиорганна
недостатъчност), а накрая и летален изход-смърт. Основна причина за смъртта
на Ш., вещите лица посочват, хеморагичен шок с остра сърдечно-съдова и
бъбречна недостатъчност, като резултат на вторична руптура на слезката,
настъпила след съчетана травма със субкапсулен кръвоизлив на слезката, на
фона на оперативна интервенция с висок оперативен риск и придружаващи
заболявания. При хоспитализацията на Ш. е било налице състояние (вътре
капсулен кръвоизлив на слезката), което пряко не водело до летален изход, а с
еднаква вероятност може да доведе, както до излекуване без оперативна
интервенция, така и до усложнение с възникване на пряка опасност от
живото-застрашаващ кръвоизлив, който може да се предотврати с оперативна
интервенция. Това състояние е позволило на лекуващия екип да избере или
консервативния метод с покой и постоянно наблюдение в болничното
заведение, или извършване на оперативно отстраняване на слезката, което
предотвратява опасността от руптура, но води до всички негативи свързани с
оперативната интервенция. Същевременно при Ш. са били налице тежка
гръдна травма и придружаващи заболявания, които съществено са увеличили
оперативния риск. Лекуващия екип поради високия оперативен риск е
преценил, че следва да се въздържат от оперативна интервенция, освен при
витални индикации, което в конкретния случай е било значим фактор при
избора на консервативен метод за лечение. Впоследствие характерните
признаци за руптура на капсулата на слезката при наличие на субкапсулен
хематом, възникнали на 05.10.2022 г. – силна внезапна болка в ляво
подребрие, срив на хемодинамиката-хиповолеичен шок, УЗТ данни за рязко
увеличено количество свободна течност в коремната кухина, както и рязкото
намаление на хемопоказателите, са наложили преминаване към оперативно
лечение по витални показатели и отстраняване на слезката, а от там и до
смъртта на Ш.. Съдът счита, че заключението на вещите лица е обосновано,
правилно, поради което намира, че следва да сподели изводите им.
Ето защо, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
4
въз основа на вътрешното си убеждение и закона съдът, прави следните
правни изводи:
За обосноваване основателността на така предявените искове, ищците е
следвало да докажат наличие на валидно трудово правоотношение,
претърпяна злополука по време на работния процес, както и настъпването в
пряка причинно-следствена връзка с нея на твърдените неимуществени вреди,
съответно – размера им. В тежест на ответника е било да докаже, че са налице
обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността му. Така е била
разпределена доказателствената тежест между страните с определението на
съда по чл. 140 ГПК.
Несъмнено по делото е установено наличието на валидно възникнало и
съществувало към 29.09.2022 г. трудово правоотношение между ответника и
покойния Д. Т. Ш.. Трудовото правоотношение е доказано от наличието на
трудов договор.
Доказано бе и че на сочената дата Д. Т. Ш. е претърпял трудова
злополука, тъй като инцидентът е осъществен по време и по повод изпълнение
на трудовите му задължения – чл. 55 КСО. Това обстоятелство се извежда и от
разпореждането на НОИ по чл. 55 КСО, което има двойствено значение – от
една страна то представлява индивидуален административен акт относно
наличието на трудова злополука, а от друга страна - е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя /Решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/.
Разпореждането е влязло в сила. Обстоятелството, че инцидентът се е случил
по описания в исковата молба начин и че същият представлява трудова
злополука, не се оспорва от ответника. По-конкретно механизмът на
злополуката е следният: на 29.09.2022 г. около 00 : 50 часа на V-ти коловоз в
Железопътна гара Горна Оряховица, след приемане на локомотива, Д. Ш.
предприема качване в кабината, но се подхлъзва на последното стъпало и пада
на перона от височина около 1, 2 метра.
Заключението на вещите лица по приетата по делото СМЕ, установява,
че в резултат на злополуката Д. Т. Ш. получил съчетана травма (гръден кош и
корем), след което вторична руптура на слезка, остра кръвозагуба, остра
5
сърдечно съдова и бъбречна недостатъчност (полиорганна недостатъчност), а
накрая и летален изход-смърт, т. е. причинно-следствената връзка между
увреждането, претърпяно по време на изпълнение на трудовите задължения по
валидно учредено трудово правоотношение, и претърпяното увреждане – в
разглежданата хипотеза смърт, не е спорно и се извежда от доказателствата,
тъй като анализът им поотделно и в съвкупност установява цялостният
механизъм на настъпване на увреждането на телесния интегритет на
пострадалия наследодател на ищците, с оглед на което настоящият съдебен
състав счита, че и този елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност по чл.200, ал. 1 КТ е реализиран.
Съдът намира, че възражението на ответника, че причинно следствената
връзка между претърпяната злополука и настъпилата смърт на Ш. била
прекъсната с настаняването на лицето в лечебното заведение, т.к от
приемането на пациената до смъртта му са изминали 7 дни, в което време
лекуващият екип е бил държан в състояние на разкъсан вътрешен орган-
слезка/ далак и наличие на течност, да предприеме спешни, адекватни,
своевременни, неотложни и живото спасяващи медицински мерки, т.е. не
извършили спешна операция, за неоснователно. Видно от заключението на
вещите лица по СМЕ е, че лекуващият екип, с оглед здравословното състояние
на пациента, е предприел консервативно лечение, без оперативна намеса, като
постоянно извършвал мониторинг на здравето му, т.е. лекуващият екип е
предприел необходимите медицински действия за лечението на пациента.
Появилите се впоследствие усложнения са довели до смъртта на Ш., а не
бездействието на лекуващия екип.
Ето защо, наличието на така осъществилите си в правния мир
положителни факти водят до пораждане отговорността на работодателя да
обезщети родителите и сестрата на пострадалия при злополуката служител.
Настоящият съдебен състав счита, че обезщетението за неимуществени
вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията
или загубата от морална опора и подкрепа, понесени от близките на
починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са
неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с
пострадалия, Пленумът на Върховния съд на Република България е приел
ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на
6
обезщетение. Така съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г.,
Пленум на ВС, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане,
кръгът на лицата, имащи право на неимуществени вреди, се определя от съда
по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга.
Съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016
г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г., Пленум на ВС, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В
настоящия случай ищците основават претенцията си родствена връзка между
тях и покойния Д. Т. Ш. по възходяща линия от втори ред като негови
възходящи родственици – негови майка и баща, както и трети ред – неговата
сестра, поради което и същите разполагат с активна материална легитимация.
Спорен между страните е единствено въпросът, при наличието на
изведените по-горе предпоставки за ангажиране на отговорността на
работодателя, в какъв размер се съизмеряват неимуществените вреди от
претърпените болки и страдания.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, допълнителното
влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са
възрастта на увредения, неговото обществено положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
7
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи, какъв размер на обезщетението по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице от увреждащото действие – виж т. 2 и 11 от Постановление
№ 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС.
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на
аритметично изчисляване. Затова следващото се за тях обезщетение се
определя въз основа на принципа на справедливостта в съответствие с
формирането вътрешно убеждение на съда. При определяне на обичайните
вреди според общовалидния обществен критерий за справедливост съдът не
прилага субективни виждания, а отразява общите схващания на даден етап от
общественото развитие, като по-тежките по характер и степен увреждания се
обезщетяват с по-големи по размер обезщетения. Справедливостта, като
законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество,
така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за
личността на увредения. Конкретно причинените вреди се определят в
съответствие с конкретно установените факти. Размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за
справедливост се определя според тежестта на психичните увреждания – това
са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на
предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето /заболяване/, а ако увреждането е трайно –
медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да
докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе предвид
заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК.
В трайната практика на ВКС се приема, че при обезщетяване на
неимуществени вреди от смърт на работник следва да бъде съобразен
начинът, по който е понесена загубата: последици, продължителност и степен
на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално
положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и
8
психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси
обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая. Изброяването не е изчерпателно,
доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и
различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът
за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания,
настъпили в резултат от трудовата злополука, без да се допуска размерът на
обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия /решение №
50043/06.06.2023 г. по гр. д. № 1490/2022 г., ІІІ г. о., ВКС и цитираните в него/.
Съобразявайки изложеното, този съдебен състав намира, че дължимото
по реда на чл. 200 КТ обезщетение от работодателя за претърпените болки и
страдания се съизмерява със справедливия паричен еквивалент за
увреждането със сумата от по 100 000. 00 лева за всеки от двамата родители, и
50 000. 00 лв. за сестрата на починалия, като при преценката на размера съдът
взе предвид следните релевантни за определянето факти.
Тежестта на увреждането и начина на извършването му – касае се за
причинена смърт в резултат на падане от локомотив, което е довело до
смъртта на сина на ищците, който начин несъмнено предизвиква негативно
усещане, което има по-висок интензитет на негативно усещане в сравнение с
летален край на по-възрастен човек, или такъв, настъпил по естествен начин
или при болен индивид, каквито обстоятелства тук не са налице. Инцидентът
логично е предизвикал негативни преживявания и с оглед внезапния си начин
на настъпване на смъртта. Към датата на смъртта си лицето, макар да е било
на 55 г., е бил в относително добро здраве, активен и трудоспособен – работел
е и като таксиметров шофьор. От свидетелските показания еднопосочно се
установява, че Ш. е бил опора на семейството, както на съпругата и дъщеря
си, така и на родителите си, включително финансова и морална такава.
Контактувал е честно с ищците. Към датата на инцидента ищците Т. Д. Ш. и В.
М. Ш. са били съответно на 82 и 77 годишна възраст – в напреднала възраст,
физически здрави и самостоятелни преди смъртта му, и с бързо влошаващо се
здравословно състояние след смъртта на сина им, разчитащи дотогава на
помощта му за всякакви битови неща в домакинство. След смъртта на Ш. се
наложило ищцата З. Ш. ежедневно да посещава родителите си и да се грижи
9
за тях, за опора и подкрепа. Покойния Ш. е помагал в ежедневието на
родителите си, с които също е бил в близки и топли отношения, а сестра му З.
често го е търсила за съвети.
Въз основа на горното, съдът прави извод, че отношенията между
покойния и неговите родители и сестра са се отличавали със степен на близост
за нормалната житейска ситуация за този вид родство. Казано по друг начин,
инцидента е застигнал лице на средна възраст, което е поддържало естествени
за вида си отношения със своите родители и сестра, поради което и загубата
му неминуемо предизвиква болка и страдание в тях. Несъмнено загубата на
дете и брат предизвиква депресивни състояния в родителите му, и плач при
спомена за него – при ищцата З. Ш., което е нормално състояние.
При определяне на обезщетението следва да се отчете и икономическата
обстановка в страната към момента на злополуката, в т. ч. ръста на
икономически растеж и стандарта на живот, които имат значение, но не
определящо за размера на обезщетението, нужно за обезвреда, тъй като целта
му е да овъзмезди понесените страданията с оглед съществуващата приживе
емоционална връзка, поради което и превес имат именно те.
Тези фактори обуславят извод, че справедливото обезщетение за
причинените неимуществени вреди от претърпяната трудова злополука са в
размер на търсените 100 000. 00 лева за родителите и 50 000.00 лева за
сестрата, с която сума ще бъде постигнат справедлив, според този съдебен
състав, баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата
от обезвреда съобразно принципа, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, макар и да произтича от
договор, е по естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са
приложими към тази отговорност и определеното обезщетение за
неимуществени вреди следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на деликта - 06.10.2022 г.
По възражението за съпричиняване:
Тези размери не следва да бъдат намалявани на основание чл. 201, ал. 2
КТ, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
тъй като по делото не се установи негово поведение, осъществено в условията
на груба небрежност, което обективно да е допринесло за настъпване на
трудовата злополука.
10
В съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на работодателя е да докаже
релевираното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на работника, в условията на груба небрежност. Следователно
наличието на груба небрежност не може да се предполага, а работодателят в
условията на пълно и главно доказване следва да установи не само, че
работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че
е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание, при
пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност. На
плоскостта на гражданското право грубата небрежност е неполагането на
дължимата грижа, която би положил и най - небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. Ще е налице груба небрежност и
когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните
последици, но е мислел да ги предотврати. Грубата небрежност не се отличава
по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен –
грижата, която би положил и най – небрежният човек, зает с подобна дейност.
При проявена груба небрежност е необходимо съдът да прецени конкретно кои
действия са извършени при липса на елементарно внимание и в зависимост от
това да определи размера, до който следва да бъде намалено дължимото от
работодателя обезщетение.
В случая процесната дейност на локомотивния машинист, при която е
настъпила трудовата злополуката, е регламентирана изрично в чл. 377, ал. 1
Наредба № 13/2005 г., съгласно който качването и слизането от кабината на
локомотива или мотрисния влак се извършва само по стълбите (стъпалата) с
лице към машината и придържане с две ръце за перилата (ръкохватките).
Безспорно се установи по делото, че починалият не е допуснал нарушение на
това законоустановено правило, тъй като се е качвал в машината по стъпалата
с лице към тях, като се е придържал към перилата. По делото не се установи
да е имало нито препятствие, нито влага, нито валежи или други обективни
обстоятелства, налагащи някакво повишаване на вниманието извън
обичайното, а дейността нито е била нова, нито е била непозната за
починалия. От друга страна той не е бил разконцентриран от разговори,
използване на техника, декларирал е, че не е употребил алкохол или упойващи
вещества и е нямало признаци за такова въздействие, поради което не са
налице и субективни фактори, намаляващи съсредоточеността. В тази връзка
само от настъпилият резултат – подхлъзване на последното стъпало, загуба на
11
равновесие и падане по гръб на перона, не може да се заключи, че е налице
поведение несъответно на установените правила за безопасност в
предприятието, което сочи на допусната от работника груба небрежност.
Посочените причини за инцидента в протокол № 3/04.10.2022 г. нямат никакво
отношение към преценката дали е допуснато нарушение от страна на
починалия на правилата, регламентиращи дейността и дали това съставлява
груба небрежност. Това е така не само, защото комисията, съставила доклада е
определена от работодателя, а и поради функциите, които има същата – да
подобри безопасността в железопътния транспорт, да предотврати и да
недопуска произшествия, чрез даване на препоръки и предписания за
подобряване на безопасността и за предотвратяване на нови произшествия и
инциденти. Изрично в чл. 115и, ал. 2 ЗЖпТ, както и в чл. 76, ал. 4 от Наредба
№ 59/2006 г. се сочи, че това разследване не определя вина или отговорност.
Същото се извежда от чл. 92 от Наредба № 59/2006 г. относно съдържанието
на доклада, в който се посочва техническата причина за произшествието или
инцидента, без да се търси вина, както и от чл. 94, ал. 2 от Наредба № 59/2006
г., съгласно който препоръките за безопасност, с които приключва доклада, не
създават презумпция за вина или отговорност за произшествието или
инцидента.
По всички изложени съображения се налага извода, че поведението на
починалия, в резултат на което е настъпила неговата смърт, не сочи на
съществено отклонение от дължимата грижа, която следва да полага при
извършване на работата си. Доказателства по делото не установяват, че
опасността от станалото падане е била предвидима дори и от най - небрежния
индивид с нормална интелектуална и мисловна дейност, при обстоятелства,
при които то е настъпило.
По възражението за изплатено застрахователно обезщетение:
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. Видно от преставеното удостоверение
издаденото ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД(стр.308) е, че дружеството е
изплатило застрахователно обезщетение за трудовата злополука на лицата Б.С.
Ш. и Л. Д.а Ш., но не и на ищците по делото, ето защо същото е
неоснователно.
12
По разноските:
С оглед характера на спора ищците не са направили разходи за държавна
такса. По делото има данни, че процесуалното представителство на всеки
ищец е оказано по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. /л. 405-407/, поради което
възнаграждението се дължи на адвоката и с оглед уважената част от иска
възлиза на по 8 650.00 лева за ищците Т. Ш. и В. Ш., и 4 650.00 лв. за З. Ш..
Възнаграждението се определи при съобразяване, че делото се отличава с
правна и фактическа сложност, предвид възраженията в отговора на исковата
молба, проведени са три съдебни заседания, след което делото е обявено за
решаване. При все това, цената на иска надхвърля 25000. 00 лева, от което
следва, че професионалната отговорност на адвоката се повишава, което дава
основание да му се присъди възнаграждение, съответстващо на тежестта на
поетия от него риск. Това възнаграждение съдът определи, използвайки като
ориентир размерите на възнагражденията по НМРАВ.
Ответникът дължи разходите за държавна такса по уважените искове в
размер на 10 000 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ 1754056470213, със седалище и адрес на управление
гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ № 112-А, представлявано от
Директора Д. П. Д., към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на Т. Д. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Л., ул.***
сумата от 100 000.00 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина му Д. Т. Ш.,
настъпила на 06.10.2022 г., в резултат на трудова злополука от 29.09.2022 г.,
ведно със законната лихва от 06.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ 1754056470213, със седалище и адрес на управление
гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ № 112-А, представлявано от
Директора Д. П. Д., към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на В. М. Ш., ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. Л., ул.*** сумата от
13
100 000.00 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина й Д. Т. Ш., настъпила на
06.10.2022 г., в резултат на трудова злополука от 29.09.2022 г., ведно със
законната лихва от 06.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ 1754056470213, със седалище и адрес на управление
гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ № 112-А, представлявано от
Директора Д. П. Д., към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на З. Т. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.Т., ул.***
сумата от 50 000.00 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на брат й Д. Т. Ш.,
настъпила на 06.10.2022 г., в резултат на трудова злополука от 29.09.2022 г.,
ведно със законната лихва от 06.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумите.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено
по следните банкови сметки, посочени от ищците:
IBAN:*** при "Банка ДСК" АД с титуляр Т. Д. Ш..
IBAN: IBAN:*** при "Банка ДСК" АД с титуляр В. М. Ш..
IBAN: IBAN:*** при "Юробанк България" АД с титуляр З. Т. Ш..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ПОДЕЛЕНИЕ ЗА
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ
1754056470213, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица,
ул.“Цар Освободител“ № 112-А, представлявано от Директора Д. П. Д., към
„БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. Т.
М., от САК, с адрес на кантората: гр. София, бул. "Ал. Стамболийски“ № 84-
86, ет. 5, офис 26 сумата 8 650 лева (осем хиляди шестстотин и петдесет лева)
– разноски по делото за адвокатско възнаграждение за оказано на ищеца Т. Д.
Ш. процесуално представителство в настоящото производство по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ПОДЕЛЕНИЕ ЗА
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ
1754056470213, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица,
ул.“Цар Освободител“ № 112-А, представлявано от Директора Д. П. Д., към
„„БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. Т.
14
М., от САК, с адрес на кантората: гр. София, бул. "Ал. Стамболийски“ № 84-
86, ет. 5, офис 26 сумата 8 650 лева (осем хиляди шестстотин и петдесет лева)
– разноски по делото за адвокатско възнаграждение за оказано на ищеца В. М.
Ш. процесуално представителство в настоящото производство по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ПОДЕЛЕНИЕ ЗА
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ
1754056470213, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица,
ул.“Цар Освободител“ № 112-А, представлявано от Директора Д. П. Д., към
„БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. Т.
М., САК, с адрес на кантората: гр. София, бул. "Ал. Стамболийски“ № 84-86,
ет. 5, офис 26 сумата 4 650 лева (четири хиляди шестстотин и петдесет лева) –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за оказано на ищеца З. Т. Ш.
процесуално представителство в настоящото производство по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ПОДЕЛЕНИЕ ЗА
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ
1754056470213, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица,
ул.“Цар Освободител“ № 112-А, представлявано от Директора Д. П. Д., към
„БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Горна Оряховица
сумата от 10 000.00 лева (десет хиляди лева) – държавна такса по делото
съобразно размера на уважените исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд град Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
15