Решение по дело №6448/2019 на Софийски градски съд

        Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е    № ……

                                      Гр. София, 07.08.2020 г.

 

 

 

                  В      И М Е Т О      Н А      Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в следния състав :

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                           ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                         Мл. съдия : Мария Малоселска

При секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 6448 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 36094/11.02.2019 г. на СРС, 128 с - в, по гр. д. № 45035/2018 г. е прието за установено, по предявените искови претенции с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М.Д.М., ЕГН **********, дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, сума в размер на по 352. 65 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2017 г. за абонатен № 243525, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 08.05.2018 г. до окончателното плащане на дължимото, както и 34. 31 лв. - законна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 23.04.2018 г.

С решението исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 525. 16 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 31.03.2015 г., както и за разликата до пълния предявен размер на иска за обезщетение за забава от 90. 38 лв.

С решението са изцяло отхвърлени исковете за сумите за дялово разпределение на имот с абонатен № 243525: главница от 35 лв. за периода от м. 03.2013 г. - м. 04.2016 г. и 7.93 лв. обезщетение за забава върху нея за периода от 16.09.2015 г. до 23.04.2018 г. Страните са осъдени съразмерно за разноски в исковото и заповедното производства.

Недоволен от решението е останал ищеца „Т.  С.“ ЕАД, който го обжалва в отхвърлителната част с доводи за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Позовава се на чл. 33, ал. 1, раздел ІХ от ОУ на дружеството, в който е определен реда и срока, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че част от задълженията по главницата са погасени по давност. Задължението за заплащане на сумите по фактурите е изискуемо най - късно до края на текущият месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. За периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. е издадена обща фактура на 15.08.2015 г., по която сумата е изискуема на 15.09.2014 г., а заявлението е депозирано на 08.05.2018 г., с което течението на давността е прекъснато. Неоснователно СРС е приел, че е налице погасяване по давност на част от вземанията. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски за двете инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна – ответникът М.Д.М. оспорва жалбата в писмен отговор по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно постановено и не са налице основания за неговата отмяна. Основателно СРС е приел, че падежът на вземанията е в срок от 30 дни след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Безспорна е практиката за периодичност на вземанията и тяхното погасяване с изтичане на тригодишна давност.  Неоснователно е възражението, че датата на общата фактура променя срока и изискуемостта на задълженията. Ответникът не може да се позовава произволно на права, който сам установява контролируемо в ОУ на дружеството, свързани с публикуването на сметките на сайта му. Моли да се потвърди в оспорените части. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно списък.

 Третото лице помагач „Б.Б.“ ООД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Като съобрази установените по делото факти и становищата на страните, по реда на въззивната проверка, съдът намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът намира, че решението е постановено при излагане на установената по делото фактическа обстановка от страна на СРС, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо - производството е образувано след подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.

Решението се оспорва от ищеца само в частта, в която исковете за главница и лихви са отхвърлени и е влязло в сила в неоспорената от ответника уважителна част.

По същество на спора, въззивният съд приема, че в съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на ответника на собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 26, находящ с в бл. 4, кв. *******.  

Качеството на ответника на собственик на имота не е оспорено в рамките на производството и се установява от представените доказателства : нот. акт № 58, том L, нот. дело № 9645/1997 г., съставен от първи нотариус при Софийска нотариална служба към СРС, на 03.05.1997 г. Ю.Е.и П.Е.П., са продали на В.Н.М.процесния недвижим имот. Съгласно нотариален акт № 31, нот. дело № 10410 от 09.05.1997 г., съставен от нотариус Е.Е.- Първи нотариус при СРС приобретателката М.е дарила имота на ответника М.Д.М..

Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е предвидено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ, поради което основателно е прието, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния период.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Б.Б.“ ЕООД.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот в периода, както и стойността на топлинната енергия се установява на база заключението на приетата пред СРС и неоспорена СТЕ.

Вещото лице е констатирало, а и от доказателствата представени от третото лице пред СРС се установява, че дяловото разпределение в сградата е извършвано от ФДР „Б.Б.“ ООД съгласно реален отчет в края на всеки отоплителен сезон на уредите в имота. Експертът е съобразил, че връзката в имота към сградната инсталация за битово - гореща вода е прекъсната, като е затапено отклонението за БГВ. Според него, в имота не се ползва топлоенергия за отопление, като разпределената такава е единствено за отдадената топлинна енергия от щранг - лирата в банята на имота. Топлоенергията отдадена от сградната инсталация, е изчислена правилно, съобразно методиката, заложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

В заключение експертизата определя дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на общо  525. 16 лв. за периода м. 05.2014 г. – 30.04.2017 г. Изрично вещото лице сочи, че технологичните разходи са правилно изчислени за периода.

По единствения довод на ищеца, развит във въззивната жалба - че претендираните в производството вземания по главницата не са погасени с изтичане на 3 - годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД към момента на подаване на заявлението на  08.05.2018 г., понеже сумите за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. били обективирани в обща фактура от 08.2015 г., със срок за плащане до 15.19.2015 г. и за тях давностният срок не е изтекъл, въззивната инстанция намира следното : 

В съответствие с трайно установената практика по въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност.

Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа.

Като съобрази периода на претенцията по главницата, въззивният съд намира, че по отношение изискуемостта на сумите за топлинна енергия, консумирана след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.

Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период на интернет страницата на ищеца.

Следва да се отбележи, че обективирането на задълженията м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. в една обща фактура, не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура ( м. 08.2015 г.), каквито твърдения ищецът поддържа във въззивната жалба. Това е така, тъй като съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., общата фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, както е посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ 2014 г. Обратното би означавало да се даде възможност на ищеца да измества произволно периода на изискуемостта на месечните  задълженията с оглед течението на срока на погасителната давност за тях, което е в противоречие с нормата на материалния закон уреждащ давностните  срокове.

Както е приел и СРС, с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 08.05.2018 г. течението на давността е прекъснато, поради което тригодишната погасителна давност е изтекла за главница за ТЕ за периода от м. 05.2014 г. до м. 03.2015 г. включително.

Следователно искът е основателен само за вземанията за ТЕ за периода от м. 04.2015 до м. 04.2017 г., които съдът е определил в размер на 352, 65 лв., на основание чл. 162 ГПК.

Настоящият състав също приема, че до този размер искът е основателен, а за разликата над него до пълния предявен от 525, 16 лв. и за периода от м. 05.2014 г. до м. 03.2015 г. искът е неоснователен и  законосъобразно е отхвърлен. Не са налице основания за промяна изводите на СРС по атакуваното решение в тази част.

По иска за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, въззивният състав приема следното :

В случая лихвата се претендира за периода от 16.09.2015 г. до 23.04.2018 г. Тъй като вземанията за лихва се погасяват със същата давност като тези по главницата - по чл. 111, б. „в“ ЗЗД - 3 години, като за погасените по давност вземания по главницата, посочени по - горе, погасени са и акцесорните вземания за лихви по смисъла на чл. 119 ЗЗД.

Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ от 2014 г., приложими за непогасените по давност вземания за лихва, продавачът начислява обезщете­ние за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, ко­ито не са изплатени в срок. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдне­вен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружест­вото.

За разлика от СРС настоящият състав намира, че доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която сметките на ответника са публикувани на интернет - страницата му, по делото е останало недоказано изпадане на ответника в забава за изпълнение на процесните задължения за заплащане стойността на ползваната в имо­та топлинна енергия за непогасения по давност период, поради което не се дължи мораторна лихва върху тези задължения.

Предвид забрана за влошаване положението на обжалващата страна по чл. 271 ГПК и липсата на жалба от длъжника в уважителната част на решението, настоящият състав приема, че не може да ревизира решението в частта, в която претенцията за установяване задължения за лихви за забава е частично уважена за сумата от 34, 31 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 23.04.2018 г.

В оспорената част - в която претенциите за установяване на задължения за лихви са отхвърлени до пълния предявен размер, решението следва да се потвърди, както е постановено по изложените съображения.

По отношение на вземанията за дялово разпределение главница от 35 лв. за периода от м. 03.2013 г. - м. 04.2016 г. и 7. 93 лв. обезщетение за забава за периода от 16.09.2015 г. до 23.04.2018 г. в жалбата не се излагат никакви конкретни съображения, поради което настоящият състав не намира основание за промяна на приетото от СРС.

По отношение на претенциите за установяване лихви за забава върху вземанията за дялово разпределение въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че по делото не са ангажирани и доказателства за изпадане в забава на длъжника за тези задължения, понеже липсва покана за заплащането им и даване на срок за изпълнение и искът е изцяло неоснователен.

Доколкото изводите на СГС съвпадат като цяло с тези на районния съд, решението в оспорените части - в които исковете за главница и лихви са отхвърлени до пълните размери и изцяло са отхвърлени за сумите за дялово разпределение и лихви следва да се потвърди, като съобразено с разпоредбите на материалния закон.

Този извод се отнася и до решението в частта по присъдените разноски в полза на двете страни, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени от тях разноски в производството пред СРС.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора - жалбата няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна - ответни. В негова полза съдът присъжда разноски в размер на 180 лв. с ДДС, за които има данни, че са реално заплатени в производството пред СГС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Ищецът е направил възражения за прекомерност на разноските за адвокат на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав, като съобрази интереса по спора, както и нормите на чл. 7 НМРАВ, намира възраженията за неоснователни.

При тези мотиви, Софийски градски съд

                                              

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 36094/11.02.2019 г. на СРС, 128 с - в, по гр. д. № 45035/2018 г., в частите, в които са ОТХВЪРЛЕНИ претенциите с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че М.Д.М., ЕГН **********, дължи на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, сума в размер над 352. 65 лв. до пълния предявен размер от 525. 16 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 31.03.2015 г., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за абонатен № 243525, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 08.05.2018 г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата над 34. 31 лв. до пълния  предявен размер 90. 38 лв. - лихва за забава върху главницата и суми за дялово разпределение в размер на 35 лв. за периода от м. 03.2013 г. - м. 04.2016 г. и 7. 93 лв. - обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 23.04.2018 г., включително в частта по присъдените в полза на страните разноски в производството.

 

РЕШЕНИЕ е влязло в сила в останалите уважителни части - като неоспорено от ответника.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Б.Б.” ООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                            2.