Решение по дело №376/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба на Д.Я.Д., ЕГН **********, чрез адв. К.М. ***, срещу Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър-Варна, с която на основание чл. 54, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.3 и ал. 5 и чл. 59, ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, община Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, представляващо отразяване на ПУП по чл. 16 от Закона за устройство на територията ЗУТ) на СО „С.Н.“, досежно отразяването на имот с идентификатор ***по КККР на гр. Варна.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е нищожна, а в условията на евентуалност незаконосъобразна, в частта й относно нанасянето на нов обект в КККР - поземлен имот с идентификатор ***с площ от 461 кв.м със собственик Община Варна и заличаването от КККР на поземлен имот с идентификатор ***с площ от 405 кв.м. Счита се, че процесната заповед е издадена в нарушение на императивните норми на закона, при липса на основания за служебно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на имот ***, тъй като за процесния имот не е издадена заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ. Релевират се доводи, че Община Варна е вписана като собственик на имот ***без да са налице данни за това, по отношение на имота да е провеждано отчуждително производство и/или изплащани обезщетения.

В хода по същество на делото оспорващата чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и изложената в същата съображения. Претендира се присъждане на разноски по делото.

Ответникът Началника на СГКК - Варна с депозирано писмено становище по жалбата счита същата за неоснователна и недоказана и моли при даване ход по същество същата да бъде отхвърлена.

Административният съд, като съобрази изложени в жалбата доводи, становището на ответната страна, фактите, които се извличат от доказателствата по делото, приложимите правни норми и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 2405-10 от 23, 24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет - Варна на основание чл. 21, ал.1, т.11 ЗМСМА, вр. чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал.1 ЗУТ и Специфичните правила и норми на Варна и по предложение на Кмета на Община Варна е одобрен План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на кв. „с.н.“ Варна обнародвано в ДВ бр.65 от 20.10.2010 г. По делото не са представени доказателства горепосоченият ПУП-ПРЗ за местност „с.н." да е обжалван по отношение на имот с идентификатор ***(част от който е имот стар идентификатор 10135.2526.1728), респ. следва да се приеме, че същият е влязъл в сила.

Началото на административното производство по издаване на процесната заповед е поставено по искане от Директор на Дирекция „АГУП“-Община Варна обективирано в писмо с вх. № 09-6930 от 21.03.2011 г., с което са изпратени САD файл на ПУП-ПР на кв. „с.н.“, както и разпечатка на хартиен носител. С писмо вх. № 09-7153/22.03.2011 г. е представено и обявление в ДВ от 20.08.2010 г. на решението за одобряване на ПЗ. Въз основа на представените от Община Варна материали е открито производство по изменение на одобрените със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра кадастрална карта и регистри. Със Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на основание чл. 54, ал.1 ЗКИР, във връзка с депозирано заявление на Община Варна - Дирекция АГУП и приложените към него документи и материали и на основание чл. 58, ал. 3 и ал. 5 и чл. 59, ал.1 от Наредба № 3 от 2005 г. е одобрено изменение в КК и КР за имоти в СО „с.н.“, измежду които е и имота на оспорващият. Процесното изменение се състои в нанасяне в КК на нов поземлен имот с идентификатор ***- отреден за улица, като имота на оспорващия с идентификатор ***попада в границите на новосъздадения.

По делото е назначена СТЕ, приета и неоспорена от страните, която съдът кредитира, като обективно и компетентно дадена. От заключението на СТЕ се установява, че поземлен имот с идентификатор ***с площ от 405 кв.м. попада и е част от поземлен имот с идентификатор ***, последният попадащ в границите на имотите по следните нотариални актове (НА): НА ***г., НА***г., НА № *** г.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и с оглед установената липса на доказателства за съобщаването й на оспорващия съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок. Предявена е от процесуално легитимирано лице - оспорващият се легитимира като собственик на идеални части от имот с идентификатор ***(част от имот с идентификатор ***) по КККР на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК. Съгласно действащата КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК имота на оспорващия е вписан с площ от 405 кв. м. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. По изложените съображения са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи допустимост на жалбата за разглеждане.

По основателността на жалбата:

В случая не се установява да са налице основания за обявяване нищожността и унищожаемостта на оспорената заповед.

Според възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл. 146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална (местна) или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

Със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район „Приморски“ - Варна, (без територията на КК з.п.и Приморски парк "С." и М.Г.). Горното налага извода, че изменението на кадастралния план и на кадастралния регистър следва да се извърши от същия орган, т. е. при хипотезата на чл. 54, ал.1 ЗКИР във вр. с чл. 53 от с. з. Съгласно Заповед № 300-152/29.10.2003 г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра делегира на основание чл. 11, ал.2 ЗКИР, във вр. с чл. 54, ал.1 ЗКИР, на Началниците на службите по кадастъра правомощия по издаване на заповед по смисъла на чл. 54, ал.1 ЗКИР за одобряване на измененията на кадастрална карта и кадастрални регистри в териториите на съответните области. В този смисъл оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност. Предвид издаването на заповедта от компетентен орган, на това основание същата не е нищожна.

Не е налице нищожност на оспорената заповед и на основанията за липса на ясно и точно посочване на фактическите и правните основания за издаването, и на разпоредените последици. Неясното и неточно посочване на фактическите и правните основания за издаване на административния акт и на разпоредените с него последици, има отношение към изискването за форма на същия. В случая не се установява наличие на порок във формата на оспорения акт.

Не се установява и нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, вкл. такова, което да е толкова съществено, че да обуслови нищожност на същата.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.

Със Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. Началника на СГКК-Варна, е одобрил изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, състоящо се в изменение на КК и КР в частта за имот с идентификатор ***собственост на оспорващият. Съгласно чл. 54 от ЗКИР изменението на кадастралната карта се одобрява със заповед на изпълнителния директор на АГКК или овластен от него Началник на СГКК. В чл. 53, ал.1 ЗКИР са изброени изчерпателно случаите, при които одобрените кадастрални карти, както и кадастралните регистри могат да бъдат изменяни. В процесната заповед като основание за изменението са посочени и чл. 58, ал. 3, ал. 5, чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3 от 2005 г. В чл. 58, ал. 3 и ал. 5 от Наредбата са изброени необходимите документи които се прилагат към заявлението, а в чл. 59, ал. 1 са посочени задълженията на собствениците да означат границите на имота си, както и задълженията на административния орган при извършване на изменението. В настоящия случай, не е спорно между страните обстоятелството, че производството е инициирано по заявление на Община - Варна, което по същество представлява нанасяне на приет ПУП по чл. 16 от ЗУТ на САD файл пред административния орган.

Приложимите в случая ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. сочат основанието и страните, които могат да инициират производство по изменение на КК и КР-по заявление на заинтересовани лица или служебно. Разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от Наредба № 3 в редакция към датата на издаване на процесната заповед сочи, че ПУП по чл. 16 и чл. 17 ЗУТ се представят в службата по кадастъра в цифров вид в приетия от АК формат. Влезлите в сила подробни устройствени планове по ал. 4 какъвто е настоящия случай се въвеждат в кадастралната карта на ниво проект, като всеки новообразуван поземлен имот получава идентификатор.

От заключението на вещото лице т т. 1 безспорно се установява идентичност между имот с идентификатор ***и част от имот с идентификатор ***, като последният е станал общинска публична собственост - отреден за улица, с влязло в сила решение № 2405-10/23,24 и 30.07.2010 г. на Общински съвет-Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ за местността „С.Н.“ гр. Варна.

Съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУТ (в приложимата редакция ДВ., бр. 61 от 2007 г.) общината придобива собственост върху отстъпените й части по ал. 1 (относима към улична регилация) от датата на влизане в сила на плана, като АГКК извършва служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра. Тъй като новообразувания имот с идентификатор ***е отреден за улица, съдът намира, че Община Варна придобива собствеността върху процесния имот по силата на закон (чл. 16, ал. 5, изр. първо ЗУТ (редакция ДВ., бр. 61 от 2007 г.).

Началникът на СГКК–Варна е постановил законосъобразен акт в изпълнение на задължението си по чл. 54, ал. 1 ЗКИР (в приложимата редакция ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.), във вр. с чл. 16, ал. 5 ЗУТ (в приложимата редакция), като е отразил влезлия в сила ПУП-ПРЗ в частта за имот (улична регулация), представляващи публична общинска собственост – улици.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че по отношение на процесния имот с идентификатор ***не е издадена заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ (редакция ДВ., бр. 61 от 2007 г.). Възражението би било основателно, ако се отнася за урегулирани поземлени имоти, за които не е издадена заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ (редакция ДВ., бр. 61 от 2007 г.), тъй като именно чрез заповедите за индивидуализиране на имот се обособяват нови имоти и е предпоставка за нанасяне в кадастралната карта. В настоящия случай това не е налице, тъй като процесният имот е отреден за улица – публична общинска собственост и не представлява УПИ, за което се изисква издавана заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ, а новосъздадения имот възниква с влизане в сила на ПУП-ПРЗ за местността „С.Н.“ гр. Варна, съответно е налице задължение за началника на СГКК-Варна да нанесе служебно влезлия в сила план по чл. 16 ЗУТ в кадастъра.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че не е провеждано отчуждително производство и не е изплащано обезщетение. Липсата на проведени обезщетителни процедури не влияе на законосъобразността на изпълнението на задължението на СГКК-Варна в случая да отрази влязъл в сила план по чл. 16 ЗУТ в частта относно улицата. Нанасянето в кадастралната карта на имоти предвидени за улична регулация при наличие на влязъл в сила ПУП-ПРЗ се извършва служебно, без значение дали са уредени имуществените отношения между собствениците и общината.

Материалната законосъобразност на оспорения акт в случая не обуславя извод за нищожността му и унищожаемостта му, доколкото същият е издаден съобразно закона.

По изложените съображения оспорената Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на Началника на СГКК-Варна, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и регистри на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, в частта на поземлен имот с идентификатор ***е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, като издадена при липса на отменителни основания по чл. 146 АПК, а жалбата бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото неоснователно е искането за присъждане на разноски на оспорващия и същото следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, прел. последно АПК, АдмС-Варна, XIV състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.Я.Д., ЕГН **********, чрез адв. К.М. ***, срещу Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър-. Варна, досежно отразяването на имот с идентификатор ***по КККР на гр. Варна.

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Я.Д., ЕГН **********, чрез адв. К.М. ***, за присъждане на направените разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд

	Съдия: