№ 1662
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206452 по описа за 2023
година
Производството е образувано по жалба на И. С. В. против наказателно
постановление (НП) № 23-4332-003329/08.03.2023 г., издадено от началник
сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са му наложени
следните административни наказания:
1. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП;
2. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят не е съгласен с
фактическите констатации в АУАН и НП, като твърди, че не е извършил
описаното нарушение. Посочва, че е допуснато нарушение на чл.54 от ЗАНН,
тъй като АНО не е установил действителната фактическа обстановка преди да
издаде НП. Признава, че на 26.02.2023 г. в гр. София, на ул. „Шипка“ е била
извършена полицейска проверка, като отказал да бъде тестван за употребата
на алкохол и наркотици, но изтъква, че отказът се дължи на съмнението му в
1
начина на поставяне на пробата за наркотици и предварително поставения
мундщук на дрегера за алкохол. Твърди, че е документиран един отказ,
поради което неясно остава защо са наложени две наказания. Моли НП да
бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Н., поддържа жалбата, като в допълнение излага доводи за
извършено нарушение на принципа, че за едно нарушение следва да се налага
едно наказание. Твърди, че неправилно са наложени две наказания,
санкциониращи единствено първото изпълнително деяние на вменената като
нарушена разпоредба. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител. В постъпили преди предходно съдебно заседание по делото
писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна се
излагат подробни съображения за правилност и законосъобразност на
обжалваното НП. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.02.2023 г., около 05.20 часа, в гр. София, жалбоподателят И. С. В.
управлявал лек автомобил ********* по ул. „Шипка“, с посока на движение
от бул. „Васил Левски“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, когато до №
20 бил спрян за извършването на полицейска проверка от служителите на 01
РУ-СДВР В.Ц. и Д.Т.. На място били изпратени свидетелите Д. З. и П. Ч. –
заемащи длъжността мл. Автоконтрольор в ОПП-СДВР, за оказване на
съдействие за извършване на проверка на водача с техническо средство за
употребата на алкохол и наркотични вещества. Жалбоподателят В. лъхал на
2
алкохол, имал забавен и завален говор и неправилна походка. Той отказал да
бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с
фабричен номер 0019 и за употребата на упойващи вещества с техническо
средство Drug Test 5000 с номер 0001.
Свидетелят Ч. издал талон за изследване № 0151330, който бил връчен
на жалбоподателя в 06.00 ч. на 26.02.2023 г. с указание, че лицето следва да
се яви във ВМА в срок от 45 минути от връчването на талона за даване на
кръвна проба за извършване на медицинско и химическо изследване.
Свидетелят З. приел, че водачът е извършил нарушения по чл.174, ал.3,
пр.1 и пр.2 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 846878/05.04.2021 г.
И. В. подписал акта без възражения. Такива не постъпили и в
законоустановения тридневен срок.
Въз основа на съставения АУАН началник сектор в СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 23-4332-003329/08.03.2023
г., с което на И. С. В. били наложени следните административни наказания:
1. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП;
2. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
НП било връчено на жалбоподателя на 04.04.2023 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
гласните доказателства по делото – показанията на свидетелите Д. И. З. и П.
Д. Ч., както и от писмените такива - талон за изследване № 0151330, докладна
записка, справка картон на водача В., заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на
директора на СДВР, заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност, ЗППАМ № 719/26.02.2023 г. и ЗППАМ № 720/26.02.2023 г.
От показанията на свидетелите З. и Ч., които съдът кредитира като
последователни и съответни на писмените доказателства по делото, се
установява извършването на нарушението и процедурата по съставяне на
3
АУАН. Свидетелите имат добре съхранен спомен за извършената от тях
проверка, като еднопосочно заявяват, че водачът е отказал да бъде тестван за
употребата както на алкохол, така и на упойващи вещества. Свидетелят З.
потвърждава констатациите в АУАН, че В. е лъхал на алкохол, имал е завален
говор и походка. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че е в
качеството си на водач на лек автомобил е отказал извършването на проверка
с техническо средство за употребата на алкохол и наркотични вещества, като
твърденията му за опорочаване на процедурата чрез предварително поставени
касета за наркотици и мундщук се опровергават от показанията на свидетеля
З.. Последният изяснява, че посочените материали се отварят едва след
изразено съгласие за извършване на проверка, каквото в случая не е било
налице.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно по-подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като
4
са посочени и нарушените законови разпоредби. Съдът не споделя доводите
на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила относно установените от АНО фактически положения, като в хода на
административнонаказателното производство са събрани необходимите
доказателства за изясняване на фактическата обстановка по случая. Със
съставения АУАН с необходимата яснота и вътрешна непротиворечивост е
ангажирана отговорността на В. за извършването на две отделни нарушения,
за които са наложени съответно две наказания с обжалваното НП. Както
актосъставителя, така и АНО надлежно са описали и разграничили в две
точки отделни нарушения, изразяващи се от една страна в отказ от
извършването на проверка за установяване употребата на алкохол и от друга
страна - отказ от извършването на проверка за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, поради което жалбоподателят не е
препятстван да разбере за какви нарушения е ангажирана отговорността му и
да организира защитата си.
На следващо място, съдът намира, че правилно е приложен
материалният закон, като И. В. е осъществил от обективна и субективна
страна вменените му административни нарушения. От събраните по делото
доказателства се установява по категоричен и безспорен начин, че на
26.02.2023 г., около 05.20 часа, в гр. София, жалбоподателят И. С. В.
управлявал лек автомобил ********* по ул. „Шипка“, когато до № 20 бил
спрян за извършването на полицейска проверка, в хода на която е отказал да
бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с
фабричен номер 0019 и за употребата на наркотични вещества с техническо
средство Drug Test 5000 с номер 0001. Нарушенията са формални, довършени
са с отказа на водача да му бъде извършена проверка със съответното
техническо средство. От субективна страна деянията са извършени при форма
на вина пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния
характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните им последици и
пряко е целял настъпването им.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
5
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. №
1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за
извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са
две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е
приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН. В цитираното ТР се приема, че
нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Нормата предвижда две форми на
изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на
предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени
както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта,
така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На
база на това е дадено и разрешението, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни
нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за
административните нарушения и наказания. С оглед на това съдът намира, че
правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана за две нарушения
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, тъй като жалбоподателят е осъществил две деяния,
като е отказал да бъде тестван както за употреба на алкохол, така и на
наркотични вещества, и всяко от тях осъществява състав на административно
нарушение. Двете деяния са осъществени, всяко чрез бездействие, и всяко въз
основа на самостоятелно решение, като жалбоподателят В. е взел две отделни
решения както да откаже извършването на тест с техническо средство за
употреба на алкохол, така и за наркотични вещества.
За съставомерността на нарушенията по чл.174, ал.3 предл.1 и предл.2
от ЗДвП е без значение дали впоследствие е изпълнено предписанието за
извършване на медицинско изследване, като последното подлежи на отделно
санкциониране.
АНО правилно е наложил на жалбоподателя за всяко от извършените
6
нарушения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок 24 месеца. Доколкото и двете
кумулативно предвидени наказания са в абсолютно определен размер и с
оглед принципната невъзможност за определяне на наказание под най-ниския
предел, то излагането на съображения досежно тяхната индивидуализация се
явява безпредметно. Правилно на жалбоподателя за двете нарушения са
наложени две отделни административни наказания, всяко от които
включващо двете кумулативни наказания по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, каквото е
изискването на чл. 18 ЗАНН.
Предвид императивната забрана на чл.189з от ЗДвП не следва да се
обсъжда маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Дори и
в случая да не намираше приложение забраната по чл. 189з ЗДвП обаче,
нарушението не би могло да се квалифицира като маловажно, доколкото то
разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
003329/08.03.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на И. С. В. са наложени следните административни
наказания:
1. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП;
2. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8