Решение по дело №1216/2017 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№            /12.03.2018 г., гр. Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                 II състав

На двадесет и първи февруари                       две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

 

                                             

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Стоилова

гражданско дело № 1216 по описа за 2017 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Делото е образувано въз основа на молба подадена от Ж.С.Д. ЕГН **********,*** лично и като баща и законен представител на детето М.Ж.С. ЕГН ********** срещу С.С.Ю. ЕГН ****Г10978 с адрес ***.

В исковата молба ищецът излага, че с ответницата С.С.Ю. живели на семейни начала от 2010 година до началото на месец август 2012 година. От съвместното си съжителството имали родено едно дете М. на пет години.

През месец август на 2012 г. ответницата напусна завинаги семейното ни жилище в село Б.,общ.Провадия,обл.Варна и оставила сина ми М. на възраст от 40 дни, като отишла да живее при родителите си в село С., общ. Аврен , обл. Варна. Ищецът моли ответницата да се върне в дома им или да се съберат да живеят заедно на друго място, но тя отказала и казала, че вече не може да се грижи за М..

В последствие разбрал, че се е установила да живее в село С., където е От раздялата между родителите ответницата повече от пет години не е търсила контакт със сина си, не се е интересувала от него и не е давала издръжка за отглеждането му.

Ищецът сам с помощта на родителите си полагал грижи за детето.

Детето никога не е познал родителска грижа от страна на майка си, отговаряща на нуждите, изискванията и интересите му, никога не е усещал обичта, мисълта, топлотата и грижата за него.Детето не познава майка си. Ответницата се е дезинтересирала от детето си и не му давала издръжка без основателна причина.

През последните няколко години за ищецът било непосилно и невъзможно да осигурява сам издръжката на детето.

Ищецът твърди, че притежава необходимите родителски качества и може да отглежда детето си с подкрепата на родителите си, с които живее.

През месец септември 2018 г. детето М. ще постъпи в първи клас на ОУ "Васил Левски"село Б.. Предвид възрастта си, детето има съответните потребности от храна, облекло, развлечения, учебни пособия и други необходими за правилното му физическо и интелектуално развитие средства.

Ищецът иска на основание чл. 132,ал.1,т.2 от СК да бъде лишена от родителски права по отношение на детето М.Ж.С. ЕГН ********** неговата майка С.С.Ю. ЕГН **********; да бъде осъдена ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на сина си М.Ж.С. в размер на 120.00 (сто и двадесет ) лева , считано от датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата; на основание чл.149 от СК, да бъде осъдена ответницата за заплаща издръжка на сина си М.Ж.С. в размер на 110.00 (сто и десет) лева месечно, с начален момент една година преди завеждане на иска.Претендират се съдебно деловодни разноски,както и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен отговор.

В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за уважаването им.        

 Ответницата не се явява и не изразява становище. Заинтересованата страна ДДирекция „Социално подпомагане“- гр.Провадия, представя по делото социален доклад. РП Провадия изпраща представител, който заяви, че предявения иск е основателен.                                                                              От събраните по делото доказателства се установява следното:

От Копие на удостоверение за раждане на М.Ж.С., изд. въз основа на акт за раждане № 1088/13.06.2012 г., изд. от Община Варна; Удостоворение № 88/28.09.2017 г.изд. от ДГ „Щастливо детство“ с. Б. се установява, че: детето М.Ж.С. е роден на ***г. в гр.Варна от родители С.С.Ю. и Ж.С.Д.. Детето е записано през учебната 2017/2018г. в ДГ „Щастливо детство“ с.Б..

От социалния доклад приобщен по делото се установява, че през м.08.2012г. майката напуска семейното жилище и от тогава за детето С. грижи полага баща му. Жилищните условия, в които живее детето са добри, детето посещава детска градина в с.Б.. Бащата е безработен, подпомаган от ДБТ гр.Провадия. Детето има изграден приятелски кръг, силна емоционална връзка с баща си и неговите близки и роднини.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С. и М., чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че майката на детето го е изоставила, когато то е било на 40 дни. От тогава баща му се грижи за него подпомаган от майка си. Детето не познавало майка си. Тя не се интересувала от него, не изпращала пари за издръжката му и дрехи

С оглед на установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, за лишаване от родителски права на ответницата, поради трайно безпричинно неполагане на грижи и незаплащане на издръжка на детето М.С..  

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.143, ал.1 от СК с искане отвеницата да бъде осъдена да заплаща на непълнолетното си дете М.С. месечна издръжка в размер на 140 лева считано от предявяване на исковата молба.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.149, ал.1 от СК с искане отвеницата да бъде осъдена да заплати на непълнолетното си дете М.С. издръжка за минал период – 1 година преди завеждане на иска в размер на 110 лева месечно.

Доказателствената тежест по иска по чл.132, ал.1, т.2 от СК е обърната като ответницата е тази, която следва да докаже, че полага грижа за детето си и му дава издръжка или че има основателна причина за неполагането на грижи и неплащането на издръжка.   

Относно исковете за издръжка ищецът следа да докаже, че ответницата е майка на детето, възможностите й да заплаща претендираната издръжка и нуждите на детето.

От събраните по делото доказателства се установи, че 

 

 

 

 

 

 

 

 е налице предвиденото от законодателя трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка от страна на ответницата. От събраните по делото доказателства – свидетелски показания се установи, че за период повече от 5 години ответницата не е полагала никакви грижи за детето си, не е имала никакви контакти с него, не се е интересувала от него, не му е давала издръжка. Този период се определя от настоящият състав като траен. Ответницата предвид пасивното й поведение в процеса не доказа по никакъв начин да е имала основателна и оправдаваща я причина за липсата на какъвто й да е интерес към детето си. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че детето дори не познава майка си. Поведението на ответницата на пълно дезинтересиране от детето й без основателна причина води до прекъсване на връзката между нея и сина й.

Горепосоченото обосновава основателността на иска по чл.132, ал.1, т.2 от СК. С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и доказан. На основание чл. 134, т. 2, вр. чл. 59, т. 8 от СК съдът следва да определи  режим на лични отношения между майката и детето с цел при интерес от нейна страна да може да възстанови прекъсната емоционалан връзка с детето си. С оглед на изхода по делото съдът намира, че следва да се определи намален режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 17:00 часа.

Относно иска по чл.143, ал 1. от СК съдът намира следното:

Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От събраните по делото доказателства се установи, че бащата е този, който полага непосредствени грижи за детето и то живее при него. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат  - чл. 142, ал.1 СК. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Семеен кодекс е предвидено, че размера на определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна за страната. С Постановление № 316  от 20.12.2017г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната е определена минималната работна заплата за страната в размер на 510 лева от 01.01.2018г.. Според това минималния размер на издръжка от 01.01.2018г. е в размер на 127,50 лева. 

За определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на детето, което е в детска градина, на 5 години,  обуславящи повишени разходи за облекло, обувки, храна. От събраните по делото доказателства не се установи детето да има по-различни нужди от дете на същите години. Доходите на майката и бащата не са установени. Съдът намира, че предвид потребността на детето и възможностите на родителите то има нужда от 260 лева издръжка, която предвид гореизложеното следа да се заплаща по равно и от двамата родители. С оглед на това майката следва да бъде осъдена да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 130 лева, иска следва да се отхвърли за горницата от уважения до претендирания размер.

Относно иска по чл.149, ал.1 от СК.

Предвид разпоредбата на чл. 143 ал. 2 СК и доказателствата по делото, че ответницата не е заплащала издръжка на сина си от напускането на семейното жилище през 2012г. искът за заплащане на издръжка за минало време е основателен и следва да се уважи в пълен размер на общо 1320 лева за периода от една година преди завеждане на исковата молба – 27.09.2016г. – 27.09.2017г..

Ищецът е поискал заплащане на разноски по делото. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е сторил следните разноски: 300 лева – адвокатско възнаграждение и 50 лева – държавна такса. Предвид изхода по делото и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК  ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца 350 лева.

Ответницата следва да заплати по сметка на ПРС дължимата държавна такса по присъдената издръжката, в размер на общо 240 лева, определена съобразно чл.69, ал.1, т.6 и т.7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Провадийският районен съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ЛИШАВА С.С.Ю. ЕГН ****Г10978 с адрес *** от родителските права по отношение на детето М.Ж.С. ЕГН **********, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между С.С.Ю. ЕГН ****Г10978 и детето М.Ж.С. ЕГН **********: всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 17:00 часа.

 

 

 

 

ОСЪЖДА С.С.Ю. ЕГН ****Г10978 с адрес *** да заплаща на детето си М.Ж.С. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130 лева, чрез неговия баща и законен представител Ж.С.Д.  ЕГН **********,*** с падеж до 25-то число на месеца, за който се дължи, считано от предявяването на иска 28.09.2017г. до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл.143, ал.1 от СК.  

ОСЪЖДА С.С.Ю. ЕГН ****Г10978 с адрес *** да заплати на детето си М.Ж.С. ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на общо 1320 лева, за периода 27.09.2016г. – 27.09.2017г. чрез неговия баща и законен представител Ж.С.Д.  ЕГН **********,***, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл.149, ал.1 от СК. 

ОСЪЖДА С.С.Ю. ЕГН ****Г10978 с адрес *** да заплати на Ж.С.Д. ЕГН **********,*** сторените разноски по делото, в размер на 350 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА С.С.Ю. ЕГН ****Г10978 с адрес *** да заплати на Районен съд гр.Провадия държавна такса по присъдените издръжки, в размер на 240 лева, на основание чл.71, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………