Решение по дело №9016/2015 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№717/26.2.2016г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и шестнадедета година, проведено в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                         

при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 9016 по описа на Варненски районен съд за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл.422 ГПК от “Ф.И.“ ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителен директор А.В.Г. срещу Ж.Г.К., ЕГН: ********** с адрес ***, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1733,43 евро, от която 1051,40 евро дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит, PLUS-01419939 от 08.04.2009год., 199.78евро договорна лихва за периода 15.09.2009г.  до 13.05.2011г., 482.25евро-мораторна лихва за периода от 15.06.2010г. до 27.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-16.03.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1469/16.03.2015г., постановена по ч.гр. дело №  2877/2015г. на ВРС.

В исковата  молба се сочи, че на 04.08.2009г. на ответницата е предоставен паричен кредит от „БНП ППФ” ЕАД № PLUS -01419939 в общ размер на 3236,25 лева или евровата им равностойност, при което е уговорено, че ответницата следва да възстанови сумата на 21 равни месечни вноски от по 203,37 лева. Уговорения краен срок за погасяване на цялото задължение е на 13.05.2011г. Твърди, че на 15.04.2010г. ответницата е осъществила последно плащане по обслужване на дългът си, след което е преустановила плащанията. Твърди, че по силата на договор за цесия от 08.07.20014г. ищеца е придобил вземането от ответницата в полза на „БНП ППФ” ЕАД, за което обстоятелство и на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД Ж.Г.К. била надлежно уведомена.

В срокът по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е по делото договор от № PLUS -01419939 от 04.08.2009 г., от който се установява, че „БНП ППФ” ЕАД в качеството й на кредитор е предоставила на ответницата Ж.Г.К. сумата от общо 3236,25 лева за срок от 21 месеца, с краен срок за погасяване на задължението 13.05.2011г.

С договор за прехвърляне на вземанията от 08.07.2014г. „БНП ППФ” ЕАД е прехвърлила в полза на ищеца “Ф.И.“ ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** процесното вземане произтичащо от договор от № PLUS -01419939 от 04.08.2009г.

Представено е по делото пълномощно от „БНП ППФ” ЕАД, по силата на което стария кредитор упълномощава новия кредитор да съобщи на длъжниците осъщественото прехвърляне на вземането.

По делото на л.14 е представено уведомление от “Ф.И.“ ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** до ответника, с което последната е уведомена, че по силата на договор от 08.07.2014г. „БНП ППФ” ЕАД е прехвърлила в полза на ищеца “Ф.И.“ ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** процесното вземане произтичащо от договор от № PLUS -01419939 от 04.08.2009г.

В съдебно заседание не се явява представител на ищеца, същия депозира молба от 12.02.2016г. в 15,18ч. – след приключване на устните състезания по делото.

Ответницата не се явява, не се представлява.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

         За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422  ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „БНП ППФ” ЕАД и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение, че кредитора е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил на кредитополучателя процесната сума, размера на вземането си и съобщаването на извършената продажба на вземане (цесия).  При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението.

  Не се оспорва в настоящия случай, а и се установява от представения по делото  договор № PLUS -01419939 от 04.08.2009 г., че „БНП ППФ” ЕАД в качеството й на кредитор е предоставила на ответницата Ж.Г.К. сумата от общо 3236,25 лева за срок от 21 месеца, с краен срок за погасяване на задължението 13.05.2011г. Не е спорно също така, че по силата на договор за прехвърляне на вземане от 08.07.2014г. „БНП ППФ” ЕАД е прехвърлила в полза на ищеца “Ф.И.“ ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** процесното вземане произтичащо от договор от № PLUS -01419939 от 04.08.2009г. Не се спори, че цесията е съобщена на длъжника.

В тежест на длъжника е да установи всички свои правопогасяващи и правонамаляващи възражения, като в случай, че не стори това съдът следва да приеме претенцията за основателна. В случая предвид представените по делото писмени доказателства, а и предвид пасивното процесуално поведение на ответницата, съдът приема, че същата се е задължила спрямо кредитора „БНП ППФ” ЕАД в размер на сумата посочена в договора за кредит при условия и срок посочени в последния. Приема, че вземането е цедирано по силата на договор за цесия от 08.07.2014г., за което обстоятелство длъжникът е уведомен. От своя страна последния не установи да е заплатил дължимата сума, поради което и претенцията се явява основателна.

Единствено с цел пълнота и изложението следва да бъде посочено, че по отношение на главницата – приложима е разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, досежно общата 5-годишна такава – касае се за приемане на частични плащания от кредитора, а не за изпълнение на периодично задължение.  Началото на давността следва да се счита от момента на предсрочна изискуемост на вземането. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а и в исковата молба се поддържа, че ответницата е преустановила плащания по договора си за кредит на 15.04.2010г., поради което и дори и към тази дата да бъде прието, че е настъпила предсрочна изискуемост на останалата част на задължението й, то към момента на депозиране на заявлението в съда – 16.03.2015г., не е изтекъл визирания в разпоредбата на чл. 110 ЗЗД 5-годишен давностен срок.

По изложените съображения предявения установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските сторени в исковото производство:

На осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 535,12 лева, от които 67,80 лева съдебно – деловодни разноски и 467,32 лева юрисконсултско възнаграждение.

По отношение на разноските сторени в заповедното производство:

На осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 416,47 лева, от които 67,81 лева съдебно – деловодни разноски и 348,66 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Приема за установено в отношенията между страните, че Ж.Г.К., ЕГН: ********** с адрес *** дължи на “Ф.И.“ ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителен директор А.В.Г. сумата от 1733,43 евро, от която 1051,40 евро дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит, PLUS-01419939 от 08.04.2009год., 199.78евро договорна лихва за периода 15.09.2009г.  до 13.05.2011г., 482.25евро-мораторна лихва за периода от 15.06.2010г. до 27.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-16.03.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1469/16.03.2015г., постановена по ч.гр. дело №  2877/2015г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК.

Осъжда Ж.Г.К., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на “Ф.И.“ ЕАД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителен директор А.В.Г. сумата от 535,12 (петстотин тридесет и пет лева и 12 ст.) лева, от които 67,80 лева съдебно – деловодни разноски и 467,32 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и сумата от 416,47 (четиристотин и шестнадесет лева и 17 ст.) лева, от които 67,81 лева съдебно – деловодни разноски и 348,66 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :