Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/06.02.2020
г.
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 571 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Л.К.” АД твърди, че има сключен
договор за паричен заем от 01.03.2010 г. с ответника „Е.” АД, по силата на
който предоставил на последния по банков път парична сума в размер на
100 000 лева на 01.03.2010 г., която ответникът се задължил да върне,
ведно с начислената върху сумата лихва на 01.03.2011 година. В исковата молба
се сочи, че размерът на уговорената лихва за периода бил 8,5 %, а с подписан от
страните анекс от 05.01.2011 г. към договора, последните се споразумели да
променят падежа на договора на 01.03.2012 г., вместо първоначално уговорения -
01.03.2011 година. Ищецът твърди, че ответникът „Е.” АД е направил няколко
частични погасявания в изпълнение на задължението си по договора, както следва:
частично плащане в размер на 20 000 лева, извършено на 05.10.2010 г.;
частично плащане в размер на 10 000 лева, извършено на 03.12.2015 г. и
извършено прихващане на суми съгласно нарочен протокол, извършено на 24.11.2015
г., след които погасявания остатъчната по договора главница е 59 513,88
лева. Излага, че с получена от ответника на 11.12.2015 г. покана за доброволно
изпълнение, е поканил последния в седемдневен срок да погаси дължимия остатък,
като в отговор на поканата ответникът отправил до ищеца изявление за прихващане
на суми, съгласно чл. 104 ЗЗД. Твърди, че с писмо - отговор, получено от ответника на
29.12.2015 г., уведомил същия, че оспорва изцяло съществуването на твърдените
от него вземания в производството по гр. дело № 12236/2015 г. на СГС, ГО, I - 17 с-в. Сочи, че до 25.01.2016 г. не
е налице изпълнение на договора от страна на ответника, поради което предявява
настоящите осъдителни искове, с които предявява искане за присъждане на претендираната главница, ведно с начислената върху сумата
законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното събиране на вземането. Предявява претенция за присъждане на
сторените в производството разноски.
Ответникът „Е.“ АД оспорва предявените
искове. Не спори, че между страните е сключен договора за заем, че е получил
заемната сума от 100 000 лева, както и че не е погасявал чрез плащане сумата от
59 513,88 лева. Твърди обаче, че е погасил същата сума чрез изявление за
прихващане от 17.12.2015 г., което твърди да е получено от ищеца на 18.12.2015
г., като прихванатото вземане от ищеца сочи да е във връзка с ползване от
негова страна на собствените на ответника
офис № 6 и № 7, находящи се в гр. София, р-н Младост, ул. „*********„Бизнес
център Евротур“ в периода 01.01.2015
г. – 30.11.2015 година. Оспорва твърденията на ищеца, изложени в извънсъдебна
кореспонденция, че помежду им съществува договорка за безвъзмездно ползване на
собствените на ответника офиси. Излага, че е упълномощил лицето В.С. да уведоми
всички ползватели на обекти в бизнес центъра, че считано от 01.01.2015 г. дължат месечно заплащане на сумите за ползване
на помещенията, които суми са определени в Договор за залог на вземания от
28.01.2015 г., сключен между „Е.“ АД и В.С., както и консумативите,
изразходвани във връзка с ползването. Твърди, че ищецът е бил уведомен за
сключения договор за залог, както и бил двукратно поканен да плати /на
31.03.2015 г. и на 12.06.2015 г./ цената за ползването на двата офиса. Счита,
че, като е продължил да ползва процесните помещения след поканите за плащане,
ищецът е признал конклудентно, че дължи претендираните с поканите суми. Поддържа, че изявлението за
прихващане на суми с вземания на ищеца обхваща и други вземания на ответника,
които не са предмет на разглеждане в производството по гр. дело № 12236/2015 г.
на СГС, ГО, I - 17 състав.
Евентуално, в случай че Съдът приеме, че
извънсъдебното изявление за прихващане не е породило ефект, прави съдебно
възражение за прихващане със свои вземания, представляващи обезщетение за
неоснователно обогатяване на ищеца, от които обезщетение за ползване на
собствения му офис № 6, без основание в размер на 16 722,00 лева за периода м. юли
- м. ноември 2015 г. и мораторна лихва за забава за
периода м. януари – м. ноември, в размер на 1 949,12 лева, посочена подробно в
таблична форма в отговора относно всеки от месеците в периода; вземане за
обезщетение за неоснователно ползване на офис № 7 в размер на 7 745,10 лева за
периода м. юли – м. ноември 2015 г. и мораторна лихва
за периода м. януари – м. ноември, в размер на 902,80 лева - подробно посочена
в табличен вид в същия отговор, както и със свое вземане, представляващо
обезщетение за неоснователно ползване на двата офиса, във връзка с
изразходваното при ползването им количество топлоенергия по фактура от
15.12.2015 г. в размер на 547,52 лева, като съобразно уточнението в съдебно
заседание, проведено на 20.12.2016 г., ищецът желае прихващане най- напред с
главниците по първите две вземания, след това лихвите върху тях и на трето
място с вземането за неоснователно ползвана топлоенергия.
Ищецът „Л.К.“ АД упражнява в законовия
срок правото си на допълнителна искова молба и писмени бележки, с които излага
възражения, във връзка с твърдяното от ответника за извършено прихващане. Сочи,
че за да бъде налице валидно прихващане, то следва да има насрещни вземания на
страните, които да са ликвидни и изискуеми, като това тепърва подлежало на
установяване в производството по гр. дело № 12236/15 г. по описа на СГС.
Твърди, че „Л.К.“ АД е акционер, притежаващ 50 % от акциите от капитала на
ответника, като ползването на собствените на ответника офиси не било без правно
основание, а на основание постигната още в края на 2009 год. договореност между
законните представители на двете дружества. Излага, че до момента на подаване
на допълнителната искова молба, от страна на собственика „Е." АД няма
изразено противопоставяне за безвъзмездното ползване на офисите по посочения
начин и/или отправяне на покана за в бъдеще да бъде извършена някаква промяна,
като твърдяното от ответника уведомяване изхожда от трето лице В.С.С., спрямо което ищецът не е обвързан. Сочи, че сключения
между ответника и третото лице договор за залог на вземания е нищожен, тъй като
е уговорен с невъзможен предмет, доколкото няма възникнали в полза на ответника
вземания от безвъзмездното ползване на имотите. Счита, че договорът, по силата
на който ползва въпросните офиси, не е прекратяван от никоя от страните, като
понастоящем безвъзмездното ползване от страна на ищеца продължава, като същият
заплаща разноските за ползването. В тази връзка възразява на твърдението на ответника, че не е заплатил
дължимите суми по фактура № **********/15.12.15 година.
В законовоустановения срок ответникът
упражнява правото си по чл. 373 от ГПК да депозира допълнителен отговор на
допълнителната искова молба и писмени бележки, с които оспорва изложеното от
ищеца и поддържа изложеното в исковата молба.
Tретото лице – помагач, на страната на ответника В.С. се присъединява към
изложените от ответника „Е.“ АД възражения по исковите молби. Позовава се на разпоредбите на чл. 113 и
чл. 117, вр. чл. 2 от ЗДДС, като твърди, че съгласно уредбата ответникът не е
длъжен да издава фактури за вземанията си от ищеца, чието основание е чл. 59 от ЗЗД. Излага, че е изпратил уведомления до ищеца, в качеството му на ползвател на
въпросните офиси, получени от същия на 09.02.2015 г. и на 10.02.2015 г. на
адресите му на управление и за кореспонденция, видно от които ответникът „Е.“
АД е изявило желание ищецът да преустанови ползването на офис 6 и офис 7 без
заплащане на цена за това, като посочил конкретен размер за сумите, дължими за
ползването на месечна база.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с
наведените доводи от ищеца и становището на ответника и третото лице-помагач на
страната на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложените по делото
доказателства и с оглед обстоятелството, че страните не спорят за това, по
делото безспорно е установено, че между ищеца и ответника на 01.03.2010 г. е
сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът „Л.к.“ АД е отпуснал
на ответника „Е.“ АД паричен заем в размер на 100 000 лева, при уговорена
годишна възнаградителна лихва в размер на 8,5 % върху
отпуснатата сума и падеж за нейното връщане 01.03.2011 година. В договора
страните са уговорили заетата сума да се върне чрез еднократна престация на
датата на падежа, като се съгласяват на възможност за предсрочно погасяване.
Установява се по делото и е безспорно между страните, че с платежно нареждане
от 01.03.2010 г. ищецът „Л.К.“ АД е превел сумата по договора по банковата
сметка на ответника (стр. 7-8 по делото).
Видно от представения по делото (стр. 6)
Анекс от 05.01.2011 г. към договора за паричен заем, страните са постигнали
съгласие относно промяна в падежа на задължението на ответника, като посочената
в анекса крайна дата е 01.03.2012 година.
Между страните не се спори, че ответникът
е извършил две плащания по договора, съответно: на 05.10.2010 г. – сума в
размер на 20 000 лева, на 03.12.2015 г. – сума в размер на 10 000 лева,
като, видно от приложен по делото протокол за прихващане на вземания от
24.11.2015 г. (стр. 9), ищецът „Л.К.“ АД е прихванал задължението си към
ответника по 29 броя фактури в периода 2013-2015 г., в размер на 19 343,34
лева.
За безспорно е прието по делото, че ответникът е погасил общо сумата от
40 486,12 лева по договора за заем.
Това се установява и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
По делото се установи, че ищецът е поканил ответника
да му заплати горепосочения остатък по договора в 7-дневен срок от получаване
на поканата (стр. 10). Видно от приложеното на гърба на поканата доказателство
за доставяне, ответникът „Е.“ АД е получил въпросната покана на 11.12.2015
година.
Видно от приложеното на стр. 11-13 по делото
изявление, ответникът и неговият заложен кредитор В. С., в отговор на
отправената от ищеца покана, са отправили чрез нотариус В.К., рег. № 269 в НК,
изявление за прихващане на сумата от 59513,88 лева със свои вземания, чието
основание е посочено като задължение за заплащане на цена за ползване на
недвижими имоти - офис № 6 и № 7, които са част от „Бизнес център Евротур“ в размер от 62660,35 лева за периода м. януари –
м. ноември 2015 година. Видно от приложеното по делото изявление за прихващане
от страна на ответника (стр. 26-27), размерът на вземанията му за
възнаграждението за ползване, които
прихваща със задължението си към ищеца, се формира както следва: А/ за ползване
на офис № 6:
-
90% от дължимото обезщетение за ползване на офисното
помещение за периода юли- ноември 2015 г. в общ размер на 16722 лева /8550 евро/, възлизащи месечно на 3344 лева /1710 евро/;
-
законна лихва за забава върху дължимото обезщетение за
ползване, начислена в периода януари-ноември 2015 г., в общ размер на 1949,12 лева /996,56 евро/.
Б/ За
ползване на офис № 7:
-
90 % от дължимото обезщетение за ползване на офисното
помещение за периода юли- ноември 2015 г. в общ размер на 7745,10 лева /3960 евро/, възлизащи месечно на 1549,02 лева /792
евро/;
-
законна лихва за забава върху дължимото обезщетение за
ползване, начислена в периода януари-ноември 2015 г., в общ размер на 902,80 лева /461,61 евро/.
В/ Дължима
сума за изразходвано количество топлоенергия за офисите, ведно с припадащата им
се част от общите части на сградата, съгласно фактура № 40000008258/15.12.2015
г., в размер на 547,52 лева /279,94
евро/.
Направено е и предложение за прихващане със сумата от 31 647,34 лева (16180,85 евро) –
част от задълженията, предмет на гр. дело № 12236/2015 г., по описа на СГС, I
ГО, 17 с-в, както следва:
-
За ползване на офис № 6:
o
100 % от дължимото обезщетение за ползване на офис № 6
за периода м. януари – м. юни 2015 г., в общ размер на 22296 лева /11400 евро/, възлизащи
месечно на 3716 лева или 1900 евро;
o
10% от
дължимото обезщетение за ползване в размер на 2229,66 лева /1140 евро/, възлизащи месечно на 371,61 лева или 190
евро.
-
За ползване на офис № 7:
o
100 % от дължимото обезщетение за ползване на офис № 6
за периода м. януари – м. юни 2015 г., в общ размер на 10326,78 лева /5280 евро/, възлизащи
месечно на 1721,13 лева или 880 евро;
o
10% от
дължимото обезщетение за ползване в размер на 1032,66 лева /528 евро/, възлизащи месечно на 172,11 лева или 88
евро.
От приложения по делото нотариален акт за учредяване
право на строеж № 166, том I, рег № 7026, дело № 154
от 10.03.2006 г. на нотариус Б.Я., с рег № 258 на НК
(стр. 81), се установява, че ответникът „Е.“ АД е собственик на офис № 6 и офис
№ 7, намиращи се в бизнес сграда „Бизнес център Евротур“,
находяща се в УПИ VII – 505, 535, 565, 577 от квартал
14а, по плана на гр. София, НПЗ „Изток“, м. „Къро“,
като същите са предоставени за ползване на ищеца, по силата на два
приемо-предавателни протокола (стр. 92 и 93 по делото), които не са датирани.
За безспорно е прието между страните по делото (о.с.з,
проведено на 20.12.2016 г.), че страните не спорят относно обстоятелството, че
ищецът „Л.К.“ АД е ползвал горепосочените офиси за периода м. юли – м. ноември
2015 година.
По делото е приложено копие от договор за залог върху
вземания от 28.01.2015 г., с нотариална заверка на подписите под №
227/28.01.2015 г. от Нотариус А.Г., с рег. № 437 на НК (стр.29-34 от делото),
сключен между В.С. и „Е.“ АД, представлявано от председателя на Съвета на директорите
Я.Д., от което се установява, че „Е.“ АД учредява залог върху всички свои
настоящи и бъдещи вземания към трети лица, произтичащи от ползването от страна
на тези лица на договорно или извъндоговорно основание на обекти – помещения
или части от помещения, намиращи се в сграда „Бизнес център Евротур“, сред
които и офиси № 6 и 7, намиращи се на втори офисен етаж в сградата. Видно от
посоченото в чл. 1 от договора, същият е сключен в
обезпечение на вземанията на залогополучателя С. по
договор за заем от 29.06.2012 г., сключен между В.С., като заемодател, и „И.Б.“
ЕООД, като заемополучател, по който ответникът „Е.“
АД се е задължил солидарно към заемодателя С. за погасяване на заетите суми. В
чл.2, ал.2 от договора за залог в табличен вид е посочено, че към датата на
неговото сключване, залогодателят „Е.“ АД има
вземания от „Л.К.“ АД за ползване на офис № 6, в размер на 1900 евро месечно и
офис № 7, в размер на 880 евро месечно. В графа „документи за вземанията“ са
посочени приемо-предавателни протоколи от 05.10.2009 година. В чл. 2, ал. 3 от
договора е посочено, че вземанията от ползвателя на офис № 6 и 7 са формирани
по размер и на база пазарна наемна цена на съответните обекти, респективно на
база условията, предлагани от залогодателя на третите лица – ползватели на
обекти в сградата. Посочено е, че съответният ползвател следва да заплаща
сумите, посочени в таблицата, за всеки месец, през който е ползвал съответния
офис, считано от 01.01.2015 година. В алинея четвърта на същия член е посочено,
че залогът се учредява и върху всички настоящи и бъдещи вземания на
залогодателя от ползвателите на негови обекти в сграда, включително
произтичащите от поддръжка на тези обекти, включително изразходваните във
връзка с ползването консумативи. В чл. 5 от договора страните са договорили
заложният кредитор да извършва действията, които зависят от него и са нужни, за
да се запазят заложените вземания, след като длъжникът по съответното вземане
бъде уведомен от името на залогодателя, чрез заложния кредитор, че същото е
заложено в полза на заложния кредитор. Установено е, че за целите на
уведомяването на всеки от заложните длъжници, залогодателят, с подписването на
този договор, упълномощава заложния кредитор да предприеме всички необходими
действия за извършването му, както и да покани „заложните длъжници“ да заплаща
дължимите от тях суми по сметка на заложния кредитор, като до момента на
уведомяването им залогодателят се задължава да извършва нужните за запазване на
заложените вземания действия.
По делото са приложени 2 бр. уведомления за сключен
договор за залог на вземания от 03.02.2015 г., получени от ищеца „Л.К.“ АД на
10.02.2015 г., и 1 брой покана за плащане от 26.03.2015 г., получена от ищеца
на 31.03.2015 година. Документите са подадени от името на В.С., който е посочен
за пълномощник на „Е.“ АД, въз основа на Договор за залог на вземания от
28.01.2015 година.
Видно от изпратеното до ищеца уведомление (стр. 37 по
делото), заложният кредитор С. е отправил молба на основание чл. 164, ал. 2 и
ал. 3 от ЗЗД от името на „Е.“ АД, „Л.К.“ АД, считано от 01.01.2015
г., да заплаща всички свои задължения за ползване на обект в сграда „Бизнес
център Евротур“, а именно офис № 6, равняващи се на
сумата от 1900 евро месечно, по банковата сметка на заложният кредитор С..
Видно от приложените по делото доказателства (стр. 39) уведомлението е получено
от ищеца на адрес в гр. София, бул. **********и гр. София, кв. Полигона, ул. ********.
Видно от изпратеното до ищеца уведомление (стр. 38 по
делото), заложният кредитор С. е отправил молба на основание чл. 164, ал. 2 и
ал. 3 от ЗЗД от името на „Е.“ АД, „Л.К.“ АД, считано от 01.01.2015
г., да заплаща всички свои задължения за ползване на обект в сграда „Бизнес
център Евротур“, а именно офис № 7, равняващи се на
сумата от 880 евро месечно, по банковата сметка на заложният кредитор С.. Видно
от приложените по делото доказателства (стр. 39) уведомлението е получено от
ищеца на адрес в гр. София, бул. ***** ********и гр. София, кв. Полигона, ул. ********.
С отправената
до ищеца покана „Л.К.“ АД е поканено да заплати до 10.04.2015 г. дължимите от
него суми за ползване на офис № 6 и офис № 7. В поканата е посочено, че с
гореописаното уведомление ищецът е бил поканен да заплаща, считано от 01.01.2015 г., дължимото възнаграждение във връзка с
използване на собствените на ответника офис № 6 и офис № 7, които към момента
на отправяне на поканата са в общ размер на 10837,28 евро или 21195,88 лева, от
които 8340 евро /16311,60 лева/ - суми за ползването на двата офиса за периода
м. януари – м. март и 2497,28 евро или 4884,26 лева – консумативи. Поканата е
получена от ищеца на адрес в гр. София, бул. ***** ********и на адрес: гр.
София, ул. ******** на 31.03.2015 година.
От приложените по делото доказателства се установява,
че с нотариална покана от 09.06.2015 г. на нотариус В.К., рег. № 269 в НК, В.С.,
действащ в качеството си на заложният кредитор, в чиято полза са заложени
вземанията на Е. АД от ищеца за ползване на собствените му офиси, е поканил
ищеца „Л.к.“ АД в тридневен срок от датата на получаване на поканата да му
заплати парична сума в размер на 31046,42 лева /15873,79 евро/ без ДДС,
съставляваща обезщетение за ползване на офиси № 6 и № 7 за периода м. януари -
м. май 2015 г., заедно с консумативите за това за периода м. януари – м. март
2015 година. Видно от отбелязването на гърба на нотариалната покана, същата е
получена на 12.06.2015 година.
С влязло в сила решение 5382/19.07.2017 г. по гр. дело
12236/2015 г. СГС, I-17 състав прекратява
на основание чл. 130 от ГПК производството в частта, относно предявения от В.С.С., ЕГН **********, при условията на чл. 164, ал. 2 от ЗЗД,
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Л.к.“ АД, ЕИК*******да
заплати в полза на „Е.“ АД, ЕИК*******сумата от 2 229.66 лева, частичен иск -
1/10 от сумата от 22296.60 лева и 1 032.66 лева, частичен иск – 1/10 от сумата
от 10326.60 лева, представляващи обезщетения за ползване в периода юли 2015 г. – декември 2015 г. на офис № 6
с площ от 236.43 кв.м., при съседи: от север – двор, от юг – офис № 7, от изток
– двор, от запад – офис № 5, фоайе и коридор, заедно с 3.728% ид.ч. от общите части на сграда Бизнес Център „Евротур“ на ул. „*********втори офисен етаж в гр. София и
от правото на строеж върху УПИ, върху което е построена и на офис № 7 с площ от 109.51 кв.м., при съседи: от север – офис №
6, от юг – двор, от изток – двор, от запад – коридор и стълбищна
клетка, заедно с 1.727% ид.ч. от общите части на
описаната сграда, втори офисен етаж и от правото на строеж върху УПИ, в който е
построена, като недопустим. Отхвърлен
е предявеният от В.С.С.,
ЕГН **********, при условията на чл. 164, ал. 2 от ЗЗД, иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Л.к.“ АД, ЕИК*******да заплати в полза на
„Е.“ АД, ЕИК*******сумата от 22 296 лева обезщетение за ползване в периода януари 2015 г. – юни 2015 г. на офис
№ 6 с площ от 236.43 кв.м., при съседи: от север – двор, от юг – офис № 7,
от изток – двор, от запад – офис № 5, фоайе и коридор, заедно с 3.728% ид.ч. от общите части на сграда Бизнес Център „Евротур“ на ул. „*********втори офисен етаж в гр. София и
от правото на строеж върху УПИ, върху което е построена и сумата от 10 326.78 лева обезщетение за ползване в периода януари 2015
г. – юни 2015 г. на офис № 7 с площ от 109.51 кв.м., при съседи: от север –
офис № 6, от юг – двор, от изток – двор, от запад – коридор и стълбищна клетка, заедно с 1.727% ид.ч.
от общите части на описаната сграда, втори офисен етаж и от правото на строеж
върху УПИ, в който е построена.
„Е.“ АД е участвал като съищец
в производството.
В съдебното решение е прието, че от представените в
производството приемо-предавателни протоколи по предаване на офисите, не се
установява да е налице сключен между страните възмезден договор. Тълкувайки на
съдържанието на тези два протокола, в приложение на чл. 20 от ЗЗД и с оглед
обстоятелството, че в тях са вписани и показанията на водомери и електромер, Съдът
е стигнал до извода, че „Е.“ АД е предоставил на „Л.к.“ АД двата офиса за безвъзмездно ползване, при уговорка последният да
ползва офисите според предназначението им, като заплаща разноските за
поддръжката и разходите, свързани с използването на двата обекта, което отговаря
по съдържание на нормата на чл. 245, изр. 1 от ЗЗД, а не на чл. 228 от ЗЗД.
Съдът е възприел, че основанието за
безвъзмездно ползване по силата на установения договор за заем за послужване,
не може да бъде трансформирано във възмездно, без сключения договор да бъде
прекратен, от страна на „Е.“ АД като страна по него. Поради това, Съдът е
счел, че вземане в полза на „Е.“ АД за неоснователно обогатяване не е възникнало,
поради което не е могло и да бъде предмет на договора за залог, сключен с В.С..
Решение No 5382/19.07.2017 г. СГС, I-17 състав е
оставено в сила с решение No 1878/17.07.2018
г. по в.т.дело No 6234/2017
г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение No 225/07.05.2019
г. по описа на ВКС, ТК, I TO.
По настоящото делото са допуснати
и изслушани заключения по съдебно-счетоводна и съдебно- икономическа
експертиза.
В депозираната пред съда съдебно-икономическа експертиза
(стр. 125-134 по делото), вещото лице е дало становище по въпроса: „Каква е
стойността на пазарния наем на офиси 6 и 7 в „Бизнес Център Евротур”,
общо за целия период от 01.01.2015 г. до 30.11.2015
г. и поотделно за всеки от тези месеци?“. За извършване на необходимата
преценка, вещото лице е направило справка по намиращите се по делото
доказателства, оглед на място, скиците на процесните помещения, както и събрало
информация за офертни наемни цени на площи по предназначение в съответния район
по местонахождение на процесиите имоти в периодични издания на в. „Софийски
имоти” за периода от януари 2016 г. до ноември 2016 г. включително - бр. 24,
бр. 28, бр. 32 и бр. 35.
За отговор на поставената задача, вещото лице е
посочило за приложен пазарен подход – метод
на сравнителната стойност, показващ кореспонденция на оценителските
резултати с пазарния фон на пазара на отдаване под наем на аналогични обекти,
като са отчетени нормално очаквания срок за успешна пазарна реализация -
отдаване под наем, приет на база наблюдения на пазара и номинален лихвен
процент в качеството му на санкционираща лихва при забава с цел отчитане на
пропуснати ползи от отлагането на очакваната сделка, валиден към датата на
оценката. Посочено е, че застроената площ на офисите е определило на база на
данните от представеното площоразпределение и схемите
на самостоятелни обекти в сграда. Видно от описаното в заключението, вещото
лице е взело предвид и вида на конструктивната система и на покрива,
архитектурното оформление, наличните инсталации, както и състоянието и
поддръжката на съответните помещения. Въз основа на предприетия при изготвяне
на експертизата оценъчен метод от страна на вещото лице, последното е
изчислило, че за наемната площ на офис № 6 пазарният наем за периода 01. януари-
30.ноември 2015 година е по 3672,04 лева на месец, а за офис № 7 – 1700,82 лева
всеки месец. При събиране на сумите за посочения период, вещото лице е получило
сума в общ размер на 59 101 лева, съставляващ наемите за процесния период за
двата офиса.
Вещото лице, назначено по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (стр. 135-139 по делото), след
справка с доказателствата по делото, извлечение от банкова сметка ***нията по договор за кредит от 01.03.2010 г. от страна на ищеца
и на ответника, е дало заключение по въпросите:
Осчетоводен ли е при „Л.К.“ АД предоставения паричен
заем, описан в исковата молба?
Отразен ли е получения /съгласно Договор за заем от
01.03.2010 г. /паричен заем в счетоводството на ответника „Е.“ АД?
Има ли плащания за погасяване на дълга, ако има — в
какъв размер, какъв е размерът на неплатения остатък, дължим по процесния
Договор за паричен заем?
След извършената проверка, вещото лице
е констатирало, че между „Л.К.“ АД, *** и „Е.“ АД, *** е сключен договор за
паричен заем от 01.03.2010 г., съгласно който на „Е.“ АД, *** се предоставя
заем в размер на 100 000 лева, която сума е фактически предоставена на
01.03.2010 г. по сметка на „Е.“ АД в „Токуда банк“ АД, като заемът е осчетоводен в счетоводствата и на
двете дружества. Видно от описаното в депозираното пред съда заключение, по
договора е уговорена лихва в размер на 8,5 %, която се плаща еднократно на
датата на падежа - 01.03.2011 г., който падеж е впоследствие изменен с нарочен
анекс от 05.01.2011 г. и е уговорен за 01.03.2012 година.
При проверка на счетоводните регистри на „Е.“ АД,
вещото лице е установило плащания по договора за паричен заем от 01.03.2010 г.
в общ размер на 40 486,12 лева, както следва: 1. Частично погасяване на заем от
05.10.2010 г. в размер на 20 000 лева; 2. Погасена главница в размер на
763,01 лева на 23.05.2014 г.; 3. Погасена главница в размер на 3000 лева на
03.07.2014 г.; 4. Погасена главница съгласно протокол за прихващане от 24.11.2015
г. в размер на 6723,11 лева; 5. Погасена главница в размер на 10 000 лева
на 03.12.2015 година. При справка в счетоводствата на страните, вещото лице е
установило, че общият размер на погасените суми по договора, съгласно
регистрите на „Л.К.“ АД, е 36 000 лева, като прихващането, извършено на
24.11.2015 г., в размер на 6 723,11 лева, не е осчетоводено. По този начин,
вещото лице е изчислило, че дължимата сума съгласно счетоводните регистри на „Л.К.“
АД е в размер на 64 000 лева. От друга страна, дължимата сума, съгласно
счетоводните регистри на „Е.“ АД, е в размер на 59 513,88 лева.
Взимайки предвид изчисленията на размера на месечния
наем, който би се дължал за офисните помещения № 6 и № 7, направени от вещото
лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, вещото лице е изчислило
законната лихва върху съответните суми за наем за всеки от посочените с
направеното възражение за прихващане периоди, като общата сума за законна лихва
за офис № 6 в периода м. януари 2015 г. – м. ноември 2015 г. възлиза на 1926,09
лева., а за офис № 7 – на 892,12 лева.
Депозираните пред съда заключения по допуснатите
експертизи са изслушани и приети в открито съдебно заседание от 20.12.2016
година. Видно от протокола от съдебното заседание (стр. 175 по делото), на
вещото лице е зададен въпрос от страна на процесуалния представител на
ответника, на който вещото лице е изразило мнение, че прихващането на вземания,
извършено с протокол от 24.11.2015 г. в
обичайния случай е операция, която подлежи на осчетоводяване.
По делото като свидетел е разпитана Сирма Т..
Свидетелката Т. заявява, че познава В.С. и
„Е.“ АД по служебен повод, тъй като е адвокат. Преди около две години и
половина В. я наел да подготвя няколко покани до негови длъжници
по договор за заем от 2012 година. Длъжници били „И.Б.“
- получател на заема и „Е.“ АД - солидарен длъжник. Между страните се провели няколко
срещи до към края на 2014 година, като свидетелката присъствала на една от тях.
От страна на „Е.“ АД било предложени допълнително
обезпечение чрез учредяване на залог на вземания. Свидетелката като адвокат
изготвила договор за залог за вземания и съдействала и за уведомяване на длъжниците по договора. Били заложени вземания на „Е.“ АД
към ползватели в бизнес-сграда „Евротур“, където „Е.“
АД е собственик. Някои от ползвателите ползвали офисите по силата на договора
за наем, а други без договор, като за вторите цената я формирали, като
посочихме средна цена, при която се предоставяли офисите на останалите
ползватели. „Л.К.“ АД били едни от ползватели, които ползвали без договор,
както и свързаните с тях дружества. Те ползвали два офиса. С договора за залог
били предвидили В.С. да уведоми длъжниците - ползвателите
на сградата, за договора за залог и да ги покани да плащат по неговата сметка. Включително
и до „Лев Корпорация“ имало уведомление с покана да заплащат сума за ползването
и всички покани били получени. Колега на свидетелката разговаряла с представител
на Лев Корпорация по телефона няколко пъти, като им било предложено или да
напуснат офисите или да сключат договор за наем при пазарни цени, но те така и
не си платили и не напуснали.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи: 1) валидно
сключен договор за заем; 2) изпълнението на задължението на заемодателя да
предостави определения заем на заемателя (с оглед характеристиката на договора за заем
като реален договор); 3) уговорка за връщане на заемната сума в определен срок.
В тежест на ответника е да установи погасяване
на задълженията си по договора за заем.
По делото не се спори, че във връзка със
сключения между страните писмен договор за заем от 01.03.2010 г. ищецът като
заемодател е предоставил на ответника заемната сума. Т.е договорът е сключен.
За безспорно е прието, а се установява и от заключението на ССчЕ, че по този
договор има постъпили две плащания в брой и едно погасяване чрез прихващане на
насрещни задължения на заемодателя. Общо е погасена сума от 40 486,12 лева по договора за заем.
Ответникът прави изявление за погасяване на
задължението от 59 513,88 лева чрез извънсъдебно
прихващане със сумата от 16 722
лева – 90 % от обезщетение за ползване в периода юли 2015 г. –ноември
2015 г. на офис № 6 с площ от 236.43 кв.м., при съседи: от север – двор,
от юг – офис № 7, от изток – двор, от запад – офис № 5, фоайе и коридор, заедно
с 3.728% ид.ч. от общите части на сграда Бизнес Център „Евротур“ на ул. „*********втори
офисен етаж в гр. София и от правото на строеж върху УПИ, върху което е
построена и сумата от 7 745,10 лева
– 90 % от обезщетение за ползване в периода юли 2015 г. –ноември 2015 г. на
офис № 7 с площ от 109.51 кв.м., при съседи: от север – офис № 6, от юг –
двор, от изток – двор, от запад – коридор и стълбищна клетка, заедно с 1.727%
ид.ч. от общите части на описаната сграда, втори офисен етаж и от правото на
строеж върху УПИ, в който е построена, както и сумите за законна лихва върху
обезщетението за ползване за периода януари - ноември 2015 г. –за офис 6 –
1949,12 лева и 902,80 лева, както и режийни разходи в размер на 547,52 лева.
Сочи се, че това прихващане е направено с изявление от
17.12.2015 г., връчено на ищеца – заемодател на 18.12.2015 година. Отделно е
правено „предложение“ за прихващане със сумите, предмет на гр. дело 12236/2015
г. по описа на СГС, I-17състав.
Евентуално се прави възражение за съдебно прихващане
със сумите, които не са предмет на гр. дело 12236/2015 г. по описа на СГС, I-17 състав и представляват същите суми, за които се твърди
като главно възражение, че е извършено извънсъдебно прихващане с поканата от
17.12.2015 година.
Относно изявлението
за извършено извънсъдебно прихващане
На първо място, следва да се отбележи, че
страните в настоящото производство (от една страна ищеца Л.К. АД и от друга
страна ответника Е. АД и третото лице-помагач В.С., които в производството по гр. дело
12236/2015 г. по описа на СГС, I-17 състав са
били съищци) са обвързани
от силата на пресъдено нещо на решението по гр. дело 12236/2015 г. по описа на
СГС, I-17 състав.
Видно от съдържанието на материалноправното изявление за прихващане на суми от
17.12.2015 г., в същото е направено изявление за прихващане само със
сумите по т. II, общо в размер на 27 866, 54 лева (16722 лева +7745,10 лева +547,52
лева+1949,12 лева+902,80 лева), представляващо 90 % от обезщетение за ползване в периода юли 2015 г. – ноември 2015 г. на офис №
6 и офис 7, както и лихва за забава върху обезщетения за периода 01-11.2015
година и разходи за заплатена топлинна
енергия по фактура от 15.12.2015 г. в размер на 547,52 лева.
За остатъка до пълния размер на вземането
на л.К. АД, е направено „предложение за прихващане“, ако е налице съгласие от Л.К.
АД, с част от сумите, предмет на гр. дело
12236/2015 г. по описа на СГС, I-17състав.
Съгласно чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД когато
две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си, като прихващането се извършва чрез изявление на
едната страна, отправено до другата.
В конкретния случай, Съдът намира, с оглед
съдържанието на изявлението на Е. Ад и В.С. от 17.12.2015 г по чл. 104 от ЗЗД,
че не е направено изявление за прихващане със суми, предмет на гр. дело
12236/2015 г. по описа на СГС, I -17 състав. Относно тези суми има само „предложение за прихващане“, т.е липсва ясно изразена воля да настъпи ефекта
на прихващането.
Следователно, твърдението на ответника, че
е извършено извънсъдебно прихващане общо
със сумата от 62 660,35 лева е неоснователно, тъй като за разликата
над 27 866, 54 лева до пълния,
посочен в отговора на исковата молба размер от 62 660,35 лева, не е
направено извънсъдебно изявление за прихващане.
Въпросът е дали дължимата от ответника
сума е погасена частично чрез извънсъдебно прихващане със сумата от
27 866, 54 лева, извършено на 17.12.2015 г., достигнало до ищеца Л.к. АД
на 18.12.2015 година.
Ответникът твърди, че вземанията му не са били оспорени към този момент, а
оспорването на всички вземания е направено едва с отговора на исковата молба по
гр. дело 12236/2015 г. по описа на СГС, I -17 състав.
Фактическият състав на правото да се
извърши прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД включва следните елементи:
съществуването на две насрещни и действителни вземания /задължения/, с предмет
пари или еднородни и заместими вещи; изискуемост и
ликвидност на активното вземане.
Правото да се извърши извънсъдебно
прихващане е обусловено от ликвидността на вземането на лицето, което извършва
прихващане. За да настъпи конститутивното действие на
прихващането - погасяването на двете насрещни вземания до размера на
по-малкото, основанието и размерът на вземането на прихващащия следва да бъдат установени и безспорни.
Именно с оглед висящността
на спора между страните по гр. дело 12 236/2015 г. СГС, I – 17 състав относно вземането на Е. АД и
съответно на В.С. към Л.К. АД на твърдяното от тях основание, към момента на
отправяне на изявлението за прихващане – 17.12.2015 г., отнема качеството
„ликвидност“ на вземането на Е. АД за 90 % от сумите за ползване на офиси 6 и 7
за периода юли-ноември 2015 година, и съответните акцесорни вземания, с което
се твърди, че е извършено прихващането.
Действително, предмет на посоченото
гражданско дело са 10 % от сумите за ползване на офиси 6 и 7 за периода
юли-ноември 2015 година. Т.е налице е една частична претенция.
С оглед висящността
на съдебния спор за част от претенцията за обезщетение за ползване за периода
юли-ноември 2015 година към момента на отправяне на изявлението за прихващане
за друга част от сумите (декември 2015 г.), и липсата на съгласие у кредитора Л.к.
АД относно съществуването изобщо на вземането на длъжника на посоченото
основание и за посочения период (установява се от отговора на исковата молба по
посоченото гражданско дело, приложен по настоящото дело), Съдът намира, че
активното вземане – вземането на Е. АД за 90 % от обезщетението за периода
юли-ноември 2015 г. и съответните акцесорни вземания,
не е притежавало качеството ликвидност към 17.12.2015 г., независимо, че в тази
си част не е било предмет на гр. дело 12236/2015 г. СГС, I-17 състав. Поради това не е настъпил и конститутивният ефект на изявлението за прихващане –
погасяване на вземането на Л.К. АД със сумата, предмет на изявлението за
прихващане от общо 27 866, 54 лева.
Обстоятелството, че след получаване на
изявлението за прихващане на 18.12.2015 г., кредиторът не е изпратил нарочно
становище, че не приема изявлението, тъй като не дължи сумите, не сочи на извод
за признаване на задължението, т.е не му придава качеството на „ликвидност“.
Именно поради това непризнаване на задължението, Лев к0рпорация АД оспорва и цялата
претенция на Е. АД по гр. дело
12 236/2015 г. СГС, I – 17 състав още с отговора от 22.12.2015 г., т.е 4 дни след получаване на
изявлението от 18.12.2015 година.
Поради това Съдът следва да разгледа направеното съдебно възражение за прихващане
Възражението за прихващане, надлежно
заявено във висящо производство, съставлява процесуално действие за защита
срещу предявения иск и то е допустимо и съдът следва да го приеме и да се
произнесе по него и при неликвидно активно вземане. По своята същност
възражението за прихващане съставлява твърдение за настъпили материалноправни последици на прихващането. При съдебното
прихващане погасителният ефект настъпва след влизане в сила на решението, тъй
като едва към този момент се установява ликвидността на насрещните вземания,
или на едно от тях, което е спорно.
В конкретния случай, видно от отговора на
исковата молба, в който е направено съдебното възражениe за прихващане, същото обхваща само суми,
които не са предмет на гр. дело
12236/2015 г. по описа на СГС, I-17 състав, които възлизат общо на 27 866, 54 лева
(16722 лева +7745,10 лева +547,52 лева+1949,12 лева+902,80 лева), представляващи
90 % от обезщетение за ползване в
периода юли 2015 г. – ноември 2015 г.
на офис № 6 и офис 7, както и лихва за забава върху обезщетения за периода
01-11.2015 година и разходи за заплатена
топлинна енергия по фактура от 15.12.2015 г. в размер на 547,52 лева.
С оглед СПН на решението гр. дело
12236/2015 г. по описа на СГС, I-17 състав,
между страните в настоящото производство е установено с влязло сила решение, че
за периода януари-юни 2015 г.
Е. АД няма вземане на основание неоснователно обогатяване по иск
по чл. 59, ал.1 от ЗЗД, т.е ползване без правно основание на процесните офиси 6
и 7 от Л.К. АД, тъй като Л.К. АД е ползвал офисите на основание
заем за послужване.
В частта относно иска за 10 % от
обезщетенията за периода юли-ноември 2015 г. производството е прекратено като
недопустимо, тъй като е предявен иск за вземания, чиято изискуемост се твърди,
че не е настъпила към датата н подаване на исковата молба.
Както е посочено
и в ТР
3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т. дело 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото е претендираното или отричано от
ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез
правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В исковата молба
ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от
ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно
материално право, т. е. правопораждащите юридически
факти. Посочено е също обаче, че субективното материално право не
може да бъде установено извън правопораждащите го
факти, извън основанието му.
В тежест на ответника по делото бе да
докаже, че има вземане към ищеца за посочената сума, на основание неоснователно
обогатяване за ползване на процесните два офиса за периода юли-ноември 2015
година.
Такова доказване не бе проведено.
С оглед събраните доказателства –
нотариален акт, два броя – приемо-предавателни протоколи за предаване на офиси с номера 6 и 7 от 05.10.2009 г. и
като съобрази действието на СПН по гр. дело 12236/2015 г. във времето, Съдът
приема, че в настоящото производство не се установи за периода след 30.06.2015
г. (предмет на гр. дело 12236/2015 г. е вземането за периода 01-06.2015 г., т.е
към дата на постановяване на съдебното решение по това дело е установено какви
са взаимоотношенията между страните към 30.06.2015 година по повод двата процесни офиса) да е променено основанието за ползване на
офисите от страна на ищеца – по безвъзмезден договор за заем за послужване. Не
се установява след 30.06.2015 г. Е. АД да е отправило до ищцовото
дружество искане за прекратяване на договора за заем за послужване и връщане на
помещенията, което може да обуслови основателност на претенцията за
неоснователно обогатяване. Настоящата съдебна инстанция намира, че доводите,
свързани с отправени до тази дата изявления от представители на Е. АД (вкл. чрез
В. Стойков) до Л.к. АД, с които се твърди, че е променено основанието за
ползване на офисите от Л.К. АД (фактът на ползването в периода 2009 – 2015 г. е
приет за безспорен по делото), са преклудирани от СПН
по гр. дело 12236/2015 г., тъй като възраженията се основават на факти,
настъпили в периода, обхванат от важимостта във времето на СПН относно спорното право. Т.е
Съдът в рамките на настоящото производство не може да преценява отново ефекта
на тези изявления върху правоотношението между страните, такова каквото е
започнало през 2009 година и установено като съществуващо до 30.06.2015 година.
Ответникът Е. АД не твърди и не
установява, че в периода след 30.06.2015 г. е отправял изявления за
прекратяване на договора за заем за послужване и за връщане на процесните
офиси.
Поради това и претенцията му за
неоснователно обогатяване поради ползване без правно основание на процесните
два офиса за периода юли-ноември 2015 г. е неоснователна. Ответникът по това
възражение доказа, че в исковия период юли - ноември 2015 г. е ползвал
помещенията на основание договор за заем
за послужване. По делото се установи и заплащане на сумата от 547,52 лева на
08.01.2016 година.
Поради това, възражението за съдебно
прихващане следва да се отхвърли като неоснователно.
Предявеният иск е основателен.
Относно
разноските
С оглед този изход на делото, на ищеца
следва да се присъдят направените разноски по делото, съобразно представения
списък общо в размер на 4995,55 лева.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -1 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е. АД, ЕИК********, съдебен адрес:г***, пл. ********,
адв. Д.Н.да заплати на Л.К. АД, ЕИК ********, съдебен
адрес:г***, БЦ Евротур, ет.2, офис 6, адв. С.Ч. по
предявен иск по чл. 240 от ЗЗД сумата от 59 513,88 лева – дължима по
силата на договор за заем от 01.03.2010 г. , заедно със законната лихва върху
сумата от 26.01.2016 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.
78 от ГПК сумата от 4 995,55 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО възражение за прихващане на Е. АД,
ЕИК********, съдебен адрес:г***, пл. ********, адв. Д.Н.срещу
Л.К. АД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, БЦ Евротур,
ет.2, офис 6, адв. С.Ч. за сумата от общо 27 866, 54 лева
(16722 лева +7745,10 лева +547,52 лева+1949,12 лева+902,80 лева) - 90 % от обезщетение за ползване без правно основание в
периода юли 2015 г. – ноември 2015 г.
на офис № 6 и офис 7, както и за лихва за забава върху обезщетения за периода
01-11.2015 година и разходи за заплатена
топлинна енергия по фактура от 15.12.2015 г. в размер на 547,52 лева.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страна на ответника В.С. , ЕГН **********, съдебен адрес:***,
пл.
********, адв. Д.Н..
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: