Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Бургас,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цвета Попова
ЧЛЕНОВЕ:
Събчо Събев
Стефан
Стойков
Секретар:
Евдокия Недкова
Като
разгледа докладваното от съдия Попова в.н.ч.х.д. № 82 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 168 от 24.10.2018 г.,
постановена по н.ч.х.д.№ 1218/2018 г., Бургаският районен съд признал
подсъдимия В.Г.Н. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 14.11.2017 г.,
около 18:50 часа, в казино „Р.П.“, находящо се в гр. Бургас, ул. „К. А.“ № **,
нанесъл на С.А.И., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като му нанесъл удар с
юмрук в областта на устата, вследствие на което му причинил контузия на гръдния
кош, оток с кръвонасядане и ранички по долната устна, кръвонасядане по ляво
седалище, оток с кръвонасядане на ляв глезен – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК съдът го освободил от наказателна отговорност
и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв.
С присъдата районният съд осъдил
подсъдимия В.Н. да заплати на С.А.И. сумата от 1000.00 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на
извършване на престъплението – 14.11.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди над
уважения размер от 1000.00 лв. до предявения размер от 5000.00 лв.
Районният съд осъдил подсъдимия Н. да
заплати в полза на държавата сумата от 50.00 лв., представляваща държавна такса
върху уважената част от гражданския иск, както и да заплати на С.А.И. сумата от
417.00 лв., представляваща направени разноски по делото.
Недоволен от така постановената присъда
е останал подсъдимият Н., който с подадената чрез защитника адв. Г.К. въззивна
жалба претендира отмяна на съдебния акт и постановяване на нова присъда, с
която В.Н. бъде оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение. В допълнителното
изложение към въззивната жалба се ицлагат съображения за необоснованост на
обжалваната присъда. Приетата от районния съд фактическа обстановка се
основавала на показанията на свидетелите Т.И., В. П.и Р., а според жалбоподателя
показанията на посочените свидетели са противоречиви и недостоверни.
Единствените показания, които първият съд следвало да цени без никакви резерви
били показанията на свидетелите С. К. и В.Р., които нямали никакво отношение
към страните по делото и били най-достоверни. Наред с това районният съд не
анализирал в цялост изводите на вещото лице д-р Парасков, изготвил заключението
на съдебномедицинската експертиза – съдът не обсъдил заявеното от вещото лице,
че било възможно констатираните увреждания да са били получени при падане на
пострадалия от стола. Посоченият механизъм не бил обсъден, което сочело на
едностранчивост на направените изводи в ущърб на подсъдимия.
Недоволство срещу присъдата е изразил и
частният тъжител С.И.. Във въззивната жалба, подадена чрез повереника адв. Д.К.,
се сочи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като бил
постановен в нарушение на материалния закон и бил необоснован. Отправено е
искане за изменение на присъдата, като бъде увеличен размерът на наложеното
административно наказание, както и размерът на присъденото на тъжителя
обезщетение за причинени неиму-ществени вреди. В допълнителното изложение към
въззивната жалба искането за увеличаване размера на административното наказание
е мотивирано с обстоятелството, че макар и подсъдимият да е нанесъл
един-единствен удар на частния тъжител, този удар бил изключително тежък и
точен, за да доведе до изваждане на пострадалия от равновесие, падането му от
стола и причиняването на контузия, многобройни наранявания и отоци. Всичко
това, съчетано с отправените обидни реплики към тъжителя и други граждани,
определяли поведението на подсъдимия като хладнокръвно и жестоко. Уваженият
размер на гражданският иск бил несправедлив, като първият съд не обсъдил
представените писмени доказа-телства за последвалото допълнително влошаване на
здравето на тъжителя за период, значително по-голям от посочения от съда.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция двамата жалбо-податели поддържат подадените жалби и молят същите да
бъдат уважени по изложените в тях съображения.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната
присъда, прие следното:
Районният съд е събрал всички посочени от
страните доказателства. Въз основа на тях съдът правилно е изяснил фактическата
обстановка по делото, която настоящият съдебен състав изцяло възприема и затова
намира за ненужно да я преповтаря.
По делото е установено, че на 14.11.2017
г. частният тъжител С.И. получил контузия на гръдния кош, контузия на ляв
глезен с оток и кръвонасядане по гърба на стъпалото, оток с кръвонасядане и
ранички по долната устна вдясно и кръвонасядане по ляво седалище на площ от 6х5
см. Според заключението на извършената съдебномедицинска експертиза
уврежданията е възможно да са получени по време и начин, съобщени от
пострадалия в частната тъжба – от удар в областта на лицето, при който
тъжителят паднал заедно със стола, като заклещил левия си крак в опорния обръч
на стола и ударил гърба си в стойките на игралния автомат. Уврежданията
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота (вж. съдебномедицинско
удостоверение № 430/2017 г. и съдебно-медицинска експертиза – л. 5 и л. 63-64).
В допълнението към въззивната жалба на
подсъдимия некоректно се пресъздават разясненията на вещото лице д-р Парасков,
дадени в съдебно заседание. Вещото лице не е изключило принципната възможност
нараняване на устната да се получи при падане и удар в тъп предмет. Д-р
Парасков обаче е пояснил, че тогава участъкът от нараняване е щял да бъде
по-широк (л. 71, гръб). Очевидно е, че обсъжданата възможност не се отнася до
конкретния случай и че с разясненията си вещото лице не е внесло промяна в
даденото заключение относно механизма на получаване на уврежданията на
пострадалия.
Авторството на деянието също е
установено по несъмнен начин. Свидетелите Т. И. и В. П.лично са възприели как
подсъдимият В.Н. е нанесъл юмручен удар в дясната част на лицето на тъжителя
(л. 46 и л. 47). Доказателства в тази насока се съдържат и в показанията на
свидетелката С.Р.. Тя не е била очевидец на инцидента, но е присъствала на
случайна среща между подсъдимия и частния тъжител два месеца по-късно в друго
казино. Тогава подсъдимият подал ръка към С.И., казвайки: „Бай Т., да ти се
извиня.“ Тъжителят не приел извинението, като след това обяснил на
свидетелката, че това е мъжът, който го ударил (л. 33, гръб).
Районният съд правилно е приел
показанията на посочените свидетели за достоверни. Вярно е, че Т. И. и С. Р.са
приятели на частния тъжител, но само това обстоятелство не е основание да не
бъдат кредитирани с доверие техните показания. Показанията им се потвърждават
от показанията на свидетеля В. Р. – портиер в казино „Р.П.“. Същият не е видял
падането на частния тъжител, а е чул силен звук от удар на стол в машината.
Непосредствено след това той видял, че
подсъдимият държи С.И. за сакото, като устната на последния кървяла.
Пострадалият казал на свид. Р., че бил ударен без причина от подсъдимия. В.Н.
не отрекъл нанасянето на удара, като заявил, че „това е станало, защото той {пострадалият}го
е раздразнил“ (л. 72).
Въззивният съд намира за неоснователно
възражението в допълни-телното изложение към въззивната жалба на подсъдимия, че
не е имало очевидци на случилото се. Във връзка с това следва да бъде
отбелязано, че самият подсъдим не е оспорил пред първия съд присъствието на
свидетелите Т. И. и В. П. в игралната зала. Свид. В.Р. (чиито показания
защитникът приема за „най-достоверни“) също е заявил, че е имало двама
свидетели на инцидента, като е посочил точното място, където те са се намирали:
„… на втора и трета машинка бяха С. и друго лице, с което той разговаряше, а в
ъгъла на петата машинка беше друго лице… Това момче, което беше в ъгъла, беше
лицето, което се опита да ги разтърве“ (л. 72, гръб). Имената на тези лица са
били посочени от подсъдимия – „Тодор“ и „Венци“ (л. 73). При наличието на тези
показания, респ. обяснения, е безпредметно обсъждането на показанията на
полицейския служител С.К. за липсата на очевидци. Не се спори, че този свидетел
не е бил в казиното към момента на извършване на инкриминираното деяние.
Неоснователно се твърди от защитника, че
липсата на нанесен удар се доказвала от показанията на свид. В. Р.. Както беше
посочено по-горе, свид. Р. е отишъл при пострадалия и подсъдимия в един
по-късен момент, след като чул падането на стол и удрянето му в игрална машина.
Твърдението му, че не е имало удари се отнася за този последващ момент. Следва
да бъде подчертано, че свидетелят нееднократно е заявил, че лично не е възприел
случилото се.
С оглед на изложените съображения,
настоящият съдебен състав прие, че районният съд обосновано и законосъобразно е
признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Предвид наличието на всички предпоставки по чл. 78а НК, първосте-пенният
правилно е освободил В.Н. от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба.
При определяне размера на санкцията
районният съд правилно е съобразил ниската степен на обществена опасност на
дееца. Вл. Н. проявява критично отношение към извършеното, като същият е
изразил разкаянието си чрез последвалото извинение към тъжителя.
Обстоятелст-вото, че деецът не е направил признания пред съда за стореното, не
може да бъде отчетено в негова вреда. Действително с деянието си В. Н. е
причинил на пострадалия няколко телесни увреждания. Същевременно правилно е
отчетено от първостепенния съд, че деецът е нанесъл само един удар на
пострадалия, което не може да го характеризира като жесток човек, каквато
оценка дава за него повереникът. Упрекът от страна на повереника към дееца, че
пилеел трудовото си възнаграждение не за полезни лични или общественополезни
дела, е неуместен, предвид установеното по делото обстоятелство, че частният
тъжител също е бил редовен посетител на казиното.
Преценявайки всички посочени
обстоятелства, въззивният съд прие, че наложеното на В. Н. административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. е съответно на извършеното деяние и
неговия автор.
Що се отнася до предявения граждански иск,
то същият е доказан по своето основание – в резултат на виновното и
противоправно поведение на В. Н. гражданският ищец е претърпял неимуществени
вреди под формата на болки и страдание, които са пряка последица от извършеното
престъпление. Според заключението на съдебномедицинската експертиза причинената
травма на глезена отзвучава в рамките на 10-14 дни, а останалите травми – за
срок от около 7 дни. От приложената по делото епикриза, издадена от ЦПЗ- гр.
Бургас (л. 8) и от показанията на свид. С. Р. е установено, че деянието на Н.
се отразило и на психиката на ищеца – И. станал напрегнат и тревожен, настъпили
проблеми със съня му, което наложило употребата на антидепресанти. Отчитайки
продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, както и
изживения стрес, въззивният съд по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД прие, че
определената от районния съд сума от 1000 лв. (надвишаваща две минимални
работни заплати за страната към момента на причиняване на телесните увреждания)
е достатъчна за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Затова
присъдата следва да бъде потвърдена и в гражданско осъдителната ѝ част.
Мотивиран от изложените съображения и
като не намери основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда,
Бургаският окръжен съд на основание чл. 338 НПК
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 168 от 24.10.2018
г., постановена по н.ч.х.д. № 1218/2018 г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.